ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Стоев

ЧЛЕНОВЕ: 1. Светла Робева

2. Теодора Нейчева

секретар С.Л., с участието на прокурора Огнян Дамянов, като разгледа докладваното от съдия Емил Стоев въззивно нох дело №336 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба (вх. №10427/26.10.2016 г. на РС Разград) от адв. В. – защитник на подсъдимия Д.Д. ***, ЕГН ********** против Присъда №600/13.10.2016 г. по нохд №542/2016 г. РС Разград.

Жалбата е бланкетна. Оплакванията са, че присъдата е неправилна, постановена при съществени процесуални нарушения, необоснованост, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е да се отмени присъдата и делото върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Д. – адв. В. поддържа жалбата. Излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Намира, че съдът при липса на процесуални предпоставки за даване ход на делото в съдебно заседание на 13.10, в отсъствие на подсъдимия е провел съдебно заседание и постановил присъда. Счита, че това е безусловно основание за отмяна на присъдата и връщане за ново разглеждане.

Счита, че наложеното наказание, което надвишава поисканото от прокурора, не съответства на обществената опасност на деянието и дееца.

Жалбоподателят Д.Д. заявява, че иска да си плати кабела, а не иска да лежи в затвора.

Прокурорът счита жалбата за частично основателна, относно размера на наложеното наказание, с оглед на това, че стойността на предмета на посегателство е ниска. Предлага да бъде изменена обжалваната присъда.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Присъдата е постановена на 13.10.2016 г. и обявена в съдебно заседание.

Жалбата срещу присъдата е подадена от защитник на подсъдимия и е постъпила с вх. №10427/26.10.2016 г. на РС Разград.

Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от процесуално легитимирано лице.

С обжалваната присъда РС Разград е признал подсъдимия Д.Д.Д. за виновен в това, че на 21.02.2016 г. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство – клещи, е отнел чужди движими вещи – 30 м. кабел, захранващ СВТ 4х1,5 на обща стойност 62,10 лв. от владението на „ВИА ГЛАС“ ООД гр. Разград, представлявано от М.Я.И., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1, б. „а“ от НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години при строг режим на изтърпяване. Съдът е присъдил и разноски.

Производството пред първоинстанционният съд е протекло по като съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 НПК. В производството пред първоинстанционния съд няма направени доказателствени искания, по които съдът да не се е произнесъл.

В съдебно заседание на 05.10.2016 г. в присъствие на подсъдимия, защитника адв. В., на представител на ощетеното юридическо лице, подсъдимия Д. и защитникът му адв. В., след като съдът е разяснил правата на подсъдимия, изрично и правата по чл. 371 НПК, са направили изявление, че желаят производството да продължи по реда на глава 27. Подсъдимият е заявил, че разбира в какво е обвинен, че се признава за виновен, че признава фактите в обвинителния акт, че е съгласен да не се събират доказателства. Д. е заявил, че желае да възстанови щетите.

Съдът с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е приобщил доказателствата, събрани на ДП.

Подсъдимият е направил изявление, че иска да възстанови щетите, но може да направи това след 07.10.2016 г. когато ще получи пенсия.

С оглед искане на защитника адв. В. за отлагане на съдебното заседание за възстановяване на щетите, подкрепено и от прокурора, съдът е отложил съдебното заседание за 13.10.2016 г.

На 13.10.2016 г. подсъдимият не се е явил в съдебно заседание. Съдът е приел, че няма пречка за даване ход на делото в негово отсъствие и при липса на искания от страните е обявил съдебното следствие за приключено, изслушал съдебните прения и постановил присъда, обявена в съдебно заседание.

Съставът на Окръжен съд Разград намира, че провеждането на съдебно заседание на 13.10.2016 г. не е съществено нарушение на процесуални правила, довело до накърняване на правата на подсъдимия и не е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд. Съдебното заседание, в което съдът е провел съкратено съдебно следствие е с участие на подсъдимия и защитника му. В съдебното заседание на 13.10.2016 г. са изслушани пренията и постановена присъда и ход на делото е даден при спазване на изискванията на чл. 269, ал. 3 НПК.

Фактическа обстановка, с оглед реда по който е протекло съдебното следствие пред първоинстанционния съд и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, е следната:

Д. ***. Тъй като нямал пари и бил безработен, решил да си набави средства, като извърши кражба на метални предмети, които да предаде впоследствие в пункт за изкупуване на вторични суровини. В изпълнение на намисленото, на 21.02.2016 г. Д. отишъл до района на гаровата промишлена зона в гр. Разград, след което започнал да обикаля промишлените обекти, за да намери метални предмети или медни проводници, които да отнеме и да продаде. Стигайки до стопански двор, находящ се в гаровата промишлена зона в гр. Разград, собственост на „ВИА ГЛАС“ ЕООД клон гр. Разград, Д. видял меден ел.проводник, който захранвал с електричество обекти в стопанския двор, собственост на търговското дружество. След това подсъдимият прескочил оградата, влязъл вътре и с помощта на клещи изрязал 30 метра захранващ кабел, тип СВТ 4 х 1,5. След това навил кабела на топ и го сложил в чувал, който носел със себе си. После по обратния път напуснал стопанския двор на дружеството и се прибрал в дома си в с. Стражец. Там изгорил изолацията на ел.проводник. На следващия ден - 22.02.2016 г., подс. Д. взел ел.проводник и отишъл в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гарова промишлена зона, собственост на ЕТ “КРИСТАЛ П-92“ гр. Тутракан. Там продал медния ел.проводник на св. М. Д., работеща като закупчик, без да ѝ заяви, че същият е предмет на престъпление. Св. Д. съставила договор за покупко-продажба на проводник, след което заплатила на Д. сумата от 43, 56 лева. Тези пари подсъдимият изхарчил.

От заключението по делото оценъчна експертиза, е видно, че пазарната стойност на кабел, захранващ СВТ 4 х 1,5 – 30 м е в размер на 62, 10 лева.

Описаната фактическа обстановка е приета за установена въз основа на самопризнанието и събраните на досъдебното производство доказателства. Самопризнанието се подкрепя от всички събрани на досъдебното производство доказателства. Съставът на въззивния съд споделя приетото от РС, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП.

Фактическата обстановка, приета за установена, не се оспорва и пред въззивния съд от защитника и жалбоподателя - подсъдим.

Още на досъдебното производство на 04.05.2016 г. (л. 23) подсъдимият Д. е направил самопризнания и заявил, че желае да заплати стойността на кабела.

Д., според заключението по назначената СПЕ, може да участва във всички фази на наказателното производство, да дава годни обяснения. Подсъдимият не страда от психично заболяване, не са регистрирани психични, психологични и поведенчески нарушения, които пречат да разбира и ръководи действията си и да дава достоверни показания за фактите, имащи значение за делото, както към датата на извършване на деянието, така и към момента на изследването.

Подсъдимият е действал при пряк умисъл – знаел е, че отнема вещи, които са чужди, имал е намерение да присвои вещите и да се разпореди с тях като със свои. От показанията на св. А. се установява, че твърдението на подсъдимия на ДП, че считал, че електрическия кабел е отпадък е защитна теза, тъй като е бил монтиран въздушно до захранвани обекти и е бил прерязан. В същата насока са и показанията на св. К., пред когото подсъдимия е заявил, че прерязал кабела и го обгорил в печката в дома си.

Д. е многократно осъждан. С присъда по нохд № 541/2013 г. на РС Разград, влязла в сила на 13.12.2013 г., подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 2 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 5 от НК и му е наложено наказание една година „Лишаване от свобода”. Това обуславя квалификацията „опасен рецидив“ по чл. 29, ал. 1, б. “а“ НК за извършеното престъпление.

Извършеното от подс. Д. осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 1, б. “а“ от НК.

За престъплението по чл. 196, т. 2, пр.1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.

В първоинстанционното производство прокурорът е изложил доводи, че предвиденото в закона наказание е несъразмерно тежко за извършеното и следва да се наложи наказание при условията на чл. 55 НК – 6 месеца лишаваен от свобода.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът счита, че жалбата е частично основателно относно размера на наложеното наказание и предлага да бъде изменена обжалваната присъда.

РС правилно е установил, че са налице смекчаващи обстоятелства и ги отразил в мотивите към присъдата - самопризнания още на ДП, тежкото му здравословно положение, тежкото материално състояние на подсъдимия, невисоката стойност на предмета на престъплението, изразената самокритичност, намерението да възстанови щетите.

Съдът намира, че изложените обстоятелства, обуславят извод, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание не е съответна на тежестта на извършеното.

Съставът на ОС Разград намира, че съответно на извършеното е наказание 4 месеца лишаване от свобода, което подсъдимият следва да изтърпи в затвор при първоначален строг режим.

Поради това присъдата в частта относно наложеното наказание следва да бъде изменена.

Жалбата е частично основателна единствено по отношение на довода за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като съставът на въззивния съд намира размера на наложеното наказание лишаване от свобода за необосновано високо.

Поради това съдът, на основание чл. 337, ал.1, т. 1 НПК

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда №600/13.10.2016 г. по нохд №542/2016 г. Районен съд – гр. Разград като намалява наложеното наказание на подсъдимия Д.Д. ***, ЕГН ********** от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №600/13.10.2016 г. по нохд №542/2016 г. РС Разград в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

НР