РЕШЕНИЕ № 45

Гр.Разград, 18.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и шестдесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

При участието на секретаря Н.Реджебова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 173 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 241/21.04.2016г. по НОХД № 113/2016г. Разградският районен съд е признал подсъдимия А. Григориевич П. за виновен в това, че на 03.10.2015г. в гр. Разград в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи - 2 бр. бутилки уиски марка ”100 гайди” на обща стойност 37,50 лв и 1 бр. бутилка уиски марка “Джони Уокър” на стойност 22,99 лв, или всичко на обща стойност 60,49 лв, от владението на М.Е.Я. от гр.Разград без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.

Със същата присъда РРС е признал подсъдимия А.П. за невиновен в това, че на 21.08.2015г. в гр. Разград е отнел чужди движими вещи: банкноти с различен номинал на обща стойност 130 лева от владението на Г.Р. Г. от с.Осенец без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както и относно квалификацията “продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК и го е оправдал в тази част на обвинението.

На основание чл.59, ал.1 НК районният съд е приспаднал времето, през което подсъдимият е търпял мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 23.11.2015г. до 02.12.2015г.

Недоволен от присъдата в осъдителната й част е останал подс. А.П. и чрез служебния си защитник адв.Й.К. *** я обжалва, като твърди, че деянието, за което е осъден, е несъставомерно от субективна страна. Иска отмяна на присъдата в тази част и постановяване на оправдателна такава. Алтернативно моли за намаляване на наказанието в размера на 3 месеца лишаване от свобода.

Против присъдата е постъпил и протест от Районна прокуратура-Разград, която счита, че в оправдателната част актът е неправилен и необоснован, и моли за отмяната му и за осъждане на подсъдимия и по обвинението за първото деяние.

Протестът се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура-Разград.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.08.2015г. св.Грета Г. продавала зеленчуци на Кооперативния пазар в гр.Разград. Около 11 часа пред сергията й дошъл подс. А.П. и поискал по 5 кг домати от предлаганите три сорта, които да бъдат разпределени по 2,5 кг. Поискал и 5 кг краставици. Докато св.Г. подготвяла чантичките със зеленчуците, подс.П. си тръгнал с обещанието, че ще се върне след 2 минути да плати. Докато обслужвала следващия клиент, св.Г. установила, че липсват 130 лв от чантичката й, която била поставена върху сергията. Тя се оплакала на чакащия клиент, че е обрана от предходния и той й казал, че това е П.. Св.Г. си записала името и уведомила полицията.

Подс.А.П. и св.М.Я. се познавали от ученическите си години и поддържали приятелски отношения. На 01.10.2015г. св.М.Я. заминал на гости у майка си, като оставил прозорците на северната тераса на апартамента си отворени. В негово отсъствие подс.П. се покачил на терасата и влязъл в жилището. В спалнята до хладилника се намирали три бутилки уиски - 2 л ”100 гайди” и 1 л “Джони Уокър”. Подс.П. ги взел и напуснал жилището. Впоследствие признал на св.Янков, че е взел бутилките с уиски. Двамата се уговорили подсъдимият да възстанови вредите с труд.

Назначената по делото оценъчна експертиза е дала заключение, че общата стойност на отнетите бутилки уиски е 60,49 лева.

Горните факти се доказват от показанията на свидетелите Г. и Янков, и от писмените доказателства по делото.

По делото е разпитан и св.М.М., който е дал показания, че в деня преди разпита му във връзка с първото деяние, подс.П. е работил на негов обект в гр.Разград, от който не е отсъствал повече от 20-30 минути – време, недостатъчно за отиване и връщане от Кооперативния пазар. Въззивният съд преценява последното съждение за неправдоподобно. Обективно е възможно за около 30 минути да се измине пеша и в двете посоки разстоянието от ул.”Кратово”, на която се е намирал строителния обект на св.М. до Кооперативния пазар в гр.Разград. Показанията на св.М. са повлияни от близките отношения с подсъдимия, който живее при него /вж. характеристична справка на л.42 от ДП/. Св.Г. категорично сочи в съдебно заседание подс.П. като лицето, чиято поръчка е изпълнявала, разтегляйки домати и краставици в множество торбички. Недоказан обаче остава фактът, че именно подсъдимият е взел парите на св.Г.. Чантата на св.Г. не е била под непрекъснатия й надзор, поради което всяко трето лице би могло да се възползва от обстоятелството, че свидетелката е била заета с разпределението на поръчаните от подсъдимия зеленчуци, и да отнеме парите.

