Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд
|
на
деветнадесети септември |
2016 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева
2. Теодора Нейчева
секретар М. Н., като разгледа докладваното от
съдия Емил Стоев въззивно нчх дело №194
по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК,
образувано по въззивна жалба, подадена от защитник на подсъдимия, срещу
осъдителната част на присъдата, постановена по нчхд №54/2016 г. на Районен съд
Исперих.
Постъпила е жалба от М.Ф.О. ***, ЕГН **********, чрез
защитника адвокат Т.М., против присъда №18/28.04.2016 г. по нчхд №54/2016 г. Районен
съд Исперих в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за престъпление
по чл. 130, ал. 2 НК и в частта, в която е уважен гражданският иск за 1500 лв.
и съразмерно присъдените разноски.
Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна,
необоснована, почива на превратна оценка на доказателствата и наложеното
наказание е явно несправедливо. Твърди се, че от събраните доказателства не се
установява нито от обективна страна, нито от субективна страна, че подсъдимият
е извършил описаното в тъжбата престъпление. В документите от ЦСМП не са
отбелязани травматични увреждания. В показанията на св. К. и И., които твърдят,
че подсъдимият нанесъл удари на М. са налице противоречия. Оспорват се
заключенията на СМЕ, относно датата на причиняване на уврежданията и
оздравителния период.
Искането е за отмяна на присъдата в осъдителната част
и признаване на подсъдимият за невинен в това да е извършил престъпление по чл.
130, ал. 2 НК и да бъде отхвърлен гражданският иск. Излага се алтернативно искане да се намали
наложеното наказание и отмени пробационната мярка безвъзмезден труд. Претендират
за разноски.
В съдебно заседание защитникът адв. М. поддържа
жалбата. Поддържа доводите, че не се установява по несъмнен начин датата на
причиняване на уврежданията на тъжителя. Намира, че от писмените доказателства
се установява, че към 01.02. пострадалата не е имала твърдяното в тъжбата
увреждане. Счита, че не следва да се дава вяра на свидетелите, които твърдят,
че са били на мястото на извършване на деянието. Поддържа искането изложено в
жалбата.
Постъпили са писмени възражения против жалбата от М.М.И.
***, ЕГН **********, чрез пълномощника адв. П., в срока по чл. 322 НПК. Намира,
че присъдата е правилна, законосъобразна, обоснована и справедлива. Искането е
за потвърждаване на присъдата.
В съдебно заседание въззиваемия М. И. поддържа възражението по жалбата, чрез пълномощника
адв. П.. Моли съда да потвърди присъдата. Счита, че от показанията на
свидетелите и останалите доказателства се налага един възможен извод, че
нараняванията на тъжителката са получени по начин и време, както и на място,
посочени в тъжбата.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и
преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Жалбата срещу присъдата е постъпила с вх.
№1852/12.05.2016 г. на РС Исперих, по пощата с клеймо от 11.05.2016 г.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има
право на жалба – защитник на подсъдим в първоинстанционното производство.
С обжалвана присъда №18/28.04.2016 г. Районен съд Исперих е признал подсъдимия О. за виновен в това, че на 01.02.2016 г. в гр. Исперих е причинил на М.М.И. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания – насиняване на кожата с лек оток на меките тъкани в средната част на лявата буза и на горния клепач на лявото око - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и е наложил наказание пробация, включващо следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
3. Безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа за период от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 45 ЗЗД подс. О. е осъден да заплати на М.М.И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 01.02.2016 година до окончателното изплащане на сумата.
Подс.
О. е признат за невинен за това, че за времето от 13.01.2016 г. до 01.02.2016
г., в условията на продължавано престъпление, в гр.Исперих, в присъствието на М.М.И. й е нанесъл обида,
изразяваща се в думите – „курва“, най-долна кучка“, „който не ти е платил, той
не е спал с теб“, с което унизила честа й достойнството й - престъпление по чл. 146 ал. 1, във вр. с
чл. 26 ал. 1 от НК и е оправдан по така
повдигнатото първоначално обвинение.
Отхвърлен
е гражданския иск, предявен от М.М.И. срещу М.Ф.О. от с.Здравец, за претърпени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.146 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1
от НК, за сумата 1 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Подс.
О. е признат за невинен за това, че за времето от 13.01.2016 г. до 01.02.2016
г., в условията на продължавано престъпление, в гр.Исперих, се заканил в присъствие на М.М.И. ***, с
престъпление против личността й – че ще й прекърши врата и ще я изнасили и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144 ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и е оправдан по така повдигнатото първоначално обвинение.
Отхвърлен
е гражданския иск, предявен от М.М.И. срещу М.Ф.О. за претърпени неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл.144 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за
сумата 500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането
Подс. М.Ф.О. е осъден да заплати на М.М.И. от направените разноски по производството в размер на 266 лв. и по сметка на Районен съд – Исперих държавна такса върху уважения размер на гражданският иск - сумата от 60 лв.
Производството пред РС Исперих е образувано по внесена
тъжба (постъпила с вх. №603/15.02.2016 г. на РС Исперих) от М.М.И. ***,
ЕГН:********** против М.Ф.О. от с. Здравец, ЕГН **********, по обвинение в
това, че:
- на 01.02.2016 г., гр. Исперих е причинил на М.М.И. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания – насиняване на кожата с лек оток на меките тъкани в средната част на лявата буза и на горния клепач на лявото око - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК;
- за времето от 13.01.2016 г. до 01.02.2016 г., в условията на продължавано престъпление, в гр. Исперих, в присъствието на М.М.И. *** й е нанесъл обида, изразяваща се в думите – „курва“, най-долна кучка“, „който не ти е платил, той не е спал с теб“, с което унизила честа й достойнството й - престъпление по чл. 146 ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и
- за времето от 13.01.2016 г. до 01.02.2016 г., в условията на продължавано престъпление, в гр. Исперих, се заканил в нейно присъствие на М.М.И. от с престъпление против личността й – че ще й прекърши врата и ще я изнасили и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Предявени и
приети за съвместно разглеждане са граждански искове срещу подсъдимия, с правно
основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди,
съответно за 1 500 лева – обезщетение по чл. 45 ЗЗД за вредите от
престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, за 1 000 лева – обезщетение по чл. 45
ЗЗД за вредите от престъплението по чл. 146, ал. 1 НК и 500 лв. – обезщетение
по чл. 45 ЗЗД за вредите от престъплението по чл. 144, ал. 1 НК, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Подсъдимият О. е дал обяснения и не се признава за
виновен. Твърди, че на 01.02.2016 г. отишъл в офиса на тъжителката, тъй като тя
му дължала пари, скарали се за пари и тя му нанесла удар с юмрук в лицето.
Отрича да е обиждал или заплашвал тъжителката.
От показанията на св. Н. и св. Х. се установява, че
тъжителката и подсъдимия са имали близки отношения и са посещавали заедно
заведенияпрез ноември и декември 2015 г. Св. Х. твърди, че научил от
подсъдимия, че тъжителката му дължи пари.
От показанията на св. К. се установява, че на
01.02.2016 г. чул викове от офиса на тъжителката – нещо като „Помощ”, видял
подсъдимия докато се качвал и когато влязъл при М.И. тя плачела, имала белег на
бузата синкаво-червено на окото и обяснила, че я ударил с юмрук. Тъжителката
била зле, треперела, била прежълтяла. Посетили полицията и „Бърза помощ”,
къзето установили, че И. е с високо кръвно налягане и изписали лекарства.
От показанията на св. И. се установява, че на
01.02.2016 г. видяла подсъдимия пред входа на сградата в който е офиса на
тъжителката. На 03.02.2016 г. тъжителката й разказала, че подсъдимият влязъл в
офиса й и я дърпал. Тъжителката имала синина по скулата и по клепача. Разказала
й, че ходила в полицията и болницата.
От приложения фиш за спешна медицинска помощ (л. 6) се
установява, че тъжителката е била прегледана на 01.02.2016 г. и имала гадене, повръщане, световъртеж, кръвно
налягане 200/115 и е насочена към личен лекар, изписани са й лекарства.
От представения болничен лист (л. 7) се установява, че
в периода 02.02.16 г. до 05.02.2016 г. тъжителката е била в отпуск поради
контузия на клепача и околоочната област.
От представеното съдебномедицинско удостоверение (л.
8) се установява, че на 04.02.2016 г. е извършен преглед на тъжителката и
съдебния лекар е установил насинявания на кожата с лек оток на меките тъкани в
средната част на лявата буза и на горния клепач на лявото око, които могат да бъдат
получени при нанесен побой с юмруци на 01.02.2016 г.
Видно от приложената по делото преписка по жалба от И.
*** била извършена проверка приключила с постановление за отказ да се образува
наказателно производство, тъй като престъпленията се преследват по тъжба на
пострадалия.
От заключението по приетата в съдебно заседание на
28.04.2016 г. СМЕ (л. 49) се установява, че тъжителката И. е получила
насинявания на кожата с лек оток на меките тъкани на горния клепач на лявото
око и в средната част на лявата буза, които са резултат на удари с или върху
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при удар с ръка. Те са причинили
болки и страдания и отзвучават за период от 7-10 дни.
Видно от представената в съдебно заседание пред въззивния
съд заповед, съдебния лекар д-р Василева е била в отпуск от 01.02. до
03.02.2016 г.
Съдът намира, че от събраните доказателства по
несъмнен начин се установява, че:
М.Ф.О. е роден на *** г. в с. Владимировци, живее в с. Здравец
и е български гражданин, женен, със средно образование, осъждан.
Тъжителката работела като застрахователен брокер в офис в
***.
Тъжителката и подсъдимия се познавали.
На 01.02.2016
г. подсъдимият О. е влязъл в офиса на тъжителката, находящ в гр. Исперих и
между двамата възникнал конфликт, тъй като подсъдимият твърдял, че тъжителката
му дължи пари и настоявал да ги върне парите Започнали да се карат на висок
глас и тогава подс. О. ударил по лицето
на тъжителката. М.И. взела телефона си и излязла в коридора, за да се обади в
полицията, при което подсъдимият я дърпал, а след това последвал, и на
стълбището и нанесъл удари в лицето с ръка. След това подсъдимият напуснал
офиса, като на излизане бил видян от св. К., който чул виковете на тъжителката
и решил да влезе при нея. Когато свидетелят влязъл в офиса на И., забелязал, че
плаче и има синкаво-червено петно около окото. Попитал я какво е станало, при
което тя му отговорила, че сега са я ударили с юмрук. На въпроса на свидетеля
кой я е ударил, тъжителката уточнила, че е бил подсъдимия, който току-що слязъл
по стълбите и който свидетелят видял. Св. К. и тъжителката отишли до полицията.
И. написала жалба за случилото се до РУП и прокуратурата, която подала същия
ден. Била образувана преписка вх.№72/2016 г. на ИРП, по която била извършена
проверка и били снети обяснения на подс. О. и на тъжителката И.. РП постановила
отказ за образуване на досъдебно производство с постановление от 08.03.2016 г.
поради това, че са налице данни за извършени престъпления, които се преследват
по тъжба на пострадалия.
Тъжителката на 01.02.2016 г. след обяд посетила Център
за спешна медицинска помощ в гр. Исперих, тъй като и прилошало, а в последствие
на 04.02.2016 г. посетила и съдебен лекар, който след извършен преглед издал
съответното съдебномедицинско удостоверение №10/2016 г. за нанесените телесни
увреждания.
