Внесен е обвинителен акт против И.П.И., ЕГН ********** по обвинение за това, че в периода м. Януари 2010 год. - 14 Декември 2010 г. в гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и управител на „БЛУ СКАЙ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК-131552229, град Разград и като данъчно задължено лице по смисъла на чл.З, ал.1 от ЗДДС

Чл. 3, ал.1 от ЗДДС - Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

е избягнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдила неистина относно наличието на реални облагаеми доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС

Чл.12, ал.1 от ЗДДС - Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 , когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

при упражняването на стопанската си дейност, при водене на счетоводство чрез записването им на основание чл.124, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДС в Дневника за покупките за месец Юли 2010 год. и Дневника за продажбите за месеци Януари, Юли и Ноември 2010 год.

Чл.124, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДС - Регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри: 1. дневник за покупките; 2. дневник за продажбите;

в подадени на основание чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал.2 от ЗДДС

Чл.125, ал.1 от ЗДДС - За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 , с изключение на случаите по чл. 157 .

Чл.87, ал.2 от ЗДДС - Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец

месечни справки - декларации по ЗДДС като е приспаднала в нарушение на чл.70, ал.5 във вр. с чл.68, ал.1, т. 1 и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС

Чл.68, ал.1, т. 1 и ал.2 - Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; (2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем;

Чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС - Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне: 1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;

Чл.70, ал.5 от ЗДДС - Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно;

неследващ се данъчен кредит в размер общо на 101 183.17 лв., използвайки документи с невярно съдържание,както следва:

- СД по ДДС №17000959928/12.02.2010 год., с деклариран ДДС за възстановяване 4 767.05 лв. при следващ се ДДС за внасяне 60 787.20 лв. относно извършени ВОД - ф-ра №0000000083/ 08.01.2010 год. с данъчна основа 147 860.75 лв. и ДДС 29 572.15 лв. и ф-ра №0000000084/ 13.01.2010 год. с данъчна основа 156 075.23 лв. и ДДС 31 215.05 лв., с получател ’’СОЛДИ МЕДИЯ” ЛТД гр. Солун, Гърция;

- СД по ЗДДС №17000970979/11.08.2010 год., с деклариран ДДС за възстановяване 722.55 лв. при следващ се ДДС за внасяне 21 995.21 лв. относно извършен ВОД - ф-ра №0000000086/ 01.07.2010 год. с данъчна основа 106 377.59 лв. и ДДС 21 275.22 лв. с получател ’’СОЛДИ МЕДИЯ” ЛТД гр. Солун, Гърция и ф-ра №0000000453/ 02.07.2010 год. с данъчна основа 1 200 лв. и ДДС 240.00 лв., ф-ра №0000000457/14.07.2010 год. с данъчна основа 1 200.00 лв. и ДДС 240.00 лв. и ф-ра №0000000460/23.07.2010 год. с данъчна основа 1 200.00 лв. и ДДС 240.00 лв., с доставчик „ТРАНСЛЕНД ЛОГИСТИК” ЕООД гр. Кърджали;

- СД по ДДС №17000979790/13.12.2010 год., с деклариран ДДС за възстановяване 3.75 лв. при следващ се ДДС за внасяне 18 400.45 лв. относно извършен ВОД - ф-ра №0000000088/29.11.2010 год. с данъчна основа 92 002.24 лв. и ДДС 18 400.45 лв. с получател ’’СОЛДИ МЕДИЯ” ЛТД гр. Солун, Гърция;

престъпление по чл. 255, ал.З във вр. с ал.1, т.2, предл.1, т.6, предл.2,3 и 4 и т.7 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и счита за установено, че подсъдимата И.И. е автор на престъплението, в което е обвинена. Твърди, че от събраните доказателства се установява, че няма доставка и е налице имитация на търговска дейност. Съответно подсъдимата, представяйки тези неистински документи - справките-декларации, е попречила да се установи и плати изискуемия от закона ДДС.

Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от МФ против подсъдимата И. за обезщетяване на имуществени вреди причинени от престъплението, в което е обвинена за сумата общо в размер на 101 183, 17лв., ведно със законната лихва от увреждането.

Гражданският ищец МФ, чрез представителя си юриск. А., поддържа предявения граждански иск и счита, че като основателен и доказан следва да бъде уважен.

Подсъдимата не дава обяснения. В последната си дума заявява, че е невинна.

Защитникът на подсъдимата И. адв. П. намира, че следва да са постанови оправдателна присъда. Счита, че правните изводи, отразени в обвинителния акт, въз основа на фактите, които са установени по делото са абсолютно необосновани и незаконосъобразни. Счита, че не се установява И. да е извършила престъплението в което е обвинена, нито че е знаела, дали св. Н. ще изнесе дисковете от България. Счита, че изразите употребени в обвинителния акт „буди основателно съмнение”, а и наличното съмнение, не обуславят извод за извършено престъпление от подсъдимата и няма доказателства за такова. Намира, че не е установена реализация на дисковете на територията на страната. Моли съда да не уважава предявеният граждански иск, тъй като тече процедура по събиране на данъчно вземане.

Разградски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата И.П.И. е родена на *** г. в гр. Разград, българска гражданка е, с висше образование, неомъжена, неосъждана, работи. С постоянен адрес е в гр. София, където и живее.

Дружеството „Блу Скай България” ЕООД е вписано в регистъра през ноември 2005 г. със седалище София, собственик „Зандберг лимитед” – Кипър и представител С. Г. И. с решение №1/08.11.2005 г. по ф.д. №12219/2005 г. СГС. През януари 2007 г. дружеството придобила З. П. – баба на С. И..

През месец юни 2009 г. И.П.И. придобила дяловете от търговско дружество – „Блу Скай България” ЕООД от З. И. П., ЕГН **********. И. била вписана като собственик, управител и представляващ дружеството (л. 3 и сл., т. 6). Дружеството нямало назначени други работници или служители освен подсъдимата, не е представлявано от други лица до 2012 г.

В периода 2009-2012 г. в „Блу Скай България” ЕООД нямало назначени работници и служители. Единствено са осчетоводени разходи за възнаграждения и осигуровки, които са направени във връзка с Договор за управление и контрол на управителя и едноличен собственик на "Блу Скай България" ЕООД - И.П.И.. (заключение от 04.01.2015 г. в.л. Б.).

Преди придобиването на дружеството от подсъдимата са осчетоводени ДМА общо в размер 7 325, 64 лв.: в сметка 206 "Офис обзавеждане" на дружеството са отразени активи, състоящи се от мебели за офис и преносим компютър в размер на 6 148, 80 лв. и в сметка 214 "Програмни продукти" е осчетоводен дълготраен нематериален актив в размер на 1 176, 84 лв. Дружеството е бил със седалище и офис в гр. София. В счетоводните регистри не са отразени закупени от дружеството ДМА и ДНМА след 04.06.2009 г. През 2007 г. дружеството „Блу Скай България” ЕООД е регистрирало в НАП касов апарат с адрес офис в гр. София, ул. „Хайдушка гора”, 143. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 28.02.2006 г. (заключение на в.л. Н.).

В счетоводството на дружеството са отразени сделки с филми на ДВД, закупени от „Мейдекс” ЕООД. „Мейдекс” ЕООД е получава дисковете, предмет на сделки с „Блу Скай България” ЕООД от „Ийст Юръпиън оторинг енд енкодинг сентър” ЕООД (л. 71, т. 4). Дисковете съдържат анимация на български език.

Свидетелят К.Л.Г. е собственик, управител и представляващ „Мейдекс” ЕООД, ЕИК 130182111. Дружеството, което е регистрирано през 2000 г., се занимавало с търговия с филми на ДВД. Дружеството е със седалище в гр. София и офис на ул. „Хайдушка гора” №143. Майката на св. Г. – С.Д. Г. е леля на св. Н.. Св. Н., като пълномощник на св. А., е прехвърлил на С.Д. Г. дяловете от „Трансленд логистик” ЕООД – дружество, което се твърди, че извършвало превоз на стоките, предмет на фактурите по обвинението. Св. Г. е собственик и на дружество с наименование „Голден актив” със седалище в Мюнхен, Германия.

Свидетелят Д.И.Н. е собственик и управител на „Солди медия” ООД, Солун, както и представляващ други търговски дружества (л. 46-50, т. 5).

Свидетелите К.Г. и Д.Н. се познават добре, роднини са. Двамата имали дългогодишни партньорски взаимоотношения, свързани с продажба на филми на ДВД. Твърдят, че са извършвали помежду си сделки чрез дружествата „Голден актив”, „Мейдекс” ЕООД и „Солди медия” ООД, Солун, както и чрез други дружества. Св. Н. поръчвал доставка на ДВД на „Мейдекс” ЕООД, както действайки от името на „Солди медия” ООД, така и като управител и представител на други дружества.

Дружеството „Блу Скай България” ЕООД към 2009 г. било собственост на З. П. от гр. София, родена през 1926 г. В хода на извършена проверка по заповед за възлагане от август 2011 г. е представен договор от 01.02.2009 г., с който „Мейдекс” ЕООД и „Блу Скай България” ЕООД, представлявано от С. И. (л. 14, т. 4) договарят условия за продажба на филми (ДВД със запис). В хода на същата проверка е представен и договор от 07.04.2009 г. (л. 12, т. 4), според който „Солди медия” ЛТД и „Блу Скай България” ЕООД договарят продажба на анимационни серии, доставени на адреса на купувача „Солди медия” в Гърция за сметка на продавача.

Видно от справка НБД „Население” (приложени в съдебно заседание на 05.03.2015 г.) С. И. е внук на З. П..

След придобиване на дружеството от И. единствените сделки, които са отразени в счетоводството са сделки с филми на ДВД, закупени от „Мейдекс” ЕООД. Предмет на сделките са анимационни филми на български език, без субтитри.

Изискани и получени са обяснения на представителя на „Мейдекс” ЕООД (л. 43,49, т. 4) пред данъчните органи, дадени на основание чл. 56 във вр. с чл. 45, ал. 3 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 14 ДОПК и представляващи писмен документ, част от доказателствената съвкупност, събрана в хода на ДП, в които се установява, че предходен доставчик (производител) на дисковете, предмет на сделки с „Блу Скай България” ЕООД е „Иист юръпиън оторинг енд енкодинг сентър” ЕООД.

След август месец 2009 г. „Блу Скай България” ЕООД е отразило сделки за покупки на ДВД от „Мейдекс” ЕООД:

Ф-РА №	ДАТА	СУМА	НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ
1.			Закупени ДВД от „Мейдекс"ЕООД
006	05.08.2009	25029.00	В брой, фискален бон № 0909 от 05.08.2009 г.
015	10.08.2009	25174.80	В брой, фискален бон № 0920 от 10.08.2009 г.
026	19.08.2009	28868.40	В брой, фискален бон № 0950 от 19.08.2009 г.
050	25.09.2009	21387.60	В брой, фискален бон № 0998 от 25.09.2009 г.
052	29.09.2009	19515.60	В брой, фискален бон № Ю02 от 29.09.2009 г.
075	02.11.2009	11376.00	В брой, фискален бон № 1046 от 02.Н.2009 г.
077	02.11.2009	23284.80	В брой, фискален бон № 1050 от 02.11.2009 г.
082	16.11.2009	22334.40	В брой, фискален бон № 1061 от 16Л1.2009 г.
2.			Външни услуги от „Транслед логистик"ЕООД
368	30.11.2009	2872.32	В брой, фискален бон от 30.11.2009 г.
380	22.12.2009	1200.00	Анулирана със съответното основание
3.			Други-покупка на материали
61784	02.12.2009	96.00	В брой, фискален бон от 02.12.2009г.

Дружеството е отразило в счетоводството си и следните продажби:

№	ДАТА	СУМА	НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ	Получател
75	03.08.2009 г.	51112.00	В брой,Дневен финансов отчет № 283 от 03.08.2009 г.	ДВД „Ин Дриймс"ООД
76	01.09.2009 г.	20898.00	В брой,Дневен финансов отчет № 289 от 01.09.2009 г.	ДВД"Монсун Кофи Къмпани"ООД
77	10.09.2009 г.	20023.20	В брой,Дневен финансов отчет № 293 от 10.09.2009 г.	ДВД"Монсун Кофи Къмпани"ООД
78	17.09.2009 г.	19197.00	В брой,Дневен финансов отчет № 298 от 17.09.2009 г.	ДВД"Монсун Кофи Къмпани"ООД
80	03.12.2009 г.	82 144.86	По банков път в Инвестбанк и ПБ платени 42000 евро-б.извлечения	ДВД „Солди медия"ЛТД
	Всичко:	152 302.63

В счетоводството са отразени продажби на ДВД през 2009 г. извършвани на три дружества - освен „Солди медия”, „Ин Дриймс” ООД и „Монсун Кофи Къмпани” ООД. При тези сделки е отразено, че разплащанията са извършвани в брой, с изключение на сделката, извършена със „Солди медия” от 03.12.2009 г.

През 2010 г. и 2011 г. е отразило сделки - покупки на ДВД от „Мейдекс” ЕООД:

Ф-РА №	ДАТА	СУМА в лв.	НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ
			ДВД от „Мейдекс"ЕООД
112	04.01.2010	28 512.00	В брой Дневен финансов отчет от 04.01.2010
159	02.04.2010	14256.00	В брой, дневен финансов отчет и фискален бон от 02.04.2010
161	07.04.2010	19008.00	В брой, дневен финансов отчет и фискален бон от 07.04.2010
175	10.05.2010	19008.00	В брой, дневен финансов отчет и фискален бон от 10.05.2010
181	01.06.2010	19483.20	В брой, дневен финансов отчет и фискален бон от 01.06.2010
184	10.06.2010	21384.00	В брой, дневен финансов отчет и фискален бон от 10.06.2010
187	29.06.2010	20908.00	В брой, дневен финансов отчет и фискален бон от 29.06.2010
194	23.08.2010	11880.00	По б.път/извл./- 9979.20лв./23.08.2010г/ В брой, дневен финансов отчет от 23.08.2010-1900.80
200	04.10.2010	20433.60	В брой, дневен финансов отчет и фискален бон от 04.10.2010 г.
205	14.10.2010	20908.80	В брой; дневен финансов отчет и фискален бон от 14.10.2010 г.
207	19.10.2010	19008.00	В брой, дневен финансов отчет и фискален бон от 19.10.2010 г.
209	25.10.2010	21384.00	В брой, дневен финансов отчет и фискален бон от 25.10.2010 г.
211	29.10.2010	22334.40	В брой, дневен финансов отчет и фискален бон от 29.10.2010 г.
220	03.12.2010	5000.00	По б.път/извл./- 5000 лв. /03.12.2010 г./
270	04.03.2011	4752.00	По б.път/извл./- 5040 лв./07.07.2012 г./
290	11.04.2011	11880.00	По б.път/извл./- 288 лв. /07.07.2012 г./
		280 140.00

Дружеството е отразило в счетоводството си и следните продажби:

Ф-ра №	ДАТА	СУМА	НАЧИН НА ПЛАЩАНЕ	Остатък за получаване към 10.08.2012 г
81	05.01.2010	26804.70	В брой Дневен финансов отчет № 13	0.00
82	06.01.2010	1797.60	В брой,Дневен финансов отчет № 18	0.00
83	08.01.0210	147860.75	По б.път-23469.96	124390.79
84	13.01.2010	156075.23	По б.път-23469.96	132605.27
85	01.04.2010	600.00	В брой Дневен финансов отчет № 21	0.00
86	01.07.2010	106337.59	По б.път/б.извл./-19518.30	86819.29
87	03.09.2010	9576.00	В брой Дневен финансов отчет № 33	0.00
88	29 11.2010	92002.24	По б.път-19558.30	72443.94
89	07.12.2010	4848.00	В брой Дневен финансов отчет №40	0.00
90	13.01.2011	395.52	В брой Дневен финансов отчет №48	0.00
91	10.05.2011	9888.00		9888.00
92	03.06.2011	7270.80		7270.80
		563 456.43		433 418.09

Съответно за периода дружеството е осчетоводило покупки за 280 140 лв., всички с доставчик „Мейдекс” ЕООД, и продажби за 563 456, 43 лв. Сделките в основната си част (с изключение на плащания за транспортни и куриерски услуги) касаят покупко-продажба на ДВД.

Дружеството „Мейдекс” ЕООД е регистрирано през 2000 г. Собственик на дружеството е св. К.Г. (л. 86). По решение на едноличния собственик от 08.04.2011 г. (л. 87) адреса на управление е променен от ЖК „Дианабад” на ул. „Хайдушка гора” №143. Дружеството се занимава с производство на ДВД, по думите на св. Г., изработката се извършва в завод в гр. Стара Загора – „Медийни системи”. Склада на дружеството се намирал в гр. София, кв. Княжево. Свидетелят Г. твърди, че получавал стоката в София, в кашони по 1 000 бр. ДВД и след това я транспортирал до Разград, според заявката дадена от подс. И..

Майката на св. Г. – С.Д. Г. е леля на св. Н..

През февруари, август и декември 2010 г. И.И., като представител на „Блу Скай България” ЕООД, подала по електронен път (л. 68 и сл., т. 6) справки-декларации по ДДС, дневници за покупки и продажби, както и VIES декларации пред НАП, съответно, в които посочила продажби на стоки, описани като вътреобщностна доставка, което дава основание за облагане с нулева ставка по ЗДДС, съответно :

- на 12.02.2010 г. справка-декларация по ЗДДС №17000959928 от 12.02.2010 г. (л. 11, т. 6) с деклариран ДДС за възстановяване 4 767, 05 лв. В дневника за продажби (л. 14, т. 6) е посочила фактура №0000000083 от 08.01.2010 г. с данъчна основа 147 860, 75 лв. и фактура №0000000084 от 13.01.2010 г. с данъчна основа 156 075, 23 лв. с получател ’’СОЛДИ МЕДИЯ” ЛТД гр. Солун, Гърция;

- на 11.08.2010 г. справка-декларация по ЗДДС №17000970979 от 11.08.2010 г. (л. 30, т. 6) с деклариран ДДС за възстановяване 722, 55 лв. В дневника за продажби (л. ЗЗ, т. 6) е посочила фактура №0000000086 от 01.07.2010 г. с данъчна основа 106 377, 59 лв. с получател ’’СОЛДИ МЕДИЯ” ЛТД гр. Солун, Гърция, а в дневника за покупки (л. 32, т. 6) фактура №0000000453/02.07.2010 г. с данъчна основа 1200 лв. и ДДС 240 лв., фактура №0000000457/14.07.2010 г. с данъчна основа 1 200 лв. и ДДС 240 лв. и фактура №0000000460/23.07.2010 г. с данъчна основа 1 200 лв. и ДДС 240 лв., с доставчик „ТРАНСЛЕНД ЛОГИСТИК” ЕООД гр. Кърджали;

- на 13.12.2010 г. справка-декларация по ЗДДС №17000979790 от 13.12.2010 г., (л. 43, т. 6) с деклариран ДДС за възстановяване 3, 75 лв. В дневника за продажби (л. 46, т. 6) е посочила фактура №0000000088/29.11.2010 г. с данъчна основа 92 002, 24 лв. с получател ’’СОЛДИ МЕДИЯ” ЛТД гр. Солун, Гърция.

Включените фактури в справка-декларация за януари 2010 г., подадена на 12.02.2010 г., са данъчна фактура №0000000083/08.01.2010 г. за продажба на ДВД-филми с данъчна основа 147 860, 75 лв. и фактура №0000000084/13.01.2010 г. за продажба на ДВД-филми с данъчна основа 156 075, 23 лв.

Фактура 0-83/08.01.2010 г. (л. 64, т.2 и л. 155, т. 5) е представена, съставена и подписана от И., като представител на „Блу Скай България” ЕООД, което дружество е вписано като продавач на 36 000 ДВД на стойност 75 600 евро. Според обясненията на доставчика на ДВД – представляващия „Мейдекс” ЕООД - св. К.Г. ДВД са доставяни на шпиндели в кашони по 1000 бр. Според заключението на в.л. Д. (л. 2, т. 3) 100 бр. дискове на шпиндели тежат 1,6 кг., а приблизителното тегло на кашон, съдържащ 1000 бр. ДВД е 16,2 кг.

Представена е и международна товарителница №000378/05.01.2010 г. (л. 65, т. 2 и л. 156, т. 5), подписана от И., като представител на изпращача - „Блу Скай България” ЕООД, място на товарене в гр. Разград, превозвач „Трансленд логистик” Кърджали и получател „Солди медия” ЛТД, в приложеното потвърждение за получаване на стока, подписано за „Солди медия” ЛТД е отразено, че стоката е транспортирана с МПС рег. №*** и е получена на 05.01.2010 г. Посочено е, че пратката съдържа 38 кашона с тегло 380 кг. Вписаната фактура е именно посочената №0000000083/08.01.2010 г. (очевидно с дата следваща получаването на стоката). По тази фактура вещото лице е установило плащане в размер на 23469, 96 лв., извършено по банков път, съответно остава дължима сумата 124 390, 79 лв. Това задължение не е изпълнено от „Солди медия” ЛТД и не е потърсено до прехвърляне на дяловете на И. на друго лице, а и след това.

По тази товарителница, в хода на ревизионното производство и във връзка с изискани обяснения и доказателства от „Трансленд логистик” ЕООД, е представен и отчет от 14.01.2010 г. (л. 87, т. 4) според който транспорта е извършван с автомобил „Пежо” с рег. № ***. Този автомобил, според представените в хода на ревизията доказателства (л. 102-105, т. 4) е предмет на договор за наем на МПС от 05.01.2009 г., сключен между „БГ транс лизинг” София, представлявано от св. Н. и „Трансленд логистик” ЕООД, София, представлявано от А. А..

Фактура 0-84/13.01.2010 г. (л. 67, т. 2 и л. 154, т. 5) е представена, съставена и подписана от И., като представител на „Блу Скай България” ЕООД, което дружество е вписано като продавач на 38 000 ДВД на стойност 79 800 евро. Според показанията на доставчика на ДВД – представляващия „Мейдекс” ЕООД - св. К.Г. ДВД са доставяни на шпиндели в кашони по 1000 бр. Според заключението на в.л. Д. (л. 2, т. 3) 100 бр. дискове на шпиндели тежат 1,6 кг., а приблизителното тегло на кашон, съдържащ 1000 бр. ДВД е 16,2 кг.

Представена е и международна товарителница №000380/13.01.2010 г. (л. 154, т. 5), подписана от И., като представител на изпращача - „Блу Скай България” ЕООД, място на товарене в гр. Разград, превозвач „Трансленд логистик” Кърджали и получател „Солди медия” ЛТД, в приложеното потвърждение за получаване на стока, подписано за „Солди медия” ЛТД е отразено, че стоката е транспортирана с МПС рег. №*** и е получена на 13.01.2010 г. Посочено е, че пратката съдържа 38 кашона с тегло 380 кг. Вписаната фактура е именно посочената №0000000084/13.01.2010 г. По тази фактура вещото лице е установило плащане в размер на 23 469, 96 лв., извършено по банков път, съответно остава дължима сумата 132 605, 27 лв. Това задължение не е изпълнено от „Солди медия” ЛТД и не е потърсено до прехвърляне на дяловете на И. на друго лице, а и след това.

Включените фактури в справка-декларация за юли 2010 г., подадена на 11.08.2010 г., са фактура №0-86/01.07.2010 г. (л. 134, т. 5) за продажба ДВД с данъчна основа 106 377, 59 лв. и фактури №0-453/02.07.2010 г. с данъчна основа 1200 лв. и ДДС 240 лв., фактура №0-457/14.07.2010 г. с данъчна основа 1 200 лв. и ДДС 240 лв. и фактура №0-460/23.07.2010 г. с данъчна основа 1 200 лв. и ДДС 240 лв., с доставчик „ТРАНСЛЕНД ЛОГИСТИК” ЕООД гр. Кърджали.

Фактура №0-86/01.07.2010 г. (л. 73, т.2 и л. 134, т. 5) е представена, съставена и подписана от И., като представител на „Блу Скай България” ЕООД, което дружество е вписано като продавач на 25 900 ДВД на стойност 54 390 евро. Според показанията на доставчика на ДВД – представляващия „Мейдекс” ЕООД - св. К.Г. ДВД са доставяни на шпиндели в кашони по 1000 бр. Според заключението на в.л. Д. (л. 2, т. 3) 100 бр. дискове на шпиндели тежат 1,6 кг., а приблизителното тегло на кашон, съдържащ 1000 бр. ДВД е 16,2 кг.

Представена е международна товарителница №000410/02.07.2010 г. (л. 74, т. 2 и л. 135, т. 5), подписана от И., като представител на изпращача - „Блу Скай България” ЕООД, място на товарене в гр. Разград, превозвач „Трансленд логистик” Кърджали и получател „Солди медия” ЛТД, в приложеното потвърждение за получаване на стока, подписано за „Солди медия” ЛТД е отразено, че стоката е транспортирана с МПС рег. №*** и е получена на 03.07.2010 г. Посочено е, че пратката съдържа 26 кашона с тегло 260 кг. Вписаната фактура е именно посочената №0000000086/01.07.2010 г. По тази фактура вещото лице е установило плащане в размер на 19 518, 30 лв., извършено по банков път, съответно остава дължима сумата 86 819, 29 лв. Това задължение не е изпълнено от „Солди медия” ЛТД и не е потърсено до прехвърляне на дяловете на И. на друго лице, а и след това.

Включени са в декларацията и фактури №0-453/02.07.2010 г. ( л. 139, т. 5) с данъчна основа 1200 лв. и ДДС 240 лв., фактура №0-457/14.07.2010 г. (л. 85, т. 4) с данъчна основа 1 200 лв. и ДДС 240 лв. и фактура №0-460/23.07.2010 г. (л. 138, т. 5) с данъчна основа 1 200 лв. и ДДС 240 лв., с доставчик „ТРАНСЛЕНД ЛОГИСТИК” ЕООД гр. Кърджали.

Включените фактури в справка-декларация за месец ноември 2010 г., подадена на 13.12.2010 г., са фактура №0000000088/29.11.2010 г. с данъчна основа 92 002, 24 лв.

Фактура №0-88/29.11.2010 г. (л. 70, т. 2 и л. 114, т. 5) е представена и съставена от И., като представител на „Блу Скай България” ЕООД, което дружество е вписано като продавач на 22 400 ДВД на стойност 47 040 евро. Според показанията на доставчика на ДВД – представляващия „Мейдекс” ЕООД - св. К.Г. ДВД са доставяни на шпиндели в кашони по 1000 бр. Според заключението на в.л. Д. (л. 2, т. 3) 100 бр. дискове на шпиндели тежат 1,6 кг., а приблизителното тегло на кашон, съдържащ 1000 бр. ДВД е 16,2 кг.

Представена е международна товарителница №00001060/29.11.2010 г. (л. 71, т. 2 и л. 115, т. 5), подписана от И., като представител на изпращача - „Блу Скай България” ЕООД, място на товарене в гр. Разград, превозвач „Трансленд логистик” Кърджали и получател „Солди медия” ЛТД, в приложеното потвърждение за получаване на стока, подписано за „Солди медия” ЛТД е отразено, че стоката е транспортирана с МПС рег. №*** и е получена на 03.07.2010 г. Посочено е, че пратката съдържа 23 кашона с тегло 345 кг. Вписаната фактура е именно посочената №0000000088/29.11.2010 г. По тази фактура вещото лице е установило плащане в размер на 19 518, 30 лв., извършено по банков път, съответно остава дължима сумата 72 443, 94 лв. Това задължение не е изпълнено от „Солди медия” ЛТД и не е потърсено до прехвърляне на дяловете на И. на друго лице, а и след това.

Това било извършено от подсъдимата въпреки, че нямало реално движение на стоки по посочените във фактурите продажби, съставляващи ВОД.

Дружеството превозвач по товарителниците „Трансленд логистик” ЕООД е регистрирано през 2009 г. (л. 90) със собственик св. А., която незабавно със създаването на дружеството е упълномощила да я представлява св. Н. с пълномощно с нот.заверка от 12.05.2009 г. (л. 60, т. 2), отсъствала е от страната в периода и не е извършвала никаква дейност чрез регистрираното търговско дружество. Дейността се е ръководила, организирала и осъществявала от св. Н..

По-късно през 2012 г. дружествените дялове на „Трансленд логистик” ЕООД са прехвърлени от св. Н., действащ като пълномощник на св. А., на С.Д. Г. – майка на св. Г. (л. 90 и сл.).

В обясненията, дадени в хода на ревизията се твърди транспорт, извършен с „Пежо” с рег. № ***, в съдебно заседание св. Н. твърди, че той лично е извършил транспорта, а подс. И. не дава обяснения. Но при обяснения, дадени в хода на ревизията посочва, че транспорта е извършван от други лица (л. 7, т.4). В обяснения, дадени в хода на ревизията (л. 131, т. 4) Н. твърди, че е получавал стоките лично в Солун, но посочва друг автомобил, с който пътувал. Установено е, че посоченото МПС Пежо” с рег. № *** не е напускало страната на датите, посочени в товарителниците.

Установено е излизане на св. Н. през ГКПП Калотина (л. 103, т. 2) на 01.01.2010 г. с лек автомобил Ауди с немски регистрационен номер и завръщане в страната на 10.01.2010 г. Съответно не е възможно транспортирането на стоката до Солун на посочената дата – 05.01.2010 г. Съдът не дава вяра на показанията на св. Н. по отношение на транспорта на стоката, извършен според ЧМР на 05.01.2010 г. Житейски необосновани и нелогични са показанията по отношение на установеното излизане от страната с друг автомобил и отсъствие в рамките от 01.01. до 10.01.2010 г. Налице е разминаване и липса на фактура, тъй като посочената при потвърждаване на получаване на стоката е фактура от 08.01.2010 г. Не е възможно товарителница от 05.01. да се придружава и отразява превоз на стока по фактура от 08.01.2010 г. Освен това е налице променяща се позиция на Н. в хода на ревизионното производство в зависимост от фактите, установявани от данъчните органи. Съдът не дава вяра на показанията на св. Н., относно времето и начина на транспортиране на стоките.

При извършените проверки, в хода на ревизионното производство, е отразено в издадени от съответните митнически органи и служби на МВР удостоверения (л. 122-127, т. 4), че автомобил „Пежо” с рег. № *** не е преминавал ГКПП и няма събрани пътни и винетни такси. Не се установява и излизане на св. Н. от страната на посочените дати в товарителниците.

Според изготвената и представена от подс. И., в хода на ревизията, справка (л. 14, т. 4) към 01.01.2010 г. задълженията на „Солди медия” ЛТД към „Блу Скай България” ЕООД са за 88 012, 35 лв. и към 31.12.2010 г. – 492 536, 67 лв. Тези задължения са установени и от вещите лица, към датата на изготвяне на експертизата.

Въпреки значителния размер на задълженията в началото на януари И. отново осчетоводила продажби на филми на ДВД на „Солди медия” за още по-голяма стойност.

Според представената в хода на ревизията справка от И. (л. 10, т. 4) към 31.12.2009 г. наличността на стоки на „Блу скай България” ЕООД е 70 001 бр. ДВД – филми на стойност 274 207, 23 лв., при единична цена 3, 92 лв. Към 31.12.2010 г. наличността е била 4 171 бр. ДВД филма с единична цена 3, 92 лв. и посочена обща стойност 274 207, 23 лв., като не са установени липси и излишъци. Предмет на ВОД, отчетени като извършени през 2010 г., и включени в процесните СД по ЗДДС са 122 300 бр. ДВД – филми.

През януари 2010 г. в счетоводството на „Блу скай България” ЕООД е отразена (експертиза на в.л. Б.) покупка по фактура 112/04.01.2010 г. за 28 512 лв. платени в брой. Към януари 2010 г., според счетоводните записвания, наличността в касата на дружеството и в „банка” е под 2500 лв., а е извършено плащане в размер на 28 512 лв. Продажби през януари, но след датата на която е осчетоводено плащане в брой, са извършени по 4 бр. фактури – 81/05.01.2010 г. за 26 804, 70 лв., 82/06.01.2010 г. за 1 797, 60 лв., платени в брой, според установеното от вещото лице и други от 08.01. и 13.01. по които е извършено частично плащане по банков път, според отразеното в счетоводството и установено от вещото лице. Към 04.01. дружеството не е разполагало със средства, за да заплати цената, както е отразило в счетоводството си.

Възможността да се извършват, съответно осчетоводяват плащания в брой (ограничена със ЗОПБ именно с цел борба с данъчни измами) дава възможност да се създава привидно състояние на достатъчна наличност в касата на дружеството за съответните периоди. Прави впечатление, че плащанията в брой са винаги (с едно изключение) за цялата дължима цена, а тези по банков път за около 20% от отразената стойност на стоките.

На дружеството „Блу Скай България” ЕООД била извършена ревизия, възложена със Заповед №1103138/01.08.2011 г., която приключила с издаването на Ревизионен акт №171202648/28.01.2012 г. (т. 4 и т. 5), който е влязъл в сила.

В хода на ревизията от подсъдимата И. били изискани документи и обяснения, които тя представила (л. 51 и сл., т. 5 и съответно т. 4 на л. 7 и сл.), изискани са обяснения и извършени насрещни проверки на ЮЛ, страни по сделки, отразени в счетоводството на „Блу Скай България” ЕООД и декларирани в СД по ЗДДС. След приключване на ревизията с влязъл в сила ревизионен акт е прието, че „Блу Скай България” ЕООД не е извършил ВОД и по фактурите, предмет и на обвинението дължи ДДС в размер на 101 183, 17 лв.

При проверка, в хода на данъчната ревизия, не са открити подходящи условия за съхранение на стоки или приспособяване на гаражното помещение, което подсъдимата е посочила, че служи за склад. Същото е било заето от битови вещи.

Съгласно чл. 143 ДОПК органите по приходите могат да обменят информация с други държави, необходима за прилагане на законодателството във връзка с данъчното облагане, съгласно чл. 171 ЗДДС приходната администрация може да обменя информация, свързана с облагането с данък върху добавената стойност, с данъчните администрации на други държави членки, която може да се използва при административни и съдебни процедури.

На отправено запитване от НАП, при извършване на ревизията, органите на гръцката администрация, са извършили проверка и отговорили (л. 134, т.4), че дружеството „Солди медия” няма техническа и кадрова обезпеченост, че няма обозначителни знаци за наличие на офис, склад за съхранение на стоки, съответно, че е налице „липсващ търговец”. След това, след представяне на документи от св. Н., гръцките власти са отговорили, че е налице офис, който не е обозначен, собственост е на физическо лице, и не бил открит поради това, че бил в новостроящ се район, не са открити налични стоки. Доставките били декларирани, както и че транспорта е за сметка на „Солди Медия”.

При насрещни проверки данъчните органи са проследили движението на стоките и се установява, че стоки, които са предоставени от „Блу Скай България” към „Солди Медия” са продадени впоследствие на друго германско дружество „Голден Актив” Германия, според счетоводните документи, транспортирани от „БГ Транс лизинг”, което дружество ги прехвърля на „Студио Марица” ЕООД и „Ераком” ООД и се транспортират до София, а оттам до Варна, чрез превозвач „Трансленд логистик” ЕООД, като транспортните разходи са за сметка на германския търговец. Собственик и управител на „Голден Актив” Германия е св. К.Г..

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства. Това са:

1. Заключенията по ССЕ (л. 12, т.3 и назначените в хода на съдебното производство).

Заключението на вещите лица по всички експертизи са, че е налице счетоводно записване, което не е обосновано, тъй като не са били налице основания за посочване на извършените продажби като ВОД, съответно следва да се начисли и плати ДДС в размер общо 101 183, 17 лв. Вещите лица дават заключение, въз основа на извършените проверки, че не се установява извършен ВОД.

2. Заключението по техническата експертиза на в.л. Д. (л. 2, т.3).

От което се установява товароносимостта на автомобила, с който се сочи, че е извършван превоза, тежестта на стоката.

2. Показанията на св. Г., И., Д., А..

От същите се установява, че между търговски дружества, част от които функционират без нает персонал, при честа смяна на собствеността върху дружествата, без каквато и да е техническа обезпеченост се извършван сделки с един и същи вид стоки – филми на ДВД. Установява се, че лицата собственици през съответните периоди на дружествата - „Трансленд логистик” ЕООД – от създаването му, „Студио Марица” ЕООД от създаването му и „Блу Скай България”, след 2012 г., не са имали никакво отношение към осъществяваната търговска дейност, не са съставяли и подписвали документи, не са сключвали сделки, а това е извършвал техен представител – св. Н..

От показанията на св. Г. се установява, че при ревизия на „Блу Скай България” е установено по несъмнен начин, че продажбата на стоки по фактура №83/08.01.2010 г.; фактура №84/13.01.2010 г.; фактура №86/01.07.2010 г. и фактура №88/29.11.2010 г., декларирани като ВОД не са се осъществили и съответно органите по приходите са установили неплатен ДДС.

Съдът намира за недостоверни показанията на св. Н.. Показанията му противоречат на писмените обяснения, които е давал в хода на ревизионното производство. А обясненията му в хода на ревизионното производство са в зависимост от обстоятелствата, установени от данъчните органи. Опровергават се от установеното относно напускането на страната на св. Н. и автомобила, с който твърди, че е пренасял стоката през ГКПП към Гърция.

3. Писмените доказателства.

Посочените доказателства, с изключение показанията на св. Н., съдът намира за взаимнодопълващи се, безпротиворечиви и даващи възможност за установяване на фактическата обстановка по несъмнен начин.

Нарушена е, при осъществяване на търговска дейност и отразяването и в счетоводството, разпоредбата на чл. 4 и чл. 23 от Закона за счетоводството. Осчетоводяването на фиктивни сделки е в противоречие с принципа, че „сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма”. Нарушена е и разпоредбата на чл. 53 и чл. 58 от ЗДДС във вр. с чл. 45 от ППЗДДС при СД по ДДС и отчетните регистри по ЗДДС за данъчните периоди, посочени по-горе, тъй като не са представени документи, доказващи извършването на реални сделки – ВОД, представените документи са с недостатъци и няма основание за облагане с нулева ставка ДДС. Не се установява и възмездност на ВОД, тъй като не е платена посочената цена и не са предприети никакви действия за събиране на дължимите суми, което води до извода, че е налице фиктивна сделка.

Не се касае до изрядни документи, а са налице са множество недостатъци на товарителниците:

Международна товарителница за автомобилен превоз (CMR) под №0000378, в която не е посочен номера на фактурата; не са описани подробно данните за товара; в товарителницата са изписани 38 бр., а във фактура №0000000083/08.01.2010 г. са изписани 36 pieces; вписани са неверни килограми на товара, а именно 380 КГ. (реалното тегло на товара е 615.60 КГ.); не са изписани адреса, имената на шофьора и регистрационния номер на автомобила.

Международна товарителница за автомобилен превоз (CMR) под №0000380, в която не е посочен номера на фактурата - №0000000084/13.01.2010 г.; не са описани подробно данните за товара; вписани са неверни килограми на товара, а именно 380 КГ. (реалното тегло на товара е 615.60 КГ.) не са изписани адреса, имената на шофьора и регистрационния номер на автомобила.

Международна товарителница за автомобилен превоз (CMR) под №0000410, в която не е посочен номера на фактурата на фактурата; не са описани подробно данните за товара; в товарителницата са изписани 26 бр., а във фактура №0000000086/01.07.2010 г. са изписани 25 900 pieces /части, броя/ вписани са неверни килограми на товара, а именно 260 КГ., (при реално тегло на товара според 421.20 КГ.); не са изписани адреса, имената на шофьора и регистрационния номер на автомобила.

Международна товарителница за автомобилен превоз (CMR) под №00001060, в която не е посочен номера на фактурата на фактурата; не са описани подробно данните за товара; в товарителницата са изписани 23 бр., а във фактура №0000000086/01.07.2010 г. са изписани 22 400 pieces /части, броя/ вписани са неверни килограми на товара, а именно 345 КГ., (при реално тегло на товара според 372, 60 КГ.); не са изписани адреса, имената на шофьора и регистрационния номер на автомобила.

При проверката вещите лица са установили, че едни и същи товарителници са вписани в отчет за извършени транспортни услуги, което е основа за съставяне на фактурите, липсват документи за платени пътни и винетни такси, пътни листи. Липсват командировъчни на шофьорите на МПС, пътни листи, за да се установи кое физическо лице е извършило превоза и на коя дата.

От правна страна

Данъците се характеризират със законоустановеност по основание, размер и субекти, задължителност и безвъзвратност. Данъчният кредит и правото на приспадане са елементи от механизма на ДДС, уреден в ЗДДС. Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко регистрирано лице да изпълнява задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползване на право на данъчен кредит и на приспадане на данъчен кредит. Неизпълнението или неправомерното изпълнение на възложените от закона задължения на данъчно отговорното лице, не следва да води до освобождаване от данъчен дълг.

В случая при деклариране на вътреобщностна доставка (ВОД) закона предвижда облагане с нулева ставка. Съгласно чл. 7 ЗДДС ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно чл. 53 ЗДДС ВОД се облагат с нулева ставка. Като съгласно чл. 125, ал. 2 ЗДДС регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, заедно със справка-декларацията подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. И. е подала справки-декларации по ЗДДС, в които са посочени ВОД и VIES-декларация и с това И. декларирала, пред дан.органи, че е извършила продажби, подлежащи на облагане с 0 ставка.

Декларирайки продажба на стоки, като ВОД И., избягва установяването и плащането на дължимия ДДС, тъй като при продажба на територията на страната И. дължи, на основание чл. 82 ЗДДС, начисляване, и на основание чл. 89 плащане на ДДС в размер на 20% от облагаемата основа, съгласно чл. 66 ЗДДС. В чл. 86 ЗДДС е предвидено задължение на регистрираното лице да издаде данъчен документ, да включи данъка в справка-декларация за съответния период и посочи фактурата в дневника за продажби. Такова начисляване се дължи, съгласно чл. 53, ал. 3 ЗДДС и ако не са налице документи, обосноваващи наличие на ВОД, в периода през който данъкът по доставката е станал изискуем.

Съдът намира, за установено по несъмнен начин въз основа на допустимите по НПК доказателства и доказателствени средства, и въз основа на констатациите в хода на ревизионното производство, установени от показанията на св. Г. и писмените доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, които са и част от доказателствената съвкупност, че: подсъдимата И. е била собственик, управител и единствен служител в търговско дружество „Блус кай България” ЕООД гр. Разград от придобиване собствеността върху него с договор от 04.06.2009 г., вписано в ТР на 12.06.2009 г. до прехвърлянето му, чрез пълномощника Н., на св. И. с договор от 27.09.2012 г., вписан на 09.10.2012 г. В този период дружеството е осчетоводило извършване на търговски сделки, било е обект на проверка от органите по приходите и подсъдимата, при липса на други служители, е съставяла и подписвала счетоводни документи, нареждала плащания, подавала СД по ЗДДС имала активно поведение в хода на ревизията – подавала обяснения, документи – осъществяла в пълен обем ръководството и представителството на дружеството. Подсъдимата, като едноличен собственик и представляващ търговското дружество, е подател на справката-декларация за съответния данъчен период и в нея са отразени сделки, каквито всъщност не са били осъществени с посоченото в инкриминираните фактури дружество. Подадени са СД по ЗДДС, дължими на основание чл. 125 ЗЗДС през февруари, август и декември 2010 г. справки-декларации по ДДС, дневници за покупки и продажби, както и VIES декларации пред НАП, съответно, в които посочила продажби на стоки, описани като вътреобщностна доставка. Фактурите за тези продажби са с невярно съдържание, тъй като не е осъществена ВОД и стоките не са транспортирани в Гърция по посочения начин и в посоченото време. По този начина И.И., е станала причина да не се установи и съответно, да не се внесе в бюджета дължим ДДС по облагаеми сделки, с което е причинена щета на държавния бюджет със сумата, посочена в обвинителния акт.

С извършеното подсъдимата цели и постига укриване и освобождаване от данъчни задължения по ЗДДС. Това постига като посочва неверни данни в тези първични счетоводни документи, така и ползване на неистински първични счетоводни документи, които намират отражение в справка-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. Размера на укритите и неплатени данъчни задължения се установява от заключенията на вещите лица по делото, тъй като установяването и изчислението на данъка е въпрос на специални знания.

Извършеното деяние осъществява от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6, предл. 2,3 и 4 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК

Установяване на прекия умисъл на подсъдимата по несъмнен и безспорен начин е възможно при наличие на самопризнания. Липсата на такова, както и липсата на обяснения, не освобождава съда от задължението да извлече информация и обоснове извод за вината, за субективното отношение на дееца към деянието и свързаните с него последици, въз основа на установените по делото обстоятелства.

Доводите за липса на субективната страна на престъплението, биха могли да имат основание ако се установява, че подсъдимата не е имала отношение към дейността на дружеството, а единствено е била фиктивен собственик (както св. И., който не е знаел, че е собственик на дружествените дялове, а е представляван от Н.). Или ако предмет на вписване в декларацията са били счетоводни документи, които са изготвени от други лица и са изрядни и за които подсъдимата е имала съзнанието, че действително й дават права по ЗДДС. В случая се касае до документи, изходящи от дружеството притежавано, управлявано и представлявано от подсъдимата. Установено е отношение на доверие между подсъдимата и Н., след като е упълномощен да представлява И. в хода на ревизията, трайни бизнес отношения, между дружествата, представлявани от подсъдимия и свидетелката. Съдът отчете образоваността на подсъдимата, включването в търговски отношения и отчитане на обороти със значителна стойност, обстоятелството, че сама, без помощта на други лица е водила фирмените дела. Начина на водене на делата на дружеството преди, а и след деянието (прехвърляне на дяловете в хода на ревизията, липса на каквито и да е действия за събиране на задължение над 400 000 лв., формирани само от няколко сделки), сочи на извода, че са налице данни, че е част от верига, създадена за да се избегне плащане на данъчни задължения. Очевидно не съответства на каквато и да е нормална търговска практика идеята да предлагат за продажба детски анимационни филми, озвучени на български език, в Гърция. Очевидно не съответства на нормалната търговска практика извършване на сделки между едни и същи лица, но представляващи различни търговски дружества, с едни и същи стоки, но чрез търговски операции, водещи до нарастване на себестойността на стоката в резултат на транспортни и други разходи, които не намират опора в нормалната житейска логика. Търговските дела на дружеството, а и другите дружества, с които извършва сделките, отразени в счетоводството, са облечени в някаква формална правна форма, но нямат икономическо съдържание.

Независимо дали дейността на подсъдимата се съчетава с дейността на други лица, целяща укриване на данъци, деянието й подлежи на преценка - осъществява ли състав на престъпление.

Установява се по несъмнен начин, че през 2009 г. подсъдимата И. е придобила и управлявала в периода до 2012 г. (до оформяне на документи за прехвърляне на дяловете на друго лице и вписване в регистъра) търговско дружество, което е без персонал, без активи, без складови и други площи, при което, според счетоводните документи, значителна част от разплащанията, с изключение на тези със „Солди медия” е извършвана в брой. В този период от подсъдимата са съставени, вписани в съответните счетоводни регистри, включително в дневниците и справките-декларации, подавани по ЗДДС фактури за продажба на ДВД, като ВОД, а след това справките-декларации и останалите документи са подадени по електронен път в НАП. Съдът намира за установено, че подсъдимата е знаела, че се извършва и отчита фиктивна търговска дейност, без да е налице транспортиране и продажба на стоката извън страната, без да са налице реални плащания, съответни на обявената в счетоводството цена и въпреки това е подала справки-декларации, VIES декларации и съставила фактури, без да е налице реално движение на стоки.

В случая са налице данни за участие в организирана верига от фирми, отчитаща фиктивни сделки, но обвинението е функция единствено на прокурора и това не е основание за липса на отговорност на конкретно лице, при установено в хода на наказателното производство деяние, което осъществява състав на престъпление по НК.

Съдът не възприема становището на защитата, изразено при пренията, че осъществявана и отчитана по такъв начин търговска дейност е правомерна и не нарушава законодателството, тъй като извършеното е в нарушение на изискванията на ЗС и води до укриване на данъци.

С водене по този начин на търговската дейност се цели укриване и освобождаване от заплащане на данъчни задължения, а това поведение се преследва от закона. Знанието на подсъдимата, съответно умисъла да извърши престъплението, се проявява в действията й – съставяне и представяне на посочените документи, които са с невярно съдържание, оформяне и подписване на документи без реално движение на стоката, налице е и активно поведение в хода на ревизията – представя обяснения, извършва действия, целящи да заблудят органите по приходите, че е налице реална доставка в Гърция.

Създаването и ползването на счетоводна отчетност с невярно съдържание, потвърждаването на неистина в представените от подсъдимата справки декларации, а и поведението й в хода на ревизията, съставляват активни и целенасочени действия за подвеждането на органите по приходите и материално облагодетелстване, като последиците от действията се отразяват, според събраните доказателства, в правната сфера на управляваното от подсъдимата дружество, т.е. тя черпи благоприятни последици от избягването на плащане на данъчни задължения.

В съдебните прения защитникът излага становище и относно съдържанието на съответствието на обвинителния акт с изискванията на закона. Твърди че обвинителния акт съдържа цитати от ДРА, а не обосновани изводи относно наказателната отговорност на подсъдимата, обусловени от установените факти. Съдът намира, че обвинителният акт е в състояние да изпълни ролята, отредена му от процесуалния закон и има съдържание, което съответства на минималните изисквания на НПК. Посочено е в какво качество е действала И. – собственик и управител на търговско дружество (л. 1), посочено е че е декларирала в СД по ЗДДС ВОД, облагаеми с нулева ставка по ЗДДС (л. 2 и 3), посочено е, че не е извършена ВОД, не е налице реална доставка (л. 12) и че е налице дължим данък от дружеството, че И. е отразила несъществуващи сделки в съответните дневници и СД (л. 13), състава на престъплението което осъществява описаното деяние, според прокурора.

В рамките, определени от обвинителния акт и с оглед събраните доказателства съдът дължи произнасяне по въпросите по чл. 301 НПК.

Подсъдимата при пряк умисъл, изготвила и подала през инкриминирания период три справки декларации, съдържащи потвърдени неистини относно търговската дейност на дружеството, което притежава, управлява и представлява, използва при воденето на отчетността си документи с невярно съдържание и приспаднала неследващ се данъчен кредит, в непродължителен период от време (с оглед законоустановения период на деклариране), при еднородна обстановка, като последващите действия се явяват последица от предшестващите, като размера на укритите данъчни задължения, с оглед разпоредбата на чл. 93, т. 14 НК обуславя квалификация „особено големи размери” и деянието се квалифицира като престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6, предл. 2, 3 и 4 и т. 7 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК

По наказанието.

При определяне на наказание съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Като отегчаващи вината обстоятелства отчете размера на укритите данъчни задължения и няколко деяния.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете младостта на подсъдимата, чистото съдебно минало, трудовата ангажираност, наличните данни, че други лица са ръководили и координирали дейността по отчитане на сделките с филми на ДВД, както и продължителния период на разследването. От деянието са изминали почти 5 години. Съдът отчете, че макар и в хода на ревизионното производство, подсъдимата е преустановила дейността с това дружество и според установеното по делото има съвсем други професионални занимания.

Съдът приема, с оглед характера на извършеното от подсъдимата и продължителния период изминал от осъществяване на деянието (2010 г.), както и продължителността на разследването (от 2013 г.), че са налице изключителни смекчаващи вината обстоятелства и предвиденото наказание е несъразмерно на извършеното и наложи наказание при условията на чл. 55 НК – една година лишаване от свобода, чието изпълнение отложи на основание чл. 66 НК за срок от три години. При липса на установено имущество съдът не наложи конфискация.

Факта на осъждането, възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание да достатъчни, за да окажат нужното въздействие върху подсъдимата.

На основание чл. 189 НПК подсъдимата следва да заплати направените разноски в хода на наказателното производство.

По гражданския иск.

Предявен е граждански иск от МФ против подсъдимата И. за сумата 101 183, 17 лв. – вреди от престъплението, ведно със законната лихва от увреждането. Гражданският иск се поддържа като основателен и доказан от представителя на гражданския ищец.

Защитникът на подсъдимата счита, че подсъдимата е невиновна, съответно следва да бъде отхвърлен гражданският иск. Развива доводи и за недопустимост на гражданския иск, тъй като съдът е длъжен служебно да събере доказателства за това до каква степен е стигнала процедурата по данъчното вземане, тъй като ако тече такава, това е пречка да бъде повторно претендирано по гражданско-правен ред.

Безспорно извършеното от подсъдимата, в качеството й на собственик и представляващ ЮЛ, осъществяващо състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 НК, води до щета за бюджета и подсъдимата, като призната за виновна в извършване на това престъпление, може да носи гражданска отговорност за щетата, резултат от деянието, която съвпада по размер с дължимите данъци от ЮЛ.

В случая се установяват (от справката от Адм.съд Варна, постъпила с вх. №370/30.01.2015 г., че съставеният РА е влязъл в сила към ноември 2013 г. и че са предприети действия по изпълнение – обезпечителни мерки по чл. 195 ДОПК – запор върху банкови сметки, което се установява от постъпилата с вх. №557/12.02.2015 г. справка от НАП) предприети действия по изпълнение на влезлия в сила ревизионен акт. Като е налице съвпадение по размер на претенцията по гражданския иск и сумата по РА. Едни и същи суми се претендират на различно основание и от различни субекти.

След като е предприето изпълнение по уреденото административно производство по ДОПК, то установяването налице ли е и в какъв размер удовлетворяване на претенцията срещу ЮЛ, води до това, че разглеждането на гражданския иск ще затрудни наказателното производство, което съгласно чл. 88, ал. 2 от НПК е пречка за разглеждането му, съответно производството по него следва да бъде прекратено.

Освен това в случая вече има изпълнителен титул, извън наказателния процес, за събиране на същата сума и подлежи на установяване и наличието на правен интерес от поставяне началото на нов процес за постигане на същия резултат, макар и по отношение на ФЛ, отговарящо за вреди от престъпна дейност, тъй като размера на вредите, за които отговаря извършителя на престъплението, е в зависимост и от това в каква степен е удовлетворена претенцията на МФ в случая от наличните суми по сметките на ЮЛ.

Доказателствената тежест по отношение на гражданския иск е на гражданския ищец и следва да доказва основанието и размера на претенцията си, в рамките на обвинението по обвинителния акт. Съдът е направил възможното за установяване на допустимостта и основателността на гражданския иск. По-нататъшното изследване на въпроса, относно гражданският иск би довело до превръщане на процеса в типично граждански, което би излязло извън рамките на наказателния процес.

Освен това не е налице никакво затруднение за гражданският ищец да предяви претенцията си пред гражданския съд.

Неприключилото производство по ДОПК, образувано по влязъл в сила ревизионен акт, за събиране на данъчното вземане от ЮЛ е и пречка за разглеждане на гражданския иск против ФЛ, тъй като гражданската отговорност за вредите от престъплението е в зависимост от сумите, които ще бъдат събрани по реда на ДОПК, съответно искът по чл. 45 ЗЗД е преждевременно заведен. Размерът на щетата, която причинява с деянието си И. е съответен на непогасените данъчни задължения. Би следвало да приключи производството по ДОПК и ако са налице непогасени задължения да се претендира отговорност по чл. 45 ЗЗД спрямо подсъдимата.

С оглед на това, че е налице започнало изпълнение по влязъл в сила ревизионен акт за същата сума, предмет на претенцията по гражданския иск, че не е установено налице ли са парични средства, съответно налице ли е погасяване и в каква част на задълженията по ЗДДС и че производството по гражданския иск затруднява наказателното производство, съдът приема за недопустимо разглеждането на предявения граждански иск в наказателното производство.

ДГ СЪДИЯ: