Р Е Ш Е
Н И Е № 76
Гр.Разград, 21.12.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и осми
ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР
МИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА
ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
с участието на секретаря Н. Р. и
прокурора Тихомир Тодоров като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВНОХД № 337
по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.328 и сл.НПК.
С Присъда № 495 от 12.09.2016г. по НОХД
№ 495/2015г., на Районен съд – Разград,
подсъдимият М.А.Н. е признат за виновен в това, че на 22.07.2014 г. във вилна
зона “Арменски лозя”, в землището на гр. Разград, в условията на опасен рецидив
и чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил “Щаер” с
рег. № РР 91 62 АТ, е отнел чужда движима вещ – цистерна с тегло 520 кг. на
стойност 171.60 лв. от владението на Я.Я.С. от гр. София без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои, като откраднатата вещ не е била под
постоянен надзор – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.
2, т.4, пр.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от
НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при СТРОГ първоначален режим в затвор.
Със същата присъда,
подсъдимият Н. е осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР Разград, сумата от 485.00
лв. (четиристотин осемдесет и пет лева), представляваща разноски на досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата от 60.00 лв.
(шестдесет) лева разноски в съдебното производство.
Против присъдата е постъпил протест от
РП-Разград, в който се сочи, че наложеното
наказание на подс. Н. е явно несправедливо, тъй като се явявало несъразмерно
леко и не отговаря на тежестта на деянието, извършено от подсъдимия. А, в
останалата й част, прокурорът намира присъдата за правилна и законосъобразна. В
протеста се прави искане, да бъде изменена присъдата на РРС, като бъде
увеличено наказанието на подсъдимия от 3
години и 6 месеца лишаване от свобода на
5 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг първоначален
режим в затвор. В този смисъл се сочат доводи, че следва да бъдат взети предвид
– наличието на квалифициращите признаци на деянието по чл.195, ал.1,
т.2/открадната вещ не е под постоянен надзор/ и т.4, предл.1/използването на
МПС при извършване на кражбата/, както и
поведението на подсъдимия, довело до многократно отлагане на заседанията
за разглеждане на делото пред РРС, липсата на самокритично отношение от страна
на подсъдимия по отношение на извършеното от него деяние и създаденото от подсъдимия алиби, за да бъде
оневинен.
В
съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, участващият по делото прокурор
от ОП – Разград заявява, че поддържа изцяло протеста, както и изложените
допълнителни съображения. Относно подадените въззивни жалби счита, че са
допустими, но неоснователни. Счита, че наказанието лишаване от свобода,
наложено от РРС на подсъдимия, следва да бъде завишено. В този аспект, моли
въззивния съд да измени първоинстанционния съдебен акт като бъде увеличено
наказанието лишаване от свобода от 3
години и 6 месеца на 5 години лишаване
от свобода, което да бъде изтърпяно при строг първоначален режим в затвор.
Против посочената присъда на Районен съд – Разград, е постъпила и въззивна жалба, подадена от адвокат Н.М. ***,
служебен защитник на подсъдимия. В същата се сочат доводи, че обжалваната
присъда е неправилна, тъй като е
необоснована, нарушен е материалния закон и наложеното наказание е явно
несправедливо.Прави се искане, да бъде отменена присъдата на РРС и да бъде
постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
възведеното му обвинение. В жалбата не
се сочат допълнителни съображения, а е направено изявление, че такива ще бъдат
представени до даване ход на делото в съдебно заседание.
Против посочената присъда е
постъпила и саморъчно написана молба
подадена от подсъдимия Н., която има характер на въззивна жалба. В същата се
сочат доводи за необоснованост и неправилност на обжалваната присъда. Прави се
искане, да бъде отменена присъдата на РРС и да бъде постановена нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение.
В жалбата не се сочат допълнителни
съображения, а е направено изявление, че такива ще бъдат изложени в съдебно
заседание.
В
съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, подсъдимият се явява лично и
заедно със служебния си защитник адвокат Н.М.
***. Заявяват, че поддържат изцяло подадените въззивни жалби, както и доводите
в същите. Молят въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да
постанови нова, с която да оправдае подсъдимия в извършване на процесното
престъпление за което е обвинен, като в тази насока излагат подробни
съображения.Алтернативно, предлагат на съда, в случай, че подсъдимият не бъде
оправдан от въззивния съд да бъде отменена първоинстанционната присъда и да
бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на РРС. В случай, че
това искане не бъде уважено, то молят въззивния съд да измени атакувания
съдебен акт като намали наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.
Разградският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Установено е, че подсъдимият М.А.Н. живеел във
вилната зона на гр.Разград, в местността „Арменски лозя“.
Установено
е също, че през лятото на 2014г. подс. Н. е забелязал, че в местността
„Арменски лозя“ в един от имотите /лозе/
има голяма метална цистерна, обвита с растения. Подсъдимият често е минавал
покрай имота и е забелязал, че собственикът не посещава имота
и същият е оставен без надзор. При това подсъдимият е решил да открадне
металната цистерна и да я продаде за скрап. За това подс. Н. споделил със
св.Пл. М., от когото поискал брадвичка, с която да разчисти растенията, с които
била обвита цистерната.
По делото е установено също, че на
22.07.2014г. подсъдимият се е обадил на
св.Ив. Иванов и го е помолил да го закара с джипа си, за да наеме камион, с
който да вземе една метална цистерна. Св.И..И. се е съгласил и е закарал
подсъдимия със собствения си автомобил „Форд Маверик“ с рег.№ РР 15 61 АТ до
пиацата до „Топливо“ в гр.Разград, където св.Е. Иляз е бил с автомобила си.
Автомобилът на св.И. е марка „Щаер“ с рег.№ РР 91 62 АТ, като същият е
имал монтиран кран и с него свидетеля е извършвал товарни услуги. Подсъдимият е
разговарял със св.Иляз, като му е казал, че иска да продаде за скрап една
метална цистерна и е искал да ползва автомобила на Иляз за
превоз. Двамата са се разбрали за цената на превоза и подсъдимият и св.И.. И.
са тръгнали с автомобила на И., а св. И. е карал след тях с автомобила си.
Установено е, че подсъдимият е казал на
св.И. да спре пред имота на пострадалия Я. С., находящ се в местността
„Арменски лозя“ в гр.Разград. Подсъдимият е посочил на св.И. металната цистерна, собственост
на пострадалия Я. С. Св.И. не е знаел, че металната цистерна не е собственост
на подсъдимия. Чрез монтирания на камиона кран, той я е натоварил на товарния
си автомобил, след което подсъдимият се
е качил при него и му е казал да я закара на пункта за изкупуване на метали на
св. Т. Д. Тъй като е валяло дъжд св. И.
също е отишъл с автомобила си в пункта за изкупуване на метали, за да
изчака подсъдимия и да го откара до дома
му. На пункта Св.Д. е претеглил металната цистерна, която е тежала 520 кг. След
това св. Д. е поискал от подсъдимия личната му карта, за да му издаде договор
за покупко-продажба за предадената цистерна, но тъй като лична карта на
подсъдимия не е била у него, св. И. е представил
своята. Св.Д. е изготвил договор за покупко-продажба № 3000003038/22.07.2014г.
и е заплатил на св.Иванов сумата от 171,60 лева, който ги е дал на подсъдимия.
Установено е също, че св.Г. И. е работел в
сектор „Криминална полиция" при ОДМВР Разград. В началото на м.август
2014г. той е получил оперативна информация за извършената от подс. Н. кражба. След като е проверил информацията
св.И. се е свързал по телефона с пострадалия Я. С. и му е съобщил за
извършената кражба. Св.И. е провел няколко телефонни разговора с пострадалия С.,
който му е описал точното разположение
на имота, както и мястото, където се е намирала цистерната и е дал описание на
последната, като го е уведомил, че му предстои пътуване в Белгия и, че ще
упълномощи своя близка – св. П. Д. да го представлява по наказателното
производство.
След като
е извършил проверка в пунктовете
за изкупуване на метали, св.И. е установил, че отнетата цистерна, собственост
на пострадалия С., е предадена в пункта за изкупуване на метали на ЕТ
„КРИСТАЛ-П-92“, със закупчик св.Т. Д.. Св.И. е провел разговор със св.Д., който
е потвърдил, че подсъдимият Н. е предал в пункта метална цистерна, която била
докарана от св.И., като при предаването с тях
бил и св. И. Св.И. е разговарял и
с подс. Н., който му е заявил, че е закупил цистерната от непознато лице за
сумата от 50 лева, след което е наел св.Иляз, за да я предадат в пункта за
изкупуване на метали на св.Добрев. Св.И. е
провел беседа и със св.И., който му е заявил, че действително е помогнал
на подсъдимия, но св.Иванов е мислел, че цистерната е собственост на подсъдимия.
Видно от заключението на оценъчната
експертиза се установява, че стойността на отнетата вещ възлиза на 171,60 лева.
Видно от заключението на назначената съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че освидетелстваният М.А.Н. страда от личностово
разстройство – смесен тип. Води се в регистрите на ДПО-Разград от 2007г. със
същата диагноза. М.Н. е с нормален интелект. В личностната структура на
освидетелствания се очертават следните изразени особености: неизграденост и с
елементи на антисоциалност в мирогледните възгледи и житейска позиция;
неизграденост на нагласи и специализирани умения за професионална реализация;
емоционална незрялост, нисък праг на афективна раздраза и неизграден
самоконтрол върху негативните емоционални преживявания; стил на експлозивно
отреагиране с агресивна готовност и при липса на резонанс и отчитане на
негативните последици от собственото поведение; склонност към хистрионно
надстрояване на преживяванията и извличане на полза в ситуации на затруднения.
Личностовото разстройство, от което страда освидетелствания е с начало в
юношеска възраст, но то не може да аргументира „продължително или
кратковременно разстройство на съзнанието“ и при най-тежки декомпенсации,
поради което освидетелствания може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Поведението на освидетелствания
илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на
детайли, последователност и логичност на действията. Не се откриват психични
отклонения, които да лишават М.Н. от годност да дава адекватни и достоверни
обяснения по случа, касаещи хода на съдебното производство.
По ДП е
изготвена и фототехническа експертиза по отношение на записа от охранителните
камери в пункта за изкупуване на метали, от заключението на която е видно
следното:
1.Записът
е с ниска резолюция и лицата не могат да бъдат идентифицирани, но могат да
бъдат разпознати от хора, които ги познават.
2.Автомобилът,
с който пътуват лицата е с ДК № РР 15 61 АТ. На товарния автомобил не се вижда
регистрационния номер. На него се вижда натоварена цистерна.
Такава фактическа обстановка е приел и
Разградския районен съд. Не са налице нови факти и обстоятелства, които да
предпоставят промяна във фактическата обстановка по делото.
По доказателствата:
Описаната фактическа
обстановка районния съд е приел за
установена от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Т. Д., Е. И., Г. И.,
П. Д.-К., И. И., писмените
доказателствени материали, назначените експертизи, изготвен снимков материал на
досъдебното производство, а също и от събраните данни от проведени спрямо
подсъдимия специални разузнавателни средства. Подсъдимият твърди, че е
закупил процесната цистерна от лице на име „С. М.“ и твърди, че не знаел, че не
е собственост на същото лице. Изяснява се, че говори за С. П. С. /писмо от ОД
на МВР Разград на л.97 от делото/, който е починал на 28.08.2014г. /справка от
НБД „Население“ на л.96 от делото/, т.е малко повече от месец след деянието.
Тези твърдения на подсъдимия се подкрепят от показанията на св. П. М., който
твърди, че е бил с подсъдимия, когато последният закупил цистерната от „Стефан
Мисиса“ и Стефан казал, че цистерната е
негова и дори св. М. дал 50 лева на подсъдимия за да купи цистерната от Стефан.
Разпитана е и св. Е. К. от гр. София, която твърди, че не познава подсъдимия, а
го виждала само веднъж, тъй като била дошла в гр. Разград по повод на това, че
подсъдимият е продавал вилата си и тя е дошла да я види. Тогава, според
твърденията й, с М.Н. било и лице на име „Стефан“, което говорило с М. за
някаква цистерна, която М. е бил купил от
С. и С. го е уверявал, че цистерната е негова и няма да има проблеми. Във
връзка с предходното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че не следва
да кредитира обясненията на подсъдимия, както и обясненията на свидетелите Пл.
М. и Е. К. Тези обяснения на подсъдимия и показанията на посочените двама
свидетели, съдът ги възприема като защитна позиция на подсъдимия, целяща
оневиняването му.Такъв извод е направен и от РРС. Свидетелят М. е приятел на подсъдимия и данните по делото
/специалните разузнавателни средства, които ще бъдат обсъдени в настоящите
мотиви/ дават основание за извод, че също е съпричастен към подготвяната от
подсъдимия кражба, което и обяснява показанията му в полза на подсъдимия.
Свидетелката Е. К. заявява, че не познава подсъдимия и го е виждала само
веднъж, но това е в разрез с обстоятелството, че в един момент подсъдимият се
оказва на нейния адрес в гр. София - посочил този адрес като настоящ на
съдебната охрана, след като е търсен за призоваване /доклад на ОЗ „Охрана“ на
л. 124 от делото./. Показателно е, че последната призовка за подсъдимия е
получена именно на този адрес от Е. К. /свидетелката
по делото/, която се е подписала с обозначаване „приятелка“. Ето защо, правилно
е приел РРС, че не може да счита, че св. Калчева дава обективни показания,
отношенията й с подсъдимия са
приятелски, поради което въззивния съд/както правилно е приел и РРС/
приема, че свидетелката е склонна да подкрепя тезата му. В този аспект и
предвид предходното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че показанията
на св. Калчева също не следва да бъдат
кредитирани, до който извод е достигнал и РРС.
Св.
И. И., който придружавал подсъдимия при предаването на цистерната също твърди,
че М. му е казал, че е купил цистерната от някакъв „бай С“. Действително подсъдимият
в определен момент може и да е обяснил така нещата на св. И. /първоначално и
този свидетел е бил обвиняем по делото/, но с оглед изложеното по –горе,
въззивният съд/както правилно приема и РРС/ приема това за защитна позиция на
подсъдимия, и дори и да е казал това на
свидетеля, то и на него не е казал истината.
Полицейският
служител Г. И. е разговарял с подсъдимия по повод изясняване на случая и сочи,
че подсъдимия тогава му е обяснил, че е закупил
цистерната от лице, което не е познавал, поради което и не е можел да посочи
името му /за изясняване на тези обстоятелства е допуснат и повторен разпит на
св. Г. И./. В този аспект, св. Г. И. сочи, че знае кое лице е „С. М.“, но е
категоричен, че подсъдимия не му е казвал, че е купувал цистерната от това
лице. Както бе коментирано по-горе в мотивите,
пред него подсъдимият е твърдял,
че я е закупил от непознато лице, чието име нее знаел. Тогава и св. И. И. е твърдял, че е
помогнал на подсъдимия понеже е смятал,
че цистерната е собственост на подсъдимия, но се предпоставя извода, че никой
от тях при тези предварителни беседи не е споменавал за закупуване на
цистерната от С. Ето защо, въззивният съдебен състав счита, че версията със
закупуването на цистерната от „С. /С./ М.“ е измислена по-късно от подсъдимия,
което е възприето и от РРС.
В
контекста на изложението, настоящият въззивен съдебен състав намира за правилен
извода на РРС, че конкретни уличаващи подсъдимия данни се извеждат от
информацията събрана чрез използваните специални разузнавателни средства –
записи на телефонни разговори. Установено е, че при тези разговори подсъдимият
говори с лице, което не е обозначено, но по делото се изяснява, че става дума за
св. П. М. – това всъщност е видно и от
показанията на св.М.. Последният в опита си да помогне на подсъдимия, прикривайки
го, обяснява, че в проведените разговори
е говорил с подсъдимия за друга цистерна, която е била във вилата на
подсъдимия. В тази връзка, въззивният
съд приема за безспорно установено, че двамата говорят в тези разговори за
процесната цистерна, като чрез тези
записани разговори кражбата в крайна сметка е разкрита. При тези разговори двамата говорят, как щяло
да бъде кално и никой няма да ходи на лозето /л.4/53 -5/53 от папка „Класифицирана
информация към ДП/, с идеята, че няма никой да ги види, което също сочи на
конкретно приготовление за извършване на кражба. Записани са и думите на
подсъдимия, с оглед предложение на събеседника му да режат цистерната на място,
че не може да рискува събота и неделя да реже там /л.30/53 от посочената
папка/, което отново сочи на опасенията им, че някой може да ги види. В тези
разговори двамата говорят за цистерна, която следва да се вземе от лозе, че не
трябва да има хора. Ето защо, се налага изводът, че не остава съмнение, че се има предвид процесната
цистерна, както правилно е приел и РРС.
Първоинстанционният
съд е приел, че е категорично установено, че подсъдимия е взел процесната
цистерна от имота, в който се е намирала и я е предал в пункт за изкупуване на
метали, което обстоятелство се подкрепя от обясненията на подсъдимия, както и
показанията на свидетелите Т. Д., И. И.,
Е. И., който извод се споделя напълно и от настоящия въззивен съдебен състав.В
този аспект и предвид изложеното, съдът приема за безспорно обстоятелството, че
подсъдимият е взел процесната цистерна от имота на Я. С. Подсъдимият е обяснил на разследващите от кой
имот е цистерната, а впоследствие самият Я. С. е депозирал молба в полицията
сочеща на извършената кражба на цистерна от лозето му –л. 209 от Досъдебното
производство.
Ето
защо и в контекста на изложението, подробно посочено по-горе, настоящият
въззивен съдебен състав намира за неоснователни сочените от защитата на
подсъдимия доводи, че това обстоятелство не е изяснено, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, и поради което
следвало подсъдимият да бъда оправдан, които доводи са изложени и пред РРС.
Подсъдимият М.А.Н. е роден на *** ***,
живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
осъждан, с ЕГН **********.
От правна страна:
Първоинстанционният
съд е приел, че подсъдимият Н. е осъществил състава на престъплението кражба
по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2 във
връзка с чл. 195, ал. 1, т. 2, т.4, пр.1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 22.07.2014г., във вилна
зона „Арменски лозя“, в землището на гр. Разград, в условията на опасен рецидив
и чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил „Щаер“ с
рег. №РР9162АТ, е отнел чужда движима вещ – цистерна с тегло 520 кг. на
стойност 171,60 лева от владението на Я.Я.С. от гр. София без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои, като откраднатата вещ не е била под
постоянен надзор. Подсъдимият е отнел
посочената движима вещ от фактическата
власт на собственика й и е осъществил своя такава власт. Подсъдимият е
използвал моторно превозно средство за отнасяне на веща – специализирания
автомобил на св. Иляз, управляван от последния, който не знаел, че подсъдимият извършва кражба. Вещта е била в
имот – лозе, който не е бил посещаван често и вещта не е надзиравана
постоянно, поради което и самата кражба
се явява кражба на вещ, която не била
под постоянен надзор. Във връзка с предходното, така приетите от РРС правни
изводи, изложени по -горе се споделят напълно и от настоящия въззивен съдебен
състав.
Безспорно е установено, че подсъдимият е
осъждан многократно. С присъда по НОХД № 404/2009г.на РС Разград, в сила от
06.08.2009г. подсъдимият е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр.с чл.194, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от
НК, като му е наложено наказание седем
месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. С
протокол от 05.11.2009г. по ЧНД № 675/2009г. по описа на PC-Разград е определено общо наказание на М.Н. по влезлите
му в сила присъди по НОХД № 5/2005г., № 656/2005г., 1038/2006г., 332/2006г. и
950/2008г., всички по описа на PC-Разград, в размер на две години
лишаване от свобода , което следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
общ режим. На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното общо наказание е
присъединено наказанието глоба от 300
лева по НОХД № 950/2008г. на PC-Разград, като е постановено отделно
изтърпяване на наказанието от седем месеца
лишаване от свобода при
първоначален общ режим по НОХД № 404/2009г. на РРС. С оглед посочените
осъждания на подсъдимия М.Н., въззивният съдебен състав/както правилно е приел
и РРС/ намира, че същите обуславят квалификацията опасен рецидив
спрямо деянието, предмет на настоящото
дело.
По
вида и размера на наложеното наказание:
РРС при определяне на вида и размера
на наказанието по отношение на подсъдимия Н. е отчел като отегчаващи обстоятелства предишните му осъждания,
извън тези обуславящи квалификацията опасен рецидив. Като смекчаващи
обстоятелства са отчетени сравнително невисоката стойност на отнетото имущество
и психическото състояние на подсъдимия, изяснено от експертизата, което
състояние без да е от естество да обуслови невменяемост, все пак, както
уточнява вещото лице, се явява улесняващ поведението на подсъдимия фактор. С
оглед на така взетите предвид смекчаващи и отегчаващи обстоятелства предишните
му осъждания. РРС е определил наказанието
на подсъдимия при превес на смекчаващите обстоятелства, поради което наказанието
на подсъдимия е определено в размер близък до минималния по закона, а именно: наказание
лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца, което е малко над
минималния размер и значително под средния размер по закона. Тъй като не са
налице предпоставки за приложение на чл.66, ал.1 НК, относно вида на
затворническото заведение и режима на изтърпяване на наказанието, РРС е приел,
че наложеното наказание, посочено по-горе,
следва да бъде изтърпяно в затвор при
строг първоначален режим /чл.60, ал.1 във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС/.
Като взе предвид изложеното, настоящата
съдебна инстанция намира, че така определеното от РРС по отношение на
подсъдимия, наказание лишаване от свобода
в размер на три години и шест месеца, се явява завишено като неотговарящо на
степента на обществената опасност на дееца, като се има предвид следните
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: ниската стойност на
отнетото имущество – 170.60лева, която е близо три пъти по-ниска от МРЗ за
страната, за което е признат за виновен, влошеното му здравословно състояние, обусловено от психическото
състояние на подсъдимия, който според заключението на СПЕ страда от личностово
разстройство от смесен тип, както и заключението на комисионната СМЕ за
установяване на здравословно състояние на подсъдимия/вж лист 89-107 от ДП/, от
което се установява, че подсъдимият
страда от множество заболявания и затрудненото
му семейно и имотно състояние/същият не притежава МПС, респективно недвижими
имоти в достатъчен обем, в който да може да реализира доходи от тях и да се
издържа, не реализира каквито и да е доходи, трудови и/или по граждански
правоотношения/, безработен е, имайки впредвид и тежките икономически условия в
страната/в условията на действителна безработица/. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъдат отчетени предишните
осъждания на подсъдимия, само които са извън тези, обуславящи
правната квалификация опасен рецидив и обществената
опасност на деянието, имайки предвид масовостта на
този тип деяния в региона, в който е извършено настоящото престъпно деяние.
Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав, намери, че при тези многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, следва да приложи института на смекчената отговорност
по чл.55, ал.1, т.1 НК. Като
взе предвид предходното, въззивният съд намира, че следва да определи
наказанието на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, поради което
съдът определи наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА,
което
счете за съответно на извършеното престъпление и достатъчно за реализиране
целите на индивидуалната и генералната превенция. Ето защо, в тази част, присъдата на РРС
следва да бъде изменена, като следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК и да
бъде НАМАЛЕН РАЗМЕРА на наложеното на подсъдимия М.А.Н., с ЕГН **********, наказание ЛИШАВАНЕ
от СВОБОДА от три години и шест месеца, на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
Ето защо, намира за неоснователни
доводите на държавното обвинение, че следвало да бъде изменена
първоинстанционната присъда, като бъде увеличено наказанието на подсъдимия от
три години и шест месеца лишаване от свобода на пет години лишаване от свобода.
В този аспект, въззивния съдебен състав намира за неотносими към релеватните за
предмета на доказване обстоятелства, представените в съдебно заседание пред
въззивния съд от представителя на държавното обвинение, протоколи от съдебни
заседания по друго дело, нохд № 694/2014г. по описа на РРС, поради което счита,
че не следва същите да бъдат обсъждани.
Настоящият въззивен съдебен състав
споделя напълно извода на РРС, че наказанието лишаване от свобода по настоящото дело следва
да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим, на основание чл.60,
ал.1, във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС, тъй като не са налице
предпоставките за приложение на
чл.66, ал.1 НК поради това, че подсъдимият е осъждан. Ето защо, следва в тази част присъдата на РРС да
бъде потвърдена.
Разноските са правилно
определени от РРС. В този аспект, с оглед изхода на делото, правилно подсъдимият
е осъден да заплати и разноските
по делото.
Настоящият въззивен съдебен състав
намира, че в останалата част присъдата на РРС е законосъобразна, обоснована и
справедлива, и следва да бъде потвърдена.
При
постановяване на присъдата РРС е допуснал пропуск, който следва да бъде
отстранен от въззивната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1 и т.2 НК
следва да бъде приспаднато както следва: предварителното задържане на подсъдимия М.Н.,
считано от 06.08.2014г. до 08.08.2014г.;
времето, през което по
отношение на подсъдимия е била взета мярка за неотклонение задържане под
стража, считано от 08.08.2014г. до 01.12.2014г.
и от 12.09.2016г. до влизане на присъдата в сила, и времето, през което по отношение на
подсъдимия е била взета мярка за неотклонение домашен арест, считано от
01.12.2014г. до 13.02.2015г. и от 11.08.2016г. до 29.08.2016г.
По изложените съображения, Разградският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда 495
от 12.09.2016г., постановена по НОХД № 495/2015г. по описа на Разградския районен
съд, в ЧАСТТА относно наложеното наказание, като прилага чл.55, ал.1, т.1
НК и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното на подсъдимия М.А.Н., с ЕГН **********,***, наказание ЛИШАВАНЕ
от СВОБОДА от три години и шест месеца, на
ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1,
т.1 и т.2 НК предварителното задържане на подсъдимия М.А.Н., с ЕГН **********, считано от
06.08.2014г. до 08.08.2014г.; времето, през което по отношение на
подсъдимия е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от
08.08.2014г. до 01.12.2014г. и от
12.09.2016г. до влизане на присъдата в сила, и времето, през което по отношение на
подсъдимия е била взета мярка за неотклонение домашен арест, считано от 01.12.2014г.
до 13.02.2015г. и от 11.08.2016г. до 29.08.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
НР