МОТИВИ към особеното мнение на съдия Теодора Нейчева по Определение от 19.05.2016г. по ВЧНД № 137/2016г. по описа на Разградския окръжен съд:

Не споделям становището на мнозинството от състава на въззивния съд, че следва да бъде отменено протестираното определение на РРС от 13.04.2016г., постановено по чнд № 253/2016г. по описа на посочения съд и да бъде потвърдено постановлението от 25.02.2016г на прокурор при Разградска районна прокуратура, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-В-242/2013г. по описа на ОД на МВР – гр. Разград. В този аспект, намирам за необоснован и неправилен извода на прокурора да прекрати наказателното производство, тъй като е в противоречие със събрания доказателствен материал по посоченото ДП, от който се предпоставя извода, че са извършени нарушения, както от водача на лек автомобил “Тойота авенсис” с рег. № РР 0670 АН, св. Ф.А.Ф, така и от св. Д.Р.Д, водача на мотоциклет „Сузуки" с per. № РХ 1419 X, субсумиращи се под нормата на чл.343 ал.1 б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като право на прокурора е да прецени дали и срещу кого от тях да повдигне обвинение за извършено престъпление, както и да определи съответната му правна квалификация. В контекста на изложеното се явява и установената въз основа на събраните гласни, писмени доказателства, както и съответните заключения на експертизи – АТЕ/няколко/ и СМЕ, фактическа обстановка по производството. В този аспект, намирам, следното: Безспорно е установено, че на 08.09.2013 г по път Е-70, при км.67+682 м по посока гр. Русе, се е движел лек автомобил “Тойота авенсис” с рег. № РР 0670 АН, управляван от Ф.А.Ф. Приближавайки до отбивка вляво на пътното платно за “автосервиз Илко”, водачът намалил плавно скоростта, дал ляв мигач и насочил автомобила към маркировъчната линия М1, в средата на платното за движение. Тези му действия са били възприети от движещите се в колона зад него мотоциклетисти, сред които е бил и жалбоподателя А.. Мотоциклетистите са се движели със скорост над разрешената за движение извън населено място - около 123, 8 км.ч Първият от тях успял да заобиколи движещия се с около 10-15 км.ч. автомобил от лявата му страна. Вторият /св. Димитров/, започнал спиране при приближаването си към автомобила, но не могъл да спре и се е блъснал с управлявания от него мотоциклет “Сузуки” в задната част на автомобила “Тойота”, със скорост около 58,2 км.ч. Вследствие от удара, изхвърчал от мотора, прехвърлил се през капака на леката кола и паднал на земята. Третият от мотоциклетистите – пострадалият А., видял че стоповете на моторите пред него светват и също задействал спирачките на своята “Хонда”, но не успял да спре преди да стигне до мотоциклета “Сузуки” и се е блъснал в задната му част. В резултат от този удар е паднал на земята, от което са му били причинени и установените от назначената съдебномедицинска експертиза увреждания. Четвъртият от мотоциклетистите – св. Николов е намалил скоростта и е успял да премине от дясната страна на автомобила и мотоциклетите. В хода на разследването по досъдебното производство е извършен разпит на всички участници в процесното ПТП и са назначени няколко автотехнически експертизи. Назначената медицинска експертиза установява причинените на жалбоподателя А. телесни увреждания. От заключението на назначената автотехническа експертиза се установява, че ако мотоциклетистите са се движили със скорост до 80 км.ч. в създадената пътнотранспортна ситуация, всеки от тях би имал възможност да спре преди мястото на удара. Като причина за възникване на автопроизшествието е посочено движението на мотоциклетите със скорост по-висока от разрешената за съответния пътен участък, а като друга такава закъснението, което е допуснал водачът на мотоциклет “Сузуки” да започне спирането. Експертите допускат, че пострадалият А., също може да е допуснал такова закъснение, но и дори това да не е така, поради спирането на предния мотоциклет вследствие на удара в автомобила, мотоциклет “Хонда” също се е ударил в задната част на мотоциклет “Сузуки”. Изяснено е,че водачът на лекия автомобил Феим е възприел в огледалото за обратно виждане движещите се мотоциклетисти, в момента когато е започнал маневрата завиване в ляво и е намалил скоростта си, за да ги изчака да го изпреварят преди да завие. От заключението на допълнителната автотехническа експертиза се установява, че св. Феим не е имал възможност да ускори автомобила до скоростта, с която са се движили мотоциклетите в момента на удара. Преди Ф. А. да започне спиране скоростта на автомобила е била 60 км/ч. Тя е по висока от 58,2 км/ч., от което следва, че ако Феим не би започнал спиране не би се стигнало до сблъсък между лекия автомобил и мотоциклета. Св. Ф. е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако не е намалявал скоростта, а движещият се след него мотоциклет е намалил скоростта си до 58,2 км/ч. Към момента на удара на мотоциклет „Сузуки” в задната част на л.а. Тойота вдясно от автомобила е имало достатъчно разстояние мотоциклетът да премине без да напуска ширината на лентата. Могъл е да премине и отляво като част от напречния му габарит би бил в лентата на насрещно движение, но колелата му ще се движат в полагащата му се лента. С оглед изложеното считам, че св.Ф.А.Ф като водач на лек автомобил, е имал задължение преди започване на маневрата да се убеди, че същата няма да създаде опасност за останалите участници в движението /чл.25 от ЗДвП/, като той има и задължение да бъде особено внимателен към водачите на двуколесните превозни средства/чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП/, но като не е изпълнил тези си задължения, тоест с това си виновно поведение, намирам, че същият е станал причина за извършване на процесното ПТП. А, по отношение на водачът на мотоциклет “Сузуки”, св. Д., който също се е движел с несъобразена скорост и не е задействал спирачките на управляваното от него МПС своевременно, което именно е предизвикало и сблъсъка между неговия мотоциклет и лекия автомобил, и е причинило удара на пострадалия А. в него, считам, че същият с това си виновно поведение е извършил нарушение на чл.21 ал.1 и чл. 23 ал.1 от ЗДвП, и с това, от своя страна също е станал причина за извършване на процесното ПТП. Само за пълнота, следва да бъде отбелязано и това, че водачът на МПС, който действа в нарушение на правилата за движение не може да бъде оневинен, само защото и друг участник на пътя допуска нарушение/в този см. решение № 91/11.03.2010 г. на ВКС по н.д. 728/2009 г. на ВКС/, като в контекста на предходното, както бе посочено по-горе, право на прокурора е да прецени дали и срещу кого от тях да повдигне обвинение за извършено престъпление, както и да определи съответната му правна квалификация.

С оглед на изложеното намирам, че въззивният съд следваше да потвърди протестираното определение на РРС от 13.04.2016г., постановено по чнд № 253/2016г. по описа на посочения съд.

СЪДИЯ: