РАЗГРАДСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към ПРИСЪДАТА от 31.03.2016г., постановена по н.о.х.д.№ 45/2016 г.
Производството е по реда на гл.27
от НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”,
при хипотезата на чл.371, т.2.
Обвинението срещу подсъдимата Г.А.М.
*** е за това,че: В периода 01.01.2010г. – 30.04.2014г. включително, в
гр.Разград, в условията на продължавано престъпление и в качеството си на
данъчно задължено местно физическо лице по см.на чл.6 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери, като в срока по чл.53, ал.1
от ЗДДФЛ не подала годишни данъчни декларации, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1 от
ЗДДФЛ „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за
придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата
годишна данъчна основа за облагаемите си на основание чл.35, т.6 от ЗДДФЛ
доходи „от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и
не са обложени с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане”, както
следва:
-
за данъчен
период от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. за доходи от 136,91 лв. – в размер на
12,60 лв.;
-
за данъчен
период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. за доходи от 12 028,35 лв. – в
размер на 1 106,61 лв.;
-
за данъчен
период от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. доходи от 19 631,64 лв. – в размер на 1 806,11
лв.;
-
за данъчен
период от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. за доходи от 34 068,61 лв. – в
размер на 3 134,31 лв., при общ
размер на данъчните задължения
6 059,63 лв. – престъпление по чл.255, ал.1, предл. 1 и 2, т.1,
в.в. с чл.26, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство подс.Г.М. се призна за виновна по обвинението
срещу нея, изцяло призна фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
При провеждане на съдебното следствие на основание
чл.373, ал.2, в.в. с чл.372, ал.4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимата.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата прие за установено, следното:
Подсъдимата Г.М. е българска
гражданка, с постоянно местоживеене ***.
Няма постоянни доходи от осъществявана трудова дейност, нито от предоставяне за възмездно ползване на движимо или недвижимо имущество.
За да си осигури парични средства, през 2009 година подсъдимата М. започнала да установява случайни контакти с чужди граждани, предимно от Турция .
Под различни предлози успявала да ги склони да я подпомогнат финансово.
Новите ѝ познати правели в нейна полза парични преводи по банков път чрез Международната система за бързи разплащания - „Уестърн Юнион".
За тази цел подсъдимата М. им предоставяла необходимите данни за личността си, а след превода изпращачът ѝ съобщавал универсалния цифров код /MTCN/ за същия.
С този код и срещу представен документ за самоличност, подсъдимата М. лично теглела преведените ѝ парични суми
от офисите-съконтрахенти на Финансова къща „Кеш експрес Сървис" - гр.София, която е представител на „Уестърн Юнион" у нас -„Пим Инс Финанс" ЕООД, "Тренд" ООД, ЕТ "Д. С.", "Спред" ООД, "Натурела Десита" ЕООД, "Тренд" ООД, "БООБ" ЕООД, "Евробанз" ООД, както и такива на "ОББ" АД и „ПИБ" АД.
Във времето от м.август 2009г. до м.декември 201Зг. подсъдимата М. периодично получавала парични преводи в евро.
1. През 2009г. подсъдимата М. получила 1 чуждестранен превод от Турция за 70 евро, с левова равностойност за 136.91 лв. /т.2, л.35/.
|
2009г. М. Август
|
2. През 2011 година подсъдимата М. усвоила общо 4 чуждестранни превода /т.2, л.45, 56, 72 и 73/, за 6150 евро с левова равностойност за 12028.35 лв. /икон.екс-за т.1, л.113/:
2011г.
|
VI. Октомври
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
3. През
2012г.
|
М.Април
|
М. Май
|
Дат и |
Получени суми в евро от ЕТ"Динчер Сабриев" |
Получени суми в евро от „Натурела- Десита" ЕООД |
Обща сума в евро |
Държава от която са изпратени |
Обща сума в лева= |
|
03 |
1800.00 |
- |
1800.00 |
Германия |
3520.49 |
|
04 |
- |
100.00 |
100.00 |
Германия |
195.58 |
|
Всич ко: |
1800.00 |
100.00 |
1900.00 |
|
3716.07 |
|
М.Юни |
|||
|
Дат и |
Получени суми в евро от "СПРЕД"ООД |
Държава от която са изпратени |
Обща сума в лева=х 1.95583 |
|
19 |
2000.00 |
Турция |
3911.66 |
|
Всич ко: |
2000.00 |
|
3911.66 |
|
М.Октомври
|
|
М.Ноември
|
|
М.Декември
|
Общата сума на преводите за 2012 година възлиза на 10037.50 евро, а левовата им равностойност - на 19631.64 лв. (икономическа експертиза,т.1л. 114).
4. През 2013 година подсъдимата М. усвоила 22 чуждестранни превода /т.2, л.л. 42, 50 - 53, 58, 62, 63, 75 - 78, 95 - 104/, общо за 17419 евро,с левова равностойност от 34068.61 лв. /икон.екс-за т.1, л.115/:
2013г.
|
М.Януари
|
|
М.К |
>ЮЛИ |
||
|
Дат и |
Получени суми в евро от "Първа инвестиционна банка" АД |
Държава от която са изпратени |
Обща сума в лева=х1.95583 |
|
10 |
500.00 |
Турция |
977.92 |
|
11 |
1000.00 |
Турция |
1955.83 |
|
15 |
285.00 |
Турция |
557.41 |
|
16 |
2415.00 |
Турция |
4723.33 |
|
Вси чко |
4200.00 |
|
8214.49 |
|
М.Декември
|
Подсъдимата М. има качеството на местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и задължение да плаща данъци за придобитите от нея доходи от източници както у нас, така и в чужбина съгласно чл.6 във вр. с чл. 10,ал.1, т.6 от този нормативен акт.
Получените парични преводи за всяка една от посочените по- горе 4 календарни години, от 2009г. до 201Зг. включително, съставляват доходи за подсъдимата.
Така придобитите парични средства са с недоказан произход .
Липсват и доказателства, че тези средства са обложени с данъци в страната на произхода ѝм или в България.
При това същите парични средства съставляват облагаем доход по смисъла на чл.12 от ЗДДФЛ.
Придобиването ѝм е породило задължение за подсъдимата да ги декларира, като подава изискуемата по чл.50 от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация, ежегодно в срок от 01.01. до 30.04. на следващата календарна година, в ТД на НАП - гр.Разград, като такава по постоянното ѝ местоживеене и в същия срок да плаща дължимия данък.
Подсъдимата, обаче не изпълнила това си задължение за нито една от горепосочените 4 календарни години, /справка т.1,л.6/.
Като не подавала изискуемите по закон годишни данъчни декларации, тя възпрепятствала своевременното установяване на данъчните си задължения по ЗДДФЛ и не извършвала плащане на същите в законоустановените срокове.
Съгласно заключението на икономическата експертиза ( т.1,л.119) данъчните задължения на подсъдимата, определени по реда на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ възлизат на:
-
12.60 лв,- за
-
1106.61 лв.-за
- 1806.11лв .-за 2012г.
- 3134.31 лв.-за2013г.
Общият размер на укритите и неплатени от подсъдимата данъци, дължими за периода 2009г. - 201Зг., възлиза на 6059.63 лв. /икон. експ.т.1, л.119/.
Тази фактическа и правна обстановка изложена в обстоятелствената част
на обвинителния акт, съдът прие за установена /чл.373, ал.3 от НПК/ въз основа
на направеното самопризнание на подс.М. и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни
доказателствени средства, които го подкрепят.
Анализът на всички
събрани доказателства по отделно и в съвкупност даде основание на съда да
приеме категорично, че автор на инкриминираното деяние е подс.М. както и, че с
действията си от обективна и субективна страна е осъществила състава на
престъплението по чл.255, ал.1, предл.1 и 2, т.1, в.в. с чл.26, ал.1 от НК, по следните съображения и правни изводи:
Самопризнанието на подс.М. в случая, е в пълно съответствие със
събраните на досъдебното производство доказателства.
На
първо място,гласните доказателства.
Фактите
относно времето, мястото, начина на
извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимата в него, се
доказват от показанията на св. С. А. – главен инспектор, приходи при ТД на НАП – Варна, офис-Разград.
Тези свидетелски показания са еднопосочни, логични, последователни,
непротиворечиви и поради това, съдът ги кредитира за достоверни и обективни при
изграждане на становището си за авторството и правната квалификация на
инкриминираното деяние.
На следващо място, горните елементи включени в предмета на доказване, се
установяват и доказват от заключенията на
назначените и извършени експертизи: съдебно икономическа и съдебно криминалистическа
почеркова експертиза.
Касае се, за експертни заключения извършени обективно и компетентно въз
основа на оригинални писмени документи относими към предмета на доказване и
приобщени към материалите по делото по установения в НПК ред и начин; заключения
кореспондиращи с гласните доказателства и конкретно установените факти и
обстоятелства по делото; заключения, достатъчно пълни и ясни, обосновани и не
будещи каквото и да било съмнение относно тяхната правилност и поради това,
кредитирани изцяло от съда при изграждане на становището за авторството и
правната квалификация на инкриминираното деяние.
Писмените доказателства: Оригинални платежни документи по системата
„Уестърн Юнион” за получаване на парични преводи, писма, справки и др.
Съвкупният анализ на доказателствата даде
основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс.М. е доказано по
несъмнен начин.
Безспорно се установява и доказва по делото,
че подсъдимата е местно физическо лице и е данъчно задължена за доходи
произтичащи от източници в България и чужбина.
Получените от нея суми по паричните преводи
за четирите календарни години, посочени горе, представляват облагаеми доходи.
Произходът на паричните средства по тези преводи не е доказан. Липсват и
доказателства те да са обложени с данъци в страната на произхода ѝм или у
нас. Безспорно се установява, че парите по преводите са били предназначени за
подсъдимата и тя ги е получила чрез Международната система за бързи разплащания
– „Уестърн Юнион”, обстоятелство доказващо се и от криминалистическата
почеркова експертиза.
Безспорно се установява и доказва, че за придобитите от нея парични средства
представляващи облагаем доход подсъдимата не е изпълнила задължението си да ги
декларира, не е подала изискуемата по чл.50 от ЗДДФЛ годишна данъчна
декларация, ежегодно в срок от 01.01. до 30.04. на следващата календарна година
в ТД на НАП-Разград по постоянното ѝ местоживеене и в същия срок да плаща
дължимия данък, като не е изпълнила това свое задължение за нито една от
четирите календарни години.
Размерът на данъчните задължения на подс.М., които са били укрити и
неплатени от нея, съобразно заключението на съдебно икономическата експертиза
през инкриминирания период от време възлиза общо на 6 059, 63 лв.
Всяко едно от деянията на подсъдимата М., осъществено по избягване на
установяването и плащането на данъчни задължения чрез неподаване на годишна
данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за всеки един от данъчните периоди на
2009, 2011, 2012 и 2013 календарни години, съставлява отделно престъпление по
чл.255, ал.1, предл.1 и 2, т.1 от НК.
Тези деяния в своята съвкупност съставляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при установена последователност на всяко едно спрямо предходното.
Дължимите данъчни задължения за 2009, 2011 и 2012 календарни години покриват критерия за „големи размери" установен с нормата на чл.93, т.14, предл.1 от НК като такъв над 3000 лв.
Тъй като се касае за продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, обаче, обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл.255 от НК не се нарушава от това обстоятелство, защото критерият е налице за общата сума на дължимите данъци за целия инкриминиран период.
В този смисъл е установена задължителна съдебна
практика с Тълкувателно решение №1/07.05.2009 година по НД №1/2009 год. на ОСНК
на ВКС.
От обективна страна,
изпълнителното деяние на престъплението по чл.255, ал.1, т.1, в.в. с чл.26,
ал.1 от НК е осъществено от подс.М. чрез
бездействие, от субективна страна с пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала настъпването на тези последици.
Относно, индивидуализацията на наложеното на
подс.М. наказание.
При
индивидуализацията на наложеното на подсъдимата наказание по вид, размер и начин на изтърпяване съдът, съобразно нормата на чл.373, ал.2 от
НПК, в.в. с чл.58а, ал.4 от НК, в.в. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, ръководейки се
от разпоредбите на Общата част на този кодекс в пределите,предвидени от закона
за извършеното престъпление – лишаване от свобода от една до шест години,
определи наказанието лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА – под най-ниския
предел, минимума по чл.39, ал.1 от НК; на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното
наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, по
следните съображения:
Като отегчаващи
вината обстоятелства съдът отчете високата степен на обществена опасност на
деянието, проявената престъпна упоритост при нарушаване на данъчното
законодателство.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало; младостта и тежкото семейно и материално
състояние: към момента подс.М. е на 22
години, продължаваната престъпна дейност е започнала на 17 – годишна
възраст; неомъжена, с едно малолетно дете от фактическо съжителство, за което
дете се грижи и издържа; същата е с основно образование, без определена
професия и квалификация; безработна в условията на действителна безработица в
страната; не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, от които би
могла да реализира доходи и да се издържа; добрите характеристични данни;
изказаното от подсъдимата пред съда съжаление за стореното от нея; извършеното
частично плащане на задължението ѝ в размер на 150 лв., което макар и в нисък
размер говори за действителното ѝ намерение изказано пред съда, че ще
изплати задължението си към държавата, когато има възможност.
Съвкупната преценка
на всички тези обстоятелства даде основание на съда да приеме, че подс.М. е
личност, с невисока лична обществена опасност, поради което така определеното
ѝ наказание по вид, размер и начин на изтърпяване- отложено по реда на
чл.66 ал.1 от НК при наличието на всички законови предпоставки за това, е
напълно справедливо, съответно както на обществената опасност на деянието, така
и на личната обществена опасност на дееца и ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК за генералната и специална превенция.
На основание чл.55,
ал.3 от НК съдът не наложи по-лекото
наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от
свобода.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК подс.М. е осъдена да заплати
в полза на Републиканския бюджет сумата от 335,00 лв., представляваща разноски
на досъдебното производство.
По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Д.ВАСИЛЕВА/
НР