Р Е Ш Е Н И Е
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд
|
на
двадесет и четвърти октомври |
2016 г. |
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Теодора Нейчева
секретар М.Н., с участието на прокурора ЕмИ.н
Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №217 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
328 и сл. НПК.
Въззивното производство е
образувано по жалба от Й.Й.П. ***, ЕГН **********, чрез защитника адв. К. и
протест от Районна прокуратура Разград против Присъда № … /31.03.2016 г. по
нохд №469/2014 г. РС Разград.
Постъпила е жалба от подсъдимия
по нохд №469/2014 г. Й.П., чрез защитника адв. К., против постановената по
делото присъда. Жалбата е срещу осъдителната част на присъдата. Оплакванията
са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована, постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание
и обезщетението по чл. 45 ЗЗД са явно несправедливи. Искането е да се извърши
проверка от въззивната инстанция и според установеното да се постанови решение.
Жалбата е бланкетна и не са
изложени конкретни нарушения. Не е изложено и ясно искане, а се препраща към
правомощията на въззивната инстанция.
В допълнение към въззивната жалба
се сочи, че са налице противоречиви доказателства, които не обуславят извод за
доказаност по несъмнен начин на обвинението. Считат, че не са обсъдени
направените доводи и възражения. Намират наказанието за явно несправедливо. Не
е изяснено обстоятелството кое е лицето нанесло побой на св. И., кои са лицата
извършили кражба от обекта.
Искането е за отмяна на присъдата
и признаване на подсъдимия за невинен и алтернативно за отмяна и връщане поради
допуснати нарушения на процесуални правила и за намаляване на наказанието и
присъденото обезщетение.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от защтника на подс. П. - адв. К.. Поддържа се довод за съществуващи
многобройни противоречия между показанията на пострадалите, съответно
обвинението е недоказано. Иска се признавана на подсъдимия за невиновен,
алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или да
се измени присъдата като се намали наложеното наказание, като явно
несправедливо и размерът на присъденото обезщетение.
Постъпил е протест от Районна
прокуратура Разград против Присъда №.. от 31.03.2016 г. по нохд №469/2014 г. РС
Разград в оправдателната част на присъдата – с която подс. П. е признат за
невиновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл.
129, ал. 1 и чл. 20, ал.2 НК, както и в частта, в която е прието, че е извършил
деянието в съучастие с неустановено лице и в частта, с която подс. М. е признат
за невиновен. Прокурорът заявява, че от събраните по делото доказателства
безусловно се установява, че подс. П. и подс. М. са извършили престъпленията,
за които им е повдигнато обвинение.
Искането е за отмяна на присъдата
в обжалваната част и постановяване на нова, с която подс. П. и подс. М. да
бъдат признати за виновни. Прокурорът предлага присъдата в осъдителната част да
бъде потвърдена.
В допълнителни съображения
прокурорът намира, че от събраните доказателства се установява, че М. е
извършил престъплението, в което е обвинен, тъй като няма нарушения на
процесуалните правила при извършеното разпознаване, само подсъдимите са дошли
на мястото с кола, а И. е посочил, че вторият мъж, който му е нанасял удари е
дошъл с кола. Очевидци на престъплението освен подсъдимите и пострадалите няма.
Искането е да се отмени присъдата
и М. за бъде признат за виновен, а П. за това, че е извършил престъплението в
съучастие с М.. Прокурорът излага доводи, че са налице хулигански подбуди.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа протеста. Счита, че при разпознаването са спазени изискванията на НПК,
съответно е пряко доказателство за участието на М. в извършване на
престъплението. Прокурорът намира, че твърденията на свидетелите, че М. е
пристигнал по-късно на местопроизшествието, не изключват да е бил там и
по-рано, да се е оттеглил и след това да се е върна отново.
Прокурорът намира жалбата за
неоснователна.
Писмени възражения срещу
подадената жалба и протест не са постъпвали.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на
присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:
Атакуваната присъда е постановена
на 31.03.2016 г.
Жалбата е постъпила с вх.
№3618/07.04.2016 г. на РС Разград и е подадена против подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на
жалба – подсъдим в първоинстанционното производство.
Протестът е постъпил с вх.
№3857/14.04.2016 г. и е подаден в срок и от легитимирано лице.
С Присъда № … /31.03.2016 г. по нохд №469/2014 г.
Районен съд – гр. Разград е признал подсъдимия Й.П. за виновен в
това, че на 20.02.2014 г. в гр. Разград – Гарова промишлена зона, е причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице, съответно в съучастие с
неустановено в хода на разследването лице на Я. Х. И. от с. Ломци, изразяваща
се в счупване на малкия пищял на лява подбедрица, довело до трайно затруднение
на движението на левия долен крайник на пострадалия и сам причинил средна
телесна повреда на Т.И.Д. ***, изразяваща се в счупване лява скулова кост
отнасящо се към медикобиологичния критерий счупване на челюст, довело до
затруднение на дъвченето на пострадалия
– престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 4, във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НКи наложил наказание
лишаване от свобода за срок от три години,
изпълнението на което, на осн.
чл. 66 ал.1 от НК, отложил за изпитателен срок от пет години.
Подсъд.
П. е признат за невиновен да е извършил горното деяние по хулигански подбуди,
както и да е причинил средната телесна повреда на Я. Х. И. от с. Ломци,
изразяваща се в патологична колекция, излив в дясна гръдна половина, довела до
разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалия, както и
да е причинил средни телесни повреди на Я. Х. И. от с. Ломци в съучастие, като
съизвършител с М.Ц.М. и оправдан в тази
част от повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият
М.Ц.М. е признат за невиновен в това, на 20.02.2014 г. в гр. Разград – Гарова
промишлена зона, в съучастие като съизвършител с Й.Й.П. *** да е причинил на Я.
Х. И. от с. Ломци, общ. Разград средна телесна повреда, изразяваща се в:
счупване на малкия пищял на лява подбедрица, довело до трайно затруднение на
движението на левия долен крайник на пострадалия и патологична колекция, излив
в дясна гръдна половина довела до разстройство на здравето с временна опасност
за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди и
оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12 във връзка с чл. 129, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Уважен
е граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД и подс. П. е осъден да
заплати на пострадалия Т.И.Д. *** 000 лв. - обезщетение за причинените от
престъплението неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 20.02.2014 г. Гражданският иск е отхвърлен за
разликата до първоначално предявения му размер от 12 000 лв., като недоказан.
Присъдени са и разноски в тежест
на подсъдимия П..
За да постанови атакуваната
присъда Разградски районен съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Й. П. е търговец, притежаващ и управляващ четири търговски фирми, с
разностранен предмет на дейност. Той е в близки отношения с другия подсъдим,
който осъществява фактически възложени му от П. действия, касаещи търговската
дейност на последния. В качеството му на търговец, подсъдимия П. стопанисва
базата на бившето „ОПСО”, находяща се в покрайнините на гр. Разград, в Гарова
промишлена зона.
На
20.02.2014 г., около обяд подс. П. се намирал в офиса си в центъра на града, в
близост до заведение за бързо хранене „Карина”, заедно със св. Т..
По
същото време св. Д. Ч. пътувал с личния си лек автомобил „Опел Астра” от гр.
Разград към с. Липник. Когато минал моста след разклона за ж.п.гара Разград,
преди да завие към с. Липник, той забелязал, че в базата, стопанисвана от подс.
П. има двама мъже. Като намалил скоростта на движение на автомобила, свидетелят
видял, че мъжете къртели преградната врата на оградата. Ч., който се познавал
добре с П., веднага се обадил на последния по мобилния телефон и му описал,
какво е видял в имота.
След този разговор между двамата П. предложил на
св. Т. да го придружи до базата, намираща се в Гарова промишлена зона - гр.
Разград, като му пресъздал и съдържанието на проведения разговор със св. Ч.. Т.
се съгласил. След това, подс. П. се обадил на подс. М. за да дойде също на
базата. Последния от своя страна, в момента, в който получил телефонното
обаждане, се намирал в с. Просторно, заедно със св. Х. Х.. След разговора с
подс. П., М. помолил свидетеля да го закара с колата си до базата в гр. Разград
и двамата се отправили към тази дестинация.
Междувременно, подс. П. и св. Т. се качили в
автомобила на първия - джип «Мерцедес» и когато стигнали до базата видели, че
там няма никой. Св. Т. слязъл от джипа, за да огледа халетата, които се
намирали в имота, а подс. тръгнал с джипа си в посока сградата на фирма „Пилко”
- към пункта за изкупуване на черни и цветни метали, който бил на около 300
метра разстояние от базата и който също бил собственост на подсъдимия, но
отдаден под наем.
Същият ден - 20.02.2014 г., пострадалият Я. И. от с. Ломци бил в гр. Разград. Там, в
района на ж.п.гара Разград, събрал метални отпадъци и около 13:30 - 14:00 часа,
отишъл в пункта за изкупуване на черни и цветни метали находящ се в Гарова
промишлена зона - гр. Разград, стопанисван от ЕТ „***”, в който като закупчик
работел пострадалият Т. Д.. След като св. И. предал в пункта събраната преди
това арматура, св. Д. съставил договор за покупко-продажба №
3000002912/20.02.2014 г., за предадени 46 кг. стоманена скраб на обща стойност
15.18 лв., като това било общото количество предадени отпадъци от св. И., който
и предните два дни предавал такива. След това, св. И. помолил св. Д. да му даде
кирка, понеже искал да изкопае още малко желязо от насипите намиращи се срещу
пункта на последния.
След като И. взел кирката, в близост до него и на
около 10 метра от портала на пункта, спрял джипа си, идващия от своята база,
подсъдим П.. Последният предположил, че именно пострадалия е един от мъжете,
които св. Ч. видял в имота му и още със слизането си от автомобила започнал да
го пита какво прави там и къде е другият мъж. Св. И. му отговорил, че е сам,
при което П. го напсувал с думите „майката ти да еба, циганска да еба”, взел
кирката от ръцете му и започнал да му нанася удари с нея по цялото тяло, по
краката и по главата. И. започнал да губи равновесие, опитал да се задържи за
кирката, при което наранил и дланта си, но не успял и паднал на земята.
