Р Е Ш Е Н И Е № 54

Гр.Разград, 26.09.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия Робева ВНЧХД № 193 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 320/02.06.2016г. по НЧХД № 98/2016г. Разградският районен съд е признал подсъдимия Л.И.Л. *** за виновен в това, че на 01.08.2015г. в гр.Разград е причинил лека телесна повреда на И.К.И. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 НК го е осъдил на пробация, включваща следните мерки: А/Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 4 месеца с периодичност два пъти седмично, Б/ Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 4 месеца, и В/100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година.

Със същата присъда РРС е осъдил Л.И.Л. да заплати на И.К.И. сумата 1800 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от 01.08.2015г. до окончателното плащане, а в останалата му част до 12000 лв гражданският иск е бил отхвърлен като неоснователен.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подс.Л.И.Л., подадена чрез служебния му защитник адв.Н.П. ***, в която се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание, както и за несправедливост на присъденото обезщетение. Иска се преквалифициране на деянието по чл.130, ал.2 НК, намаляване на наложеното наказание и на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Въззиваемият И.К.И. чрез повереника си адв.Ж.Ч. *** ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на присъдата.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Л.Л. и тъжителят И.И. *** и се познават. Докато Л. изтърпявал наказание лишаване от свобода, И. живял на семейни начала с фактическата съпруга на Л..

На 01.08.2015г. около 19 часа тъжителят И. и подсъдмият Л. се срещнали пред търговския обект на ЕТ”Зарко 64” в ***. Подсъдимият нападнал тъжителя, съборил го на земята и му нанесъл няколко удара с крак по главата и тялото. В резултат от побоя тъжителят И. получил следните травматични увреждания: хематом на орбитите тип „травматични очила“ с разлят подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата на дясното око; кръвонасядания по тялото и крайниците; охлузвания по крайниците; счупване на зъб /долен в ляво пети/ на нивото на венеца; подлигавичен кръвоизлив към предверието на устна кухина, оток на венечната лигавица под пети долен ляв зъб. Съгласно заключението на съдено-медицинската експертиза по делото описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Оздравителният период за видимите травматични увреждания е около две седмици, а загубата на пети ляв зъб на долната редица се възстановява с естетична конструкция.

Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетеля И. Р.. Подс.Л. признава, че е ударил пострадалия с шамари, но отрича да го е ритал. Последното твърдение се опровергава от заключението на вещото лице, според което локализацията на уврежданията сочи, че ударите са били многобройни, а някои от тях са били нанесени със значителна сила. Недоказани са възраженията на подсъдимия, че тъжителят го е провокирал. Мотивите на РРС в тази насока са убедителни, изцяло се възприемат от въззивния съд и не следва да се преповтарят.

Подсъдимият Л. е на 42 години, разведен е, има 3 деца, многократно е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Не са налице основания за отмяна или за изменение на обжалваната присъда. Първоинстанционният съд вярно е установил фактическата обстановка по делото и е приложил правилно материалния закон. Доказано е, че подс.Л. е нанесъл побой на тъжителя И. и като пряка последица от него тъжителят е получил травматични увреждания, съставляващи телесна повреда извън случаите по чл.128 и чл.129 НК. Подсъдимият е действал с пряк умисъл, съзнавайки противоправния характер на действията си и желаейки да причини телесно увреждане на тъжителя. По този начин се доказват обективните и субективните признаци от престъпния състав по чл.130, ал.1 НК.

Неоснователно е искането на защитата за преквалификация на деянието по чл.130, ал.2 НК. Несъмнено подсъдимият е причинил констатираните увреждания на тъжителя. Всички те са били с еднаква давност и са били получени по начина, описан от пострадалия. Т.е. друг механизъм на получаване и друг автор са изключени. Тяхната медико-биологическа характеристика е разстройство на здравето без опасност за живота, а правната такава – по чл.130, ал.1 НК.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия районният съд е преценил, че следва да определи по-лекото предвидено наказание пробация и го е наложил с включване на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и 4 месеца с периодичност на изпълнение два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и 4 месеца, и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година. Районният съд е отчел като смекчаващи обстоятелства частичното самопризнание на подсъдимия и тежкото му социално положение. Като отегчаващи въззивният съд взима предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия и интензитета на упражненото спрямо пострадалия физическо въздействие. Въззивният съд счита, че наказанието пробация за срок от 1 година и 4 месеца съответства на характера и тежестта на престъплението, и е достатъчно за реализиране целите по чл.36 НК. Поради това то се явява справедливо и няма основание за проява на по-голямо снизхождение.

В гражданската част присъдата също е законосъобразна и обоснована. Доказани са кумулативните предпоставки по чл.45 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимия – разглежданото престъпление; неимуществени вреди за пострадалия, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимия, който следва да заплати на ищеца обезщетение. Определеният от РРС размер от 1800 лв. отговаря на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Нанесеният от подсъдимия на ищеца побой е бил продължителен и интензивен, причинените увреждания са многобройни, на различни части от тялото, претърпените болки са били силни, оздравителният период е около 2 седмици. Всички тези обстоятелства изключват намаляване на присъденото обезщетение, поради което искането на защитата в тази посока не може да бъде удовлетворено. Обезщетението се дължи с текущата законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 320/02.06.2016г., постановена по НЧХД № 98/2016г. по описа на Разградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

MH