О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Разград, 02.12.2016г.
Окръжен съд - Разград,
наказателно отделение, на втори декември две
хиляди и шестнадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
при секретаря……………..
и с участието на прокурор……………………
като разгледа ЧНД №
371 по описа за 2016г. на Окръжен съд – Разград, докладвано на 29.11.2016г. на съдията Теодора Нейчева и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по
реда
на
чл.243,
ал.4 и ал.5 НПК.
С постановление от 15.11.2016г. на Окръжна прокуратура – Разград, на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК, е
прекратено наказателно производство под № 12/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Разград, водено срещу Ремизе Съртева за деяние по чл.123, ал.1
НК, поради недоказаност.
Недоволна от постановлението е останала Х.Т.П.,
наследник и съпруга на починалия на
14.11.2015г., която го обжалва в
законния срок. Според жалбоподателя постановлението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като направените от прокурора изводи за
прекратяване на производството по посоченото по-горе досъдебно производство са
направени въпреки, че по делото са останали неизяснени релеватни за предмета на
доказване обстоятелства и не е проведено всестранно, пълно и обективно
разследване, за да се потвърдят с категоричност изводите на прокурора за
прекратяване на производството. Моли
съда да отмени обжалваното постановление като
върне делото на Окръжна прокуратура – Разград
за продължаване на следствените действия на досъдебната фаза със задължителни
указания. Подробни съображения в този смисъл са развити в жалбата.
Окръжният съд, след като се
запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по досъдебно производство № 12/2016
г. по описа на ОСлО при ОП-Разград, водено
срещу Ремизе Съртева за деяние по чл.123, ал.1 НК, с изразеното становище на жалбоподателя и провери
изцяло правилността на обжалваното постановление, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално
легитимиран субект – в качеството му на
наследник на пострадал.
Разгледана по същество се явява основателна
по следните съображения:
С посоченото
постановление е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 12/2016 г. по описа на
ОСлО при ОП-Разград, водено срещу Ремизе Съртева за деяние по чл.123, ал.1 НК,
поради недоказаност.
Изводът на наблюдаващия делото
прокурор, че разследването по делото е проведено обективно, всестранно и пълно,
като производството по същото следва да се прекрати на основание на основание
чл.243, ал.1, т.2 НПК е необоснован, а изложените в жалбата възражения на
пострадалия са основателни.
Досъдебно
производство № 12/2016 г. по
описа на ОСлО при
ОП-Разград е образувано на 24.03.2016г. срещу Ремизе Юсуф Съртева за извършено престъплание по чл.123, ал.1 НК.
В хода на ДП са разпитани свидетелите
- Х.Т.П., Мустафа Мусов Палов, Тефик Мусов
Палов/първата от тях съпруга на починалия
Муса Мустафов Палов, а вторият и
третият – негови синове/ и св. Айше Т. Мусова.
Обвиняемата Ремизе
Юсуф Съртева се е възползвала от правото си да не дава обяснения.
Назначена е СМЕ, с вещи лица д-р
Д.Радойнова –ръководител УНС по съдебна медицина и деонтология при МУ – Варна и
началник на Клиника по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Марина” – Варна, д-р
Стефан Янев, специалист по кардиология в УМБАЛ „Св.Марина” – Варна и д-р Яна
Гинкова, специалист по вътрешни болестии кардиология в МЦ „Санита”-Варна.
От заключението на СМЕ е установено по
отношение на обвиняемата Ремизе Юсуф
Съртева следното: Относно въпроса към вещите лица на СМЕ - Да даде заключение - Дали
действията на медицински фелдшер Ремизе Юсуф Съртева, с ЕГН ********** при консултирането на пациента МУСА
МУСТАФОВ ПАЛОВ от гр. Лозница на 14.11.2015 година при посещението му във ФЦСМП
- Лозница са правомерни нормативно, в унисон с добрата медицинска практика и
имат ли причинна връзка с настъпилата смърт същия ден, заключението е следното:
От предоставените материали в следственото
дело (свидетелски показания и медицински документи - РК (рецептурна книжка) №
5615294; копие на фиш за спешна мед. помощ, извършена в 8.05 ч. на 14.11.2015г.
с амбулаторен № 3746; 2 броя ЕКГ (електрокардиограма) от същата дата и копие на
фиш за спешна мед. помощ, извършена у дома на починалия в 9.05 ч. с амбулаторен
№ 3748/14.11.2015г.) се установява, че приживе Муса Мустафов Палов-60 г. е имал
следните диагностицирани заболявания:
захарен диабет - тип 2 (ЗД) с неизвестна
давност, на лечение пер ос (през устата) с Еукреас 50/850 мг в доза 2x1 т. и
Амарил 4 мг 1 т. дн.;
хипертонична болест (ХБ) от 1,5-2 год., на лечение с
Тертензиф SR 1,5 мг 1 т., Бизогама 10 мг 1 т. дн. и Егирамлон 10/5 мг 2x1 т., с
незадоволителен медикаментозен контрол и обичайни стойности на АН (артериално
кръвно налягане) на фона на това лечение. По данни мед. фелдшер Ремизе Съртева
стойностите на кръвното налягане на Палов са били 160/90мм Hg;
ИБС (исхемична болест на сърцето), кодирана
в РК с 120.8, код който по международната класификация на болестите (МКБ)
означава Ангина пекторис (стенокардия, гръдна жаба) при физически усилия, но не
е документирано лечение на това заболяване;
Затлъстяване с неясна давност, на
диетолечение, с последваща редукция на телесното тегло с около 20 кг. през
последната година и
ДХПЖ (доброкачествена хиперплазия на
простатната жлеза), без медикаментозно лечение. В свидетелските си показания Х.П.,
съпруга на Муса Палов твърди, че до деня на смъртта той се е чувствал много
добре. На 14.11.2015 г. около 08. ч., Муса е споделил, че не се чувства добре и
има неопределени усещания, локализирани в горния етаж на корема (епигастриума)
и тежест в гърдите. По повод на тези оплаквания семейството му е потърсило
медицинска помощ във ФСМП - Лозница, където е приет и прегледан в 8.05ч. от
мед. фелдшер Ремизе Съртева. В издадения от този преглед фиш за спешна мед.
помощ не е отразена анамнеза (разпит на пациента за оплакванията му), но в
писменото си становище, дадено след смъртта на М. Палов, Съртева посочва, че
пациента е имал краткотрайно стягане в гърдите. По време на самия преглед не е
имал оплаквания. Не е отразен и цялостен обективен статус (състоянието на
болния при прегледа), вписани са само две стойности на АН - 180/100 и 160/90, и
са направени 2 бр. ЕКГ на некалибриран за време ЕКГ апарат (проверено и
потвърдено от агенция „Медицински Одит" към МЗ), без вписани имена и
възраст на пациента, имена и подпис на мед. лице, направило и разчело тези
ЕКГ-та.
Не са назначени и извършени други образни и
лабораторни изследвания. Направените ЕКГ-та са отразени във фиша от този
преглед, без да е вписано разчитането им. В писменото си становище м.ф. Съртева
твърди, че в тези ЕКГ няма данни за остра исхемия. Вписана е диагноза ИБС, но
не е уточнена клиничната й форма. Муса Палов е върнат у дома с уверението, че е
добре, неясно c какви указания за режим, лечение и поведение при евентуален нов
пристъп от гръдна тежест или болка. По пътя обратно към с. Ловско, където е
живеел, Муса Палов не се е оплаквал, но през цялото време се е държал за
гърдите (показания на Тефик Палов - син на починалия). При завръщането си у
дома отново споделил, че не се чувства добре и си легнал. Това притеснило
близките му и те взели решение да отидат за консултация в болницата в гр.
Търговище. Няколко минути по-късно, внезапно състоянието му рязко се влошило,
имал силна стягаща болка в гърдите, станал неконтактен, не реагирал на
повикване, а в показанията си Айше Му сова (мед. сестра в спешен к-т в гр.
Лозен и роднина на Муса), която била пристигнала в дома на пациента преди
повикания в 09.06 ч. спешен екип казва, че болният дишал тежко, държал се за
гърдите, бил блед и изпотен.
В 09.10 ч. на адреса на пациента
пристигнала м.ф. Съртева. В издадения от това посещение фиш за спешна помощ,
отново липсват анамнестични данни (в медицинската практика анамнестичните данни
се събират не само от пациента, но и от неговите близки, когато той е
неконтактен), не е отразено обективното състояние, в което е намерен пациента.
Отбелязано е само АН 0/0, а в графа лекарства и дози е вписано Адреналин 1 амп
субкутанно (подкожно) и 1 банка физиологичен серум венозно. Започнат е
индиректен сърдечен масаж, но болният не е обдишван директно или с балон тип
Амбу, което прави сърд. масаж неефективен. Не е направен задължителния в такива
случаи ЕКГ запис, не е извършена дефибрилация (кардиоелектрошок) на пациента.
Вписан е летален изход (настъпила биологична смърт) в 09.15ч.
От изложените до тук факти става ясно, че
заболяването на Муса Мустафов Палов е започнало остро и внезапно около 08.00 ч.
на 14.11.2015 г. с гръдна опресия (тежест, притискаща болка в гърдите),
епигастрален дискомфорт и общо неразположение, протекли вълнообразно - т.е.
болка за 15-20 мин, краткотрайно затихване и нов тласък. Предоставените ни 2
бр. ЕКГ от 14.11.2015 г. са направени в интервал от 1.12 мин. и са напълно
идентични. Те показват синусов ритъм, сърдечна честота 73 удара/мин., нормална
продължителност на PQ и QT интервалите, елевация (издигане) на S-T сегмента до
2 мм в III и AVF отвеждания (вълна на Пърди), огледален образ с десцендентна
депресия на ST сегмента 1,5 - 2 мм в I и AVL отвеждания, дълбок Q зъбец с
нормална продължителност 0,02 сек., но с абнормно голяма амплитуда, надминаваща
с 1/4 амплитудата на R зъбец в III и AVF отвеждания, негативна Т вълна в I и
AVL и бифазна Т вълна във V2- V6 отвеждания. Не е регистрирана ритъмно-проводна
патология.
Описаните ЕКГ промени, настъпили на фона на
предно торакална болка/дискомфорт, с рецидивиращ характер и голяма
продължителност, каквито е имал пациента, ни дават основание от клинична гледна
точка да приемем, че Муса Палов реализира остър долен миокарден инфаркт (ОМИ)
със ST елевация (трансмурален миокарден инфаркт). Този инфаркт е резултат от
обтурация (запушване) най-вероятно на дясната коронарна артерия в зависимост от
типа на коронарна циркулация.
При почти всички случаи (>90%) ОМИ се
дължи на атеросклероза на коронарните (сърдечни) артерии, която настъпва
по-рано и се развива по-бързо при високорискови хора. Това са пациенти, фамилно
обременени с това заболяване, по-често от мъжки пол и възраст над 50 г. с ХБ и
/или ЗД, пушачи, хора със затлъстяване, хиперлипидемия (ниски стойности на
серумния високоплътен липопротеин, високи стойности на триглицеридите и на
нископлътния холестерол), повишен хомоцистеин, намалена физ. активност и др.
Формираните атеросклеротични плаки водят до
неравности и стеснения в лумена на засегнатата артерия, което нарушава
ламинарния (правия, равномерния) ход на кръвта и води до завихряне (въртеливо
движение с голяма центробежна сила) на кръвотока. Това увеличава
циркумферентния стрес (натиск) върху атеросклеротичната плака и върху цялата
стена на коронарната артерия, по-изразено при болни с ХБ и неовладяно високи
нива на АН, и води до разкъсване на плаката, „изливане" на нейното мастно
съдържимо в лумена на съда, тромбозиране и пълно или почти пълно обтуриране
(запушване) на засегнатия съд. Тази обтурация остро, за продължително време
прекъсва или силно намалява коронарния кръвоток, с последваща тежка исхемия и
некроза (клетъчна смърт) в зоната от миокарда, която е кръвоснабдявана от
запушената артерия.
Болката и предноторакалният (предно
гръдния) дискомфорт са най- важната изява на ОМИ. Те се появяват не само по
време на или след физически усилия, но и в покой, понякога през нощта или скоро
след ставане от сън, най-често в интервала между 6 и 12 ч., с пикова честота
около 9 часа сутринта. Локализират се на широка площ в областта зад гръдната
кост и се разпространяват към двете страни на предната гръдна стена с
предоминиране в ляво, най-често към лявото рамо и надолу по вътрешната страна
на лявата ръка, 4-ти и 5-ти пръст и предизвикват чувство на изтръпване.
По-рядко те ирадиират нагоре към шията и долната челюст или назад в
междуплещното пространство. Понякога (по-често при долен инфаркт, какъвто е в
конкретния случай) болката започва или се разпространява към епигастриума
(най-горната част на стомаха), може да се придружава от гадене, повръщане,
диспепсия, изпотяване и симулира различни абдоминални нарушения, поради което
ОМИ може да се приеме погрешно за остро стомашно, панкреасно или жлъчно
заболяване. Характерът на типичната болка при ОМИ е силно стягяне в менгеме или
обръч, притискане, смазване, чувство на задушаване и дълбока тежест в гърдите.
Тя не се повлиява, не намалява и не прекъсва в покой и в легнало положение.
Нейната продължителност за разлика от другите болкови форми на ИБС е голяма,
над 20- 30 мин., понякога часове, и често протича вълнообразно, на тласъци, с
краткотрайно затихване и ново засилване.
Според критериите на международното
дружество по кардиология и СЗО (световна здравна организация), клиничната
диагноза на трансмуралния ОМИ се базира на триадата:
анамнеза за остро настъпили предноторакална
болка/дискомфорт,
недвусмислени промени в ЕКГ - патологичен Q зъбец,
широк над 0,04 сек. и/или с амплитуда по-голяма от 1/4 от амплитудата на R
зъбеца в същото отвеждане и ST сегмент с елевация > 2мм в две съседни гръдни
отвеждания или > 1мм в две отвеждания от крайниците,
повишени стойности на серумните маркери за миокардна
некроза - СК- МВ изоензим >12 U/1, който се позитивира след 6-8 часа от
началото на инфаркта и се нормализира до 2-3 дни и на кардиачноспецифични
тропонини Т и I > 0,lng/ml, чийто стойности се повишават след 3-12 часа и се
нормализират след 5- Юдни.
Според дефиницията на СЗО, диагнозата на
ОМИ се базира на наличието на най-малко два от изброените три критерия, единият
от които са недвусмислените промени в ЕКГ. От тази триадата, елевацията на ST
сегмента е с най-голяма специфичност за предсказване на диагноза трансмурален
МИ (над 90%). Когато ЕКГ показва описаните недвусмислени промени, диагнозата
може да се постави само по ЕКГ!
Изследването на маркерите за миокардна
некроза в доболничната помощ не е задължително при наличието на другите два
критерия и най-често не се прави, за да се спести ценно време, необходимо за
транспорт на болния до най- близкото болнично заведение. Доболничната стратегия
за поведение при болни със предполагаем или сигурен ОМИ касае пациентите,
техните близки и спешната помощ, защото съдбата на болния в началото на ОМИ е в
неговите собствени ръце и тези на неговите близки и във възможностите на
спешната помощ в даденото населено място.
От изключителна важност е болният да бъде
имобилизиран на легло и без отлагане да бъде повикана бърза медицинска помощ.
Първото изискване към доболничната спешна помощ е възможно най-бързо изпращане
на линейка с добре обучен медицински екип от поне двама човека (лекар и мед.
сестра или при кадрови затруднения само мед. фелдшер със сестра), с опит в
диагностиката, лечението и поведението при ОМИ.
Сега и у нас в България във всички
по-големи областни спешни центрове се използват спешни коронарни линейки с
опитни медици и пълно техническо оборудване, консумативи и медикаменти,
необходими за обезболяване и провеждане на лечение на настъпилите
животозаплашващи усложнения на инфаркта, за провеждане в пълен обем на
кардиопулмонална ресусцитация (действия за възстановяване на дишането и
сърдечната дейност), за дефибрилация при сърдечен арест (спиране на сърцето) и
евентуално за провеждане на доболнична тромболитична терапия в домашна
обстановка и/или по време на транспорта, когато най-близкото болнично заведение
с ИКО (интензивно кардиологично отделение) или отделение за инвазивно лечение
са на разстояние, налагащо транспорт над 60-90 мин.
Базирайки се на изложените до тук
теоритични данни за ОМИ - рискови фактори, анатомични промени в сърдечните
артерии като причина за миокардния инфаркт, характеристика на гръдната болка
като водещ клиничен симптом, електрокардиографски промени, критерии за диагноза
и стратегия за доболнично поведение при пациенти с ОМИ, и след задълбочен
преглед и анализ на данните от приложените в делото медицински документи и
свидетелски показания приемаме, че действията на м.ф. Р.Съртева в случая с Муса
Палов са неадекватни и несъобразени със съвременните общоприети стандарти за
доболнична стратегия при ОМИ, и не съответстват на правилата за добра
медицинска практика.
