Решение № 75

град Разград, 23.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕМИЛ СТОЕВ

Членове: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

Секретар: Н. Р.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

ВНЧХД № 313 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 378 от 28.06.2016г. по НЧХД № 416/2016г., по описа на Районен съд – Разград, подсъдимият К.И.Д. е признат за невинен и оправдан по възведеното му с тъжбата на Р.П.Д., обвинение в извършване на престъпление по чл. 148 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 147 ал.1 от НК.

С посочената присъда е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Р.П.Д., граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 147 ал.1 от НК и е оставено без уважение искането за разноски на страните.

Недоволна от така постановената присъда е останала тъжителката Р.П.Д., поради което чрез повереника й е подала въззивна жалба срещу постановената присъда. Във въззивната жалба се прави искане, да бъде отменена присъдата на РРС, с която е признат подсъдимия Д. за невинен и оправдан по възведеното му с тъжбата на Р.П.Д., обвинение в извършване на престъпление по чл. 148 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 147 ал.1 от НК и отхвърлен предявения граждански иск и да бъде осъден подсъдимия и признат за виновен в извършване на 18.01.2016г. в град Разград престъпление по чл. 148 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 147 ал.1 от НК и да бъде уважен предявеният граждански иск в размера, в който е предявен. В допълнителни съображения по въззивната жалба се сочат подробни доводи за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на обжалваната присъда. В този аспект се твърди, че възведеното с тъжбата обвинение срещу подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което жалбоподателката счита, че е налице съставомерност на същото, както от обективна, така и от субективна страна.

В съдебно заседание пред въззивния съд, тъжителката и жалбоподател Р.П.Д. се представлява от двама повереници адвокат П. и адвокат К.К.. Същите заявяват, че поддържат въззивната жалба и изложените в нея съображения и доводи. Сочат, че РРС неправилно е приел, че подсъдимият не е действал с умисъл за извършване на каквото и да е престъпление, а всъщност е осъществил грижа по отношение на децата си, поради което неправилно първоинстанционния съд е приел, че деянието е несъставомерно. В този аспект, се сочат доводи, че от субективна страна клеветата е престъпление, което може да се осъществи, както с пряк така и с евентуален умисъл. С изявлението си пред съда подсъдимият е целял настъпването на съставомерния резултат, а именно да накърни доброто име на тъжителката в обществото, разгласявайки несъществуващо обстоятелство и по този начин да предотврати, да спомогне за спечелването на горното гражданско дело. Молят въззивния съд да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови нова осъдителна присъда, с която да бъде признат за виновен подсъдимият К. И.Д. в извършването на възведеното му с тъжбата на Р.П.Д. престъпление.

В съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемият/подсъдимият/ се явява лично и заедно с адвокат Д.Б.. Защитата на подсъдимия излага доводи, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на РРС да бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна. Въззиваемият Д. заявява, че е невинен, затова моли въззивния съд да потвърди присъдата на РРС. Неговата защита също моли въззивния съд да потвърди присъдата на РРС.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

Въззивната инстанция намира, че присъдата, предмет  на въззивния контрол  страда от един  съществен порок, а именно липса на мотиви.   

Константна е практиката на съдилищата, че липсата на  пълни, ясни  и прецизни мотиви, се приравнява на липса на мотиви, което съгласно разпоредбата на чл. 348, ал.3 т.2, пр.1 от НПК е съществено нарушение на процесуалните правила и неотстранимо, водещо всякога до отмяна на съдебния акт. 

Разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК урежда, че в мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.   В настоящия случай, при изготвянето на мотивите към присъдата, това не е сторено. Вярно е, че оценъчната дейност  е въпрос на вътрешно убеждение на самия съд,  но съгласно разпоредбата на чл. 14 от НПК, съдът винаги е длъжен да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и въз основа на всички доказателствени източници.  Съдът е длъжен да изложи  към постановената присъда ясни, пълни и прецизни мотиви, за да може страните да проследят начина на формиране на неговата воля, по силата на която едно лице и признато за виновно и осъдено или пък оправдано. Този ред е предвиден от законодателя като гаранция срещу произволно и необосновано формиране на субективната увереност на съда относно фактите по делото, като гаранции и за това, че вътрешното убеждение на съда може да бъде разбрано и проследено от страните, за да се разбере как е била формирана волята на съда, както и да е възможен последващ инстанционния контрол.  Съдът е задължен да  посочи в мотивите си кои обстоятелства счита за безспорно установени и въз основа на какви доказателствени материали, събрани и проверени посредством допустимите по НПК доказателствени средства, и какви са правните съображения за взетото решение. Поради което следва да се мотивира на кои доказателства дава вяра и на кои не, и поради каква причина, а при противоречия между доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.  Съдът не може да игнорира /да не обсъжда/ едно или друго доказателствено средство /вкл. обясненията на подсъдимия/, едно или друго възражение на страните. Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и прави мотивите формални и декларативни.

В контекста на изложението, настоящият въззивен съдебен състав счита, че в настоящия случай първоинстанционния съд не е изложил мотивирани съображения, на кои доказателства дава вяра и на кои не, и поради каква причина, а ако са налице противоречия между доказателствените материали да изложи съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, като в случая безспорно са налице такива противоречия. В този аспект, по делото са налице противоречиви показания на две групи свидетели. Едната, подкрепяща тезата на частната тъжителка/свидетелите -  Б.Г. Д., който е брат на съпруга на тъжителката и Д.П.К., който е брат на частната тъжителка/. Другата група, подкрепяща защитната теза на подсъдимия/свидетелят А.Р.П., свидетелят Й.А.Й., свидетелят Д.С.М., който е брат на подсъдимия, свидетелят С.Д.И., която е майка на подсъдимия, свидетелят И.С.Н., която е леля на децата на тъжителката и на подсъдимия и свидетеля Б.Д.М.. Не е достатъчно да бъде посочено само, че показанията и на двете групи свидетели не се кредитират с доверие, както неправилно е сторил РРС. Досежно тези противоречиви свидетелски показания е следвало РРС да се мотивира така, че да позволи на горната инстанция да проследи логиката на вътрешното му убеждение, израз на което е постановената присъда. Но, поради липсата на мотиви в тази насока, не може да се установи, какво е приел за установено първоинстанционният съд във връзка с твърденията на посочените свидетели.

Освен това, не са коментирани фактите и обясненията на подсъдимия К. И.Д. по начин, че да може да бъде проверено как се свързват с останалите доказателства, писмени и гласни – показанията на двете групи свидетели, едните подкрепящи обвинителната теза на тъжителката, другите целящи да опровергаят тази теза, т.е.подкрепящи защитната теза на подсъдимия, целяща оневиняването му.

В контекста на изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че необсъждането на едни доказателства/ обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд в съдебно заседание на 28.06.2016г./, формалното изброяване на други/показанията на посочените свидетели, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд в съдебно заседание на 28.06.2016г., писмените доказателства/, и несъпоставянето на всички/относими/ събрани по делото доказателства  е съществено нарушение на процесуалните правила - нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, което съществено процесуално нарушение е допуснато от РРС при постановяване на атакувания съдебен акт. Тази разпоредба задължава съда да формира вътрешното си убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както бе посочено по-горе.

В мотивите към коментираната присъда не се съдържат достатъчно конкретни, безпротиворечиви  и логични фактически и правни изводи, които да разкриват действителната воля на съда по разгледаното обвинение, повдигнато с подадената от частната тъжителка, тъжба .

Ето защо,  липсата на мотиви всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е безусловно основание за отмяна на атакувания съдебен акт.

Този порок не може да бъде саниран едва от въззивния съд, тъй като последният е в невъзможност да извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт.

С оглед на всичко изложено, въззивният съд намира, че е налице  основанието по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал.3, т. 2 НПК за отмяна на  съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Разград.

По изложените съображения въззивният съд следва да отмени присъдата без да обсъжда въпросите, свързани с нейната правилност и делото да бъде върнато на РРС за ново разглеждане  от друг съдебен състав, който да съобрази при новото разглеждане, дадените/посочени по – горе/ в обстоятелствената част на решението указания.

Коментираното  основание за отмяна на съдебния акт не налага извършването на проверка за материалната законосъобразност, в каквато насока са голяма част от изложените в жалбата оплаквания, която проверка е възможна само при констатация за отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения.            

Водим от изложеното и на основание чл.334, т.1, вр. чл.335, ал.2 НПК Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 378 от 28.06.2016г., постановена по НЧХД № 416/2016г. по описа на Районен съд – Разград.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Разград за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на дадените в обстоятелствената част на решението указания.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1.

2.

НР