МОТИВИ към Присъда № 1/08.01.2016г. по НОХД № 411/2015г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу Ф.О.Ф., ЕГН **********, който е обвинен в това, че на 14.07.2015г. по път Е-70 /гр.Русе-гр.Варна/, на км 57+160 метра, в землището на с.Осенец, при управлението на МПС – л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение по пътищата:

чл.20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;

чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия - /силен дъжд/, с релефа на местността, със състоянието на пътя – /мокра пътна настилка/ и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;

чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: извън населено място 90 км/ч” /управлявал е посоченото МПС със скорост 98,8 км/ч/, и по непредпазливост е допуснал причиняването на смъртта на Ф.Б.Ф., ЕГН: ********** и на А. А.О., ЕГН: ********** - престъпление по чл.343, ал.3, предл.4, б.”б” във вр. ал.1 във вр. чл.342, ал.1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказания лишаване от свобода в размер около 5 години и лишаване от право да управлява МПС за съшия срок.

Подс. Ф.О.Ф. не се признава за виновен, като твърди, че не е управлявал автомобила, с който е причинено произшествието. Неговият защитник адв.Н.Г. *** пледира за оправдателна присъда.

Частните обвинители Г.М.А. и А.О.А. - наследници на А. А.Ф., и Ф.Х.Х. и Б.Ф.Х. - наследници на Ф.Б.Ф., чрез повереника си адв.Г.Д. от САК молят за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода и лишаване от правоуправление за срок от 5 години.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.07.2015г. сутринта подс.Ф.О.Ф., неговата майка, съпругата му св.Н. Ф. и детето им пристигнали в гр.Разград да пазаруват. В ранния следобед близките му отпътували за с.Езерче, а подс.Ф. останал в апартамента си в гр.Разград, бл.”Велико Търново”, тъй като очаквал техник от кабелната телевизия. Когато техникът приключил работата си, подс.Ф. се обадил по телефона на сестра си св.А. К., която също се намирала в гр.Разград, с молба да пътуват заедно. Св.К. го уведомила, че не е готова да тръгне и му предложила да се прибере с Ф.Б.Ф. – техен първи братовчед, син на чичо им Б.Х.. Същият ден Ф.Б.Ф. и съпругата му А. А.Ф. *** с лек автомобил ”Фолксваген Голф” с рег.№ ***, собственост на Ф.. А. А. имала намерение да подаде заявление за издаване на нова лична карта поради промяната на фамилното си име при сключения на 05.07.2015г. граждански брак с Ф..

Около 15,30 часа подс.Ф.О.Ф. излязъл пред входа на блок „Велико Търново” и се качил на задната седалка в автомобила на братовчед си. На предната дясна седалка пътувала А. А.Ф.. Ф.Б.Ф. насочил автомобила към изхода на гр.Разград в посока към гр.Русе. По същото време завалял силен дъжд. По пътя Ф.Б.Ф. отстъпил мястото си на подсъдимия Ф., който също бил правоспособен водач на МПС. Ф. седнал на задната дясна седалка, а подс.Ф. поел управлението на автомобила.

Около 16 часа подс.Ф. се движел по път І-2, главен път Варна-Русе, след с.Осенец, по т.нар. „Осенски баир“. В този участък от пътя платното било широко 11,6 м, с възходящ наклон 7% по посока към гр.Русе, двупосочно, разделено на три ленти. Пътната настилка била от дребнозърнест асфалт, запазена, без повреди или неравности. Тя била мокра поради обилния дъждовен валеж и била покрита от водна пелена от стичаща се отдясно - наляво вода. Подс.Ф. управлявал автомобила със скорост 98,8 км/ч. При км 57+160 м след преминаване през ляв завой подсъдимият загубил контрол върху автомобила, който напуснал пътното платно от лявата страна и се блъснал с предната си дясна врата в масивно елово дърво. След сблъсъка автомобилът се завъртял около вертикалната си ос по посока обратна на часовата стрелка и отново се блъснал със задния си десен калник в намиращото се в близост до първото друго елово дърво, след което спрял.

На мястото на произшествието спрели други автомобили, чиито водачи се обадили на телефон 112. Пристигнал екип от Център „Спешна медицинска помощ”-Разград, който констатирал смъртта на Ф.Б.Ф. и А. А.Ф.. Подс.Ф. бил транспортиран до МБАЛ-Разград, където бил настанен за лечение.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп /том 2, л.2-л.4 от ДП/ е дала заключение, че при огледа и аутопсията върху трупа на Ф.Б.Ф., на 22 години, са установени: Автомобилна травма – тежка съчетана гръдна и коремна травми с натрошаване на ребра двустранно, разкъсване на дясното белодробно крило, разкъсване на десния дял на черния дроб, контузия на ляво белодробно крило, свободно излята течна кръв в гръдната и коремната кухини, голяма разкъсно–контузна рана в теменната област на главата, травматична ампутация на дясната раменница, счупване на дясната бедрена кост; анемия на всички вътрешни органи. Според вещото лице причината за смъртта на Ф.Б.Ф. е тежката съчетана гръдна и коремна травми с натрошаване на ребра двустранно и разкъсвания на дясното белодробно крило и на черния дроб, довели до масивна и бърза кръвозагуба. Смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп /том 2, л.9-л.11 от ДП/ е дала заключение, че при огледа и аутопсията върху трупа на А. А.О., на 20 години, са установени: Автомобилна травма - съчетана черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травми с травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки по изпъкналата част на двете голямомозъчни полукълба, счупване на тялото на VII шиен прешлен с масивен излив на кръв под твърдата и меките гръбначно-мозъчни обвивки, тежък мозъчен оток; счупване на дясната бедрена кост, счупване на голямопищялната кост на дясната подколенница; кръвонасядане по вътрешната повърхност на меките черепни покривки в ляво челно теменно; множество охлузвания по дясното бедро и дясната подколенница. Вещото лице сочи, че причината за смъртта на А. А. е тежката съчетана черепно-мозъчна и гръбначно – мозъчна травми, довели до тежък мозъчен оток и парализа на жизненоважни мозъчни центрове – сърдечно-съдов и дихателен. Смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна.

Подсъдимият Ф.О.Ф. е бил освидетелстван от съдебно–медицинска експертиза /т.2, л.16 – л.31), която е заключила, че в резултат на претърпяното ПТП той е получил съчетана травма:

На главата: клинични данни за сътресение на мозъка без обективно установена отпадна неврологична симптоматика; пръснати червеникави охлузвания по челото и дясната половина на лицето, както и широко линеарно охлузване от челната линия на окосмяване на главата от дясната страна, покрай външния очен ъгъл и надолу по бузата – до нивото на долния полюс на ушната мида; вътрешностранично на последното увреждане – червеникаво ивицесто кръвонасядане от долния ръб на веждата до ъгъла на долна челюст; подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата на дясно око, вътрешностранично от ириса; хоризонтална хирургична обработена рана с дължина 3,5см с наложени три конеца под долна устна;

На гърдите: хоризонтална рана с гладки ръбчета и тапицирано със засъхнала кръвениста течност дъно под външната половина на дясна ключица; неправилно хризонтално синкаво кръвонасядане под големите гръдни мускули и под него – на нивото на долния край на гръдната кост, изместено към ляво – нехомогенно и с пресечен вид моровеещо кръвонасядане;

Десен горен крайник: множество дълбоки драскотини, рани с гладко прерязани ръбчета и с неправилни разкъсвания на кожата по външностраничната повърхност на предмишницата, гърба на дланта и пръстите;

Ляв горен крайник: счупване на лъчева и лакътна кост, с последващо оперативно налагане на метална остеосинтеза на двете кости на предмишницата;

Десен долен крайник: широки линеарни охлузвания на кожата по лицева и външностранична повърхност на дясно бедро; множество пръснати по-плитки и по-дълбоки драскотини на двете външностранични повърхности на дясна подбедрица, повече по вътрешната;

Ляв долен крайник: разлят хематом с повърхности охлузвания в горната трета на лицева повърхност на бедрото 11/8см и охлузване по съседство, откъм външностранично, със забелване на повърхностния кожен в посока отгоре/надолу; дълбоко под нивото на околната кожа охлузване на външният глезен и напред към гърба на ходилото.

Вещото лице сочи, че всички описани увреждания са характерни за травма в купето на претърпелия ПТП автомобил. Те са резултат от удари с/върху твърд/и тъп/и, тъпоръбест/и и със заострен/режещ ръб предмети и могат да бъдат получени от деформирани детайли на МПС-то. Неправилното хоризонтално счупване на костите на лявата предмишница е получено по директен механизъм – силен удар на това място. Тежките травматичните увреждания по тялото на Ф.Ф., които преимуществено са съсредоточени от лявата страна на тялото, отговарят да са получени след реализираното блъскане от дясната страна на автомобила в крайпътно дърво и отхвърляне/увличане/блъскане на тялото по посока на направлението на механичната енергия/удара от дясно наляво.

Видно от заключенията на химическите експертизи /том 2, л.5, л.12, л.36, л.42, л.47/, в кръвните проби, взети от подс.Ф. и от труповете на Ф.Ф. и А. Ф. не е установен етилов алкохол/присъствие на летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол.

Обстоятелствата по делото относно механизма и причините за настъпване на произшествието са изяснени от автотехническата експертиза /т.2, л.61-л.76/. Вещото лице по нея заключава, че разглежданото ПТП се състои от два последователни удара на лекия автомобил. При първия удар автомобилът се е блъснал с предната си дясна врата в крайпътно елово дърво вляво извън път І-2. След първия удар автомобилът се е завъртял около вертикалната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка, при което се е ударил със задния си десен калник в ствола на друго елово дърво, намиращо се близо до първото. Скоростта на автомобила непосредствено преди произшествието е била 98,8 км/ч. Загубата на контрол върху управлението на лекия автомобил от страна на водача се дължи на явлението „аквапланинг”, което е било обусловено от водната пелена от стичаща се дъждовна вода по път І-2 в зоната на ПТП. Аквапланингът или хидропланингът настъпва, когато водата между гумите и пътната повърхност не може да бъде отведена. Този слой вода се натрупва пред гумите, докато налягането на водата надвиши налягането на гумите, в резултат на което те губят контакт с повърхността на пътя. Загубата на сцепление кара колелото да се хлъзга и не позволява на автомобила да отговаря на команди като управление, спиране или ускоряване. В резултат на това превозното средство може да излезе извън контрол, да поднесе или да се завърти.

Според вещото лице в случая не би могло да се говори за предотвратяване на произшествието чрез аварийно спиране, тъй като такова не е било належащо. Напълно достатъчно е било водачът да контролира движението на лекия автомобил в рамките на пътното платно. Ф. е загубил контрол върху управлението на процесното МПС заради явлението „аквапланинг“, тъй като е управлявал автомобила със скорост 98,8 км/ч, която не е била съобразена с пътната обстановка, характеризираща се с мокра пътна настилка и наличието на водна пелена от стичащата се по пътното платно дъждовна вода. Вероятността за възникване на аквапланинга е толкова по-голяма, колкото е по-голяма скоростта на движение на автомобила.

В съдебно заседание автоекспертът сочи, че аквапланингът може да бъде преодолян при по-ниска скорост. Загубата на контрол е свързана с явлението аквапланинг, което е свързано със скоростта. Това явление се получава при относително висока скорост. Вещото лице не се ангажира с посочване на безопасната скорост, тъй като е невъзможно да се снеме точната характеристика на пътната обстановка към момента на възникване на ПТП, която била силно променлива величина. По цялата широчина на пътното платно се е стичала вода, на някои места водният слой е бил с по-голяма дебелина, а на други – с по-малка, в единият край тече в една посока, в другия - в друга, и пр. Иначе при нормална пътна обстановка като се изключи възможността за аквапланинг, критичната скорост за преминаване през левия завой, след който е настъпило произшествието, е твърде голяма – 175 км/ч.

Изложената фактическа обстановка убедително се потвърждава от гласните и писмените доказателства. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Заключенията на посочените експертизи като неоспорени, компетентни и обосновани се възприемат от съда изцяло.

Времето на извършване на деянието е установено от писмените доказателства. Последните разговори от мобилните телефони на Ф. и А. Ф. са били в 15:44 часа и в 15:50 часа, видно от разпечатките от „Теленор България”ЕАД в т.1, л.90 – л.93/. А първото обаждане на телефон 112 е било в 16:12 часа /вж. писмо от Дирекция „Национална система 112 МВР”, РЦ-Русе в т.1, л.78/.

Мястото на извършване на деянието е доказано от протокола за оглед на ПТП и фотоалбума към него/т.1, л.2-л.23/. Относно климатичните условия е приложено удостоверение от „Национален институт по метеорология и хидрология“-филиал Варна, Хидрометеорологична обсерватория – гр. Разград, че на 14.07.2015г. в района на синоптична станция-Разград е валял силен дъжд от 16 часа до 16.50 часа, като измереното количество валеж за този интервал е 12,2 л/кв.м. В района на валежомерна станция гр. Цар Калоян на същата дата е валял цял ден дъжд с прекъсвания, като общото измерено количество валеж е 18,3 л/кв.м. /том 1, л. 66 от ДП/. Съгласно свидетелските показания преди катастрофата валял силен дъжд /”проливен”, ”обилен”, „страхотен”/ и по пътя надолу по Осенския баир се е стичала кална вода.

Причините и механизма на произшествието са изяснени от автотехническата експертиза, а последиците от деянието – от съдебно-медицинските експертизи.

Доказателственият материал съдържа противоречие единствено по въпроса кой е управлявал лекия автомобил при настъпване на произшествието.

Подс.Ф.О.Ф. твърди, че е шофирал братовчед му Ф..*** подсъдимият се качил в колата, като седнал на задната седалка вляво, зад шофьора и преди катастрофата се намирал на същото място. При изкачването на Осенския баир колата започнала да се хлъзга и той се хванал за облегалката на предната седалка с две ръце. Когато автомобилът излязъл от пътното платно и се ударил в дървото, подс.Ф. бил на задната седалка, главата на Ф.Б. се намирала върху неговото дясно рамо, а раната на главата на Ф.Б. била до очите му. Ф. започнал да рита с крака, обръщал се наляво и надясно, изпъвал се назад към багажника, опитвайки се да излезе от колата, но не успял, нямал сили. Когато дошъл св.М. А., хванал главата му и я извърнал наляво, за да не гледа раната на Ф.Ф.. Подс.Ф. не знае как се е озовал на мястото на водача.

Обясненията на подс.Ф., че пред блок „Велико Търново” се е качил в автомобила, като седнал на задната седалка, се подкрепят от показанията на неговите съседи – свидетелите Г.И., Ц.К. и А.А..

Множество други гласни доказателства установяват, че това положение е било променено и към момента на произшествието подс.Ф. е управлявал автомобила. Това са показанията на свидетелите Б.Ф.Х., И.С.И., Х.Т.Х., М.Н. А., С.С.С., Н.И.К. и Р.Л.Р..

Свидетелите И.И. и Х.Х. – младши автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-гр.Разград, които посетили мястото на ПТП, установили, че в катастрофиралия автомобил се намират три лица – мъж на задната седалка вдясно, жена на предната дясна седалка и мъж на шофьорското място. Облегалката на водача била изкъртена и той бил полулегнал върху нея и извърнат надясно към жената, краката му били спуснати към педалите, тазът му бил върху подглавника. Главата на мъжа на задната седалка била почти в багажното отделение, а краката му били под предната дясна седалка.

Св.С.С. – инспектор в Районна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” забелязал трима пасажери в колата. Единият бил жив, а двамата – умрели. Живият бил шофьорът на автомобила. Намирал се на предната лява седалка, която била видимо деформирана, с разпъната задна облегалка и той бил излегнат върху нея с крака под кормилната уредба и тяло, стигащо почти до задната седалка. Част от лакътя на мъжа на задната седалка висяла навън между вратата и колонката. Краката на този мъж били затиснати под седалката на момичето пред него, която била повдигната с хидравлични инструменти, за да могат да освободят краката на мъжа.

Св. Н.К. – дежурен лекар-реаниматор в Центъра „Спешна медицинска помощ” е констатирала, че мъжът на волана е жив и диша. Той бил контактен, но неадекватен. Тялото му било на предната седалка, краката му също били на шофьорската седалка.

Св. М. А. през счупеното задно стъкло възприел главите на двама мъже като една до друга, но не може да каже в какво положение били телата им. Разпознал Ф., който бил негов далечен братовчед. Главата му висяла към багажника и св.А. я подпрял с един подглавник, който намерил паднал на земята. Свидетелят счита, че главата на другия Ф. не била много близо до главата на подсъдимия, защото нищо не пречело при поставянето на подглавника.

Св.Р.Р. е дал показания, че в катастрофиралия автомобил имало починало момиче и зад него – момче, което не давало признаци на живот. Живият мъж бил в лявата страна, главата му стигала до багажника, а краката му се намирали върху седалката на водача като стигали под волана.

Горните свидетели са непредубедени и незаинтересовани и съдът кредитира показанията им изцяло. Те кореспондират и със заключенията на съдебно-медицинските експертизи. Локализацията на травмите, соченото от свидетелите и извършеният оглед на местопроизшествието са дали основание на вещото лице, освидетелствало подсъдимия Ф., да приеме, че той е бил водач на автомобила, претърпял ПТП /т.2, л.26/. Същото становище д-р В. поддържа и в съдебно заседание. Според нея няма как да се получат тези травматични увреждания, ако подсъдимият Ф.Ф. не е бил разположен по начина, по който е намерен при огледа на местопроизшествието. Вътре в купето на автомобила имало тъпоръбести детайли или с леко заоблена форма – седалка, подлакътник, включително задната част на седалката, които може да са причинили констатираните увреждания. При сблъсъка тялото му се е удряло в тези детайли вътре в купето. Счупванията са на лявата ръка на подсъдимия, което може да се получи от удар във вратата. Автомобилът се е ударил с дясната си половина в крайпътното дърво, а при срещата с препятствие кинетичната енергия от този сблъсък отхвърля тялото в противоположна посока. При отхвърлянето на тялото към лявата страна е реализиран много силен удар, а установеното хоризонтално счупване се дължи на силен пряк удар.

Относно силата на удара съдът взима предвид факта, че на 15.07.2015г. едното елово дърво, в което се е блъснал автомобила, се е пречупило и е паднало на пътното платно, видно от протокола за оглед в т.1, л.32-л.36 и показанията на св. Т.Х..

Вещото лице д-р Г., което е извършило аутопсията на Ф.Б.Ф., счита, че този пострадал не е управлявал колата. Дясната му ръка е била притисната и откъсната от дясната врата. Дясното му бедро е било счупено в средната част. Това показва, че той се е ударил някъде в дясната половина на автомобила. Счупванията на ребрата са двустранно и е възможно предната седалка да е причинила това при притискане към задната.

С оглед на горното съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия и счита за достоверно твърдението на бащата на починалия Ф. - св.Б.Ф.Х., че синът му е отстъпил управлението на подсъдимия, за да стигнат по-бързо до с.Езерче, защото трябвало да закара майка си в болница. Последното обстоятелство се установява и от съпругата на подсъдимия св.Н. Ф., на която той позвънил по време на пътуването и поръчал да предаде на майка му да се приготви, че ще я води на преглед. В същата посока са показанията на св.Н.К., която на мястото на произшествието прегледала майката на подсъдимия. Тя била с повишено кръвно налягане и споделила, че синът й идвал да я вземе и да я води на лекар.

Заключението, че подс.Ф. е бил водач на автомобила, не се разколебава от липсата на данни за претърпяна от него класическа воланна травма. Двата сблъсъка на автомобила в дърветата са били странични, а не челни, подсъдимият е бил без предпазен колан, тялото му се е блъскало в предметите в купето, при което не може да се очаква да получи специфичните увреждания при удар във волана. Вярно е, че пострадалият Ф. е получил гръдна травма, но тя не е единственото увреждане, от които да се съди за местоположението му в автомобила, а и произходът й е установен - ударът в предната дясна седалка.

Доказателствата по делото и обективните находки изключват вероятността по време на произшествието тялото на пострадалия Ф. да се е преместило от седалката на водача и да се е предвижило отзад вдясно, което да е станало едновременно с придвижване на подсъдимия от задната седалка на шофьорското място. Няма нито един факт, който да обоснове подобен модел. Самият подсъдим не твърди подобно нещо. Защитникът му сочи, че починалият Ф. е намерен от върху пазарски торби с продукти, което не било нормално. Т.е. означава, че първоначално той не се е намирал там. Това твърдение, освен, че не внася съмнение в приетите от съда фактически положения, е и невярно. В протокола за оглед на ПТП на л.11 от т.1 е описано, че задната повърхност на дясното бедро на Ф. с предната си част опира найлонов плик с покупки. Това се вижда ясно на снимки 10 и 12 от фотоалбума на л.21.

Подс.Ф.О.Ф. е на 27 години, женен е, има едно дете, не е осъждан. В продължение на четири години е работил в Германия, след което две години е работил във Великобритания. Към момента е безработен. Санкциониран е пет пъти по ЗДвП – през 2009г. като пътник, който не е използвал предпазен колан, през 2010г. – за управление на МПС без съответно свидетелство, а през 2012г., 2013г. и 2014г. – като правоспособен водач за неспазване на правилото за движение с включени светлини/ т.ІІ, л.100-л.101/.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

На 14.07.2015г. около 16 часа по главен път Русе-Варна след с.Осенец подс.Ф.О.Ф. е управлявал лек автомобил ”Фолксваген Голф” с рег.№ *** със скорост 98,8 км/ч. Тази скорост е била по-висока от максимално разрешената от 90 км/ч извън населено място, съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП, съответно чл.73, ал.1 ППЗДвП. Поради високата скорост подс.Ф. не могъл да преодолее възникналия аквапланинг, при който водната пелена върху асфалта обусловила липса на контакт между гумите и пътя. Подсъдимият загубил контрол върху автомобила, който напуснал пътното платно вляво и се ударил последователно в две елови дървета. В резултат от ударите пътуващите в автомобила Ф. и А. Ф. получили тежки травматични увреждания, от които настъпила бързата им и неизбежна смърт.

Формата на вината на подс.Ф. е несъзнавана непредпазливост. Като правоспособен водач на МПС той познава правилата за движение по пътищата и съзнателно ги е нарушил, а съставомерните последици не е предвиждал, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди.

По този начин се доказва наличието на обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.”б” във вр. с ал.1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал.1 НК.

Съдът счита, че настъпилият общественоопасен резултат е в пряка причинна връзка единствено с нарушаване на забраната по чл.21, ал.1 ЗДвП. За останалите нарушения, за които му е повдигнато обвинение, подс.Ф. не следва да носи отговорност. Известно е, че едновременното приложение на разпоредбите на чл.20 ЗДвП и чл.21 ЗДвП е несъвместимо. Тези норми уреждат различни по вид нарушения на правилата за движение. Когато едновременно са нарушени общите правила за безопасност на движението по чл.20 ЗДвП и специалните по чл.21 ЗДвП, наказателната отговорност се носи за нарушението на специалната норма. В този смисъл са Решение № 84 от 21.02.2007г. на ВКС по н.д. № 791/2006г., ІІІ н.о., Решение № 5 от 01.02.2012г. на ВКС по н.д. № 2900/2011г., ІІ н.о. и Решение № 372 от 11.07.2012г. на ВКС по н.д. № 1945/2011г., І н.о. Както е отбелязал ВКС в Решение № 160 от 01.04.2010г. по н.д. № 42/2010г., ІІ н.о., ако загубата на контрол върху автомобила се дължи на превишената скорост, то извършеното нарушение на правилата за движение е по чл.21, ал.1, а не по чл.20, ал.1 ЗДвП.

Наред с горното съдът намира за недопустимо смесването на отговорността по чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП.

Чл.20, ал.1 ЗДвП въвежда общото задължение за водачите да контролират непрекъснато управляваните превозни средства – да упражняват технически контрол, да следят състоянието на пътя, поведението на останалите участници в движението и на пътниците, и да не отклоняват вниманието си. Нарушавайки тази разпоредба, водачът сам става опасност за движението или се поставя в невъзможност да възприеме породена опасност.

От своя страна чл.20, ал.2 ЗДвП съдържа две отделни правила за движение със съобразена скорост. Първото изисква при избиране на скоростта на движение водачите да съобразяват предвидимите опасности – атмосферни условия, релеф на местността, състояние на пътя, товар и др. Второто правило задължава водачите да намалят скоростта или да спрат при поява на непредвидими опасности / вж. Решение № 259 от 18.05.2013г. на ВКС по н.д. № 641/2013г., ІІІ н.о., Решение № 222 от 26.05.2014г. на ВКС по н.д. № 539/2014г., ІІ н.о./.

От изложеното следва, че нарушението по чл.20, ал.1 ЗДвП не може да бъде свързвано с това по чл.20, ал.2 ЗДвП. Ако е налице нарушение на режима на скоростта, неосъщественият контрол не съставлява самостоятелно нарушение / Решение № 279 от 16.09.2015г. на ВКС по н.д. № 813/2015г., ІІІ н.о. и Решение № 524 от 10.01.2011г. по н.д. № 463/2010г., ІІ н.о./.

В обвинителния акт е направена конкретизация относно нарушението по чл.20, ал.2, пр.1 ЗДвП за несъобразяване със силния дъжд и мократа пътна настилка, които би било обсъдено, ако подс.Ф. беше спазил ограничението на скоростта. В чл.20, ал.2 ЗДвП е регламентирано поведение на водачите по отношение на скоростта, когато поначало тя е в рамките на максимално допустимата.

По изложените съображения съдът оправда подсъдимия по обвинението за нарушаване на правилата по чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП.

Съдът не се съгласява, че управляването на автомобила от страна на подс.Ф. е предположение. Този факт е доказателствено обезпечен. Правната доктрина и съдебната практика са еднопосочни, че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига обаче по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е невъзможен друг правен извод. В разглеждания случай са налице годни косвени доказателства, установяващи по несъмнен начин авторството на деянието. Събрани са показанията на шестима свидетели, които са били на мястото на произшествието непосредствено след настъпването му. Всички те са възприели, че подс.Ф. се е намирал на мястото на водача. Пострадалият Ф. е бил на задната седалка вдясно като долните му крайници са били притиснати от предната дясна седалка, а дясната му ръка е била премазана от задната дясна врата. Тези увреждания съответстват на положението, в което са били открити двамата, и друг механизъм на получаването им не е доказан.

При определяне на наказанието на подс.Ф. съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от завишения ръст на престъпленията по автотранспорта. Отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия следните обстоятелства: чистото му съдебно минало, младата му възраст, семейната му ангажираност, липсата на доходи и нарушаването само на едно правило за движение. Отговорността му се отегчава от факта, че е причинена смъртта на двама млади съпрузи, които са сключили граждански брак едва преди 9 дни. Съдът не споделя становището на частните обвинители, че подс.Ф. бил изключително недисциплиниран водач на МПС. Извършените нарушения, за които е бил санкциониран по административен ред, не са многобройни и не са тежки, поради което не следва да се преценяват като отегчаващ отговорността му фактор. При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът отмери наказанието лишаване от свобода към предвидения минимален предел, а именно - 3 години и 6 месеца. В този размер ще се постигне изискуемото предупредително и възпитателно въздействие на наказанието. Ще бъде удовлетворена и генералната превенция, която държи сметка за реакцията на обществото към престъплението. Поради това, че размерът на наказанието надхвърля 3 години, институтът на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК е неприложим. Съгласно чл.59, ал.1, пр.2 и чл.61, т.3 ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Императивната норма на чл.343г НК задължава съда да наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС. Съобразно изискванията по чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 и ал.3 НК и с оглед горните обстоятелства съдът определи срок на лишаването от правоуправление 5 години. Касае се до тежък общественоопасен резултат, с оглед на който подс.Ф. следва да бъде лишен от възможността да управлява МПС за по-продължително време.

Вещественото доказателство по делото – лек автомобил”Фолксваген Голф” с рег.№ ***, който е бил собственост на починалия Ф.Б.Ф., следва да се предаде на неговия баща и наследник по закон Б.Ф.Х. ***.

На основание чл.189, ал.3 НПК подс.Ф. следва да заплати направените по делото разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

MH