ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр.Разград, 03.08.2016г.

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Нейчева ВЧНД № 228/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.

С определение № 190/04.07.2016г. по ЧНД № 548/2016г. по описа на Разградския районен съд, на съдията - докладчик по посоченото дело, е отменено постановление от 10.06.2016г. на Прокурор в РРП, с което на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 330 ЗМ 291/ 2015г. по описа на ОДМВР - Разград, вх. № 1502/2014г. на РП – Разград, образувано и водено срещу Г.Й.А. и П.Й.А., за престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК

Срещу определението на РРС в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при РП - Разград, с който се иска отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и потвърждаване на постановлението на РРП от 10.06.2016г.

В протеста се сочат доводи, че по досъдебното производство е събран необходимия доказателствен материал, за да бъде постановен крайния прокурорски акт, с който е прекратено наказателното производство водено срещу Г.Й.А. и П.Й.А., за престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, поради недоказаност на обвинението. Във връзка с това, в протеста се сочи, че дори и да бъдат извършени допълнителни действия по разследването, подробно посочени в атакуваното определение на РРС, това нямало да доведе до съществена промяна във фактическата обстановка и основанията, довели до прекратяване на досъдебното производство. В протеста не се прави искане за събиране на доказателства.

Разградският окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста и след като провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото следва да бъде потвърдено поради следните съображения:

Определението на първата инстанция е допустимо и е правилно по същество.

Досъдебното производство е образувано срещу Г.Й.А., ЕГН ********** от гр. Варна и П.Й.А., ЕГН ********** *** за това, че за времето от началото на м. септември 2014 г. до 24.09.2014 г. в гр. Берлин, Федерална република Германия и гр. Разград, в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършители помежду си, с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение у Ф.И.И. *** и с това са му причинили имотна вреда в размер на 1210 евро и 200 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр.с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 НК.

С постановление от 10.06.2016г. на прокурор при РРП, на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 330 ЗМ 291/ 2015г. по описа на ОДМВР - Разград, вх. № 1502/2014г. на РП – Разград, образувано и водено срещу Г.Й.А. и П.Й.А., за престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

За да постанови посоченото постановление за прекратяване, прокурорът е приел, че в хода на разследването не са събрани достатъчно доказателства и такива обективно не могат да бъдат събрани, с които по един безспорен и категоричен начин да се установят измамливи действия от страна на П.А. и Г.А., въз основа на които да бъде обосновано, повдигнато и поддържано обвинение срещу тях. В този аспект, прокурорът е приел, че невъзможността обвинението да бъде доказано по един безспорен и категоричен начин, налага наказателното производство да бъде прекратено.

В постановлението на РРП за прекратяване на производството е приета следната фактическата обстановка: ,,...В началото на месец септември 2014 г. св. Ф.И. ***, за да се срещне с брат си - св.И. И., който тогава се е намирал в следствени арести в гр.Разград, с наложена мярка за неотклонение «Задържане под стража». Разхождайки се из град Разград, случайно е срещнал св. П.Й.А., когото е познавал от много дълго време, но не го е бил виждал от около 10 години. Отначало, св. Ф. И. не го е познал, но св. Пл.А. му е припомнил кой е.

Двамата са се заговорили и седнали, за да си поговорят в заведението «Бай Киро и синове», намиращо се до пазара в гр. Разград. С тях е била и майката на св. Пл.А. - св. Н. А. В разговора, който са провели, всеки е разказал по нещо за себе си и е станало ясно, че и на двамата, братята им в момента са се намирали в следствения арест. На тръгване си разменили телефонните номера и докато св. Ф. И. ***, те повече не са се срещнали.

Установено е, че на 03.09.2014 г. св. Ф. И. е посетил брат си св. Искрен И. в ареста. Като се е качвал по стъпалата е срещнал брата на св. П.А. - св. Г.А., когото тогава са го извеждали. Двамата са се поздравили, но предвид обстоятелствата, не са провели разговор.

След 4-5 дни, св.Ф. И. е заминал за Германия за да продължи да работи. След около още 14-15 дни, на немския му номер се е обадил мъж и му се представил като Г.А.. Обяснил му, че вече са го пуснали от ареста, помолил го да зареди телефона му с ваучер за 5 евро, след което му казал, че неговият адвокат е много добър и може да помогне на брат му. Свидетелят Ф. И. обяснил, че е наел двама адвоката за брат си. Св. Г.А. е продължил да го убеждава, че неговия адвокат наистина е много добър, че «може да пусне ново разследване по делата» на брат му, и че «може да провери, дали е било правилно разследването».

Съгласно твърденията на св. Ф. И., след няколко дни по телефона му се е обадил св. П.А.. Попитал го е, дали е разговарял с брат му за някакъв добър адвокат, при което той му е отговорил, че са разговаряли по този въпрос. Св. П.А. му е казал, че също е разговарял с този адвокат. Обяснил му е, че офисът му се намира под ареста и, че е разглеждал делата на брат му. Казал му е също така, че адвокатът, чието име не е споменал, искал 500 евро. Св идетелят Ф. И. му е обяснил, че в момента няма толкова пари, но до няколко дни ще ги събере и ще му ги изпрати чрез системата за международни преводи «Уестър Юнион». Свидетелят П.А. му е казал да ги изпрати на името на майка му, и е дал имената й.

След като е изпратил паричната сума, св. Ф. И. се е обадил на св. П.А., за да го попита, дали е получил парите и дали ги е дал на адвоката, на което последният му е отговорил положително. След още няколко дни, св. П.А. отново се е свързал със св. Ф. И. и му е казал, че са необходими още пари /"като св. Ф. И. не помни дали му е поискал 300 или 350 евро/, които трябвало да се дадат на лекар за експертиза на брат му. Казал му е пак да ги изпрати на името на майка му. Св. Ф. И. е изпратил сумата от 260 евро. След около 4-5 дни, св. П.А. пак се е обадил на св. Ф. И. като този път му е казал, че са необходими 1000 лева, които трябва да се внесат за паричната гаранция, определена на брат му. Обяснил му е, че след плащането й, брат му веднага ще бъде освободен от ареста, а в противен случай отивал в затвора. Понеже св. Ф. И. вече нямал толкова пари, е изпратил чрез системата „Уестърн Юнион” само една част от нея - 350 евро, този път на името на св. П.Й.А.. За другата част от парите св. Ф. И. е казал на св. П.А. да отиде при неговият съсед - св. Бончо Марков Димитров, при когото е оставил 200 лева и 100 евро и да вземе същите. Обадил се е и на св.Б. М., за да му каже да даде парите.

В края на разговора им, св. П.А. е уверил св. Ф. И., че веднага след като брат му бъде освободен, ще му се обадят по телефона, за да се чуят. Следващите дни св. Ф. И. е очаквал телефонно обаждане, но не е получил такова. Потърсил е св. П.А., но телефонът му е бил изключен. В продължение на 3-4 дни е продължил с опитите да се свърже с него, но телефона му е бил изключен.Свидетелят Ф.И. се е свързал със св.Т. Б. Д. от град Варна и му е разказал за случая. Помолил го е да се свърже със св. П.А., за да му каже, да му върне парите.

В последваш разговор между двамата, св. Т. Д. е обяснил на св. Ф. И., че се е свързал със св. Пл. А., който е обещал, че ще му върне сумата от 1600 евро за да оттегли жалбата си. По – късно, обаче св. П.А. се е свързал със св. Т. Д. чрез социалната мрежа „Фейсбук" и му е казал, че няма да даде парите и, че ще намери петнадесет свидетели, които да кажат, че е върнал сумата на св. Ф. И..

В хода на досъдебното производство в качеството на свидетели са разпитани - двамата братя П. и Г. А., както и тяхната майка Н. А. И тримата признават, че паричните суми са получени, но твърдят, че парите са изпратени, защото св. Ф. И. им ги е дължал по повод на тяхна съвместна работа в чужбина преди време.

От събраните гласни и писмени доказателства в хода на разследването, безспорно е установено, че св. Ф. И. е изпратил на св. Н. А. сумата от 760 евро (MTCN № 848-294-9239 от 16.09.2014г. и MTCN № 510-431-4265 от 17.09.2014г.), а на св. П.А. сумата от 350 евро (MTCN № 758-952- 7825 от 25.09.2014г.).

Видно от показанията на св. Б. Д., св. Ф. И. действително му е оставил на съхранение парични суми от 200 лева и 100 евро. По негови указания в средата на м. септември 2014 г., той е предал сумата от 200 лева на две жени - майка и дъщеря, които не е познавал, но които е виждал да влизат и излизат в къщата на св. Ф. И.. След около 20 дена, св. И. му се е обадил по телефона и му е казал да предаде сумата от 100 евро на св. П. А., което е и направил...".

Въз основа така изложената и приета от РРП фактическа обстановка, прокурорът е направил извод, че производството по досъдебното производство следва да бъде прекратено, тъй като че в хода на разследването не са събрани достатъчно доказателства и такива обективно не могат да бъдат събрани, с които по един безспорен и категоричен начин да се установят измамливи действия от страна на П.А. и Г.А., въз основа на които да бъде обосновано, повдигнато и поддържано обвинение срещу тях, както бе посочено по-горе.

Така направеният от РРП извод за прекратяване на наказателното производство, не се споделя РРС, не се споделя и от настоящия въззивен съдебен състав.

Установено е, че свидетелите П.А., Г.А. и Н. А. са дали показания, с които твърдят, че пратените от Ф. И. суми, са дължими на първите двама за положен от тях труд в Р Германия, където са били уредени на работа от Ф. И.. В този аспект, настоящият въззивен съдебен състав/както правилно е приел и РРС/, счита, че в показанията на свидетелите П.А. и Г.А. са налице съществени противоречия. И двамата твърдят, че са предоставили на Ф. И. данни за самоличността на майка си — св. Н. А., и двамата твърдят, че изпратените суми от Ф. И. са единствено и само за себе си, и не знаят Ф. И., колко пари е изпратил на другия.

Освен това, св. П.А. твърди, че лично е получил парите - 200лв. от св. Б. М. Д., но съгласно показанията на последния, парите са получени от две жени, а на св.Пл. А. е дал сумата от 100евро, а не 200лв.

От показанията на свидетелите И. В., Б. Р.и В. А. се установява, от една страна, че не знаят П. и Г. А. да са работили за св. Ф. И. в Р Германия, а от друга, категорично заявяват, че не знаят Ф. И. да им дължи пари.

По делото не е категорично и безспорно установено обстоятелството, св. Пл. А. да е подавал жалба срещу св. Ф. И. в полицията на гр. Франкфурт на Майн в Р Германия, кога и от какво естество.

В контекста на изложеното, настоящият въззивен съдебен състав/както правилно е приел и РРС/ намира, че в хода на разследването не са извършени всички необходими и допустими процесуално - следствени действия, и действия по събиране на доказателства, така, щото да бъдат проверени версиите и на двете страни по делото, с оглед разкриване на обективната истина по делото, което от своя страна предпоставя и съответния правен извод, който следва да бъде направен след това.

Настоящият въззивен съдебен състав, като взе предвид изложеното, намира, че постановление от 10.06.2016г. на Прокурор в РРП, с което на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 330 ЗМ 291/ 2015г. по описа на ОДМВР - Разград, вх. № 1502/2014г. на РП – Разград, образувано и водено срещу Г.Й.А. и П.Й.А., за престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, следва да бъде отменено. А, делото да бъде върнато за доразследване, в хода на което, да се разпита съпругата на свидетеля Б. М. Д., относно лицата и обстоятелствата, при които е дала парите, собственост на св. Ф. И.; да се направи опит да се издирят свидетели, „работили" при Ф. И. в Р Германия заедно със свидетелите П. и Г. А., които да потвърдят или отхвърлят тяхната версия; следва да се изиска справка от Полицията в град Франкфурт на Майн в Р Германия, с приложени към нея заверени копия, евентуално на жалбата подадена от св. Пл. А. срещу Ф. И., за която твърди, че е подадена от него.

До такъв правилен извод е достигнал и РРС в атакуваното определение.

Освен това, настоящият въззивен съдебен състав намира, че следва да бъде извършена очна ставка между свидетелите П.А. и Б. М. Д. относно изясняване на обстоятелството – каква е конкретната сума/размер и вид валута, евро или лева/, която св.Б. Д. е предал на св.Пл. А.; следва да бъдат издирени и разпитани двете жени, на които св.Б. Д.твърди, че е предал сумата от 200лева, които не познава, но твърди, че е виждал да влизат и излизат в къщата на св. Ф. И., включително и чрез извършване на разпознаване от страна на св.Б. Д. по отношение на двете процесни жени.

Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни сочените в протеста доводи, че по досъдебното производство е събран необходимия доказателствен материал, за да бъде постановен крайния прокурорски акт, с който е прекратено наказателното производство водено срещу Г.Й.А. и П. Й. А., за престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл.26,

ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, поради недоказаност на обвинението.

Всичко посочено налага потвърждаването на атакуваното определение на РРС.

По изложените съображения, Разградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 190/04.07.2016г., постановено по ЧНД № 548/2016г. по описа на Разградския районен съд, като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

РЙ

2.