Малко преди това, от пункта за изкупуване на
метали с личния си лек автомобил марка „Шевролет” излязъл св. Д., на
когото подс. П. направил знак да спре.
След като свидетелят паркирал автомобила си до джипа на подсъдимия и излязъл от
колата си, той видял падналия на земята пострадал И.. П. продължил да нанася
удари с дръжката на кирката и ритници по цялото тяло на св. И., като му казвал
да не влиза в двора му и да не краде от желязото му. Междувременно на същото
място пристигнало и друго лице с неустановена самоличност от близкото
обкръжение на подс. П., което било уведомено за извършваната кражба и което
също се включило в нанасянето на удари по тялото на пострадалия Я.. Виждайки
действията на двамата, Д. решил да заобиколи автомобила си отпред и да мине от
дясната му страна, за да няма пряка видимост към случващото се. Лицето с
неустановена самоличност, продължило да бие падналия на земята И., нанасяйки му
удари с ритници под кръста и по краката и наричайки го „циганин прост”, а подс.
П. се отправил към паркираните пред базата автомобили. В момента, когато св. Д.
стигнал до предната част на колата си, П. го настигнал. При обръщането на
свидетеля към подсъдимия, последния му
нанесъл изненадващ удар с дръжката на кирката в областта на лявата скула на
лицето. Д. усетил силна болка в
ударената област, инстинктивно клекнал и поставил ръце пред лицето си за да се
предпази от последващите удари. Докато бил в тази поза, П. му нанесъл още
няколко удара с ритници в областта на лицето. Казал му, че за всичко това е виновен
той, защото изкупува крадено желязо. От получените рани, лицето на св. Д.
започнало силно да кърви. След като подсъдимият преустановил нанасянето на
ударите, на мястото на инцидента пеш пристигнал и св. Т. Т., който видял
окървавеното лице на пострадалия Д.. На този свидетел, подс. П. обяснил, че бил
нападнат с кирка от Д. и негов работник и го помолил да придружи Д., който
искал да се измие до пункта, за не изтрие записите от охранителните камери. Т.
влязъл с пострадалия в двора на пункта, но в сградата, в която Д. живеел със
семейството си, последния влязъл сам. Казал на дъщеря си - св. М. Д. да прибере
автомобила му, а той влязъл в банята за да се измие. Когато свидетелката се
върнала видяла, че баща й има рана на носа си, отстрани на устата му течала
кръв и лявата страна на лицето му била силно подута. Попитала го какво е
станало, а той й отговорил, че Й.П. го е пребил. След това св. Д. заедно с баща
си тръгнали към РУП - Разград, но полицейските служители там им казали да
отидат първо до Спешния център за да прегледат св. Д. и тогава да се върнат.
Св. Д. откарала баща си до Спешния център, там го прегледали, изпратили го за
рентгенова снимка и за да го приемат в Хирургично отделение, където дежурен
лекар бил д-р М.. Св. Д. оставила баща си и се върнала в РУП - Разград за да
даде обяснения.
Същевременно пред пункта за изкупуване на черни и
цветни метали на св. Д. пристигнали полицейските служители от РУП -Разград - ОР
Н. К. и св. И. Г. С., изпратени по подаден от подс. П. сигнал за извършена
кражба от базата му. Междувременно мястото на инцидента вече било напуснато от
неизвестното лице, което по - рано нанасяло удари на пострадалия И..
След
пристигане на полицейските служители, пред пункта за изкупуване на цветни
метали, дошъл и подс. М.М., когото св. Х. Х. докарал с автомобила си. Пред
служителите на ОД на МВР, П. посочил И., като един от мъжете, извършили кражба
на железа от имота му. Св. С. забелязал, че П. има рани по лицето и ръцете си.
Попитал го какво му какво му се е случило, на което подсъдимият отговорил, че е
бил на ски. Двамата подсъдими, пострадалия Я. и полицейските служители отишли в
базата на бившето ОПСО, където П.
показал на последните, че са му откраднати няколко платна от телената ограда. В
проведения разговор със св. С., пострадалия
И. заявил, че не е влизал в имота на обвиняемия и не е взимал от там
нищо. Обяснил, че е събирал дребни железа около пункта на св. Д., за да му ги
предаде после, както и че бил сам и с него не е имало друг човек. След това св.
С., Н. К. и св. И. се върнали в пункта за изкупуване на метали, където
полицаите извършили проверка дали там се намират описаните от обв. П. платна от
ограда, но такива не били открити. Там жена, с неустановена самоличност,
обяснила на св. С., че подс. П. е нанесъл побой на пострадалия Д., който в
момента е в МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград.
След това, полицейските служители откарали св. И.
до РУП - Разград за да даде обяснения, в които той посочил, че му е нанесен
побой, след което дежурният автопатрул откарал пострадалия до Спешния център на
МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград, но заради неплатени осигуровки той не
останал за лечение в Хирургично отделение, където бил препратен.
На 20.02.2014 г. подс. П. също посетил
хирургичното отделение и поискал да бъде приет там, с оплаквания за болки в
главата и контузия на лявата ръка. Срещата между подсъдимия и пострадалия Д.,
който вече бил настанен в хирургично отделение, накарала последния да обадил се
на дъщеря си св. Д. да дойде да го вземе, като й обяснил, че не иска да бъде
заедно с П..
Д. бил изписан на 22.02.2014 г. Той продължил
лечението си в „Многопрофилна болница за активно лечение Медика Русе” ООД,
където бил приет на 05.03.2014 г. и изписан на 07.03.2014 г, а на 06.03.2014 г.
му била извършена оперативна интервенция с поставяне на метална пластина за
възстановяване на орбиталния ръб.
От показанията на свидетелката Д. дадени в хода на
съдебно следствие, се установяват още, че след хирургичната интервенция
пострадалия се хранел само със супи и пюрета, търпял силни болки и се възстановил напълно едва след три
месеца.
На
21.02.2014 г. подс. М. предал с протокол за доброволно предаване намерената от
него кирка с дървена дръжка /сап/ до пункта за изкупуване на черни и цветни
метали на св. Д., както и метален лост, за който обяснил, че също го намерил там.
По отношение на вещите бил направен оглед от водещият разследването.
В хода на досъдебното производство обв. П., св. Д.
и св. И. са били освидетелствани веднага, а впоследствие са били назначени и
извършени съдебномедицински експертизи по отношение на същите.
Според изслушаните в хода на съдебното следствие
заключения по назначените в хода на досъдебното производство, съдебно –
медицински експертизи, при предгледа на подс. П. на 21.02.2014 г. в хирургично
отделение при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград, вещото лице е установило:
хематом на лява орбита; рана по дланната повърхност на основната фаланга на
четвърти пръст на лява ръка; подлигавичен кръвоизлив в централната част на
горна устна, към предварието на устната кухина, с неправилни разкъсвания на
лигавицата, покрити с белезникав налеп; кръвонасядане на лява и дясна
предмишница, лява подбедрица; охлузвания, някои с вид на драскотини, на лява
мишница и предмишница, дясна предмишница и ляво бедро.
Вещото лице сочи, че описаната рана с гладки
ръбчета по дланна повърхност на основната фаланга на четвърти пръст на лява
ръка е получена преди датата на инцидента.
Всички установени при прегледа кръвонасядания,
видно от морфологичните им характеристики се намират във фаза на обратно
развитие и имат давност поне 4-6 дена.
Драскотините по горни и долни крайници може да са
получени към датата на инцидента. Техният вид отговаря да са причинени от
перпендикулярно или косо въздействие на предмет/и със: заострен и такива с тъп
ръб, не много широка повърхност и по-голям натиск върху кожата в единия край.
Впредвид и разположението им не е изключено да са получени от динамично
въздействие на нокти, вкл. и от животно.
По своята медико-биологична характеристика
драскотините обуславят болка и страдание. При прегледа не се установява
описаната в История на заболяване хирургично обработена разкъсно-контузна рана
на лицето.
От заключението на съдебномедицинската експертиза
за освидетелстване на пострадалия Т.И.Д. е видно, че при прегледа му 21.02.2014
г. вещото лице установило, че в резултат на инцидента от 20.02.2014 г., същия е
получил: счупване на лява скулова кост/рентгенологично/; хематом на лява
орбита; оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на носа, с кръвотечение от
външни носни ходове; подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина
в централната част на долна устна; кръвонасядане и охлузвания на кожата на
гърба на дланта на лява ръка. По своята медико-биологична характеристика
видимите травматични увреждания обуславяли временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия.
За счупването на лява скулова кост е необходим
консулт със специалист лицево-челюстен хирург, за да се определи степента на
разстройство на здравето.
Установените травматични увреждания са резултат от
удари с/върху твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмет/и, като не е изключено
травмите в областта на носа да са получени от твърд тъп предмет с удължена
форма.
Травмите са локализирани преимуществено вляво.
Това показва, че не е изключено, ако нападателят си служи с дясна ръка да се е
намирал фронтално или във фронталната равнина на пострадалия. Възможно е
кръвонасядането на гърба на лява длан да се дължи на т.нар. „защитно увреждане”,
при което ръката заема предно анатомично положение. Видимите травматични
увреждания имат общ оздравителен период около 2 седмици.
След оперативното лечение на пострадалия Д. в гр.
Русе и прилагане на медицинската документация за това, е назначена допълнителна
съдебномедицинска експертиза, според заключението по която пострадалият Т. Д. е
получил, разместеното счупване на лява скулова кост, което е наложило
оперативна интервенция с налагане на метална остеосинтеза /Епикриза на ИЗ №
1639/2014 на МБАЛ „Медика Русе” ООД - гр. Русе, и което се отнася към медико-биологичния критерий счупване на
челюст и обуславя трайно затруднение в
дъвкателната функция. Останалите
травматични увреждания/описани и в първоначалното заключение/ - временно
разстройство на здравето,
неопасно за живота на
пострадалия.
След налагането на металната остеосинтеза
възстановителния период за счупената скулова кост продължава поне 1 месец, а
останалите травматични увреждания имат общ оздравителен период около 2 седмици.
Според заключението по назначената
съдебномедицинската експертиза е видно, че при прегледа на Я. И. на 21.02.2014
г. и от медицинската документация, е установено, че в резултат на инцидента от
20.02.2014г., пострадалият е получил:
счупване на малкия пищял на лява подбедрица в горната част; малък излив в дясна
гръдна половина и счупване на VІІ-мо ребро в ляво /рентгенологично/;
разкъсно-контузна рана „тип ламбо” върху дланта на лява ръка; кръвонасядане в
дясна теменна област на главата, гърба на дланта на дясна ръка и в горна трета
на външностранична повърхност на лява подбедрица.
По своята медико-биологична характеристика:
-счупване на малкия пищял на лява подбедрица
обуславя трайно затруднение в движението на левия долен крайник;
-патологична колекция - излив в дясна гръдна
половина -разстройство на здравето с временна опасност за живота;
-останалите увреждания в съвкупност - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Установените травматични увреждания са резултат от
удари с/върху твърд/и тъп/и предмет/и и са локализирани преимуществено вляво.
Това показва, че не е изключено, ако нападателят си служи с дясна ръка да се е
намирал фронтално или във фронталната равнина на пострадалия.
Ударите са многобройни, а тези в областта на лява
подбедрица и лявата страна на гръдния кош - нанесени със значителна сила.
Натрупването на патологичната колекция кръв в
дясна гръдна половина се дължи на нараняване /разкъсване/ на съдове на белите
дробове или на гръдната стена при полученото сътресение и механична травма на
гръдния кош.
Счупването на малкия пищял на лява подбедрица,
видно от рентгеновата графия, е получено от директен удар - перпендикулярно
действие на механичния фактор и огъване на костта по посока на това действие,
при което счупването става не в мястото на притискане, а на срещуположната
страна - там, където се получава най-голямо разтягане. Приложението на силата е
в най-горната част на външностранична повърхност на подбедрицата, от което е и
кръвонасядането на меките тъкани на това място.
Счупването на малкия пищял на левия крак изисква
имобилизация за 1 месец, като работоспособността се възстановяване след 1,5-2
месеца. Видимите травматични увреждания имат общ оздравителен период около 2
седмици.
В хода на съдебното следствие е назначена
повторна/тройна/ съдебно-медицинска експертиза, целяща установяване причинените
на този пострадал травматични увреждания.
Според изслушаното и прието в съдебно заседание
заключение по същата, в резултат на претърпения инцидент, на пострадалият Я. И. са причинени: счупване на главичката на
малкопищялната кост на лява подколенница с разместване под ъгъл на фрактурната
линия; счупване на VII- мо ребро вляво; малък излив в левия костодифрагмален
синус на гръдната кухина; разкъсно-контузна рана по дланта на лявата ръка;
кръвонасядания в дясна теменна област на главата, по гърба на дланта на дясна
ръка и в горна трета на външностраничната повърхност на лява подбедрица;
Счупването на главичката на малкия пищял на лявата
подбедрица е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на левия
долен крайник, със среден оздравителен срок за възстановяване – 30 – 45 дни.
Установеният малък излив в лява гръдна кухина, не
е довел поради малкото си количество до опасни за живота усложнения от страна
на дихателната и сърдечно-съдови системи. Този излив може да е от кръв, която
да е в резултат от разкъсване на малки кръвоносни съдове в междуребрената
мускулатура, но може и да се дължи на излив на ексудат от травма на
париеталната плевра на гръдния кош. Вещите лица сочат още, че не е установено
какъв е видът на този излив, поради което заключават, че същия не е довел до
опасни за живота усложнения. Сочат, че счупването на VII-мо ребро в ляво, което
е довело до излива, е причинило на пострадалия временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, със среден срок за възстановяване около 3
седмици.
Останалите описани увреждания са такива, които са
причинили на пострадалия също временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, но със среден срок за
възстановяване около 2 седмици.
Установените травми по главата, лява половина на
гръдния кош, кръвонасядането на дясна длан, разкъсно контузната рана на лява
длан, кръвонасядането в горната трета на
външностраничната повърхност на лявата подколенница, с подлежащо счупване на
главичката на малкопищялната кост, са в резултат от действието на твърди тъпи
предмети – добре отговорят да са получени от нанесени удари с метална част и
дръжка на кирка, като ударите в лява половина на гръдния кош и по лявата
подколенница са нанесени със значителна сила.
Подсъдимият П. е неосъждан.
Подсъдимият М. е осъждан.
Съдът намира, че не се
установяват допуснати нарушения на процесуални правила на досъдебното
производство и в съдебното производство, които да са основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на съда или на прокурора.
В хода на съдебното следствие пред
първинстанционния съд са разпитани свидетелите: Д. (л. 189, дело №469/14 г.,
с.з. на 25.05.2015 г.), И. (л. 230, дело №469/14 г., с.з. на 17.06.2015 г.), Ч.
(л. 300, дело №469/14 г., с.з. на 28.10.2015 г.), Т. (л. 234, дело №469/14 г.,
с.з. на 17.06.2015 г.), Д. (л. 237, дело №469/14 г., с.з. на 17.06.2015 г.), А.
(л. 301, дело №469/14 г., с.з. на 28.10.2015 г.), С. (л. 239, дело №469/14 г.,
с.з. на 17.06.2015 г.), Х. (л. 362, дело №469/14 г., с.з. на 30.03.2016 г.).
По жалбата.
От показанията на св. Д., св. И.
се установява, че подс. П. е нанесъл описаните по-горе удари на двамата.
Показанията им се подкрепят от показанията на св. Д., която е възприела
състоянието на Д., непосредствено след деянието и е научила от него, че е
ударен от подс. П.. Показанията на пострадалите се подкрепят и от останалите
свидетели, на които са съобщили, че са им нанесени удари и съответно лицето от
което са нанесени – св. С., св. А., който е възприел обстановката
непосредствено след деянието.
Няма основание да поставят под
съмнение показанията на св. Д., който посочва категорично от кого са нанесени
ударите.
По несъмнен начин е установено
присъствието на подсъдимия П. на местопроизшествието, включително и от
обясненията му, както и мотива му – научил за извършваща се кражба от имот,
който стопанисва, за да отиде на това място.
Не се установява достоверността
на обясненията на подс. П. и показанията на св. Т., който пресъздава описаното
му от П. за извършено нападение над него. Категорично не се установява П. да е
нападнат от св. Д. и св. И..
Обясненията на подсъдимия П. за
нападение, с оглед описания брой нападатели, интензитет и продължителност на
нападението, се опровергават и от заключението по назначената СМЕ. Очевидно
по-значителните увреждания или липсват или не съответстват по време на момента
на деянието.
Показанията на св. И. на ДП ясно
сочат действията на „първия мъж”, който го е нападнал – нанесъл удари с кирка,
свидетелят посочва на кои места. Показанията в тази част се различават по
последователност и убедителност в сравнение с показанията, по отношение на
„втория мъж”, който му е нанесъл удари – от „дори ме ритна”, като еднократно
действие, до „удряше в главата с юмруци
и ме риташе, риташе ме под кръста и по краката, а с юмрук ме удари в дясната
теменна област”, когато вече бил на земята и „три-четири пъти ме удари с юмрук
в задната част на главата”.
Показанията на св. И. от ДП са в
съответствие с показанията на св. Д. и св. Д..
Не се установява какъвто и да е
мотив св. Д. и св. Д. да набеждават подс. П. в извършване на деянието. Съдът
намира, че показанията им са достоверни, последователни, в съответствие с
показанията на св. И. и СМЕ.
Съставът на ОС Разград намира за
установено по несъмнен начин, че подс. П. е нанесъл удари с крака и кирката в
областта на тялото и главата на пострадалия И., съвместно с неустановено в хода
на производството лице, което също е нанесло удари, са причинили на Я. И.:
счупване на малкия пищял на лява подбедрица в горната част, което води до трайно
затруднение в движението на левия долен крайник и е средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 от НК; малък излив в дясна гръдна половина и счупване на
VІІ-мо ребро в ляво /рентгенологично/; разкъсно-контузна рана „тип ламбо"
върху дланта на лява ръка; кръвонасядане в дясна теменна област на главата,
гърба на дланта на дясна ръка и в горна трета на външностранична повърхност на
лява подбедрица. Уврежданията, извън описаното счупване, са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Неустановеното по делото лице и
подс. П. са имали общност на умисъла, макар и последователно да са нанасяли
удари на пострадалия и извършеното от двамата е в съучастие, като
съизвършители.
Подс. П. по същото време е
причинил средна телесна повреда пострадалия Д., тъй като с нанесени удар в
лицето, с кирка, му причинил увреждане представляващо разместеното счупване на
лява скулова кост, което наложило оперативна интервенция с налагане на метална
остеосинтеза и което води до трайно затруднение
в дъвкателната функция. Деянието
е осъществено от подсъдимия при пряк умисъл, за което свидетелства мястото на
удара, предмета и силата с която е нанесен.
Не се подкрепя от доказателствата
по делото тезата на подсъдимия за случайно деяние, че е нанесъл удара неволно,
пазейки се от нападение. Обясненията на подсъдимия, които съдът приема за
необоснована защитна теза, се опровергават от показанията на св. И. и св. Д..
Съответно с деянието си подс. П.
е осъществил престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 4 от НК – сам и в съучастие с
друго лице причинил средни телесни повреди на повече от едно лице.
Престъплението е извършено при
пряк умисъл с оглед броя, характера, силата, посоката на ударите, употребеното
средство за нанасяне на удари, подс. П. несъмнено е искал причиняване на телесни
повреди на пострадалите и съзнавал, че ще им причини телесни повреди. Вида и
характера на нанесените увреждания е установен със заключенията по СМЕ. Няма
съмнение, че уврежданията, причинени от П. на Д. и И. съставляват средна
телесна повреда по чл. 129, ал. 1 НК.
Няма основание подс. П. да бъде
признат за невиновен, тъй като от събраните доказателства се установява, че е
извършил посоченото престъпление.
Съставът на въззивния съд намира,
че от обективна и субективна страна подс. П. е осъществил състав на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК .
За престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода от 2
до 10 годни лишаване от свобода. Съдът като съобрази тежестта на уврежданията,
обстоятелството, че освен уврежданията съставляващи средна телесна повреда на
пострадалите са причинени и други увреждания, продължителността на упражненото
насилие над И. и тежестта на уврежданията, намира че правилно е определено
наказание над минималния размер, предвиден в закона. Наказанието е значително
под средния размер в закона и съставът на ОС Разград намира оплакването за явна
несправедливост на наложеното наказание за неоснователно.
По протеста.
По отношение на постановената оправдателна
присъда спрямо подс. М..
Св. Д. – пострадал от
престъплението и в показанията си в съдебно заседание и на досъдебното
производство, които са прочетени на основание чл. 281, ал. 4 НПК, твърди че
подс. М. не е бил при нанасяне на ударите, а е пристигнал по-късно на
местопроизшествието.
Св. И. – пострадал от
престъплението в показанията си пред съдебния състав твърди, че не знае кой го
е ударил, че е ударен от някой от „М.”, че не и виждал подсъдимите, че не е
участвал в разпознаване. В показанията, дадени на досъдебното производство,
които са прочетени на основание чл. 281, ал. 4 НПК, И. е описал един от мъжете,
които го удрял, в следващ разпит казал, че чул да наричат мъжа, който го ударил
П.. По отношение на дадените показания на ДП и извършеното разпознаване твърди,
че не е чел какво подписва, че не си спомня да е чул, че наричали мъжа, който
го ударил П.. Заявява, че не познава лицето, което го ударило, че не може да го
разпознае.
Св. Т. твърди, че подс. М. дошъл
на място, когато всичко е приключило.
Св. Д. – дъщеря на пострадалия,
твърди че познава подс. М., че не е човекът който бил на място, след като
излязла и видяла, че баща й е ударен.
Св. С. – служител на МВР твърди,
че подсъдимия М. не е бил на мястото на инцидента при пристигането му, а
пристигнал по-късно. В показанията, дадени на досъдебното производство, които
са прочетени на основание чл. 281, ал. 4 НПК, е заявил, че на мястото бил „М.”,
но в съдебно заседание категорично поддържа твърдението, че като отишъл на
„базата” подс. М. не е бил там.
Св. Х. твърди, че закарал
подсъдимия М., който се намирал в с. Просторно, на местопроизшествието, по
негова молба, след като му се обадили, че П. бил ударен.
Съставът на въззивния съд намира,
че няма убедителни доказателства, които дават възможност да се направи
обоснован извод, че подсъдимия М. е нанасял удари на пострадалия Я. И..
Единствена опора на такъв извод може да бъде направеното разпознаване, но то е
разколебано с оглед категоричната позиция на св. И., че не е разбрал, че
участва в разпознаване, че не познава подс. М., че не може да познае лицето,
което го е ударило. Тази позиция – че не може да разпознае лицето, което го е
ударило, И. е изразил и на ДП. Освен това посочването на подс. М., като
извършител на престъплението, е в противоречие с установеното от показанията на
св. Д., Д. и всички останали, посочени по-горе. Показанията на свидетелите пред
съдебния състав са ясни и категорични – подс. М. не е бил на
местопроизшествието, не е нанасял удари, а е пристигнал по-късно с друг
автомобил. Съставът на ОС Разград споделя приетото от фактическа страна, че не
е установено подс. М. да е нанасял удари на св. И..
Поради изложените по-горе съображения
протестът, в частта относно признаването за невиновен на подсъдимия М., е
неоснователен.
Съставът на ОС Разград не споделя
доводите в протеста, че извършеното разпознаване е „пряко доказателство за
участието на подсъдимия М. в нанасянето на побоя”.
Св. И. е разпитван три пъти на ДП
и съответно пред първоинстанционния съд.
При разпита на 20.02.2014 г. (л.
42а) св. И. твърди, че „вторият” мъж, който бил „по-слаб и по-нисък от първия”
също го ударил „с ритници и юмруци”.
При разпит на 24.02.2014 г. (л.
45) св. И. твърди, че е ударен от „втория” човек по главата – „дясната теменна
област”, ребрата и в левия крак. Като по-нататък продължава с описанието на
случилото се, като твърди, че след това дошъл друг човек, който го обиждал и „дори ритнал”, а след това и:
„отделно вторият човек ме удряше в главата с юмруци и ме риташе, риташе ме под
кръста и по краката, а с юмрук ме удари в дясната теменна област”, когато „вече
бил на земята”.
Вторият мъж бил „мургавичък и с
шапка … якичък ..”.
Свидетелят заявява, (л. 46, ред 4
отдолу нагоре) че не може да разпознае „втория” човек.
При разпит на 12.03.2014 г. (л. 66) св. И. твърди, че
„вторият мъж” бил „черноок, висок около 1, 80 м., със зимна шапка”, без брада,
„с по-тъмен цвят на кожата, но леко мургав” и го ритнал в „горната част на
левия крак” и след това го ударил 4-5 пъти в задната част на главата, над
тила”.
С оглед категоричната позиция на
свидетеля И. в съдебно заседание, заявеното в разпита пред съдия, че не може да
разпознае лицето, беглото описание в първия разпит - „по-слаб и по-нисък от
първия” и след това, придобиващо все повече признаци описание - „мургавичък и с
шапка … якичък ..” и „черноок, висок около 1, 80 м., със зимна шапка”, без
брада, „с по-тъмен цвят на кожата, но леко мургав” съдът счита, че не може въз
основа на разпознаването да приеме за установено, че М. е нанесъл удари на Я. И..
Както бе посочено разпознаването, извършено от св. И. е в противоречие и с
показанията на св. Д., Д., който е пострадал от престъплението, а и с
показанията на останалите свидетели. Спазването на реда за извършване на
разпознаване не опровергава възникналите съмнения в достоверността му.
Районният съд е изложил ясни и
убедителни мотиви, относно това какво е приел за установено, въз основа на кои
доказателства и те се споделят от въззивния съд.
По отношение на квалификацията на
извършеното от подсъдимия П. по „хулигански подбуди”.
Съдът намира за установено по
несъмнен начин от показанията на св. Д., св. Ч., св. И., св. Т., св. С. и от
обясненията на подсъдимия, че подс. П. е извършил, действията, описани в
обвинителния акт, с оглед извършени кражби от имот, който стопанисва и
информация от св. Ч., че в този момент се извършва кражба. В случаят е налице
личен мотив, а не намерение да се демонстрира незачитане на нормите на
поведение и явно неуважение към обществото. Налице са лични мотиви за проявената
агресия – нанесени удари на пострадалите и подбудите за това не са хулигански.
Несъмнено всяко причиняване на телесна повреда е и демонстрирано незачитане на
установения ред и норми на поведение, но в случая не може деянието да се
квалифицира, като извършено по хулигански подбуди. Телесните увреждания са
нанесени като реакция, макар и неправомерна, на считано от подсъдимия за
установено, поведение на пострадалите – кражба на негово имущество и съответно
търговия с него.
Съставът на Окръжен съд – гр.
Разград споделя изводите и мотивите на първоинстанционния съд, относно това, че
подс. П. не е нанесъл телесните повреди по хулигански подбуди.
Протесът е неоснователен.
С оглед постъпилият протест и
разпоредбата на чл. 336, ал. 2 НПК и чл. 335, ал. 4 НПК, предмет на проверка от
въззивния съд е частта от присъдата, с която е оправдан подсъдимия М. и тази
част, с която е оправдан подсъдимия П., относно извършването на престъплението
по хулигански подбуди.
Постъпила е жалба и от подсъдимия
П..
Съдът, по изложените вече
съображения, намира, че жалбата и протестът са неоснователни. Въззивният съд
възприема изложените фактически констатации на районния съд, защото са
основавани на вярна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Съществуват
противоречия между обясненията на подсъдимия и свидетелските показания, но с
оглед СМЕ и останалите доказателства, се установява че подсъдимия излага
необоснована, неподкрепена от доказателствата защитна теза. РС ясно е изложил
въз основа на кои доказателства е приел за установена описаната фактическа
обстановка и доказателственият анализ, извършен и от въззивния съд, обуславя
същите изводи.
Въззивният съд споделя, по изложените
вече съображения, като законосъобразни, изводите на първоинстанционния съд,
досежно субективната страна на описаните деяния – престъплението е извършено
при пряк умисъл. Неподкрепена остава тезата, изложена от подсъдимия, че
случайно е нанесъл удар. Подсъдимия П., с оглед на възраст, образование,
житейски и социален опит, физическо и психическо развитие, несъмнено е
разбирал, че извършва нещо непозволено от закона и е съзнавал възможните
последици – съзнавал е обществено-опасния характер на деянията си, предвиждал е
техните общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Въззивният съд споделя и приетата
от първоинстанционния съд правна квалификация на деянието на подсъдимия П..
Предвид всичко изложено, съставът
на Окръжен съд гр. Разград намира, че първоинстанционната присъда е
законосъобразна, обоснована и справедлива, постановена при пълнота на
доказателствата и не се установяват допуснати на доседъбното производство или в
съдебното производство процесуални нарушения, поради което тя не страда от
недостатъци, които да налагат отмяна или изменение на съдебния акт. С оглед на
това и на основание чл. 338 от
НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № … /31.03.2016 г. по
нохд №469/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Разград.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.
МН