МОТИВИ към Присъда № 4/21.01.2016г. по НОХД № 358/2015г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу Е.Х.Х., ЕГН **********, която е обвинена в това, че :

1. За времето от 01.01.2009г. до 30.04.2013г. в гр.Разград в условията на продължавано престъпление в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл.6 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/: „ Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина”, действайки в условията на продължавано престъпление, е избягнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации,в срока по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ: „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода”, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДДФЛ:„Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане е данък върху общата годишна данъчна основа” за облагаемите си на основание чл.35, т.6 от ЗДДФЛ /„ Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени е окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане/ доходи от източници в чужбина, както следва: за данъчен период на 2008 година – в размер на 2967.98 лв.,за данъчен период на 2009 година – в размер на 2334.93 лв.,за данъчен период на 2010 година – в размер на 960.87 лв.,за данъчен период на 2011 година – в размер на 44.98 лв. и5 за данъчен период на 2012 година – в размер на 390.46 лв.,при общ размер на данъчните задължения 6699.23 лв. – престъпление по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК

и

2. За времето от 24.11.2008г. до 31.03.2011г. в гр.Разград, Област Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание: Молба-декларация с вх.№6013/24.11.2008г. и Молба-декларация вх.№ 1006/26.03.2010г., и двете за получаване на месечни помощи за деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, подадени на основание чл.7,ал.1 и чл.10,ал.1 от Закона за семейните помощи за деца до Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество - пари в общ размер на 1220 лева, собственост на Агенция „Социално подпомагане“ - София, с намерение да ги присвои - престъпление по чл.212, ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвиненията, с изключение на обвинението за неплащане на данък по ЗДДФЛ за 2011г., и предлага налагане на наказания към минималните предвидени предели, определяне на общо наказание в размер на по-тежкото и прилагане института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК.

Подсъдимата Е.Х. не се признава за виновна, като отрича да е получавала описаните в обвинителния акт парични преводи, а относно семейните помощи за деца заявява, че не помни да са й били изплащани. Нейният защитник адв.С. С. от АК-Русе пледира за постановяване на оправдателна присъда, алтернативно моли за налагане на наказания в минимални размери.

Гражданският ищец Агенция за социално подпомагане-София моли за уважаване на гражданския иск срещу подсъдимата за заплащане на сумата 1220 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва от 31.03.2011г. до окончателното изплащане.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Е.Х. е българска гражданка и живее в РБългария. До 01.09.2015г. постоянният й адрес е ***, след което е заявила настоящ адрес ***.

Подсъдимата Е.Х. е безработна, няма доходи от трудови правоотношения, не притежава недвижими имоти или движимо имущество, което да й носи доходи.

1. През периода 03.03.2008г. – 03.07.2012г. на подс.Х. били изпращани парични преводи от чужбина чрез международните системи за бързи разплащания “Western Union” /„Уестърн юнион”/ и „Money gram”/ “Мъни грам“/. При тези системи се извършват експресни парични преводи, които се получават лично и представителство не се допуска. Изпращачът посочва имената на получателя, неговия адрес, размера и валутата на превода. Всеки превод получава уникален идентификационен номер – десет цифрен за „Уестърн юнион” и осемцифрен за “Мъни грам“, който наредителят съобщава на получателя. Парите се получават във всяка финансова институция, работеща с двете системи. Представителство е недопустимо. Получателят представя документ за самоличност и съобщава уникалния номер на превода. Операторът от съответната финансова институция го въвежда и подготвя формуляр за получаване, в който се отразява номера на превода, размера на сумата, датата на получаване, данните на получателя и на изпращача. Формулярът се подписва от получателя, след което му се предоставя съответната парична сума.

През посочения период подс.Е.Х. посещавала офисите на следните дружества - представители на „Уестърн юнион” и “Мъни грам“: „Еврокеш”ООД- гр.Исперих, ,“Пим Инс Финанс“ЕООД-гр.Исперих, “Одит Консулт 2005“ЕООД-гр.Кубрат, “Тренд“ООД-гр.Русе, „Експресбанк“АД, клон Русе, ЕТ“***“- гр.Русе, “БООБ“ЕООД-гр.Разград, “УниКредит Булбанк“АД, клон С.град и „Алфа Банк“АД, клон С.град.

По описания начин получила следните парични преводи:

През 2008 година :

№	MTCN Документ,дата		EUR евро	левова равност/ст	Държава	Фирма, изплатила паричните средства	град
1	987-996-1409	03.3.2008	222,00	434,19	Турция	Еврокеш ООД	Исперих
2	113-927-2955	21.3.2008	180,00	352,05	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
3	107-208-2558	06.6.2008	120,00	234,70	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
4	564-986-0061	16.6.2008	450,00	880,1235	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
5	431-985-8631	18.6.2008	300,00	586,75	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
6	819-933-4160	18.6.2008	1500,00	2933,745	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
7	212-979-0514	23.6.2008	1454,09	2843,95	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
8	053-344-1828	07.7.2008	200,00	391,17	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
9	904-967-1191	07.7.2008	150,00	293,3745	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
10	140-530-1598	08.7.2008	280,00	547,63	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
11	227-984-5267	08.7.2008	900,00	1760,25	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
12	894-850-9858	08.7.2008	650,00	1271,29	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
13	225-901-9735	09.7.2008	600,00	1173,50	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
14	850-941-1445	09.7.2008	1000,00	1955,83	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
15	516-933-2227	14.7.2008	2500,00	4889,58	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
16	977-920-8082	25.7.2008	200,00	391,166	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
17	649-518-8444	29.7.2008	250,00	488,9575	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
18	541-513-5094	04.8.2008	900,00	1760,247	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
19	909-397-3081	19.8.2008	75,00	146,6873	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
20	743-359-3480	21.8.2008	600,00	1173,498	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
21	013-506-0340	03.10.2008	70,23	137,36	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
22	950-115-9492	13.10.2008	200,00	391,166	Оман	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
23	825-759-4043	14.10.2008	180,00	352,0494	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
24	505-100-3779	23.10.2008	120,00	234,70	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
25	001-907-2086	27.10.2008	1500,00	2933,75	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
26	563-881-2147	27.10.2008	760,00	1486,431	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
27	665-836-9269	11.11.2008	350,00	684,5405	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
28	755-440-9112	11.11.2008	200,00	391,166	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
			15 911,32	31 119,84

През 2009 година :

№	MTCN Документ,дата		EUR евро	левова равност/ст	Държава	Фирма, изплатила паричните средства	град
1	720-812-6746	23.2.2009	3500,00	6845,41	Турция	Одит консулт 2005 ЕООД	Кубрат
2	907-975-9420	07.4.2009	190,00	371,6077	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
3	218-490-2563	08.4.2009	1500,00	2933,75	Турция	Пим Инс Финанс ЕООД	Исперих
4	464-837-6693	16.4.2009	100,00	195,58	Турция	ТРЕНД ООД	Русе
5	456-596-6658	18.5.2009	400,00	782,33	Турция	ТРЕНД ООД	Русе
6	561-876-9173	20.5.2009	2000,00	3911,66	Турция	Експресбанк АД	Русе
7	614-101-3129	20.5.2009	1100,00	2151,41	Турция	Експресбанк АД	Русе
8	458-946-2155	21.5.2009	2500,00	4889,58	Турция	ЕТ	Русе
9	208-395-2805	26.5.2009	160,00	312,93	Турция	ТРЕНД ООД	Русе
10	268-410-4962	31.5.2009	420,00	821,45	Германия	ЕТ	Русе
11	082-342-6309	11.6.2009	100,00	195,58	Турция	ТРЕНД ООД	Русе
12	582-444-2388	23.7.2009	21,50	42,05	Белгия	ЕТ	Русе
13	015-927-8758	26.10.2009	928,50	1815,99	Турция	ТРЕНД ООД	Русе
			12 920,00	25 269,32

През 2010 година:

№	MTCN Документ,дата		EUR евро	левова равност/ст	Държава	Фирма, изплатила паричните средства	град
1	868-318-3099	12.3.2010	300,00	586,75	Германия	ЕТ	Русе
2	568-066-0047	17.3.2010	100,08	195,74	Сауд.Арабия	ТРЕНД ООД	Русе
3	500-888-5993	14.4.2010	290,00	567,19	Германия	ЕТ	Русе
4	582-405-0815	04.5.2010	360,00	704,10	Германия	ЕТ	Русе
5	862-915-7565	03.7.2010	540,00	1056,15	Германия	ЕТ	Русе
6	772-894-5851	05.7.2010	250,00	488,96	Германия	БООБ ЕООД	Разград
7	564-904-1396	06.7.2010	1050,00	2053,62	Германия	ТРЕНД ООД	Русе
8	628-972-9547	06.7.2010	450,00	880,12	Германия	ЕТ	Русе
9	587-341-5657	17.8.2010	200,00	391,17	Турция	БООБ ЕООД	Разград
10	503-962-1628	18.8.2010	900,00	1760,25	Турция	Razgrad 611	Разград
11	709-352-5904	18.8.2010	900,00	1760,25	Турция	БООБ ЕООД	Разград
			5 340,08	10 444,29

През 2012 година:

№	MTCN Документ,дата		EUR евро	левова равност/ст	Държава	Фирма, изплатила паричните средства	град
1	77147709	07.6.2012	1500,00	2933,75	Турция	Уникредит Булбанк	С.град
2	57702183	13.7.2012	670,00	1310,41	Турция	Алфа Банка АД	С.град
			2 170,00	4 244,15

Подс.Е.Х. не е подавала годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ за периода от 2008г. до 2014г. – факт, признат от нея и доказан от приложеното по делото писмо изх.№ 2396/14.10.2014г. от ТД на НАП-Варна, офис Разград и от показанията на св.С.А..

Съобразно заключението на съдебно-икономическата експертиза, данъчните задължения на подсъдимата Х., определени по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, възлизат на 2967.98 лв. – за 2008г., 2334.93 лв – за 2009г., 960.88 лв – за 2010г. и 390.46 лв - за 2012г. /т.2, л.242 – л.253/.

Обстоятелствата във връзка с времето и размера на получените от чужбина парични суми се доказват от приложените по делото извадка от системата, обслужваща преводите „Уестърн юнион” в ОББ /т.І, л.79-л.82/, справка от Финансова къща „Кеш Експрес Сървис”-София /т.І, л.99-л.101/, оригинали и копия от специални бланки „Получаване на пари” /т.І, л.121-л.123, т.ІІ, л.161, л.163, л.174, л.179, л.191, л.193 – л.197, л.200, л.201, л.260 – л.262/.

Горните писмени доказателства опровергават обясненията на подсъдимата, че не е получавала сумите по обвинителния акт. Тя твърди, че не са нейни подписите на получателя на сумите под следните разписки: в т.ІІ, л.163 – по превод MTCN 614-101-3129 от 20.05.2009г., т.ІІ, л.164 – по превод № 2861 от 20.05.2009г., т.ІІ, л.172 – по превод MTCN 902-409-9710 от 02.11.2011г., т.ІІ, л.174 – по превод реф. номер 77147709 от 07.06.2012г., т.ІІ, л.175 - по превод реф. номер 476CHWL121590227 от 07.06.2012г., т.ІІ, л.179 – по превод, изплатенв „Алфа Банк”, клон С.град на 13.07.2012г., т.ІІ, л.180 – по превод реф. номер 227CHWL121950002 от 13.07.2012г., т.ІІ, л.181 – по превод реф. номер 57702183 от 13.07.2012г., т.ІІ, л.192 – по превод MTCN 568-066-0047 от 17.03.2010г., т.ІІ, л.193 – по превод MTCN 082-342-6309, т.ІІ, л. 195 – по превод MTCN 208-395-2805 от 26.05.2009г., т.ІІ, л.196 – по превод MTCN 456-596-6658 от 18.05.2009г., т.ІІ, л.197 – по превод MTCN 015-927-8758 от 26.10.2009г., т.ІІ, л.201 - бордеро № 4186450 от 18.08.2010г., т.ІІ, л.260 – по превод MTCN 587-341-5657 от 18.08.2010г., т.І, л.121- по превод MTCN 218-490-2563 от 08.04.2009г., т.І, л.122 – по превод MTCN 907-975-9420 от 07.04.2009г. и т.І, л.123 – по превод от 23.02.2009г.

Оспорените 18 разписки са били обект на графическата експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, която е дала заключение, че единствено разписката по паричен превод с MTCN 902-409-9710 от 02.11.2011г. /л.172 от т.ІІ/ не е подписана от подсъдимата, а на останалите 17 разписки подписът на получателя на сумата е изпълнен от нея. Като компетентно, обосновано и неоспорено от страните съдът се съгласява със заключението на графическата експертиза изцяло. С оглед на него приема, че подсъдимата не е получила паричния превод от 02.11.2011г. за 250 евро с левова равностойност 488.96 лв.

В останалата част съдът не кредитира обясненията на подсъдимата. Основание да се считат за недостоверни дава нейната непоследователност при разпознаване на подписите на получателя в приложените по делото разписки.

