Р Е Ш Е Н И Е № 70

Гр. Разград, 25.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря Д.Г. и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 323 по описа за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 29/28.09.2016 г., постановена по НОХД № 132/2016 г., Исперихският районен съд е признал подсъдимия Н.А.М. *** за виновен в това, че на 31.01.2016г. в с. Хърсово в съучастие като съизвършител с О.С.В. и И.М.М. се е съвкупил с Д.И.Г.,***, като я принудил към това със сила и заплашване, изнасилването е извършено от три лица, пострадалата не е навършила 18 години, като при деянието макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.20, ал. 2 и чл. 63, ал. 2, т. 2 НК му е определил наказание 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 НК е намалил с една трета, наложил е окончателно наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода и е постановил то да се изтърпи в Поправителен дом – Бойчиновци.

Със същата присъда ИРС е признал подсъдимия О.С.В. за виновен в това, че на 31.01.2016г. в с. Хърсово в съучастие като съизвършител с Н.А.М. и И.М.М. се е съвкупил с Д.И.Г.,***, като я принудил към това със сила и заплашване, изнасилването е извършено от три лица, пострадалата не е навършила 18 години, като при деянието макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.20, ал. 2 и чл. 63, ал. 2, т. 2 НК му е определил наказание 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 НК е намалил с една трета, наложил е окончателно наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода и е постановил то да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

Със същата присъда ИРС е признал подсъдимия И.М.М. за виновен в това, че на 31.01.2016г. в с. Хърсово в съучастие като съизвършител с Н.А.М. и О.С.В. се е съвкупил с Д.И.Г.,***, като я принудил към това със сила и заплашване, изнасилването е извършено от три лица и пострадалата не е навършила 18 години, като при деянието макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 1, пр. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.20, ал. 2 НК му е определил наказание 3 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 НК е намалил с една трета, наложил е окончателно наказание от 2 години лишаване от свобода и е постановил то да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

На основание чл.45 ЗЗД подсъдимите Н.А.М., О.С.В. и И.М.М. са осъдени да заплатят солидарно на Д.И.Г. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от 31.01.2016 г. до окончателното изплащане.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. А.М. – повереник на гражданския ищец и частен обвинител Д.И.Г. с искане за изменение на присъдата и налагане на максималното наказание лишаване от свобода. Против подсъдимия О.В. жалбата е оттеглена и в тази част въззивното производство е прекратено.

Постъпила е въззивна жалба и от адв. Р.К. –защитник на подсъдимия О.С.В., в която се твърди, че с присъдата е нарушен материалния закон и наложеното наказание и присъденото обезщетение са явно несправедливи. Моли за изменение на присъдата с прилагане института на условното осъждане по чл. 66 НК и за намаляване на присъденото обезщетение.

Недоволни от наложените наказания са останали и подсъдимите Н.А.М. и И.М.М., които чрез защитника си адв. М.Й. молят за изменение на присъдата и за налагане на по-леки наказания.

Представителят на Окръжна прокуратура – Разград счита, че жалбите на непълнолетните подсъдими Н.А.М. и О.С.В. са частично основателни и спрямо тези подсъдими следва да намери приложение института на условното осъждане.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първата инстанция се е развило като съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимите са се признали за виновни, признали са фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тях.

Неоспорените фактически положения по обвинителния акт са следните:

Към 31.01.2016 г. подс. Н.М. и подс. О.В. били съответно на 16 години и на 17 години.

Тримата подсъдими живеели в село Хърсово, община Самуил, област Разградска и били в приятелски отношения. Н.М. и О.В. живеели в лоши битови условия, не посещавали редовно учебни занятия и дружали с лица, водени на отчет в Детска педагогическа стая. Подс. И.М. /на 20 години/ живеел със семейството на сестра си, в лоши битови условия без вода и електричество и работел в стопанството на свой съсед срещу минимално възнаграждение.

Пострадалата Д.Г. била на 16 години, към 31.01.2016 г. не учела и не работела. Живеела в село Хърсово със своята майка – св. Димитрина Станкова Василева, със сестра си Ивелина, на 17 години и с психично заболяване, и с брат си М. И. Г., на 16 години.

