Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 64/ 21 .11.2016 г.

Година 2016

Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд

на седемнадесети октомври

2016 г.

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Емил Стоев

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.  С. Робева          

                                                              2. Теодора Нейчева

 

секретар Д. Г., с участието на прокурора Антония Донева, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №272 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.

Въззивното производство е образувано по постъпили протест и жалба против присъдата, постановена по нохд №264/2015 г. на Районен съд – гр. Исперих.

Постъпил е протест от Районна прокуратура - гр. Исперих (с вх. №2741/13.07.2016 г. на РС - гр. Исперих) против Присъда №24/29.06.2016 г. по нохд №264/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Исперих. Прокурорът намира, че постановената оправдателна присъда е неправилна. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.

В допълнителни съображения прокурорът сочи, че са налице противоречия в мотивите на съда, относно установената фактическата власт на подсъдимия върху пшеницата. Прокурорът счита, че по отношение на първия курс - за 34 тона пшеница, обвинението се доказва от показанията на свидетелите Д., Д. и Ц.. По отношение на курсовете, извършени на 10.09.2013 г., фактическата власт се установява от показанията на свидетелите Д., И. и П., и приложените писмени доказателства. Намира, че показанията на св. И. подкрепят тезата на обвинението, че са налице присвоителни действия. Намира за установено, че подсъдимият е изнесъл пшеницата, разтоварил я в неустановено място. Счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Искането е за признаване на подсъдимия за виновен.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Счита, че присъдата е неправилна, тъй като изводите на съда почиват на едностранна оценка на доказателства и неотчитане на част от доказателствата. Прокурорът намира, че безспорно е установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, която сочи на противоправни действия от страна на подсъдимия при разпореждане със 100 тона пшеница на обща стойност 33 600 лв. - подсъдимият


е получил количествата пшеница от продавача, за сметка на купувача и като не е предал тези количества на купувача, е осъществил неправомерните разпоредителни действия - елемент на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК.

Алтернативно пледира, че ако се приеме за обоснована фактическата обстановка, приета от РС, то е налице хипотезата на чл. 334, т. 3 във вр. с  чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като възприетата фактическа обстановка в обвинителния акт безспорно е доказана, но след като се приеме, че не е установена фактическа власт и че подсъдимият не е бил пълномощник на купувача, счита, че са налице основания за преквалификация на деянието, като такова, по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 и  чл. 26, ал. 1 НК.

Моли да бъде наложено наказание към средния размер, което да бъде изтърпяно ефективно.

 

Постъпила е жалба от С.С.Д. ***, с ЕГН ********** – граждански ищец и частен обвинител, чрез служебния защитник адв. В. (с вх. №2680/08.07.2016 г. на РС Исперих) против Присъда №24/29.06.2016 г. по нохд №264/2015 г. по описа на Районен съд Исперих.

Оплакванията са, че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и е неправилна, необоснована, несправедлива и несъобразена със закона. Искането е за отмяна на присъдата, признаване на подсъдимия за виновен и уважаване на предявения граждански иск.

В съдебно заседание поддържа жалбата чрез пълномощника адв. В.. Пълномощникът излага доводи, че изготвените мотиви към присъдата са вътрешно противоречиви и това налага отмяната й. В пледоарията си излага доводи, че за да бъде признато едно лице за невинно, съгласно чл. 304 НК, следва деянието да не съставлява престъпление, съответно определящи са фактите по делото, а не правната квалификация. Намира, че е установено въвеждане и поддържане в заблуждение, от подсъдимия, като с цел да набави за себе си или за други го имотна облага, внушил невярна информация на представител на пълномощника на земеделския производител свидетеля Д., че като комисионер по покупко-продажба на 100 тона пшеница, реколта 2013 г. ще организира своевременно извозване на родово определените вещи до пристанище Врана за „Хранекспорт БГ” ООД гр. Бургас и с това е причинил имотна вреда на земеделския производител. Моли съда да приложи закон за еднакво наказуемо престъпление, като преквалифицира деянието в измама по чл. 211 НК, осъди подсъдимия и уважи гражданския иск в пълен размер и присъди сторените разноски по делото.

Подсъдимият Ц.Н.С. ***, ЕГН ********** в последната си дума заявява, че пострадалите знаят къде са им отишли камионите и къде им е стоката, но им трябва виновник, който да им плати


нещо. Твърди, че всяко негово действие е със знанието на Митко Василев, че Василев е писал експедиционни бележки. Заявява, че не е получавал проба от зърното, не е получавал документи и Василев е знаел „къде отиват, как отиват и по какъв начин отиват и камиони, и всичко”.

 

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

 

Атакуваната присъда е постановена на 29.06.2016 г.

 

Жалбата е постъпила с вх. №2680/08.07.2016 г. на РС Исперих и е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба – частен обвинител и граждански ищец в първоинстанционното производство. В съдебно заседание на 30.03.2016 г. Д. е конституирана като граждански ищец и частен обвинител.

 

Протестът е постъпил с вх. №2741/13.07.2016 г. и е подаден в срок от легитимирано лице.

 

С Присъда №24/29.06.2016 г. по нохд №264/2015 г. Районен съд – гр. Исперих е признал подсъдимия С. за невинен в това, че през периода от 01.08.2013 г. до края на септември 2013 г., в с. Райнино, с. Бранище с. Веселец, при условията на продължавано престъпление, е присвоил противозаконно чужда движима вещ – 100 тона пшеница, на стойност 33 600 лв., собственост на С.С.Д.,  която владеел, като обсебването е в големи размери и е оправдан по повдигнатото обвинение за  престъпление по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил и гражданския иск, предявен от С.С.Д. срещу подсъдимия Ц.Н.С. за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 33 600 лв. и законната лихва от датата на извършване на деянието - 01.10.2013 г.

 

Обвинението против С. е в това, че през периода от 01.08.2013 г. до края на м. септември 2013 г. в с. Райнино, обл. Разград, с. Бранище, обл. Добрич и с. Веселец, обл. Разград при условията на продължавано престъпление е присвоил противозаконно чужда движима вещ – 100 тона пшеница, на стойност 33 600лв., собственост на ЗП С.С.Д.,  която владеел, като обсебването е в големи размери -  престъпление по чл. 206, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Прокуратурата твърди, че подсъдимият познавал св. Д. – съпруг на пострадалата – св. Д., тъй като посредничел при осъществяване на сделки със земеделска продукция със земеделската кооперация, на която св. Д. бил председател. През 2013 г., след договорка със св. Вълчанов да работят заедно, като посредници, при осъществяване на сделки със зърно, като подсъдимият търси продавачи, а Вълчанов – купувачи, С. се свързал със св. Д. и се разбрали да извършат продажба на продукцията на съпругата му. Уговорили цена и св. Д. издала фактура от 26.07.2013 г. за 100 т. пшеница за 33 600 лв. с ДДС. С платежно  нареждане от 30.07.2016 г. „Хранекспорт БГ” ЕООД превело на св. Д. цената на зърното.

С. осигурил транспорт и уведомил св. Д., че изпраща автомобил за извозване на зърното.  

Обвинението приема, че подсъдимият С. решил да присвои пшеницата, като не я закара в базата, където е указал купувача, в пристанище Варна. Прокуратурата твърди, че по указание на подсъдимия пшеницата била разтоварена в с. Бранище.

Пшеницата била извозена на няколко курса до база в с. Веселец, а след известно време извозил зърното от зърнобазата в с. Веселец с товарни автомобили и го разтоварил в неустановено място.

Съдът намира, че изготвеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК. Употребените изрази: „На 13 и 14.09.2013 г. обвиняемият извозил зърното на ЗП С.С.Д. с товарни автомобили от зърнобазата в с. Веселец и го разтоварил в неустановено място. Съставил три пътно-прехвърлителни разписки. По този начин обвиняемият е присвоил пшеницата на ЗП С.С.Д. …”.

Това описание и от фактическа и от правна страна не дава възможност на обвиняемия да разбере в какво е обвинен. Не се съдържа ясно описание на времето, мястото и начина на извършване на престъплението.

Освен това съдебният състав намира, че описанието на извършеното не осъществява състава на престъпление обсебване. Действително в рамките на първоначалното фактическо обвинение подсъдимият може да бъде осъден за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, но само ако са ясно изложени съставомерните факти.

Неясното излагане на фактите по делото и неточната правна квалификация не дава възможност да се извърши преценка извършено ли е престъплението, описано в обвинителния акт, съставлява ли престъпление деянието, описано в обвинителния акт и по кой текст от наказателния закон.

За да е налице престъпление обсебване, то следва да е доказано и да се твръди налично упражняване, на правно основание, на фактическа власт върху чужда вещ. След което деецът да е осъществил фактическо или юридическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. В обвинителният акт липсва това посочване по какъв начин се е разпоредил с вещта подсъдимия и дали в свой или чужд интерес. Съставът на съда намира, че обвинителният акт не е в състояние да изпълни функцията си, с оглед неясното и непълно описание на извършеното деяние и съответно не е възможно въззивният съд да преценява дали е налице престъпление по чл. 210 НК. За да е възможно произнасяне на съда, следва да се налице годен обвинителен акт.

Поради това, съобразявайки нормата на чл. 304 НПК съгласно, която подсъдимият може да бъде признат за невинен, само ако деянието не съставлява престъпление, съставът на въззивният съд намира, че постановената присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатото на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила – привеждане на обвинителния акт в съответствие с изискванията на чл. 246 НПК.

За да се изпълнят задачите по чл. 1 НПК – да се осигури разкриване на престъплението, разобличаване на виновния и правилно прилагане на закона е необходимо прокурорът, а евентуално след това и съдът, да изясни и прецени установените факти и вземе решение дали е налице престъпление, по кой текст от наказателния закон (обсебване или измама), както и следва прокурорските и съдебни актове да съдържат ясно и точно изложение на фактите и законосъобразна правна квалификация.  

В хода на провежданите действия по разследването е възможно да се извърши опит, чрез съдебно-счетоводна експертиза да се проследи съставяни ли са и какви счетоводни операции за движението на зърното от оставянето му в базата до разпореждането с него. Извършвани ли са плащания, как и на какво основание е оформено извозването, съставени ли са записвания за това.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в протокола от  съдебното заседание, в което е обявена присъдата,   се открива нарушение на разпоредбата на чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК, което съставлява нарушение на процесуални правила – не е отразено обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя, относно реда и срока за нейното обжалване. Въпреки, че съставът на ОС Разград счита, че това не е съществено процесуално нарушение, с оглед обстоятелството, че такова възражение няма и очевидно страните в процеса са наясно с постановеното от съда и реда за обжалването му, то следва да се отразява в протокола от съдебно заседание обявяването на присъдата и разясняването на реда за обжалване.

Поради изложеното съставът на ОС Разград намира, че са налице основанията по чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 334, т. 1 НПК

 

Р         Е        Ш      И :

 

ОТМЕНЯ Присъда №24/29.06.2016 г. по нохд №264/2015 г. Районен съд – гр. Исперих и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурора.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                             Членове: 1.                               2.

ДГ