Р Е Ш Е Н И Е № 74

Гр.Разград, 01.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря Н.Р. и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 240 по описа за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 25/08.07.2016 г., постановена по НОХД № 317/2015 г. Исперихският районен съд е признал подсъдимия Р.М.Х. *** за невиновен в това, че на 13.08.2015 г. в землището на с.Хърсово, обл. Разградска, в качеството си на длъжностно лице – охранител в „Делта Гард“ ООД-гр.София, при изпълнение на службата си, да е причинил на Ф.Г. А. от с.с. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в дъвкателната /фаза на отхапване/ и говорна /фъфлене/ функция поради загуба на фронтален зъб – първи горен десен резец, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 131 , ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 1 НК.

Със същата присъда ИРС е отхвърлил предявения от Ф. А. граждански иск против подсъдимия за заплащане на сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането – 13.08.2015 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

Недоволна от присъдата е останала Исперихската районна прокуратура и я протестира с предложение за отмяната й и постановяване на нова осъдителна такава. В протеста се сочи, че обвинението се доказва от показанията на пострадалата, които са подкрепени и от други доказателства – разпознаването по фотоснимки, справка, че подсъдимият същата вечер е бил на работа, заключението на техническата експертиза, че по време на извършване на деянието служебният автомобил на подсъдимия е преминавал и спирал в землището, където е била пострадалата и др.

Представителите на Окръжна прокуратура – Разград заемат противоречиви позиции. В първото съдебно заседание протестът е бил поддържан, но в хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът заявява, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Гражданският ищец и частен обвинител Ф.Г. А. не обжалва присъдата. Нейният повереник адв. Н.Г. *** първоначално е ангажирал становище за основателност на протеста, но впоследствие е изразил такова, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият Р.Х. и неговият защитник адв. Г.М. *** считат присъдата за законосъобразна и молят за потвърждаването й.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

През периода от 12.06.2015 г. до 27.08.2015 г. подсъдимият Р.М.Х. работил като охранител в „Делта Гард” ООД-гр.София. През лятото на 2015 г. дружеството осъществявало охрана на обработваеми земеделски земи в землищата на с. Голям Извор, с. Хърсово и с. Богданци, обл.Разградска. Охранителите работели на две смени по 12 часа в екип от двама души.

На 13.08.2015 г. около 19 часа подс. Р.Х. започнал работа, заедно със свидетеля Ц.Ц.. Със служебен автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег.№ СА 2554 СТ двамата тръгнали да обхождат земеделски ниви в землищата на с. Хърсово и с. Богданци.

На 13.08.2015 г. около 17 часа свидетелката Ф. *** извела овцете си на паша в една от нивите в масив 63 в землището на с. Хърсово, обработвана от св. Г. Божинов Д.. Около 19 часа в близост до нея спрял джип на „Делта Гард” ООД, от който излезли двама охранители. Единият я попитал какво търси там, псувал я и я обиждал. Другият се нахвърлил срещу нея, ударил я по главата, съборил я на земята и я ритнал няколко пъти.

В 19,09 часа св. А. позвънила на спешен номер 112 и съобщила за нанесения побой. След това се обадила на дъщеря си св. Г. Г., която изпратила сестра си св. С. Г. да потърси майка им. Св. С. Г. отпътувала към мястото на инцидента, като по пътя се разминала с джип на „Дела Гард” ООД. В него пътували други лица, а не подс. Р.Х. и св. Ц.Ц., които познавала.

На 14.08.2015 г. св. Ф.Г. била приета на лечение в Хирургично отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр.Разград, откъдето била изписана на 17.08.2016 г.

Назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че в резултат от нанесения побой пострадалата Ф.Г. А. е получила: кръвонасядания в дясна теменна област на главата, дясна скулова област, горновъншния квадрант на големия задничен мускул от дясната страна и горна трета на външностранична повърхност на дясно бедро с драскотина на това място; оток на горна устна и подлигавичен кръвоизлив, към предверието на устна кухина, в централната част на горна и долна устна; травматично увреждане на зъб 11 – първи горен десен резец /травматичен периодонтит/ с последваща екстракция /изваждане/ на зъба на 02.09.2015г.; клинични данни за сътресение на мозъка. Загубата на фронталния зъб обуславя трайно затруднение в дъвкателната /фаза на отхапване/ и говорна /фъфлене/ функция, а останалите травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.

В хода на досъдебното производство на 05.11.2015 г. е било извършено разпознаване по фотоснимки, при което св. Ф. А. е посочила подс. Р.Х. като лицето, което й е нанесло побоя, а св. Ц.Ц. – като лицето, което я е нагрубявало и обиждало. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд св. А. поддържа същата позиция, като сочи, че подс. Х. я е нападнал и удрял.

Подс. Р.Х. не се признава за виновен. Категорично отрича да е бил на мястото на инцидента и да е удрял пострадалата А.. Неговите обяснения се подкрепят от показанията на св. Ц.Ц., според когото в този ден са минали край нивата на св. Г. Д., но не са виждали св. Ф. А.. Съмнение в достоверността на показанията на св. Ц. внася обстоятелството, че като колега на подсъдимия и посочен от А. участник в инцидента св. Ц. е заинтересован от изхода на делото. Неговите твърдения обаче са подкрепени от заключението на повторната техническа експертиза, назначена от въззивния съд, съгласно която на 13.08.2015 г. за времето от 16 часа до 20 часа в района на с. Хърсово, общ. Самуил в непосредствена близост до мястото на инцидента са се намирали два автомобила на „Делта Гард”ООД – София, снабдени с проследяващи устройства на „GPS България” – с рег. № СА 2554 СТ и рег. № СВ 60-77 АН. Разстоянието от най-близката точка от маршрута на автомобил с рег. № СА 2554 СТ до мястото на инцидента според координатите на GPS устройството е около 980 м., като времето на запис на точките в тази зона е около 19:50 часа. Най-близката точка от маршрута на втория автомобил е била на около 27 км. Видно от пътния лист за автомобил с рег. № СА 2554 СТ /л. 49–л. 51 от НОХД № 317/2015 г./, на 13.08.2015 г. в 18:54 часа той се е намирал в гр. Кубрат, ул. „Вапцаров”, а в 19:09 часа е бил в района на с. Брестовене.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Протестът е неоснователен. Не са налице основания за отмяна на атакуваната присъда. Въззивният съд извърши самостоятелна проверка на доказателствения материал, допълни го и не намери причини за промяна на фактическите и правните изводи на първата инстанция. Обвинението срещу подс. Р.Х. е недоказано. Не се установява по изискуемия от чл. 303, ал.2 НПК несъмнен начин, че именно подс. Х. е причинил телесната повреда на св. Ф. А.. Макар тя да го сочи като извършител на деянието, всички останали доказателства опровергават твърденията й. Доказано e, че по времето, когато й е бил нанесен побоя, подс. Х. ***. Пътувал е със служебния автомобил в землището на с. Хърсово около час по-късно, като автомобилът е минал на около 980 м от мястото на инцидента. Същевременно, движейки се към това място, дъщерята на пострадалата е срещнала други служители на „Делта Гард”ООД, различни от подс. Х. и св. Ц.. Така наличните доказателства не обосновават единствено възможното заключение относно авторството на деянието и законосъобразно съгласно чл. 304 НПК подс. Х. е бил оправдан.

В гражданската част присъдата също е законосъобразна. По отношение на подс. Г. не са налице предвидените в чл. 45, ал. 1 ЗЗД предпоставки. Не е доказано той да е осъществил престъпление, което да е в причинна връзка с претърпените от ищцата А. неимуществени вреди. С оглед на това правилно ИРС е отхвърлил гражданския иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението в размер на 7000 лв, ведно със законната лихва, считано 13.08.2015 г. до окончателното изплащане.

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 25/08.07.2016 г., постановена по НОХД № 317/2015 г. по описа на Исперихския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР