Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
двадесет и шести септември |
2016 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева
2. Теодора Нейчева
секретар Д. Г., като разгледа докладваното от
съдия Емил Стоев въззивно нох дело №205
по описа за
Производството е по реда на чл.
328 и сл. НПК, във вр. с чл. чл. 378, ал. 5 НПК, образувано по въззивна жалба
от адв. К. – защитник на Г.М.И. ***, ЕГН ********** против решение
№33/01.06.2016 г. по анд №225/2016 г. на Районен съд Исперих.
Постъпила е въззивна жалба против
решението, постановено от Районен съд Исперих по анд №225/2016 г. от защитника
на Г.М.И. - адв. К.. Оплакванията са, че
решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че съдът не е извършил
анализ на доказателствата, а преповторил постановлението на прокурора, както и
че не е изследвал и коментирал направените възражения и твърдения. Твърди се,
че съдът не е съобразил размера на наложената глоба с обществената опасност на
деянието, със семейното и материално положение и личността на обвиняемия.
Искането е да се отмени решението
и подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно да се намали размера на наложената
глоба.
В жалбата няма направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание защитникът
адв. К. поддържа жалбата. Твърди, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, тъй като не е ясно формулирано обвинението в постановлението на
прокурора, освен това в съдебният акт не са обсъдени направените възражения, не
е описано ясно изпълнителното деяние, съдът не е обсъдил доказателствения
материал, направил е необосновани изводи в съдебният акт. Съдът кредитирал
показания на свидетели, които са икономически заинтересовани от изхода на
делото. Излага искане за отмяна на
решението и връщане на делото на прокурора, за да се отстранят посочените
процесуални нарушения, относно формулиране на обвинението, или след отмяната на
съдебния акт да се постанови решение, с което бъде оправдан. Алтернативно твърди,
че наложената глоба не е съобразена с имущественото състояние и следва да се
намали.
Писмени възражения срещу
подадената жалба не са постъпвали.
В съдебно заседание прокурорът
излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че районният съд е дал
отговори на въпросите на защитата, повдигнати и пред въззивния съд. Съдът се е
мотивирал защо дава вяра на показанията на свидетелите, които са еднакви,
непротиворечиви и съответстват на останалите писмени доказателства. Прокурорът
намира решението за правилно и законосъобразно, наложеното наказание за
съответно на извършеното и предлага да се потвърди решението на РС.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и
преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Въззивната жалба (постъпила по
пощата, с клеймо от 15.06.2016 г., с вх. №2325/16.06.2016 г. на РС Исперих,) е
подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319
НПК и от лице, което има право на жалба.
С обжалваното решение РС Исперих е признал Г.М. И.
това, че на 08.04.2014 г. в град Исперих, област Разград, в условията на
продължавано престъпление, чрез измама – предоставяне на пари в размер на 300
лева, е склонил Р Г. Б от с.Никола Козлево, обл. Шумен да подпише частен
документ – договор за потребителски кредит CREX – 10673387 от 08.04.2014 г. с
БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД град София за кредит в размер на 2 590
лева и съпътстващите го застрахователен сертификат от 08.04.2014 г. към ЗК
„Уника” АД, застрахователен сертификат № CREX – 10673387 към „Кардиф
животозастраховане”, декларация за предоставяне на лични данни, заверка „вярно
с оригинала” на копие на лична карта и фактура № 00030493/08.04.2014 г. за
закупени спалня и холова гарнитура на стойност 2 590 лева, А Б И от село
Никола Козлево, област Шумен, да подпише частен документ – договор за
потребителски кредит CREX-10673462 от 08.04.2014 г. с БНП „Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД град София за кредит в размер на 1 880 лева и съпътстващите
го застрахователен сертификат от 08.04.2014 г. към ЗК „Уника” АД,
застрахователен сертификат № CREX-10673462 към „Кардиф животозастраховане”,
декларация за предоставяне на лични данни, заверка „вярно с оригинала” на копие
на лична карта и фактура № 00030494/08.04.2014 г. за закупени холов ъгъл и
хладилник на стойност 1 880 лева, както и Г К В от село Никола Козлево,
област Шумен да подпише частен документ-договор за потребителски кредит
CREX-10673522 от 08.04.2014 г. с БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД град София
за кредит в размер на 2 650 лева и съпътстващите го застрахователен сертификат
№ CREX-10673522 към „Кардиф животозастраховане”, декларация за предоставяне на
лични данни, заверка „вярно с оригинала” на копие на лична карта и фактура №
00030495/08.04.2014 г. за закупени кухня по скица и готварска печка на стойност
2 650 лева със съдържание, което не съответства на волята на подписалите,
че получават паричен заем в размер на 300 лева, за да докажат, че съществува
правно отношение по сключения договор за потребителски кредит, с което е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.
