РЕШЕНИЕ № 88

гр. Разград, 29.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ Й.

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ СТОЕВ

СВЕТЛА РОБЕВА

С участието на секретаря Н.Р. и прокурора ОГНЯН ДАМЯНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева ВНОХД № 361 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.328 и сл.НПК.

С Присъда № 638/02.11.2016 г., постановена по НОХД № 743/2016 г., Разградският районен съд е признал подсъдимия П.П.П., ЕГН ********** за виновен в това, че на 24.08.2016 г. в гр. Разград е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Ситроен Берлинго” с рег. № РР 3171 АТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2.07 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК го е осъдил на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за изпитателен срок от 3 години, като му е наложил и наказание глоба в размер на 600 лева.

Със същата присъда на основание чл. 343г във вр. с чл. 343б НК Разградският районен съд е наложил на подс. П.П.П. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 8 месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият П.П.П. и чрез защитника си адв. Е.С. *** я обжалва с искане за отмяната й и за признаването му за невинен. В жалбата се твърди, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения, при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка. Не били събрани доказателства за количеството иззета кръв за изследване, за условията на съхранение, за годността на пробата за повторно изследване, за използвания реактив, за причината за голямата разлика между резултата от Дрегера (1,57 на хиляда) и химическия анализ (1,97 промила), както и за причината за почти същите резултати от двете химически изследвания. Отказът на първоинстанционния съд да събере доказателства за горните факти довел до постановяване на неправилен акт, който следвало да бъде отменен.

Наред с горното, в жалбата се сочи, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като количеството алкохол в кръвта на подсъдимия не било установено по надлежния начин. Твърди се, че са били нарушени правилата по Наредба 30/27.06.2001 г. при вземане, съхранение, транспортиране и изследване на кръвната проба, а именно: чл. 11, ал. 2 – не са били взети по 10 мл кръв за изследване; чл. 13, ал. 1 – пробата била поставена в едно шишенце без да е бил добавен стабилизатор – натриев флуорид; чл. 14, ал. 1 – пробата не била съхранявана през цялото време при температура + 4 °С; чл. 18 – в Дневника за експертни изследвания нямало отбелязвания за вида и броя на пробите, начина по който би трябвало да са затворени и запечатани, както и полученото и изследвано количество кръвна проба; чл. 20 – повторното изследване се извършило не на контролната проба, а не на остатъка от първата.

Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна. Сочи, че твърдяните нарушения по Наредба № 30 не са повлияли върху годността на кръвната проба, съответно върху резултата от химическото изследване. Предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Разградският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П.П. е правоспособен водач на МПС, категория В от 1999 г.

На 24.08.2016 г. около 01 часа подс. П. управлявал лек автомобил „Ситроен Берлинго” с рег. № РР 3171 АТ по ул. „Странджа” в гр. Разград. В 01,03 часа бил спрян за проверка от свидетелите С.Ц. и Б.Б. – мл.автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Разград. Полицейските служители установили, че подс. П. е във видимо нетрезво състояние, говорел завалено и лъхал на алкохол. Св. Б. го изпробвал с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с № ARBA-0169, което отчело концентрация на алкохол в издишания въздух 1,57 на хиляда. Подс. П. признал, че е пил бира. Св. Ц. му съставил Акт бл. № 593731/24.08.2016г. за установяване на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП. При съставянето на акта били иззети свидетелството за управление на МПС на подсъдимия и контролния талон на автомобила. Подс. П. подписал акта без възражения и се съгласил да даде кръвна проба. Св. Ц. попълнил талон за медицинско изследване бл. № 0019277/24.08.2016 г., който бил връчен на подсъдимия в 01,25 ч. на 24.08.2016 г.

В Спешното отделение на МБАЛ “Св. Иван Рилски” – Разград дежурният лекар св. Н.К. попълнила протокол за медицинско изследване, в който отразила съобщените от подс. П. данни, че е консумирал 700-800 мл бира на 23.08.2016 г. в 21 ч.

