МОТИВИ към въззивна присъда № 10/16.02.2016г. по ВНОХД № 15/2016г. по описа на Разградския окръжен съд:

С Присъда № 548/24.11.2015г. по НОХД № 660/2015г. Разградският районен съд е признал подсъдимия С.А.Г. за невиновен в това, че на 03.10.2011г. в гр.Търговище в качеството си на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител, рег. № 873 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд гр.Търговище, в кръга на службата си, съставил официален документ по изпълнително дело № 20118730400081 – Обявление № 218/03.10.2011г., в което удостоверил невярно обстоятелство, а именно, че имотът, масив № 037002, с площ от 24,626 дка, находящ се в с. Козма Презвитер, мест. “Бийорма”, стопански двор, обл. Търговище, общ. Омуртаг е собственост на М.О.А. и на М.И.И. с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство, а в действителност имотът е собственост на СД “КВИНС–АГРО И С-ИЕ”-Лозница, обл.Разград, ЕИК 125502862, поради което го е оправдал по обвинението по чл.311, ал.1 НК.

Със същата присъда РРС е признал подс.Г. за невиновен в това, че на 07.04.2010г. в гр. Търговище потвърдил неистина, че лично няма подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и осигурителни вноски в дадена пред нотариус с рег. № 317- Кинка Генчева писмена декларация във връзка със съставянето на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80, том. 1, рег. № 1257, дело № 55 от 2010г. – Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от 07.04.2010г., която по силата на закон – чл. 264, ал. 1 ДОПК се дава пред орган на властта за удостоверяване на някои обстоятелства, поради което го е оправдал по обвинението по чл. 313, ал. 1 НК.

Недоволна от присъдата е останала Районна прокуратура-Търговище и я протестира с искане за отмяната й и за осъждане на подс.Г. по двете обвинения.

Протестът не се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура-Разград.

Подс.С.Г. чрез защитника си адв.М.П. *** изразява становище за неоснователност на протеста.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: В Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд-Търговище било образувано изп.дело № 121/2010г. с взискател „КТМ ЕКС”ЕООД-гр.Варна и длъжник М.О.А. от гр.Варна. С молба от 23.03.2011г. взискателят поискал изпълнителните действия да бъдат продължени от ЧСИ С.А.Г., рег. № 873 от КЧСИ /т.ІІ, л.52 от ДП/. Изпълнителното дело било прехвърлено при подс.Г. и било образувано под № 20118730400081 по описа му за 2011г./т.ІІ, л.55 от ДП/.

В хода на изпълнителното производство с молба от 26.09.2011г. /т.ІІ, л.198 от ДП/ взискателят поискал опис, оценка и публична продан на недвижим имот, находящ се в с.Презвитер Козма. На 03.10.2011г. подс.Г. описал следния недвижим имот: Поземлен имот-ХАВРИ, масив 037002 с площ 24,626 дка, находящ се в с.Козма Презвитер, местност „Бийорман”, стопански двор, обл.Търговище, общ. Омуртаг. Същият ден подс.Г. съставил Обявление № 218, с което обявил, че от 03.10.2011г. до 03.11.2011г. ще се проведе публична продан на описания имот /т.ІІ, л.206 от ДП/. В обявлението било записано, че имотът е собственост на М.О.А. и М.И.А.. Длъжникът М.А. била уведомена за насрочената публична продан. С молба от 26.10.2011г. /т.ІІ, л.211 от ДП/ М.А. потвърдил, че длъжникът е негова съпруга и заедно притежават имота в с. Козма Презвитер, поземлен имот № 037002, като дал изричното си съгласие неговата ½ ид.част от имота да бъде продадена, заедно с ½ ид.част на длъжника, и постъпилите суми да му бъдат изплатени съобразно неговата част. След провеждане на публичната продан с Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.11.2011г. поземленият имот в с.Козма Презвитер бил възложен на „КТМ ЕКС”ЕООД-Варна /т.ІІ, л.218/. Половината от получената цена била изплатена на М.А. /т.ІІ, л.225/.

Към момента на обявяване на публичната продан имотът не бил собственост на длъжника М. А.. С Нотариален акт № 59, том І, рег.№ 633, дело № 47/11.03.2010г. СД„Квинс – Арго и С-ие” – Лозница закупило този имот от Х.М.И. и Х.М.И., които го придобили с постановление за възлагане по изп.дело № 241/2006г. на ЧСИ Анелия Загорова, влязло в сила на 01.03.2007г., длъжник по което е бил М.А. /л.168-л.169, л.175/.

Извършената от подс.Г. публична продан дала повод за спор за собственост между „КТМ ЕКС”ЕООД-Варна и СД„Квинс–Арго и С-ие” – Лозница, който приключил с Решение № 153/12.07.2013г. на ВКС по гр.д.№ 1317/2013г., ІІ г.о. С този съдебен акт било признато за установено, че имотът е собственост на „ Квинс – Арго и С-ие”СД – Лозница, тъй като втората по ред публична продан на същия имот е лишена от вещно прехвърлително действие/т.І, л.177-л.181/

С нотариален акт № 80, том І, рег. № 1257, дело № 55 от 07.04.2010г. на К. Г. - нотариус № 317 с район на действие Районен съд-Търговище/т.І, л.13 от ДП/ подс.С.Г. и съпругата му Д. Г. подарили на техния син С.С. А. собствения си недвижим имот в гр.Търговище, кв.Запад, бл.63, вх.А, ет.3, апартамент № 9 с идентификатор 73626.508.6.29.11 по кадастралната карта на гр.Търговище. Съгласно чл.264, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Пред св.Г. подс.С.Г. попълнил бланката на декларация по чл.264, ал.1 ДОПК, в която декларирал, че той няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигуровки /т.І, л.15 от ДП/. След подписването на тази декларация сделката била изповядана. В действителност подс.Г. имал множество непогасени публични задължения. С Ревизионен акт № 250900194/15.10.2009г. на ТД на НАП – Търговище са били установени задължения на Г. от данъци по ЗОДФЛ и по ЗДДФЛ, от вноски за държавно обществено осигуряване, вноски за здравно осигуряване и вноски за ДЗПО в общ размер на 6 301.38 лв и лихви в размер на 2655.53 лв, или общо 8956.91 лв /т.І, л.86-л.100/. РА е бил връчен на подс.Г. на 21.10.2009г. и не е бил обжалван.

Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е дала заключение, че към 07.04.2010г. задълженията по влезлия в сила РА не са били платени, като плащанията по главниците са били извършени през периода 2012-2014 година /т.І, л.18-л.23/.

Наказателното производство в съдебната му фаза се е развило като съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 НПК.

Изложената фактическа обстановка се доказва от писмените и гласните доказателства от досъдебното производство, които са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Те са еднопосочни, взаимнодопълващи се и убедително подкрепят приетите от съда фактически положения. Заключението на вещото лице е компетентно, обосновано, кореспондиращо с писмените доказателства и въззивният съд се съгласява с него изцяло.

Подс.С.Г. е многократно осъждан, като първият осъдителен акт е влязъл в сила на 23.04.2013г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Протестът е частично основателен.

Първото обвинение по чл.311, ал.1 НК е недоказано и РРС законосъобразно е оправдал подс.Г. по него. Като частен съдебен изпълнител подс.Г. е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т., б.”б” НК. В кръга на службата си е съставил официален документ – обявление № 218/03.10.2011г. В това обявление е било посочено, че продаваемият имот е собственост на М.О.А. и М.И.А.. Този факт е бил неверен, тъй като същият имот вече е бил продаден на публична продан още през 2007г. за задължение на М.А. и е бил закупен през 2010г. от СД„Квинс – Арго и С-ие” – Лозница. Съставът по чл.311, ал.1 НК изисква удостоверяване на невярното обстоятелство с цел използване на документа като доказателство за същото обстоятелство. С обявлението за публична продан не се удостоверява право на собственост върху обявения за продажба имот и обявлението в тази му част не може да се използа като доказателство относно собствеността. Така деянието се явява несъставомерно от обективна страна.

За процесуална прецизност въззивният съд отбелязва като неправилен фактическия извод на първоинстанционния съд, че подс. Г. бил наясно, че имотите на А. са били отнети в полза на държавата с Решение № 53/08.12.2009г. по гр. д. № 240/2008г. по описа на ОС – Търговище. Предмет на отнемането са били други недвижими имоти, които първоначално са били описани, а впоследствие описът им е бил отменен /вж. постановление от 14.02.2011г. на л.43 от том ІІ от ДП/. Крайно недобросъвестно е било поведението на длъжника М.А. и съпруга й М.А., които са знаели, че са загубили правото на собственост върху имота в с.Презвитер Козма и въпреки това Алиева не е реагирала при получаване на уведомлението за повторната му публична продан, а Алиев е заявил съгласие за продажбата на неговата 1/2 ид.част от същия имот и даже е получил половината от продажната цена.

Второто обвинение по чл.313, ал.1 НК също не е доказано. За да бъде съставомерно деянието по този текст, следва деецът да потвърди неистина или да затаи истина в писмена декларация, която се дава пред орган на власт. Подписаната от подсъдимия декларация по чл.264, ал.1 ДОПК се представя пред нотариус, който не е орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 НК и това изключва обективната съставомерност на деянието по чл.313, ал.1 НК.

Налице са обаче обективните и субективните признаци по чл.313, ал.3 НК: Към 07.04.2010г. подс.Г. е имал непогасени публични задължения за данъци и осигуровки. Тези задължения са подлежали на принудително изпълнение съгласно чл.209, ал.1, т.2 ДОПК като основани на ревизионен акт. Пред нотариус Г. Г. подс.Г. е декларирал, че няма такива задължения. Подписаната от него декларация се изисква от чл.264, ал.1 ДОПК, който установява специално задължение да удостовери истината относно липсата на задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски като условие за допускане на отчуждаването на недвижими имоти. Подс.Г. е затаил истината, че има непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигуровки и е употребил декларацията като доказателство за тези обстоятелства. Действал е с пряк умисъл, като е съзнавал, че има задължения за данъци и осигуровки, установени с ревизионен акт, и въпреки това е реализирал невярното деклариране.

За престъплението по чл.313, ал.3 НК се налага наказание, както за престъпление по чл.313, ал.1 НК. Поради това и на основание чл.337, ал.2, т.1, пр.1 НПК въззивният съд приложи закон за същото наказуемо престъпление и призна подс.Г. за виновен в престъпление по чл.313, ал.3 НК.

Към момента на извършване на престъплението подс.С.Г. не е бил осъждан. За престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба. От деянието не са настъпили преки имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. С оглед на тези предпоставки са налице формалните изисквания по чл.78а НК и подс.Г. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Въззивният съд определи размер на глобата от 1000 лв, който е към минималния такъв по чл.78а, ал.1 НК в редакцията му към момента на извършване на деянието. Този размер е съответен на степента на обществена опасност на извършеното деяние и е съобразен с имущественото състояние на подсъдимия.

Неоснователни са възраженията на защитата, че преквалифицирането на деянието би довело до включване на факти в обстоятелствената част на обвинението, срещу които подсъдимият не се е защитавал и това съществено би ограничило правото му на защита. Изменението на правната квалификация от въззивния съд се извършва при същите фактически обстоятелства – подписване на невярна декларация по чл.264, ал.1 ДОПК и представянето й пред нотариус. Това са фактите, посочени в обвинителния акт, които са известни на подсъдимия и срещу които се е защитавал пред първата инстанция. Не се въвеждат нови факти, по които подсъдимият да не е ангажирал становище и да не е упражнил правото си на защита. Неуместно е позоваването на Решение № 239 от 9.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 649/2013 г., II н. о., в което е указано, че при отсъствие на надлежно изменение на обвинението други факти извън изложените в обвинителния акт съдът не може да квалифицира. В разглеждания случай въззивният съд не прибавя нови факти, а на базата на същата фактическа обстановка извежда различен правен извод. Такъв подход е законосъобразен и съответства на съдебната практика, посочена от защитата и от РРС - Решение № 542 от 09.02.2010г. на ВКС по н.д. № 671/2009г., І н.о., Решение № 100 от 26.03.2010г. на САС по ВНОХД № 99/2010г. и Решение № 58 от 03.08.2010г. на РОС по ВАНД № 153/2010г.

По изложените съображения Разградският окръжен съд постанови въззивната си присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