315, ал. 2 във вр. с чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и на
основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил глоба
в размер на 2 000 лв.
Съставът на въззивния съд, след
запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка,
съобразно обхвата й по чл. 314 от
НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи:
Въззивната жалба (постъпила с вх.
№2325/16.06.2016 г.) е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен
акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.
Делото пред Районен съд Исперих е
образувано по внесено досъдебно производство №224/2014 г. по описа на РУ МВР
Исперих с постановление от 24.09.2015 г. на Районна прокуратура Исперих с
предложение обвиняемият Г.М.И. да бъде освободен от наказателна отговорност по
обвинението за това, че:
На 08.04.2014 г. в град Исперих,
област Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез измама – предоставяне
на пари в размер на 300 лева, е склонил:
-
Райна Г. Б от с. Никола Козлево да подпише частен документ – договор за
потребителски кредит CREX – 10673387 от 08.04.2014 г. с БНП „Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД град София за кредит в размер на 2 590.00 лева и
съпътстващите го застрахователен сертификат от 08.04.2014 г. към ЗК „Уника” АД,
застрахователен сертификат № CREX – 10673387 към „Кардиф животозастраховане”,
декларация за предоставяне на лични данни, заверка „вярно с оригинала” на копие
на лична карта и фактура № 00030493/08.04.2014 г. за закупени спалня и холова
гарнитура на стойност 2 590 лева,
-
А Б И от село Никола Козлево да подпише частен документ – договор за
потребителски кредит CREX-10673462 от 08.04.2014 г. с БНП „Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД град София за кредит в размер на 1 880 лева и съпътстващите
го застрахователен сертификат от 08.04.2014 г. към ЗК „Уника” АД,
застрахователен сертификат № CREX-10673462 към „Кардиф животозастраховане”,
декларация за предоставяне на лични данни, заверка „вярно с оригинала” на копие
на лична карта и фактура № 00030494/08.04.2014 г. за закупени холов ъгъл и
хладилник на стойност 1 880 лева, както и
-
Г К В от село Никола Козлево да подпише частен документ-договор за
потребителски кредит CREX-10673522 от 08.04.2014 г. с БНП „Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД град София за кредит в размер на 2 650 лева и съпътстващите
го застрахователен сертификат № CREX-10673522 към „Кардиф животозастраховане”,
декларация за предоставяне на лични данни, заверка „вярно с оригинала” на копие
на лична карта и фактура № 00030495/08.04.2014 г. за закупени кухня по скица и
готварска печка на стойност 2 650 лева
със съдържание, което не съответства на волята на подписалите,
че получават паричен заем в размер на 300 лева, за да докажат, че съществува
правно отношение по сключения договор за потребителски кредит, с което е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 315,
ал. 2 във вр. с чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В писмена молба вх.
№4187/17.11.2015 г. защитникът на И. адв. К. е оспорил приетата от прокурора
фактическа обстановка – че св. Б и св. Ианова са чакали в автомобила на св. Г.,
че са подписали поднесените от обвиняемия документи в автомобила, че им взел
личните карти и ги питал за личните им данни. В подкрепа на твърденията на
обвиняемия, че не е вършил нищо от тези действия, защитникът изтъква
показанията на св. Д, че съставила документите за кредит и на св. Г., че видял
свидетелките вътре в магазина и чул как казват на магазинерката, че искат
кредити по 300 лв. В молбата се твърди, че свидетелките търсят начин да
прехвърлят другиму вината за това, че не издължават вноските по договорите, че
не са имали намерение да връщат заетата сума, че са подали невярна информация
за доходите си. Адв. К. счита, че не следва да се кредитират показанията им,
тъй като целят да се оневинят.
