РЕШЕНИЕ № 60

Гр.Разград, 03.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

при участието на секретаря Д.Г. и прокурора ОГНЯН ДАМЯНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВАНД № 213 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.378, ал.5 във вр. с чл.328 и сл. НПК.

С Решение № 345/14.06.2016г. по АНД № 317/2016г. Разградският районен съд е признал обвиняемия Х. *** за виновен в това, че на 17.03.2016г. по път ІІ-49 /гр.Кубрат - гр.Разград/ е упражнявал професията „Водач на лек таксиметров автомобил”, притежаваща код 83222003 според Националната класификация на професиите и длъжностите 2011г., с МПС – л.а. „Форд Галакси” с рег. № ***, без да има съответната правоспособност – без да притежава изискуемите по чл.31, ал.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТС „Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил” – престъпление по чл.324, ал.1 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2500 лв.

Недоволен от решението е останал обв. Х.С.Х. и го обжалва като постановено в нарушение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание. Моли за отмяна на решението и за оправдаването му, алтернативно – за намаляване на наложеното наказание в минималния предвиден размер.

Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Х.С.Х. е собственик на лек автомобил „Форд Галакси" с рег. № ***. Този автомобил не е бил регистриран като таксиметров такъв и Х. няма правоспособност да бъде водач на лек таксиметров автмобил. Въпреки това често превозвал пътници от с.Раковски до гр.Разград, които му плащали по 2 лв. – цената на автобусния билет.

На 17.03.2016 г. сутринта обв.Х. излязъл на улицата и видял съседите си Х. Х. и Б. С.. Като узнал, че имат намерение да пътуват до гр.Разград, им предложил да ги закара срещу цената на автобусния превоз – 2 лв. Двамата свидетели се качили в автомобила на обвиняемия. След това той отишъл на автобусната спирка, където чакали свидетелите Д. И., М. К., Ш. П. и Б. Н.. Всички те се качили в автомобила на обвиняемия и той потеглил към гр.Разград. По път ІІ-49 на разклона за с.Стражец бил спрян за проверка от служители на сектор „ПИП" при ОДМВР-Разград, сектор „ПП" при ОДМВР-Разград и на ОО „АА" - гр.Разград. Те осъществявали съвместна операция за извършване на обществен превоз на пътници от лица без съответна правоспособност. Разполагали със списък на автомобили, сред които бил и този на обвиняемия. Водачът и пътниците били отведени в полицейското управление за снемане на обяснения. На Х. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение по чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози.

Изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на посочените свидетели и от писмените доказателства по делото. Обв.Х. признава, че е превозвал към гр.Разград посочените свидетели, но отрича да им е искал или да е получавал пари за това. Това твърдение се опровергава от показанията на пътниците, които сочат, че са имали предварителна уговорка за заплащане на 2 лв. Единствено св.Д. И. се отрича от първоначалните си показания, че е следвало да плати 2 лв, но последващите й твърдения не следва да се кредитират. Обв.Х. бил приятел на внука й, което обуславя заинтересованост и необективност от страна на тази свидетелка.

Обв.Х. е на 27 години, не е женен, не работи, осъждан е, но е бил реабилитиран по право.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е частично основателна.

Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Като е признал обв.Х. за виновен в престъпление по чл.324, ал.1 НК, Разградският районен съд е приложил правилно материалния закон. Жалбоподателят е осъществявал таксиметров превоз на пътници, респективно упражнявал е професията шофьор на такси с код 83222005 по НКПД 2011г./а не както погрешно е посочено 83222003/, без да има съответна правоспособност. Извършването на обществен превоз на различни лица по определен маршрут и при съответно заплащане представлява таксиметров превоз по смисъла на чл.2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници. Обв.Х. не е регистриран превозвач и няма разрешение за таксиметров превоз на пътници съгласно чл.31, ал.1 от горната наредба. Той знае, че няма компетентност да бъде шофьор на такси и въпреки това е упражнявал тази професия. Така се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл.324, ал.1 НК.

Въззивният съд намира за неоснователен довода на защитата за липса на обществена опасност на деянието. Обществената опасност не произтича от това какви са били отношенията между водача и пътниците, или как е уреден обществения транспорт в съответното населено място. Липсата на правоспособност за упражняване на определена дейност винаги поставя в опасност живота и здравето на хората, поради което всякога притежава висока степен на обществена опасност. Последната е свързана и с отнемане правото на лицензираните превозвачи да осъществяват законосъобразен превоз на пътници. Що се касае до това, че на Х. е било издадено наказателно постановление за същото деяние и производството по обжалването му не е приключило, следва да се отбележи, че образуването на административнонаказателен процес не обуславя развитието на наказателния, а обратното. С влизане в сила на настоящото решение административното производство следва да се прекрати, а ако междувременно наказателното постановление е влязло в сила, административното производство подлежи на възобновяване.

Престъплението по чл.324, ал.1 НК е наказуемо с лишаване от свобода до 1 година или глоба. С него не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Обв.Х. не е осъждан и не е освобождаван е от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Поради това правилно РРС е освободил обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 НК и му е наложил административно наказание глоба. Размерът на глобата обаче е завишен. Определеният такъв от 2500 лв. явно не съответства на характера и тежестта на престъплението, и на смекчаващите отговорността на обвиняемия обстоятелства – чистото му съдебно минало и младата му възраст. Поради това наказанието следва да бъде намалено на 1000 лв, който размер въззивният съд намира за достатъчен за реализиране целите по чл.36 НК.

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Решение № 345/14.06.2016г., постановено по АНД № 317/2016г. по описа на Разградския районен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на Х.С.Х. административно наказание глоба от 2500 лева на 1000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

MH