РЕШЕНИЕ № 55

Гр.Разград, 28.09.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря М.Н. и прокурора ОГНЯН ДАМЯНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 201 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 16/21.04.2016г. по НОХД № 144/2015г. Исперихският районен съд е признал подсъдимия А.П.Б. *** за виновен в това, че на 19.12.2014г. в гр.Исперих в съучастие с неизвестно лице като съизвършител е отнел чужда движима вещ - сребърна гривна на стойност 63 лв от владението на Д. Е. Ю. от ***, с намерение да я присвои, като е употребил за това сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК го е осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца.

Против присъдата е постъпил протест от Районна прокуратура-Исперих, която счита, че наложеното наказание е явно несправедливо. Предлага изменение на присъдата с увеличаване на наказанието лишаване от свобода и отмяна на приложението на института по чл.66, ал.1 НК.

Окръжният прокурор частично поддържа протеста, като счита, че не са налице предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 НК и предлага наказанието да бъде увеличено на 3 години лишаване от свобода, а изпълнението му да се отложи за изпитателен срок от 5 години.

Недоволен от присъдата е останал и подс.А.Б., който я обжалва чрез защитника си адв.Е.К. от АК-Силистра, считайки, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – намаляване на наложеното наказание.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.Б. и св.Д. Ю. се познавали. Фактическата съжителница на подс.Б. - Х. А. и св.Д. Ю. били колеги - сервитьори в заведението „Зелената гайка” в гр.Исперих. През м.октомври 2014г. по време на смяната на св.Ю. подс.Б. загубил пари в заведението. Попитал св.Ю. дали не е намерил парите и въпреки отрицателния му отговор, се заканил, че тази работа нямало да остане така.

През м.декември персоналът на „Зелената гайка” бил изместен в ресторант „Здравец”. На 19.12.2014г. около 03 часа след приключване на работната смяна св.Д. Ю., св.Ц. Г., св.К. С. и Х. А. си тръгнали заедно. Четиримата посетили денонощния магазин в ж.к. „Васил Априлов”. Св.Ю. пръв излязъл от магазина и се насочил към квартирата си в бл.13. Минавайки край контейнерите за смет до блока, забелязал, че двама души бягат към него. Единият бил с маска на лицето, а другият – с качулка на главата. Мъжът с качулката нападнал св.Ю., нанесъл му удар по лицето и го съборил на земята. Мъжът с маската държал ръцете на св.Ю., а другият го удрял с юмруци и ритници. Докато се отбранявал св.Ю. успял да свали качулката на нападателя и видял, че е подс.Б.. Св.Ю. го попитал защо прави така и започнал да се моли да го оставят. Подс.Б. заявил, че е сигурен, че св.Ю. е взел парите му, настоявал да му ги върне и заплашил, че иначе ще го убие. Свидетелят се опитвал да се изправи и да избяга, но подс.Б. и второто неизвестно лице продължавали да го удрят с ръце и крака. Двамата претърсили св.Ю., но не открили портфейла му, а взели сребърната гривна от ръката на свидетеля. Потеглили с лек автомобил, регистрационният номер на който съдържал три цифри 7. Виковете за помощ на св.Ю. били възприети от колегите му свидетелите Г. и С., които тръгнали в посока към жилището на Ю.. По пътя до контейнерите за смет намерили покупките на св.Ю. и връхната му дреха. Качили се в квартирата му и го намерили окървавен. Св.Ю. обяснил, че Б. го е пребил. Последвало обаждане на спешен номер 112, след което пристигнали екипи на Спешна помощ и на МВР. Св.Ю. бил откаран в болницата и приет на лечение.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че в резултат на нанесения побой пострадалият Д. Ю. е получил разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда, хематом на лява орбита с кръвоизлив под конюктивата на окото, кръвонасядане в лявата половина на брадата и болезненост и ограничени движения на лявата ръка в раменната става. По своята медикобиологична характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Кръвонасяданията и разкъсно-контузната рана на лицето се дължат на удар/и с/върху твърд/и тъп/и и/или тъпоръбест/и предмет/и и могат да бъдат получени от удари с ритници и юмруци. Според вещото лице тези наранявания могат да се получат и при падане върху терен, който обаче трябва да е нагънат или с изострени форми. При съприкосновение с твърд терен би следвало да има и охлузвания на кожата, но такива в случая не са установени. По-вероятно е разкъсно-контузната рана да е получена от удар със замах, предвид наличието на разкъсвания, кръвонасядания и кръвоизлив. Останалите увреждания не са получени от падане от собствен ръст, тъй като са разполежени в различни анатомични области, ударите са поне два, като не е изключено те да са и повече, серия от удари.

Съгласно заключението на оценъчната експертиза стойността на отнетата гривна с тегло 14 гр възлиза на 63 лв.

Изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите Д. Ю., Ц. Г., К. С., Е. И., и на полицейските служители Ю. В. и С. С..

Подс.А.Б. не се признава за виновен. Обяснява, че по времето, когато са се развили описаните събития, бил в дома си с един приятел и няма никаква представа за случилото се. Приятелят – св.М. И. твърди, че подс.Б. му се обадил около 23 – 24 часа на 18.12.2014г. и го поканил у тях да гледат репортажи от рали-състезания. Св.И. отишъл у подсъдимия и през цялата нощ били двамата в дома му. Около 03 часа се обадила приятелката на подсъдимия Х., за да съобщи, че се прибира, по-късно се върнала и останала при тях.

Въззивният съд, както и първоинстанционният, не кредитира показанията на св.И.. Първо, като приятел на подсъдимия св.И. е заинтересован от изхода на делото и е обяснимо желанието да му осигури алиби. Второ, неговите показания от съдебното следствие се различават от тези на досъдебното производство, в които е заявил, че Х. я нямало у Б. и през цялата вечер не е идвала. И трето, изявленията на св.И. противоречат на показанията на първата група свидетели, които са еднопосочни, логични и взаимнодопълващи се.

Фактът, че подс.Б. е съавтор на деянието, е доказан пряко от показанията на св.Ю., който го познава лично, и косвено – от показанията на свидетелите Г., С. и И., с които пострадалият е споделил, че един от нападателите му е бил Б.. Тази доказателствена верига не се разкъсва от показанията на св.В., на когото пострадалият казал, че не е могъл да разпознае нападателите, защото били с маски. Още на 19.12.2014г. в писмените си обяснения Д. Х. е посочил, че е успял да разпознае единия от нападателите и това е бил А.Б. /л.5 от ДП/. Същият ден оперативен работник е снел обяснения и от подс.Б. /л.18 от ДП/. Т.е. непосредствено след деянието пострадалият е уведомил органите на МВР и те са предприели съответна проверка. Уличаващи подсъдимия са и показанията на св.Ю. относно контролния номер на автомобила, с който са отпътували нападателите му. Видно от справката на л.77 от ДП подс.Б. притежава лек автомобил БМВ с рег.№ РР 2777 ВА.

Относно времето на извършване на деянието, възможността подс.Б. да е участвал в него и относно предмета на посегателство ИРС е извършил задълбочен доказателствен анализ, който се споделя от тази инстанция и не е необходимо да бъде преповтарян.

Подс.А.Б. е на 34 години, не е женен, работи, не е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата и протестът са неоснователни. Не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда.

Обвинението срещу подс.Б. е доказано. Установено, че подсъдимият в съучастие с неизвестно лице е отнел от владението на св.Ю. сребърна гривна на стойност 63 лв. с намерението противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила. Действал е с пряк умисъл, като е съзнавал, че отнема чужда вещ без съгласието на собственика и е преодолял несъгласието му посредством физическа принуда. Така се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК.

Оплакванията, развити в допълнението към въззивната жалба, са неаргументирани и несъстоятелни. Неоснователен е доводът за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно тълкуване на гласните доказателства и в игнориране на обясненията на подсъдимия. Въззивният съд извърши собствена проверка на целия доказателствен материал и самостоятелен анализ на показанията на свидетелите, при което не намери основание за различни фактически изводи от направените от първата инстанция. Следва да се отбележи, че въззивният съд не взима предвид показанията Х. А. от досъдебното производство, включително от очната ставка, тъй като с отказа да дава показания, основан на чл.121, ал.1 НПК, тя е загубила качеството си на свидетел и се изключва от процеса като такава. Няма никакво основание да не се кредитират показанията на св.Ю., че е притежавал сребърна гривна и че тя му е била отнета от нападателите. В показанията на свидетелите Г. и С. не са налице противоречия относно съществените елементи от предмета на доказване. А обстоятелствата дали намерената дреха на пострадалия е била яке, или суичър, какъв точно е бил цвета й и пр. са незначителни и ирелевантни.

Не е налице нарушение на правилото по чл.303, ал.2 НПК. Постановената осъдителна присъда почива на преки и косвени доказателства, коментирани по-горе, които формират несъмнен и категоричен краен извод за виновност на подс.Б..

Исперихският районен съд е приложил правилно и материалния закон. Алтернативното искане на защитата да се счете деянието за малозначително поради явно незначителна степен на обществена опасност на деянието и дееца не може да бъде удовлетворено. Вярно е, че стойността на отнетата вещ е ниска, което обстоятелство смекчава отговорността на подсъдимия, но не я изключва. Като съставно престъпление, което съдържа признаците и на престъплението кражба, и на престъплението принуда, грабежът никога не може да бъде преценен като малозначителен. Още повече, че в конкретния случай е бил осъществен от две лица, което завишава неговата обществена опасност, а и упражненото физическо въздействие спрямо пострадалия е било продължително и интензивно.

Наложеното на подс.Б. наказание е справедливо. ИРС го е определил при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, като е приел наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: чистото му съдебно минало, неговата трудова и социална ангажираност, ниската стойност на предмета на престъплението. Отегчаващи отговорността му обстоятелства няма. С оглед многобройността на смекчаващите обстоятелства и най-лекото предвидено наказание от 3 години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко, поради което правилно първоинстанционният съд е определил наказанието под този минимален предел, а именно 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Този размер е съответен на характера и тежестта на престъплението, и е достатъчен за реализиране целите на генералната и индивидуалната превенция.

Въззивният съд намира, че институтът по чл.66, ал.1 НК е бил законосъобразно приложен. Наказанието лишаване от свобода е под 3 години, подс.Б. е неосъждан и целите по чл.36 НК биха могли да бъдат постигнати и без изолирането му от обществото. Поради това изпълнението на наказанието следва да бъде отложено. Изпитателният срок от 3 години и 6 месеца съответства на горните обстоятелства и е подходящ за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК правилно в тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото.

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16/21.04.2016г., постановена по НОХД № 144/2015г. по описа на Исперихския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH