Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
четиринадесети ноември |
2016 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Йончева
2. С. Робева
секретар М. Н., с участието на прокурора Е. Грънчаров, като
разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №202 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.
Въззивното производство е образувано по постъпила
жалба от подсъдимия против присъдата, постановена по нохд №27/2016 г. на
Районен съд – гр. Исперих.
Постъпила е жалба от адв. Р.П. – защитник на
подсъдимия Д.Г.Д. ***, ЕГН ********** против Присъда №19/05.05.2016 г. по нохд
№27/2016 г РС Исперих. Обжалва се присъдата в частта, с която са уважени
гражданските искове за размера над 1 000 лв.
Оплакванията в жалбата са, че в обвинителния акт има
груби процесуални нарушения и не са разпитани свидетели.
Считат, че с оглед направите самопризнания и
изразеното разкаяние присъдената сума по гражданските искове не е съответна на
това, с което действително подсъдимият е ощетил посочените лица. Считат
решението на съда за недопустимо.
Искането е да се обезсили присъдата в частта, касаеща
размера на гражданските искове до размера на 1 000 лв.
В съдебно заседание защитникът адв. П. поддържа
жалбата. Развива доводи, че първоначално подсъдимия Д. не е съзнавал престъпния
характер на деянието, а след това като е разбрал е отказал да участва в
престъплението, но е получил заплахи и е действал под страх от изпълнение на
заплахата. Счита че е възможно установяването на неизвестното лице – „г-н
Бонев”, който се е облагодетелствал най-много. Счита, че тъй като Д. не е искал
настъпване на общественоопасните последици, липсва пряк умисъл, поради което
присъдата следва да се отмени и алтернативно да се измени като се наложи
наказание в предвидения законов минимум. Счита, че гражданските искове следва
да бъдат уважени до 1 000 лв. – част, с която Д. е ощетил пострадалите.
Подс. Д. заявява, че е действал под заблуда и заплаха.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна, а
присъдата за правилна и законосъобразна. По отношение на гражданските искове, с
оглед солидарната отговорност по чл. 45 ЗЗД, намира че подсъдимите следва да
заплатят присъдените суми. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Въззиваемият А.А. – подсъдим в първоинстанционното
производство заявява, че е доволен от присъдата.
Гражданският ищец И.И. заявява, че присъдата е правилна
и иска да й се върнат парите.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото,
с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от
НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК установи:
Въззивната жалба (постъпила с вх. №1972/20.05.2016 г.
на РС Исперих) е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в
срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.
С обжалваната присъда РС Исперих признал подсъдимите А.Д.А.,
ЕГН-********** и Д.Г.Д., ЕГН-********** за виновни в това, че за времето от
22.02.2015 г. до 22.05.2015 г. в с. Лъвино и в гр.Исперих, при условията на
продължавано престъпление, като съизвършители помежду си и с трето неустановено
по делото лице, с цел да набавят за себе си и за другиго имотна облага, са
възбудили и поддържали заблуждение у Т.Ф.Е., ЕГН-********** ***, относно
обстоятелството, че дъщеря й С.О.К. от Р Турция е предизвикала катастрофа, при
която е починал човек и с цел „да се оправи работата“ е необходимо да се плати
парична сума на семейството на починалия и с това й причинили имотна вреда в
размер на 7 200 лв., са възбудили и
поддържали заблуждение у Р.И.С., ЕГН ********** ***, относно обстоятелството,
че внучката й С.Г.К. от гр. Исперих, е претърпяла тежка катастрофа и за
спешното й лечение са необходими пари и с това й причинили имотна вреда в
размер на 5 000 лв., както и са възбудили и поддържали заблуждение у И. В=. И., ЕГН-********** ***, относно обстоятелството, че
дъщеря й Н.Д.Д. от гр. Исперих, е предизвикала катастрофа, при която е починал
човек и с цел „да се оправи работата“ е необходимо да се плати парична сума на
семейството на починалия и с това й причинили имотна вреда в размер на
1 280 лв., като общият размер на имотната вреда възлиза на 13 480 лв.
– престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК, поради което им наложил наказания:
-
на А.Д.А. „Лишаване
от свобода” за за срок от 2 години,
изпълнението на което отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен
срок от 3 години;
- Д.Г.Д. „Лишаване от свобода” за срок от 2 години,
изпълнението на което отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен
срок от 3 години.
Уважил граждански искове по чл. 45 ЗЗД и осъдил
подсъдимите да заплатят солидарно:
-
на гражданския ищец Т.Ф.Е., ЕГН-********** ***, сумата от 7 200 лв. –
обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от престъплението, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 23.02.2015 г. до
окончателното й изплащане и отхвърлил иска в останалата му част за обезщетяване
на претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., като неоснователен и недоказан в тази му
част;
- на гражданския ищец Р.И.С., ЕГН-**********
***, сумата от 5 000 – обезщетение за претърпените от нея имуществени
вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането – 03.03.2015 г. до окончателното й изплащане, и
-
на гражданския ищец И. Василв. И., ЕГН-********** ***, сумата от 1 280 лв.
– обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от престъплението, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 22.05.2015 г. до
окончателното й изплащане.
Присъдени са в тежест на подсъдимите и разноските по
делото.
Производството пред първата инстанция се е развило
като съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 НПК. В производството пред
първоинстанционния съд няма направени доказателствени искания.
Фактическа обстановка, с оглед реда по който е
протекло съдебното следствие и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, е
следната:
Двамата подсъдими Д.Г.Д. и А.Д.А. ***. Двамата не са семейни. Безработни
са, като не реализират постоянни доходи от трудова дейност и други източници.
Не разполагат с движимо и недвижимо имущество, от което да се издържат. Не са
осъждани, като подсъдимият А. е реабилитиран.
През м. януари 2015 г. подсъдимият Д., чрез посредничеството на своя брат установил връзка с мъж, представящ се под името „г-н Бонев“ и като собственик на фирма за кредити от гр. Велико Търново. Последният предложил на Д. да работи за него в региона на Област Добрич, като следвало да посещава различни населени места и да събира месечни вноски, които веднъж седмично трябвало да отчита в гр.Велико Търново. Обещал му месечна заплата в размер на 500 лева, като поел и ангажимент да оформи трудов договор, за което подсъдимият му продиктувал личните си данни.
По този начин подсъдимият Д.Г.Д. започнал да работи за въпросния господин, без да установяват личен контакт помежду си, като бил направляван от „работодателя си“ по телефона чрез подробни указания къде да ходи и какво да прави. Няколко дни след първоначалния им разговор „г-н Бонев“ се обадил на Д. и му посочил адрес на лице в населено място, което следвало да посети и да вземе от него пари. Съгласно указанията на „г-н Бонев“ парите следвало да се оставят зад чешмата, намираща се на „ТИР-паркинг“ по пътя гр. Разград – гр. Шумен, в близост до разклона за с. Бели Лом. Подсъдимият Д. почти веднага разбрал, че е замесен в телефонна измама, тъй като парите, които взел били дадени от много възрастна жена и били доста голяма сума, за да са месечна вноска по кредит. Въпреки това не преустановил дейността си в полза на „г-н Бонев“, тъй като бил заплашен от него, че ако не изпълнява поставените задачи, ще пострадат лично той и неговите близки. Заявил, че е служител на МВР, че го е проучил и е бил в състояние да му навреди сериозно. От оставената парична сума зад чешмата по разпореждане на „Бонев“ подсъдимият взел за себе си 200 - 300 лева. От непознатия „Бонев“ му била осигурена и карта на „М-тел“ за провеждане на телефонните разговори помежду им.
Един ден, през февруари 2015 г., двамата подсъдими се срещнали, като Д. казал на А., че неговият шеф – „Бонев“ имал да събира пари от различни хора и му трябва помощник. Предложил на А. да тръгне с него и да събират от хората пари, като част от тези пари щели да получават лично за себе си. Подсъдимият А. се съгласил.
По всички възложени им случаи работили по
идентичен начин. Обаждали се на домашните телефони на възрастни хора, които
въвеждали и поддържали в заблуждение, че техен близък е причинил или е
пострадал при ПТП, като в интерес на близкия им следвало да бъдат заплатени
определени парични суми. След това двамата подсъдими отивали на адреса на
жертвите и вземали парите от тях. От получените пари отделяли част за себе си,
а останалите, съобразно уговорката им с „г-н Бонев“ оставяли зад чешмата на
„ТИР-паркинга“ на пътя гр. Шумен - гр. Разград, на 19 км от гр. Разград.
На 22.02.2015 г. двамата подсъдими пристигнали в гр. Исперих, около 22 часа. Пътували с автомобил, марка „Мицубиши Лансър“, с рег. № ТХ 4277 АМ, собственост на подсъдимия Д.. Паркирали автомобила пред едно училище, в близост до РУ на МВР-гр. Исперих. Между 02.00 - 02.30 часа получили обаждане от „г-н Бонев“, който им казал да отидат в с. Лъвино. С помощта на навигационна система открили селото и там под напътствията на „г-н Бонев“ отишли в близост до дома на свидетелката Т.Ф.Е., живуща *** в селото. През цялото това време, докато открият адреса, друго, неустановено в хода на разследването, лице провеждало разговор със свидетелката Т.Е. на телефонен №0875179228. Около 02 часа същата нощ /вече на 23.02.2015 г./, тя получила входящо обаждане от мобилен телефон, при което мъжки глас й съобщил, че дъщеря й в Турция се намирала в Полицията, тъй като блъснала с колата си друга кола и имало починал човек при това ПТП. За да се „оправи работата“, трябва да се плати на семейството на пострадалия сумата от 25 000 лева. Тъй като не разполагала с толкова пари, непознатият мъж убедил свидетелката да даде парите, с които разполага – посочени от самата свидетелка в размер на 7 000 лева. Посочила и адреса си, като получила подробни инструкции от непознатия мъж, че трябва да излезе в центъра на селото, където ще я чака човек и на него да предаде паричната сума. По този начин свидетелката видяла в центъра на селото спрелият, тъмен на цвят автомобил, с който пристигнали двамата подсъдими Д. и А.. Към нея се приближил подсъдимият А., който бил с тъмни дрехи и шапка на главата, и бил възприет от жената като полицай в униформа. Предала му паричната сума от 7 200 лева, които били поставени в найлонова торбичка от аптека „Марешки“. През цялото време подсъдимият говорел по телефона с някого, като преди да се раздели със свидетелката Т.Е. й казал да чака обаждане като се прибере. Отново по телефона била уведомена от непознатия мъж, че дъщеря й е освободена от затвора в Турция и след като се приберяла в къщи щяла да й се обади по телефона. След това разговорът с него прекъснал. Двамата подсъдими, след като взели парите от свидетелката, отпътували с автомобила и оставили паричната сума на уговореното място - на „ТИР-паркинга“. От посочената сума задържали за себе си по 400 лева.
На 03.03.2015 г. двамата подсъдими отново пристигнали в гр. Исперих. По указание на „г-н Бонев“ им бил посочен адреса на свидетелката Р.И.С. ***. През времето, докато чакали в близост до дома й, на домашния телефон № 08431 30 14 свидетелката получила телефонно обаждане от непознат мъж. Той се представил като д-р Павлов от Болницата в гр. Разград и казал на С., че дъщеря й претърпяла катастрофа. Пострадал лошо единият й крак, който бил много натрошен и трябвало спешно да се оперира, тъй като загубила и много кръв. Свидетелката имала дъщеря, която живеела в гр. Кюстендил. Учудила се за местонахождението й в Болницата в гр. Разград, поради което попиталата „доктора“ да не би да е пострадала внучката й С.. „Докторът“ веднага потвърдил, че става въпрос точно за внучката й. Непознатият мъж отново обяснил, че е необходима спешна операция, за която била необходима и парична сума от 5 000 лева. Притеснената свидетелката отговорила, че разполага с тази парична сума, при което й били дадени указания по телефона да излезе пред дома си и да изчака появата на мъж - представител на Здравната каса, на когото да предаде парите. В изпълнение на тези указания свидетелката С. излязла пред дома си. Към нея се приближил подсъдимият А., който се представил за служител на Здравната каса и тя му предала сумата от 5 000 лева. По известния вече начин, двамата подсъдими отпътували от гр. Исперих с получените пари и ги оставили зад чешмата на „ТИР-паркинга“ по пътя гр. Разград – гр. Шумен.
На 22.05.2015 г. подсъдимите Д. и А. били инструктирани от „Бонев“ да отидат в гр. Исперих и да се настанят на хотел. В изпълнение на указаното, двамата се настанили в хотел „Ален мак“ в гр. Исперих. Вечерта, около 21.30 часа, „Бонев” им се обадил и посочил адреса на свидетелката И.В.И.. Придвижили се до този адрес с помощта на навигационната система на автомобила си. Оказало се, че е много близо до хотела им. През това време, около 21.10 часа, свидетелката И. получила телефонно обаждане на домашния си телефон с № 08431 43 42. Мъжки глас се представил за сержант Димитър Петров от „Пътна полиция“ - МВР и съобщил на свидетелката, че нейната дъщеря е извършила ПТП, при което е загинал човек. Разговорът продължил с плачеща жена, която попитала „Колко, с колко пари разполагаш майко в къщи? Моля те, измъкни ме от тук или ще сложа край на живота си!“. Притеснена от полученото съобщение свидетелката И. оприличила гласа на жената с гласа на своята дъщеря Н. В същия разговор мъжкият глас я уведомил, че трябва да даде голяма сума пари - 12 000 лева, за да се „покрият нещата“, при което свидетелката съобщила, че разполага единствено и само със сума от 1 280 лева. Мъжът й казал по най-бързия начин да приготви парите и да излезе пред входа на къщата си. В изпълнение на указаното тя излязла на улицата пред дома си. От съседната улица към нея се приближил подсъдимият А., който говорел по телефона. Казал, че идва от името на полицай Петров. Свидетелката му предала паричната сума от 1 280 лева. С тези пари двамата подсъдими А. и Д. се върнали в хотела, където пренощували. На следващия ден, по указание на „Бонев“отишли на уговореното място и оставили там парите. От тях взели за себе си по 200 лева.
Описаната фактическа обстановка е приета за установена
въз основа на самопризнанието и събраните на досъдебното производство
доказателства. Самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от показанията на св.
Е. (л. 5, т. 1), И. (л. 4, т. 3) и Й. (л. 7, т. 1), обясненията на подсъдимите
на досъдебното производство, установените от разпечатките на мобилните
оператори разговори и клетки от които са провеждани, установеното пребиваване в
хотел „Ален Мак” и от приложеното копие от Регистър на настанените лица (л. 97,
т. 3).
Съставът на въззивния съд споделя приетото от РС, че
самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП.
Фактическата обстановка, приета за установена, не се
оспорва от защитника и жалбоподателя - подсъдим. Довод, на който се основава
искането за отмяна на присъдата е, че подс. Д. е извършил деянията, в резултат
на заплахата, отправена от неизвестно лице.
В обясненията си на ДП подс. Д. е заявил, че разбрал
че участва в извършване на престъпление, но продължил да действа, принуден от
отправена заплаха от неизвестно лице. Не е посочено и изследвано кога, по какъв
начин са отправени заплахите, в какво се състои заплахата, че ще „навреди” на
семейството му. Без да се подложи на каквато и да е проверка тезата на
подсъдимия, безкритично тази част от обясненията му е възпроизведена в
обвинителния акт и съответно, с оглед разпоредбата на чл. 373 НПК, от съда в
мотивите към присъдата.
Освен това мотивите за извършване на определено
действие са комплексни. Установено е, че подсъдимият Д. е „прибирал” сумата,
представляваща „възнаграждение” за участие в престъплението, което обуславя
извод, че дори да е съществувала заплаха, отправена от неизвестно лице, то
мотив за участието му е основно набавянето на имотна облага.
Съставът на ОС Разград намира, че няма никакво
основание да се приеме, че подс. Д. е действал в състояние на крайна
необходимост, тъй като не е съществувала непосредствена опасност, която не е
могъл да избегне по друг начин, освен като наруши друго защитено от закона
благо или интерес при условие причинените вреди. Дори да се приеме, че е
склонен към извършване на престъплението чрез заплаха, то това не основание да
избегне наказателна отговорност, а сочи на престъпление, извършено от друго
лице, което подлежи на разследване от прокуратурата. Престъплението е извършено
умишлено и Д. следва да понесе наказателна отговорност за това. Мотивите и
подбудите за извършване на престъплението следва да се отчетат при
индивидуализиране на наказанието.
Съдът намира, че в хода на разследването са събрани
данни за участието на друго лице в осъществяване на деянието, извършени са
недостатъчно ефективни действия по установяването му, но привличането на лица
към наказателна отговорност и разследването на престъпления е от компетентност
единствено на прокуратурата и некачественото разследване на участието на друго
лице в извършване на престъплението, не е основание за освобождаване от
наказателна отговорност на подсъдимите.
Жалбоподателят
Д. и подс. А. са участвали в самото изпълнение на престъплението, в съучастие
на трето, неустановено по делото лице. Несъмнено е налице предварително
сговаряне помежду им и разпределение на ролите, при извършване на
посегателството върху чуждото имущество. Действията на двамата и третото
неизвестно лице са били координирани, съвместни, резултат на общ умисъл.
Подсъдимите,
в съизвършителство с третото неустановено лице, с цел да набавят имотна облага,
са участвали във възбуждане и поддържане на заблуждение у другиго -
пострадалите Т.Ф.Е., Р.И.С. и И.В.И., като с действията си са формирали и
поддържали неверни представи у трите жени относно изложените по-горе
обстоятелства, които са ги мотивирали да извършат акт на разпореждане с
имущество, мислейки че помагат по този начин на своите близки във връзка с
претърпени от тях злополуки. С извършеното са причинила и имотна вреда на
пострадалите в размер на сумите, с които са се разпоредили.
Деянията
осъществяват състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.
2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – измама. Престъплението е довършено. С оглед
обстоятелството, че по идентичен начин, при едни и същ механизъм и условия е
възбудено и поддържано заблуждение от подсъдимите и трето лице, спрямо всяка
една от пострадалите жени, че деянията са извършвани през непродължителен
период от време и осъществяват състава на едно и също престъпление, съответно
при една и съща обстановка и при еднородност на вината то е налице продължавано
престъпление по чл. 26, ал. 1 НК.
С оглед установеното координиране на действията и
способа на извършване на престъпленията, изискващ съвместни усилия и предварително
сговаряне на няколко лица, деянието осъществява състав на престъплението по
квалифициран и по-тежко наказуем състав на измама, но не е повдигнато такова
обвинение.
Д. е извършил престъплението при пряк умисъл –
съзнавал е общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и искал тяхното настъпване, тъй като е
целял да получи имотна облага. Налице е пряк умисъл.
Първоинстанционният съд е изложил ясни мотиви, относно
умисъла на подсъдимите и те се споделят от ОС Разград.
Първоинстанционният съд е изложил ясни мотиви и
относно това какво наказание намира за справедливо, с оглед конкретната
обществена опасност на деянието и дееца, и другите отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства. Споделя се от въззивния съд заключението, че не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. наказанията са
наложени над предвидения минимум и под средния размер, съответно след
намаляването им с 1/3 съдът е осъдил подсъдимите на 2 години лишаване от
свобода и отложил изпълнението на основание чл. 66 НК.
Д. е въвлякъл А. в извършване на престъплението и
по-ниската степен на участие – шофирал и следвал указанията на „Б” не е
основание за налагане на по-леко наказание. Двамата подсъдими имат еднакъв
принос в осъществяване на деянието.
Подсъдимите са съзнавали и при определяне на наказанието
следва да се отчете широкото разпространение на престъплението, стресът на
който са били подложени пострадалите - хора на значителна възраст, престъпната
упоритост.
Наложените наказания са справедливи. Настоящият
съдебен състав намира, че така индивидуализирано по размер и начин на
изтърпяване, наказание е справедливо и съразмерно на обществената опасност на
извършеното престъпление и личната обществена опасност на осъдения.
По гражданските искове.
Несъмнено от престъплението по чл. 209 НК са настъпили имуществени вреди – те са в размер на сумите, с които са се разпоредили пострадалите. Престъплението, за което са признати за виновни подсъдимите е осъществено в съучастие. Поради това и предявените граждански искове, основателно, правилно и законосъобразно са приети от първоинстанционния съд за основателни. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Признаването на подсъдимите за виновни предполага основателност на претенцията за поправяне на вредите. Съгласно чл. 53 ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина – както е в случая, те отговарят солидарно. Солидарната отговорност, съгласно чл. 122 ЗЗД, предполага че обезщетението може да се претендира изцяло и от един от причинителите на вредата. Поради това твърдението, че е неправилна присъдата в частта, с която са уважени гражданските искове, тъй като част от паричната сума е предадена на друго лице, е неоснователно. Налице е солидарна отговорност, подсъдимите отговарят за вредите и всеки от тях, като солидарен длъжник, ако е изпълнил повече от своята част, има право на иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Предвид всичко изложено, съставът на Окръжен съд гр.
Разград намира, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, обоснована и
справедлива, постановена при пълнота на доказателствата и не се установяват
допуснати на доседъбното производство или в съдебното производство процесуални
нарушения, поради което тя не страда от недостатъци, които да налагат отмяна
или изменение на съдебния акт. Жабата е неоснователна.
С оглед на това и на основание чл. 338 от
НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №19/05.05.2016 г. по нохд №27/2016
г. на Районен съд – гр. Исперих.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1. 2.
НР