Р Е Ш Е Н
И Е № 80
Гр.Разград, 20.12.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито
съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА
ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
при участието на секретаря М.Н. и
прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 354
по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.328 и
сл. НПК.
С
присъда № 42/26.10.2016 г., постановена по НОХД № 161/2016г. Кубратският
районен съд е признал подсъдимия И.Х.Е. *** за виновен в това, че на
28.01.2016 г. в с. Севар е предавал по мобилен телефон с поставена в него СИМ
карта с номер *** неверни повиквания за злополука към дежурен оператор на
„Национална система 112” за катастрофа с пострадал човек в с. Севар до
ЦСМП-Кубрат, поради което и на основание чл. 326, ал. 1 НК го е осъдил на 6
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор.
Недоволен
от присъдата е останал служебният защитник на подсъдимия И.Х.Е. – адв. П.Х. ***,
който я обжалва поради явна несправедливост на наложеното наказание като
несъответно на общественоопасните последици от деянието и на обществената
опасност на дееца. Моли за изменение на присъдата и намаляване на наложеното
наказание.
Пред
въззивния съд подсъдимият се представлява от упълномощения защитник адв. М. Х.
от АК – Разград, който счита, че наложеното наказание не е съобразено с липсата
на вредни последици и моли за определянето му под предвидения минимален предел.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Разград счита жалбата за неоснователна.
Разградският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На
28.01.2016 г. вечерта подс. И.Е. и св. А. А. се почерпили в дома на А. в с.
Севар, обл. Разградска. Под влияние на употребения алкохол в 21.45 часа подс. Е.
с използвания от него мобилен телефон със СИМ карта № *** позвънил на спешен
номер 112 и съобщил за припаднал човек до спортната зала в с. Севар. Представил
се с имената М. И.. Операторът от Център 112 го свързал с дежурния от Спешната
помощ, на когото подс. Е. обяснил, че на кръстовището до бензиностанцията лежи
катастрофирал човек. В резултат от обаждането на описаното от подсъдимия място
били изпратени медицински и полицейски екипи, които не установили пострадА..
Обиколили района, но там нямало нито граждани, нито превозни средства.
Изложената
фактическа обстановка се доказва от показанията на св. А., св. Е. И. – системен
оператор към телефон 112, Н. А. и Т. Н. – медицински фелдшери към ЦСМП –
Кубрат, Х. Х. – оперативен дежурен в РУ на МВР – Кубрат и Г. К. – продавач на
предплатени карти.
Като
веществено доказателство по делото е приложен CD-R, предаден от РЦ-112 – Русе,
на който са записани проведените телефонни разговори. Назначената техническа
експертиза е изследвала аудиозаписите и е установила съдържанието им, което е съответно
на изложеното по-горе / л. 39 - л. 41/.
Доказателственият
материал по делото е еднопосочен и безпротиворечив. Характерът на предадените
по телефона съобщения е изяснен от вещественото и гласните доказателства, а
авторството на деянието е доказано от показанията на св. А..
На
досъдебното производство подс. И.Е. не се признава за виновен, но не отрича, че
се е обаждал на телефон 112. Заявява, че не помни какво точно е казал, защото
бил пил много алкохол. Твърди, че същата вечер ходил за цигари и видял, че една
кола се ударила. По делото няма доказателства, потвърждаващи последното
обстоятелство.
Подс.
Е. не се е явил при първоинстанционното разглеждане на делото, не се явява и
пред въззивния съд. Установено е, че е напуснал страната.
Подс.
Е. е на 45 години, разведен е,
безработен е, многократно е осъждан.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
окръжен съд намира следното:
Жалбата
е неоснователна. Не са нА.це основания за изменение или отмяна на обжалваната
присъда. Осъждайки подс. И.Е. по предявеното му обвинение, Кубратският районен
съд е приложил правилно материалния закон. Доказано е, че подс. Е. е предал по
телефона невярно повикване за злополука. Обадил се е на спешен номер 112 и е
съобщил за нА.чие на пострадал от пътно-транспортно произшествие. Сигналът е
неверен, защото не е било настъпило такова произшествие и не е имало пострадало
лице. Съзнанието, че съобщението не отговаря на истината, противоправния му
характер и желанието да наруши установения обществен ред обективират прекия
умисъл на подсъдимия. По този начин се доказват обективните и субективните
признаци на престъплението по чл. 326, ал. 1 НК.
За горното престъпление се предвижда
лишаване от свобода до 2 години. Кубратският районен съд е отмерил наказанието
в размер на 6 месеца, което е съответно на характера и тежестта на извършеното
престъпление и на релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства:
отегчаващо – многобройните предходни осъждания и смекчаващо – затрудненото му
материално положение. При това наказанието се явява справедливо и не следва да
бъде намалявано. Неоснователен е доводът за явна несправедливост, поддържан и
от упълномощения защитник, с оглед липсата на вредни последици от деянието.
Престъплението е такова на формално извършване и за съставомерността на
деянието не се изисква реално да е настъпил някакъв общественоопасен резултат.
Независимо от това, в конкретния случай деянието е предизвикало извършване на
проверки от екип на Спешна помощ и от служители на РУ на МВР – Кубрат, които са
били безпредметни. Компетентни длъжностни лица ненужно са изразходили време и
ресурси, в което се изразяват неблагоприятните последици от деянието и те не са
маловажни.
Искането за налагане на наказание под
минималния предел не може да бъде удовлетворено. От една страна, за
престъплението по чл. 326, ал. 1 НК не се предвижда минимален предел. А от
друга, не са нА.це основанията по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, пр. 1 НК, тъй
като смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни, нито обуславят несъразмерна тежест на предвиденото най-ниско
наказание.
Наложеното наказание следва да се
изтърпи ефективно, тъй като подс. Е. е осъждан. Съгласно чл. 60, ал. 1, и чл.
61, т. 2 ЗИНЗС той следва да бъде настанен в затвор при първоначален строг
режим.
С оглед
изхода на делото и съгласно чл. 189, ал. 3 НПК правилно КРС е възложил в тежест
на подсъдимия разноските по делото. Законосъобразно е и разпореждането с
веществените доказателства.
По изложените съображения
и на основание чл. 338 НПК Разградският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 42/26.10.2016 г.,
постановена по НОХД № 161/2016 г. по описа на Кубратския районен съд.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
MH