Решение № 49

град Разград, 09.08.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на единадесети юли две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

Секретар: Н. Р.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внчхд № 176 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 17 от 27.04.2016г. по НЧХД № 244/2015г., на Районен съд – Исперих, подсъдимият Г.П.Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1200.00 лева.

С посочената присъда подсъдимият Е.Р.Ф. е признат за невинен в това, че на 30.05.2015г. в село Малък Поровец, община Исперих, област Разградска е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, поради травма на лявата ръка представляваща оток на гърба на лявата китка на Г.П.Д., тъй като деянието е осъществено в условията на неизбежна обрана, поради което и на основание чл.304 от НПК, във вр. с чл.12, ал.1 от НК, ИРС го е оправдал по въздигнатото и поддържано обвинение по чл. 130, ал.2 от НК.

С присъдата, Г.П.Д. е осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати на гражданския ищец Е.Р.Ф. сумата от 1500.00лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението - болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 30.05.2015г. до окончателното й изплащане.

С присъдата е отхвърлен предявеният от Г.П.Д. срещу Е.Р.Ф. граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени от Д. неимуществени вреди от престъпление по чл. 130, ал.2 от НК - болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 30.05.2015г. до окончателното й изплащане като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда подсъдимият Г.П.Д. е осъден на основание чл.189, ал.3 НПК, да заплати на частния тъжител Е.Р.Ф., сумата от 514.00лева - направени от него съдебни и деловодни разноски по производството, както и по сметка на РС-гр.Исперих сумата от 60.00лева - дължима ДТ върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволен от така постановената присъда е останал Г.П.Д., който чрез адвокат Д.В. ***, негов упълномощен защитник, е подал въззивна жалба срещу същата. Във въззивната жалба се сочат доводи за неправилност, необоснованост, явно несправедливост присъдата на ИРС, както и, че последната е несъобразена със закона, като в този аспект излага подробни съображения в жалбата. Във връзка с предходното, в жалбата се прави искане да бъде отменена присъдата на ИРС и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да бъде отменена обжалваната осъдителна присъда и да бъде постановена от въззивния съд нова, с която подс. Д. да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му с тъжбата обвинение, ведно с произтичащите се от това последици. Доказателствени искания не са направени. В писмени изложения с вх. № 3034/07.07.2016г., подадени от Г.П.Д., чрез адвокат Д.В. се сочат подробни съображения относно обжалваната присъда на ИРС и се предявява искане подс. Д. да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му с тъжбата обвинение, ведно с произтичащите се от това последици, а подс. Е.Ф. да бъде осъден по повдигнатото с тъжбата на Д. обвинение и да бъде уважен гражданския иск, така както е предявен.

В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят Г.П.Д. се явява лично и заедно с упълномощения си представител - адвокат Д.В.. Същите заявяват, че поддържат въззивната жалба, изложените в същата и в писмени изложения, съображения и доводи. Моли въззивния съд, подс. Д. да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му с тъжбата обвинение, ведно с произтичащите се от това последици, а подс. Е.Ф. да бъде осъден по повдигнатото с тъжбата на Д. обвинение и да бъде уважен гражданския иск, така както е предявен.

В съдебно заседание пред въззивния съд, Е.Р.Ф. не се явява, като вместо него се явява упълномощеният му от първоинстанционното съдебно производство представител – адвокат Д.. Адвокат Д. заявява, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Моли въззивния съд да остави жалбата на Г.П.Д. без уважение и да бъде потвърдена присъдата на ИРС като правилна и законосъобразна, като в този аспект излага съответните доводи.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

Въззивната инстанция намира, че в случая при провеждането на първоинстанционното разглеждане на делото и решаването му по същество са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, непреодолими в рамките на въззивното производство, нарушаващи правото на защита на Г.П.Д., който едновременно е подсъдим и частен тъжител и от друга страна на Е. Р. Ф., който също е едновременно подсъдим и частен тъжител, като всяко едно от тях поотделно се явява безусловно основание за отмяна на присъдата, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ИРС.

Контролираният съд не се е съобразил с обстоятелството, че в производството по нчхд № 244/2015г., по описа на ИРС, по което е постановена и обжалваната присъда, е налице сливане на качеството на частен тъжител и на подсъдим, по отношение на Г. П. Д. и по по отношение на Е. Р. Ф.. Не може в едно и също наказателно производство, частният тъжител да бъде едновременно и подсъдим, и обратно, подсъдимият да бъде едновременно и частен тъжител.

В контекста на изложеното, следва да бъде посочено, че ОЩЕ с определение от 10.11.2015г., постановено по друго/а не по настоящото нчхд/, а именно, по нчхд № 261/2015г., по описа на ИРС, друг съдебен състав от ИРС, НЕПРАВИЛНО е постановил ОБЕДИНЯВАНЕ на нчхд № 261/2015г., образувано по тъжба на Г. П. Д. ***, срещу Е. Р. Ф. ***44/2015г., образувано по тъжба на Е. Р. Ф. срещу Г. П. Д., и двете по описа на ИРС, за разглеждането им в едно общо наказателно производство, което ще продължи под номера на първоначално образуваното нчхд № 244/2015г. по описа на ИРС.

Видно от материалите по делото се установява, че НЧХД № 244/2015г. по описа на ИРС, е образувано по тъжба с вх. № 3714/15.10.2015г., подадена от тъжителя Е. Р. Ф. ***, срещу Г. П. Д. ***, за извършено престъпление лека телесна повреда по чл.130, ал.2 НК и с която тъжба е предявен граждански иск срещу Г. П. Д. за сумата от 1500лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, от извършване на деянието/30.05.2015г./ до окончателното изплащане на сумата.

Видно от материалите по делото се установява, че НЧХД № 261/2015г. по описа на ИРС, е образувано по тъжба с вх. № 3998/04.11.2015г., подадена от тъжителя Г. П. Д. ***, срещу Е. Р. Ф. ***, за извършено престъпление лека телесна повреда по чл.130, ал.2 НК и с която тъжба е предявен граждански иск срещу Е. Р. Ф. за сумата от 1500лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, от извършване на деянието/30.05.2015г./ до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че НЕ Е следвало да бъдат обединявани производствата по нчхд № 244/2015г. и по нчхд № 261/2015г., и двете по описа на ИРС, за разглеждането им в едно общо наказателно производство, което ще продължи под номера на първоначално образуваното нчхд № 244/2015г. по описа на ИРС, тъй като по този начин е допуснат порока да се слеят едновременно в едно качество фигурата на тъжителя и фигурата на подсъдимия, което е абсолютно процесуално недопустимо. Нарушава се основното право на защита, както на тъжителя, така и на подсъдимия, които заради различните си процесуални качества имат и съответните различни права. Това допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е рефлектирало и в производството, по което е постановена обжалваната присъда, което от своя страна предпоставя и опорочаване на процесното производство, и опорочаване на съдебния акт, постановен по същото - присъда № 17 от 27.04.2016г., постановена по НЧХД № 244/2015г. по описа на Районен съд – Исперих, която е обжалвана от Г. П. Д., който е едновременно частен тъжител и подсъдим.

Вярно е в случая, че не толкова съдебният състав на първоинстанционния съд, който е разгледал нчхд № 244/2015г., по описа на ИРС, по което е постановена и обжалваната присъда, носи вина за допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато с неправилното обединяване на двете, посочени по-горе нчхд, но е следвало да направи собствена преценка, дали да разгледа в едно общо наказателно производство и двете посочени по-горе дела, за да не бъде допускано процесното съществено нарушение на процесуалните правила, довело до сливането на процесуалните качества на две различни процесуални фигури в наказателното производство от частен характер, това на тъжителя и това на подсъдимия, в случая по отношение на Г. П. Д./едновременно е частен тъжител и подсъдим/ и по отношение на Е. Р. Ф./едновременно е частен тъжител и подсъдим/.

Този порок не може да бъде саниран едва от въззивния съд, тъй като последният е в невъзможност да извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт. Следвало е производствата по нчхд № 244/2015г. и по нчхд № 261/2015г., и двете по описа на ИРС, да не бъдат обединявани в едно общо наказателно производство, а да бъдат РАЗГЛЕДАНИ ПООТДЕЛНО, така както първоначално са образувани по съответните тъжби, подадени от съответните тъжители срещу съответните подсъдими, така както подробно бе коментирано по – горе в настоящото решение.

С оглед на всичко изложено, въззивният съд намира, че е налице  основанието по чл. 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 т. 2 НПК за отмяна на  съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Исперих. При новото разглеждане, следва съдебният състав, който ще разглежда делото да съобрази дадените в обстоятелствената част на решението, посочени по – указания, за да бъдат санирани съществените процесуални нарушения, допуснати ОЩЕ с определение от 10.11.2015г., постановено по нчхд № 261/2015г., по описа на ИРС от друг съдебен състав от ИРС, с което НЕПРАВИЛНО са ОБЕДИНЕНИ нчхд № 261/2015г., образувано по тъжба на Г. П. Д. ***, срещу Е. Р. Ф. ***44/2015г., образувано по тъжба на Е. Р. Ф. срещу Г. П. Д., и двете по описа на ИРС, за разглеждането им в едно общо наказателно производство, което ще продължи под номера на първоначално образуваното нчхд № 244/2015г. по описа на ИРС, впоследствие, което съществено процесуално нарушение е рефлектирало и при разглеждането на производството по нчхд № 244/2015г. и при изготвянето на атакувания съдебен акт по същото.

По изложените съображения въззивният съд следва да отмени присъдата без да обсъжда въпросите, свързани с нейната правилност и делото да бъде върнато на ИРС за ново разглеждане  от друг съдебен състав, който да съобрази при новото разглеждане, дадените/посочени по – горе/ в обстоятелствената част на решението указания.

Коментираното  основание за отмяна на съдебния акт не налага извършването на проверка за материалната законосъобразност, в каквато насока са голяма част от изложените в жалбата оплаквания, която проверка е възможна само при констатация за отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения.            

Водим от изложеното и на основание чл.334, т.1, вр. чл.335, ал.2, Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 17 от 27.04.2016г., постановена по НЧХД № 244/2015г. по описа на Районен съд – Исперих, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Исперихски районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