Мотиви към Присъда № 10 / 15.02.2013 г.

по НОХД № 199 по описа на Окръжен съд Разград за 2012г.

Окръжна прокуратура Разград е повдигнала обвинение срещу:

Б.Х.М. за това, че в периода 10.04.2009г. до 31.12.2009г. в гр. Разград, при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на документи с невярно съдържание - „Справки за пробега по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 2/21.03.2005г. на МФ ( за категориите - инвалиди от войните и военноинвалиди от мирно време)" за месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2009г., в които е вписал общо 7229 неизпълнени курсове по основна градска линия № 5 от транспортната схема на Община Разград, съзнателно е дал възможност на друго юридическо лице „Автобустранс" ЕООД да получи чуждо движимо имущество - сумата 1 512 лева като целева субсидия за транспорт от Републиканския бюджет, без да има правно основание за получаване на такова имущество – престъпление по чл.212 ал.2 в.в. с чл.26 ал.1 НК;

М.А.Ф. за това, че:

1. В периода 01.01.2007г. до 31.12.2009г. в гр.Разград, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание - "Месечни справки за изминал пробег" за месеците: януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2007г., за месеците: януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2008 година, за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2009 година, в които са вписани общо 776 неизпълнени курсове по основна градска линия № 8 от транспортната схема на Община Разград, които представил в Община Разград и получил чрез Едноличния си търговец "М.Ф." без правно основание чуждо движимо имущество – сумата 1228 лева като целева субсидия за транспорт от Републиканския бюджет, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212 ал.1 НК в.в. с чл.26 ал.1 НК;

2. В периода 01.01.2007г. до 31.01.2010г. в гр.Разград, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание - "Списъци на учащи се и студенти" за месеците, януари, февруари, март, април, май, юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2007 година, за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2008 година, за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2009 година, и м.януари 2010 година, в които е вписано, че са превозвани лица по категории, съгласно Наредба №2/2006 г. на МФ, по линията Разград - Дянково - през Диамант - 25км. и обратно, линията Разград – Лозята и обратно, линията Разград – Пороище и обратно, от транспортната схема на Община Разград, като лицата са несъществуващи и нямащи право на безплатен превоз или на превоз по намалени цени, съгласно Наредба № 2 / 2006г. на МФ, които списъци представил в Община Разград и получил чрез Едноличния си търговец "М.Ф." без правно основание чуждо движимо имущество - общо сумата от 8 487,55 лв. като целеви средства за транспорт от Републиканския бюджет, от които 589,30 лева за превоз на ученици до 16 годишна възраст, 7560,20 лева за превоз на ученици над 16 годишна възраст и студенти и 338,05 лева за превоз на пенсионери, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212 ал.1 НК в.в. с чл.26 ал.1 НК;

В.Н.Ц. за това, че в периода 01.07.2008г. до 31.01.2010г., в гр.Разград, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „Главен експерт "Транспорт" в Община Разград, не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество - сумата от 5586,55лв., представляваща целеви средства от Държавния бюджет, предназначени за компенсиране на безплатните и по намалени цени пътувания по групи правоимащи лица, съгласно Наредба № 2 / 2006г. на Министъра на финансите, като не е изпълнил задълженията, които има по длъжностната характеристика: "Раздел трети – Основна цел на длъжността - Обслужване на населението с автобусни и таксиметрови превози: раздел четвърти - Области на дейност – контрол върху транспортното обслужване и състоянието на техническите средства за организация на движението по пътищата; Раздел пети: Преки задължения – проверява подадените справки от фирми, извършващи обществен превоз на пътници с договори с Община Разград, имащи право на субсидия; не е извършил необходимата проверка – текуща и последваща, за съответствие на подадените от превозвачите данни за издадени безплатни и с намаление карти на превозени категории пътници с фактически предоставените транспортни услуги, на подадените справки от фирми, извършващи обществен превоз на пътници с договори с Община Разград, имащи право на целеви средства – приел подадените от превозвача ЕТ "М.Ф." – с.Дянково, "Списъци на учащи се и студенти" за месеците: юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2008година, за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2009 година, и м. Януари 2010 година, в които е вписано че са превозвани лица по категории, съгласно Наредба № 2 / 2006г. на МФ, по линията Разград – Дянково – през Диамант – 25км. и обратно, линията Разград – Лозята и обратно, линията Разград – Пороище и обратно, от транспортната схема на Община Разград, заверил за този период "Справки за разпределение на субсидиите за компенсиране на пътуванията по намалени цени на учащи се и пенсионери в Община Разград", които са изготвени въз основа на документи с невярно съдържание – „Списъци на учащи се и студенти" представени от М.А.Ф. в качеството му на собственик и управител на ЕТ "М.Ф." – с. Дянково, в които е вписано, че са превозвани лица по категории, съгласно Наредба № 2 / 2006г. на МФ по линията Разград – Дянково – през Диамант – 25км. и обратно, линията Разград – Лозята и обратно, линията Разград – Пороище и обратно, от транспортната схема на Община Разград, като тези лица са несъществуващи и нямат право на безплатен превоз или на превоз по намалени цени, съгласно Наредба № 2 / 2006г. на МФ, не е предприел навременни и ефективни мерки – да констатира неверните данни, подавани от този превозвач, да определи и предложи за одобрение полагащите му се намалени целеви средства и в резултат от това е последвала значителна щета за Държавния бюджет на Република България – неоснователно изплатени на ЕТ "М.Ф." – с.Дянково целеви средства за транспорт в общ размер 5586,55лв. – престъпление по чл.219 ал.1 НК в.в. с чл.26 ал.1 НК.

В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл.45 и чл.86 ал.1 в.в. с чл.84 ал.3 ЗЗД, предявен от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, за осъждане на В.Ц. да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер 5 586,55лв., претърпени от вмененото на същия престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1.07.2008г. до окончателното й изплащане. Министърът на финансите като представител на Държавата е конституиран в процеса като граждански ищец, представляван от Областния управител на Разград.

Представителят на ОП – Разград в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че същото е доказано от фактическа и правна страна в рамките, установени съобразно събраните доказателства в хода на досъдебното производство и съдебното следствие. Предлага на съда да наложи на подсъдимите наказания в размер от минималния до средния такъв, определен в закона за съответните престъпления.

Гражданският ищец Държавата, представлявана от Министъра на финансите, поддържа предявения граждански иск чрез явилия се в съдебно заседание пълномощник на Областния управител на Разград. Моли съда да осъди подс.Ц. да заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в пълен размер, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимите Б.Х.М., М.А.Ф., В.Н.Ц. и техните защитници в съдебно заседание при проведено предварително изслушване по реда на чл.371 т.1 НПК са се съгласили да не се провежда разпит на част от посочените от прокурора свидетели, а при постановяване на присъдата да се ползват показанията им, дадени в хода на досъдебното производство. Предвид техните изявления и одобреното от съда тяхно съгласие е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.373 ал.1 НПК.

Подс. Б.Х.М. изразява становище, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Счита, че в Община Разград субсидиите са разпределяни неправилно и поради това на него му се следва дори по-голяма сума от тази, която е получил за инкриминирания период. Моли съда да го признае за невиновен и да го оправдае.

Подс. М.А.Ф. изразява становище, че не е извършил двете престъпления, вменени му с обвинителния акт. Счита, че прокуратурата неправилно е изградила своята обвинетелна теза и тя не почива на събраните доказателства. Моли съда да бъде оправдан.

Подс. В.Н.Ц. изразява становище относно своята невиновност. Счита, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. Излага твърдение, че в служебните му задължения въобще не влизат функции, свързани с дейностите, посочени от прокурора като неправомерно извършени от него. Моли съда да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства и експертизи, констатира от фактическа страна следното: Подсъдимият Б.М. е управител на „Автобустранс”ЕООД. Предметът на дейност на търговското дружество е автомобилни превози в страната и чужбина, поддържане и ремонт на транспортни средства, подготовка и квалификация на кадри и всяка друга дейност, незабранена от закона. Едноличен собственик на капитала на „Автобустранс”ЕООД е „Автобус – Транс – Инвест”АД, чийто представител е отново Б.М.. „Автобустранс”ЕООД е притежавал лиценз № 521, издаден на 7.06.2005г. от Министъра на транспорта и съобщенията, за превоз на пътници, със срок на валидност до 6.06.2010г.

Подсъдимият М.Ф. е собственик на ЕТ”М.Ф.”. Предметът на неговата търговска дейност обхваща вътрешна и външна търговия, таксиметрови и други услуги за населението, ресторантьорство, хотелиерство, производство на стоки и услуги, строителна дейност, туристическа дейност в страната и чужбина.

Подсъдимият В.Ц. е назначен на длъжността Главен експерт „Транспорт” в дирекция „Управление на стопанските дейности” в Община Разград със заповед № 25 / 6.10.2006г. на кмета на същата община (л.73, т.8 от ДП). По отношение на този подсъдим е съставена длъжността характеристика, приложена в материалите от ДП (л.70 и 71 от същия том), с която е запознат в деня на издаване на заповедта за назначаване. Считано от 14.04.2008г., длъжността, която подс.Ц. заемал, е преминала към дирекция „Инвестиционни дейности и околна среда” със заповед № 1563 / 20.06.2008г. на кмета на Община Разград (л.51, т.8 от ДП), а впоследствие, от 1.10.2008г. длъжността е преминала към дирекция „Стопански дейности и околна среда”, видно от заповед № 3307 / 15.12.2008г. на кмета на Общината (л.43, т.8 от ДП). Функциите, които били вменени на подсъдимия, съгласно неговата длъжностна характеристика, се отнасяли до осигуряване на качествено транспортно обслужване на гражданите на Община Разград, контрол върху транспортното обслужване и състоянието на техническите средства за организацията на движението по пътищата. В изпълнение на служебните си задължения, Ц. разработвал транспортната схема на общината и проекти за промени в нея, изготвял конккурсни документации за провеждане на процедури за възлагане на обществен превоз на пътници по линии от транспортната схема на общината, участвал в комисиите по провеждане на конкурсите и по контрола върху изпълнение на договорите от транспортните фирми за обществен превоз на пътници, съгласувал проекти за маршрутни разписания за специализиран превоз на пътници, за маршрутни разписания за редовни автобусни линии и техните промени, проверявал подадените справки от фирми, извършващи обществен превоз на пътници с договори с Община Разград, имащи право на субсидии във връзка с реализираните загуби по вътрешноградския транспорт, изпълнявал други функции, възложени му от прекия ръководител. В.Ц. изготвял периодично работни планове за своята дейност (т.8 от досъдебното производство), които били съгласувани със заместник – кмета, включващи неговите задължения за участие в конкурсни комисии, проверки за спазване на маршрутните разписания, дейности, свързани с обслужването на транспортната схема в общината, изготвяне на месечни справки за изминат пробег по линиите от транспортната схема.

След проведен конкурс в Община Разград, „Автобустранс”ЕООД е определен със заповед № 1479 / 10.07.2007г. на кмета на общината (л.77, т.3 от ДП) за изпълнител на обществен превоз на пътници по комбинацията градска линия № 5 + градска линия № 4а от утвърдената транспортна схема на Общината и е разпоредено сключването на договор в 30 – дневен срок след влизане в сила на заповедта. Въз основа на проведения конкурс и издадената заповед, между Община Разград и „Автобустранс”ЕООД е сключен договор № 430 / 31.08.2007г. (л.145 – 146, т.9 от ДП), чийто предмет включва осъществяването на обществени превози на пътници по редовни автобусни линии градска линия № 5 + градска линия № 4а от утвърдената транспортна схема на Община Разград. Срокът на действие на договора е определен от деня на неговото подписване до 30.08.2014г. Търговското дружество е поело задължение да изпълнява превоза по автобусните линии с пет броя автобуси „Рено мастер” с рег. №№ С 9369 МН, С9483 МН, С9482 МН, С9463 МН, С 9480 МН и резервен автобус „Рено мастер” с рег. № С 9820 МР – чл.12 от договора. В чл.13 страните са предвидили условие да не се извършват превози с други автобуси, освен когато изпълнението е обективно невъзможно с посочените основни и резервен автобус – в този случай се допуска извършването на превоза с друг автобус, притежаващ сходни характеристики. В действителност „Автобустранс”ЕООД изпълнявал възложената линия освен с основните пет автобуса, още и с автобус рег. № РР 88 94 АМ, управляван от свидетеля Милко Станчев. Съгласно маршрутното разписание на градска линия № 5, автобусите са извършвали превоз на пътници по маршрута ЖК”Орел – център – „Балканфарма”АД и обратно, като дължината на един курс е била 4,650км. в едната посока, или 9,3км. в двете посоки. Съобразно приложеното към договора маршрутно разписание, както и взетото впоследствие решение № 567 / 24.11.2009г. на Общински съвет – Разград, въз основа на което е било изготвено ново разписание, поетото от „Автобустранс”ЕООД договорно задължение в периода април – декември, 2009г. е за 20 095 броя курсове по градска линия № 5. От тях дружеството – превозвач е изпълнило 15 242 броя курсове с посочените шест автобуса. В периода от м.април до м.декември, 2009г., подс. Б.М. съставил справки, на които се подписал. Същите били именувани „Справка за пробега по чл.5 ал.1 от Наредба № 2 / 21.03.2005г. на МФ за категориите – инвалиди от войните и военноинвалиди от мирно време” за месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2009г.(т.5, папка №1 от веществените доказателства). Наименованието на подаваните справки се запазило, въпреки, че посочената наредба е отменена на 1.01.2006г. Справките били представени в Община Разград с цел изплащане в полза на „Автобустранс”ЕООД на дължимите държавни субсидии за покриване на загубите, реализирани по градските линии, които представляваното от него дружество изпълнявало. В справките подсъдимият декларирал, че всички курсове, уговорени съгласно договора, са изпълнени, въпреки, че знаел, че има и неизпълнени курсове. Така подсъдимият вписал в справките и впоследствие декларирал пред Община Разград и неизпълнените 4 853 броя курсове по градска линия № 5 за периода април – декември, 2009г. Тези действия той извършил, за да получи управляваното от него дружество длъжимите държавни субсидии съобразно курсовете, уговорени в договора с общината, вместо реално изпълнените такива.

В Община Разград е проведен и конкурс за изпълнител на обществен превоз на пътници по автобусни линии Разград – с.Дянково + Разград – с.Дянково (през „Диамант”) + градска линия № 8. Със заповед № 2468 / 20.10.2006г. на кмета на Община Разград (л.78, т.3 от ДП), за изпълнител на комбинацията автобусни линии е обявен ЕТ”М.Ф.”. Въз основа на проведения конкурс и издадената заповед, между Община Разград и ЕТ”М.Ф.” е сключен договор № 327 / 22.11.2006г. (т.6, папка №1 от веществените доказателства), чийто предмет включвал осъществяването на обществени превози на пътници по редовни автобусни линии Разград – с.Дянково + Разград – с.Дянково (през „Диамант”) + градска линия № 8 от утвърдената транспортна схема на Общината с приложени към него маршрутни разписания за всяка от линиите. Срокът на действие на договора е определен от момента на подписването му до 3.11.2011г. Съгласно маршрутното разписание на градска линия № 8, автобусите извършвали превоз на пътници по маршрута сп.”Водна централа – сп.ЖК”В.Левски” и обратно, като е предвидено курсовете да се осъществяват само в делнични дни, а в почивни дни линията не се е изпълнявала. Дължината на курса на градска линия № 8 била 5,2 км. в едната посока, съответно 10,4км. в двете посоки, според приложеното към договора и повторно представено маршрутно разписание на л.74, т.3 от ДП. Поетото от ЕТ”М.Ф.” договорно задължение в инкриминирания период е: за 2007г. – 508 броя курсове, а за 2008г. и 2009г.- по 506 броя курсове по градска линия № 8, или за целия период задължението обхващало изпълнението на 1520 курса. От тях дружеството – превозвач е изпълнило 495 курса през 2007г., 489 курса през 2008г. и 490 курса през 2009г. В периода от 1.01.2007г. до 31.12.2009г. служителите във фирмата на подс.Ф., изготвили проекти на „Месечни справки за изминат пробег” за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2007г., за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2008 година, за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2009 година. Справките били изготвени, като служителите отчитали извършените курсове, вписани в пътните листи на шофьорите на автобусите. В пътните листове, обаче, броят на изпълнените курсове бил 495 курса за 2007г., 489 курса за 2008г. и 490 курса за 2009г. Въпреки това в справките било вписано, че всички курсове, уговорени съгласно договора, са изпълнени. Така в документите били вписани и неизпълнените 13 броя курсове за 2007г., 17 бр. курсове за 2008г. и 16 броя курсове за 2009г. по градска линия № 8. В периода от 1.01.2007г. до 31.12.2009г. подсъдимият Ф. ***, като ги прилагал всеки месец към изходящи от него писма, адресирани до общината, въпреки, че знаел, че съдържат данни и за неизпълнените от неговите автобуси 46 броя курсове. Горното той сторил, за да получи чрез едноличния си търговец дължимите държавни субсидии съобразно курсовете, уговорени в договора с общината, вместо реално изпълнените такива.

Субсидиите за покриване на загубите по вътрешноградските пътнически превози били предвидени в централния бюджет и като такива били държавни по своя характер. След представяне на информация от общините, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията утвърждавал списък за разпределението на субсидиите по общини и по видове превози, съгласуван с министъра на финансите, съгласно реда, приет с Наредба № 3 / 4.04.2005г. за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони. По този ред през 2007г. в Община Разград на четири пъти била преведена държавна субсидия за компенсиране на загубите по вътрешноградските превози в общ размер 42 512лв., през 2008г. субсидията била в размер 63 014лв., преведена на пет транша и през 2009г. от държавния бюджет били преведени четири пъти субсидии в общ размер 50 367лв. Всички постъпили суми от държавния бюджет за периода от 2007г. до 2009г. били разпределени и изплатени на фирмите – превозвачи, без преходен остатък за следващите години. Разпределението на постъпилите от държавата средства се осъществявало в общината, както следва: на „Автобустранс”ЕООД за изпълняваните от него градски линии № № 2, 4а и 5, както и за градските части от линиите Разград – с.Осенец с дължина на градската част 2,8км. и Разград – с.Дряновец с дължина на градската част също 2,8км.; на „Алкатур” за изпълняваната градска линия № 6; на ЕТ”М.Ф.” за изпълняваната от него градска линия № 8, градската част от линията Разград – с.Дянково с дължина на градската част 3,8км. и градската част от линията Разград – с.Дянково през завод „Диамант” с дължина на градската част 12,2 км.; на ЕТ”С.Янакиев” за изпълняваната от него градска част от линията Разград – с.Раковски с дължина на тази част 3,3км. и градската част от линията Разград – с.Липник и с.Киченица с дължина на тази част също 3,3км.; на ЕТ”Карина” за изпълняваната от него градска линия № 7 (сезонна), градската част от линията Разград – с.Гецово с дължина на градската част 3,8км. и градската част от линията Разград – Цар Калоян с дължина на тази част 2,8км.

Включени по посочения начин в разпределението, всеки от превозвачите имал право на субсидия, формирана съгласно решение № 638 / 21.07.2003г. на Общински съвет Разград по показателите подлежащ на субсидиране пробег и реализирана загуба на километър пробег, допълнено с последващо решение № 90 / 15.03.2004г. (л.145 от същия том) за определяне на коефициенти, с които се умножава изминатият от автобусите пробег в зависимост от пътниковместимостта на автобусите. Съотношението между тези критерии било 75 % за изминат пробег и 25 % за реализирана загуба, утвърдено с по-ранна заповед № 211 / 13.03.2001г. на Кмета на Община Разград, което се запазило като такова при действието на новото решение № 638 / 21.07.2003г. на Общински съвет Разград. Именно с цел определяне на размера на субсидиите, превозвачите представяли в общината справките за изминат пробег, коментирани по-горе, и справки за финансовите резултати. Справките се обработвали при постъпването им от св.С.С., заемаща през инкриминирания период длъжността счетоводител в Община Разград, съвместно с подс.В.Ц. в качеството му на главен експерти”Транспорт”. Двамата ги обработвали, като извършвали проверка дали декларираните в справките за изминат пробег курсове по градските линии съответстват на броя на курсовете по сключените договори. Подсъдимият Ц. изготвял справки за пробега на автобусите, обслужващи вътрешноградските линии (съдържащи се в т. 8 и т.10 от ВД), в които като начални данни вписвал данните от сключените договори и броя и дължината на курсовете. Когато установявала декларирани курсове в повече от договорените, св.С. коригирала справките за изминат пробег, представени от подсъдимите М. и Ф., и в разпределението на субсидиите се вземали предвид само тези курсове, които били договорени. Служителите на общината не разполагали с механизъм, по който да извършват проверка дали декларираните в справките курсове от двамата подсъдими действително са били извършени, поради което разпределяли субсидиите именно въз основа на отчетения от подсъдимите пробег в справките. С.С. изготвяла справки за разпределение на субсидиите за вътрешноградски транспорт в Община Разград, като съобразявала постъпилите от държавния бюджет средства за покриване на загубите на вътрешноградския транспорт за всеки месец и приетите критерии съгласно решение № 638 / 21.07.2003г. и решение № 90 / 15.03.2004г. на Общински съвет Разград, както и заповед № 211 / 13.03.2001г. на Кмета на Община Разград. Свидетелката се подписвала, подс.В.Ц. също подписвал справките. Така изготвените и подписани справки се предоставяли за одобрение на св.Л.Ц. ***. След като св.Л.Ц. одобрявал разпределението на субсидиите за съответния месец, същите се изплащали на фирмите – превозвачи.

Така на „Автобустранс”ЕООД за периода м.април – м.декември, 2009г. били изплатени субсидии за всички изпълнявани от него градски линии в размер 30 902,74лв., а действително полагащите му се съобразно реално извършения пробег по градска линия № 5 следвало да бъдат в размер 30 172,12лв. В резултат на съставените от него справки за изминатия пробег, в които декларирал неизпълнените 4 853 броя курсове по тази градска линия, управляваното от него дружество „Автобустранс”ЕООД получило неследващи се субсидии в размер 730,62лв. за нереализиран пробег от 31 591км.

В резултат на представените от М.Ф. справки за изминатия пробег, в които декларирал неизпълнените 46 броя курсове за целия период от 2007 до 2009г., на същия били изплатени субсидии за 2007г. в размер на 831лв. вместо полагащите му се 765лв., за 2008г. – 2 062лв. вместо полагащи се 1 991лв. и за 2009г. – 2 101,69лв. вместо полагащите се 2 034,74лв. Така за 2007г. М.Ф. получил неследващи се субсидии в размер 66лв., за 2008г. – 71лв. и за 2009г. – 66,95лв. Общият размер на недължимите, но получени държавни средства, изплатени на подс.Ф. чрез едноличния търговец, бил 203,95лв. за нереализиран пробег от 575км. през 2007г., 594км. за 2008г. и 589км. за 2009г.

Освен за компенсиране на загубите на превозвачите по вътрешноградския транспорт, държавата отпускала средства за компенсиране и на намалените приходи на фирмите – превозвачи от прилагането на намалени цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници. Редът за отпускането на този вид държавни субсидии е определен в едноименната Наредба № 2 / 31.03.2006г. на МФ. Средствата за компенсиране на пътуванията с ценови облекчения се предоставяли до размер, определен в държавния бюджет за тази цел, при спазване на приоритетите за разходване на бюджетните средства, определени със закона за държавния бюджет за съответната година. В глава втора от Наредба № 2 / 2006г. са предвидени различни права за пътуване на отделни категории пътници. За учениците до 16 – годишна възраст, подлежащи на задължително обучение, е осигурена възможността за снабдяване с безплатни абонаментни карти за пътуване по междуселищния транспорт, когато в населеното място, в което живеят, няма училище – чл.10 от Наредбата. На учениците над 16 – годишна възраст и студентите редовно обучение, както и на пенсионерите, е осигурена възможността за намаление на цената на абонаментните карти по междуселищния транспорт – чл.8 и 9 от същата Наредба.

При осъществяване на междуселищния транспорт по линиите Разград – с.Дянково през завод „Диамант” и Разград – с.Дянково, ЕТ”М.Ф.” издавал абонаментни карти на посочените по-горе категории пътници. Освен това, същият издавал абонаментни карти и на ученици, пътуващи по обслужваните от него междуселищни линии, които учели в Професионална гимназия по облекло „С. Николица Спасо – Еленина”, находящо се в гр.Разград и пътувайки от селата, учениците слизали на спирката до това училище. В билетния офис на фирмата свидетелите С. Шефкет и С. Фейзула съставяли следните списъци: „Списък на учащи се и студенти, пътуващи по линията Дянково – Разград – през Диамант – 25км. и обратно”, „Списък на учащи се и студенти, пътуващи безплатно ПГПО „С. Николица Спасо – Еленина”, „Списък на пенсионерите, пътуващи за лозята по линията Дянково – Разград”, „Списък на ученици до 16 години, пътуващи по линията Дянково – Разград – през Диамант – 25км. и обратно” (т.4, папки № № 1 и 2 от веществените доказателства). Всеки месец двете свидетелки получавали компютърно напечатани списъците, съдържащи имена и лични данни на пенсионерите и учениците над 16г. възраст и студентите. В някои случаи им ги носела св.Е.А., а в други случаи – подс.М.Ф.. По отношение на списъците с имена на ученици до 16г. възраст практиката била различна – понякога билетопродавачите получавали напечатани предварително списъци с имена и данни, но по-често ги съставяли на място – при идването на ученика в офиса, те го вписвали с отбелязване на имена и лични данни. Практиката била следната: учениците до 16 – годишна възраст получавали безплатни абонаментни карти два пъти годишно – първата карта била валидна от 15 септември до 31 януари и при издаването й ученикът представял служебна бележка от училището в началото на първия срок, а втората карта била валидна от 1 февруари до 30 юни и при нейното издаване ученикът представял отново служебна бележка, че е записан за ученик през втория срок на съответната учебна година. В повечето случаи билетопродавачите вписвали данните на учениците в списъците, но имало случаи, в които давали на самите ученици да свършат това. Учениците над 16 – годишна възраст, вкл. и учениците от ПГО”С. Николица Спасо – Еленина”, както и пенсионерите, получавали абонаментни карти всеки месец на намалени цени. Учениците представяли на билетопродавачите бележник, а пенсионерите представяли бележка от НОИ, удостоверяваща, че са се пенсионирали. Свидетелките не проверявали по друг начин самоличността на лицата, на които издавали карти за пътуване.

С. Шефкет и С. Фейзула издавали абонаментните карти, а лицата се подписвали срещу името си в съответните списъци. Ако списъкът бил предварително подготвен от подс.Ф. или св.Е.А. и предаден на продавачите, последните дописвали имената на лица, на които издавали абонаментни карти, но не фигурирали в напечатания списък. Двете свидетелки не извършвали друга проверка относно обстоятелствата дали лицата, представящи се за ученици и пенсионери, действително посещават училище, съответно че са се пенсионирали, а издавали картите само въз основа на представените бележници и удостоверения от НОИ. Впоследствие свидетелките предавали списъците на св.Е.А.. Подс.Ф. *** с цел получаване на държавни средства за компенсиране на намалените приходи от продажбите на карти за безплатно пътуване и такова по намалени цени. В придружителното писмо, с което подсъдимият депозирал всеки месец списъците в общината, същият посочвал списъци на лица от Пороище. Такива списъци на практика той не е представял и по делото липсват доказателства да е получавал субсидии за продадени абонаментни карти за линия Разград – с.Пороище. Установява се в хода на съдебното следствие, че в действителност списъците са на ученици, учещи в Професионална гимназия по облекло „С. Николица Спасо – Еленина” и пътуващи по другите междуселищни линии, обслужвани от ЕТ”М.Ф.”.

В хода на наказателния процес се установява от заключението по изготвената в досъдебното производство съдебно – счетоводна експертиза, че за 2007г. в представените от подс.Ф. *** фигурират ученици с неправилно изписани единни граждански номера, лица, които не са ученици и пенсионер, починал през м.ноември, 2007г., а включен в списъка за м.декември, същата година. За 2008г. и 2009г. и за м.януари, 2010г. в списъците, представени от подсъдимия, били включени лица, които не са ученици, имена, които се повтарят два пъти, а в списъците на пенсионерите били включени лица, които са починали. Така издадените от ЕТ”М.Ф.” абонаментни карти на тези лица, са: за 2007г. – 8 броя карти на ученици до 16 – годишна възраст, 134 броя карти на ученици над 16 – годишна възраст и 3 броя карти на пенсионери; за 2008г. – една карта на ученик до 16 – годишна възраст, 302 броя карти на ученици над 16 – годишна възраст и 17 броя карти на пенсионери; за 2009г. – 353 броя карти на ученици над 16 – годишна възраст и 36 броя карти на пенсионери и за м.януари, 2010г. – 14 броя карти на ученици над 16 – годишна възраст и 3 броя карти на пенсионери. Констатацията извършил разследващия орган, като изискал справки от училищата (т.5 и 6 от ДП), списъци на ученици от МОМН (т.6 от ДП) и справки от Националната база данни население (л.149 – 196, т.9 от ДП).

Имената на лицата се повтарят в списъците за всеки от следващите месеци, защото същите са получавали многократно карти за пътуване. Имената на учениците до 16 – годишна възраст са шест: А. Ерсин А., Емрах Тахир А., Тефик Незри Тефик, Елис Адем А., Назифе Х. Осман и Анифе Ферхат Шевкет.

Имената на учениците над 16 – годишна възраст са осемдесет и две: Азизе Сезгин Нури, Али Рушен Али, А. Бейзат А., А. Бейхан А., Венцислав М. Левенов, Евшан Ердинч Риза, Елвин Бейтиева Алиева, Елис Февзи Реджеб, Емине Алкин, Емине Мехмед Н., Емине С. Алиосман, Емрах Тахир А., Иззет Кадиров Иззетов, Исмаил А. Мехмед, Исмаил Б. Хатиб, Махмуд Ниязи Х., Медиха Динчер Ниязи, Мехмед Рагубов Мехмедов, Назифе Османова Хасанова, Назифе Фикретова Саджитова, Невис Недрет Селим, Несрин Васфи Хаккъ, Нурсел Махмудова Кадирова, С. Аптула С., Сабрие Джелилова Османова, Садифе Бейти Али, С. Гюрсел Х., Тургай Даил А., Тюркян Бейти Али, Фатме Беляйдин Абдил, Фатме Севджан Ибрахим, Халил Фикретов Якубов, Х. Менду Али, Хатче Ердинч Ремзи, Хюлия Незри Тефик, Емран Али Бедри, Хюсеин Сезгин Х., Фатме Джелил Шабан, Хатче Мертин Али, Кадер Бейзат А., Севгин Сезгин Исмаил, Али Х. Шюкри, Билян Илиев Ковачев, Ерол Биролов О., Пламена Дочева, Али Аптулов Хюсеинов, Мехмед Джелилов А., Фатме Севджан Ибрахим, Елис Адем А., А. Ерсин А., Тефик Незри Тефик, Садифе Мехмед Махмуд, Бейти Сунай Бейти, Емихан С. Алиосман, Салиха Хюсеинова, Наим Седатов Ибрахимов, Фатме Мехмедова Мехмедова, Наим Седатов Ибрахимов, Айгюл Айдън С., Нериман Тюкшан Хасанова, Имрен Х. Шевкет, Весиле Неджатиева Реджебова, Анифе Ферхат Шевкет, Вилдан Исуф Адем, Юнер Юксел Наим, Хошгюн Ерол Али, Айше Невзатова Шюкриева, А. Ерджанов Ахмедов, Бехти Бехти Мехмед, Денис Илханова Махмудова, Дилбер Сюрхан Осман, Емине Ибрахим Басри, Ефраим Ремзиев Ефраимов, Мехмед Себайдинов Мехмедов, Невин Фикретова Саджидова, Нури Сезгин Нури, Осман Фикретов О., С. Джелил Осман, Саткъ Басриев Саткъев, Сидика Менду Али, Тюркян Неджати Мехмед, Иваничка Д. Петкова.

Имената на пенсионерите са десет: Борис Йорданов Енчев, Пенчо Пенчев Стефанов, Тодор Йорданов Кушлев, Ради Пенев Тиханов, Мицо Къйчев Мицов, Дауд Мехмедов Хюсменов, Николина Антонова, Петър Колев, Велика Борисова Христова и Христо Маринов Н..

Съдът в настоящия си състав приема, че нито билетопродавачите, а още по-малко подс.Ф., са знаели горните обстоятелства при съставянето на списъците и впоследствие при представянето им от подсъдимия в общината. М.Ф. не е познавал лицата, които са получавали абонаментни карти за пътуване, не е участвал и в извършването на проверката на служебните бележки от училищата, бележниците и удостоверенията от НОИ.

При постъпването им в Община Разград, списъците на учениците и пенсионерите, на които са били издадени карти за пътуване, били предавани от деловодството директно в счетоводния отдел. Свидетелката С.С. нямала записано задължение да извършва проверки по тях, но вършела тази дейност по устно нареждане на прекия й ръководител. Същата извършвала формална проверка за наличието на право за издаване на безплатна карта или закупена по намалена цена – проверявала пълното изписване на ЕГН в списъците, повтарящи се ЕГН, дали в населеното място на съответния ученик няма училище, респ. същият няма право на безплатна карта за междуселищен транспорт, също така по единния граждански номер сравнявала възрастта на ученика. В една от годините – 2008 или 2009, без свидетелката да може да конкретизира по-точно, изискала справки от отдел „Образование” на общината и от ЕТ”М.Ф.” относно обстоятелството, че лицата в списъците на ученици до 16 – годишна възраст са действително такива. Подс.Ф. й представил служебни бележки. Когато в процеса на работа С. установявала, че в списъците има грешка в ЕГН – непълно изписване, повторение, или е включено лице, нямащо право на безплатна или по намалени цени карта, тя го изключвала и не го вземала предвид при формирането на размера на дължимите на превозвача държавни субсидии. В края на всеки списък отбелязвала изключените лица само като брой, но не и като имена. Поради тази причина съдът не може да установи дали за повтарящите се в списъците имена и ЕГН – всички или част от тях, свидетелката е констатирала това обстоятелство и съответно ги е изключила. Посочения по-горе брой издадени карти на лицата, които са прекъснали обучението си, които са били с неправилно изписани ЕГН или са починали, св.С. не могла да констатира. Те били включени в общия брой карти, за които свидетелката в периода от 1.01.2007г. до 31.01.2010г. всеки месец съставяла справки за разпределение на субсидиите за компенсиране на безплатни и по намалени цени пътувания на учащи се и пенсионери в Община Разград (т.8 от веществените доказателства). След съставянето и подписването на всяка справка, свидетелката я носела на подс.В.Ц., като в някои случаи носела и списъците, а в други – не. В.Ц. нямал задължение да осъществява контрол върху списъците с имена на ученици и пенсионери, но подписвал изготвените от св.С. справки за разпределение на субсидиите. След неговия подпис справките се представяли за одобрение на заместник – кмета на общината – св.Л.Ц., който също ги подписвал и субсидиите се изплащали на фирмите – превозвачи.

По този ред подсъдимият М.Ф. получил чрез едноличния си търговец суми от държавния бюджет, отпуснати за компенсиране на намалените приходи от издадените безплатни карти и карти, продадени на намалени цени. За 2007г. същият получил сумата 30 516,40лв. за издадени безплатни карти на ученици до 16 – годишна възраст, 14 498,55лв. за карти на ученици над 16 – годишна възраст и 2 712,45лв. за пенсионери. За 2008г. получените субсидии били в размер съответно 19 967,21лв., 13 596,90лв. и 3 904,25лв. През 2009г. отпуснатите субсидии били в размер 25 328,30лв. за издадени карти на ученици до 16 – годишна възраст, 14 914,50лв. за карти на ученици над 16 – годишна възраст и 3 409,75лв. за пенсионери. За м.януари, 2010г. тези суми били съответно 2 409,20лв., 1 198,65лв. и 212,75лв. Вещото лице по назначената в хода на съдебното следствие счетоводна експертиза е установило, че за издадените карти на посочените по-горе групи лица с неправилно изписани единни граждански номера, които не са били ученици, за повтарящите се имена и за лицата, които са починали, ЕТ”М.Ф.” е получил за целия инкриминиран период субсидии в размер 347,50лв. за карти на ученици до 16 – годишна възраст, 7 267,05лв. за карти на ученици над 16 – годишна възраст, 338,05лв. за карти на пенсионери и общият размер на тези субсидии е 7 952,60лв.

Подсъдимите Б.Х.М. и М.А.Ф. не са осъждани.

Горните обстоятелства се установяват от събраните в хода на наказателното производство доказателства: удостоверения за актуално състояние на „Автобустранс”ЕООД и ЕТ „М.Ф.”; лиценз за превоз на пътници; длъжностна характеристика на подс.В.Ц. и работни планове за извършваната от него дейност; заповеди №№ 1479 / 10.07.2007г. и 2468 / 20.10.2006г. на кмета на Община Разград за определяне на изпълнителите на транспортните линии от проведените конкурси; договор № 430 / 31.08.2007г., сключен между Община Разград и „Автобустранс”ЕООД и одобреното маршрутно разписание на градска линия № 5; договор № 327 / 22.11.2006г., сключен между Община Разград и ЕТ”М.Ф.”, с приложено към него маршрутно разписание за градска линия № 8; пътни листи, удостоверяващи курсовете на автобусите, обслужващи градска линия № 5 – събрани в хода на ДП и в хода на съдебното следствие; справки, именувани „Справка за пробега по чл.5 ал.1 от Наредба № 2 / 21.03.2005г. на МФ за категориите – инвалиди от войните и военноинвалиди от мирно време” за месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2009г.; пътни листи, удостоверяващи курсовете на автобусите, обслужващи градска линия № 8; справки, именувани „Месечни справки за изминат пробег” за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2007г., за месеците: януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2008 година, за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2009 година; справки за финансови резултати; писма от М.Ф.,***, към които били приложени горните месечни справки; решение № 638 / 21.07.2003г. на Общински съвет Разград; последващо решение № 90 / 15.03.2004г. на ОС Разград; заповед № 211 / 13.03.2001г. на Кмета на Община Разград; справки за пробега на автобусите, обслужващи вътрешноградските линии, изготвени от В.Ц.; справки за разпределение на субсидиите за вътрешноградски транспорт в Община Разград, изготвени от св.С. и подс.В.Ц. и одобрени от зам. – кмета св.Л.Ц.; списъци на учащи се и студенти, пътуващи по линията Дянково – Разград – през Диамант – 25км. и обратно; списъци на учащи се в ПГ по облекло „С. Николица Спасо – Еленина; списъци на пенсионерите, пътуващи за лозята по линията Дянково – Разград; списъци на ученици до 16 години, пътуващи по линията Дянково – Разград – през Диамант – 25км. и обратно; справки и удостоверения от училищата – събрани на ДП и в хода на съдебното следствие; писмо и списъци на ученици от МОМН; справки от Националната база данни население; справки за разпределение на субсидиите за компенсиране на безплатни и по намалени цени пътувания на учащи се и пенсионери в Община Разград, подписани от св.С., подс.В.Ц. и одобрени от зам. – кмета св.Л.Ц.; графическа експертиза; съдебно – счетоводни експертизи – изготвени в хода на ДП и в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелите Б.С., С.С., Д.Д., Д.Х., В.В., Ст.М., Ф.А., С.Шефкет, Л.Ц., Ст.А., С.Фейзула, Е.А., Св.М., М.Х., Р.Р., М.Станчев; показанията на св.Й.С., снети на ДП и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.373 ал.1 НПК; справки за съдимост на подсъдимите, частично от техните обяснения.

Конкретното разпределение на субсидиите за покриване на загубите на вътрешноградския транспорт по превозвачи е предмет на съдебно – счетоводната експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие (л.531 и сл. от съдебното производство), за изготвянето на която вещото лице е съобразило приложените в досъдебното производство и посочени по-горе справки, както и пътните листи, включващи реалния брой курове, изпълнени по градски линии № № 5 и 8, вкл. и тези, представени за изпълнението на курсове с резервен автобус по градска линия № 5. На базата на събраните доказателства вещото лице е направило извод и за посочените по-горе размери на субсидиите, които са получени от „Автобустранс”ЕООД и подс.М.Ф. чрез неговия ЕТ, без реално да са изпълнени декларираните курсове – 730,62лв. за „Автобустранс”ЕООД и 203,95лв. за подс.М.Ф.. По отношение на субсидиите, получени от М.Ф. за покриване на загубите от прилагането на намалени цени за пътуване на ученици и пенсионери, вещото лице е съобразило лицата, фигуриращи в списъците на учениците и пенсионерите, на които са издадени карти и ги е съпоставило с лицата, за които в наказателното производство са събрани доказателства относно техния статус – писма и удостоверения от директорите на училища (вкл. и тези, събрани в хода на съдебното следствие), писмо с приложен списък от МОМН с посочване на лицата, които действително са били ученици в инкриминирания период, справки от НБД „Население” за пенсионерите, на които са издадени карти за пътуване. При тази съпоставка вещото лице е направило извод, че субсидиите, които М.Ф. е получил по направлението за компенсиране на намалените приходи от издадените безплатни и по намалени цени карти за пътуване, отнасящи се за лица, които са с неправилно изписани ЕГН, които не са били ученици, пенсионери, които са починали и лица, които се повтарят в списъците, са в размер 347, 50лв. за 2007г., 7267,05лв. за 2008г. и 338,05лв. за 2009г.

От заключението на изготвената графическа експертиза (л.114 – 116, т.4 от ДП) се установява, че саморъчните подписи срещу „Управител: инж.Б.М.” в „Справки за пробега по чл.5 ал.1 от Наредба № 2 / 21.03.2005г. на МФ, подадени от месец април до месец декември, 2009г., са изпълнени от подс.Б.М.. По отношение на месечните справки за изминал пробег, представени в общината от подс.Ф., вещото лице е дало заключение, че справките, подадени за месеците ноември и декември, 2007г., февруари, март и юни, 2008г., са изпълнени лично от подсъдимия, а останалите справки, подадени от месец януари, 2007г. до м.декември, 2009г., не са изпълнени от него.

Назначената в хода на съдебното следствие счетоводна експертиза и графическата експертиза са изготвени от лица с необходимите компетенции по поставените въпроси, базирани са на събраните в наказателния процес доказателства, поради което съдът ги приема и изгражда въз основа на тях своите изводи. Изготвените заключения на счетоводната експертиза в хода на досъдебното производство (том 4) са депозирани на етап, в който доказателственият материал не е бил попълнен по начина, по който това е сторено в хода на съдебното следствие, поради което размерите на субсидиите, отразени в тези заключения, не се основават на събраните доказателства в тяхната цялост и поради това съдът не ги кредитира в тези части.

Няколко са спорните моменти от фактическа страна, предвид противоречието в събраните доказателства, както и в становищата на прокуратурата и подсъдимите. В обобщен вид тези въпроси се формулират като изясняване на дължината на един курс на градска линия № 8, фактическото неизпълнение на броя курсове по градски линии № № 5 и 8, за които е повдигнато обвинение, знанието на подсъдимите за неизпълнението на тези курсове и съответно за вписването им в месечните справки като извършени и знанието на подс.М.Ф. относно вписването в списъците на лица, нямащи право на абонаментни карти за пътуване, но получили такива.

Определянето на пробега на един курс по градска линия № 8 е от значение за установяването на реално следващия се на подс.М.Ф. размер на субсидиите за покриване на загубите при изпълнението на тази линия. В съдебното производство е представено маршрутно разписание на градска линия № 8 (л.385), заверено от Община Разград, от което се установява, че същото е възложено по предходен договор № 35 / 1.03.2003г. и съгласно неговото съдържание пробегът на линията е бил 5,2км. С писмо изх. № 91 – 00 – 11 / 12.01.2004г. подс.Ф. е поканен в общината за получаване на ново маршрутно разписание, съгласно решение № 49 / 22.12.2003г. на ОС Разград. Същото е представено (л.390) и от него се установява, че дължината на линията е променена на 6,2км., като изрично е отбелязано, че разписанието е възложено с договор № 35 / 1.03.2003г. Впоследствие, на 22.11.2006г. е подписан новият договор № 327, сключен между Община Разград и ЕТ”М.Ф.”, в периода на действие на който попадат инкриминираните деяния. Като неразделна негова част е приложено ново маршрутно разписание, от съдържанието на което се установява, че дължината на курса на линия № 8 е 5,2км. (т.6, папка № 1 от веществените доказателства). В хода на досъдебното производство подс.В.Ц. в качеството си на Гл.експерт „Транспорт” в Община Разград е представил на разследващия орган за втори път екземпляр от действащото в инкриминирания период маршрутно разписание (л.74, т.3 от ДП), което е заверил с текст, че е към заповед № 2468 / 20.10.2006г. (въз основа на която е сключен новият договор № 327 / 22.11.2006г.), както и че разписанието е валидно и към момента на заверката – 26.04.2010г. При това положение съдът приема, че дължината на курса по градска линия № 8 в инкриминирания период 2007 – 2009г. е 5,2км. Представеното в хода на съдебното следствие маршрутно разписание (л.386) не може да формира различен извод, защото върху него липсва подпис на кмета на общината. Маршрутното разписание на л.387, заверено от подс.В.Ц. и справката, изготвена от същия в резултат на изисканата от съда информация от Община Разград, съдът не приема, тъй като по делото не се установява основание, на което да е променена уговорената с договор № 327 / 2006г. дължина на курса. Още повече, че последните два документа са изготвени от В.Ц., след като вече му е било повдигнато обвинение. Обяснението му в съдебно заседание от 14.01.2013г., че е допуснал грешка, защото оригиналното разписание не е било към договора, се опровергава от факта, че е представил за втори път маршрутно разписание в същия вид (л.74, т.3 от ДП). Доколкото повдигнатото спрямо него обвинение съдържа текст, че не е изпълнявал задълженията си, свързани с проверка на справките от фирмите – превозвачи, съдът приема, че същият изгражда своя защитна теза и в тази част не кредитира обясненията му, нито заверените и изготвени от него маршрутно разписание и справка в хода на съдебното следствие.

Съдът приема, че реално извършените от „Автобустранс”ЕООД курсове по градска линия № 5 за инкриминирания период м.април – м.декември, 2009г. са 15 242 броя, вместо уговорените с договора 20 095 броя. При това положение превозвачът не е изпълнил 4 853 броя курсове. Този извод на вещото лице, изготвило счетоводната експертиза, се базира на приложените в хода на ДП като веществени доказателства маршрутно разписание на градска линия № 5, пътни листи на пет броя автобуси, както и на приложените в хода на съдебното следствие пътни листи на резервен автобус с рег. № РР 88 94 АМ. Че автобусите са извършвали толкова курсове, колкото са били вписвани в пътните листи, се установява и от разпита на св.Милко Станчев. Св.Й.С. заявява, че заставайки на една от централните спирки по маршрута на линията, е констатирал, че в натоварените моменти сутрин, обед и вечер, автобусите са спазвали разписанието. В останалото време, обаче, интервалът на преминаването им е бил нарушен и същите не са спазвали редовното разписание. Свидетелят С. дава обяснения и по отношение на курсовете по градска линия № 8, за които обяснява, че също не се изпълняват. Това обстоятелство се потвърждава и от представените пътни листи на автобусите, извършващи курсове по тази линия. Съдът приема, че точният брой на неизпълнените курсове по линия № 8 от ЕТ”М.Ф.” е четиридесет и шест, като взема предвид само тези, за които въобще липсва отбелязване в пътните листи, че са изпълнени. По отношение на останалите листове, в които курсовете са попълнени, но със задрасквания и поправяния, съдът приема, че след като са попълнени в документите, отразяващи тяхното изпълнение, същите са изпълнени. Некоректното попълване на пътните листове може да рефлектира върху административно – наказателната отговорност на водачите на автобуси или върху извод за неправилно осчетоводяване, но не може да доведе до извод за неизпълнение на курсовете над 46 броя до инкриминираните такива 776 броя. Горните изводи относно неизпълнението на курсовете от „Автобустранс”ЕООД и ЕТ”М.Ф.” не се разколебават от представеното в съдебното производство писмо изх. № 10 – 05 – 24 – 6 / 1 / 3.10.2012г. на Началника на ДАИ – гр.Разград (л.229 от съдебното производство). Същото е само доказателство за факта, че този контролен орган не е констатирал нарушения в изпълнението на курсовете, а не че изпълнението е било съответно на договорените маршрутни разписания.

От събраните доказателства по несъмнен начин се установява обстоятелството, че както подс.М., така и подс.Ф. са знаели, че отразените в справките за изминатия пробег курсове съответно на „Автобустранс”ЕООД и ЕТ”М.Ф.” не съответстват на реално изпълнените такива по градска линия № 5 и градска линия № 8. Двамата подсъдими са управители на фирмите – превозвачи и като такива са в известност за цялата дейност, осъществявана от техните служители. Разпитана в съдебно заседание, св.Минка Х. – служител в „Автобустранс”ЕООД, изрично заявява, че подс.М. е човекът, който следи за разписанието на автобусите и дали има неизпълнени курсове. По-горе бе изложен извод относно действителното неизпълнение на част от договорените курсове по маршрутното разписание. След като подс.М. е следил за изпълнението на курсовете, същият е бил в известност за неизпълнената част от тях. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че броят на неизпълнените курсове е голям, при което подсъдимият не е пропуснал този факт. Съдържанието на справките за изминатия пробег е било предварително подготвено в счетоводството на „Автобустранс”ЕООД, но М. се е запознал с него, преди да подпише всяка една от тях и при полагането на подписа същият е съзнавал факта на отразените, но неизпълнени курсове.

Подс.Ф. също е бил в известност за неизпълнените 46 броя курсове по градска линия № 8. Установи се от показанията на разпитаните служители, че неговата фирма не е с многоброен числен състав. Самото обстоятелство, че броят на неизпълнените курсове е голям, сравнен с броя курсове, който е следвало да се изпълнява по договор, води до извод, че подсъдимият е бил в извостност на този факт. Справките за изминатия пробег са били съставени от служителите на едноличния търговец ( а шест от тях и от самия подсъдим), но М.Ф. се е запознал с тях, преди да ги представи в общината и при тяхното представяне същият е съзнавал факта на отразените, но неизпълнени курсове. Св.Е.А. твърди, че тя е лицето, което управлява едноличния търговец с генерално пълномощно, а подсъдимият често отсъства, поради което не е в известност на фирмените дела. Такова пълномощно по делото не е представено. Отделно от това е налице фактът, че самият подсъдим е изготвил част от справките. Като съобразява факта на близката родствена връзка между св.Е.А. и подс.М.Ф., съдът приема, че свидетелката е заинтересована от изхода на делото и не кредитира нейните показания в тази част.

Прокурорът излага твърдение, че от събраните доказателства се установява фактът, че подс.Ф. е знаел за наличието на лица в списъците на учениците и пенсионерите, на които са издадени безплатни карти и такива по намалени цени, но които са нямали право да получат такива карти. Съдът намира това твърдение за недоказано. В разглеждания случай билетопродавачите са отразявали в списъците обстоятелството, че са издавали карти за пътуване на лица, които са идвали и са представяли съответните документи, необходими за удостоверяване на качеството им на ученици и пенсионери. Подсъдимият не е познавал поименно всички лица, поради което не се установява същият да е знаел дали съответното лице е ученик или е прекъснал обучението си, също така дали лицето, което носи удостоверение от НОИ, че е пенсионер, е това, за което е издаден удостоверителният документ. По отношение на лицата с неправилно изписани ЕГН въобще не следва да се анализира знание у подсъдимия за това обстоятелство. Обвинението е за включване в списъците на ученици, които нямат право на безплатни карти и такива с намалени цени. Фактът, че данните на ученика са изписани погрешно, не води до извод за невярност на съдържанието на списъка. За повтарящите се имена в списъците също не следва да се анализира знание у подс.Ф., тъй като те са представяни в този вид в Община Разград и повторенията са били известни на служителите на общината.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: От събраните по делото доказателства следва, че подсъдимият Б.М. е извършил престъпление по чл.212 ал. 2 НК в частта от обвинението, отнасяща се до съставяне на документи с невярно съдържание, именувани „Справки за пробега по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 2/21.03.2005г. на МФ ( за категориите - инвалиди от войните и военноинвалиди от мирно време)" в периода 14.04.2009 – 31.12.2009г., в които е вписал 4853 неизпълнени курсове по основна градска линия № 5 от транспортната схема на Община Разград и съзнателно е дал възможност на „Автобустранс" ЕООД да получи сумата 730,62лв. като целева субсидия за транспорт от Републиканския бюджет, без да има правно основание за получаване на такова имущество. От събраните доказателства следва, че подсъдимият М.Ф. е извършил престъпление по чл.212 ал.1 НК в частта от обвинението, с която му е вменено, че е използвал документи с невярно съдържание – месечни справки за изминал пробег за периода м.януари, 2007 – декември, 2009г., в които са вписани 46 неизпълнени курсове по основна градска линия № 8 от транспортната схема на Община Разград, въз основа на които получил чрез Едноличния си търговец "М.Ф." без правно основание сумата 203,95лв.

Обектът, който е засегнат с всяко от извършените от двамата подсъдими престъпление, са обществени отношения, свързани с опазване на държавно имущество.

Предмет на престъпленията, извършени от Б.М. и М.Ф., е чуждо движимо имущество. Престъплението по чл.212 ал.2 НК, извършено от Б.М., е с предмет 730,62лв., представляващи отпуснати от държавния бюджет субсидии за покриване на загубите по вътрешноградските пътнически превози, за декларирани, но неизпълнени 4853 курсове по градска линия № 5. В останалата част – че при съставяне на справките за пробега Б.М. е дал възможност на „Автобустранс”ЕООД да получи без правно основание целева субсидия за транспорт от Републиканския бюджет над размера 730,62лв. до посочения в обвинителния акт размер 1 512лв., като е вписал като невярно съдържание курсове над 4 853 броя до посочените в обвинителния акт 7229 броя, престъплението не е доказано от неговата обективна страна, изводи за което бяха изложени по-горе, поради което подс.М. следва да бъде признат за невиновен и оправдан в тези части от обвинението.

Престъплението по чл.212 ал.1 НК, извършено от М.Ф., е с предмет 203,95лв., представляващи отпуснати от държавния бюджет субсидии със същото предназначение. В останалата част – че при използване на месечните справки за изминат пробег от М.Ф., същият е получил чрез Едноличния си търговец "М.Ф." без правно основание целева субсидия за транспорт от Републиканския бюджет над размера 203,95 лв. до посочения в обвинителния акт размер 1228 лв., като в същите са били вписани като невярно съдържание курсове над 46 броя до посочените в обвинителния акт 776 броя, престъплението не е доказано от обективна страна, изводи за което бяха изложени по-горе, и подсъдимият следва да бъде оправдан в тази част от обвинението.

Характерът на средствата като държавни такива, а не общински, се установява от нормата на чл.1 ал.1 и чл.2 от Наредба № 3 / 4.04.2005г. – субсидии, предвидени в централния бюджет за вътрешноградски пътнически превози, за които министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията утвърждава списъци и лимити, съгласувани с министъра на финансите. Ето защо възражението на подсъдимите в обратния смисъл не се споделя от настоящия съдебен състав.

Престъпленията, извършени от двамата подсъдими съответно по чл.212 ал.2 НК за М. и чл.212 ал.1 НК за Ф., са съставни. Първият акт от изпълнителното деяние, извършено от Б.М., се изразява в съставяне на документи – месечни справки за изминат пробег, които са с невярно съдържание. Подсъдимият е направил възражение за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с изписването на наименованието на тези документи в обвинителния акт, като е посочена отменена Наредба 2 / 2005г. на МФ. Съдът счита, че такова нарушение не е налице, защото с посочването на наредбата не се препраща към нейните норми, а единствено се посочва заглавието на подаваните от Б.М. справки за пробега. Съставянето на документите от подсъдимия се установява от заключението на графическата експертиза. Същият с подписа си е декларирал обстоятелствата, които са вписани в съдържанието на справките. Неверността се състои в деклариране на 4853 броя курсове по градска линия 5 за инкриминирания период, които е удостоверил като извършени, а в действителност не са били реално изпълнени, което се установява от представените пътни листи, подкрепени от показанията на св.М.Станчев и Й.С.. Със съставянето на документите Б.М. е въвел в заблуждение служителите на Община Разград С.С. и В.Ц., които именно въз основа на декларираните пробези са разпределили отпуснатите от държавата средства за компенсиране на загубите по вътрешноградския транспорт на „Автобустранс”ЕООД. Вторият акт от изпълнителното деяние, с което престъплението е довършено, се състои в получаването на чуждо движимо имущество от управляваното от М. дружество – 730,62лв. от държавния бюджет на РБ.

На подс.М. е повдигнато обвинение за това, че като е съставил документи с невярно съдържание, е дал възможност на юридическо лице да получи чуждо имущество без правно основание. Инкриминирането на това деяние е станало с изменението на чл.212 ал.2 НК, обнародвано в ДВ бр.27 / 10.04.2009г. Изменението на нормата е влязло в сила на 14.04.2009г., поради което времето, в което действията на подсъдимия се квалифицират като престъпление, обхваща периода от 14.04.2009г. до 31.12.2009г. За периода 10.04.2009 – 13.04.2009г. Б.М. следва да бъде признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.212 ал.2 НК.

Първият акт от изпълнителното деяние, извършено от М.Ф., се изразява в представяне в Община Разград на документи – месечни справки за изминат пробег, които са с невярно съдържание. Същият ги е представял в общината в качеството си на собственик на ЕТ”М.Ф.”, приложени към писмо, в което е описвал депозираните от него документи. Неверността на справките се състои в деклариране на 46 броя курсове по градска линия № 8 за инкриминирания период, които е удостоверил като извършени, а в действителност не са били реално изпълнени, което се установява от представените пътни листи. С представянето на документите М.Ф. е въвел в заблуждение служителите на Община Разград С.С. и В.Ц., които именно въз основа на декларираните пробези са разпределили на подсъдимия отпуснатите от държавата средства за компенсиране на загубите по вътрешноградския транспорт. Вторият акт от изпълнителното деяние, с което престъплението е довършено, се състои в получаването на чуждо движимо имущество от М.Ф. чрез неговия едноличен търговец – 203,95лв. от държавния бюджет на РБ.

Държавните средства са получени от двамата подсъдими без правно основание. Ролята на документите, съставени от подс.М. като средство на документната измама по чл.212 ал.2 НК, а за подс.Ф. – използвани като средство съгласно чл.212 ал.1 НК, е да създаде привидно правно основание за разпореждане с имуществото, предмет на престъплението, от страна на служителите на общината, на които са вменени задължения по разпределение на субсидиите. По този начин документите с невярно съдържание са средството, чрез което С.С. и В.Ц. са въведени в заблуждение и именно съдържанието на документите ги е мотивирало да се разпоредят с повереното им имущество в полза на „Автобустранс”ЕООД по първото престъпление и в полза на подс.М.Ф. по второто престъпление, без да съществува правно основание за получаването им.

Б.М. и М.Ф. са направили възражение, че полученото от тях имущество не е без правно основание, тъй като е следвало да получат субсидии дори в по-голям размер. Същите излагат становище за неправилното включване в разпределението на други превозвачи, осъществяващи междуселищни линии. От заключението на вещото лице по изготвената в хода на съдебното следствие счетоводна експертиза се установява, че при разпределение на държавните субсидии за компенсиране на загубите по вътрешноградските линии съгласно Наредба № 3 / 2005г., общината е разпределяла постъпващите от държавния бюджет средства между „Автобустранс”ЕООД, „Алкатур”, ЕТ”М.Ф.”, ЕТ”С.Янакиев” и ЕТ”Карина”. Субсидиите са изплащани, като е взет предвид пробегът по градските линии, изпълнявани от тези фирми, както и градската част на извършваните междуселищни линии, в която са обслужвали градски спирки. При обсъждането на начина, по който превозвачите са били включени в разпределението, следва да се извърши анализ на нормите, съдържащи се в Наредба № 3 / 4.04.2005г. Наредбата предвижда осигуряването от държавата на два вида субсидии – за покриване на загубите по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и за покриване на загубите за междуселищни пътнически превози в слабонаселени планински и гранични райони в страната – чл.1 ал.1 от Наредбата. Последващата употребата на понятието междуселищни линии в същия нормативен акт следва да се тълкува не изобщо за всички такива линии, а за тези, посочени в чл.1. Тълкуването се налага предвид обстоятелството, че Наредба № 3 / 2005г. регламентира субсидирането на точно определен вид превози. Държавните субсидии са целеви средства и следва да бъдат получени съобразно точното си предназначение. В този смисъл и съгласно чл.9 от Наредбата междуселищните линии в чертите на града, изключени от разпределението на субсидии, дължими за загубите по вътрешноградските линии, са тези, осъществявани в слабонаселените планински и гранични райони в страната. Те са изключени, защото подлежат на отделно субсидиране, съгласно чл.2 ал.2 от същата Наредба. В противен случай биха получили два вида субсидии за един и същи пробег, което противоречи на целите на Наредба № 3 / 2005г. По отношение на останалите междуселищни линии, които имат спирки и съответно обслужват населението в градската част, не е предвидено ограничение, изключващо възможност превозвачите, които са ги изпълнявали, да бъдат компенсирани за своите загуби. Предвид липсата на забрана, общината е процедирала законосъобразно, като е включила в разпределението освен градските линии, още и междуселищните такива в тяхната градска част. Още повече, че в това разпределение участие са взели и „Автобустранс”ЕООД и ЕТ”М.Ф.” за осъществяваните от тях междуселищни линии в градските части, наред със субсидиите за изпълняваните градски линии. В този смисъл искането на подсъдимите за преизчисляване на дължимите им субсидии с изключването на „Алкатур”, ЕТ”С.Янакиев” и ЕТ”Карина” от превежданите от държавния бюджет целеви средства, не почива на законовия регламент и е неоснователно.

Съдът приема, че извършените от двамата подсъдими деяния представляват маловажен случай по смисъла на чл.212 ал.6 НК. Горният извод се налага предвид ниския размер на получените средства. Още повече, че разпределението им по месеци в периодите на осъществяване на престъпните деяния, сочи на незначителност на причинените имуществени вреди, сравнени като стойност с общия размер на получените от тях субсидии за реално осъществените превози по градските линии.

За всяко от престъпленията, извършени от Б.М. и М.Ф., са налице признаците на продължавано престъпление, съгласно чл.26 ал.1 НК. Отделните изпълнителни деяния са извършени в периода от 14.04.2009г. до 31.12.2009г. за Б.М. и от 1.01.2007г. до 31.12.2009г. за М.Ф., осъществяват поотделно съставите на едни и същи престъпления, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината за всеки от подсъдимите. Така последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Субект на престъплението по чл.212 ал.2 НК е Б.М.. С подписа си на всяка от месечните справки за изминат пробег за периода м.април – м.декември, 2009г., същият е удостоверил своето авторство при съставянето на документите, послужили като средство за извършеното от него престъпление. Горното обстоятелство се установява от заключението на графическата експертиза.

Субект на престъплението по чл.212 ал.1 НК е М.Ф.. Подсъдимият е представил всяка една от справките за изминат пробег в Община Разград, послужили като средство за извършеното от него престъпление, в периода м.януари, 2007г. – м.декември, 2009г. Горното се установява посредством предоставените от Община Разград за целите на наказателното производство писма, към които са прилагани справките за пробега. Същите М.Ф. е депозирал в общината в качеството си на управляващ ЕТ”М.Ф.”.

От субективна страна Б.М. е действал с пряк умисъл при извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение. Същият е съзнавал, че е съставил документи с невярно съдържание. Този извод се налага от установените по делото обстоятелства, че същият е управител на „Автобустранс”ЕООД и като такъв е в известност за цялата дейност, осъществявана от служителите на фирмата, той е лицето, което следи за разписанието на автобусите и дали има неизпълнени курсове, следователно е бил в известност за неизпълнената част от тях. Подсъдимият е съзнавал, че със съставянето на месечните справки за изминат пробег по градска линия № 5 длъжностните лица в Община Разград ще бъдат въведени в заблуждение относно реалния пробег, подлежащ на субсидиране. Съзнавал е още, че управляваното от него дружество ще получи неследващите се средства от държавния бюджет за неосъществените курсове именно въз основа на декларираните в справките курсове.

Подс.Ф. също е действал с пряк умисъл при извършване на престъплението по чл.212 ал.1 НК. Същият е съзнавал, че използва документи с невярно съдържание и това обстоятелство се доказва от факта, че фирмата на подсъдимия не е с голям числен състав и същият като собственик е бил в известност за дейността на своите работници, вкл. и за неизпълнените от водачите на автобусите курсове по градска линия № 8. Освен това броят на неизпълнените курсове е голям, сравнен с броя курсове, който е следвало да се изпълнява по договор, поради което подсъдимият не е пропуснал фактът на неизпълнение на 46-те броя курсове. Същият е съзнавал, че с използването на месечните справки за изминат пробег по градска линия № 8 длъжностните лица в Община Разград ще бъдат въведени в заблуждение относно реалния пробег, подлежащ на субсидиране. Съзнавал е още, че ще получи неследващите се средства от държавния бюджет за неосъществените курсове именно въз основа на декларираните в справките курсове.

Съдът счита, че второто обвинение, което е повдигнато на М.Ф., е несъставомерно. Подсъдимият е обвинен в това, че в периода 01.01.2007 г. до 31.01.2010 г. в гр.Разград, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – списъци на учащи и пенсионери за месеците от януари, 2007г. до януари, 2010г. е получил чрез едноличния си търговец "М.Ф.", без правно основание чуждо движимо имущество – сума в общ размер 8 487,55 лв. като целеви средства за транспорт от Републиканския бюджет, с намерение да го присвои - престъпление по чл.212 ал.1 НК във връзка с чл.26 ал.1 НК.

От значение за съставомерността на деянието е да се отговори на въпросите дали чрез представянето на списъците на ученици и пенсионери подсъдимият Ф. е въвел в заблуждение св.С.С. *** и дали създаването на невярна представа за факти от обективната действителност относно действителния брой на издадените карти за съответните месеци е мотивирало свидетелката да състави справките за разпределение на субсидиите за компенсиране на безплатни и по намалени цени пътувания на учащи се и пенсионери в Община Разград, въз основа на които е извършено имуществено разпореждане, с цел подсъдимият да набави за себе си чрез едноличния си търговец имотна облага и с това заблуждение да е причинена на държавата имотна вреда.

Съдът счита, че на поставените въпроси следва да се отговори отрицателно. Не става ясно въз основа на какви критерии прокурорът приема, че част от вписаните в съответния списък лица, на които са издадени карти, не са ученици – дали лица с такива имена не живеят на територията на Община Разград, или живеят в общината, но не са навършили съответна възраст, за да ползват правото да пътуват безплатно или с намалени цени, или не учат, или на някакво друго основание нямат право на такава карта. Писмата от директорите на училищата в гр.Разград, че съответните лица не са ученици в поверените им училища, не могат да обосноват извод, че същите не са въобще ученици. В тях се съдържат още данни за неправилно изписани ЕГН, адреси и др.под. неточности по отношение на действително обучаващи се при тях ученици. Друга част от доводите на прокурора, обосноваващи обвинителната му теза – че обвинението е доказано от повторението на имената на лица, на които са били издадени абонаментни карти в няколко последователни месеци, не издържат на твърдението за въвеждане в заблуждение на длъжностното лице в Община Разград. Списъците са представяни на св.С., видно от нейните показания, същата е правила обстойна проверка и ако е имало повторение на ЕГН или неправилно изписани такива, ги е изключвала. Както бе посочено във фактическата част на мотивите по-горе, свидетелката не е водела статистика по имена на изключените от списъка лица, а само ги е отбелязвала като брой. Поради тази причина в наказателното производство не може да се установи дали за посочените имена на лица като повтарящи се в списъка подс.Ф. е получил държавни средства, респ. е причинил имотна вреда на държавата. Но дори това да е така, отново се налага изводът, че свидетелката не е била въведена в заблуждение, защото е проверила всички имена в списъците и съответно е установила повторенията. Същият извод се налага и за лицата с неправилно изписани ЕГН, но за тях следва да се добави и изводът, че грешката в ЕГН не лишава лицето от право на безплатна карта или такава с намалена цена, съответно не лишава и подс.Ф. от правно основание за получаване на субсидия. Установи се от св.показания, че в определени моменти е имало струпване на лица в офиса на ЕТ”М.Ф.” и е напълно логично в бързината да бъдат допуснати грешки от билетопродавача в изписването на личните данни на правоимащите лица.

Деянието е несъставомерно и от субективна страна. Както бе посочено по-горе във връзка с предходните обвинения, документната измама като имуществено престъпление е свързано с получаване на чуждо движимо имущество без правно основание чрез използване на документ с невярно съдържание. Необходимо е в случая деецът да съзнава качеството на документа – че е с невярно съдържание и че именно поради това си съдържание документът мотивира друго лице да извърши акт на имуществено разпореждане в полза на дееца. По конкретното обвинение не се установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства подсъдимият да е съзнавал, че в изготвяните и представяни в Община Разград ежемесечни списъци на лица от съответните категории граждани, на които са издадени абонаментни карти за пътуване по намалени цени, са вписвани несъществуващи и неправоимащи лица, тоест, че списъците са с невярно съдържание относно реалния брой на лицата, на които за съответния месец са издадени такива карти. Установи се от св.показания на С.Фейзула, че учениците над 16 – годишна възраст са представяли бележник, а учениците до 16 – годишна възраст са представяли два пъти в годината служебни бележки от училищата, подписвали са се в списъка и са получавали карти. Лицата, които са се представяли за пенсионери, са носели служебна бележка от НОИ, която е била достатъчна за издаването на карта, без свидетелката да извършва други действия за установяване на самоличността на лицето. При това положение, след като билетопродавачът не е можел да установи основание, на което да откаже издаването на карта, още по-малко може да се вмени знание у подс.Ф. относно обстоятелството, че лицата не са ученици, респ. че в списъците на пенсионери фигурират имена на починали лица. Във връзка с изложеното следва да се посочи, че не е съществувала нормативна база, която да вменява задължение на фирмите – превозвачи и на общините да извършват проверка за правното основание на всяко от лицата да получи карта за пътуване. Едва с изменението на чл.36 от Наредба № 2 / 31.03.2006г. на МФ, обн. В ДВ бр.9 / 2010г., от 1.01.2010г. е влязла в сила нова ал.3, съгласно която, обаче, не фирмите, а общините могат да ползват информация от НОИ и МОМН за правоимащите лица по общини, при това само за техния брой. Отново във връзка с умисъла следва да се посочи, че необходимите документи, които превозвачът е следвало да представи в общината за отпускане на субсидии по реда на чл.30 от наредбата, са били опис – сметки за броя на издадените карти, а не списъци с имена. В случая както подс.Ф., така и длъжностните лица в общината са извършвали действия в повече, отколкото е повелявал законовият регламент.

Предвид горното, съдът счита, че второто обвинение срещу М.Ф. не е доказано по несъмнен начин, тъй като липсват признаци от състава на престъплението от обективна и субективна страна. Същият следва да бъде признат за невиновен и оправдан в тази част от обвинението.

Обвинението, повдигнато на В.Ц., е за това, че в периода 1.07.2008г. до 31.01.2010r. в гр.Разград, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Главен експерт "Транспорт" в Община Разград, не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество – сумата от 5586,55лв., представляваща целеви средства от Държавния бюджет, предназначени за компенсиране на безплатните и по намалени цени пътувания по групи правоимащи лица, съгласно Наредба № 2 / 2006г. на Министъра на финансите, като не е изпълнил задълженията, които е имал по длъжностна характеристика и в резултат от това е последвала значителна щета за Държавния бюджет на Република България – неоснователно изплатени на ЕТ "М.Ф." - с. Дянково, целеви средства за транспорт в общ размер на 5586,55 лв. – престъпление по чл.219 ал.1 НК във връзка с чл.26 ал.1 НК.

Съдът намира, че в разглеждания случай не се установява обективната страна на престъплението по чл.219 ал.1 НК. Видно от длъжностната характеристика на Главен експерти”Транспорт”, на В.Ц. не е поверено имущество, което да ръководи, управлява, стопанисва и пази. Неговите задължения са били експертни и изпълнителски, свързани с осигурявавнето на функционирането на транспортната мрежа в Община Разград и с осигуряването на качествено обслужване на населението в общината. В този смисъл на подсъдимия не може да бъде вменено неизпълнението на задължение за полагане на грижи за управление и запазване на преведените от държавния бюджет средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване на отделните категории пътници по автомобилния транспорт.

Не е налице и неполагане на достатъчно грижи от подсъдимия за възложената му работа. Както от неговата длъжностна характеристика, така и от работните планове, които е изпълнявал, се установява, че В.Ц. не е имал задължението да извършва проверки на списъците с ученици и пенсионери, подавани от фирмите – превозвачи. В т.13 от дл.характеристика се съдържа задължение за проверка на подадените справки от фирми, извършващи обществен превоз на пътници с договори с Община Разград, имащи право на субсидии. Тълкуването на това задължение следва да се обвърже с действащия вътрешен нормативен акт в общината – Вътрешен ред за разпределение на целевите субсидии за транспорт. В неговия раздел II, отнасящ се до разпределение на субсидиите за покриване на загубите на превозвачите по вътрешноградския транспорт, на Главния експерт „Транспорт” е възложено в т.4 задължението да проверява само справките за финансовите резултати, постъпващи от превозвачите. Горното се установява и от разпита на С.С., която обяснява, че нейната съвместна работа с В.Ц. е била свързана с разпределянето на субсидиите за покриване на загубите по вътрешноградския транспорт, но не и с разпределянето на средствата за компенсирането на намалените приходи от продажби на абонаментни карти, което е извършвала сама. Начинът за разпределяне на последните е уредено в раздел III, т.2 , 3 и 4 от Вътрешния ред за разпределяне на целевите субсидии за транспорт и в тези правила липсва задължение за Главния експерт „Транспорт”, свързано с проверка на постъпващите от превозвачите документи и последващо разпределение на държавните средства. Ето защо съдът приема, че задължението в т.13 от длъжностната характеристика се отнася до справките за изминат пробег и за финансови резултати, които фирмите са представяли във връзка с получаване на субсидии за покриване на загубите си по вътрешноградските линии (за което няма повдигнато обвинение) но не и за документите, които са представяли във връзка с компенсиране на намалените приходи от продажба на карти за пътуване.

На последно място, следва отново да се обърне внимание на обстоятелството, че необходимите документи, които превозвачите е следвало да представят в общината за получаване на държавни средства по реда на чл.30 от наредбата, са били опис – сметки за броя на издадените карти, а не списъци с имена. Не е съществувала нормативна база, която да вменява задължение на общините да извършват проверка за правното основание на всяко от фигуриращите в списъците лица да получи карта за пътуване. Едва с влизането в сила на 1.01.2010г. на новата ал.3 на чл.36 от Наредба № 2 / 31.03.2006г. на МФ, обн. В ДВ бр.9 / 2010г., е създадена възможност за общините да ползват информация от НОИ и МОМН, за правоимащите лица по общини, но отново само за техния брой, а не за имената им. Новата разпоредба е относима към последния месец от инкриминирания период. Въпреки това длъжностната характеристика на подс.Ц. не е променена. През този месец в общината не е създадена организация, определяща кое точно длъжностно лице ще изисква и ще ползва тази информация, поради което и не може да се вмени като неизпълнение на задължение на подс.Ц..

Обобщавайки горното, съдът приема, че поради липса на признаци от обективната страна на престъплението по чл.219 ал.1 НК, В.Ц. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

При индивидуализация на наказанието на подс.Б.М. съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства фактът, че същият е извършил множество деяния в условията на продължавано престъпление, фактът, че са причинени вреди на държавния бюджет. Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия, ниската стойност на вредите в сравнение с общия размер на разпределената на „Автобустранс”ЕООД субсидия. Предвид горното следва да бъде определено по-лекото измежду двете алтернативно предвидени наказания – пробация, включваща мерките задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от осем месеца, който се явява над минималния размер за този вид наказание. Приложението на института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по смисъла на чл.78а НК в случая е неприложим, тъй като са налице съставомерни имуществени вреди, които не са възстановени.

По отношение на М.Ф. съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства фактът, че същият е извършил множество деяния в условията на продължавано престъпление, фактът, че са причинени вреди на държавния бюджет. Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия, ниската стойност на причинените имуществени вреди, която дори в общия си размер е под размера на минималната работна заплата. Предвид горното следва да бъде определено по-лекото измежду двете алтернативно предвидени наказания – пробация, включваща мерките задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за минимално предвидения в закона срок от шест месеца. Приложението на института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по смисъла на чл.78а НК и по отношение на този подсъдим е неприложим, тъй като са налице съставомерни имуществени вреди, които не са възстановени.

В процеса е приет за съвместно разглеждане граждански иск на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, за осъждане на В.Ц. да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата 5 586,55лв., предствляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 1.07.2008г., до окончателното й изплащане. Предвид липсата на противоправно деяние, извършено от гражданския ответник, искът с правно основание чл.45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В производството са събрани множество веществени доказателства. По отношение на тях не са налице предпоставките на чл.53 ал.1 б.”а” НК за отнемането им в полза на държавата. Изисканите от Община Разград списъци на ученици и пенсионери, закупили абонаментни карти от „Автобустранс”ЕООД, всички списъци на ученици и пенсионери, закупили абонаментни карти от ЕТ”М.Ф.”, всички „Справки за пробега по чл.5, ал.1 от Наредба № 2 / 2005г. на МФ” досежно транспортната дейност на „Автобустранс”ЕООД, всички ”Месечни справки за изчинал пробег” досежно транспортната дейност на ЕТ”М.Ф.” следва да бъдат върнати на общината. Справките за изминат пробег на двамата превозвачи са послужили като средство за извършените от тях деяния, но вече не им принадлежат, тъй като са предадени за разпореждане на трето лице – Община Разград. Всички пътни листове на „Автобустранс”ЕООД и на ЕТ”М.Ф.” следва да бъдат върнати на собствениците им, тъй като не представляват средства за извършване на престъпленията.

Съобразно изхода от делото и на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимите Б.М. и М.Ф. ще следва да заплатят разноските в наказателното производство.

Водим от горното, съдът постанови своя съдебен акт.

СЪДИЯ: