ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Теодора Нейчева

секретар Д. Г., като разгледа докладваното от съдия Е. Стоев въззивно нчх дело №311 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК. Въззивното производство е образувано по постъпила жалба от тъжител против оправдателната присъда, постановена по нчхд №210/2016 г. по описа на Районен съд Разград.

В подадената жалба (вх. №8039/17.08.2016 г. на РС Разград) частният тъжител Д.Г. Ч. – Д., чрез адв. К. К., излага доводи, че Присъда №438/05.08.2016 г. по нчхд №210/2016 г. по описа на Районен съд Разград е незаконосъобразна, необоснована, почива на превратна оценка на доказателствата и явно несправедлива.

В допълнителни съображения (вх. №9746/07.10.2016 г. на РС Разград) Д.Г. Ч. – Д., чрез адв. Д.П., излага доводи, че:

- съдът е приел необосновано, че подсъдимата не е съзнавала обстоятелството, че изнесените факти не отговарят на действителността;

- съдът необосновано е приел, че е налице телефонен разговор между тъжителката и подсъдимата. За такъв разговор сочи подсъдимата, което е защитна теза, а св. К. не би могла да чуе разговор с тъжителката, който се провежда по телефона;

- съдът неправилно е приел, че деянието извършено при евентуален умисъл е малозначително.

В жалбата се твърди, че с оглед установените влошени лични отношения, няколко дела за домашно насилие, за собственост, следва извод, че деянието е извършено умишлено.

Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и гражданският иск уважен в пълен размер.

В съдебно заседание се поддържа жалбата. Пълномощникът на тъжителката адв. П. заявява, че съдът е приел за установени обстоятелства, за които няма доказателства, а само предположения – не е безспорно установено, че е воден разговор по телефона между тъжителката и подсъдимата, тъй като свидетелката, която твърди, че е присъствала на разговора, не би могла да чуе отговорите на тъжителката, а освен това свидетелката е във влошени отношения с тъжителката и има мотив да свидетелства против нея. Счита, че е установено умисъла на подсъдимата, не се установява, че е имала основана на факти увереност, че разгласяваните обстоятелства са истина. Моли съда да отмени оправдателната присъда, да уважи гражданският иск в пълен размер.

Възражения по жалбата не са постъпили.

В съдебно заседание въззиваемата - подсъдим П.Р. ***, ЕГН ********** се явява със защитник адв. Е. Н. и защитникът изразява становище, че присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като съдът е събрал необходимите доказателства и разкрил действителните отношения между страните. Намира, че присъдата следва да се потвърди, но като се отстрани недостатък в мотивите, тъй като съдът е приел, че подсъдимата не е съзнавала, че разпространените твърдения не отговарят на действителността, а от друга страна е приел, че деянието е малозначително.

В последната си дума въззиваемата П. Дръндева заявява, че няма вина, че с оглед обвиненията, посещенията в Икономическа полиция, психиатрия, прокуратура и дела е търсила начин да се защити и е съобщила за случая с картата, макар че го била преглътнала. Приключва изявлението си с думите: „Няма да спрат, докато не ми отнемат живота”.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивната жалба (постъпила с вх. №8039/17.08.2016 г. на РС Разград) е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

С обжалваната присъда №438/05.08.2016 г. по нчхд №210/2016 г. Районен съд гр. Разград е признал подсъдимата П.Р.Д. ***, ЕГН ********** за невинна в това, че за периода от 29.04.2015 г. до 10.11.2015 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в жалба с вх. № 1873000-1918/2015 г. на РУ на МВР Разград, в обяснение от 09.11.2015 г. и допълнително обяснение от 10.11.2015 г. по преписка № 1298/15 г. на РРП е разгласила позорни обстоятелства за тъжителката Д.Г. Ч. – Д. – че последната „имала ревизия и липсвали пари“ и е приписала на същата престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК – че е изтеглила от кредитната карта на подсъдимата 80 лв. и я оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът отхвърлил предявеният от тъжителката Д.Г. Ч. – Д. против подсъдимата П.Р.Д. граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за обезщетяване на претърпени от престъплението по чл. 147 НК неимуществени вреди, с размер 8 000 лв., като недоказан.

Производството пред РС Разград е образувано, по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК, по тъжба вх. №2043/24.02.2016 г. от частния тъжител Д.Г. Ч. – Д. ***, ЕГН **********. В тъжбата се твърди, че е съпруга на сина на подсъдимата - Е. А.Д. и живеят заедно в имот в с. Гецово. На 25.04.2015 г., след безпричинно нахвърляне от страна на подсъдимата върху нея, съпругът й и децата й, се обадила на тел. 112, а по-късно подала и жалба срещу подс. Д., на която бил съставен предупредителен протокол. Афектирана от това подсъдимата била жалба до РУП с вх. № 1873000-1918/2015 г. и обяснение от 09.11.2015 г. и в допълнително обяснения от 10.11.2015 г., в които разгласила позорни обстоятелства за тъжителката – че „имала ревизия и липсвали пари” и приписала на престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК – че е изтеглила от кредитната карта на подсъдимата сумата от 80 лв. - престъпление по чл. 147 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

Съдът установи следното:

Подсъдимата и тъжителката нямат спор по обстоятелството и се установява от събраните доказателства, че са свекърва и снаха, които живеят в къща, находяща се в с. Гецово, ул. „Розова долина“ № 7.

Отношенията между тях са влошени. Това се установява както от водените дела и подавани жалби от страните, така и от показанията на св. Минкова, Г., Р..

На 03.07.2015 г. подсъдимата подала искова молба срещу тъжителката и нейния съпруг, въз основа на която е образувано гр.дело №1185/2015 г. по описа на РРС, приключило с решение, с което ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в ползване на целия, обитаван от страните недвижим имот и отстъпят на ищцата ползването му.

На 13.07.2015 г. е образувано гр.дело № 1231/15 г. по молба на тъжителката и нейния съпруг срещу подсъдимата, с която се претендират постановяване на мерки по ЗЗДН спрямо последната.

Към него е присъединено гр. дело № 1330/2015 г. на РРС по молба на подсъдимата спрямо тъжителката и нейния съпруг със същото правно основание.

Освен посочените дела, тъжителката и подсъдимата подавали жалби до ОД на МВР Разград:

- на 28.04.2015 г. тъжителката подала жалба срещу свекърва си, сочейки че на 25.04.2015 г. последната безпричинно предизвикала скандал.

- на следващия ден, в отговор на жалбата на тъжителката, П. Д. подала жалба срещу своя син Е. А., заведена с вх. № 1873000-1918/2015 г. на РУ на МВР Разград. В нея подсъдимата описва акт на физическо насилие осъществено спрямо нея от сина й и последвалите действия по изясняване на случилото се от органите на реда, отправя оплаквания за това, че А. и съпругата му не си плащат сметките за ток и вода, че са взели телевизора й, други нейни движими вещи, че са продали автомобил който е бил нейна собственост, че е изчезнал слуховия й апарат. В същата жалба сочи: „..Два пъти снаха ми краде кредитната карта и ми източва пенсията. .. Питам я ..Отговори, че имала ревизия и липсвали пари. Така злоупотребила – да покрие липсите. На следващия месец историята се повтори..“ Жалбата приключва с молба за съдействие към органите на реда, предизвикана от твърдяното агресивно държане на сина на подсъдимата спрямо нея.

По повод твърденията в двете жалби органите на МВР провели допълнителни разговори и снели допълнителни писмени обяснения от подсъдимата на 09.11.15 г. и на 10.11.15 г., в които тя отново твърди за тъжителката: „За кредитната карта, действително ми изтегли останалите 80 лв. от пенсията. Обадих й се в службата – тя каза: “Спокойно, ще оправим нещата“, „Парите от банкомата бяха изтеглени през март 2014 г…Като я попитах, тя ми отговори: „Спокойно бе, ще оправим нещата.“

Тъжителката е знаела ПИН кода на кредитната карта на подсъдимата и мястото на което държи картата. По молба на подсъдимата е теглила от картата пари. Подсъдимата Д., преди да подаде инкриминираната жалба, не е могла да намери платежния документ, който държала в дома си.

Подсъдимата споделила за липса на парични средства от сметката си през пролетта на 2014 г. и по този повод между нея и тъжителката бил проведен телефонен разговор в присъствието на св. К.. В този разговор тъжителката Д. Д. успокоила подсъдимата, която споделила притесненията си от липсата на пари от кредитната карта, заявявайки й, че ще оправят нещата.

Съдът намира, че от показанията на св. К. се установява воден разговор между тъжителката и подсъдимата. Обстоятелството, че тъжителката е подала жалба срещу свидетелката и че свидетелката е в близки отношения с подсъдимата не обуславят извод, че лъже.

Тъжителката е била разстроена, заради влошените си отношения с подсъдимата. Разпитаните свидетели по искане на тъжителката считат, че не било възможно да е теглила пари от картата на подсъдимата без нейно знание и съгласие.

Установено е и, че на тъжителката не са налагани наказания за нарушение на КТ от нейния работодател – „Лифтком сервиз“ ЕООД, при когото полага труд от 01.04.2011 г., както че при извършваните й ревизии не са установявани липси.

Районният съд е изложил ясни мотиви, относно това какво е приел за установено, въз основа на кои доказателства и те се споделят от въззивния съд.

Съдът намира, че описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на делото доказателства. Установяват се влошени отношения между тъжителката и подсъдимата и поредица от действия, предприети от двете страни. По време на съдебното производство е постановено решение, с което тъжителката и съпругът й са отстранени от имота на подсъдимата. Установено е, че подсъдимата е употребила изразите, описани в тъжбата.

Съставът на ОС Разград намира, че подсъдимата не е съзнавала дали изнесените факти отговарят на истината. У подсъдимата, с оглед възрастта й и отношенията със сина й и снаха й, е създадена увереност, формирана на основата на факти, в истинността на изнесеното. Подсъдимата е била с убеждение, че изнесените от нея обстоятелства са истина. От събраните доказателства не се установява дали тъжителката е изтеглила парична сума от картата на подсъдимата, без нейно знание, но са налице факти от които може да се направи извод, че подсъдимата е била убедена, че снаха й е изтеглила пари от картата й. Установено е, че работодателят на тъжителката удостоверява, че няма установени липси, но това не прави невъзможно убеждението на тъжителката, че се е налагало тъжителката да заплаща липси. Подсъдимата е била убедена, че е жертва на несправедливо отношение от страна на сина си и съпругата му и това личи и от изявленията й в хода на съдебното производство.

Поради това, че не се установява подсъдимата да е извършила престъплението, в което е обвинена, то се явява неоснователен и гражданският иск. След като е установено, че извършеното от подсъдимата не осъществява състав на престъплението клевета, то не са налице и елементите от състава на института на непозволеното увреждане - виновното и противоправно поведение на подсъдимия. Не е установено по несъмнен начин и че негативните психически емоции, които свидетелите описват, че са преживени от тъжителката, са резултат от твърденията на подсъдимата, а не на продължителните разпри между страните и водените дела.

Съставът на въззивния съд споделя правните и фактически изводи на Разградски РС и при проверка на законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда не установи нарушения, предполагащи отмяната или изменението й.

Поради това съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №438/05.08.2016 г. по нчхд №210/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Разград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР