ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр.Разград, 23.06.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

Като разгледа материалите по ЧНД № 188 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 НПК.

С Постановление от 15.06.2016г. Разградската окръжна прокуратура е прекратила наказателното производство по ДП № 330 ЗМ-29/2015г. по описа на ОД на МВР-Разград, водено срещу Г.И.Х. *** за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, поради несъставомерност на деянието от обективна страна.

Недоволна от постановлението е останала ТД на НАП - Варна, офис Разград и го обжалва като незаконосъобразно, с искане за отмяната му. В жалбата се твърди, че актът е постановен при неправилна оценка на доказателствата и извадените от общия кумулиран доход суми по два от паричните преводи имат характер на доход по смисъла на чл.10, ал.1 ЗДДФЛ.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Г.И.Х. е привлечен като обвиняем за това, че през периода 01.01.2011г. до 30.04.2015г. в гр.Разград в условията на продължавано престъпление в качеството си на местно физическо лице, като не е подал годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 4032 лв - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.26, ал.1 НК.

В хода на разследването са били събрани доказателства, че Г.Х. е получил парични преводи чрез Международната система за бързи разплащания „Уестърн Юнион” в общ размер на 45 781.97 лв, които не е декларирал по реда на ЗДДФЛ и не е заплатил дължимия по този закон данък.

При предявяване на разследването обв.Г.Х. е възразил, че два от паричните преводи в размер на 5000 евро и в размер на 3600 евро са му били изпратени от неговия шурей С.Р. Х. чрез трети лица за изграждането на бетонна ограда на имота на С. Видно от разписка № 445-499-1389/09.04.2010г. /т.1, л.172/, сумата 5000 евро е била изпратена от С.О.С. от Белгия. Видно от разписка № 330-858-9570/21.09.2011г. /т.1, л.181/, сумата 3600 евро е била изпратена от Я.К от Холандия. По делото е разпитан св.С.Р. Х. – шурей на обв.Г.Х., който заявява, че живее и работи в Белгия от около 10 години. Имали уговорка с Г. да осигури материали и работници за изграждането на масивна бетонна ограда на имота му в с.Ясеновец. Още докато бил в България му дал 3000 лв, за да започне строежа, а през 2010г. помолил работника си С.С. от негово име да изпрати 5000 евро на Г. за оградата. Впоследствие станало ясно, че сумата е недостатъчна за довършване на строежа, поради което изпратил още 3600 евро чрез своя бизнес партньор Я.К. Когато се прибрал в България оградата била готова и Г. му се отчел с фактури и касови бонове. Показанията на св.С. Х. /т.2, л193/ са потвърдени от тези на св.С.С. /т.2, л.192/ и от представените фактури от 17.09.2011г., от 27.09.2011г. и от 08.10.2011г. и експедиционни бележки /т.2, л.186-л.191/.

Предвид горното е била назначена допълнителна съдебно-икономическа експертиза, която е изчислила данъчните задължения на обв.Х., изключвайки от облагаемата основа сумите от двата парични превода. При това вещото лице е заключило, че дължимият данък по чл.48 ЗДДФЛ възлиза на 2499,73 лв.

Тъй като данъчното задължение не надхвърля 3000 лв, както изисква чл.93, т.14, пр.1 НК, прокурорът е приел, че деянието е несъставомерно по чл.255, ал.1 НК от обективна страна и е прекратил производството по делото.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Жалбата е неоснователна. Обжалваното постановление е законосъобразно и обосновано. Правилен е направеният от прокурора извод, че не е налице обективна съставомерност по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК. Общият престъпен резултат от всички деяния е под установения в чл.93, т.14, пр.1 НК критерий, поради което не е налице престъпление по чл.255, ал.1 НК. Съдът се съгласява със становището на жалбоподателя, че паричните преводи представляват придобити доходи от източници, включени в приложното поле на чл.35, т.6 ЗДДФЛ като облагаем доход, който подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация, съгласно чл.50, ал.1, т.1 ЗДДФЛ. Но по отношение на паричните преводи, получени с разписки № 445-499-1389/09.04.2010г. и № 330-858-9570/21.09.2011г., е доказано, че са били адресирани до обвиняемия, но сумите принадлежат на св.С. Х. и са били предназначени за подобряване на негов имот. Т.е. тези суми не са доход за обвиняемия и не следва да се включват в облагаемата основа. Правнонеаргументирано е съждението в жалбата, че след като сумите оставали на разположение на Г.Х., те имали характера на негов доход. В случая обвинемият е действал като довереник на С.Х., оперирал е с неговите средства, които в никой момент не е придобивал в своя собственост.

При цялостната служебна проверка на доказателствата по делото съдът констатира някои несъответствия между доказателствените източници. Така например общите разходи по представените три фактури са в размер на 2720 лв, докато изпратените за строежа на оградата суми възлизат на 16 820 лв/ 8600 евро х 1.95583 лв/. Първият превод е изпратен от Белгия от св.Сидеров по време, когато св.Севгин Х. също се е намирал в Белгия. Вторият превод е изпратен от Холандия, и то 19 месеца по-късно. Писмените доказателства установяват доставка общо на 20,5 куб.м. бетон, който обективно е недостатъчен за изграждането на ограда с дължина 180 м, както е посочил св.С. Х.. Тези обстоятелства внасят съмнение в достоверността на показанията на св.Севгин Х., които обаче не са категорично опровергани. Поради това обвинението не може да бъде доказано по несъмнен начин, което сочи на основанието за прекратяване по чл.243, ал.1, т.2 НПК.

По изложените съображения и на основание чл.243, ал.5, т.1 НПК Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 15.06.2016г. на Окръжна прокуратура-Разград за прекратяване на наказателното производство по ДП № 330 ЗМ-29/2015г. по описа на ОД на МВР-Разград, водено срещу Г.И.Х. *** за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК.

Определението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: