Решение № 61

град Разград, 02.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на трети октомври две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Валентина Димитрова

Теодора Нейчева

Секретар: С.Л.

Прокурор: Сезгин Османов

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внохд № 236 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 196 от 04.04.2016г. по НОХД № 878/2015г., на Районен съд – Разград, подсъдимият В.Д.Ч. е признат за виновен в извършване на следните престъпления: по чл. 149, ал. 2, във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години; по чл. 150, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години и по чл. 152, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години; За тези престъпления, на основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия В.Д.Ч. е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от шест години, при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип на осн. 60 ал.1 вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС. На основание чл.24 НК е увеличено така определеното общо наказание с ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, като по този начин подсъдимият следва да изтърпи увеличено наказание в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА , при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60 ал.1 вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС. На основания чл. 59 от НК е приспаднато от така определеното общо наказание времето, през което на подсъдимият е било взето предварително задържане, считано от 22.07.2015 г. и през което същия е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ считано от 23.07.2015 г.

С посочената присъда, подсъдимият В.Д.Ч. е осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР - Разград, сумата от 467.72 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 330.0 лева разноски в съдебното производство.

Против Присъда № 196 от 04.04.2016г. по НОХД № 878/2015г., на Районен съд – Разград, е постъпил протест от РП-Разград, в който се сочи, че наложеното наказание на подс. Ч. е явно несправедливо, а в останалата й част, прокурорът намира присъдата за правилна и законосъобразна. В протеста се прави искане, да бъде изменена присъдата на РРС, като бъде увеличено наказанието на подсъдимия Ч. в максималния, предвиден в закона размера за всяко едно от трите деяния, за които е предаден на съд, като на основание чл.23 НК да бъде увеличено определено от РРС общо наказание от 7 на 10 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. С оглед така направеното искане за увеличение на наказанието на подсъдимия, се сочат подробни съображения в протеста.

В съдебно заседание пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП – Разград, заявява, че поддържа подадения от РП-Разград по изложените в него съображения и, че искането за утежняване на поведението и увеличаване на наказанията се формира от това, че подсъдимият е посегнал на половата неприкосновеност на едно младо момиче, от млада възраст 12 години до годините, когато преминава в непълнолетна възраст и това, че неговите действия са продължили близо три години ни. Ето защо, счита, че тези обстоятелства, както и това, че подсъдимият е осъждан за такова деяние, дават основание да му бъде наложено по-тежко наказание. Моли съда да бъдат увеличени наказанията на подсъдимия, макар и случая да не е особено тежък. По отношение жалбата, подадена от подсъдимия, прокурорът заявява, че счита същата неоснователна, тъй като са налице доказателства по делото, които обосновават обвинението спрямо него.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован подсъдимият В.Д.Ч. се явява лично и заедно с назначения му служебен защитник адвокат П. ***, заявяват, че поддържат подадената въззивна жалба. Подсъдимият и защитата му изразяват становище, че подсъдимият не е виновен и поради което следва да бъде оправдан. В този аспект, твърдят, че не са налице доказателства за виновността на подсъдимия, и неправилно РРС е дал вяра на показанията на пострадалата и на показанията на свидетели, които й били роднини.Излагат твърдения, че интимните отношения между подсъдимия и пострадалата са били по доброволна воля и на двамата, а не на въз основа на заплашване и сила от страна на подсъдимия. Ето защо, молят въззивния съд да отмени осъдителната присъда на РРС и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по възведеното му обвинение и оправдан в извършване на процесните престъпления, предмет на обвинението.

В последна дума на подсъдимият В.Д.Ч. заявява, че не са налице доказателства за неговата вина и всичко е по твърдение на пострадалата. Иска да бъде оправдан и, че не е извършил никакво престъпление.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В.Д.Ч. е роден на *** ***, област Разград, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият е осъждан, като последно наложеното му наказание е три години лишаване от свобода по НОХД № 87/2000г. на РС Дряново, за извършено престъпление по чл. 196, във вр. с чл. 195 от НК.

По делото е установено, че през 2002 г. подсъдимият Ч. е заживял на съпружески начала със св. П. И. и нейните две деца от предходен брак, едно от които е била пострадалата В. И., родена на *** ***. Всички те са живеели в общо домакинство, като средствата за издръжка са били осигурявани преимуществено от Ч.. За децата, основно полагала грижи тяхната майка. Децата приемали подсъдимия като свой баща.

