О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Разград, 11.01.2016г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА
ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.ч.н.д.№ 435/2015г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал. 6 и 7 от НПК.
С Определение от 27.10.2015г.,
постановено по ч.н.д.№ 219/2015г.
Исперихският районен съд на основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК е потвърдил
Постановление от 01.07.2015г. на районен прокурор при РП - гр.Дулово за
прекратяване на следствено дело № 30/2014г. по описа на ОСлО- гр.Силистра, пр.№
215/2012г. на РП – гр. Дулово.
Срещу така постановения съдебен акт е
постъпила жалба от И.Ф.Т. ***. В жалбата
се посочва, че съдебният акт е
неправилен и незаконосъобразен, излагат се доводи и съображения в тази посока, с които се оспорват изводите на съда за липса на престъпно деяние
и се твърди, че Д.Б. е осъществил престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК. Иска
се, отмяна на съдебния акт и постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, и връщане на делото на прокурора със задължителни
указания относно прилагането на закона.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на възраженията и доказателствата по делото намери, следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок от лице имащо право на
жалба. Разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения и правни изводи:
С
Постановление от 01.07.2015г. на Районен
прокурор при Районна прокуратура – гр. Дулово, на основание чл.243 ал.1 т.1,
в.в. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, е било прекратено наказателното производство по
следствено дело №30/ 2014г. по описа на ОСлО - Силистра, пр.№ 215/ 2012г. на РП
- Дулово, водено срещу Д.Ч.Б., ЕГН:**********, за това че през периода
21.11.2011г. - 05.03.2012г. в гр.Дулово, обл.Силистра, в качеството си на
длъжностно лице - управител на „АГРОХОЛ БГ" ООД гр.Дулово, при условията
на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужда движима вещ - 200 тона хлебна
пшеница, реколта 2011г., на стойност 70 000.00лв., собственост на И.Ф.Т. ***,
поверена му да я пази -оставена на съхранение в силоз, клетка 22 на „АГРОХОЛ
БГ" ООД, като обсебването е в големи размери - престъпление по чл.206 ал.З,
във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Установено е, че с дружествен договор от 28.10.2010г. между обв.Д.Б.
и св.М. Р. М. е учредено ООД „Агрохол БГ" със седалище гр.Силистра. По
силата на договори за наем дружеството стопанисвало зърнобаза, находяща се в
гр.Дулово, както и мелница за производство на брашно. Дружеството не
обработвало земеделски земи и не притежавало собствена селскостопанска
продукция, а за извършване на дейността си закупувало такава от различни
физически и юридически лица. Дружеството притежавало Удостоверение за
регистрация на зърнохранилище №108-4 от 15.07.2011г., издадено от Национална
служба по зърното.
Св.И.Ф.Т. бил земеделски производител. За периода
м.юли 2011г. - м.ноември 2011г. св.И.Т. предал в зърнобазата, стопанисвана от
„Агрохол БГ" ООД, зърно пшеница с общо количество
Установено е, че в края на м.ноември 2011г. обв.Б.
разговарял със св. Т.И.Ф. - син на св.И.Т., като при този разговора станало ясно, че зърното е
предвидено за продажба, но все още се изчаквало изгодна цена.
На
06.03.2012г. св.И.Т. и св.Т.Ф. посетили „Агрихол БГ" ООД и уведомили обв.Б.,
че имали купувач за зърното, който им предлагал 380лв. на тон. Обв.Б. предложил
на двамата свидетели да закупи зърното им на цена 350лв. на тон, като по този
начин нямало да се налага да му заплащат наем за съхранение на зърното в
силозите на зърнобазата. Св.И.Т. се съгласил и още същия ден била съставена
фактура №3/06.03.2012г. за покупко - продажба на
Установено
е, че поради последвало известно забавяне от страна на обв.Б. при плащането на
дължимата по фактурата сума, на 15.05.2012г. св.И.Т. подал жалба до Окръжна
прокуратура – гр. Силистра.
По
делото, както е посочил и първоинстанционния съд са разпитани множество
свидетели, при това многократно - И.Т., Т.Ф., В. М. - бивш управител на
зърнобазата преди обв.Б., Й. М., Д. М., Й. И., Д. И., Д. Д. - последните петима
свидетели са работили в зърнобазата през процесния период и дават показания за
постъпване на процесното зърно и движението му, назначени са две съдебно-икономически
експертизи, изискани са и са приложени писмени материали от извършена проверка на Национална
служба по зърното.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна и
ценова експертиза се установява, че стойността на 200 тона зърно, за които
първоначално не били издадени фактури, възлиза на 70 000.00лв. без ДДС и 84
000.00лв. с ДДС.
По делото са представени от св. И.Т. банкови
извлечения и фактури, издадени от „Агрихол БГ" ООД, от които е видно, че
след фактура №3/06.03.2012г. за 10 280кг. зърно на стойност 35 448.00лв. без
ДДС /42 537лв. с ДДС/, дружеството е издало още две фактури -№7/09.08.2013г. за
От
заключението по назначената съдебна финансово-икономическа експертиза се
установява, че въпреки влошените финансови показатели, „Агрихол БГ" ООД е
успявало да покрива осчетоводените си задължения към доставчиците в периода
м.ноември 2011г. - м.март 2012г. От анализа на оборотната ведомост, главната
книга и справките декларации по ЗДДС и приложените към тях дневници за продажби
вещото лице е дало заключение, че дружеството не е разполагало и не би могло да
заплати договорените парични средства на св. И.Т. в размер на 126 537.60лв. към момента
на сключване на сделката - м.март 2012г. Установено е, че към момента на
изготвяне на експертизата - 14.04.2015г. задължението на „Агрихол БГ" ООД
към ЗП - св.И.Т. е в размер на 34
600.00лв., от които данъчна основа в размер на 25 000.00лв. и ДДС в размер на 9
600.00лв. за неплатени 71 428.71кг. зърно пшеница -реколта 2011г.
Тази фактическа обстановка приета и от
първоинстанционния съд, се установява от всички събрани в хода на досъдебното
производство доказателства.
Съвкупната преценка на доказателствата – обясненията
на обв.Б., които освен средство за защита са и годно доказателствено средство, свидетелските
показания, заключенията на съдебно икономическите експертизи, писмените
доказателства събрани и проверени по установения в НПК ред и начин, даде
основание и на въззивния съд да приеме
категорично, че липсват доказателства с действията си от
обективна и субективна страна обв.Б. да е осъществил престъпния състав на
чл.206, ал.3, в.в. с ал.1, и в.в. с
чл.26, ал.1 от НК, респ., липсват
доказателства обв.Б. противозаконно без съгласието на собственика – св.И.Т. да
е присвоил или да се е разпоредил с процесното
зърно, което му е било поверено да съхранява и пази. В конкретния случай, безспорно се установява,
че отношенията между обв.Б. и св.И.Т. по повод на процесното зърно са чисто
гражданско правни – договорни – въз основа на устна договореност и са били
уредени от двамата, според трайната търговска практика от предходни години,
когато св.И.Т. е оставял зърно за съхранение в зърнобазата – гр.Дулово,
стопанисвана тогава от други юридически лица. В тази връзка, доказателствата по делото
сочат, че действително предприетите
действия от страна на обвиняемия са били именно по изпълнение на задълженията
му по тази договореност към св.И.Т., а последвалата забава от негова страна категорично не се дължи на умишлени и
противоправни действия, респ.на извършено престъпление от общ характер, а е
резултат от междуфирмена задлъжнялост.
Този правен извод, се изгражда от фактическите обстоятелства по делото
установени въз основа на конкретно събраните доказателства, както правилно и
законосъобразно са приели и прокурора прекратил наказателното производство, и
първоинстанционния съд потвърдил този прокурорски акт.
Действително, прокурорският акт се
отличава с известна лаконичност и краткост при мотивиране на становището за липсата на престъпление от общ
характер, но мотивите към
първоинстанционното определение обаче, са аналитични и убедителни и това
позволи на въззивния съд да проследи
начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда за потвърждаване на
прокурорския акт. След задълбочен, всеобхватен анализ на доказателствата по
отделно и в съвкупност, първоинстаонционният съд е дал отговор на въпроса защо,
на какво основание, и въз основа на какви доказателства е приел, че в случая не
е извършено престъпление от общ характер, а се касае за гражданско-правни,
търговски взаимоотношения, които е следвало да се уредят по реда на ГПК, а не с
механизмите на НПК. Касае се, за правни изводи и съображения на
първоинстанционния съд, които изцяло се споделят и от въззивния съд, поради което не следва да бъдат преповтаряни.
Всички възражения изложени в жалбата, с които се
оспорват изводите на съда за липсата на престъпно деяние с оглед на конкретния
случай и на конкретно установените по делото факти и обстоятелства, се явяват
неоснователни, голословни и в противоречие с доказателствата.
В жалбата се твърди, че „Липсата на договор, навежда
доводи не за порочна практика на земеделския производител да не сключва
договори за съхранение, както е възприел прокурора, а и съда, а напротив
намерение на другата страна – държателя на зърнохранилището да не съхранява
зърното, а да се разпорежда с него”. А позоваването на жалбоподателя на писмени
договори за съхранение от 2010г. сключени от земеделския производител по повод
стара реколта, говорело „по-скоро не за порочна практика от негова страна, а
отказ от подписване на договор за съхранение за реколта 2011г. от страна на
държателя на публичния склад и по точно представляващия Д.Б..”.
Първо, нито в прокурорския акт, нито в обжалвания
съдебен акт се говори за „порочна
практика на земеделския производител да не сключва договори за съхранение” и не
са излагат такива доводи. Второ, твърдението, че липсата на договор за
съхранение, говорело за „намерение на другата страна-държателя на
зърнохранилището да не съхранява зърното, а да се разпорежда с него, а обстоятелството,
че жалбоподателят имал писмени договори за съхранение на реколта от 2010г.,
говорело „по-скоро за отказ от подписване на договор за съхранение за реколта
2011г. от страна на Д.Б.”, е не само голословно, поради едностранчиво и
превратно тълкуване на обстоятелствата по делото, но се опровергава категорично
и от показанията на самия жалбоподател разпитан на ДП още при първия му разпит
в качеството на свидетел проведен на 23.07.2012г. При този разпит на въпрос на
разследващия орган: „Някой от вас поиска ли да сключите договор”, свидетелят - жалбоподател отговаря: „Не, аз
не предложих, понеже имаме приемателни анализни бележки за съхранение и според
мен това беше достатъчно. Б. също не е поискал от мен да сключа договор”.
Неоснователно се явява и възражението, че не е
установен началния момент на изнасяне на зърното от зърнохранилището към
мелницата на дружеството, като в тази посока жалбоподателят се позовава на
показанията на св.М., който свидетел според жалбоподателя през 2012г., т.е.
непосредствено след завеждане на жалбата не могъл да си спомни в кой точно
момент е получил разпореждане за изнасяне на зърното, а едва след 4 години си променил показанията заявявайки,
че това е станало 3-4 месеца след влога, респ. след приемане на зърното за
съхранение. Оспорвайки тези показания на този свидетел, жалбоподателят сам
посочва,че това са основните показания, послужили на съда и прокурора да
приемат наличие на деяние, квалифицирано като гражданско правно. Възражението е
неоснователно и в противоречие със събраните по делото доказателства, защото безспорно
се установява по делото не само от показанията на св.Й.М., а и от останалите
доказателства и конкретно установени факти и обстоятелства, че към 06.03.2012г., когато между св.И.Т. и
представляваното от обв.Б. дружество е бил сключен устен договор за
покупко-продажба, към тази дата пшеницата на свидетеля е била налице и се е
съхранявала в зърнобазата стопанисвана от дружеството на обвиняемия по силата
на сключения устен договор за съхранение. По делото липсват каквито и да било
доказателства обв.Б. да е присвоил или противозаконно да се е разпоредил без
съгласието на собственика с пшеницата в периода от 21.11.2011г. до 05.03.2012г.
Възражението е и голословно, защото некоректно се цитират показанията на св.Й.М.
Този свидетел е бил разпитван няколко пъти по делото, бил е категоричен в
показанията си и не ги е променял относно, соченото от жалбоподателя
обстоятелство. И това е така, защото още
при първия му разпит на ДП извършен на 12.07.2012г. свидетелят е заявил, че
пшеницата е престояла в силозите около 3-4 месеца и след това му е било
наредено да я подава към мелницата. Същите са показанията му и при проведения
разпит на 09.04.2015г. Все в тази връзка, в разрез със събраните по делото
доказателства е и възражението на жалбоподателя, че продукцията му – процесното
зърно, е било продадено още през м.декември 2011г., възражение, както бе
посочено горе не подкрепено с каквито и да било доказателства. При безспорно
доказаното обстоятелство, че между дружеството представлявано от обв.Б. и св.И.Т.
– в качеството му на земеделски
производител-собственик е бил сключен на добра воля между тях устен договор за съхранение на процесното
зърно, без каквито и да било доказателства спрямо св.И.Т. да е оказван някакъв
„натиск”, респ. последният противно на
волята си да е бил „принуден” или „изнуден” да сключил този договор; също така при
безспорно установеното обстоятелство, че към 06.03.2012г. между тях, на добра
воля е бил сключен устен договор за покупко-продажба на процесното зърно, без
каквито и да било доказателства да е оказан „натиск”, респ. противно на волята
си св.И.Т. да е бил „принуден” или „изнуден” да сключи този договор, или да е
бил „принуден” да приеме условията на продажбата, всякакви възражения, респ., съждения, че като
собственик-земеделски производител св.И.Т. е бил „представен пред свършен факт,
изнудван от обстоятелството, че след като е оставил продукцията си на
съхранение е зависим от волята на държателя” са крайно несъстоятелни. В
гражданско правния оборот, при сключване на търговските сделки, всеки търговец сключва същите на свой
риск и отговорност. Никой не може да черпи права от собственото си виновно
поведение, защото ако жалбоподателят е считал, че с факта на предоставяне на
продукцията си за съхранение, ще бъде „зависим от волята на държателя на
склада” /каквито доказателства липсват по делото/ , то би следвало да не
сключва тези сделки, или да потърси друг търговец.
В жалбата се твърди, че на земеделския производител
„не му се предоставя доброволно” „някаква равностойност на продукцията”, „преди
да му бъде поискана, чрез водене на настоящото дело”. И това възражение е
голословно. Първо, както бе посочено горе недопустимо е, чисто граждански,
търговски взаимоотношения да се уреждат с механизмите на НПК, вместо по реда на
ГПК; и второ, независимо от това, по време на воденото ДП
обв.Б. е изплащал задължението си на части съгласно уговорката плащане да
се извършва при издаване на фактура, а
при разпита на жалбоподателя
на 01.04.2015г. сам той признава, че до
момента е издал две фактури, които му били платени, платени му били още 23 000, лв., за които обаче, не бил
издал фактура, Оставали за плащане от
страна на обв.Б. още 25 000, лв., които ако „ако той ми плати, аз ще
фактурирам”, докато разпитан на
26.05.2015г. обв.Б. е заявил, че е готов да изплати и остатъка от задължението
в размер на 25 000,00 лв., като
основанието за плащане на сумата е издаване на фактура от страна на
жалбоподателя, която обаче, към момента не е била издадена от негова страна.
От
безспорно установения факт, че в края на м.ноември 2011г. обв.Б. разговарял със
св.Т.Ф. – син на жалбоподателя- св.И.Т., при който разговор, станало ясно, че
зърното е предвидено за продажба от собственика, но се изчаквало изгодна цена, неоснователно и голословно, без каквито и да
било доказателства в жалбата се излагат твърдения и предположения, че още към
него момент „ в съзнанието на Б. се е формирало намерение /ето го умисъла,
който все убягва на прокурора и районния съдия/, може би породено от користни
цели, с цел облагодетелстване, да продаде чужда вещ”, при безспорно доказаното
по делото обстоятелство, че към
06.03.2012г., когато е бил сключен устния договор за покупко-продажба
процесното зърно се е намирало в зърнобазата и не е било предадено в мелницата
стопанисвана от дружеството. Този извод на съда се подкрепя и от представените
16 бр. стокови разписки от обв.Б. на 26.05.2015г., с които се установява по
несъмнен начин, че през инкриминирания
период от време пшеницата, която е била прехвърлена в мелницата, не е била от
тази, собственост на св.И.Т. и оставена от него на съхранение, а е била от
други доставчици.
Що
се отнася до сочената в жалбата съдебна практика Решение по нак.д.№ 407/2012г.
на ВКС, това решение не е относимо към
настоящия казус, тъй като касае
фактическа обстановка различна от установената по делото.
Ето
защо, жалбата се явява неоснователна. Определението на първоинстанционния съд,
с което е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство като законосъобразен и обоснован съдебен акт, следва
да бъде потвърдено.
По
изложените съображения и на основание
чл.243, ал.7 от НПК РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определението от
27.10.2015г., постановено по ч.н.д.№
219/2015г. по описа на Исперихския районен съд, с което е потвърдено Постановлението
от 01.07.2015г. на Районен прокурор при
РП-Дулово за прекратяване на наказателното производство по сл.д.№ 30/2014г. по
описа на ОСлО – Силистра, пр. №215/2012г. на РП-Дулово.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
РЙ