МОТИВИ към въззивна присъда № 21/28.03.2016г. по ВНОХД № 60/2016г. по описа на Разградския окръжен съд:

С Присъда № 1/27.01.2016г. по НОХД № 267/2015г. Исперихският районен съд е признал подсъдимата З.А.Х. ***, за невиновна в това, че на 24.10.2015г. в село Драгомъж, област Разградска предложила на другиго - на М.Й.С. и на В.Ц.Ш., двамата от с.Драгомъж, имотна облага – парична сума в размер на 50 лв за всеки от тях с цел да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на определени кандидати - Е.Ю. Х. ***, издигнат от Политическа парти „Движение за права и свободи” с бюлетина № 2 и Б.Ш. – кандидат за кмет на Община-Исперих, издигнат от Политическа партия „Движение за права и свободи“ с бюлетина № 2 на изборите за общински съветници и кметове на 25.10.2015г., и я е оправдал по обвинението по чл.167, ал.2 НК.

Със същата присъда ИРС и признал подсъдимата З.А.Х. за невиновна в това, че на 31.10.2015г. в село Драгомъж, област Разградска чрез заплашване е пречила на М.Й.С. и на В.Ц.Ш., двамата от с.Драгомъж да осъществят избирателното си право на изборите за кмет на Община-Исперих на 01.11.2015г. /балотаж/, като ги е заплашила, че ще им спре детските надбавки за трите им малолетни деца, ще направи така, че детето им Онур, което е в първи клас в ОУ „Христо Ботев“ град Исперих да остане в същия клас и ще ги изсели от село Драгомъж, тъй като на изборите, проведени на 25.10.2015 година за общински съветници и кметове не са гласували за кандидатите на Политическа партия „Движение за права и свободи“ – Е.Ю. Х. ***, издигнат от Политическа парти „Движение за права и свободи” с бюлетина № 2 и Б.Б.Ш. – кандидат – кмет на Община Исперих, област Разградска с бюлетина № 2, поради което и на основание чл.304 НПК я е оправдал по обвинението по чл.167, ал.1 НК.

Против така постановената присъда е постъпил протест от Районна прокуратура-Исперих, която моли за отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимата по двете й повдигнати обвинения.

Протестът се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура-Разград.

Въззиваемата З.А.Х. чрез защитника си адв.С.Д. *** ангажира становище за неоснователност на протеста.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.З.Х. е на 43 години, с висше образование е, омъжена е, има две деца, работи като директор на ЦДГ”Момина сълза”-с.Райнино, не е осъждана.

На 25.10.2015г. били насрочени избори за общински съветници и кметове. Съпругът на подсъдимата – Е.Ю. Х. бил кандидат за кмет на с.Драгомъж, издигнат от Политическа партия „Движение за права и свободи”. Същата партия издигнала за кандидат за кмет на Община-Исперих Б.Б.Ш.. С Решение № 57/23.09.2015г. на Общинска избирателна комисия-Исперих била обявена следната поредност на номерата на партиите, коалициите от партии и инициативния комитет, под които ще бъдат изписвани в бюлетините: № 1 - ПП ГЕРБ, № 2 - ДПС, № 3 – независим кандидат Б.Р.Р., № 4 – Обединена България, № 5 – НФСБ и № 6 – БСП.

В деня преди изборите – на 24.10.2015г. свидетелите М.Й.С. и В.Ц.Ш. вървяли по улицата, на която живеела подсъдимата З.Х.. Тя била пред дома си, повикала ги и им предложила по 50 лева, за да гласуват на следващия ден с бюлетина № 2 – за кандидатите на Политическа партия „Движение за права и свободи“. Свидетелите С. и Ш. казали, че не искат пари и са решили да гласуват с бюлетини № 3 и № 4. Подс.Х. им заявила да правят каквото искат, но да знаят, че ще съжаляват.

На проведените избори на 25.10.2015г. за кмет на с.Драгомъж бил избран кандидатът на Обединена България – С.М., а за кмет на Община-Исперих не бил избран кандидат, поради което бил насрочен втори тур на 01.11.2015г.

На 31.10.2015г. около 17 часа свидетелите С. и Ш. ходили да пазаруват в с.Драгомъж. В близост до магазина се срещнали с подсъдимата З.Х.. Подсъдимата им се развикала и размахала дървена сопа срещу тях. Казала им, че е разбрала, че не са гласували за съпруга й. Поради това щяла да направи така, че да ги изгонят от селото, детето им да не премине във втори клас, да им спрат семейните помощи и да вземат децата им в дом. Свидетелите С. и Ш. се изплашили и потърсили техен познат да напише жалба до РУ на МВР-Исперих, която била законният повод за образуване на настоящото наказателно производство.

Подсъдимата З.Х. не се признава за виновна и отрича да е предлагала пари на свидетелите С. и Ш. или да ги е заплашвала. Твърди, че на 24.10.2015г. в 14.30 часа заедно със съпруга си отпътували за гр.Завет, където посетила гроба на баща си, след което и до 23 часа гостували на колега на съпруга й. Сочи, че на 31.10.2015г. в ранния следобед ходила до магазина за бульони, а после се прибрала вкъщи и повече не била излизала. Обясненията на подсъдимата се подкрепят частично от свидетелите К.П. и С.П., които дават показания, че на 24.10.2015г. З. и Е. дошли у тях около 15.30 часа. Св.П. имал ярмомелка, с която Е. смелил два чувала зърно. По-късно вечеряли и семейство Х. си тръгнали около 22.30 часа.

Въззивният съд счита, че показанията на свидетелите К.П. и С.П. не опровергават показанията на свидетелите М. С. и В. Ш.. Според св.С., първата среща с подсъдимата Х. била към 15 часа в деня преди първите избори, което не изключва възможността да е била проведена преди отпътуването на подсъдимата за гр.Завет.

Извършвайки собствена преценка на гласните доказателства, въззивният съд намира, че няма основание да не кредитира показанията на свидетелите С. и Ш.. Обстоятелствата, че тези двама свидетели са неграмотни, не владеят добре български език, а според защитата – са и примитивни, не аргументират неспособност да дават достоверни показания. Несигурните и противоречиви отговори на свидетелите са по незначителни въпроси - какви стоки са закупили, кой ги е обслужил в магазина, къде се е намирал предизборния клуб на ДПС в селото и кой е написал жалбата до полицията. Това са факти, които не се включват в предмета на доказване по делото. Докато по съществените елементи от него твърденията на свидетелите С. и Ш. са еднопосочни и непротиворечиви. Дадените на съдебното следствие показания относно съдържанието на проведените с подсъдимата разговори са съответни на тези от досъдебното производство, поради което въззивният съд ги цени като годни източници на доказателствена информация.

Районният съд е съпоставил показанията на свидетелите С. и Ш. – от една страна и на К. и С.П.и – от друга, при което ги е намерил за „равностойни”. Въззивният съд приема, че съпоставката се дължи между обясненията на подсъдимата и показанията на С. и Ш.. При нея констатира недобросъвестност от страна на подсъдимата. Тя е обяснила, че за първи път в съдебната зала вижда свидетелите С. и Ш., което е нелогично предвид обстоятелството, че от 25 години живее в с.Драгомъж, чието население е малобройно. В хода на предварителната проверка З.Х. е дала сведение, в което е посочила, че на 31.10.2015г. не е виждала В.Ц.Ш. от тяхното село, което означава, че я познава. Твърдяните от свидетелите заплахи са резонни с оглед факта, че подсъдимата действително заема длъжността директор, макар и на детско заведение, и, че е съпруга и близка на работещи във ВУИ-Завет – „хулиганското” училище, в което се е заканила да изпрати децата на свидетелите. Поведението й е логична реакция на нейното недоволство, предизвикано от отказа на С. и Ш. да гласуват за съпруга й. А подозренията на подсъдимата, че свидетелите са били подтикнати и подготвени да говорят по този начин, са голословни и доказателствено необезпечени.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Протестът е частично основателен.

Въззивният съд извърши самостоятелен анализ на доказателствения материал и направи различни фактически изводи от тези на районния съд. При приетата от настоящата инстанция процесуална годност на показанията на свидетелите С. и Ш. оправдателната присъда по обвинението по чл.167, ал.2 НК се явява постановена в нарушение на материалния закон. Доказано е, че подсъдимата З.Х. е предложила на свидетелите М. С. и В. Ш. по 50 лв, за да гласуват в полза на кандидатите на ПП”ДПС”. Така тя е въздействала върху свободното им убеждение да упражнят избирателното си право за определени от тях кандидати. Действала е с пряк умисъл като е съзнавала, че нарушава правото им да изразят собствената си воля и е целяла да ги склони да го упражнят в полза на различни от избраните от тях кандидати за кметове.

По този начин се установяват обективните и субективните признаци по чл.167, ал.2 НК.

При индивидуализацията на наказанието за това престъпление въззивният съд отчете наличието единствено на смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства – чистото съдебно минало, добрата й социална характеристика като майка на две деца, трудовата й ангажираност, непостигането на преследваната с деянието цел. Така при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и при наличието на многобройни смекчаващи въззивният съд счете, че предвиденото в чл.167, ал.2 НК минимално наказание от 1 година лишаване от свобода и кумулативна глоба от 10 000 до 20 000 лв е несъразмерно тежко. Поради това и на основание чл.55, ал.1, т.1 НК наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца. Това наказание е съответно на характера и тежестта на извършеното престъпление и е достатъчно, за да може подсъдимата да преосмисли поведението си и да се поправи, както и да се постигнат целите на генералната превенция.

На основание чл.55, ал.3 НК въззивният съд не наложи по-лекото наказание глоба.

Определеното наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява ефективно. То е под 3 години, подсъдимата не е осъждана и за постигане целите по чл.36 НК не се налага изолирането й от обществото. Поради това и съгласно чл.66, ал.1 НК въззивният съд отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години.

В частта по обвинението по чл.167, ал.1 НК присъдата е законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Установено е, че подс.З.Х. е отправила заплахи към личността и децата на С. и Ш., защото двамата свидетели не са гласували за нейния съпруг на проведените на 25.10.2015г. избори. Съставът по чл.167, ал.1 НК изисква заканите да са свързани с предстоящо упражняване на избирателното право и чрез тях да се попречи то да бъде осъществено. В случая този елемент от обективната страна на деянието не е налице, поради което районният съд обосновано е оправдал подсъдимата по това обвинение. Деянието осъществява признаците от състава по чл.144, ал.1 НК, но наказателното преследване за това престъпление се възбужда по тъжба от пострадалия, съгласно чл.161 НК.

По изложените съображения Разградският окръжен съд постанови въззивната си присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

СЛ