Р Е Ш Е Н И Е № 77

Гр.Разград, 09.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

С участието на секретаря Д.Г. и прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 346 по описа за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 33/13.10.2016 г., постановена по НОХД № 256/2016 г., Исперихският районен съд е признал подсъдимия С.А.А. ***, за виновен в това, че на 03.07.2016 г. в с. Владимировци е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – Ш.М.О., като я принудил към това със сила и заплашване, като изпълнителното деяние не е довършено поради независещи от подсъдимия причини, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК му е определил наказание 6 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 НК е намалил с една трета, и е наложил окончателно наказание от 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.

Със същата присъда на основание чл.45 ЗЗД Исперихският районен съд е осъдил подсъдимия С.А.А. да заплати на Ш.М.О. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението в размер на 7000 лв., като е отхвърлил гражданския иск до първоначално предявения размер от 15 000 лв. като неоснователен.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия С.А.А. и я обжалва с искане за намаляване на наложеното наказание.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба и от адв. П.М. *** – служебен защитник на подс. С.А., който счита, че наложеното наказание е несъразмерно тежко и при определянето му първоинстанционният съд не е дооценил степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, и на всички смекчаващи отговорността му обстоятелства – фактът, че е налице опит, влошеното здравословно състояние на подсъдимия, тежкото му социално положение, разкаянието му. Моли за изменение на присъдата с намаляване на наложеното наказание, както и за намаляване размера на присъденото обезщетение.

Депозирана е въззивна жалба и от адв. С.Д. *** – повереник на гражданския ищец и частен обвинител Ш.М.О., който сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо като занижено и несъответно на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – съдебното му минало, употребата на нож, неблагоприятните последици за пострадалата и високата степен на обществена опасност на посегателствата срещу възрастни жени. Моли за изменение на присъдата в частта относно наложеното наказание, което да бъде увеличено в максималния предел, както и за уважаване на гражданския иск в предявения размер от 15 000 лв., ведно със законната лихва.

Представителят на Окръжна прокуратура – Разград счита жалбите за неоснователни и заключава, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Разградският окръжен съд, след преценка на обстоятелствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдебното производство пред първата инстанция се е развило като съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 и сл. НПК.

Подсъдимият С.А.А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

Признатите фактически положения по обвинителния акт са следните:

Подс. С.А. живеел в с. Владимировци, община Самуил, област Разградска. Свидетелката Ш. Махмудова О. ***, заедно със съпруга си св. Хасан О. и малолетния им внук св. Ерен Хасан. Те се познавали с подс. С.А., който многократно посещавал дома им.

На 03.07.2016 г. около 02.30 ч. подс. С.А. в нетрезво състояние влязъл в къщата на св. Ш.О.. Знаел, че по това време съпругът й биел тъпана по случай предстоящия религиозен празник „Шекер байрям“. Подс. С.А. отишъл в стаята, в която спяла св. Ш.О., легнал до нея в леглото и й казал, че иска да правят секс. Уплашена, св. Ш. Османи се развикала, казала му да се маха и го изблъскала от леглото. Станала и тръгнала да излиза от стаята. Тогава подс. А. извадил нож и заплашил св. О., че ако не се съгласи да имат полов акт, ще я убие. След това я съборил на леглото и легнал върху нея с намерение да осъществи полов акт. Св. О. започнала да вика и да плаче. Виковете й били чути от внука й св. Ерен Хасан, който влязъл в стаята и казал на подсъдимия да се маха, като го предупредил, че ще съобщи на баща си. Тогава подс. А. обул панталона си и напуснал къщата.

Изложените фактически обстоятелства са признати от подс. С.А. и направеното от него самопризнание се подкрепя от писмените, гласните и веществените доказателства от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Свидетелските показания на Ш.О., Ерен Хасан, Хасан О. и на полицейския служител Али Короджу са логични, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което съдът ги счита за достоверни. Те установяват всички обстоятелства относно времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и относно авторството. В подкрепа на гласните доказателства са и протокола за оглед на местопроизшествие и иззетия нож на подсъдимия.

Подс. С.А. е на 57 години, не е женен, има едно дете, не работи, многократно е осъждан. Последното му осъждане е по НОХД № 24/94 г. на Окръжен съд – Разград на 15 години лишаване от свобода, което наказание е изтърпял на 10.09.2005 г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбите са неоснователни. Не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда. Признавайки подс. С.А. за виновен, Исперихският районен съд е приложил правилно материалния закон. Доказани са обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК, извършено от подс. А.. Той се е опитал да се съвкупи със Ш.О. – обявил е намерението си да осъществи полов акт с нея и е предприел действия в изпълнение на тази цел – блъснал я върху леглото, свалил е дрехите й, легнал е върху нея. Употребил е физическа принуда, изразила се в блъскане, затискане и дърпане; и психическа такава чрез заплахата с ножа. Действал е с пряк умисъл, като е съзнавал противозаконния характер на поведението си и е искал да осъществи съвкуплението, въпреки несъгласието на пострадалата. Деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини – появата на внука на св. Ш.О..

За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години. ИРС е определил 6 години, което съответства на характера и тежестта на престъплението, на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и е достатъчно за реализиране целите по чл. 36 НК. Облекчаващи фактори са самопризнанието на подс. С.А., което е направено още на досъдебното производство и е израз на неговото разкаяние, както и затрудненото материално състояние на подсъдимия като лице без имущество и доходи. Отежняващи фактори са обремененото съдебно минало на подсъдимия и отчетените от районния съд обстоятелства във връзка с предходните добри отношения с пострадалата и нейното семейство.

Въззивният съд не споделя възраженията на защитата на подсъдимия, че наказанието е завишено и не отговаря на данните за здравословното му състояние, както и, че не е съобразена настъпилата реабилитация по чл. 88а НК. Липсват доказателства, че подс. С.А. страда от тежко заболяване, което да обуславя намаляване на наказанието. А абсолютна реабилитация не е налице. Съгласно чл. 88а, ал. 1 НК осъждането и последиците от него се заличават, когато от изтърпяване на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал.1 НК. В случая общото наказание на подс. С.А. по последната присъда срещу него е било в размер на 15 години лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 88а, ал.1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 2 НК необходимият срок за реабилитация е 15 години. Този срок не е изтекъл, с оглед на което последното осъждане не е заличено.

Въззивният съд намира за неоснователен и довода за явна несправедливост на наложеното наказание, поддържан от частния обвинител. Не е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, за да се налага увеличаване на определеното наказание. Вярно е, че подс. С.А. е личност с утвърдени престъпни навици, но с оглед факта, че се касае до опит, засилването на наказателната репресия не е необходимо. Отмереното наказание е над средния предел по чл. 152, ал. 1 НК и е достатъчно за постигане на целения поправителен и възпитателен ефект.

Правилно и в съотвествие с чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК определеното наказание от 6 години лишаване от свобода е намалено с една трета и е наложено окончателно наказание от 4 години лишаване от свобода, което съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

На основание чл. 59, ал. 1 НК следва да се приспадне предварителното задържане на подс. А..

В гражданската част присъдата също е законосъобразна. Доказани са кумулативните предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимия – разглежданото престъпление; неимуществени вреди за пострадалата Ш.О. – преживените от нея болки, страдания, стрес, срам и страх; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимия, който следва да заплати на ищцата съответно парично обезщетение. Определяйки размер от 7000 лв., ИРС не е нарушил изискванията за справедливост. Отчел е всички обстоятелства, които имат значение за обема на гражданската отговорност. Взел е предвид преживените негативни емоции от ищцата по време на извършване на деянието и след него. Съобразил е, че е налице злоупотреба от страна на подсъдимия с доверието на семейството на пострадалата. Отчел е и обстоятелството, че именно нейният внук е възприел унизителното състояние на баба си. При това няма други основания, които да налагат увеличаване размера на присъденото обезщетение, още повече, че престъплението е останало във фазата на опита. Обезщетението се дължи, ведно с текущата законна лихва от датата на деликта до окончателното изплащане. В останалия размер искът е неоснователен и правилно е бил отхвърлен.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 189, ал. 3 НПК правилно в тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото.

Законосъобразно е и разпореждането с веществените доказателства – бутилка и нож, които като вещи без потребителска стойност следва да бъдат унищожени.

По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 33/13.10.2016 г., постановена по НОХД № 256/2016 г. по описа на Исперихския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.