Подс. П. е на 43 години, има едно дете, което живее при своята майка. Подсъдимият е неуравновесен по характер, системно злоупотребява с алкохол и упойващи вещества, и нарушава обществения ред, приятелската му среда е от криминално проявени лица. Многократно е осъждан. С присъда по НОХД № 758/2007г. на PC-Разград, влязла в сила на 23.10.2007г., е бил осъден за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, за като му било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от 3 години. С Присъда по НОХД № 877/2013г. на РС-Разград, влязла в сила на 27.02.2014г., е бил осъден за престъпление по чл.194, ал.1 НК, за което му било наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Наказанието е било изтърпяно на 17.03.2014г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата и протестът са неоснователни. Не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваната присъда. Районният съд е приложил правилно материалния закон. Вярно е заключението на първата инстанция, че обвинението в частта относно кражбата на 130 лв от св.Г. е недоказано. В подкрепа на това обвинение няма нито едно пряко доказателство, а косвените не обосновават единствено възможния извод относно авторството на кражбата. От поведението на подс. П., който е поръчвал множество видове и количества зеленчуци, които не е имал намерение да плати, може да се предположи, че е целял отклоняване на вниманието на пострадалата, за да си осигури достъп до вещите й. Но осъждането на подсъдимия не може да почива на предположения. Съмнението, че друго лице може да е отнело парите, остава, а това изключва постановяването на осъдителна присъда. Поради това в оправдателната част присъдата следва да бъде потвърдена.

Присъдата е законосъобразна и в осъдителната част. По искуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин е доказано, че подс.П. е отнел от владението на св.М.Я. 3 бутилки уиски и се е разпоредил с тяк като със свои. Действал е с пряк умисъл, съзнавайки, че отнема чуждо имущество и желаейки да го присвои. По този начин се установяват обективните и субективните признаци от състава по чл.194, ал.1 НК. С оглед посочените две осъждания и предвид факта, че от изтичане на изпитателния срок по първото осъждане и от изтърпяване на наказанието по второто осъждане не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30, ал.1 НК, деянието се явява извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” НК.

Така престъплението получава правна квалификация по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 НК.

Въззивният съд счита за неоснователен довода на защитата, че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като подсъдимият взел бутилките с намерение да ги върне, а не да ги открадне. Подс.П. е знаел, че бутилките са собственост на св.Янков и не е поискал съгласието му да ги вземе, което обективира умисъл за кражба. Обстоятелството, че е възстановил стойността им чрез труд, сочи, че е поправил виновно причинените вреди, а не, че не са настъпили такива.

Правилно РРС е преценил, че деянието не е губи престъпния си характер при условията на чл.9, ал.2 НК. Въпреки, че стойността на предмета на престъплението е ниска, то е извършено от лице с утвърдени престъпни навици, с изключително лоши характеристични данни и по начин, който повишава обществената му опасност. Същите обстоятелства изключват и квалификацията маловажен случай.

При определяне на наказанието РРС е отчел ниската стойност на предмета на посегателство като изключително смекчаващо обстоятелство, с оглед на което е приел, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Поради това и на основание чл.55, ал.1, т.1 НК е наложил наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел, а именно – 6 месеца. Въззивният съд се съгласява, че това наказание е съответно на характера и тежестта на престъплението и е достатъчно за постигане целите по чл.36 НК. Съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС то следва да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим.

Алтернативното искане за намаляване на наказанието не може да бъде удовлетворено. Не са налице основания за проява на по-голяма снизходителност. Не са причина за такава отношенията между подсъдимия и пострадалия. Напротив, касае се до една особена злоупотреба с доверието на св.Янков, която не следва да се премира допълнително.

Правилно и в съответствие с чл.59, ал.1 НК РРС е приспаднал предварителното задържане на подс.П..

С оглед изхода на делото и съгласно чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия са присъдени разноските по делото.

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 241/21.04.2016г., постановена по НОХД № 113/2016г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

ДГ