Р Е Ш Е Н И Е № 85

Гр.Разград, 22.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

При участието на секретаря С.Л. и прокурора ОГНЯН ДАМЯНОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 349 по описа за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл. НПК.

С Присъда № 530/20.09.2016 г., постановена по НОХД № 570/2016 г. Разградският районен съд е признал подсъдимия Л.С.И. *** за виновен в това, че през периода от 13.01.2016 г. до 12.02.2016 г. в гр. Завет, гр. Дулово, гр. Кубрат и гр. Разград в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив в съучастие като съизвършител с неустановено лице с цел да набави за себе си и за неустановеното лице имотна облага е поддържал възбуденото от неизвестното лице заблуждение у С.Д.В. ***, М.М.П. ***, Ц.Д.К. ***, Г.Г. *** и Н. М. Г. от гр. Разград и с това им е причинил имотна вреда в общ размер на 10 460 лв., поради което и на основание чл. 211, пр. 3 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.

Със същата присъда РРС е уважил гражданските искове на С.Д.В. *** в размер на 2000 лв., на М.М.П. *** в размер на 2000 лв., на Ц.Д.К. и на К.Г.К. *** в размер на 6000 лв., и на Г.Г. *** в размер на 300 лв.

Недоволна от присъдата е останала Районна прокуратура – Разград и я протестира поради явна несправедливост на наложеното наказание. В протеста се сочи, че подс. Л. И. е извършил общо 5 деяния за кратък период от време с висока обща стойност на щетите, че е взел участие в предварително планирана и добре подготвена престъпна дейност, че е бил осъждан 4 пъти и че всеки от пострадалите е възрастен човек. Поради това се иска увеличаване на наложеното наказание на 6 години лишаване от свобода.

Протестът се поддържа от Окръжния прокурор.

Гражданските ищци не ангажират становища във въззивното производство.

Подс. Л.И. и неговият служебен защитник адв. М.Е. *** считат присъдата за правилна и молят за потвърждаването й.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Наказателното производство пред първоинстанционния съд се е развило като съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК.

Подсъдимият Л.С.И. се е признал за виновен, признал е фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.

Неоспорените фактически положения по обвинителния акт са следните:

Подсъдимият Л.И. ***. През месец януари 2016 г. той получил покана за приятелство във „Фейсбук“ от неустановено лице, което му се представило с името Н.. То поискало номера на мобилния телефон на подсъдимия и двамата провели разговор. Н. предложил на подс.И. да работи за него, като посещава посочени от него адреси в различни градове и взима пари от граждани, които да доставя на съответно избрано от непознатия място срещу добро заплащане. Подс. Л.И. разбрал, че ще участва в телефонни измами, но се съгласил, тъй като бил безработен и се нуждаел от доходи.

1. На 15.01.2016 г. подс. И. бил потърсен на мобилния си телефон от лицето, представило му се като Н., което му казало, че трябва да отиде в гр.Завет, на ул. „Райна княгиня“ № 60 и да вземе пари от възрастна жена. По даденото от описание подс.И. намерил адреса на св.С.Д. ***.

През времето, докато подс.И. получавал указания по телефона от „Н.“ и пътувал от гр.Кубрат към гр.Завет, неустановено в хода на разследването лице провело разговор със св. С.Д.. На домашния й телефон в гр.Завет се обадил женски глас, който се представил като приятелката на внука й С.. Тя съобщила на св.Ст.Д., че по куриер с името И.И. й е изпратила парична сума от 70 000 лв., която щяла да бъде увита в пакет и предадена от него. Лицето, представящо се като „С.“ поискало св.Д. да не казва на никого за тази пратка и я помолило при доставката да заплати на доставчика парична сума в размер на 2500 евро. Тъй като св. Ст.Д. не разполагала с такава сума, тя казала, че може да даде само 2000 лв. Св. Ст.Д. посочила точния си адрес, дала своето описание и излязла на улицата пред дома си да чака куриера.

Междувременно по телефона подс. Л.И. бил уведомен за адреса на св. Ст.Д., като получил и описание на външността й. Той отишъл на адреса на св.Ст.Д., видял я да чака навън пред къщата и я попитал дали тя е жената, която очаква пратката. Св. Ст.Д. му дала сумата от 2000 лв., без да получи никакъв пакет. Няколко дни по-късно св. Ст.Д. подала сигнал до органите на полицията за измама.

Същият ден, в който получил парите от св. Ст.Д., подс. Л. И. по телефона получил указания от „Н.“ да отиде в гр.Велико Търново и да остави парите до пътен знак „Забранено изпреварването" след бензиностанция „Лукойл“ на главния път В.Търново-София, като за себе си задържи сумата от 50 лв. Съгласно указанията подс.И. отишъл в гр. В.Търново и, след като задържал за себе си сумата от 50 лв., оставил останалите пари на указаното място.

2. На 19.01.2016 г. подс. И. отново разговарял по телефона с лицето „Н.“, което му поръчало да отиде в гр. Завет, на ул. „Цар Симеон“ № 31, откъдето да вземе пари от възрастна жена. Съгласно дадените указания подс.И. се срещнал със св.М.П. ***.

През времето, докато подс.И. *** неустановено в хода на разследването лице провело разговор със св. М.П.. Женски глас й се представил като нейна позната с името „С.“ и я уведомил, че по куриер с името И.И. й е изпратил парична сума от 50 000 лв. За доставката св. П. трябвало да заплати на доставчика парична сума в размер на 2500 евро. Тъй като св. М.П. не разполагала в себе си с толкова пари, обещала да изтегли от банката. Малко по-късно „С.“ отново се обадила и св. М. П. й казала, че може да даде само 2000 лв. След това друго лице с мъжки глас се свързало със св.М.П., представило се като куриера И.И. и я попитало намерила ли е пари, за да заплати за доставката на пакета. Св.П. обяснила, че разполага само с 2000 лв. Непознатото лице по телефона я накарало да му диктува номерата на банкнотите, както и да даде точния си адрес и описание на външността си.

Адресът на св. П. и описанието й били съобщени по телефона от „Н.“ на подс. И., който намерил св. П. пред къщата й и я попитал дали тя е жената, която очаква пратката. След това свидетелката му дала сумата от 2000 лв., която била завита в книжен пакет.

Същият ден по телефона подс. Л.И. получил указания от „Н.“ да отиде в гр.Велико Търново и на горепосоченото място до пътния знак да остави парите, взети от св.М.П.. Двамата се разбрали подс.И. да задържи част от парите. На 20.01.2016 г. подс.И. отишъл в гр.В.Търново и, след като задържал част от парите за себе си, оставил останалите на указаното място.

3. На 06.02.2016 г. на домашния телефон на св.Ц.К. и нейния съпруг св.К. К. ***, се обадило неустановено в хода на разследването лице. Св. Ц.К. провела разговор с него и тъй като той се обърнал към нея с думите: „Бабо, ти ли си?“ тя предположила, че това е нейният внук К., който живеел и работел в Австрия. Попитала непознатия дали е К. и след като той потвърдил продължили разговора. Непознатото лице казало на св. Ц.К., че по куриер й е изпратило парична сума от 50 000 лв., които били завити в пакет. Малко по-късно на домашния им телефон позвънил непознат мъж, който се представил с имената И.И.. Провел разговор със св.Ц.К. и й казал, че е шофьор на автомобил и носи пратка от нейния внук К.. „И.И.“ разяснил на св. Ц.К., че за пратката следва да му бъде заплатена сума в размер на 8000 лева. Св. Ц.К. притеснено му обяснила, че не разполага с толкова пари и едва на 08.02.2016 г. понеделник, ще има възможност да изтегли пари от банката и да му даде част от исканата сума в размер на 6000 лв. Непознатият казал на св.Ц.К., че в понеделник ще изпрати свой познат с името „П.“, който да им донесе пратката и на когото да платят дължимата сума.

В понеделник на 08.02.2016 г. св. Ц.К. и съпругът й св.К.К. посетили местния клон на „Експресбанк“, откъдето всеки от тях изтеглил по 3000 лв. Същият ден по телефона със св.Ц. К. се свързало лице, което се представило като „И.И.“ и я попитало дали е успяла да събере парите.

На 08.02.2016г. „Н.“ се обадил по телефона на подс.Л.И. и му поръчал да отиде в гр.Дулово на ул. „В.Левски“ № 11, вх. А, ап. 3. Описал на подс. Л.И. свидетелите Ц.К. и К.К. и му казал, че те ще очакват пратка от мъж с името „П.“. За това, когато подс.Л.И. пристигнал на адреса, той се представил като „П.“. Свидетелите Ц.К. и К.К. му предали чанта, в която били поставени парите в размер на 6000 лв. Подс. И. им дал пакет, обвит в тиксо, и взел чантата. По-късно я доставил на указаното от „Н.“ място в гр.В.Търново, като задържал част от парите за себе си.

След като узнали, че са измамени, св.Ц.К. и К.К. уведомили полицията. В РУ на МВР-Дулово в тяхно присъствие било установено, че в дадения от подсъдимия пакет имало вафли.

4. На неустановена дата за времето от 01.01.2016г. до 12.02.2016г. в гр.Кубрат на домашния телефон на св. Г.Г. се обадило неустановено в хода на разследването лице с женски глас. Св.Г. предположил, че се обажда племенницата му М., която живеела и работела в Кипър. Попитал я дали е тя и лицето потвърдило това. „М.“ казала на св.Г., че по куриер е изпратила малък пакет с ценности на стойност около 7-8 хиляди лева. Дала на св.Г. телефонен номер, който бил на куриера и го помолила да се свърже с него, за да уговорят приемането на пратката. Св. Г.Г. позвънил на дадения му номер и разговарял с мъж, който му казал, че за пратката трябва да му заплати сумата от 2500 евро. Св.Г. отказал като обяснил, че не разполага с толкова пари.

По-късно същия ден на домашния му телефон отново се обадила „М.“ и започнала да моли св.Г. да даде някакви пари, за да капарира пратката. Св.Г. обяснил, че има само 300 лв. и тази сума може да даде. Той посочил точния си адрес и казал, че ще чака пред дома си доставчика на пратката.

Същевременно подс.Л.И. получил по телефона указание да се срещне със св.Г., открил адреса му, представил се като куриера на пратката и взел от него сумата от 300 лв., която оставил на указаното място в гр. В.Търново, като задържал част от нея за себе си.

5. На 12.02.2016 г. около 10 ч. на домашен телефон № 084/522 942 на св. Н. Г. в гр.Разград постъпило обаждане от мъж, който се представил като „доктор А.“ от хирургия. „Доктор А.“ казал на свидетеля Г., че е станала катастрофа, при която пострадала неговата дъщеря. Св. Н.Г. предположил, че това е измама и казал, че има дъщеря с името „М.“. Лицето предложило на св.Г. без да прекъсва връзката да набере цифрите 084112 и да се свърже с „майор Н.“ от полицията. Св.Г. набрал тези цифри. Разбрал, че връзката не се е прекъснала, и разговаря със същото лице, което този път му се представило като „майор Н.“. Той съобщил на св.Г., че дъщерята му е добре, но е необходимо да й бъде направена операция, за която е нужно да заплати сумата от 18 000 лв. Св.Г. казал, че в момента не разполага с толкова пари, но ще отиде до банката и ще изтегли 12 000 лв. Веднага след приключване на разговора св.Н.Г. се обадил в полицията и в дома му дошли полицейски служители от РУ на МВР-Разград.

При последвалото обаждане от „майор Н.“ св.Г. го уверил, че успял да изтегли сумата от 8 000 лв. и парите са у него. Лицето настояло св.Г. да му съобщи номинала на банкнотите, техния брой и серийните им номера. Под предлог, че му е прилошало, св.Г. пожелал да прекъсне разговора. Тогава „майор Н.“ поискал да съобщи адреса си, за да дойде служител от Здравната каса с фамилия П., на когото следва да предаде парите.

Междувременно в дома на св. Н.Г. дошъл неговият познат св.П.Д., с когото се уговорили той да излезе и да се срещне с „П.“. По указание от полицейските служители св.Н.Г. нарязал вестници, над които поставил парична сума в размер на 160 лв.

През това време подс. Л.И. получил указание по телефона да отиде в град Разград на адреса на св. Н.Г.. Около 13 часа подс. И. пристигнал пред дома на св. Н.Г., където го очаквал св. П.Д.. Подсъдимият му обяснил, че се казва П., че е от Здравната каса и е дошъл да вземе парите. Св.Д. му дал найлоновата кесия с парите и се прибрал в къщата. Полицейските служители изчакали подс. И. да напусне къщата, след което го задържали. При задържането подс. Л.И. предал с протокол за доброволно предаване парите, които му дал св. Д.. В последствие те били върнати на св. Н.Г..

На досъдебното производство подс. Л.И. е дал подробни обяснения, въз основа на които са били разкрити деянията в гр. Завет, гр. Дулово и гр. Кубрат.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подсъдимия Л.И.. Направените самопризнания се подкрепят от гласните и писмените доказателства от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Обстоятелствата относно съдържанието на проведените телефонни разговори, разпореждането със съответните парични суми от пострадалите и причините за това са доказани от показанията на свидетелите Н.Г. /л.59-л.60, л.68/, П.Д. /л.61-л.62/, Р.П. /л.63-л.64/, М.П. /л.65-л.66, л.76-л.77/, Ц.К. /л.69-л.71/, К.К. /л.72-л.73/, Ст.В. /л.78-л.79/, Г.Г. /л.80-л.81/ и от обясненията на подсъдимия И. /л.47-л.49/.

Фактът, че подс. Л.И. е бил лицето, на което пострадалите са дали парите, е доказан и от извършените разпознавания /л.86-л.101/.

Доказателственият материал е еднопосочен, взаимнодопълващ се, безпротиворечив и убедително потвърждава направеното от подсъдимия самопризнание.

Подс. Л.И. е на 26 години, не е женен, не работи, няма имущество, многократно е осъждан. По три от постановените срещу него присъди са му били налагани наказания лишаване от свобода ефективно: по НОХД № 228/2011 г. на РС-Кубрат, в сила от 22.11.2011 г., с която за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК е бил осъден на 3 месеца лишаване от свобода при строг режим; по НОХД № 247/2013 г. на РС-Кубрат, в сила от 13.11.2013 г., с която за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК е бил осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим и по НОХД № 242/2013 г. на РС-Кубрат, в сила от 21.11.2013 г., с която за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК е бил осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим. По последните две е било определено общо наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Протестът е неоснователен. Не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваната присъда.

Разградският районен съд е приложил правилно материалния закон. Верен и обоснован е извода му, че подс. Л.И. е автор на престъпление по чл. 211, пр. 3 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Доказано е, че неизвестно лице е възбудило заблуждение у пострадалите С.В. ***, М.П. ***, Ц.К. *** и Г.Г. ***, че техни близки са им изпратили пари и за получаването им следва да платят съответно възнаграждение. Неизвестно лице е заблудило и св. Н. Г., че дъщеря му се нуждае от операция, за която също следва да се плати. Мотивирани от създадените неверни представи, пострадалите са се разпоредили с определени парични суми, от което са претърпели вреди. Настъпването им е пряка и непосредствена последица от задружните усилия на неизвестните лица и подсъдимия, който е съизвършител на престъпната дейност. Той е съзнавал, че участва в престъпна схема, че има други съучастници, които възбуждат заблудата, а неговата роля е била да я поддържа и да способства за получаване на материалната облага, към която са били насочени общите им усилия с неизвестните лица. С неговото активно съдействие измамливите деяния са били довършени.

Подс. И. е съавтор на пет деяния с обективна и субективна връзка между тях, при която следващите се явяват продължение на предходните и по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК съставляват продължавано престъпление.

Тъй като подс. И. е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на наказанията не е било отлагано по реда на чл. 66, ал. 1 НК, съгласно чл. 29, ал. 1, б. „б” НК измамата представлява опасен рецидив.

За престъплението по чл. 211 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години. Първоинстанционният съд е отмерил 5 години. Така определеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на извършеното престъпление и на релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства. Правилно РРС е отчел като отегчаващи многобройните осъждания на подсъдимия, престъпната му упоритост и високата стойност на предмета на престъплението. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е взето предвид самопризнанието, което е било направено още на досъдебното производство и несъмнено е довело да разкриване на първите четири деяния. Въззивният съд намира, че облекчаващи фактори съставляват и младата възраст на И., както и обстоятелството, че няма имущество и доходи. При това определеното от РРС наказание е справедливо и съобразено с изискванията по чл. 54 НК. В съответствие с правилата по чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК наказанието е редуцирано с една трета и е наложено в окончателен размер от 3 години и 4 месеца. То подлежи на реално изпълнение при първоначален строг режим в затвор съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 60, т. 2 ЗИНЗС.

Въззивният съд счита за неоснователни доводите, изложени в протеста. Стойността на щетите, обремененото съдебно минало на подсъдимия и интензитета на престъпната дейност са взети предвид при индивидуализацията на наказанието. А фактът, че са възстановени 160 лв. е смекчаващо отговорността обстоятелство и не може да обоснове увеличаване на наказанието. Що се касае до възрастта на пострадалите, въззивният съд намира, че извършената манипулация на пенсионери е особено безсрамна. Но определеното на подсъдимия наказание е достатъчно за реализиране целите по чл. 36 НК и не се налага да бъде завишено.

Пред въззивният съд служебният защитник на подсъдимия прави искане за приспадане на предварителното задържане, което е основателно. Няма пречка този пропуск на първоинстанционния съд да бъде отстранен от въззивния. На основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК следва да се зачете предварителното задържане на подс. Л. И. по ЗМВР и по мярката за неотклонение задържане под стража, считано от 12.02.2016 г.

В гражданската част присъдата също е законосъобразна и обоснована. Налице са предпоставките по чл. 45, ал. 1 НК: противоправно поведение на подсъдимия – извършеното престъпление; имуществени вреди за пострадалите; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. При кумулативната даденост на тези условия правилно подс. И. е бил осъден да заплати на ищците обезщетение в размер на вредите, които всеки от тях е претърпял: М.М.П. - 2000 лв., Г.Г. – 300 лв., С.В. - 2000 лв. и Ц. и К. К. - 6000 лв.

По изложените съображения и на основание чл.338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 530/20.09.2016 г., постановена по НОХД № 570/2016 г. по описа на Разградския районен съд.

На основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК ПРИСПАДА времето, през което подсъдимият Л.С.И. е бил задържан по ЗМВР и спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 12.02.2016 г.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