ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр.Разград, 18.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА РОБЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВЧНД № 41/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал. 6 и 7, вр. чл. 341, ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на Т.И.Я. ***, против определение от  28.01.2016г. по ЧНД № 9/2016 г. по описа на РС – Исперих. С последното е оставена без разглеждане жалбата на Т.И.Я. ***, с посочен по-горе адрес, срещу постановление от 03.12.2015 г. на РП – Исперих за прекратяване на наказателното производство, водено срещу Илия Иванов Тодоров, ЕГН **********,***, за извършено престъпление по чл.311 ал.1, във вр. с чл.308 ал.2 от НК при преценка на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, че липсва извършено престъпление от общ характер, по ДП № 400/2013г. по описа на РУ МВР-гр.Исперих, вх.№ 559/2013г. на РП- гр.Исперих, като недопустима.

С жалбата до Окръжен съд – Разград, имаща характера на частна такава срещу атакуваното определение на ИРС, се оспорва постановения съдебен акт. Сочи се, че неправилно е прието, че жалбоподателят е лице извън кръга на тези, имащи право на жалба до съда срещу прекратителното постановление на РП – Исперих. Твърди се, че жалбоподателката и нейните роднини са ощетени от извършеното от И. И. Т. деяние и затова не е трябвало ИРС да потвърждава постановлението на РП-Исперих, с което е прекратено наказателното производство, водено срещу упоменатия по-горе и жалбата следва да бъде разгледана от ИРС, а не да бъде оставяна без разглеждане, както неправилно/според жалбоподателката/е направил ИРС

След като се запозна с подадената жалба, атакуваното определение на РС – гр.Исперих, постановлението на РП – гр.Исперих за прекратяване на досъдебното производство и материалите, приложени по делото, въззивната инстанция намира следното:

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 НПК.

Досъдебното производство е образувано с постановление на РП – Исперих от 11.10.2013 г. срещу И. И. Т., ЕГН **********,***, за извършено престъпление по чл.311 ал.1, във вр. с чл.308 ал.2 от НК.

С постановление от 03.12.2015 г. на РП – Исперих е прекратено наказателното производство, водено срещу И. И. Т., ЕГН **********,***, за извършено престъпление по чл.311 ал.1, във вр. с чл.308 ал.2 от НК при преценка на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, че липсва извършено престъпление от общ характер, по ДП № 400/2013г. по описа на РУ МВР-гр.Исперих, вх.№ 559/2013г. на РП- гр.Исперих. Прието е, че от събраните доказателства се налага извода, че в случая не се касае за извършено престъпление по чл.311 ал.1, във вр. с чл.308 ал.2 от НК и поради което деянието е определено като несъставомерно. Производството е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Т.И.Я. ***, в която се твърди, че постановлението на РП – Исперих е неправилно, като са наведени доводи по същество. Претендира се, че жалбоподателката и нейните роднини са ощетени от извършеното от И. И. Т. деяние и затова не е трябвало ИРС да потвърждава постановлението на РП-Исперих, с което е прекратено наказателното производство, водено срещу И. И. Т. и жалбата следва да бъде разгледана от ИРС, а не да бъде оставяна без разглеждане, както неправилно/според жалбоподателката/е направил ИРС.

С атакуваното пред настоящия съд определение от 28.01.2016 г. ИРС е оставил жалбата без разглеждане, като е приел, че жалбоподателят не е от кръга на лицата, легитимирани да обжалват постановлението на РП – Исперих пред съда по реда на чл. 243 ал.3 от НПК.

Определението на първата съдебна инстанция е правилно и законосъобразно.

С разпоредбата на чл. 243 ал.3 от НПК законодателят е регламентирал възможност за обжалване пред съда постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство за точно определен кръг лица. Това са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице. В конкретния случай делото е водено срещу И. И. Т., ЕГН **********,***, за извършено престъпление по чл.311 ал.1, във вр. с чл.308 ал.2 от НК. Жалбоподателят няма качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК, тъй като същият не е претърпял вреди от деянието, за което е образувано делото. При тези обстоятелства, правилно и законосъобразно ИРС е приел, че жалбоподателят не е от кръга на лицата, имащи право на жалба срещу постановлението на РП – Исперих по реда на съдебния контрол по чл. 243, ал.3 от НПК – с жалба до районния съд. Настоящият въззивен съдебен състав/както правилно е приел и ИРС/ приема, че престъплението по чл.311 ал.1, във вр. с чл.308 ал.2 от НК принадлежи към престъпленията от които е невъзможно да настъпят имуществени или неимуществени вреди, претърпени пряко от извършване на това престъпление. Основателно е изложеното, че при тези престъпления не съществува фигурата на пострадал. Въззивният съд намира, че следва да добави и това, че престъплението по чл.311 ал.1, във вр. с чл.308 ал.2 от НК, което безспорно е формално/а не резултатно/престъпление, засегнатите лица не могат да се конституират като страни в съдебното производство. Това води до извода, който правилно е изтъкнат от ИРС, че в случая не е налице „пострадал" в смисъла, вложен в разпоредбата на чл.74 ал.1 от НПК. Самото престъпление систематически се намира в Глава девета „Документни престъпления”, негов обект са именно обществените отношения, свързани със създаването, ползването и запазването на документите. То е довършено със самото съставяне на документа. За съставомерността му не се изискват да са настъпили някакви имуществени или неимуществени вреди, поради което не може и да посочи конкретно пострадало лице.

Настоящият въззивен съдебен състав споделя напълно и другият приет от ИРС извод, че следва да се има предвид това, че жалбоподателката Т.Я. не фигурира като наследник на Р. Т. И, б.ж. на гр.Исперих, починал на 29.03.2013г. В приложените по делото многобройни удостоверения за наследници името на жалбоподателката не се намира. За първи път се споменава по делото във връзка с подадена от нея жалба до Апелативна прокуратура - Варна, като жалбата не е налице по делото. В постановлението на АП - Варна от 13.05.2015г., прокурорът е посочил, че е постъпила такава жалба, за която е приел, че е допустима и основателна, но не посочва в какво качество Т.Я. е подала тази жалба, нито коментира нейни доводи. Едва, в постановлението на РП - Исперих от 03.12.2015г. прокурорът е посочил, че „гражданката Т.И.Я. от гр.Исперих е роднина на б.ж. на гр.Исперих - Р.Иванов по майчина линия" - твърдение, което е възприето и в постановлението на ОП - Разград от 16.12.2015г. Видно е обаче от внимателното запознаване с всички приложени по делото удостоверения за наследници, че лицето Т.И.Я. не фигурира като наследник нито на М. Р. Н. и И. И. Н., б.ж. на с.Малък Поровец, починали съответно на 06.09.1946г. и на 28.04.1939г., нито на Р. Т. И. А настоящото дело е образувано именно по повод съставени от И. Т. две удостоверения за наследници на М. Р. Н. и И. И. Недялкова с №№ 88 и 87 от 08.07.2013г.

Липсата на качеството на „пострадал" от процесното деяние у лицето Т.Я. прави подадената от нея жалба недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждане, както правилно е приел и ИРС.

По изложените съображения въззивният съд намира, че като е установил липсата на процесуално право на жалба по реда на чл.243, ал.3 от НПК за жалбоподателя, Районен съд – Исперих правилно е оставил подадената такава срещу прекратителното постановление на РП-Исперих без разглеждане като недопустима. Тези обстоятелства налагат извод, че атакуваният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

Ето защо и на основание чл.243, ал.7 от НПК, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.01.2016г. постановено по ЧНД № 9/2016 г. по описа на Районен съд – Исперих.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

РЙ

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.