Съдът намира, че обстоятелството изтъквано в жалбата,
че при прегледа на тъжителката в Спешна помощ не са установени твърдяните в
тъжбата увреждания не опровергават показанията на свидетелите и установеното
при прегледа от съдебния лекар и отразено в издаденото удостоверение. При
разпита в съдебно заседание вещото лице е дало убедителен отговор на какво може
да се дължи липсата на описание на уврежданията в фиша за спешна медицинска
помощ. Съдът намира, че вида и характера на уврежданията и времето на
причиняването им са категорично установени от заключението на вещото лице и
показанията на св. К. и св. И.. Уврежданията са забелязани и от двамата
свидетели.
Съставът на въззивния съд намира, че няма основание да
се съмнява в достоверността на показанията на св. К. и И.. Обстоятелството, че
са в близки отношения с пострадалата не изключва възможността да дават
показания. Показанията им се подкрепят и от СМЕ и удостоверението за преглед
при съдебен лекар.
Съставът на въззивния съд споделя в основната част приетата
от РС фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е извършил и изложил в
мотивите анализ на доказателствата и обосновал по какви причини дава вяра на
показанията на свидетелите, а не на обясненията на подсъдимия.
Противоречие е налице между обясненията на подсъдимия,
който твърди, че не е нанасял удари и твърдението в тъжбата на М.И., че е
ударена от О..
Безспорно за изясняване на обстоятелствата от предмета
на доказване, в производство за телесно увреждане, по състави на престъпленията
срещу телесната неприкосновеност, които са от общ характер, основен
доказателствен източник са показанията на пострадалия. В случая тъжителката е
изложила своите твърдения в тъжбата, но от събраните доказателства се
установява основателността им.
Поведението на пострадалата непосредствено след
деянието – разстроена, уплашена, трепереща, прежълтяла, със следи от удари по
лицето, което е възприето от св. К., показва, че е била подложена на
въздействие на събития, които са я уплашили. В периода преди това несъмнено
подсъдимият е била в офиса на тъжителката. Този факт не се оспорва и от
подсъдимия.
При липса на противоречия, на каквито и да е съмнения и неясноти, е установено станалото след нанасяне на
ударите от показанията на св. К. и св. И. и писмените доказателства. Единствено
обясненията на подсъдимия се различават от установеното въз основа на
показанията на свидетелите, СМЕ и писмените доказателства. Обясненията са годно
доказателствено средство, но и средство за защита, и след като са опровергани
по категоричен начин могат да бъдат изключени от доказателствената маса. Съдът
приема позицията на подсъдимия за защитна теза, която е опровергана от
останалите доказателства.
От правна страна.
С деянието си подс. О. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по
чл. 130 ал. 2 от НК - причинил на пострадалата лека телесна повреда.
Установените увреждания са довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето на пострадалата.
Деянието е извършено при пряк умисъл – М.О. е
съзнавал, че нанасяйки удари на пострадалата, ще увреди здравето й, че
причинява болка и страдание.
По наказанието.
В съответствие със закона РС е приел, че за
престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, за което е признал подсъдимия за виновен,
се предвижда наказание лишаване до шест месеца или пробация.
Но РС незаконосъобразно е приел, че не е настъпила
реабилитация по отношение на наказанието, наложено на О., по споразумение от
19.02.2013 г. по нохд №45/2013 г. на РС Исперих. За престъпление по чл. 343б,
ал. 1 НК на подс. О. е наложено наказание пробация, което според представеното
в съдебно заседание на 28.04.2016 г. удостоверение е изтърпяно до 07.11.2013 г.
Престъплението, за което е образувано наказателното
производство против О. по тъжбата от М.И. е извършено на 01.02.2016 г. След
като наказанието пробация е изтърпяно на 07.11.2013 г., на основание чл. 88а,
във вр. с чл. 82, ал.
1, т. 5 от НК, двугодишният срок за реабилитация е изтекъл към
01.02.2016 г.
Реабилитацията, регламентирана в чл. 85 - 88а НК, заличава осъждането и
отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с него.
След като се установява, че е настъпила
реабилитация по реда на чл. 88а НК,
институтът по чл. 78а НК следва да се
приложи задължително.
Поради това обжалваното решение следва да бъде
изменено и подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност като му се
наложи административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
При определяне на наказанието от въззивния съд се
съобразиха и данните за личността на подсъдимия, интензитета на въздействие
върху тъжителката и последствията му за тъжителката. Но това наказание, предвид
обстоятелството, че не О. работи, няма значителни доходи, следва да се наложи в
минималния размер, предвиден в закона – 1000 лв. Протеклият наказателен процес
и наложеното наказание са в състояние да окажат нужното въздействие върху
подсъдимия, за да се поправи и превъзпита.
По гражданският иск.
Присъдено е обезщетение за претърпените болки и
страдания в поискания от тъжителката размер – 1500 лв. Съставът на ОС Разград
намира гражданският иск за основателен и размера на определеното обезщетение от
РС за съответен на критерия по чл. 52 ЗЗД. Съставомерността на деянието води до
извод за основателността на претенцията по чл. 45 от ЗЗД, тъй като е установено
противоправното, виновно извършено от подсъдимия деяние, претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, причинната връзка между деянието на
подсъдимия и резултата. Сумата 1500 лв. е съответна на интензитета на
претърпените страдания. Освен продължителността на оздравителния процес, посочена
от вещото лице, която не е значителна, съставът на съда взе предвид и
установеното състояние на свидетелката непосредствено след деянието и няколко
дни след него - плачела, била зле, треперела, била прежълтяла.
По разноските.
Тъжителката е направила разноски за държавна такса –
12 лв. (преводен документ на л. 2), възнаграждение на адвокат – 200 лв.
(договор на л. 9) и за възнаграждение на вещо лице – 122 лв. (платежно
нареждане на л. 41).
Подсъдимият е направил разноски за адвокат и е
договорил „процесуално представителство и защита по нчхд №54/2016 г.” (договор
на л. 20). Заплатил е сумата 200 лв.
РС е присъдил в полза на тъжителката, съгласно чл. 189
НПК, сумата 266 лв. за разноски.
Няма основание за присъждане на разноски на подсъдимия
за първата инстанция. Договорено е възнаграждение в размер на 200 лв., което
под минимума, определен в Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Подсъдимият е признат за виновен и осъден и договореното
възнаграждение не може да се присъди в тежест на тъжителката.
Жалбата е частично основателна, досежно наказанието,
по изложените по-горе съображения.
Първоинстанционният съд е извършил и изложил в
мотивите ясен анализ на доказателствата и обосновал фактическите си изводи.
Правните изводи са в съответствие със закона и несъмнено подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 130,
ал. 2 НК. Действал е при пряк умисъл, тъй като е съзнавал последиците от
извършеното и желаел да причини увреждане на пострадалата. Съставът на
въззивния съд споделя изводите на РС Разград относно деянието и правната му
квалификация.
Съдът не споделя единствено изводите на
първоинстанционният съд, относно приложението на разпоредбата на чл. 88а НК.
Не е завишен размерът
на присъдената парична сума – обезщетение за претърпените болки и страдания.
Съставът на въззивния съд споделя правните и
фактически изводи на Исперихски РС и при проверка на законността,
обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не установи други нарушения,
извън изложеното, относно приложението на чл. 78а НК.
По изложените съображения, с оглед правомощията на
въззивния съд по чл. 337, ал.1, т.4 НПК съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда №18/28.04.2016 г. по нчхд №54/2016 г. по
описа на Районен съд Исперих, като на основание чл. 78а от НК, освобождава от наказателна отговорност М.Ф.О.
***, ЕГН **********, за престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, изразяващо се в това,
че на 01.02.2016 г. в гр. Исперих е причинил на М.М.И. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болки и страдания – насиняване на кожата с лек
оток на меките тъкани в средната част на лявата буза и на горния клепач на
лявото око и му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
MH