О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е

на ДИМИТРИНКА ВАСИЛЕВА – председател на съдебния състав, постановил Присъдата по в.н.о.х.д. № 15/2016г. по описа на Разградския окръжен съд

Съгласна съм, че деянието по чл.313, ал.1 от НК може да бъде преквалифицирано по чл.313, ал.3 от НК, каквато е и практиката на Разградския окръжен съд / Решение № 58 от 03.08.2010г., постановено по в.н.а.х.д № 153/2010г. по описа на РОС/; съгласна съм, че въззивният съд може да извърши преквалифициране на деянието на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК като измени първоинстанционната присъда и приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, но не съм съгласна, че в конкретния случай са налице основания за упражняване тези правомощия на въззивния съд , по следните съображения и правни изводи:

Деянието по чл.313 от НК е документно престъпление; наказанието по чл.313, ал.1 от НК се налага и на онзи, който извърши престъплението по чл.313, ал.3 от НК, но двете деяния по тези две хипотези са различни от обективна страна.

За разлика от деянието по чл.313, ал.1 от НК, деянието по чл.313, ал.3 от НК е двуактно престъпление, което от обективна страна се изразява в две отделни и последователни изпълнителни деяния - невярно удостоверяване на определени обстоятелства в частен документ или електронно съобщение и употреба на така създадения документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства. Извършването и на двата акта подлежи на доказване от обективна и субективна страна.

Именно, поради това различие при двете деяния, с цитираното от защитата пред първоинстанционния съд Решение № 239 от 09.07.2013г. на ВКС по н.д.№ 649/2013г., II н.о. този състав на ВКС приема, че „Въззивният съд е съд по същество, в чийто правомощия по чл.337, ал.1, т.2 НПК е да преквалифицира деянието в същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, но само при условие, че не променя фактите, с които е сезиран и по които подсъдимият се е защитавал. При отсъствие на надлежно изменение на обвинението по чл.287 НПК, други факти извън изложените в обвинителния акт съдът не може да квалифицира”, в този смисъл са и други решения в съдебната практика.

В случая, делото е разгледано по реда на гл.27 НПК, при хипотезата на чл.371, т.1 от НПК.

С оглед на изложеното горе различие от обективна страна на двата състава по чл.313, ал.1 и по чл.313, ал.3 от НК, в обстоятелствената част на обвинителния акт, в частта относно обвинението по чл.313, ал.1 от НК не се съдържат и факти, сочещи на състава и по чл.313,ал.3 от НК, за да може въззивният съд при същите факти, с които е сезиран и по които подсъдимият се е защитавал да упражни правомощията си по чл.337, ал.1, т.2 от НПК да измени присъдата като преквалифицира деянието от чл.313, ал.1 по чл.313, ал.3 от НК, без да бъде нарушено правото му на защита.

Независимо от утвърдената постоянна съдебна практика, че нотариусът не е орган на власт по см.на чл.313, ал.1 от НК разследването по делото е било проведено в посока на извършено деяние по този текст от НК, по който текст е бил изготвен и внесен в съда обвинителния акт срещу подсъдимия.

При внасяне на обвинителния акт в съда, прокурорът не е упражнил и правомощията си по чл.287 от НПК да повдигне ново обвинение по чл.313, ал.3 от НК и ако страните поискат да се подготвят по новото обвинение, съдът да отложи съдебното заседание, а както е посочил и ВКС „При отсъствие на надлежно изменение на обвинението по чл.287 НПК, други факти извън изложените в обвинителния акт съдът не може да квалифицира”.

СЪДИЯ:

ДГ