Р Е Ш Е Н И Е № 72

град Разград, 19.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Лазар Мичев

Членове: Рая Йончева

Теодора Нейчева

Секретар: Д.Г.

Прокурор: Сезгин Османов

Като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева

ВНОХД № 315 по описа за 2016г.,

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 473 от 31.08.2016 г. по нохд № 84/2016 г. по описа на РРС подсъдимият Р.Б.Р. е признат за невинен в това, че в периода от 26.09.2004 г. до 11.09.2005 г. в гр. Дряново, област Габрово и с. Беловец, област Разград, действащ в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - управител на „РЗ Комерсиал” ООД София, чрез извозване и продажба да е присвоил чужди движими вещи – 1842,236 тона брикети от лигнитни въглища на обща стойност 193 920,16лева - големи размери, собственост на ТД „Държавен резерв” гр. Велико Търново, връчени в това му качество да ги пази и управлява, престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.201, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК и поради което е оправдан по така повдигнатото обвинение за посоченото престъпление.

Против посочената присъда на РС-Разград е постъпил протест от РП-Кубрат, в който е направено искане присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена като неправилна и да бъде постановена нова, с която да бъде осъден оправдания подсъдим Р. по предявеното на първата инстанция обвинение. В този аспект се излагат съображения, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият Р. е осъществил престъплението, за което е подведен под наказателна отговорност и е осъществен състава на процесното престъпление от обективна и от субективна страна. Подробни доводи в тази насока са изложени в допълнителни съображения към подадения протест. С протеста и в допълнителни съображения по същия не са направени доказателствени искания. Писмени възражения срещу подадения протест не са постъпвали. В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, участващият по делото прокурор от ОП – Разград заявява, че поддържа протеста. Счита, че са налице достатъчно доказателства, респективно свидетелски показания, от които да се направи категоричен извод, че подсъдимият е виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, както и, че мотивите на РРС са много лаконични и кратки. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционния съдебен акт и да признае подсъдимия за виновен в извършване на възведеното му обвинение, като му наложи наказание малко над минимума, предвиден в НК.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл.313 от НПК, и след цялостна служебна проверка, на основание чл.314 от НПК, намира следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Р.Б.Р. е роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работещ, с ЕГН **********

Установено е, че на 21.09.2004 г., между подсъдимиятРачев , в качеството му на управител на РЗ „Комерсиал“ ООД и ТД „ДРВЗ“ гр. Велико Търново е бил сключен договор за съхранение на държавен резерв. Съгласно посочения договор, на представляваното от подсъдимия дружество, като съхранител от ДА „ДРВЗ“ са били предадени за съхранение и пазене в складова база в с. Дряново материали/ 3 700,010 тона брикети/ собственост на възложителя. Съгласно чл. 8 от договора съхранителят имал задължение да съхранява и пази материалите с грижата на добър търговец, както и да не се разпорежда с тях, а при липса на материали дължал неустойка в размер на 10% от стойността на липсващите, както и да възстанови незабавно или в определен срок материали от същото количество и качество/чл.14 и чл.15/. На 30.03.2005 г. към договорът бил сключен анекс, съгласно който представляваното от подсъдимия дружество приело за съхранение и материали собственост на възложителя/по приложение 2/, съхранявани от „Приваконтакт“ ЕООД в бази в гр. Русе и с. Беловец. Според представените приемателни актове подписани от подсъдимия, на 27.07.2005 г. „Приваконтакт“ ЕООД предало за съхранение на РЗ „Комерсиал“ ООД в база гр. Русе 264,080 т. брикети собственост на ДА „ДРВЗ“, а на 27.04.2005 г. предало за съхранение 335,920 т. брикети в база с. Беловец/приемателен акт № 2 от същата дата/ и 1730,03 т. брикети в чували.

Установено е също, че на 13.12.2005г. , св. Г. в качеството му на специалист – инспектор в ДА „ДРВЗ“ е извършил проверка на съхраняваните от дружеството представлявано от подсъдимия брикети в базата в с. Дряново. Съгласно съставения констативен протокол в присъствието на подс. Р., е видно, че към 13.12.2005 г., в тази база брикетите са съхранявани в три склада, като количеството водещо се по документи е следвало да бъде 3 440, 010 т., а била установена наличност от 2 590,605 т. В протокола е отбелязана липса на 849,405 т., като е посочено още че в склад 3 са развалени четири стифа, които не могат да се преброят с точност и сред тях има чували с пепелно съдържание, а в склад № 2 и №3 има течове от отводнителни тръби и три реда стифове са с повишено съдържание на пепел. На 09.12.2005г. от св. Гайдаров, в присъствието на свидетелките Ю. и Й., е бил изготвен констативен протокол за наличните количества брикети съхранявани от дружеството представлявано от подсъдимия в с. Беловец. Съгласно съставения документ, в базата следвало да са налични 2010,950 кг. брикети, а били установени 173,760 т. /в чували по 40 кг./ и 20 000 т. – разпилени по пода и разкъсани „около“ 500 бр. чували по 40 кг., или общо 193,760 т. брикети. Била е посочена липса на 1837,190 т. брикети от лигнитни въглища.

Установено е също, че преди датите на съставяне на посочените по – горе констативни протоколи, на 27.01.2005г. на Русенска стокова борса, между представляваното от подсъдимия дружество и ДА „ДРВЗ“ е бил сключен борсов договор № 1024/27.01.2005г. Според клаузите на посочения договор и спецификацията към същия /л.309 и 310/, РЗ „Комерсиал“ ООД купува от ДА „ДРВЗ“ общо 2800 т. брикети от базата в гр. Дряново на цена 78,18 лв. на тон без ДДС и 500 т. брикети от базата в с. Беловец, за които е отбелязано, че се съхраняват от „Приваконтакт“ ЕООД, на цена 95,46 лв. на тон без ДДС. Срокът за плащане е договорен до 30 дни от сключване на договора, и е посочено, че продавача следва да издаде заповед за деблокиране в 5 дневен срок от плащането. С последващо споразумение от 22.07.2005 г., срокът за плащане на стоката е продължен до 30.09.2005 г. Със заповед V-60 -2003/07.02.2005 г. на Председателя на ДА „ДРВЗ“ от базата в с. Дряново са деблокирани 40 т. въглища, със заповед V-60 -2003/04.02.2005 г отново от базата в Дряново са деблокирани 120 тона, със заповед V-60 -2003/21.02.2005 г. са деблокирани още 100 тона от същата база. Според изслушаното и прието в хода на съдебно заседание заключение по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза /л. 484-495/, заповедите са издавани след съответно извършени по сключения борсов договор от страна на купувача плащания както следва: – на 02.02.2005 г. сума от 3 752,64 лв., представляваща равностойността на 40 т. въглища с ДДС; на 02.02.2005 г. сума от 11 257,92 лв., представляваща стойността на 120 т. брикети с ДДС и на 21.02.2005 г. сума от 9 381,60 лв. представляваща равностойността на 100 тона брикети с ДДС. Освен това, съгласно заключението по посочената по – горе счетоводна експертиза, се установява, че дружеството представлявано от подсъдимия, на 24.02.2005 г. по сключения борсов договор е заплатило на ДА“ДРВЗ“ сумата 2 291,04 лв. представляваща равностойността на 20 т. брикети съхранявани в базата в с. Беловец; на 28.04.2005 г. е заплатило сумата 3 436,50 лв., представляваща равностойността на 30 т. брикети с ДДС, съхранявани в същата база и на 20.07.2005 г. е заплатило още 2 863,80 лв., представляващи равностойността на 25 т. брикети отново от тази база, с ДДС. За деблокирането на посочените количества въглища са били издадени съответно заповеди № № V-60-2020/24.02.2005 г., 2014/29.04.2005 г. и 4040/29.07.2005 г. на председателя на ДА „ДРВЗ“.

С оглед писмените доказателства/ събрани в хода на досъдебното производство/ - експедиционни бележки и складови разписки, изготвяни от свидетелите Пройчева и Тодоров, се установява че от базите в гр. Дряново и с. Беловец, е извършвана продажба и извозване на брикети от лигнитни въглища. Така за периода от 26.09.2004 г. до 18.04.2005 г. от базата в гр. Дряново са били извозени общо 1085,215 тона, а от базата в с. Беловец за периода от 31.07.2005 г. до 11.09.2005 г. са били извозени 1092,21 тона брикети. Изхождайки от посочените по – горе фактически обстоятелства, вещото лице по назначената допълнителна съдебно-икономическа експертиза/л.563-574 от ДП/, дава заключение, че от приети за съхранение от представляваното от подсъдимия дружество в базата в гр. Дряново 3 700,010 т. брикети от подсъдимия са били заплатени и деблокирани 260 т., а фактически извозени са били 1085,215 тона. Разликата от 825,215 т., с който е налице разпореждане без основание, е на стойност 64 515,31 лв. От базата в с. Беловец, при приети за съхранение 1730,030 т., деблокирано /закупено от РЗ „Комерсиал“ ООД/ е било количество от 75 т., а фактически извозени са били 1092,021 т. Разликата от 1017,021 т., с която е налице разпореждане без основание е на стойност 97 084,82 лв.

От събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебните следствия при предходно разглеждане на делото, прочетени и приобщени по предвидения в НПК ред към доказателствения материал в хода на съдебното следствие се установява, че и в двете бази – тази находяща се в с. Беловец и тази в гр. Дряново освен инкриминираните в обвинителния акт, посочени като собственост на ДА „ДРВЗ“ количества брикети, е имало и други налични такива. В този аспект, видно от протокол от 03.06.2005 г. изготвен от св. Гайдаров в присъствието на собственика на складовата база в с. Беловец /св. Р. Кръстев/ към посочената дата е установено наличие на „заделени“ за държавен резерв 1700030 кг. брикети, като в самия протокол не е отбелязано да са установени липсващи количества. Това количество съответства на посоченото в Заповед № V-60-2011 от 27.04.2005 г. на председателя на ДА „ДРВЗ“ за преместване на въглища от съхранителя „Приваконтакт“ ЕООД и предаването им на съхранителя „РЗ Комерсиал“ ООД в базата в с. Беловец. Представените по делото авариен протокол и служебна бележка на РСПАБ Дряново/л. 425-428 от т.II НОХД № 80/2009 г. на КРС/ са доказателства, които установяват наличие на количества въглища над посочените в обвинителния акт за приети за съхранение от дружеството представлявано от подсъдимия и собственост на ДА „ДРВЗ“ в базата в гр. Дряново. Безспорно е, че процесните документи установяват и обстоятелството, че на 27.06.2003 г. в същата е възникнал пожар, вследствие на който са били разрушени/разпрашени/ около 600 т. брикети. От редставените от защитата на подсъдимия заверени копия от фактури, /находящи се на л. 679 – 698 т.II НОХД № 80/2009 г. на КРС/ се установява, че за периода от 30.09.2003 г. до 14.01.2005 г., РЗ „Комерсиал“ е закупил, освен придобитите по посочения по – горе борсов договор от ДА „ДРВЗ“, от различни съконтрагенти общо 2 501,169 тона брикети.

Видно от свидетелските показания по делото/св. Р.Кръстев/ се установява още, че фактическото предаване на брикетите от „Приваконтакт“ на „РЗ Комерсиал“ в базата в с. Беловец е било извършено от този свидетел на представител на последно посоченото дружество/св. П. Тодоров/, без на него да присъстват подсъдимия или длъжностно лице от ДА „ДРВЗ“. Видно от показанията на свидетелите Пенчев, Славова и Михайлов и фактури /на л. 539-542 от ДП/, се установява още, че същите като представители на „Диана“ ООД са закупили от представляваното от подсъдимия дружество от базата в гр. Дряново брикети, които са товарили в собствен транспорт, като плащането им е било извършвано на ръка на представител на фирмата /на св.Пройчева/ и в част от случаите при товаренето е присъствал и св. Р. Кръстев, като представител на продавача. Според показанията на св. П. Тодоров, който отговарял за базата в с. Беловец, извозването на брикетите от там е ставало по нареждане на подсъдимия или след указания от лице с име „Валентин“, но след като свидетелят уведомявал за това Р.. Свидетелят изготвял приетите, като доказателства по делото складови разписки и експедиционни бележки по свое усмотрение, като по този начин водел отчетност за количеството брикети, което напускало базата. За лице с имена „Валентин Терзиев“ говори и св. Веселинова, която в качеството си на собственик на ЕТ „Магнум“ също закупувала брикети от базите в с. Беловец и гр. Дряново, стопанисвани от подсъдимия. Плащането на въглищата, според прочетените по предвидения в чл. 281 от НПК показания на свидетелката дадени в хода ан ДП, било извършвано на ръка в базата в Дряново, както и на подсъдимия /еднократно/ и чрез превод по негова лична сметка/отново еднократно/. Видно от показанията на свидетелите Г. и П. дадени в с.з. на 30.06.2009 г. по НОХД № 80/2009 г. по описа на КРС се установява, че в базата в с. Дряново, където двамата са работили за дружеството на подсъдимия през инкриминирания период, извозването на въглищата е ставало по начин идентичен с този в базата в с. Беловец – след нареждане на Р. по телефона за количествата, които следва да се товарят. В този аспект са показанията на свидетелят Гърнев, който сочи още, че в тази база е имало налични количества собственост и на представляваното от подсъдимия дружество.

Такава фактическа обстановка е приел и Разградския районен съд. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят промяна във фактическата обстановка по делото.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка районния съд е приел за установена от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Донев и Мехмедова, както и съдържанието на представения по делото видеозапис от охранителна камера на общински пазари Разград, което веществено доказателство е предявено от РРС на страните по предвидения от НПК ред и чието съдържание, видно от заключението на назначената по делото експертиза, не е манипулирано.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, правилно РРС е приел, че с оглед събрания доказателствен материал по делото за недоказано, че подсъдидимият Р.Р. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.202, ал.2 т.1, вр. с чл.201, ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 НК и поради което е изцяло оправдан по така повдигнатото му обвинение. Този извод се споделя напълно от настоящия въззивен съдебен състав.

В контекста на изложението, настоящият въззивен съдебен ссътав намира, че когато се прави преценка дали е съставомерно поведението на субекта на престъплението по чл.201 от НК е необходимо по безспорен начин да бъде доказано на първо място наличието на имуществена вреда – наличие на разлика между стойността на повереното имущество и отчетено от него. Тази разлика би могла да се дължи, както на неотчитане на получени суми при продажби, така и на липси на поверени на подсъдимия стоки, който извод е направил и РРС. В този аспект, правилно РРС е приел, че в настоящото наказателно производство наличие на липси в конкретен размер, не се установява по несъмнен и безспорен начин, което се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. Това би могло да бъде установено единствено при водена отчетност на съответното юридическо лице с оглед изискванията на закона за счетоводството. Категоричен извод за наличие и размер на вреда установен не въз основа на изрядно водено счетоводство и при липса на извършени проверки от страна на възложителя за инкриминирания в обвинението период, не би могъл да се формира по предвидения в наказателния закон начин. Така направените изводи от първоинстанционния съд се споделят напълно и от настоящия ваззивен съдебен състав. Действително от съвкупните събрани по делото доказателства може да се заключи, че от двете бази в с. Беловец и гр. Дряново са били извозени посочените в заключението на вещото лице количества брикети през инкриминирания период - 1085,215 тона от базата в Дряново и 1092,21 тона от базата в Беловец. Установен е и размер на приетите за съхранение от ДА „ДРВЗ“ количества в тях – 3 700, 010 т. в базата в Дряново и 1730,030 т. в базата в Беловец. Но, в този аспект, настоящият въззивен съдебен състав/както е приел и РРС/ счита, че съвсем не категорично установено се явява констатираното при проверките от св. Гайдаров „липсващо“ количество брикети. Записванията в констативните протоколи от 09.12.2005 г. и 13.12.2005 г. поставят под съмнение действителното налично количество брикети. В двата протокола се сочи за разпилени и разкъсани стифове, за такива с пепелно съдържание, сочи се невъзможност за преброяване. Съдържанието на двата документа поставя под съмнение точността на отразените в тях констатации досежно налично, респективно досежно липсващо количество.Такива изводи правилно са приети и от РРС. С оглед предходнотоу следва да бъде посочено, че самото наличие на липси все още не е основание за ангажиране на наказателната отговорност на субекта на престъплеинето. Тяхното наличие е първата необходима и задължителна предпоставка за изследване на произхода им. Едва тогава - при доказана реално причинената по основание и размер щета, следва да се установи, че тя е резултат от виновно поведение на подсъдимия, за да може деянието му да бъде квалифицирано като престъпление. В контекста на изложението, настоящият съдебен състав счита, че именно защото действията по разпореждане със чуждото имущество също са признак от обективна страна на състава на престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато настоящото обвинение, то без доказването им, съдът не е в състояние да достигне до извод за наличието на съставомерно поведение. Тоест едва при категоричен положителен извод, че конкретно количество брикети собственост на ДА „ДРВЗ“ не е било установено при проверките през м. 12.2005 г. в двата склада и това се дължи на осъществени от подсъдимия разпоредителни действия именно с тях, като със свои, би могъл да се формира извод, че той е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато настоящото обвинение. Тези правни изводи се споделят напълно и от въззивния съд. Установената от доказателствата по делото организация на работа в двата склада, свързана с продажбата и транспортиране на брикетите складирани в тях /тези собственост на РЗ „Комерсиал“ и тези оставени на съхранение от ДА „ДРВЗ“, сочи освен на липса на счетоводна изрядност на дейността, но и на липса на осъществяван контрол върху нея, както и на достъп на различни физически лица до стоките. Конкретни фактически действия на подсъдимия Р. относими към посочените за присвоени количества въглища, поради изтеклия значителен период от време към настоящия момент от датата на довършване на инкриминираното деяние, не могат с категоричност да бъдат установени. Ето защо, както правлино е приел и РРС, това формира и извода, че освен, че не бе установен по несъмнен и безспорен начин размер на липса, не бе доказана и съставомерността на разпореждането с предмета на престъпление от страна на подсъдимия, както от обективна така и от субективна страна.В този аспект, при положение, че представляваното от подсъдимия дружество е било собственик на такова количество брикети/ 2 501,169 тона/, надхвърлящо количеството собственост на ДА „ДРВЗ“, с което според обвинението той се е разпоредил без основание, то въззивният съдебен състав намира, че липсват категорични доказателства, че извозените количества са били именно липсващите и разпореждането с тях да е осъществено от подсъдимия Р. със съзнанието, че се касае до продажба на чужди вещи, до който извод правилно е достигнал и първоинстанционния съд. Още повече, че в случая се касае до родово определени и заместими вещи. Същите, собственост на дружеството, представлявано от Р. и оставени за съхранение, са се помещавали в складови бази ползвани от подсъдимия.

С оглед изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че поради липсата на базспорни доказателства за съставомерност на деянието, предмет на обвинението, и от субективна страна, навеждащи на категоричен и безспорен извод, че подсъдимият е разпореждал продажбата на конкретните посочени в обвинението количества и е разпореждал същите да бъдат тези като собственост на ДА „ДРВЗ“, то неминуемо се предпоставя и извод за недоказаност на обвинението, което правилно е прието и от първоинстанционния съд.

Във връзка с предходното, въззивният съдебен състав намира за неоснователни възраженията на държавното обвинение, че са налице достатъчно доказателства, респективно свидетелски показания/вкл. и показанията на Р.Николов и П.Тодоров/, от които да се направи категоричен извод, че подсъдимият е виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, както и, че мотивите на РРС са много лаконични и кратки.

Като взе предвид изложеното, настоящият въззивен съдебен състав,/ така както правилно е приел и първоинстанционния съд/намира, че подсъдимият Р.Б.Р. следва да бъде признат за невинен по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК и поради което правилно е изцяло оправдан от РРС.

При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира нарушения на материалния или процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна.

Водим от изложеното, Окръжен съд - Разград,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 473 от 31.08.2016г., постановена по нохд № 84/2016 г. по описа на РС - Разград, като правилна и законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател:

Членове: 1. 2.

ДГ