В 01,45 часа на 24.08.2016 г. в присъствието на свидетелите Ц., Б. и К. медицинската сестра св. А.О. взела венозна кръв на подсъдимия. Използвала сух тампон и стерилна спринцовка и игла. Преляла взетата кръв в сухо, химически чисто шишенце с вместимост 7 мл. В шишенцето не било поставено вещество против съсирване на кръвта. След това св. О. отишла да запише данните в журнала, а друга медицинска сестра св. Е.И. затворила шишенцето с лейкопласт, запечатала го с парафин и го надписала с имената и ЕГН на подсъдимия. След извършен медицински преглед подс. П. бил отведен в РУ на МВР – Разград и задържан за 24 часа в помещение за временно задържане.

В 02,20 часа кръвната проба била предадена от св. Ц. на дежурния в ОД на МВР – Разград, който я поставил в хладилник.

По-късно същият ден разследващият полицай в изпълнение на служебните си задължения по образуваното бързо производство назначил химическа експертиза, която възложил на експерт от БНТЛ при ОД на МВР – Русе. Разследващият полицай взел кръвната проба от камерата на ОДЧ при ОД на МВР – Разград и я транспортирал в хладилна чанта до БНТЛ при ОД на МВР – Русе.

Съгласно заключението на химическата експертиза № 356/л.16 от БП/, в кръвната проба, иззета от П.П., е установено наличие на алкохол в количество 1,97 промила.

Последвало извършване на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, която е заключила, че на 24.08.2016 г. в 01,03 часа алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия е била 2,07 на хиляда /л.24-л.26 от БП/. Вещото лице по тази експертиза е изяснило, че количеството приет алкохол, съответстващо на установената концентрация, е: при тегло 75 кг – 328,18 мл 40-градусов алкохол, при тегло 80 кг – 350,07 мл 40-градусов алкохол и при тегло 85 кг – 371,94 мл 40-градусов алкохол.

По искане на подсъдимия и на основание чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, е било извършено повторно химическо изследване на взетата кръвна проба, при което в нея е била установена концентрация на алкохол от 1,96 на хиляда /л.106 от НОХД № 743/2016 г. на РРС/.

Изложените фактически положения се доказват от показанията на посочените свидетели и от събраните на досъдебното производство писмени доказателства.

Времето и мястото на извършване на деянието са установени от показанията на свидетелите Ц. и Б..

Фактът, че техническото средство, с което е бил тестван подс. П., е преминало успешно периодична проверка на 27.04.2016 г. в специализирана лаборатория, е доказан от приложения по делото Списък на средствата за измерване – анализатори на алкохол в дъха, успешно преминали проверка рег. № У286р-18279/13.05.2016 г. със срок на валидност 6 месеца /л. 13 от НОХД № 743/2016 г. по описа на РРС/.

Обстоятелствата във връзка с начина на вземане на кръвната проба са изяснени от показанията на свидетелите К., О., Иванова и от извлеченията от журнала на Спешното отделение/л.35 – л. 37 от НОХД № 743/2016 г./ и амбулаторния дневник на Спешното отделение / л.39- л.40 от НОХД № 743/2016 г./.

Фактите относно съхранението и движението на кръвната проба са доказани от показанията на св.Ц., от писмо от ОД на МВР – Разград рег. № 330000-19485 от 13.09.2016 г. /л. 27 от НОХД № 743/2016 г./, копие от дневника на ОДЧ /л.32 от НОХД № 743/2016 г./, извлечение от дневника за експертни изследвания в химическата лаборатория на БНТЛ-ОД на МВР Русе/л.67-л.69 от НОХД № 743/2016 г./.

Горните гласни доказателства са еднопосочни и взаимодопълващи се, и при липса на съмнения в тяхната обективност се кредитират от въззивния съд. Показанията на свидетелите кореспондират и с писмените доказателства, чиято доказателствена сила е неопровергана.

Доказателственият материал се допълва и от заключенията на вещите лица, които като компетентни и обосновани се възприемат от въззивния съд изцяло.

От разпитите на вещото лице С.А. се установява, че взетата кръвна проба е била качествена и достатъчна за провеждане на химическите изследвания. За едно изследване се ползвали около 2 мл кръв. Останалото количество се затваряло и се прибирало в хладилник. А. е изследвала повторно остатъка от първата проба, след което била налична още кръв. Нито при първоначалното изследване, нито при повторното не е констатирала някакви признаци за негодност на пробата. Не е установила промяна на цвета или поява на мирис, или течливост, или съсирване. Изследванията е извършила по газхроматографския метод, който е най-съвременния световен метод и най-надежден за установяване на алкохол в кръвта. Според д-р В. газхроматографията е апаратна и независима методика, а газхроматографът е абсолютно съвършен, не може да бъде манипулиран и не зависи от субективен фактор. Всички областни дирекции на МВР работели само и единствено по този метод за химическо изследване, който отчитал абсолютното съдържание на етилов алкохол, не и на други летливи вещества.

Вещото лице А. изяснява, че при газхроматографското изследване не се използват реактиви, но се прибавя „свидетел” стандартен образец - пропилов алкохол, спрямо който се определя концентрацията на етиловия алкохол. Многократното отваряне на шишенцето не влияело върху качеството на пробата. Алкохолът, поет в кръвта, биле ензимно свързан с нея, т.е. той не е в свободно състояние и не може при многократно отваряне или затваряне на шишенцето да се загуби.

И двете вещи лица са единни, че неправилното съхранение на пробата ще доведе до промяна на външния вид и консистенцията на кръвта. Настъпването на разложителни процеси в биологична течност неминуемо е свързано с промяна на цвят, консистенция и с мирис. Но такива промени вещото лице А. не е констатирала. Д-р В. допълва, че, когато кръвта се съхранява по-дълго време в неподходящи условия, ще настъпи процес на утаяване, като формените елементи заемат долната част на шишенцето, а плазмата остава над тях. При отваряне на такава проба се носи неприятна миризма на разложение, започнали са деструктивни промени, които водят и до образуване на летливи вещества, издаващи тази миризма. Практиката показвала, че включително и в такава форма изследвана биологичната проба може да дадете надежден резултат. Относно периода на съхранение при температура различна от 4 градуса, през който биха започнали разложителните процеси, д-р В. сочи, че следва да е 3-4 дни, а при топло време този период се скъсявал.

На въпроса за причините за разликата между показанията на техническото средство и резултата от химическото изследване вещото лице д-р В. отговаря, че е възможно да се дължи на отклонение в скалата на Дрегера, или на изминалото време от установяване съдържанието на алкохол в издишания въздух и вземането на пробата в Спешно отделение на МБАЛ- Разград, през което време върху метаболизма на алкохола оказват влияние много фактори, примерно преживения от водача стрес. Друга възможна причина била продължаващото освобождаване на алкохола в кръвта, ако е бил приет непосредствено преди осъществената проверка с техническото средство. Времето от проверката до вземането на пробата кръв е период, през което в резултат на метаболизма се повишава концентрацията на алкохола в кръвта, което зависи от индивидуални фактори като ръст, тегло, охраненост, прием на храна преди употребата на алкохол, индивидуалния праг на метаболизъм.

Д-р В. е категорична, че при изпити 2 бири концентрацията на алкохол не може да се повиши в такава степен за 42 минути, които са изминали от проверката с техническото средство до взимането на кръвната проба. Според това вещо лице, ако при отваряне на кръвната проба е започнала ферментация на захарите в кръвта, това няма да повлияе на концентрацията на алкохола поради ензимното му свързване с кръвта.

Подс. П. не се признава за виновен и обяснява, че е консумирал само две бири. Обясненията му се подкрепят от показанията на неговите съседи свидетелите С.И С.С., които твърдят, че отишли в дома му на 23.08.2016 г. след 20,30 часа, за да гледат футболния мач между „Лудогорец” и „Виктория Пилзен” и в тяхната компания подс. П. пил само бира – две кенчета от по 500 мл. Въззивният съд приема, че поради приятелските си отношения с подсъдимия, свидетелите С. са предубедени и заинтересовани от изхода на делото, следователно техните показания не са обективни и достоверни.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че установената алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимия е съответна на консумирани над 300 мл 40-градусов алкохол. Подс. П. е имал нарушения в говора, което е било възприето от св. Ц.. Св. Ц. и св. Б. сочат, че е лъхал на алкохол. С оглед на тези доказателства въззивният съд преценява обясненията на подсъдимия като неправдоподобни.

Подсъдимият П. П. е на 34 години, с висше образование, женен е, има едно малолетно дете, кмет е на с. Гецово, община Разград, не е осъждан. Видно от приложената на л.14 – л.15 от БП справка за нарушител/водач, за различни нарушения на правилата по ЗДвП са му били налагани три глоби с фиш и три пъти е бил наказван с влезли в сила наказателни постановления.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Бързото производство и съдебното производство пред първата инстанция са проведени в съответствие с изискванията по НПК и не са извършвани порочни процесуални действия, нарушаващи правото на защита на подсъдимия, които да обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Неоснователен е доводът за съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказ да се допуснат искани от защитата доказателства. Съдът не е длъжен да уважава всички доказателствени искания, а само онези, които ще доведат до изясняване на обективната истина по делото. По делото са събрани възможните и достатъчно доказателства, от които да се изведат фактите от предмета на доказване.

Доказателствената съвкупност включва заключението на химическата експертиза, която е била назначена от разследващия полицай с постановление от 24.08.2016 г. / л.19 от БП/ по реда на чл. 144 НПК. Поради това нейното заключение е надлежен източник на доказателствена информация и неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия, че вещото лице С.А. била свидетел по делото, а заключението й не било такова по химическа експертиза, а протокол за химическо изследване. Както е указал ВКС в Решение № 241 от 17.05.2010 г. по н. д. № 124/2010 г., II н. о., няма процесуална пречка експертът – химик, извършил изследването на кръвната проба да бъде разпитан в качеството на такъв за фактите, които лично е възприел при нейното получаване и изследване. Вещото лице А. сочи, че кръвната проба на подс. П. е била годна и достатъчна за изследване. Не е имало признаци за влошаване на качеството й – промяна на цвят, консистенция или мирис. При липсата на обективни данни за настъпване на деструктивни процеси въззивният съд намери, че не е необходимо назначаване на експертиза за проверка на предполагаема ферментация на захари или хипотетично влияние върху годността на пробата с оглед отсъствието на натриев флуорид в шишенцето.

По същество, при постановяване на присъдата Разградският районен съд е приложил правилно материалния закон. Събраните писмени и гласни доказателства обосновават несъмнения извод, че подс. П. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, предвиден в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Действал е с пряк умисъл, като е съзнавал, че нарушава забраната да управлява автомобил след употреба на алкохол и с желанието да шофира в пияно състояние.

По този начин се доказват обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК.

Въззивният съд се съгласява, че са налице някои отклонения от правилата по Наредба № 30/2001 г., но те не са довели до негодност на кръвната проба, респективно не са опорочили резултата от химическото изследване. Действително не е било спазено изискването по чл. 11, ал. 2 от Наредбата, като са били взети само 7 мл кръв. Това количество обаче е било достатъчно за извършване на химическата експертиза, за повторното изследване, дори е наличен остатък. В нарушение на чл. 13, ал. 1 от Наредба № 30/2001 г. пробата е била поставена в едно шишенце, като в него не е имало натриев флуорид, което не е повлияло на нейното качество. За времето от 01,45 ч. на 24.08.2016 г., когато е била взета кръвната проба, до 02,20 часа, когато е била поставена в хладилника на ОД на МВР-Разград, тя не е била съхранявана при изискуемата от чл. 14, ал. 1 от Наредба № 30/2001 г. температура + 4 °С. С оглед становището на вещото лице – съдебен лекар съдът приема, че през този кратък период от 35 минути не са започнали процеси на разлагане на кръвта. Още повече, че химикът не е констатирал признаци на такива. Съдебната практика е последователна, че някои пропуски по Наредба № 30/2001 г. не следва да се абсолютизират, след като не поставят под съмнение резултатите от химическото изследване /вж. Решение № 54 от 27.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2346/2013 г., III н. о., Решение № 215 от 29.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1274/2011 г., III н. о., Решение № 247 от 25.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 663/2013 г., III н. о., Решение № 409 от 5.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1152/2014 г., III н. о., Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о./.

Що се касае до нарушението по чл. 18 от Наредба № 30/2001 г., че в Дневника за експертни изследвания нямало отбелязване за вида и броя на пробите, начина на затваряне и опаковане, и полученото количество, то неотразяването на тези данни по никакъв начин не компрометира пробата или методологията на изследването й. Същото се отнася и до обстоятелството, че повторното изследване е било извършено с остатъка от първата проба.

Основният факт от предмета на доказване по делото е управлението на МПС от водача след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1,2 на хиляда. Установяването на алкохолната концентрация е по способите, предвидени в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30/2001 г. – посредством техническо средство и/или чрез медицинско и лабораторно изследване. В случая този факт е доказан и по двата начина. Вярно е, че е налице разлика между показанията на техническото средство и химическата експертиза, но и по двата способа резултатът е еднозначен - наличие на алкохол в кръвта на водача, достатъчен за съставомерност на деянието като престъпление / Решение № 290 от 2.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 813/2013 г., II н. о./. По настоящото дело са били извършени две химически експертизи, като заключенията им не се различават съществено – първото е установило съдържание на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия 1,97 на хиляда, а второто – 1,96 на хиляда. И двете са били извършени по най-коректния използван метод – газхроматографския. При това въззивният съд приема за доказано, че към момента на управление на автомобила алкохолното съдържание в кръвта на подсъдимия е било 2,07 на хиляда, както е установено от съдебно-медицинската експертиза въз основа на химическото изследване.

При дължимата по чл. 54 НК оценка Разградският окръжен съд взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, обусловена от засилващата се транспортна престъпност и увеличаване на деянията от този вид. Завишена е и личната обществена опасност на подсъдимия, който е управлявал с алкохолна концентрация в кръвта, значително надвишаваща съставомерната по чл. 343б, ал. 1 НК /вж. Решение № 241 от 17.05.2010г. на ВКС по н. д. № 124/2010г., ІІ н.о./. Смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са чистото му съдебно минало, неговата семейна и социална ангажираност. Отегчаващо отговорността му обстоятелство е недобрата му дисциплина като водач на МПС, който многократно е бил наказван за различни нарушения по ЗДП.

С оглед на горното определеното от първоинстанционния съд наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода се явява съответно на извършеното престъпление и подходящо за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция. Това наказание е отмерено под средния предвиден предел и въззивният съд не намира основания за намаляването му. Кумулативно предвиденото наказание глоба е определено в размера на 600 лв., който съответства на характера и тежестта на престъплението и е съобразен с условията по чл. 47, ал. 1 НК.

Наложеното наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява ефективно. То е под 3 години, подс. П. не е осъждан и за поправянето му не е необходимо да бъде изолиран от обществото. Така законосъобразно и в съответствие с чл. 66, ал. 1 НК РРС е отложил изпълнението му за изпитателен срок от 3 години.

Правилно на основание чл. 343г НК първоинстанционният съд е наложил на подс. П. и наказание лишаване от право да управлява МПС. При определяне на срока му е отчетена високата концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, повишената обществената опасност на престъплението и предходните административни нарушения, извършени от подсъдимия като водач на МПС. Предвид тези обстоятелства наказанието от 1 година и 8 месеца лишаване от правоуправление се явява справедливо. Съобразно чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени разноските по делото, включително направените във въззивното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 638/02.11.2016 г., постановена по НОХД № 743/2016 г. по описа на Разградския районен съд.

ОСЪЖДА подсъдимия П.П.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на Разградския окръжен съд за разноски във въззивното производство сумата 80 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР