Решение № 62

град Разград, 04.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Емил Стоев

Членове: Светла Робева

Теодора Нейчева

Секретар: Н. Р.

Прокурор: Огнян Дамянов

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

внохд № 246 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 386 от 05.07.2016г. по НОХД № 852/2015г., на Районен съд – Разград, подсъдимият Н.Е.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 4, пр. 3, във вр. с ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 5, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, както и наказание глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

С посочената присъда, РРС се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства по делото, като е постановил, лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № РР 94 18 АМ оставен на съхранение в складовата база на ОП „Разградлес“ гр. Разград, талон за регистрация на л.а. „Опел Вектра“ с ДК № РР 94 18 АМ, квитанция за платен данък от 16.04.2014 г., удостоверение за техническа изправност на МПС, застрахователна полица с № 02114000399117 и билет за паркинг с № 033549, след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на собственика, 1 бр. мъжко яке кафяво на цвят и пластмасова кутия оранжева на цвят с надпис „STIHL“, след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени по надлежния ред.

Със същата присъда, подсъдимият Н.Е.М. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Разград сумата 34,96 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 50,00 лева, представляваща разноски в съдебното производство.

Против посочената присъда на Районен съд – Разград е постъпила въззивна жалба, подадена от адвокат С., служебен защитник на подсъдимия. В същата се сочат доводи, че обжалваната присъда е неправилна, необоснована и като такава е незаконосъобразна, поради което моли да бъде отменена. Алтернативно се прави искане за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание.

В съдебно заседание пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП – Разград, заявява, че жалбата, подадена от служебния защитник на подсъдимия е неоснователна, тъй като са налице доказателства по делото, които обосновават по безспорен и категоричен начин обвинението спрямо него. В този аспект заявява, че РРС е обсъдил всички доказателствата относно предмета на посегателството, като е назначил и допълнителна експертиза. По отношение на искането за намаляване на наложеното наказание, прокурорът счита, че същото отговаря на така извършеното престъпление, като се има предвид и това, че престъплението е извършено в условията на опасен рецидив.

В съдебно заседание пред въззивния съд, редовно призован подсъдимият Н.Е.М. се явява лично и заедно с назначения му служебен защитник адвокат С. ***. Подсъдимият заявява, че счита присъдата за завишена и моли да му се намали наказанието поне на половината, тъй като на другото момче са дадени 10 месеца условно и щетите са възстановени. Заявява също, че се признава за виновен и моли да му бъде намалено наказанието. Защитата на подсъдимия заявява, че поддържа подадената жалба. В този аспект заявява, че събраните в хода на ДП и първоинстанционно съдебно производство доказателства не потвърждават обвинителната теза и по тази причина, анализирайки тези доказателства съдът би следвало да постанови оправдателна присъда, тъй като не се доказвало по категоричен начин, че подсъдимият М. е един от авторите на престъпното деяние

В последна дума на подсъдимият Н.Е.М. заявява, че съжалява много. Знае, че е е осъждан, излежал е тези наказания. Заявява също, че се признава за виновен и не се е укривал. Счита, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като не можело на другото момче 10 месеца условно, а на него 3 години и ако наистина има правосъдие, моли да му се намали присъдата. Счита, че присъдата му е завишена и затова моли въззивния съд да му намали наказанието.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

По делото е установено, че през лятото на 2014г. подсъдимият Н.Е.М. се е преместил да живее от гр. Каспичан в с. Ясеновец, на квартира, където се е запознал със свидетеля С. Я..

Установено е също, че през месец Август 2014г. подсъдимият М. се е срещнал със св. О. С. и след като се договорили, подсъдимият разменил за свой автомобил „ Опел Астра „, който е бил внесъл от Р Германия, автомобила на св. О. С. – „ Опел Вектра „ с рег. № РР 9418 АМ, като към него получил и 1бр. моторен трион и сумата от 300,00лв. Двамата се разбрали по – късно да уредят по законовия ред, размяната на автомобилите.

Скоро, след като направил размяната със св. О. С., подс. М. е убедил св. С. Я. да добият дърва за огрев, като част от тях оставят за себе си, а друга да продадат. По този начин за времето от 19.08.2014г. до 27.08.2014г. двамата с помощта на л.а. „ Опел Вектра „ с рег. № РР 9418 АМ и моторния трион на няколко пътиса успели да отрежат около 10пространствени кубични метра дървесина за огрев от вид „цер”, като част от същата превозили до домовете си. Докато извършвали тази дейност служителите на ОП „ Разград лес” с ръководител св. Кр. П. са забелязали, че в горския фонд в землището на с. Ясеновец в отдел „ 225”, подотдел „ З „ се извършва незаконна сеч. Това наложило около мястото да бъде организирано нощно дежурство, с цел нарушителите да бъдат заловени. Свидетелите А. Х. и Т. Ш. и двамата горски стражари на 26.08.2014г. около 18,00ч. са застанали в близост до мястото на незаконното сечище на „ пусия „ за нарушителите. Около 01,45 ч. подс. М. и св. С.Я., с л.а. „ Опел Вектра „ с рег. № РР 9418 АМ са навлезли в просека, обърнали са автомобила с багажника към сечището. Подсъдимият М. е запалил моторния трион и е започнал да поваля дървета и да ги разкроява, а св. С. Я. е товарел разкроените в купета на автомобила, на който задната седалка е била свалена. Горските стражари са се обадили на св. Кр. П. по мобилен телефон и му разказали, че в този момент се извършва сеч на мястото, където са разставени. Св. Кр. П. им е разпоредил да останат на място без да предприемат каквито и да е действия до неговото пристигане. Същият е пристигнал след около 15-20минути, през което време двамата горски стражари отчетливо са чули шума от над 10бр. повалени от подс. М. дървета. Приближавайки към мястото със служебния си автомобил, св. Кр. П. е бил забелязан от двамата дървосекачи – подс. М. и св. С. Я., които са се разбягали в различни посоки, като ня място останало коженото яке на подсъдимия, лекия автомобил с натоварени в купето 3бр. секции, разкроени на около 1,5м. с дебелина около 20см., както и предпазителя на моторния трион.

При извършения на място оглед от горските служители са били установени повалени над 40бр. дървета от вида „ цер „, като предвид състоянието им и по особени за това белези, са заключили, че най – рано отсеченото дърво е с давност не повече от седмица. Част от повалените дървета са били разкроени на секции по на 1,5м. Двамата горски стражари са написали и Доклади по случая до Директор на ОП „ Разград лес „ – Разград.

Видно от заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, се установява, че пазарната стойност на 55,36пр. куб.м. средна технологична дървесина от дървесен вид „цер” е общо 2380,48лв. или 43,00лв./ куб. м.

Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното следствие пред РРС лесотехническа експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, се установява следното: Отрязаните дървета в горския фонд в землището на с. Ясеновец в отдел „ 225”, подотдел „ З „ са от вида „ цер „ . Отсечените в този подотдел дървета са общо 49броя. Общото количество отсечана дървесина, технологична и такава за огрев е 36,83пр.куб.м. Стойността на отсечените и извозени 36,83пр.куб.м. дървесина е 1693,87лв. дс ДДС. На място са открити и неизвозени 4,97пр.куб.м. дървесина на стойност 228,60лв.

Установено е също, че по делото не е спорно обстоятелството, че на подс. М. не е издавано редовно писмено позволително да сече, събира и извозва каквато и да е дървесина от процесния подотдел.

Видно от справката за съдимост на подсъдимия М., приета като доказателство по делото, се установява, че подсъдимият Н.Е.М. е осъждан.

Установено е също, че подсъдимият Н.Е.М. е роден на ***г***, с адрес за призоваване с. Хърсово, община Шумен, ул. Ана Маринова № 10, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Описаната фактическа обстановка е установена и от РРС.

Въззивният съд/както е приел и РРС/приема за установена описаната по – горе фактическа обстановка въз основа на следните доказателства: показанията на свидетелите Кр. П., А. Х. / изслушани лично от първоинстанционния съд и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,т.1 и т.2 от НПК/, показанията на св.О. С. / приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК/, С. Я. и Т. Ш., от заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, от заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното следствие лесотехническа експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, както и от писмените доказателства по делото – Протокол за оглед на местопроизшествие, Документи за л.а. „ Опел Вектра „ с рег. № РР 9418 АМ, Доклад от А. Х., Доклад от Т. Ш., Справка за съдимост на подс. Н. М., Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Характеристична справка. Свидетелите описват в хронологическа последователност релевантните за предмета на доказване факти и обстоятелства, не са заинтересовани от изхода на делото и кореспондират с писмените доказателства по делото, и заключенията на посочените по-горе експертизи, поради което правилно са кредитирани от съда. Заключенията на посочените по-горе експертизи са обосновани и правилни, допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото и са в подкрепа на останалите доказателства по делото – гласни и писмени. Не са налице данни за заинтересованост на вещите лица от изхода на делото и поради което, правилно са кредитирани от съда. Пред РРС подсъдимият признава, че е виновен, но не за 9,8пр.куб.м./за колкото е обвинението/, а за по –малко. Това негово твърдение категорично се опровергава от заключението на назначената в хода на съдебното следствие пред РРС лесотехническа експертиза от вещо лице лесовъд, което след като се е запознало с всички, събрани до момента на изготвяне на експертизата доказателства е дало своето заключение, което правилно РРС е кредитирал с доверие. А, в хода на съдебното следствие пред въззивния съд, подсъдимият заявява, че се признава за виновен, че съжалява много за извършеното, че наложените му от РРС наказания лишаване от свобода и глоба са завишени и поради което моли да бъдат намалени размерите на тези наказания като явно несправедливи. С оглед предходното, съдът намира, че обсъдени поотделно и в съвкупност посочените гласни, писмени доказателства и заключения на посочените експертизи по категоричен и безспорен начин подкрепят описаната по – горе фактическа обстановка. Безспорно е установено по делото, че подс. М. в съучастие със св. С. Я., без редовно издадено писмено позволително е добивал, събирал и извозвал от горски фонд дървесина, като е установено, че количеството добита дървесина неколкократно превишава, посоченото в обвинението от 9,8пр.куб.м., както и стойността от 421,40лева, но съдът е длъжен да се произнесе на рамките на повдигнатото обвинение.В правомощията на прокурора е срещу кого и за какво точно престъпление да повдигне обвинение при съответно описаните признаци от обективната страна на престъплението.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, за правилен и обоснован направения от РРС извод, че така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Подсъдимият Н.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 4, пр. 3, във вр. с ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 5, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. От обективна страна – за времето от 19.08.2014 г. до 27.08.2014 г. в землището на с. Ясеновец, обл. Разград в горски масив, отдел 225, подотдел „З“, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, и след предварителен сговор със С.С.Я. ***, подс. Н.М., без редовно писмено позволително е изсякъл, събрал и извозил, чрез използване на МПС – лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № РР 94 18 АМ – 9,8 пространствени кубика дърва от дървесен вид „цер“ на стойност 421,40 лв., собственост на Община гр. Разград, и стопанисван от ОП „Разградлес“ гр. Разград, с управител С.Й.. След измененията на нормата със ЗИДНК ДВ бр.75/2006 г. отпадна изискването за причиняването на “немаловажни вреди”, поради което, с оглед действащата понастоящем редакция, следва да се приеме, че престъплението е просто извършване. То е довършено с осъществяване действията на дееца. Извършените от подс. Н.М. няколко деяния са от един и същ вид, извършени през непродължителен период от време – около една седмица, при еднородност на вината, като всяко следващо се явява продължение на предходното, поради което е налице приложението на чл.26, ал.1 от НК. От субективна страна – подсъдимият, е съзнавал е общественоопасния характер на деянието, неговата противоправност и наказуемост, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици – да придобие баз редовно писмено позволително процесната дървесина и по този начин да се обогати. Налице е и общност на умисъла, доколкото двамата съучастници, предварително сговорили се, са възприемали действията на другия, насочени за постигане на общатата цел. Така направените от РРС изводи се споделят напълно и от настоящия въззивен съдебен състав. Квалифициращият признак „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.а и б.б НК, се обуславя от предишните осъждания на подс.М., както следва: по нохд № 390/2008г. влязла в сила на 29.01.2009г. на РС-Нови пазар, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр с чл.194, ал.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим и нохд № 580/2007г. влязла в сила на 07.12.2007г. на ОС-Шумен, за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим/вж справка за съдимост/;

В контекста на изложеното, въззивният съд намира за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия, че събраните в хода на ДП и първоинстанционно съдебно производство доказателства не потвърждават обвинителната теза и по тази причина, анализирайки тези доказателства съдът би следвало да постанови оправдателна присъда, тъй като не се доказвало по категоричен начин, че подсъдимият М. е един от авторите на престъпното деяние. Напротив, както бе посочени по-горе, обсъдени поотделно и в съвкупност посочените гласни и писмени доказателства, включително и заключенията на посочените експертизи, по категоричен и безспорен начин подкрепят обвинението спрямо подсъдимия. В този аспект е и заключението на назначената в хода на съдебното следствие пред РРС лесотехническа експертиза от вещо лице лесовъд, което след като се е запознало с всички, събрани до момента на изготвяне на експертизата доказателства е дало своето заключение, което правилно РРС е кредитирал с доверие, тъй като същото е обосновано, не са налице съмнения за неговата правилност, както и не са налице данни за заинтересованост на вещото лице от изхода на делото.

При определяне на наказанието на подсъдимия, индивидуализирайки същото, РРС е приел следното:

За престъплението по чл. 235, ал. 4, пр. 3, във вр. с ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 5, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от три до десет години и „глоба” от десет хиляди до сто хиляди лева.

РРС правилно е приел, че не са налице нито многобройни, нито изключително/и такива, които да предпоставят определянето на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В контекста на изложеното, въззивният съд/както правилно е приел и РРС/ намира, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. От друга страна, предходните осъждания на подс. Н.М., обуславят определянето на размера на наказанието в рамките посочени в закона, наказание, което би отговорило на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право и би осъществило целите на наказанието, установени в чл.36 от НК. В контекста на изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че така определеното от РРС наказание по отношение на подсъдимия М. „Лишаване от свобода” в размер на три години/което е към минимума, предвиден в закона за процесното престъпление, предмет на настоящото обвинение/, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим, се явява максимално справедливо и съответно на извършеното деяние. За да определи наказанието лишаване от свобода в размер на три години, РРС е отчел обстоятелствата, че от една страна са налице многократните осъждания на подс. Н. М., но от друга са налице смекчаващи отговорността му обстоятелства - относително малкото количество процесна дървесина повдигнато с обвинителния акт и относително ниската стойност на посегателството, който извод се споделя напълно и от въззивния съд. Следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство и самокритичното му отношение към извършеното от него и неговото самопризнание, направено в хода на въззивното съдебно следствие. Тези обстоятелства дават основание на съда, да определи наказание лишаване от свобода спрямо подсъдимия към минималния, предвиден в съответния състав на НК за процесното престъпление, предмет на обвинението, размер/3 години/, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим, а не условно по реда на чл.66, ал.1 НК, имайки предвид наличието на многократните осъждания на подс. Н. М.. Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на подсъдимия и неговата защита, че определеното спрямо него наказание лишаване от свобода в размер на три години, се явявало явно несправедливо и завишено. Във връзка с предходното, РРС правилно е приел, че спрямо подсъдимия, като се има предвид посочените по – горе смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, следва да наложи наред с наказанието лишаване от свобода и кумулативно, предвиденото в закона за процесното престъпление, наказание Глоба, което се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. За правилен, въззивният съд намира и извода на РРС, че кумулативно, предвиденото в закона за процесното престъпление, наказание Глоба, следва да бъде определено в минималния размер - 10000,00лв., като се има предвид социалното и имотно състояние на подсъдимия М.. На плоскостта на изложеното досежно вида и размера на наказанията, наложени от РРС, режима и вида на затворническото заведение на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, определени от РРС по отношение на подсъдимия М., настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни възраженията на подсъдимия и неговата защита, че така определеното наказание лишаване от свобода в размер на три години, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим и кумулативно, предвиденото в закона за процесното престъпление, наказание Глоба,в размер на 10000,00лева, се явявали завишени и явно несправедливи, и като такива следвало да бъдат намалени.

Разградският районен съд се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства по делото, като е постановил, лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № РР 94 18 АМ оставен на съхранение в складовата база на ОП „Разградлес“ гр. Разград, талон за регистрация на л.а. „Опел Вектра“ с ДК № РР 94 18 АМ, квитанция за платен данък от 16.04.2014 г., удостоверение за техническа изправност на МПС, застрахователна полица с № 02114000399117 и билет за паркинг с № 033549, след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на собственика, 1 бр. мъжко яке кафяво на цвят и пластмасова кутия оранжева на цвят с надпис „STIHL“, след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени по надлежния ред. Този извод се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав.

Правилно РРС е приел, че признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения и осъждането му, предпоставя и осъждането му да заплати направените по делото разноски, което също се споделя напълно и от въззивния съд.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд

не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 386 от 05.07.2016г., постановена по НОХД № 852/2015г., на Районен съд – Разград, като правилна и законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

НР