Мотиви по Наказателно дело 1/2016г.

Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК образувано по протест на РП против присъдата в оправдателната част и по въззивна жалба от подсъдимите срещу осъдителната част на присъдата.

Постъпил е протест от РП Разград против Присъда №500/3.11.15 г. по нохд №175/15 г. на Районен съд Разград. Прокурорът счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна в частта относно признаването на подсъдимите за невиновни за престъпление по чл. 212 НК, относно молба-декларация №990/24.03.2011 г. Алтернативно сочат, че ако деянието не осъществява състава по чл. 212 НК, то следва да бъде прието, че осъществява състава на престъпление по чл. 313 НК. Намира, че не са налице основания да се приеме, че деянията съставляват продължавано престъпление, с оглед периода от време, а че са отделни престъпления, съответно не е допустимо прилагане на чл. 78а НК.

Прокурорът поддържа протеста досежно оправдателния диспозитив по отношение на молба-декларация №990/24.03.2011 г. Прокурорът счита, че с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства следва да бъдат изключени част от доходите на Х. – преводи, извършени от негови сродници и други, посочени като извършени с цел извършване на търговска дейност и да бъдат признати подсъдимите за виновни за престъпление по чл. 313 НК. Прокурорът не споделя твърдението в протеста, че липсва основание да се приеме, че е налице продължавано престъпление и предлага да се наложи наказание към средния размер на предвиденото в чл. 78а НК.

Постъпила е жалба от адв. С. - защитник на Н.Х. срещу присъдата в осъдителната част против Н.Х.. Оплакванията са, че присъдата е необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила. Иска се отмяна и признаване на подсъдимата за невиновна.

В допълнителни съображения се доразвиват доводите за неправилност на присъдата в осъдителната част. Посочва се, че деянието по чл. 313 НК не е престъпно с оглед явна незначителност по чл. 9, ал. 2 НК. Искането е за отмяна на присъдата и по отношение на подс. А.Х. в частта, с която е признат за виновен, постановяване на нова, с която да бъде признат за невиновен.

Подс. А.Х. се присъединява към подадената жалба против присъдата.

Защитникът на жалбоподателите – подсъдими адв. С. поддържа жалбите срещу постановената присъда в частта, с която двамата подсъдими са признати за виновни в това да са извършили престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, като са затаили истина в писмена декларация № 4274/28.02.12 г. за получени доходи за инкриминирания период. В тази част намира присъдата неправилна. Счита, че в останалата част, с която са признати подсъдимите за невинни и оправдани, присъдата е правилна. Поддържа се съображението, че и да се приеме наличие на неправомерно деяние, то с оглед установеното право да се получат помощи и при деклариране на посочените от обвинението суми, деянието не е престъпно съгласно чл. 9, ал. 2 НК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Протестът (постъпил с вх. №99523/12.11.2015 г.) е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на протест.

Въззивната жалба (постъпила с вх. №10218/18.11.2015 г. на РС Разград, постъпила по пощата с клеймо от 17.11.2015 г.) е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба. В допълнителни съображения (постъпили с вх. №11639/29.12.2015 г.) се присъединява към жалбата и подс. А.Х..

С обжалваната присъда №500/03.11.15 г. по нохд № 175/15 г. РРС е признал А.Х. за виновен в това, че на 28.08.12 г., в съучастие като съизвършител с Н.Х., затаил истина, като не е посочил получените от двамата доходи в писмена декларация № 4274/28.2012 г. - престъпление по чл.313, ал.1 НК поради, което на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.Подсъдимият А. Х. е признат за невиновен в това да е извършил престъплението в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК и оправдан в тази част на обвинението. Признат е подс. А.Х. за невиновен в това, че за времето от 24.03.11 г. до 31.03.12 г., в съучастие като съизвършител с Н. Х., чрез молба-декларация № 990/24.03.11 г., е получил без правно основание чуждо недвижимо имущество – пари в общ размер 840 лв. и е оправдан за престъплението по чл. 212, ал. 1 вр. чл.20, ал.2 НК.

Със същата присъда подсъдимата Н.Х. е призната за виновна за това, че на 28.08.12 г., в съучастие с А.Х., е затаила истина като не е посочила получените от двамата доходи в декларация № 4247/28.08.12 г. - престъпление по чл. 313, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност и е осъдена на глоба 1000 лв. Н.Х. е призната за невиновна в това да е извършила престъпление в условията на продължавано престъпление по чл.26, ал. 1 НК в съучастие като съизвършител с А.Х. и е оправдана в тази част на обвинението. Както и за това, че в съучастие, като съизвършител с А.Х., е извършила престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Отхвърлен е гражданския иск, свързан с обезщетяване на вредите, произтичащи от престъплението по чл. 212, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Производството пред РС Разград е образувано по внесен обвинителен акт срещу двамата жалбоподатели по обвинение в това, че:

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Р.Х. *** за това, че за времето от 24.03.2011 г. до 31.03.2012 г. в гр. Разград, обл. Разград, в съучастие като съизвършител с Н.Т.Х. ***, чрез използване на документ с невярно съдържание - молба-декларация с вх. № 990/24.03.2011 г., за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст изискуема по чл. 7 от закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ и чл. 17 от Правилника за прилагане на закона за семейните помощи за деца /ППЗСПД/, подадени пред служители на Дирекция „Социално подпомагане" гр.Разград, е получил без правно основание за периода 01.03.2011 г. до 31.03.2012 г., чуждо движимо имущество - пари в общ размер на 840,00 лева /осемстотин и четиридесет лева/, собственост на Агенция «Социално подпомагане» гр. София с намерение да го присвои -престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Срещу подсъдимия А.Р.Х. е повдигнато обвинение и за това, че за времето от 14.03.2012 г. до 28.08.2012 г. в гр. Разград, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с Н.Т.Х. ***, е затаил истина, като не е посочил получени от двамата доходи в писмени декларации: № 799/14.03.2012 г. получените доходи в периода от месец 03.2011 г. до месец 02.2012 г. в размер на 3129, 33 лева /три хиляди сто двадесет и девет лева тридесет и три стотинки/, № 4274/28.08.2012 г. - получени доходи в периода от месец 08.2011 г. до месец 07.2012 г. в размер на 2004,73 лева /две хиляди и четири лева и седемдесет и три стотинки/, подадени по силата на чл. 10, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца пред орган на властта - Директор на Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 1 във вр.с чл. 26, ал. 1 във вр.с чл. 20, ал. 2 от НК.

Повдигнато е обвинение и срещу подсъдимата Н.Т.Х. *** за това, че за времето от 24.03.2011 г. до 31.03.2012 г. в гр. Разград, обл. Разград, в съучастие като съизвършител с А.Р.Х. ***, чрез използване на документ с невярно съдържание -молба-декларация с вх. № 990/24.03.2011 г., за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст изискуема по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ и чл. 17 от правилника за прилагане на закона за семейните помощи за деца /ППЗСПД/, подадена пред служител на Дирекция «Социално подпомагане» гр.Разград, е получила без правно основание за периода 01.03.2011 г. до 31.03.2012 г., чуждо движимо имущество - пари в общ размер на 840 лева /осемстотин и четиридесет лева/, собственост на Агенция «Социално подпомагане» гр. София с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Срещу подсъдимата Н.Т.Х. е повдигнато обвинение и за това, че за времето от 14.03.2012 г. до 28.08.2012 г. в гр. Разград, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с А.Р.Х. ***, е затаила истина, като не е посочила получените от двамата доходи в писмени декларации: № 799/14.03.2012 г. - получени доходи в периода от месец 03.2011 г. до месец 02.2012 г. в размер на 3129, 33 лева /три хиляди сто двадесет и девет лева тридесет и три стотинки/, № 4274/28.08.2012 г. - получени доходи в периода от месец 08.2011 г. до месец 07.2012 г. в размер на 2004, 73 лева/ две хиляди и четири лева и седемдесет и три стотинки/, подадени по силата на чл. 10, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца пред орган на властта - Директор на Дирекция «Социално подпомагане» - гр.Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 1 във вр.с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 1 от НПК - страните са дали съгласието си да не се разпитват свидетелите, разпитани на досъдебното производство и вещото лице по графологическата експертиза, а съдът да се е ползва от съдържанието на съответните протоколи за разпит и експретни заключения от досъдебното производство за изясняване на делото.

След преценка на събраните доказателства се установява от фактическа страна, че:

Подсъдимият А.Р.Х. е роден на *** ***. Същият е женен, неосъждан, с начално образование.

Подсъдимата Н.Т.Х. е родена на *** в гр. Г. Същата е с начално образование, омъжена, не е осъждана.

Подсъдимите Н.Т. Ф. и А.Р. Х. са съпрузи - имат сключен граждански брак от 20.01.2006 г. и живеят в гр. Разград, в едно домакинство. От брака си двамата имат две деца - Г. Н.Т. родена на *** г. и Я. А. Р. родена на *** г.

В периода по 2010 г. – 2012 г., чрез системите за парични преводи «Money Gram» и «Western Union», А. Х. е получил 21 802, 41 лв. (л. 181, т.1 ДП).

Подсъдимите, като родители на непълнолетни деца, подавали молби - декларации за получаване на различни по вид социални помощи, в които съобразно изискването на закона, декларирали и получените доходи за предходен 12-месечен период.

Условие за получаване на помощите било средномесечният доход на семейството да не надвишава дохода, определен със ЗДБ.

По молба-декларация с № 990/24.03.2011 г. (л. 208, т. 1).

На 24.03.2011 г. двамата подсъдими се явили лично пред социалния работник св. Н. А. в Дирекция «Социално подпомагане» гр. Разград. Свидетелката им предоставила бланка на Молба -Декларация за получаване на месечни помощи за дете. Подс. А.Х. попълнил тази молба и от името на подс. Н.Х., като и двамата се подписали в графа «Декларатори». Тази декларация била адресирана до Директора на дирекция «Социално подпомагане» гр. Разград. В самата декларация бил вписан получения доход и от двамата подсъдими, в качеството им на съпрузи и родители на малолетните деца - Г. и Я. Р.. Били описани доходите, обхващащи периода от месец март 2010 г. до месец февруари 2011 г. Тези доходи били в размер на 2 090, 90 лева и били от трудово правоотношение на подсъдимата Н.Х. във фирма «Д. 2010» ЕООД с. Ясеновец. Средномесечния доход за горепосочения период бил в размер на 174, 24 лева. Този доход, който бил отразен в тази декларация бил за четиричленното семейство на двамата подсъдими. Така подадената от двамата подсъдими Молба-Декларация била приета от социалния работник св. А. и бил заведена под номер 990/24.03.2011 г. В последствие въз основа на така подадената декларация със Заповед № 990/31.03.2011 г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» гр. Разград, на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, на подс. Н.Х. й била отпусната месечна помощ и за двете й деца в общ размер 70 лева, като за всяко едно от децата била определена месечна помощ по 35 лева. Тази месечна помощ за двете деца на подсъдимите била за периода от 01.03.2011 г. до 31.03.2012 г. и била привеждана по сметка на подс. Н. Х.. Общия размер на получената помощ за двете деца бил 840 лева.

Според заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза молбата-декларация с № 990/24.03.2011 г. е била попълнена лично от подс. А.Х. и подписана от двамата подсъдими А. Х. и Н.Х. в качеството им на декларатори.

В същия период, за който декларацията се отнасяла, от месец март 2010 г. до месец февруари 2011 г., видно от приложените писмени доказателства, подсъдимият А. Х. е получил плащания от различни лица в общ размер на 16 668, 35 лв., чрез системата «Money Gram» и «Western Union».

Според заключението на приетата в съдебно заседание допълнителна ССЕ (л. 41) за периода, предмет на деклариране, са получени парични преводи от А. Х. в размер на 5003, 69 лв. – през месец октомври и декември 2010 г.

По молба-декларация № 799/14.03.2012 г. (л. 212, т.1).

На 14.03.2012 г. подсъдимите Н. Х. и А. Х. лично подали до Директора на Дирекция «Социално подпомагане» - Разград молба -декларация за получаване на месечни помощи за дете, която била заведена под № 799/14.03.2012 г. Тази декларация била приета и обработена от социалния работник при Дирекция «Социално подпомагане» гр. Разград св. В. С.. Молбата-декларация била попълнена от подс. А. Х. и подписана като декларатори и от двамата подсъдимми.

Въз основа на тази декларация, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца, следвало да се направи преценка дали подсъдимите А. Х. и Н. Х., в качеството на родители на две малолетни деца, отговарят на условията за получаване на месечни помощи за двете си деца до завършване на средното им образование, но не повече от 20-годишна възраст. Посочената декларация била попълнена от името на подс. Н. Х. и в нея бил деклариран дохода на семейството за периода от м.март 2011 г. до м.февруари 2012 г. За този период от време в горепосочената декларация били вписани само доходи на подсъдимата Н. Х. от болнични в размер на 3 023, 92 лева.

Същевременно от писмените материали по делото е видно, че за периода от месец март 2011 г. до месец февруари 2012 г. подс. А.Х. е получил чрез системата “Western Union” парични суми в размер 3 129, 33лв., преведени от различни лица.

Назначената съдебно-почеркова експертиза е установила, че молба-декларация с № 799/14.03.2012 г. е попълнена от подс. А.Х. и подписана от двамата подсъдими А. Х. и Н. Х. в качеството им на декларатори.

Назначената съдебно счетоводна експертиза е определила, че този средномесечен доход в размер на 28, 19 лв. на семейството на двамата подсъдими не влияе на разпоредбите за отпускане на месечни помощи на основание чл.17 от ЗСПД и отпуснатата със Заповед №799/19.03.2012 г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» гр. Разград помощ за 2 деца на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и чл. 17 от ППЗСПД за периода от 01.03.2011 г. до 28.02.2012 г. в размер на 70 лв. е правомерно получавана от семейството на двамата обвиняеми.

По молба-декларация № 4274/28.08.2012 г. (л. 215, т. 1)

На 04.09.2012 г. подсъдимите Н. Х. и А. Х. лично подали до Директора на Дирекция «Социално подпомагане» гр. Разград молба -декларация за получаване на месечни помощи за целева помощ за ученици под № 4274/04.09.2012 г. Тази декларация била приета и обработена от социалния работник при Дирекция «Социално подпомагане» гр. Разград св. Х. И.. Молбата - декларация била попълнена от подс. А. Х. и подписана като декларатори и от двамата подсъдими. Въз основа на тази декларация, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Закона за семейните помощи за деца, следвало да се направи преценка дали подсъдимите А.Х. и Н. Х., в качеството на родители на едно от малолетните си 2 деца, което следвало да постъпи като ученик за учебната 2012/2013 г., по реда на чл.10а от ЗСПД, чл. 31 от ППЗСПД и въз основа на ПМС№ 110/11.06.2012 г. отговарят на условията за получаване на еднократна помощ за едно дете ученик в размер на 150 лева. Посочената декларация била попълнена от името на подс. Н. Х. и в нея бил деклариран дохода на семейството за периода от м.август 2011 г. до м.юли 2012 г. За този период от време в горепосочената декларация били вписани само доходите на подс. Н. Х. от болнични в размер на 2 761, 06 лева.

Назначената в хода на разследването съдебно-почеркова експертиза е установила, че молбата-декларация с № 4274/04.09.2012 г. е била попълнена лично от подс. А. Х. и подписана от двамата подсъдими А. Х. и Н.Х. в качеството им на декларатори.

Същевременно от писмените материали по делото е видно, че за периода от месец август 2011 г. до месец юли 2012 г. подс. А. Х. е получил чрез системата “Western Union” парични суми в размер 2 004,73 лв. Видно от приложените разпечатки за парични преводи, тази сума е изпратена на подсъдимия А. Х. от съпругата му Н. Х. от Р Гърция. С тази парична сума общия доход на семейството им с подс. Н.Х. възлиза на 4 765, 79 лева, средномесечния доход на семейството в размер на 397, 15 лева, а средномесечния доход на член от семейството 99, 29 лева.

Назначената в хода на разследването съдебно счетоводна експертиза е определила, че този средномесечен доход в размер на 99, 29 лева на семейството на двамата подсъдими не влияе на разпоредбите за отпускане на еднократна помощ за дете-ученик за учебната 2012/2013 г. по реда на чл. 10а от ЗСПД и отпуснатата със Заповед №4274/04.09.2012 г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» гр. Разград еднократна помощ в размер на 150 лева за малолетното дете ученик за 2012/2013 г. е получена правомерно от двамата обвиняеми.

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че в периода, предмет на деклариране с молба-декларация вх. № 4274/28.08.2012 г., касаеща периода от месец 08.2011 г. до месец 07.2012 г. подсъдимите знаейки, че са получили парични преводи в размер на 2 004, 73 лв. не са ги вписали. Видно от заключението на вещото лице по приетата в съдебно заседание допълнителна ССЕ (л. 41) за периода, предмет на деклариране, са получени парични преводи от А. Х. в размер на 2 004, 73 лв. В декларацията подсъдимите са посочили други 2 761, 06 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин въз основа на показанията на свидетелите, писмените доказателства, заключениеята по назначените експертизи. С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели - св. Р. И., баща на подсъдимия А. Х., който сочи, че работил в Р Германия и изпращал пари за съпругата си, но чрез сина си А. Х., който следвало да ги даде на съпругата му, включително от Белгия /разпечатка на л. 89 от том 1 от досъдебното производство, същата разпечатка и на л. 127, том 2 от ДП/; св. М. Д. - брат на подсъдимия А. Х., който сочи, че работил в Германия, Норвегия, Швеция през 2010-2011 г. и изпращал пари на брат си А. Х., с цел подсъдимият да закупи продукти от България, които да изпрати на свидетеля, като в някои случаи паричните преводи били правени от негов партньор – Щ.А. от Норвегия. От приложените писмени доказателства се установява, че са налице такива парични преводи (разпечатки на л. 95 и 96 от том 1 от ДП, на л. 127 и 128 от том 2 от ДП (преводи от Д. А. и св. М. Д., на л. 133 от том 2 от досъдебното производство също е отразен превод извършен от лицето Щ.А. от 20.12.2010 г.в размер на 3 000, 05 евро); св. Г. У. - баджанак на подсъдимия А. Х., който сочи, че в периода 2010 - 2011 г. работил в Холандия, откъдето изпращал пари за съпругата си, но чрез подсъдимия, който да й ги предаде, понякога свидетелят изпращал парите не лично, а чрез лице на име Б., с когото работил, по молба на свидетеля (приложени разпечатки на л. 95 и 96 от том 1 от ДП, и на л. 127 и 128 от том 2 от ДП - преводи от св. Г. У. и Б. Е.); св. С. Р. - втори братовчед на подсъдимия А. Х., който сочи, че през 2011 г. работил в Германия и изпратил пари на подсъдимия /200-250 евро/, за да изпрати при него жена му и детето им – да намери автобус и да плати превоза им (разпечатката на л. 96 от том 1 от ДП – превод в размер на 200 евро).

Съставът на ОС Разград приема за необоснован изводът на РС, че за периода март 2010 г. – февруари 2011 г. не се установява преводи, извън посочените от свидетелите суми, изпратени за да бъдат предадени на други лица или за да им се изпратят определени стоки. Вещото лице е изключило преводите, посочени от свидетелите и въпреки това е установило наличие на суми, за които не може да

Съставът на въззивния съд приема, че от събраните доказателства не се установява по несъмнен начин, че в периода март 2010 г. – февруари 2011 г., подс. А. Х. и Н. Х. са получили доходи в размер на 16 668, 35 лв., които е следвало да посочат в подадената от тях молба-декларация. Установени са парични преводи, получени от подс. А. Х. в посоченият размер, но от показанията на свидетелите се установява, че те не съставляват доход, а са изпратени от различни лица, за да бъдат закупени и изпратени стоки или за да бъдат предадени на други лица.

С оглед на това за периода доходът на семейството не надвишава средномесечният доход, определен със Закона за държавния бюджет, съответно правомерно е получена сумата 840 лв. и не е осъществен съставът на престъплението по чл. 212 НК. Но с оглед наличието на получени парични суми, които съставляват доход, то подадената декларация е с невярно съдържание.

От правна страна.

Декларацията за получаване на помощи за отглеждане на деца се подава на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца: „Семейните помощи за деца се отпускат от Дирекция „Социално подпомагане” въз основа на молба-декларация по образец за всяка помощ, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Декларациите се подават за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, в случая - размерът на брутния доход на семейството, с оглед правото да бъдат получавани помощи за отглеждане на дете и за отопление.

В молба-декларация № 4274/28.08.2012 г. били вписани само доходите на подс. Н. Х. от болнични в размер на 2 761, 06 лева. От писмените материали по делото се установява, че през м. март 2012 г. подсъдимият А. Х. е получил, чрез системата “Western Union” парични суми в размер 2004, 73 лв., чрез два превода от Гърция. При липсата на други доказателства съдът приема, че те съставляват доход на семейството и е следвало да бъдат включени в подадената декларация.

В декларациите подсъдимите са удостоверили определени обстоятелства, сред които и размера на брутния доход на семейството за предходните месеци, с оглед правото да бъдат получавани месечни помощи за дете. Декларациите се подават за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, в случая - размерът на брутния доход на семейството, с оглед правото да бъдат получавани помощи по ЗСПД.

Двамата подсъдими са нарушили задължението си да удостоверят истината пред съответната държавна институция. Съзнавали са, че получават парични суми и въпреки това не са ги декларирали. Престъплението е извършено при пряк умисъл.

В молба-декларация с вх. № 990/24.03.2011 г. подсъдимите декларирали доходи били в размер на 2 090, 90 лева от трудово правоотношение на подсъдимата Н.Х. във фирма „Д. 2010” ЕООД с. Ясеновец. В периода обаче подс. Х. получил парични преводи в размер на 5003, 69 лв. – през месец октомври и декември 2010 г. Тези суми не били посочени в декларацията.

Извършеното от подсъдимите осъществява от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК. Тъй като в посочените декларации: молба-декларация с вх. № 4274/28.08.2012 г. и вх. № 990/24.03.2011 г., които се дават пред орган на властта - Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Разград, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства – размера на доходите, са затаили истина, като не са посочили размера на получените доходи.

С оглед периода на деклариране на посочените обстоятелства, съставът на ОС Разград намира, че престъпленията са извършени при условията на чл. 26 НК - деянията са осъществени през известни периоди от време (които съответстват на нормата на чл. 26 НК като „непродължителни”, тъй като декларирането е възможно в този период), осъществяват един и същ престъпен състав и се отнасят към затаяване на истина - укриване на доходи.

Извършеното от подсъдимите осъществява състава на престъплението по чл. 313, ал.1 НК във вр. с чл. 26, ал.1 НК.

Деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимите живеят съвместно, грижат се за децата си съвместно, съответно са били наясно, че в декларациите, които двамата са подали, не са отразили пълният размер на получените доходи.

Правилно РС е приел, че не се установява от събраните доказателства подсъдимите да са получили, чрез използуване на документ с невярно съдържание, без правно основание, чуждо движимо имущество, с намерение да го присвоят и ги е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 212 НК. Но постановяването на оправдателна присъда, без да прецени дали деянието не осъществява състав на друго престъпление е в нарушение на разпоредбата на чл. 304 НПК, която изисква подсъдимият да бъде признат за невинен, тогава когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. В случая се установява, че има извършено деяние – невярно деклариране, то е извършено от подсъдимите и съставлява престъпление, макар и по друг текст на НК - по чл. 313, ал. 1 НК. Поради това е следвало съдът да признае подсъдимите за виновни в извършването на това престъпление.

Оправдателната присъда следва да бъде отменена и подсъдимите признати за виновни в това, че: А.Р.Х. ***, в съучастие като съизвършител с Н.Т.Х. ***, е затаил истина, като не е посочил получените от двамата доходи в периода от месец 03.2010 г. до месец 02.2011 г. в размер на 5003, 69 лв., в писмена декларация вх. №990/24.03.2011 г. за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образувание, но не повече от 20-годишна възраст изискуема по чл. 7 от закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и чл. 17 от Правилника за прилагане на закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД), подадена пред служители на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 313, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

Н.Т.Х. в това, че на 24.03.2011 г. в гр. Разград, обл. Разград, в съучастие като съизвършител с А.Р.Х. ***, е затаила истина, като не е посочила получените от двамата доходи в периода от месец 03.2010 г. до месец 02.2011 г. в размер на 5003, 69 лв. в писмена декларация вх. №990/24.03.2011 г., подадена по силата на чл. 10, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца пред орган на властта – Директор на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства – престъпление по чл. 313, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

С оглед на това, тъй като деянията са осъществени от подсъдимите през известни периоди от време (които съответстват на нормата на чл. 26 НК като „непродължителни”, тъй като декларирането е възможно в този период), осъществяват един и същ престъпен състав и се отнасят към затаяване на истина - укриване на доходи следва да се приеме, че е налице продължавано престъпление.

С оглед на това, тъй като при продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат и е приложима нормата на чл. 78а НК. В случая са налице предпоставките на чл. 78а НК - за извършеното умишлено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, подсъдимите не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди.

Съдът намира, че наказанието е правилно отмерено в съответствие с установените единствено смекчаващи вината обстоятелства. Пред първата инстанция прокурорът е искал налагане на наказания за извършените престъпления в предвидения в закона минимум.

Протестът е частично основателен по изложените по-горе съображения.

Подадената жалба е неоснователна. Не се установява по делото по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи. Очевидно при положение, че в резултат на невярното деклариране се е стигнало до получаване на имущество от подсъдимите, то това ще е престъпление по чл. 212 НК, а не по чл. 313 НК. Законът предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин – чрез деклариране на доходите и за вписани неверни данни подателите носят наказателна отговорност. Не може да се приеме тезата на защитата, че е налице малозначителност, с оглед цялостната оценка на всички относими обстоятелства – разпространено престъпление, застрашаващо способността на държавата да подпомага действително нуждаещите се, тъй като поставя в опасност социалните фондове. Затова в случая е без значение ненастъпването на вредни последици от деянието, тъй като не могат да се пренебрегнат отрицателните последици за държавата.

Поради това в останалата част присъдата следва да бъде потвърдена.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.