Подс.Х. твърди, че не са нейни подписите на получателя в нареждането-разписка до Алфа Банк-С.град на л.179, т.ІІ, в нареждането-разписка на л.180, т.ІІ и във формуляра за получаване на л.181, т.ІІ, но признава, че подписът на заверката на личната й карта на л.182, т.ІІ е неин. А и четирите документа са били съставени по едно и също време – на 13.07.2012г., при изплащането на един и същи превод от 670 евро в една и съща банка.

Подсъдимата разпознава подписа си под разписката за получаване на превод MTCN 561-876-9173 в т.І, л.74 /оригинала в т.ІІ, л.161/, а твърди, че не е подписала бележката за изплатената сума от СЖ”Експресбанк”-Русе в т.І, л.75, след като и двата документа са били съставени и подписани на 20.05.2009г. в същата банка.

Подсъдимата не е сигурна дали подписът на получателя във формуляра в т.ІІ, л.174 е неин, но е категорична, че в копието на същия формуляр в т.І, л.125 подписът е неин.

Твърди, че двата подписа на клиента в нареждането-разписка в т.ІІ, л.175 не са нейни, а в копието на същия документ в т.І, л.126 подписът приличал на нейния. А и двата документа удостоверяват получаването на един и същ превод от 1500 евро в УниКредит Булбанк-С.град на 07.06.2012г.

Обясненията на подсъдимата, че не е получавала големи суми противоречи и на декларацията й по чл.124, ал.3 ДОПК, подписана на 05.01.2014г. в хода на данъчната ревизия /л.228-л.230 от съдебното производство/, в която е декларирала , че през периода 2008г. – 2012г. е получила от Турция около 30 000 лева. Ревизията е приключила с Ревизионен акт № Р-17-1401140-091-01 от 29.10.2014г., влязъл в сила на 01.05.2015г., с който са били установени данъчни задължения по ЗДДФЛ за периода 2008г. – 2012г. в размер на 7417.24 лв и 3502.03 лв лихви.

ІІ. Подсъдимата Е.Х. има три деца – Елиз, родена на ***г., , родена на ***г. и, родена на ***г.

С молба-декларация вх.№ 6013/24.11.2008г., подадена до Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Разград/т.ІІ, л.221а/, подсъдимата поискала отпускане на месечни помощи за децата си на основание чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца. Съгласно чл.7, ал.1 ЗСПД месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, чиито доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода, определен в Закона за държавния бюджет на РБългария, който за 2008г. е бил 300 лв.

При подаване на декларацията подс.Х. не е била омъжена и по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗСПД в редакцията му към този момент семейството й не е включвало бащата на децата.

В молбата-декларация подсъдимата декларирала, че брутният доход на семейството й за предходните 12 месеца - от м.ноември 2007г. до м.октомври 2008г. е 0 /нула/. В действителност през този период подс.Х. е реализирала доходи от получените парични преводи от чужбина в размер на 30 044.13 лв. С оглед на тях средномесечният доход на член от 4-членното й семейство е бил 625.92 лв.

Със Заповед № 6013/02.12.2008г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Разград на подс.Х. била отпусната месечна помощ за две деца по 25 лв за дете или общо 50 лв месечно със срок от 01.11.2008г. до 31.10.2009г. /т.І, л.61/. Със Заповед № 6013/23.01.2009г. този размер е бил увеличен на 70 лв месечно със срок от 01.01.2009г. до 31.10.2009г. /т.І, л.60/. Така за времето от 01.11.2008г. до 31.10.2009г. на подс.Х. били изплатени общо 800 лв.

С молба-декларация вх.№ 1006/26.03.2010г. /т.ІІ, л.219/ подсъдимата отново поискала да получава месечни помощи по ЗСПД. В молбата декларирала, че доходът на семейството й за предходните 12 месеца от м.март 2009г. до м.февруари 2010г. е 0 /нула/. Подсъдимата не посочила получените от чужбина парични преводи в размер на 18423.92 лв за предходния 12-месечен период, с оглед на които средномесечният доход на член от семейството й е бил 383.83 лв при допустим за подпомагане 350 лв.

Със Заповед № 1006/06.04.2010г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ на подсъдимата била отпусната месечна помощ за 1 дете в размер на 35 лв/т.ІІ, л.218/ за срок от 01.03.2010г. до 28.02.2011г. През този период подс.Х. получила общо 420 лв.

Назначената на досъдебното производство графическа експертиза е дала заключение, че ръкописните текстове и подписите в графите „декларатор” в молба-декларация вх.№ 6013/24.11.2008г и молба-декларация вх.№ 1006/26.03.2010г. са изпълнени от Е.Х.Х. /т.ІІ, л.212-л.214/. Подсъдимата признава, че е подписала двете декларации.

Подс.Е.Х. не е осъждана. Ползва се с добро име сред жителите на с.Ясеновец, видно от характеристичната справка в т.ІІ, л.143.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

По обвинението по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК:

Подс. Е.Х. е с постоянен адрес в РБългария, поради което има качеството на местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно чл.6 ЗДДФЛ тя е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в РБългария и в чужбина. Получените парични суми от чужбина са облагаем доход – чл.12 във вр. с чл.10, ал.1, т.6 във вр. с чл.35, т.6 ЗДДФЛ и не попадат сред изключените от облагане по чл.13 ЗДДФЛ. Разпоредбите на чл.50 и чл.53 ЗДДФЛ предписват задължение за подаване на годишна данъчна декларация за доходите в срок до 30 април на годината, следваща придобиването им, което не е било изпълнявано от подсъдимата. Тя не е подала изискуемите данъчни декларации: за времето от 01.01.2009г. до 30.04.2009г. относно придобитите през 2008г. доходи, за времето от 01.01.2010г. до 30.04.2010г. относно придобитите през 2009г. доходи, за времето от 01.01.2011г. до 30.04.2011г. относно придобитите през 2010г. доходи и за времето от 01.01.2013г. до 30.04.2013г. относно придобитите през 2012г. доходи. Като не е декларирала получените доходи, тя е избегнала плащането на данъка по чл.48 ЗДДФЛ.

Данъчните задължения на подсъдимата са, както следва: за данъчен период 2008 година – 2967.98 лв, за данъчен период 2009 година – 2334.93 лв, за данъчен период 2010 година – 960.87 лв и за данъчен период 2012 година – 390.46 лв. Или общо 6654.25 лв, която сума надхвърля 3000 лв и по смисъла на чл.93, т.14, пр.1 НК съставлява големи размери.

Деянията са били извършени при пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала, че получава доходи, била е длъжна да ги декларира и не е сторила това, защото е искала да избегне плащането на нормативно определения данък.

Осъществени са четири деяния с обективна и субективна връзка между тях, при които общият престъпен резултат е над установения в чл.93, т.14, пр.1 НК критерий, а това ги определя като единно продължавано престъпление /вж. и ТР № 1/2009г. ОСНК на ВКС/.

Така престъплението получава правна квалификация по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК.

Съдът намира, че обвинението за неплащане на данък за 2011 година е недоказано. Установено е, че подс.Х. не е подписала разписката за получаване на единствения паричен превод през тази година, следователно не е реализирала доход в размер на 250 евро с левова равностойност 488.96 лв и не дължи данък в размер на 44.98 лв. Поради това съдът оправда подсъдимата в тази част от обвинението.

Изключването на горното деяние от престъпната дейност на подсъдимата не разкъсва продължаваното престъпление. Наложеното от практиката правило, че между отделните деяния трябва да има период от около една година, не е абсолютно. Съгласно т.8 от ТР № 3/71г. по н.д. № 32/70г., ОСНК времето е обективен признак на продължаваното престъпление, при което отделните деяния трябва да са извършени през непродължителни периоди от време, но кога периодите са непродължителни се решава от съда конкретно за всеки случай, като се изхожда от характера на дейността, възможностите за осъществяването й, както и от причинените общественоопасни последици. Промеждутъците между отделните деяния могат да са по-големи или по-малки. Същественото е тези периоди от време да не са толкова продължителни, че да премахват единството между отделните деяния. В разглеждания случай времевият период между две последователни деяния е не по-кратък от 1 година, тъй като ЗДДФЛ изисква подаване на годишна данъчна декларация след изтичане на съответния данъчен период, който е 1 година. Поради това съдът приема, че характерът на престъпната дейност и възможностите за осъществяването й обуславят промеждутъци не по-малки от 1 година, а следователно деяние, извършено през периода 01.01.2009г. – 30.04.2009г. и деяние, извършено през периода 01.01.2011г. – 30.04.2011г. съставляват елементи от продължаваното престъпление, чието единство не се изключва от прекъсването за 2010г.

Съдът не споделя аргументите на защитата на подсъдимата, че при определяне на облагаемата основа следва да се вземат предвид само онези суми, за които има съответни платежни документи в оригинал. Установено е, че част от оригиналните разписки за получаване на пари не са намерени поради изтичане на 5-годишния срок за съхранението им. По делото са приложени списъци, които съдържат необходимата информация относно времето на изпращане на преводите, размера на сумите, данни за изпращача и получателя, поради което съдът приема, че са годен доказателствен източник.

Съдът не се съгласява с довода за несъставомерност поради неустановения произход на паричните средства. ВКС в Решение № 311 от 04.11.2015г. по н.д. № 969/2015г., ІІІ н.о. е посочил, че паричните преводи представляват придобити доходи от източници, включени в приложното поле на чл.35, т.6 ЗДДФЛ като облагаем доход, който подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация, съгласно чл.50, ал.1, т.1 ЗДДФЛ.

При определяне на наказанието за горното престъпление съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства чистото й съдебно минало, фактът, че е безработна и няма доходи, задължението да се грижи за две непълнолетни деца и добрите й характеристични данни. Отегчаващо отговорността й обстоятелство е продължителният период на престъпната дейност. При превес на облекчаващите фактори съдът наложи на подсъдимата наказанието лишаване от свобода в минималния предвиден размер от 1 година и наказанието глоба в размер на 1000 лв. Счита, че тези наказания са съответни на характера и тежестта на престъплението и чрез тях ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция.

Определеното наказание лишаване от свобода не следва да бъде изтърпявано ефективно. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК: наказанието е под 3 години лишаване от свобода, подс.Х. не е осъждана и за постигане целите по чл.36 НК не се налага изолирането й от обществото. С оглед на тези предпоставки съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години.

По обвинението по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК:

Подс.Х. е подала в Дирекция „Социално подпомагане“ –Разград молба-декларация вх.№ 6013/24.11.2008г и молба-декларация вх.№ 1006/26.03.2010г. за отпускане на семейни помощи за деца. Тези декларации се изискват от чл.10, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца и в тях се удостоверяват различни обстоятелства, включително полученият брутен доход на семейството на декларатора. В подадените декларации подсъдимата не посочила доходите си от чужбина - предмет на разглеждане по първото обвинение, затаявайки истината относно действителното си финансово състояние. Разполагала е с паричните средства от чужбина, поради което средномесечният доход на член от семейството й е бил над изискуемия максимум от 300 лв, съответно 350 лв, и тя не е отговаряла на изискванията за получаване на помощи по ЗСПД. Като е използвала невярните декларации, подсъдимата е въвела в заблуждение длъжностните лица от Дирекция „Социално подпомагане”-Разград, че има право на помощи и е получавала такива. Деянията са били извършени с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че използва документи с невярно съдържание и че няма основание за подпомагане. Предвиждала е, че чрез подаването на неверните декларации ще й бъдат отпуснати помощи и е целяла противозаконното им присвояване.

Касае се до множество деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при еднаква обстановка и при еднородна вина, като последващите се явяват продължение на предходните, което сочи на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК.

По този начин се доказват обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК.

За да определи наказанието за второто престъпление, съдът отчете превес на смекчаващите отговорността обстоятелства: липсата на предходни осъждания, тежкото материално положение на подсъдимата и добрите й характеристични данни. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид продължителното неправомерно облагодетелстване. Съдът счете за справедливо наказанието лишаване от свобода в минималния предел от 2 години, което съответства на обществената опасност на извършеното престъпление и е достатъчно за постигане на целите по чл.36 НК. И по отношение на това наказание следва да се приложи института на условното осъждане по аналогични на гореизложените съображения.

Тъй като всяко от двете разглеждани престъпления е извършено преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях, на основание чл.23, ал.1 НК съдът определи общо наказание в размер на по-тежкото, а именно – 2 години лишаване от свобода и отложи изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 НК. Съгласно чл.23, ал.3 НК съдът присъедини към общото наказание наказанието глоба.

Гражданският иск на Агенция „Социално подпомагане” е основателен и доказан. Налице са предпоставките по чл.45 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимата – престъплението по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК; имуществени вреди за Агенцията, изразяващи се в изплатените без основание помощи в размер на 1220 лв; причинна връзка между двете, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимата, която следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 1220 лв, ведно с текущата законна лихва от датата на довършване на престъплението - 31.03.2011г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подс.Х. следва да заплати разноските от досъдебното производство, платими в полза на ОД на МВР-Разград и на РОП, разноските от съдебното производство, платими по сметка на РОС, както и ДТ върху присъденото обезщетение.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

MH