Установено е също, че от съвместното си съжителство подсъдимият Ч. и св. И. са имали дъщеря. Тя е родена в гр. Варна на 19.07.2012 г. Детето е било с увреждания по рождение и по тази причина се е наложило то и майката да останат известно време в здравно заведение във Варна.

Установено е, че след около две седмици след раждането, когато св. П. И. се е била прибрала в с. Топчии, подсъдимият и пострадалата са отишли с автобус от гр.Разград в гр.Варна, на свиждане на бебето.

След пристигането си във гр.Варна, Ч. и пострадалата са отседнали в хотел, в който подсъдимият резервирал стая на негово име. След посещението си в болницата, вечеряли и се прибрали в хотелската стая. Там подсъдимият поискал от пострадалата да му направи „свирка". На въпроса на св.В. И., която към него момент била на 12 години и не била правила секс, какво е това „свирка", подсъдимият й обяснил, че тя трябва да постави неговия полов орган в устата си. Свидетелката заявила,че не желае да стори това, но Ч. я заплашил, като й казал, че ако не му направи „свирка", ще й нанесе побой, а също така можел да убие нея и майка й - св.П. И.. След тази заплаха, подсъдимият е събул гащите си, хванал главата на свидетелката и я натиснал към себе си, като я накарал да лапне половия му орган, след което започнал да движи главата й с ръце напред и назад, докато члена му бил поставен в устата й. После Ч. бръкнал с пръст в ануса, а след това и във влагалището на И., като по този начин я дефлорирал. Няколко минути по – късно, след като преустановил блудствените си действия, Ч. предупредил пострадалата да не казва на никого за случилото се, тъй като щял да убие нея и майка й. После двамата легнали да спят.

Сутринта на следващия ден подсъдимият отново поискал от пострадалата да му направи „свирка“ и отново след отказа й за това, отправил към нея закани и заплахи, че ще я убие. После по идентичен с предходния ден начин и в идентична последователност, Ч. събул гащите си, поставил в устата на пострадалата члена си, задвижил главата й с една от ръцете си, а с другата си ръка започнал да бърка с пръст последователно в ануса и във влагалището й. След описаните действия, двамата с пострадалата се облекли и напуснали хотела в гр.Варна, след което взели автобус до гр.Разград, а от там също с автобус се прибрали в дома си в с.Топчии.

Няколко дни след завръщането си от гр. Варна, през м. август 2012 г. подсъдимият и свидетелката са били сами в дома им в с.Топчии. Възползвайки се от отсъствието на останалите членове на домакинството, подсъдимият отново поискал от св.В. И. да му направи „свирка", след което сложил в устата й пениса си, като едновременно с това бъркал с пръсти в ануса, а после и във влагалището й.

През лятото на 2014 г., след като пострадалата вече била навършила 14 години, се наложило майка й и нейната сестра – дъщерята на подсъдимия, да бъдат настанени в болнично заведение в гр. София. Един ден по време на отсъствието на св.П. И. и малолетното дете от дома им, подсъдимият заявил на пострадалата, че иска да прави секс с нея. След като тя изразила нежеланието си за това и се разплакала, Ч. я успокоил, като й казал че няма да я боли. Накарал я да се съблече и да легне на леглото и да се отпусне, като сам събул бикините й. После разтворил краката й и вкарал във влагалището й пениса си. След като направил няколко движения в тялото на момичето, Ч. извадил члена си и еякулирал навън.

Същата година, през м. декември, подсъдимият пътувал до гр. София, като взел със себе си и пострадалата. Там двамата са се настанили и преспали една вечер в хотел, в който Ч. по описания по – горе начин, накарал И. да му направи фелацио, като сложил пениса си в устата й и проникнал с пръст последователно в ануса и влагалището й.

Един ден през пролетта/м. март – м.април/ на 2015 г., подсъдимият завел пострадалата на гинекологичен преглед в гр. Русе. Там той наел хотелска стая, в която двамата се настанили. Вечерта на същия ден, след като минал прегледа, Ч. отново накарал свидетелката да му направи „свирка“, като сложил пениса си в устата й. След това поискал да прави анален секс с нея. Тя отказала, но той й обяснил, че няма да я боли и намазал дупето й с вазелин, след което бръкнал с пръст в ануса й, а после вкарал в него и половия си орган. След като подсъдимият направил няколко движения, пострадалата се разплакала, тъй като я боляло много и го избутала с ръка. Ч. преустановил действията си, но през нощта на няколко пъти я карал да му прави „свирки“, като всеки път поставял в устата й половия си орган. На следващия ден, двамата се прибрали с автобус в с. Топчии.

След посещението на гинеколога в гр. Русе, един ден през м.май 2015 г., възползвайки се от отсъствието на останалите живущи в дома им, Ч. отново проникнал с члена си във влагалището на пострадалата. Актът обаче бил преустановен бързо от подсъдимия, който чул, че в къщата се прибира св. П. И..

Периодично в случаите, когато пострадалата изразявала несъгласие спрямо нея да бъдат осъществявани блудствени действия, подсъдимият я заплашвал с физическа саморазправа, ако откаже или сподели с някого за случващото се. В случаите на несъгласие за осъществяване на подобни контакти или на съвъкупление, свидетелката наблюдавала и промяна в поведението на Ч., който започвал да се държи агресивно към нея и към останалите членове на домакинството.

През м.юни 2015г. пострадалата И. започнала интимна връзка със С. И.. На 02.07.2015 г. непълнолетната казала на подсъдимия за връзката си със свидетеля, след което Ч. я ударил и я изгонил от дома им.

След случилото се, св. В. И. отишла в дома на своята вуйна - св.Е. Т./съпруга на брата на св. П. И./. Там тя разказала на св. Т. за извършеното от подсъдимия. От своя страна, Т. уведомила за това майката на пострадалата – св. П. И. и на 03.07.2015г. двете свидетелки уведомили служители на РУ на МВР-Разград, за извършеното от подсъдимия деяние.

Установено е също, че в хода на досъдебното производство с протокол за доброволно предаване от 03.07.2015г. св.П. И. е предала на разследващ полицай - 1 бр. мобилен телефон черен на цвят с надраскано стъкло отпред и две черни парчета тиксо на задния капак.

С протокол за доброволно предаване от 03.07.2015г., подсъдимият е предал на водещия разследването разследващ полицай - 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа"225, ведно със СИМ-карта с № 0895948816, без пин код, с черен кожен калъф и с протокол за доброволно предаване от 07.07.2015 г., е предал на водещият разследването полицай - 1 бр. мобилен телефон марка „Леново" с черен панел отпред, бял панел отзад, ведно със СИМ-карта № 0893 754230 и батерия без пин код.

Установено е също, че на 04.08.2015г. с постановление за разпореждане с веществени доказателства на св. П. И. са върнати: 1 бр. мобилен телефон марка „Леново" с № на 1МЕ1 866188027865597 и 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа" с № на 1МЕ1 355937054097864.

Видно от изслушаното и прието в хода на съдебното следствие заключение по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, се установява, че при освидетелстването на 03.07.2015г., на пострадалата В. И., не са установени следи от травматични увреждания по главата, тялото, крайниците , половата област и половия орган.Към момента на прегледа, не се посочва осъществяването на полов акт. Установената при прегледа дефлорация е стара и не може да се определи нейната давност. След първо осъществяване на полов контакт в рамките на 10-14 дена промените са необратими и неизменни.

Съгласно заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза се сочи, че освидетелстваната В. И. не страда от психично заболяване. Проведеното психологическо изследване установява данни за интелектуален потенциал в средни стойности на нормата, което й дава възможност да възприема правилно фактите имащи значение за делото. Може да участва във фазите на наказателното производство и да дава правилни и достоверни показания, относно факти, имащи отношение по делото. Няма специфични психиатрични симптоми, които да са универсален резултат от преживяно сексуално малтретиране, но в зависимост от вида насилие продължителността му, възрастта на детето и връзката между насилника и жертвата се извеждат редица психологични и поведенчески индикатори. Налице са данни за еротизирано поведение, склонност към преждевременна сексуализация на взаимоотношенията с представители на другия пол. Други поведенчески индикатори са стремеж към бягство от училище и дома, слаба училищна успеваемост, нарушени връзки с връстници, неадекватни социални умения. От т.нар. физически признаци и симптоми следва да се обърне внимание наличието на хронично възпаление на яйчниците и проблеми с бъбреците. Депресивните и емоционално-тревожни състояния могат да се повлияят позитивно в рамките на няколко месеца в зависимост от подкрепата. Ранното сексуално общуване крие риск за изграждане на неправилна полова идентификация и изграждане на устойчив модел на поведение. Интелектуалните годности й позволяват да разбира извършваните спрямо нея действия, но поради ниската възраст посочена като начало на инцестните действия, освидетелстваната не е могла първоначално да осъзнае същността на интимността, което се случва на по-късен етап. Позицията на подчиненост във връзката зависимост от семейната роля на извършителя и не на последно място страха и заплахите снижават и ограничават ресурсите за защита и противодействие на насилието. Изследваната разполага с добър интелектуален потенциал, съответен на възрастта, образованието и придобития социален опит. Психичното й състояние позволява правилно да възприема обстоятелствата имащи значение за делото. При изследването и прегледа не се идентифицират данни за разстройство на възприятията. Разбирала е характера и значението на извършеното спрямо нея деяние. Идентифицира се като защитна реакция в трудни и фрустриращи ситуации склонност да прикрива истината предвид незрялост и висока тревожност. Налице е изразена незрялост на личността. С променливо настроение, поведение и интереси. Емоционално лабилна, тревожна, с нисък самоконтрол и висока вътрешна напрегнатост. Личностна и характерова ориентация към екстровертен тип. С ниска степен на социална зрелост. Все още незряла, по детски функционираща личност. Недостиг на стремежи и амбиции. Пасивност. Стремеж към сигурност в своята среда. Идентифицират се депресивни преживявания свързани с дома и семейството, зависимост от авторитарен родител, актуална психотравма вследствие на преживяно насилие.

От заключението на назначената по делото комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза се установява също, че подсъдимия не страда от психично заболяване или интелектуален дефицит. Не се установиха данни за психотичност. Психологическото изследване установи, че е със запазени базисни психични годности. Интелектуалния потенциал на Ч. е в средно ниво, с добри когнитивни годности, съответни на образованието и придобития жизнен опит. Може да участва във фазите на наказателното производство. Не се откриват психични отклонения, които да го лишават от годност да дава адекватни и достоверни показания, относно факти, имащи отношение по делото.Може да носи наказателна отговорност за деянията си. Освидетелстваният е с нормален интелект в рамките на средните стойности на нормата и съхранени базисни психични годности. Развитието отговаря на съответната възраст и придобития до момента житейски опит, което му позволява правилно да възприема имащите значение за делото обстоятелства и да дава за тях правилна оценка и показания пред органите на досъдебното производство и съда. Касае се за интровертна личност, проявяваща недоверие, защитно поведение и изразен стремеж към прикриване на недостатъците и истинската си същност. Индивидуалистично настроен, активен, със склонност да доминира. Самоуверен, към чуждото мнение се отнася безразлично. Непосредствен в отношенията, лесно установява контакт с непознати, но често съзнателно или не сам поставя прегради в общуването. Не е предразположен към дълбоки емоционални преживявания, със склонност към потискане на емоциите и трудности при изграждане на близост и интимност. С висок самоконтрол, и завишена самооценка. Социалният интелект не е на високо ниво. Скалата изследваща склонността на изследваното лице към прикриване на истината е в средни стойности. При изследването се установи, че е налице защитно поведение.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза № 73/2015г. се установява, че при прегледа на подс. Ч. се установяват татуировки в областта на пениса и в двете седалищни области, с различен цвят /описани подробно в описателната част/.

Назначената по делото техническа експертиза е дала заключение, че и на трите изследвани телефони са установени снимки, на които е заснето лицето В.П.И., ЕГН **********. Заснетите моменти са от нормалното ежедневие на лицето.

След използване на програма за възстановяване на изтрити файлове в изследвания телефон „Nokia" с imei: 357159068216160 и imei 357159068216178 се установяват снимки на пострадалата И., от които е изготвен и фотоалбум към заключението.

Въззивният съд/както е приел и РРС/приема за установена описаната по – горе фактическа обстановка въз основа на следните доказателства: показанията на свидетелите В. И., П.И., С. И., Е. Т., П. С., М. М., които са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Същите се подкрепят и от заключенията на назначените в хода на досъдебното производство експертизи. Твърденията на пострадалата В.И. относно механизма на извършване на деянията, периода на тяхното осъществяване и времевия им интензитет и начин, съдът приема, че се подкрепят и от останалите гласни доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, че между него и св. В. И. действително е имало сексуални контакти, но те датирали от 2015 г. и са били осъществявани доброволно от пострадалата И., съдът приема, че не следва да бъдат кредитирани. Показанията на пострадалата, макар и донякъде колебливи по отношение на точните дати на осъществяваните спрямо нея блудствени действия, са последователни и категорични в частите касаещи приетите за установени от фактическа страна действия на подсъдимия, осъществяващи престъпните състави за които са повдигнати настоящите обвинения. И в разпита си в хода на досъдебното производство – пред органите на същото и пред съдия, прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото в съдебно заседание по предвидения в НПК ред и в разпита си в хода на съдебното следствие, пострадалата последователно изнася идентични факти, даващи основание да се заключи, че твърдяното от нея пресъздава действителната фактическа обстановка, подлежаща на установяване в производството, имаща отношение към съставомерността на извършените от подсъдимия действия. В този аспект, следва да бъдат взети предвид и показанията на пострадалата относно наличие на татуировките на подсъдимия по половия му орган, както и възстановените при изготвяне на техническата експертиза снимки, обективиращи част от извършваните с нея блудствени действия от страна на подсъдимия. В контекста на изложеното и при липсата на други доказателства по делото опровергаващи тези свидетелски показания, съдът приема, че именно на тях следва да бъде дадена вяра, а като противоречащи им, обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани с доверие, а следва да бъдат приети единствено като негова защитна позиция. Тези изводи са приети и от РРС. Въззивният съд като взе предвид предходно – изложеното, намира за неоснователни сочените от подсъдимия и неговата защита възражения, че не са налице доказателства за това, че подсъдимият е осъществил процесните престъпления, за които е обвинен, че обвинението почивало само на обясненията на пострадалата и на показанията на свидетели, които били нейни роднини, че интимните отношения между подсъдимия и пострадалата са били по доброволна воля и на двамата, а не на въз основа на заплашване и сила от страна на подсъдимия, както и, че бил спорен моментът, в който започнали интимните отношения, тъй като от показанията на пострадалата не ставало ясно.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, за правилен и обоснован направения от РРС извод, че така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Осъществените от подсъдимият действия през м.юли 2014 г. в гр. Варна, при пребиваването на пострадалата и подсъдимия вечерта в хотела в града и на следващата сутрин, както и през м. август в дома им в с. Топчии, осъществяват състава на престъплението по чл. 149, ал.2 от НК. С поставянето на пениса си в устата на малолетната и с поставянето на пръстите на ръката си в ануса и във влагалището й, Ч. е целял да възбуди и удовлетвори собственото си полово желание. Действията са осъществени през непродължителен период от време – в три отделни дни, при една и съща обстановка – в случаите, при които извършител и жертва са били насаме на места посещавани при обичайното им съвместно съжителство и при еднородност на вината у извършителя, поради което същите представляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Този извод се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав.

Осъществените от Ч. действия през 2014 г. и 2015 г., осъщестяват вече състава на двуактното престъпление по чл.150 от НК, поради обстоятелството че към този период пострадалата вече е била навършила 14 годишна възраст. Към състава но посоченото престъпление спадат блудствените действия, изразяващи се в поставянето на пениса на извършителя в устата на непълнолетната, проникването с пръсти във влагалището и ануса й през м. декември 2014 г. в хотелската стая в гр. София, поставянето на половия орган на Ч. в устата на пострадалата, проникването с пръст и впоследствие с член в ануса й в хотелската стая в гр. Русе през пролетта на 2015 г. Тези действия са били извършени от подсъдимия в хотелски стаи, далеч от дома на пострадалата, при обстановка в която тя е била лишена от възможност за самоотбрана и е била поставено от подсъдимия, за да бъде сломена съпротивата й. Осъществената от Ч. принуда със същата цел е била обективирана от него периодично и се е изразявали в нееднократно отправяните предупреждения към детето, че ако сподели за случващото се ще пострадат то и неговата майка. И тъй като посочените по – горе деяния са извършени през непродължителен период от време при еднородност на вината, като всяко от последващите се явява от обективна и субективна страна продължение на предходните, то и осъщественото от подсъдимия престъпление представлява продължавано такова по смисъла на чл. 26 от НК. Този извод се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав.

Особеностите на осъществяване на всяко едно от посочените по – горе престъпни деяния се определят и от обстоятелството, че пострадалата се е намирала спрямо извършителя в положение на зависимост и надзор. Обстоятелството, че Ч. е съжителствал с майката на детето, че то го е възприемало като авторитетна мъжка фигура в семейната среда, в която е израствало през продължителен период от време, както и че той фактически е полагал грижи за членовете на домакинството, осигурявайки средства за издръжка, дават основание да се заключи, че престъпленията по чл. 149 и чл.150 от НК са осъществени при наличие на посочените по – горе квалифициращите елементи, като блудствата са извършени чрез използване на положението на зависимост и надзор, в които се е намирала пострадалата спрямо дееца.

По отношение на останалите две деяния – извършени през лятото на 2014 г. и през май 2015 г., в дома на пострадалата и подсъдимия в с. Топчии. Доколкото при тях, съставомерните действия от страна на подсъдимия се изразяват в проникване с половия му орган във влагалището на пострадалата, то всяко от тях осъществява изпълнителното деяние на престъплението по чл. 152 от НК. Осъществената от подсъдимия, макар не непосредствено преди всяко от двете съвкупления принуда, изразяваща се в периодично отправяните от него предупреждения за саморазправа с пострадалата и нейната майка, ако осъщественото от него стане достояние на друг, е била достатъчно да сломи съпротивата на непълнолетната. Установената по делото обстановка при която са извършвани престъпните актове – насаме в дома на извършителя и жертвата, сами по себе си са от такова естество, за да се направи извод, упражняването освен на психическа и на физическа принуда, тъй като пострадалата е била поставена в такова положение, което я е принудило поради липса на друг изход да осъществи полово сношение с подсъдимия. И тъй като всяко от посочените две деяния осъществява състава на чл. 152 ал.2 т.1 от НК, то извършеното се явява такова в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК. Този извод също се споделя напълно и от въззивния съд.

Въззивният съд/както е приел и РРС/ приема, че са установени по категоричен начин всички елементи от инкриминираните с обвинението престъпни състави, както от обективна, така и от субективна страна. Деянията са извършени при пряк умисъл, като по отношение на блудството с малолетна, подсъдимият е съзнавал възрастта на жертвата, както е съзнавал, след като тя е навършила непълнолетие, несъгласието й, подобни действия, целящи удовлетворение на половото желание на извършителя да бъдат осъществявани с нея. Ч. е съзнавал и обстоятелството, че двукратните съвкупления с пострадалата, осъществяващи състава на престъплението по чл. 152 от НК, също са извършени против нейната воля, че проникването във влагалището й с половия му орган се извършва без нейно съгласие. Съзнавал е и, че периодично упражнява психическа и физическа принуда с цел да сломи съпротивата й и, че тази принуда е обективно годна да я мотивира да осъществи, както блудствени действия, така и съвкупления с него противно на волята си и, че пострадалата се намира спрямо него в състояние на зависимост и надзор. Съзнавал е общественоопасния характер на действията си, както и, че те са запретени от Закона, предвиждал е общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването на тези последици, действайки при пряк умисъл. Тези изводи правилно са приети и от РРС.

Настоящият въззивен съдебен състав, намира, че РРС, при определяне на наказанието на подсъдимия, индивидуализирайки същото, правило е приел, че за ангажирането на наказателната му отговорност за извършено от подсъдимия Ч. престъпление по чл. 149 ал.2 от НК/в редакцията до ДВ бр. № 74/2015 г., с който без размера на следващото се наказание за посоченото престъпление да е изменен, квалифициращите елементи „чрез употреба на сила или заплашване“ и „чрез използване на положение на зависимост или надзор“ са въведени съответно в т.1 и т.4 от този текст на Закона/.

РРС правилно е приел, че не са налице нито многобройни, нито изключително/и такива, които да предпоставят определянето на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В контекста на изложеното, въззивният съд/както правилно е приел и РРС/ намира, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. При индивидуализацията на същото, като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно са преценени от РРС тези, свързани с тежестта на престъплението – касае се до различни по своя вид блудствени действия, съставомерни по повече от един квалифициращ състав от наказателния закон, осъществявани при изключителна престъпна упоритост от подсъдимия. В тази насока, правилно РРС е приел, че следва да бъдат преценявани и причинените на пострадалата негативни неблагоприятни психически преживявания от всяко от деянията. Като отегчаващи личната степен на обществена опасност на подсъдимия, следва да бъдат преценявани предходните му осъждания, при които нему са налагани ефективни наказания „лишаване от свобода“. В тази тази връзка, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че настоящото е извършено сравнително кратък период преди реабилитацията на подсъдимия по реда на чл. 88а от НК. В контекста на предходното, въззивният съд/както е приел и първоинстанционния съд/ намира, че наказанието по отношение на подсъдимия следва да бъде определено над средния размер на предвиденото за това престъпление в Закона, а именно - пет години лишаване от свобода. При съобразяване на идентични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да бъде определена и следващата се санкция за извършеното престъпление по чл. 150 ал.1 от НК в границите на законоустановеното наказание от две до осем години лишаване от свобода. И по отношение на това престъпление, правилно първоинстанционният съд е приел, че съответно на тежестта на деянието и дееца се явява наказание над средния размер предвиден в НК, а именно – пет години лишаване от свобода. Досежно престъплението по чл. 152 ал.2 от НК, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години, въззивният съд/както е приел и първоинстанционния съд/ намира, че наказанието следва да бъде определено на шест години лишаване от свобода. В този аспект, като взе предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 23 от НК за определяне на едно общо наказание за така извършените от подс.Ч. престъпления, в размер на най-тежкото от тях, а именно – шест години лишаване от свобода, както правилно е приел и РРС. Ето защо, въззивният съд намира за неоснователни възраженията в подадения протест, поддържан и в съдебно заседание пред въззивния съд, а именно, че наказанията лишаване от свобода, наложени на подсъдимия от РРС за всяко едно от процесните престъпления/посочени по-горе/, за които е обвинен се явявали занижени и неотговарящи на степента на обществената опасност на деянието/за всяко едно от престъпленията/ и на степента на обществената опасност на дееца, респективно и, че общото наказание лишаване от свобода, определено на основание чл. 23 от НК за така извършените от подс.Ч. престъпления, също се явявало явно несправедливо като неотговарящо на степента на обществената опасност на деянието и на дееца, а следвало за всяко едно от процесните престъпления, наказанието лишаване от свобода да бъде определено в максимално предвидения в закона размер, след което да бъде определено измежду тези наказания и общото по чл.23 НК, което да бъде в размер на 10 години лишаване от свобода, имайки предвид и това, че подсъдимият вече бил осъждан за такова престъпление. Обаче, видно от справката за съдимост, подс.В.Ч. не е осъждан за което и да е от посочените в раздел VIII престъпления/между които са и процесните престъпления, предмет на настоящото обвинение/, а за престъпления по чл.195 НК/против собствеността/ и чл.381 НК/отклонение от военна служба/.

Настоящият въззивен съдебен състав възприема напълно извода на РРС, че проявената престъпна упоритост на подсъдимия Ч. при осъществяване на различни състави на престъпления срещу половата неприкосновеност по отношение на една и съща жертва, дават основание на съда да приеме, че са налице и предпоставките на чл. 24 от НК и така определеното общо наказание следва да бъде увеличено с още една година лишаване от свобода. Не са налице материалноправните предпоставките на чл. 66 от НК, поради което и наказанието следва да бъде търпяно от подсъдимия ефективно при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип на осн. чл. 60 ал.1 във вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС. Тези изводи се възприемат напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. Ето защо, в контекста на изложеното, въззивният съд намира за неоснователни възраженията в подадения протест, поддържан и в съдебно заседание пред въззивния съд, а именно, че следвало увеличеното на основание чл. 24 от НК наказание лишаване от свобода, да бъде в размер на 10 години.

Правилно РРС е приел, че признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения и осъждането му, предпоставя и осъждането му да заплати направените по делото разноски, което също се споделя напълно и от въззивния съд.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 196 от 04.04.2016г. постановена по НОХД № 878/2015г., на Районен съд – Разград, като правилна и законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

СЛ