В съдебно заседание на 23.12.2015
г. защитникът адв. К. е заявил: „Разбираме какво е описано в постановлението”.
Подсъдимият се е явил в съдебно
заседание, но не е дал обяснения.
В съдебно заседание са разпитани
свидетелите: С Т (л. 43), С С, Г В, И Г. (л. 44), А И (л. 50), Б Д (л. 51), св.
Т С (л. 88).
В съдебно заседание на 01.06.2016
г. (л. 88) е изслушано вещото лице Г Д и прието заключението (л. 65) по
назначената от съда експертиза.
От събраните писмени
доказателства и изготвените съдебно-графически експертизи се установява, че:
-
св. Р Г. Б е подписала договор за потребителски кредит CREX – 10673387 от
08.04.2014 г. (л.
-
св. А Б И е подписала договор за потребителски кредит CREX-10673462 от
08.04.2014 г. (л.
-
св. Г К В е подписала договор за потребителски кредит CREX-10673522 от
08.04.2014 г. (л. 189, т. 1) с БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД за кредит в
размер на 2 650 лева и съпътстващите го застрахователен сертификат №
CREX-10673522 към „Кардиф животозастраховане”, декларация за предоставяне на
лични данни, заверка „вярно с оригинала” на копие на лична карта и фактура №
00030495/08.04.2014 г. за закупени кухня по скица и готварска печка на стойност
2 650 лева.
От показанията на св. В (в
съдебно заседание и от ДП на л. 37), Г. и И се установява, че те и св. Р Б
научили, че подсъдимия урежда договори за заем. На 08.10.2014 г., с колата на
св. Г. тръгнали от с. Никола Козлево и отишли в Исперих, където се срещнали с
подсъдимия. Той ги завел в офис, който се намирал в магазин на „Тивис” ООД.
Свидетелите считали, че ще им бъде отпуснат кредит в
размер на 300 лв. Свидетелите влезли в магазина и отговаряли на въпроси на
служителя, след което подсъдимия им казал да чакат навън. Свидетелите подписали
документи, които не прочели, но мислели, че подписват договор за креди за 300 лв.
След известно време подсъдимият отишъл при тях и дал на св. Б, св. И и св. В по
300 лв. След като се прибрали в дома си и разгледали документите установили, че
са вписани много по-големи суми от получените, както и че пише че са си
купували мебели, а те не са получили такива.
В
показанията си св. Д – служител в „Тавис” ООД, която е сключила договорите с
трите пострадали твърди, че не си спомня конкретните сделки, тъй като била
твърде натоварена. Твърди, че замяна на стоки с други не била практика. Имало
безплатен транспорт, който доставя стоката до дома на клиента.
В показанията си св. С – служител
в „Тавис” ООД не си спомня за сключени договори с пострадалите. Познава
подсъдимия, като клиент, но не си спомня какви стоки е предоставила. Твърди, че
е възможно по искане на клиента да заменят стоките, за които е отпуснат
кредита.
В показанията си св. С –
собственик на „Тавис” ООД твърди, че се случва да нямат възможност да доставят
стоката веднага. Свидетелят заявява, че е възможно да впишат във фактурата един
вид стока, а да предадат на клиента друга по негово искане. С твърди, че не
попълвали протоколи за предадената стока.
В
показанията св. Т – собственик на заложна къща твърди, че познава подсъдимия,
който е водил хора при него, за да купува лаптопи.
Съдът може да се възползва от
възможността за преценка на събраните на досъдебното производство
доказателства, по силата на чл. 378, ал.
2 от НПК, независимо, че е провел съдебно следствие събирайки и
нови, като е формирал вътрешното си убеждение въз основа на събраните по делото
доказателства.
От показанията на св. Б се
установява, че след като разбрала, че обвиняемия урежда заеми от магазин в
Исперих, решила да вземе заем за 300 лв. Като след уговорка с обвиняемия,
заедно със св. В и с колата на съпруга й – св. Г. отишли в с. Исперих, срещнали
се със обвиняемия, който казал, че ще им дадат заеми по 300 лв. влезли в
магазина при момиче което поискало
личните им карти и след като говорило по телефона казало, че са одобрени,
подписали документи и им казали да излязат от магазина. Тя мислела, че подписва
договор за заем от 300 лв. и не прочела документите. След това излязъл
обвиняемия и им донесъл пари и документи. След като се прибрала в дома си и
разгледала документите видяла, че пише че са си купували мебели, а те не са
искали и получили такива. По–късно отишли и се оплакали в полицията в гр. Нови
Пазар, които ги препратили към полицията в Исперих.
Показанията
на свидетелите Г В, А И, Р Б и И Г. са житейски обосновани, взаимно допълващи се и без противоречия по
основните факти. Установено е, че свидетелите след като са чули, че обвиняемия
урежда заеми са уредили среща с него и получили уверение, че ще получат заеми
по 300 лв. След това, без да четат изготвените документи са ги подписали и едва
по-късно установили, че не са подписали договори за кредит в размер на 300 лв.,
а за значително по-големи суми, както и документи за получени стоки на
изплащане, каквито не са искали и получавали. Твърдението им, че са се оплакали
в полицията се потвърждава от приложените по делото „сведения” от свидетелите
от юни
От показанията на св. Д, св. С и
св. С – служители в „Тавис” ООД се установява, че е възможно да се фактурира
една стока, а да се получи друга от клиента, че е възможно да има забавяне при
доставка на стока.
От показанията на св. Т се
установява, че е купувал преносими компютри от обвиняемия и водени от него
лица.
Съдът намира, че няма основание
да поставя под съмнение достоверността на показанията на свидетелите Г В, А И, Р Б и И Г.. Не се установява от
събраните доказателства да са получили посочените в договорите стоки, съответно
да дават подобни показания, аз да избегнат гражданска или наказателна
отговорност. Свидетелите са извършили посочените действия по деклариране на
данни, подписване на документи, за да получат сумата 300 лв. Не са искали да
купуват мебели или други вещи. От дадените показания на св. Т, дадени в съдебно
заседание и на досъдебното производство се установява, че е купувал от
обвиняемия или водени от него лица преносими компютри за периода, в който е
продължило раздаването на „лесни кредити” от магазина.
От
събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Г.И. е роден на *** ***,
български гражданин е, с основно образование,
женен, има три деца,
не е осъждан, безработен е и не декларира доходи (биографична справка
и декларация на л. 8,9 от т. 1).
Обвиняемия И. често
продавал или водел хора, които да продават закупени преносими компютри в
заложната къща на св. Т.
Г В живее в с. Никола Козлево във фактическо съжителство с И
Г.. В е без образование и безработна. И Г. е с основно образование и работи
като шофьор.
А И живее в с. Никола Козлево,
безработна е, със средно образование. Дъщеря е на св. Р Б.
Р Б живее в с. Никола Козлево,
вдовица е, безработна и има начално образование. Майка е на св. И.
Установеното от твърденията на
свидетелите, относно материалното им състояние и трудовата заетост се
потвърждава от приложените справки от Бюро по труда (л. 154, т. 1), АСП (л.
156, т. 1), НАП (л. 158, т. 1), НОИ (л. 160, т. 1).
През месец април
През месец май 2014 г., след като
били потърсени от представители на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, тъй като
по сключените стокови кредити не постъпвали плащания, свидетелките сигнализирали за случая
полицията.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите, писмените
доказателства, заключенията на вещите лица по назначените експертизи. Няма
събрани каквито и да е данни, които да навеждат съмнение в описаната фактическа
обстановка.
Описаната фактическа обстановка е
сходна с приетата от РС по основаните факти от предмета на доказване.
Обстоятелството,
че в Исперих имало магазин от който се раздават „лесни кредити” се установява
от показанията на св. Т., В., И., Б., Г.. Обстоятелството, че обвиняемия е
известен с това, че „съдейства” за получаването им от показанията на св. В., И.,
Б., Г..
Няма съмнение, че именно
поведението на обвиняемия и обещаното от него е мотивирало свидетелите да
подпишат документите без да ги четат, както и без да търсят и получат стоките,
предмет на договорите. Свидетелите са били заблудени, че подписват договори за
заем за 300 лв. и с получаването на сумите са счели, че са получили дължимото
им по договора.
Вместо това свидетелите подписали
описаните договори за потребителски кредит за покупка на стоки и съпътстващите
ги документи, включително фактури за стоките, без да получат каквито и да е
стоки.
Подписаните договори и документи
съставляват частни документи, а съдържанието им не съответства на волята на
подписалите ги. За да ги подпишат са склонени към това с измама от И.. При
поставянето на подписите, свидетелите са заблудени от И., относно съдържанието,
което подписват и което с подписа им се превръща в направено от тях изявление,.
Безспорно е установено несъответствие между действителната воля на свидетелите
и документираното в договорите и останалите документи към тях. Безспорно е
установена активната роля на И. по заблуждаване на свидетелите, че са сключили
договори за заем в размер на 300 лв., включително и с предаване на посочената
парична сума. Деянието е извършено при пряк умисъл. И. е съзнавал, че
заблуждава свидетелите относно действителното съдържание на документите
и осъществил действия, с които ги мотивирал да се подпишат под тези документи,
неотразяващи действителната им воля.
Съставените при това документи са
използвани, за да се докаже, че съществува правно отношение по процесните
договори за потребителски кредит.
Деянието осъществява от обективна
и субективна страна съставът на престъплението по чл. 315, ал. 2 НК във вр. с
чл. 309, ал. 1 НК.
С оглед на изложеното въззивният
съд намира жалбата за неоснователна. Не е налице неяснота в обвинението. И на
досъдебното производство и в съдебно заседание обвиняемият и неговият защитник
не са правили оплаквания, че е налице неясно обвинение. В постановлението по
чл. 375 НПК прокурорът ясно е описал и установеното от фактическа страна и
правната квалификация на деянието и основанието за това. Действията на
обвиняемия, са ясно описани и се състоят в това, че след като бил потърсен от
свидетелите, по тяхна молба, обещал да им съдейства, за да получат кредити по
300 лв., надзиравал ги като „съдействал” непрекъснато по време на изготвяне на
документите, предал им сумата 300 лв. поддържайки заблуждението, че това е
предмета на договора, който са сключили. А всъщност, подведени от него
свидетелите са се задължили за много по-големи суми, без да получат описаните в
договорите стоки. Обвиняемият се е възползвал от доверието, което му имали
свидетелите, от необразоваността им.
Постановлението за привличане на
обвиняем също съответства на изискванията на чл. 219 НПК. При разпита
обвиняемия изрично е заявил, че е наясно в какво е обвинен.
РС е изложил фактическа
обстановка и доводи въз основа на кои доказателства е установена. Тя по
основните факти съвпада с приетото от ОС Разград, след извършен анализ на
доказателствата, съобразно с правомощията на въззивния съд. Това, че е сходна с
изложеното от прокурора не е порок, а е обяснимо, с оглед постановения от РС
осъдителен съдебен акт, което предполага възприемане на фактическата обстановка
приета от прокурора.
Поведението на свидетелите – че
не са чели документите, които подписват улеснява извършването на
престъплението, но не води до извод за невиновност на обвиняемия.
Съдът намира доводът за
необоснованост на съдебния акт за неоснователен. Посочените свидетели – страни по договорите
за кредит и фактическият съжител на едната от тях единодушно, категорично и
неизменно в хода на наказателното производство твърдят, че са подписали
документите, водени от обвиняемия, по негово указание, убедени че ще получат
паричен кредит в размер на 300 лв. Установява се, че свидетелите на са получили
стоките, описани в договорите и фактурите. На установеното от показанията на
свидетелите не противостои никаква теза, довод или твърдение, поради това
въззивният съд намира, че няма основание да поставя под съмнение установената
фактическа обстановка.
РС е изложил съображения, относно
размерът в който е наложено предвиденото в закона наказание глоба. Обосновано,
с оглед установеното, че деянието засяга три лица, съдът е наложил наказание
над минималния размер – 1000 лв. и под средния – 3000 лв., което въззивният съд
намира, че е съответно на тежестта на извършеното.
Постановеният съдебен акт следва
да бъде потвърден. По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №33/01.06.2016
г. по анд №225/2016 г. на Районен съд Исперих.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.