М.ф. Съртева е пренебрегнала наличните при
този болен рискови фактори, не е снела задълбочено и последователно по
правилата анамнезата му, не е разпознала недвусмислените за остър долен
миокарден инфаркт електрокардиографски промени, а по-късно при посещението й в
дома на болния не е извършила в пълен обем и по правилата кардиопулмонална
ресусцитация.
Действията й показват сериозна
некомпетентност, недопустима за медицинско лице с правомощия за работа в сектор
за спешна помощ. Всичко това е попречило на Съртева да оцени правилно и
адекватно състоянието на М. Палов и спешността му, поради което не е предприела
никакви действия за консултация с лекар кардиолог или интернист и за
транспортирането му към най-близкото болнично заведение с ИКО или още по-добре
към болница с възможности за ангиопластика, стентиране и кардиохирургия, ако
има в близост такава при условие, че болният може да бъде транспортиран за
1-1,5 часа.
По този начин м.ф. Съртева е лишила
пациента от възможността да получи навременно и адекватно лечение, базирано на
съвременните достижения и възможности на медицината, и от шанса да преживее
инфаркта.
Направените от вещите лица изводи за
описаните подробно по –горе нарушения, извършени от обв. Съртева са в унисон и с цитираните писма за
длъжностните задължения и познания на медицинския специалист - медицинския
фелдшер за това, че той трябва да изготвя, разчита ЕКГ, клинични и други данни
при остър коронарен синдром, както и да продължи последващите терапевтични и
поведенчески действия.
На въпроса за причинно-следствената връзка
между действията на м.ф. Р.Съртева и настъпилата смърт, вещите лица са отговорили, че е
трудно да се отговори с пълна категоричност, въпреки сигурните клинични и ЕКГ
данни за ОМИ, защото при М. Палов не е извършена аутопсия. Освен това и днес,
въпреки масовото ранно приложение на тромболитично лечение (в първите 2 часа от
началото на инфаркта) и в малките районни болници, дори и в доболничната помощ,
въпреки големия брой центрове и отделения за инвазивно лечение и въпреки
по-масовото прилагане на спешна сърдечна хирургия, все още много пациенти умират
от ОМИ включително и такива, които са потърсили на време спешна помощ и са
лекувани адекватно, по правилата на добрата медицинска практика и общоприетите
стандарти в съвременната кардиология. Но
пропуските в конкретния случай са отнели шанса на пациента за благоприятен
изход.
С
оглед изложеното, съдът намира, че крайният извод на ОП - Разград не може да бъде
споделен от съда, по следните съображения:
Наказателното производство би могло да бъде
прекратено само при достатъчно доказателства позволяващи категорични изводи по
чл. 24, ал.1 от НПК. В настоящия случай,
все още не са налице достатъчно доказателства за окончателен извод, а
събирането им е възможно и законосъобразно. В тази връзка са основателни възраженията на
жалбоподателя.
Видно от обжалваното
постановление, съдът счита, че НЕ Е НАПРАВЕН ИЗЧЕРПАТЕЛЕН
и ВСЕСТРАНЕН АНАЛИЗ на гласните доказателства, показанията на
свидетелите - Х.Т.П., Мустафа Мусов
Палов, Тефик Мусов Палов/първата от тях съпруга на починалия Муса Мустафов Палов, а вторият и третият – негови синове/ и св.
Айше Т. Мусова, а единстевно е посочено кой, какво е разказал за случая. Следва,
с оглед данните, които сочат свидетелите, особено св. Айше Т. Мусова, да бъде
разпитан като свидетел ЛИЧНИЯ ЛЕКАР на
починалия Муса Палов, д-р ГОРЛЬОВ, който въобще не е разпитван. Същият е вписал
в медицинската документация, приложена по ДП,
като причина за смъртта на Муса Палов – инфаркт, без същият да присъства
по време на смъртта на починалия. Следва да бъде изяснено, кой му е съобщил, че
е починал Муса Палов, така щото да впише като като причина за смъртта на Муса
Палов – инфаркт. Следва да бъде разпитан д-р ГОРЛЬОВ, за заболяванията от които
е страдал преживе Муса Палов , още повече, че от свидетелските показания на св.
Айше Т. Мусова, се сочат факти, че обвиняемата е работила и при него, с оглед
изясняване на обстоятелството, дали същата е знаела, щом е работела при личния
лекар на починалия за заболяванията, от които е страдал преживе Муса Палов, и
които е следвало да има предвид когато последният е потърсил на 14.11.2015г. рано сутрина, медицинска помощ във ФСМП - Лозница,
където е приет и прегледан в 8.05ч. от мед. фелдшер Ремизе Съртева/обвиняемата/, което рефлектира и
върху обема на нарушенията, които същата е извършила, подробно описани в
заключението на СМЕ, посочени по-горе, и на лист 90 – 94 от ДП.
Не е НАПРАВЕН
ИЗЧЕРПАТЕЛЕН и ВСЕСТРАНЕН АНАЛИЗ,
и на писмените доказателства, вкл. на медицинската документация, приложена по
ДП. Не е НАПРАВЕН
ИЗЧЕРПАТЕЛЕН и ВСЕСТРАНЕН АНАЛИЗ,
и на заключението на СМЕ, още повече, че
от същото се установяват МНОЖЕСТВО, извършени от обвиняемата нарушения,
подробно описани в заключението на СМЕ, посочени по-горе, и на лист 90 – 94 от
ДП.
В контекста на изложеното, следва
да бъде посочено, че съгласно практиката на ВКС, неведнъж е посочвано, че експертизата не е
доказателство или доказателствено средство и оценката в експертното заключение
не е обвързваща за
съда, респективно за прокурора, но винаги изисква от съда, респективно от прокурора аргументация за нейното приемане или
отхвърляне, което не
е сторено в настоящия случай от прокурора по отношение на заключението на СМЕ и
същото в съвкупност с отстаналите доказателства/гласни и писмени/ по ДП.
В този аспект, относно въпроса за причинно-следствената връзка
между действията на м.ф. Р.Съртева и настъпилата смърт, вещите лица са отговорили, че е трудно да се отговори с пълна
категоричност, въпреки сигурните клинични и ЕКГ данни за ОМИ, защото при М.
Палов не е извършена аутопсия. Но пропуските в конкретния случай са отнели
шанса на пациента за благоприятен изход. Тоест,
вещите лица са отговорили, че е трудно да се отговори с пълна категоричност на въпроса за причинно-следствената връзка между действията
на м.ф. Р.Съртева и настъпилата смърт на М.Палов, а не, че не е налице такава, за да се приеме, че
действително не е налице такава причинно-следствената
връзка. Ето защо, с
оглед изясняване по безспорен и категоричен начин на обстоятелството –дали е
налице или не е налице причинно-следствената
връзка между действията на обвиняемата Р.Съртева и
настъпилата смърт на
М.Палов, следва да бъде извършена ексумация на трупа на починалия М.Палов,
естествено ако е налице съгласие за това на неговите роднини, още повече, че една
от тях, която не е доволна от процесното постановление за прекратяване на
наказателното производство, водено срещу обв. Съртева, е неговата съпруга,
която го обжалва пред настоящата съдебна инстанция. И едва тогава, ако не е налице такова съгласие,
прокурорът след като направи обстоен и всестранен анализ на събрания
доказателствен материал по ДП, следва да направи извод дали има или няма причинно-следствената връзка между
действията на м.ф. Р.Съртева/обвиняемата/ и
настъпилата смърт на
М.Палов, които действия вещите лица
определят категорично като нарушения, които
са отнели шанса на пациента за благоприятен изход.
По изложените по - горе съображения съдът
счете, че в хода на досъдебното производство не са положени всички процесуални
усилия, за да бъдат изяснени обстоятелствата по делото, имащи значение за
разкриване на обективната истина и разследването не е проведено пълно и
всестранно. Прекратявайки, наказателното производство в нарушение на чл. 107,
ал. 5 от НПК без да са подложени на внимателна проверка всички събрани
доказателства и без да са изчерпани всички способи на доказване, предвидени в НПК,
Окръжна прокуратура – Разград е постановила
незаконосъобразен и необоснован акт, който съдът следва да отмени и да върне
делото на прокурора за изпълнение на указанията, дадени по – горе в мотивите на
настоящото определение.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.243, ал.5, т.3 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО постановление от 15.11.2016г. на Окръжна прокуратура – Разград, с което на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК, е
прекратено наказателно производство под № 12/2016 г. по описа на ОСлО при ОП-Разград, водено срещу Ремизе Юсуф Съртева за
деяние по чл.123, ал.1 НК, поради недоказаност.
ВРЪЩА на Окръжна прокуратура - Разград, досъдебно производство № 12/2016 г. по описа на
ОСлО при ОП-Разград, за изпълнение на дадените в мотивите на определението указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Варненския апелативен съд в седемдневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: