Решение по Наказателно дело 342/2016г.

РЕШЕНИЕ

№ 78 / 19.12.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На пети декември, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

ВНЧХД № 342 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.318 и сл.НПК.

Настоящото дело е образувано след постановяване на решение № 172 / 8.11.2016г. по н.д. № 843 / 2016г. на ВКС, с което е отменено решение № 29 / 9.05.2016г. на ОС Разград по ВНЧХД № 70 / 2016г. поради необоснованост на въззивния съдебен акт и делото е върнато на ОС Разград за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

При новото разглеждане на делото в настоящото производство, съставът на въззивния съд съобразява дадените от касационния съд указания в отменителното решение.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 177 / 23.11.2015г. по НЧХД № 1835 / 2015г. Районен съд Русе е признал подсъдимия М.Н.М. за невиновен в това, че на 25.03.2015г. в гр.Русе, публично като свидетел по НХЧД № 117 / 2015г. по описа на РС Русе – 5 н.с., като длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата си е разгласил позорни за З.С.М. обстоятелства: „ …постоянни заяждания на М. с всички от селото..”, „…М. се е дракал с някой от шофьорите на камионите …спрял и го одрал”, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението по чл.148 ал.2 в.в. с ал.1, т.1 и т.4 в.в. с чл.147 НК. Районният съд е отхвърлил гражданския иск, предявен от З.С.М. против М.Н.М. за сумата 2 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане и е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия направените разноски в размер на 1000 лв.

Частният тъжител З.М. е подал въззивна жалба против постановената присъда, в която излага твърдения, че инкриминираното деяние представлява престъпление, което се преследва по общия ред с цитирани текстове от НК. С въззивната жалба прави искане и за отмяна на присъдата в частта за присъдените разноски. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят излага твърдение, че описаното от него в тъжбата деяние съставлява престъпление по чл.290 ал.1 НК, като моли въззивния съд да изпрати делото на прокурора за разследване.Също така твърди, че обжалваната присъда е незаконосъобразна като постановена от незаконен състав. Счита също, че присъдата е незаконосъобразна, защото районният съд не е посочил по коя от хипотезите на чл.304 НПК е оправдал подсъдимия. Прави алтернативно искане делото да бъде върнато отново за разглеждане в първоинстанционното производство.

Подсъдимият М.Н.М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваната присъда.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

В проведеното производство по НЧХД № 117 / 2015г. Районен съд Русе, V н.с., е постановил присъда № 60 / 25.03.2015г., с която е признал подсъдимия Александър Н. А. за виновен в това, че на 22.07.2014г. в с.Семерджиево е причинил лека телесна повреда на З.С.М., изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 НК, поради което и на основание чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност, наложил му е административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и го е осъдил да заплати на З.М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лв., ведно със законната лихва от 22.07.2014г. до окончателното изплащане. Присъдата е обжалвана от двете страни и е потвърдена от Окръжен съд Русе с решение № 75 / 29.06.2015г. по ВНЧХД № 280 / 2015г. по описа на същия съд.

В проведеното на 25.03.3015г. съдебно заседание по НЧХД № 117 / 2015г. по описа на РС Русе, в хода на съдебното следствие е бил разпитан като свидетел подсъдимият М.М.. Същият е дал показания, че работи като младши полицейски инспектор в ПУ Червена вода към ІІ РУП, роден е и живее в с.Семерджиево и познава страните по делото. По-нататък в депозираните пред съда показания М. заявявил, че страните не са в добри отношения, което се дължи на постоянните заяждания на М. с всички от селото. Обяснил, че винаги е живял в с.Семерджиево и тези проблеми не са от сега, че тъжителят все имал търкания с някого и дал примери за това. В края на показанията си М. заявил, че е чул за един случай, при който М. се е дракал с един от шофьорите на камиони по време на изкупуване на селскостопанската продукция вероятно през лятото на 2014г., шофьорът не издържал, спрял камиона и го одрал.

В същото съдебно заседание като свидетели са били разпитани още двама полицейски служители. З.М. депозирал сигнал в Районна прокуратура Русе за лъжесвидетелстване от страна на разпитаните полицейски служители. По сигнала била образувана преписка вх.№ 1716 / 2015г., която била решена от РП Русе с постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Материалите по преписката били изпратени в РОП. Отново по сигнал на М. била образувана преписка вх.№ 4274 / 2015г. срещу М.М. за даване на неверни показания по НЧХД № 117 / 2015г. с цел да прикрие престъплание. Тази преписка също приключила с отказ на РП Русе да образува досъдебно производство.

В хода на проведеното съдебно следствие в настоящото съдебно производство пред РС Русе са разпитани трима свидетели: М.Халилова – кмет на с.Семерджиево, С.Юмеров – охранител в кметството и Хр.Ненов – жител ***. От показанията на първите двама се установява, че в кметството са постъпвали множество жалби за действия от страна на З.М., съдържащи оплаквания от други жители на селото срещу пускането на отглежданите от М. животни в гробищния парк и стадиона на селото. Св.Халилова заявява мнение, че М. е конфликтен, кара се постоянно с хората, а те се жалват в кметството, за да не влизат в конфликт с него. Св.Юмеров също заявява мнение, че отношенията на хората с М. са отдръпнати, последният е конфликтен, свидетелят разказва и конкретни случаи, в които М. го е засегнал лично, както и за случаи, при които хора са идвали в кметството да се жалват от негови действия във връзка с отглеждането на животните. Св.Хр.Ненов също заявява, че хората избягват М. и разказва за два конкретни конфликта между него и тъжителя.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: съобразно указанията в решение № 172 / 8.11.2016г., постановено по н.д. № 843 / 2016г. на ВКС, следва да се прецени дали инкриминираните в частната тъжба изрази съставляват фактически твърдения или са оценъчни съждения, респ. дали е възможно да бъдат определени като верни или неверни и дали изразите съдържат твърдения, свързани с предмета на доказване в приключилото НЧХД № 117 / 2015г. на РС Русе. Анализът на поставените въпроси ще доведе до отговор дали описаното в частната тъжба деяние следва да бъде разгледано като престъпление от общ характер, налагащо изпращане на материалите на прокурора, или е такова от частен характер, при което въззивният съд следва да разгледа подадената въззивна жалба против присъдата на първоинстанционния съд по същество.

НЧХД № 117 / 2015г. на РС Русе е образувано по тъжба на З.М. за причинена му лека телесна повреда от А.А.на 22.07.2014г. в с.Семерджиево. С постановения съдебен акт подсъдимият по това дело е бил осъден за извършено престъпление по чл.130 ал.2 НК. Разпоредбата на чл.102 НПК определя предмета на доказване по образуваното НЧХД: извършеното престъпление и участието на А.А. в него; характерът и размерът на вредите, причинени с деянието на тъжителя М.; другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на А. в качеството му на подсъдим по посоченото дело, включително и относно семейното и имущественото му положение.

Инкриминираните в настоящото съдебно производство изрази от подс.М., разпитан в качеството му на свидетел по НЧХД № 117 / 2015г. на РС Русе: „ …постоянни заяждания на М. с всички от селото..”, „…М. се е дракал с някой от шофьорите на камионите …спрял и го одрал”, по никакъв начин не могат да се отнесат към обстоятелствата, описани по-горе като предмет на доказване по НЧХД № 117 / 2015г. на РС Русе. Съдът е коментирал всички събрани свидетелски показания, вкл. и депозираните такива от подс. М.М., но по отношение на неговите твърдения относно обтегнатите отношения между З.М. и А.А., което е послужило и за обосноваване на извода, че действително А. е извършил деянието по чл.130 ал.2 НК спрямо З.М.. Описаните в настоящата тъжба изрази не са засегнали нито един от въпросите, включени в предмета на доказване по НЧХД № 117 / 2015г. на РС Русе, съгл. чл.102 НПК.

Предвид горното и съобразно дадените от ВКС с отменителното му решение указания, описаното в настоящата частна тъжба деяние не може да бъде разгледано като престъпление от общ характер по чл.290 НК. Съдебната практика е безпротиворечива (цитирана в отменителното решение на ВКС), че даването на неверни свидетелски показания пред съд е съставомерно по този текст от закона, ако е доказано, че деецът съзнателно е потвърдил неистина или е затаил истина за факти и обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Само тогава лъжесвидетелстването би могло да пречи за правилното и обективно правораздаване. Настоящият случай не е такъв, съображения за което бяха изложени по-горе. Възражението на жалбоподателя в този смисъл се явява неоснователно. Не са налице предпоставките за отмяна на присъдата на РС Русе и изпращане на делото на прокурора по реда на чл.335 ал.1 т.2 от въззивния съд (съотв. чл.287 ал.7 НПК от районния съд).

Деянието следва да бъде разгледано като такова от частен характер, поради което и настоящото съдебно производство е образувано законосъобразно.

За съставомерността на престъплението клевета, съгласно чл.147 ал.1 НК, е необходимо кумулативното наличие на три критерия. Първият от тях е подсъдимият М. да е довел до знанието на трети лица дадени обстоятелства. Правната теория и съдебната практика трайно и безпротиворечиво приемат, че обстоятелствата следва да бъдат твърдения за съществуването на определени факти – такива, които могат да бъдат индивидуализирани по време, място, участващи лица. Изразените мнения, разсъждения и критики не представляват обстоятелства за факти и не могат да бъдат съставомерен елемент на престъпление по чл.147 НК. Вторият критерий, който следва да бъде установен, е обстоятелствата да са позорни за частния тъжител М.. Те са позорящи, ако петнят честта и доброто име на тъжителя, недостойни са от гледна точка на общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото. Третият критерий включва установяването, че разгласените обстоятелства са неистинни. Ако разгласеното позорно обстоятелство е истина, то извършеното деяние ще бъде несъставомерно и деецът няма да бъде наказан – аргумент от чл.147 ал.2 НК.

Горните критерии следва да бъдат отнесени към конкретния случай, като всеки от двата инкриминирани израза ще бъде разгледан отделно.

Съдът приема, че на 25.03.2015г. подсъдимият М.М. в качеството си на свидетел е употребил пред съда и участващите в процеса по НЧХД № 117 / 2015г. на РС Русе лица израза „ …постоянни заяждания на М. с всички от селото..”. Горният израз е употребен, след като М. е заявил, че подсъдимият по това дело А.А. и тъжителят З.М. не са в добри отношения. След изказването на инкриминирания израз, М. е разказал за случай на възникнал конфликт между А.А. и З.М., предшестващ този, за който е образувано НЧХД № 117 / 2015г. Употребеният израз, че недобрите отношения между А. и М. се дължат на постоянни заяждания на последния с всички от селото, не може да бъде възприет като твърдение за конкретно съществуващ факт. Посочено бе по-горе, че за да бъде деянието съставомерно, твърдението на подсъдимия следва да е за даден конкретен факт, т.е. събитието да е описано по време, място, участващи лица. В случая М. не е изложил конкретен факт, а е изразил становище относно поведението на З.М. в отношенията му с останалите жители на селото. Изразеното мнение не е елемент от състава на престъплението клевета, то е резултат от мисловна дейност, която поначало не може да бъде криминализирана. Останалите два критерия – дали обстоятелствата са позорящи и неистинни, могат да бъдат приложени единствено към твърдения за конкретни факти, но не и към изразено мнение. Само за пълнота следва да се посочи, че мнението на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели относно поведението на тъжителя в отношенията му с жителите на селото, е идентично с това на М.. Налага се извод, че първият употребен от подс.М. израз при свидетелстването му не осъществява от обективна страна признаците на престъпление по чл.147 НК.

Съдът приема, че на 25.03.2015г. подсъдимият М.М. в качеството си на свидетел е употребил пред съда и участващите в процеса по НЧХД № 117 / 2015г. на РС Русе лица и втория описан в частната тъжба израз „…М. се е дракал с някой от шофьорите на камионите …спрял и го одрал”. Цялата фраза, употребена от М., е следната: „Бяхме чули за един случай, но тогава жалба не дойде, че М. се е дракал с някой от шофьорите. Това стана по време на изкупуване на селскостопанската продукция. Там вървят камиони непрестанно. Някой беше казал, не помня кой, че М. се е дракал с някой от шофьорите на камионите, които минават оттам. Шофьорът не е издържал, спрял камиона и го е одрал. Това е станало най-вероятно лятото на 2014г. Не мога да кажа дали е било преди или след този инцидент”. Съобразявайки първия от посочените по-горе три критерия, съдът приема, че М. в качеството си на свидетел е изложил твърдение за конкретно определен факт, а именно, че през лятото на 2014г. З.М. е бил въвлечен в конфликт с шофьори на селскостопанска продукция, вследствие на който е било засегнато физическото му здраве от един от шофьорите.

След като е налице първият критерий, съдът следва да премине към установяване на следващия, а именно, дали изложените обстоятелства са позорящи честта и доброто име на тъжителя. М.М. не е посочил при свидетелстването пред съда дали М. е предизвикал този конфликт. Само в този случай би могло да се приеме, че изложеното твърдение би засегнало доброто име на тъжителя и би предизвикало негативната обществена оценка за действията на З.М.. В конкретния случай М. е дал сведения, че М. е участвал във вербален конфликт, без да конкретизира причината за възникването му, а доброто име на тъжителя не би било засегнато, ако същият е бил вълечен против волята му в конфликта. В проведеното пред районния съд заседание на 23.11.2015г. тъжителят М. е конкретизирал, че е засегнат от израза „...спрял и го одрал”, защото по този начин подсъдимият е пренебрегнал честта и достойнството му на човек, приравнявайки го на животно. Счита, че „одран” означава да бъде смъкната кожата му. В тази част изразът, употребен от подсъдимия в качеството му на свидетел, не може да бъде определен като позорящо обстоятелство, защото отрицателната обществена оценка би била насочена към действията на лицето, което е извършило посегателство върху телесната неприкосновеност на тъжителя, а не към З.М., в който случай доброто му име не е засегнато. След като изразът „…М. се е дракал с някой от шофьорите на камионите …спрял и го одрал” не съдържа обстоятелство, което да се квалифицира като позорящо, се налага извод, че същият не осъществява от обективна страна признаците на престъпление по чл.147 НК.

При положение, че описаното в тъжбата деяние не съставлява престъпление по чл.147 ал.1 НК, е безпредметно да се обсъждат квалифициращите признаци на това престъпление по чл.148 ал.2 в.в. с ал.1 т.1 и т.4 НК, за които също се налага извод за несъставомерност.

След като липсва противоправно извършено деяние от страна на подс.М., не може да бъде ангажирана и неговата гражданска отговорност по предявения от М. иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер 2 000лв. и законната лихва върху тази сума. За да е налице деликт, е необходимо да са установени в условията на кумулативност всички елементи на състава на деликта: противоправно поведение на подсъдимия, вина, причинени вреди на тъжителя и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и причинените вреди. Горното изложение води до извод, че не е налице противоправно поведение от страна на М.М., поради което гражданският иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Като е достигнал до същите изводи в наказателната и гражданската част на присъдата, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Твърденията на жалбоподателя относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и постановяване на присъдата, са неоснователни.

Твърдението на жалбоподателя е, че процесът пред районния съд не е бил безпристрастен, защото РС Русе е ответник по заведен от него иск. Твърди, че във връзка с това е направил искане за отвод на състава на районния съд, разгледал делото. По делото се съдържат данни за образувано гражданско производство по ЗОДОВ пред РС Велико Търново. Видно от приложеното разпореждане № 619 / 29.01.2016г. по гр.д. № 169 / 2016г. на същия съд, З.М. е подал искова молба против множество ответници, вкл. РС Русе, с правно основание чл.2б ЗОДОВ. Горните данни следва да се разгледат в рамките на чл.29 ал.2 НПК, съгласно който съдът се отвежда, ако поради други обстоятелства, извън тези на ал.1 от същия член, може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Липсват данни наказателният съдебен състав, разгледал НЧХД № 1835 / 2015г., да е уведомен за заведено от М. ***, както при образуване, така и при разглеждане и решаване на делото. Тъжителят не е направил искане за отвод на състава на съда, разгледал делото като първа инстанция. Напротив, в заседанието, проведено на 23.11.2015г., в което е даден ход на съдебното следствие, съдът изрично е разяснил на страните правото им на отвод срещу съдебния състав, на което тъжителят е заявил, че няма искане за отвод. Предвид горното, въззивният съд приема, че след като у първоинстанционния съдебен състав липсва знание за заведеното гражданско дело към момента на разглеждане на настоящия наказателен процес, същият не може да се счита за предубеден или заинтересован от изхода на делото. Ако тъжителят е имал някакви съмнения в безпристрастността на районния съд, е могъл да реализира правото си да поиска отвод на състава във всеки един момент, при което този съд би могъл да провери дали действително е образувано такова гражданско дело. Обобщавайки горното, въззивният съд приема, че гаранциите за справедлив процес и безпристастен съд не са нарушени в настоящото наказателно производство.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не може да реализира правото си на жалба против присъдата на РС Русе, защото в нейния диспозитив не е посочена конкретната хипотеза на чл.304 НПК, на която съдът се е позовал, признавайки подсъдимия за невиновен. Реквизитите на диспозитива на присъдата са посочени в чл.305ал.4 и 6 НПК, от които е видно, че районният съд няма задължение да изписва в диспозитива на какво точно основание оправдава подсъдимия. Това следва да бъде направено в мотивите на присъдата, което е сторено от районния съд. Освен това правото на жалба на тъжителя не е нарушено, тъй като жалбата му е разгледана и с изложените дотук съображения е даден отговор на всеки един въпрос, поставен от него във връзка с оправдаването на подсъдимия.

По въпроса за разноските следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.190 ал.1 НПК, съгласно която при оправдателна присъда по наказателно дело от частен характер, образувано по тъжба на пострадалия до съда, разноските се възлагат на частния тъжител. В случая подсъдимият е признат за невинен, от което следва, че тъжителят следва да му заплати всички сторени разноски във връзка с воденото дело. Пред първоинстанционния съд подсъдимият е бил защитаван от адвокат, на когото същият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 1 000лв. Присъдата в частта, с която З.М. е осъден да заплати на М.М. горната сума, е правилна и съобразена с разпоредбата на чл.190 НПК, поради което следва да бъде потвърдена и в тази част. Възражението на жалбоподателя, че отговорността за направените от подсъдимия разноски следва да се поеме от РС Русе, е неоснователно и не почива на посочения законов текст.

Жалбоподателят твърди освен това, че адвокатското възнаграждение, което е осъден да заплати на подсъдимия, е в много висок размер, което по същество представлява възражение за прекомерност на разноските. За разлика от изрично предвидената в разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК възможност за присъждане в по-нисък размер от претендираните и доказани от страната разноски в частта им за заплатеното адвокатско възнаграждение при прекомерност с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, НПК не съдържа подобна уредба. Визираната норма на гражданския процесуален закон не може да намери приложение в конкретния случай. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.88 ал.1 НПК, регулираща правилата за разглеждане на предявения в наказателното производство граждански иск, препраща за неуредените въпроси към ГПК единствено относно реда за разглеждане на предявения иск, но не и по въпроса на кого да се възложат разноските по наказателното производство и в какъв размер. В случая, освен граждански иск е разгледано и наказателно обвинение, повдигнато от М. против М., по което последният е ползвал адвокатска защита. Въпросът за разноските, направени от страните в наказателния процес, в това число от подсъдимия, когато е признат за невинен, са уредени изрично в разпоредбите на чл. 187 – 190 НПК, като законодателят не е предвидил възможност при прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат, същото да бъде намалено при направено възражение от противната страна. С оглед на това, направеното от частния тъжител възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на защитника на подсъдимия е недопустимо в наказателния процес.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава присъда № 177 / 23.11.2015г., постановена по НЧХД № 1835 / 2015г. по описа на Районен съд Русе.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

ДГ 2.