Пострадалата и тримата подсъдими се познавали като съселяни, но не поддържали отношения помежду си. М., В. и М. знаели къде и с кого живее св. Д.Г..

На 30.01.2016 г. около 17 часа св. Д.С. отишла в читалището на с. Хърсово на вечеринка в памет на фронтоваците от селото. Там били и тримата подсъдими, които употребили алкохол. Като видели св. Димитрина Станкова в читалището, те се досетили, че трите й деца са сами вкъщи. Решили да отидат у тях и да осъществят полови актове с Д.Г.. Около 01.30 часа на 31.01.2016 г. тримата отишли в жилището на св. Г. ***. Влезли в стаята, в която спяла Г. и подс. Н.М. й заявил, че са дошли, за да осъществят с нея полови актове. Св. Г. се изплашила, започнала да вика и ги предупредила, че ще съобщи в полицията. Подс. Н.М. й казал, че няма да й повярват. Насочил се към нея и започнал да сваля дрехите й, при което скъсал чорапогащника и бельото й. По същото време другите двама подсъдими държали по-малкия брат на Д.Г. да не влиза в стаята, а след това и го заключили в друга стая на жилището. След като съблякъл Г., подс. Н.М. свалил и своите долни дрехи и осъществил полов акт с момичето. Тя се съпротивлявала, викала, ударила му шамар. Ядосан, подс. М. ударил Г. два пъти с ръка по лицето, за да спре да се съпротивява. Подсъдимите В. и М. се намирали в същата стая и подканяли подс. М. да свършва, за да могат и те да осъществят полов акт с Д.. След като подс. М. еякулирал, подс. И.М. осъществил полов акт със св. Г.. Тя продължавала да вика, поради което подс. М. затиснал устата й с ръка. После подс. О.В. свалил колана на панталона си, оставил го върху масата, смъкнал панталона си и започнал да се съвкупява със св. Г.. В този момент в стаята влязла майка й – св. Димитрина Станкова и се развикала, а тримата подсъдими избягали.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подсъдимите Н.А.М., О.С.В. и И.М.М.. Направените самопризнания се подкрепят от гласните и писмените доказателства от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Времето, мястото и начина на извършване на деянията се доказват от протокола за оглед на местопроизшествие /т. 1, л. 3 - л. 4/ и от показанията на свидетелите Д.Г. /т. 1, л. 75 – л. 79/, Д.Д€ /т. 1, л. 85 – л. 88/, Г.Д. /т. 1, л. 89 – л. 92/, М. Г. /т. 1, л. 93 – л. 96/, Д.В. /т. 1, л. 97 – л. 100/ и С.С./т. 1, л. 109 – л. 110/.

Фактите, че тримата подсъдими са осъществили полови актове с пострадалата Д.Г. без нейно съгласие и с употребата на принуда, са безспорни и доказателствено обезпечени. Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите Д.Г., М. Г. и Д.В.. В тяхна подкрепа е и заключението на съдебно-медицинска експертиза, която при прегледа на Д.Г. е установила: подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина на горна и долна устна фронтално, охлузване на кожата под долновъншната дъга на капачката на десния крак, скорошно нарушаване целостта на девствената ципа с три дефлорационни щърбини, кръвонасядане към предверието на влагалището и едно цепковидно разкъсване на лигавицата. Описаните дефлорационни щърбини са резултат от преразтягане на девствената ципа, могат да са резултат от вагинален полов акт и по давност отговарят да са получени както се съобщава от пострадалата. Кръвонасядането към предверието на влагалището и цепковидното разкъсване на лигавицата се дължи на натиск с/ върху твърд тъп предмет на това място. Подлигавичният кръвоизлив, към предверието на устната кухина бил резултат от удар или натиск осъществен с най-голяма сила в областта на фронталните зъби. Охлузването в областта на дясно коляно било получено от тангенциалното действие на тъп/ тъпоръбест предмет, при което се свлича повърхностния кожен слой.

Непълнолетните Д.Г., Н.М. и О.В. са били освидетелствани от комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи. Вещите лица дават заключения, че и тримата не страдат от психични заболявания, като подсъдимите са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

По отношение на Д.Г. експертизата е установила, че е незряла личност, все още в процес на развитие, затворена, сдържана, нерешителна, със слаба воля, с наличие на депресивен синдром в емоционалното състояние. Налице са данни, че след деянието е изпаднала в остра стресова реакция и осъзнава същността на извършените спрямо нея действия.

По отношение на Н.М. и О.В. е установено, че имат личностна и характерова ориентация от екстровертен тип, социалният им интелект е с ниско ниво, не притежават умение да изграждат адекватни оценки и самооценки, емоционално бедни. Касае се до незрели личности с нисък интелект, натрупано вътрешно безпокойство и комплекси. Н.М. е своенравен, лесно се увлича и има агресивна готовност. А О.В. до голяма степен е пасивно безразличен и често няма твърди принципни позиции.

Посоченият доказателствен материал е изобилен, безпротиворечив и взаимнодопълващ се. Експертните заключения като компетентни, обосновани и неоспорени от страните се възприемат от съда изцяло.

Подсъдимите не са осъждани.

Подс. И.М. е работил като животновъд при Земеделски производител Д.М., където е показал качества на добър, отговорен и старателен работник, отнасящ се към колегите си с уважение /вж. служебна характеристика на л. 36 от НОХД № 132/2016 г./.

Подс. О.В. е ученик в ПГХБТ „Мария Кюри” – Разград. Не отсъствал от училище без причини, проявявал ангажираност към училищните мероприятия, не бил конфликтен, нямал наложени наказания /вж. характеристика от 03.10.2016 г./ Видно от справката-характеристика от Кмета на с. Хърсово на л. 40 от НОХД № 132/2016 г., О. помагал в домакинството и във фермата на дядо си, показвал трудолюбие и коректност.

На 19.10.2016 г. между Д.Г., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д.В., и подс. О.В. било постигнато извънсъдебно споразумение, по силата на което О.В. заплатил на Д.Г. сумата 5000 лв, явяваща се обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбите са неоснователни. Не са налице основания за отмяна или изменение на присъдата в наказателната й част. Доказателствената дейност на първата инстанция не страда от пороци, фактическата обстановка е изяснена, наказателно-правната оценка на Исперихския районен съд отговаря на установените фактически обстоятелства и материалният закон е приложен правилно.

Доказано е, че подсъдимите Н.М., О.В. и И.М. последователно са се съвкупили с непълнолетната Д.Г. против волята й. Принудили са я към това със сила – дърпали са я, притискали са главата и устата й, удряли са я. За преодоляване на съпротивата й е използвана и заплахата, че в полицията ще поддържат тезата за доброволност на половите актове. Тримата подсъдими са действали с общ пряк умисъл на съизвършители: знаели са, че Г. не е навършила 18 години, съзнавали са, че тя не желае половите актове с тях, искали са ги и са ги осъществили, въпреки несъгласието на пострадалата.

По този начин се установяват обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НК.

Установено е, че макар и непълнолетни, подсъдимите Н.М. и О.В. са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си, което предпоставя реализиране на наказателната им отговорност в пределите по чл. 63, ал. 2, т. 2 НК.

При определяне на наказанията на тримата подсъдими ИРС е отчел като смекчаващи отговорността им обстоятелства чистото им съдебно минало, заявените самопризнания в съдебното производство и изразеното съжаление, както и добрите характеристични данни за подсъдимите О.В. и И.М.. Въззивният съд счита, че самопризнанията на подсъдимите не следва да се взимат предвид като облекчаващи фактори. Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г. на ВКС по т.д. № 1/2008 г., НК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението. В случая на досъдебното производство подсъдимите не са се признали за виновни. Подс. О.В. не е дал обяснения, а подсъдимите Н.М. и И.М. са твърдяли, че половите актове са били доброволни. Със своите оскъдни обяснения те не са съдействали на разследването. Поради това въззивният съд приема, че самопризнанията на подсъдимите в хода на съкратеното съдебно следствие са дадени, само за да се възползват от благоприятните последици по чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а, ал.1 НК.

Като смекчаващо отговорността на подс. М. обстоятелство въззивният съд взима предвид и младата му възраст – едва навършил 20 години към момента на извършване на престъплението.

Към отегчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства ИРС е отнесъл по-високата степен на обществена опасност на деянията от този вид с оглед последиците върху психиката на жертвите, както и безпардонността и грубостта, с които е извършено конкретното деяние. Въззивният съд уточнява, че обществената опасност на изнасилването по принцип е преценена от законодателя при определяне на неговата наказуемост. А разглежданото престъпление разкрива по-висока степен на обществена опасност, тъй като е квалифицирано по два признака и е било предхождано и съпътствано и от други престъпни деяния, за които на подсъдимите не са били повдигнати обвинения – влизане в чуждо жилище и принуда по отношение на непълнолетния брат на пострадалата.

При превес на смекчаващите обстоятелства ИРС е определил на подсъдимите Н.М. и О.В. наказания в размер на 2 години лишаване от свобода, а на подсъдимия И.М. – 3 години. Тези размери са в минималните предели, предвидени в чл. 152, ал. 3 НК, а за непълнолетните подсъдими – по чл. 63, ал. 2, т. 2 НК, наказанията съответстват на тежестта на престъплението и са справедливи. Съгласно чл. 58а, ал. 1 НК определените наказания законосъобразно са намалени с една трета и са наложени окончателни наказания в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода – за подсъдимите М. и В., и 2 години лишаване от свобода – за подс. М..

Искането на защитата на подсъдимите за намаляване на наказанията не може да бъде удовлетворено. Определени са най-ниските наказания, а налагане на такива под предвидените минимални предели е възможно единствено при условията на чл. 55, ал.1 НК, които в случая не са налице. Смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, нито пък обуславят несъразмерна тежест на минималните предвидени наказания.

Неоснователно е и искането на частния обвинител за увеличаване на наказанията на подсъдимите М. и М.. Касае се до двама младежи, чиято лична обществена опасност не е висока. Наложените им наказания са достатъчни за постигане на целения предупредително-възпиращ и възпитателен ефект. Въззивният съд намира, че по-високи размери няма да доведат до по-пълно реализиране на целите по чл. 36 НК.

Въззивният съд споделя заключението на първоинстанционния, че целите на генералната и индивидуалната превенция могат да бъдат постигнати само чрез ефективно изпълнение на наложените наказания. Тримата подсъдими са извършители на тежко престъпно посегателство срещу половата неприкосновеност на една девойка, за която същинските полови отношения са започнали с групово изнасилване. Спрямо нея е била упражнена брутална сексуална агресия в непрякото присъствие на нейните брат и сестра, от която е изпаднала в остра стресова реакция. За авторите на деянието това е било акт на развлечение. Нищо в процесуалното им поведение не сочи на искрено разкаяние и критичност. Поради това въззивният съд приема, че, за да преосмислят поведението си и да се поправят, подсъдимите следва да бъдат поставени в изолация от обществото. Само по този начин ще се отговори и на обществените очаквания за справедливост.

Съгласно чл. 58, ал. 2 ЗИНЗС подс. Н.М., който е непълнолетен, следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода в Поправителен дом - Бойчиновци.

Съгласно чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС подс. О.В., който е навършил 18 години, и подс. И.М. следва да изтърпят наказанията си в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

Неоснователно е възражението на защитника на подс. В. - адв. К., че районният съд е игнорирал правилата по Глава шеста НК и по конкретно – чл. 60 НК. По силата на тази разпоредба целта на наказването на непълнолетните е да бъдат те превъзпитани и да се подготвят за обществено-полезен труд. Тази норма не изключва общите правила по чл. 36 НК. В конкретния случай наложените на непълнолетните подсъдими наказания не противоречат на тези цели, напротив – ще доведат до реализирането им, съображения за което бяха изложени по-горе. Вярно е, че физическото въздействие на подс. В. върху пострадалата е с най-нисък интензитет, но предвид факта, че е получил минималното предвидено наказание, няма възможност за проява на по-голяма снизходителност. Следва да се отбележи, че тук не става въпрос за участие в неправилно разбрана ситуация, както счита защитата, а за съизвършителство в предварително уговорено изнасилване, при което всеки подсъдим е участвал и в съвкупленията, и в принудата, и в отстраняване на пречките за изпълнение на престъплението. Подс. В. не просто се е възползвал от ситуацията, той е бил активен съучастник, действащ с ясното съзнание за осъществяване на общото престъпно намерение.

Всъщност недоволството на подсъдимия е от неприлагането на института на условното осъждане, но в тази насока въззивният съд изцяло се съгласява с изводите на първоинстанционния. Както е посочено в Решение № 571 от 22.01.2009 г на ВКС по н.д. № 613/2008 г., ІІІ н.о., наказанието няма за своя единствена цел положителното въздействие върху извършителя на престъплението. Законът отдава само преимуществено значение на тази цел. Нейното постигане не може да става за сметка на пренебрегване на възпитателното и предупредителното въздействие, което наказанието трябва да окаже върху другите членове на обществото.

Въззивният съд взе предвид и съображенията на ВКС, изложени в Решение № 358 от 06.10.2009 г. по н.д. № 384/2009 г., ІІІ н.о. ВКС е приел, че определящ за условно осъждане е изводът дали с отлагане на изпълнението на наказанията подсъдимите могат да бъдат поправени и превъзпитани, а и останалите членове на обществото да бъдат предупредени да не извършват подобни прояви. Особено за тежките форми на посегателство /каквато е и настоящата/ само изолирането от обществото ще изпълни функциите на наказанието, което е не само предупреждение към конкретния деец, но и към обществото.

В гражданската част присъдата следва да бъде изменена. Правилно ИРС е преценил, че е налице фактическия състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: неправомерно поведение на тримата подсъдими – процесното престъпление; неимуществени вреди за пострадалата, изразяващи се в претърпените от нея болки, страдания, стрес; причинна връзка между двете, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. При кумулативната даденост на тези предпоставки законосъобразно първоинстанционният съд е присъдил на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди в справедливия размер от 15 000 лв. След постановяване на присъдата обаче подс. О.В. е извършил плащане на 5000 лв, с оглед на което исковата претенция е била изменена, като се поддържа само срещу подсъдимите М. и М. в размера на 10 000 лв. Поради това присъденото обезщетение следва да бъде намалено на 10 000 лв., която сума се дължи от подсъдимите М. и М. солидарно, ведно с текущата законна лихва от датата на извършване на престъплението – 31.01.2016 г. до окончателното изплащане. Въззивният съд намира, че няма основание за намаляване на присъденото обезщетение. Доказано е, че пострадалата Д.Г. е претърпяла физически болки и страдания от престъплението, изпаднала е в силен стрес, развила е депресивен синдром. Това са физически и психически травми, които справедливо се репарират с определеното обезщетение.

Съобразно чл.59, ал.1 НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимите са били задържани по мярката за неотклонение задържане под стража, взета по реда на чл. 309, ал. 2 НПК.

Извършеното от ИРС разпореждане с веществените доказателства е законосъобразно. Част от тях като принадлежащи на пострадалата е постановено да й се върнат, а останалите като вещи без потребителска стойност – да се унищожат

Правилно с оглед изхода на делото и съгласно чл.189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимите са възложени разноските по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 337, ал.3 и чл. 338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда № 29/28.09.2016 г., постановена по НОХД № 132/2016 г. по описа на Исперихския районен съд, В ЧАСТТА Й по гражданския иск, като НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 на 10 000 лв., платими на Д.И.Г. солидарно от подсъдимите Н.А.М. и И.М.М..

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

На основание чл. 59, ал. 1 НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимите Н.А.М., О.С.В. и И.М.М. са били задържани по мерки за неотклонение задържане под стража, взети по реда на чл. 309, ал. 2 НПК, считано от 28.09.2016 г.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