РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към ПРИСЪДАТА от 13.05.2016г., постановена по н.о.х.д.№ 72/2016г.

С Присъда № 14 от 05.03.2015г., постановена по н.о.х.д. № 266/2014г. РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД е ПРИЗНАЛ подсъдимата И.П.И. - родена на ***г.в гр. Разград, с постоянен адрес ***, българска гражданка, с висше образование, неомъжена, неосъждана, работеща, ЕГН: ********** за ВИНОВНА в това, че:

В периода месец януари 2010г. до 14 декември 2010г., в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, като собственик и управител на „БЛУ СКАЙ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.Разград, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдила неистина, относно наличието на реални доставки, при упражняване на стопанската си дейност, при водене на счетоводство, чрез записването ѝм в Дневника за покупките за месец юли 2010г. и в Дневника за продажбите за месец януари, юли и ноември 2010г. в подадените месечни справки – декларации по ЗДДС, изисквани съгласно чл.125 от ЗДДС, като е приспаднала в нарушение на чл.70, ал.5, в.в. с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер общо на 101 183,17 лв., поради което и на основание чл.255, ал.3, в.в. с а.1, т.2, предл. 1, т.6, предл. 2,3 и 4, и т.7, в.в. с чл.26, ал.1 от НК, в.в. с чл.55, ал.1, т.1 от НК я ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от 1 година; на основание чл.66 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

Със същата Присъда съдът е ПРЕКРАТИЛ, поради недопустимостта му, производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите против подсъдимата И.П.И. за сумата от 101 183,17 лв. и законната лихва върху нея, представляваща обезщетение за претърпените вреди, резултат на извършеното престъпление.

С Решение № 117 от 23.06.2015г., постановено по в.н.о.х.д. № 93/2015г. ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД е ПОТВЪРДИЛ изцяло Присъда №14 на РАЗГРАДСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД по н.о.х.д.№ 266/2014г. по описа на същия съд, постановена на 05.03.2015г.

С Решение № 469 от 07.03.2016г., постановено по касационно дело № 1263/2015г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение ОТМЕНЯ Решение № 117 от 23.06.2015г. на Варненския апелативен съд, по в.н.о.х.д.№ 93/2015г., в частта, с която е потвърдена Присъда № 14 от 05.03.2015г. на РАЗГРАДСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, постановена по н.о.х.д.№ 266/2014г., относно прекратяването на наказателното производство по предявения граждански иск, както и присъдата в тази ѝ част; ВРЪЩА делото за ново разглеждане, в частта относно гражданския иск, от друг състав на Разградския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание; ОСТАВЯ в сила решението в останалата част.

Настоящото наказателно съдебно производство съгласно Решението на ВКС в отменителната му част, се проведе задочно срещу подс. И.П.И. при хипотезата на чл.269, ал.3, т.3 от НПК.

Прокурорът, по същество счита гражданския иск за частично основателен и доказан.

Гражданският ищец, счита предявения иск за основателен и доказан и моли да бъде уважен изцяло. Претендира присъждане на юристконсулстко възнаграждение в размер на 300 лв.

Защитникът на подс.И. – адв. П. счита, предявения иск за недопустим и прави искане, да не бъде допуснат за разглеждане в настоящото производството и делото да се прекрати; алтернативно – оспорва иска по основание и размер, моли съда да приеме за неоснователна претенцията на гражданския ищец за уважаване на иска в пълен размер.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата прие за установено, следното:

Налице е влязъл в сила съдебен акт, с който подс.И. е призната за виновна и осъдена за това, че в периода месец януари 2010г. до 14 декември 2010г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, като собственик и управител на „БЛУ СКАЙ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.Разград, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдила неистина, относно наличието на реални доставки, при упражняване на стопанската си дейност, при водене на счетоводството, чрез записването ѝм в Дневника за покупките за месец юли 2010г. и в дневника за продажбите за месец януари, юли и ноември 2010г. в подадените месечни справки – декларации по ЗДДС, изисквани съгласно чл.125 от ЗДДС, като е приспаднала в нарушение на чл.70, ал.5, в.в. с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС неследващ се данъчен кредит в размер общо на 101 183,17 лв., използвайки документи с невярно съдържание – престъпление по чл.255, ал.3, в.в. с ал.1, т.2, предл.1, т.6 предл. 2, 3 и 4 и т.7, в.в. с чл.26, ал.1 от НК.

При първоначалното разглеждане на делото с определение на съда от 19.09.2014г. преди даване ход на съдебното следствие на основание чл.84 и сл.НПК ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите чрез надлежно упълномощен представител на ТД на НАП-Варна, ИРМ-Разград, е била конституирана в качеството на граждански ищец и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения срещу подс.И. П.И. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 101 183,17 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане.

Съгласно заключението на съдебно счетоводната икономическа експертиза от 2014г. назначена и приета от съда при първоначалното разглеждане на делото, данъчните задължения на по ЗДДС на „БЛУ СКАЙ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.Разград по ревизирани периоди и размер са, както следва: 01.012010г. - 31.01.2010г - 60 787,20 лв.;

01.07.2010г.- 31.07.2010г. - 21 995,52 лв.;

01.11.2010г.- 30.11.2010г. - 18 400,45 лв., или всичко 101 183,17 лв.

От материалите при първоначалното разглеждане на делото се установява, че към момента на приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявения граждански иск, е бил налице влязъл в сила ДРА срещу данъчно задълженото лице „БЛУ СКАЙ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.Разград и започнало изпълнително производство, образувано въз основа на влезлия в сила ревизионен акт, предприети действия по обезпечаване на вземането.

При новото разглеждане на делото с оглед изясняване на обстоятелството, приключило ли е производството по събиране на данъчното задължение от данъчно задълженото лице, събрано ли е то и в какъв размер, или производството е приключило без събиране на данъчното задължение, от събраните писмени доказателства представени от гражданския ищец изискани служебно от съда, и от заключението на назначената и изслушана съдебно счетоводна експертиза, се установява:

На 10.08.2012г. с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл.121, ал.1 от ДОПК старши публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, офис Разград, е наложил обезпечителни мерки състоящи се от запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в изредени поименно 31 банки. Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено във връзка с искане на орган по приходите от ТД на НАП – Варна, офис Разград, извършващ ревизия на „БЛУ СКАЙ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.Разград.

С това обезпечение от 10.08.2012г. заключава вещото лице, е започнало изпълнителното производство по събиране на данъчното задължение от данъчно задълженото ЮЛ – „БЛУ СКАЙ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.Разград.

На 18.02.2013г. с постановление за налагане на обезпечителни мерки, на основание чл.121, ал.6 от ДОПК старши публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, офис Разград, е наложил обезпечителни мерки, състоящи се от запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ „ИНВЕСТБАНК”, ТБ „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ” и ТБ „ПИБ”. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е издадено във връзка с извършена ревизия на „БЛУ СКАЙ БЪЛГАРИЯ” ЕООД- гр.Разград и установени задължения по РА № 171202648/28.01.2013г. в размер на 129 337,58 лв., от които главница 101 183,17 лв. и лихви 28 154,41 лв.

На основание чл.121, ал.6 от ДОПК сочи вещото лице, това постановление продължава действието на наложеното с предходното постановление предварително обезпечение на посочените горе банки.

На 23.04.2014г. с постановление за налагане на обезпечителни мерки, на основание чл.200 и чл.202, в.в. с чл.195, ал.1 – 3 от ДОПК, публичен изпълнител в ТД на НАП – София, Дирекция „Събиране”, отдел „Публични вземания”, е наложил обезпечителни мерки, състоящи се от запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в изредени поименно 29 банки. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е издадено във връзка със затруднено събиране на установено и изискуемо публично вземане от „БЛУ СКАЙ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.София в размер на 97 855,31 лв., от които главница 58 371,84 лв. и лихви 39 483,47 лв. по РА № 171202648/28.01.2013г. по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2010г., 3 бр. СД по ЗДДС и 17 бр. декларации обр.6, касаещи ЗОВ /задължителни осигурителни вноски/ и обстоятелството, че е изтекъл срока за погасяване на задължението, изпратени са покани за доброволно изпълнение по чл.182, ал.1 от ДОПК и пред органа за събиране от страна на задълженото лице не е предложен начин за погасяване на задълженията и не е предложено обезпечение, съответстващо на размера на задължението.

С това обезпечение – от 23.04.2014г. заключава вещото лице, продължава изпълнителното производство по събиране на данъчното задължение от данъчно задълженото ЮЛ – „БЛУ СКАЙ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.София, висящо и към момента.

Експертизата установява, че данъчното задължение по процесния РА 171202648/21.01.2013г. не е събрано изцяло към датата на настоящата експертиза - 04.05.2016г.

Налице е частично събиране на задължението сочи експертизата по РА, извършено чрез Акт за прихващане или възстановяване / АПВ/ № 1363107/22.11.2013г. е прихваната сумата от 24 553,33 лв., с АПВ № 1368580/27.12.2013г., е прихваната сумата от 19 900,00 лв., или общо 44 453,33 лв., от органи по приходите в ТД на НАП – София, офис „Красна поляна” и постъпили плащания в данъчно-осигурителната сметка на фирмата в НАП на 15.01.2014г. в размер на 126,00 лв., на 14.02.2014г. в размер на 63,00 лв. и на 14.03.2014г. в размер на 84,00 лв., или общо 273,00 лв.

Прихванатите суми заключава експертизата, в размер на 44 453,33 лв. и внесените суми в размер на 273,00 лв., общо 44 726,33 лв. са отнесени за задълженията по ЗДДС за периода 01.01.2010г. – 31.01.2010г.

Съобразно писмените доказателства и извършена проверка на място в ТД на НАП-Варна, офис Разград вещото лице уточнява, че е налице промяна в заключението по съдебно счетоводната експертиза изготвена от него по н.о.х.д.№266/2014г. по описа на Разградския окръжен съд.

Съобразно прихванатите суми с АПВ за м.януари 2010г. в размер общо на 44 453,33 лв., извършеното частично плащане, отнесено за м. януари 2010г. в размер общо на 273,00 лв. експертизата заключава, че размера на задължението към бюджета на „БЛУ СКАЙ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 131552229, по РА 171202648/21.01.2013г. към датата на експертизата – 04.05.2016г.: задължението по ЗДДС е 56 456,84 лв. по ревизирани периоди, както следва: 01.01.2010г. – 31.01.2010г. – 16 060,87лв.; 01.07.2010г. – 31.07.2010г. – 21 995,52 лв. и 01.11.2010г. – 30.11.2010г. - 18 400,45 лв.

При така установеното от фактическа страна, предявеният граждански иск от Държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу подс.И. за имуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД, се явява частично основателен и доказан.

При наличието на влязла в сила присъда, с която подс.И. е призната за виновна и осъдена за извършено от обективна и субективна страна на данъчно престъпление по чл. 255, ал.3, в.в. с ал.1, т.2, предл. 1, т.6, предл.2, 3 и 4 и т.7, от НК в условията на продължавана престъпна дейност по чл.26, ал.1 от НК, всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за пораждане отговорността за непозволеното увреждане – наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вредни последици са налице.

С оглед обаче, на събраните доказателства за извършено прихващане и частично плащане на данъчното задължение по процесния РА на данъчно задълженото ЮЛ – „БЛУ СКАЙ БЪЛГАРИЯ” ЕООД в общ размер от 44 726,33 лв. извършени в хода на изпълнително производство по ДОПК и по време на вече образуваното и водено наказателно производство, искът се явява основателен и доказан само до размера на сумата от 56 456,84лв. – остатъка на задължението към бюджета на ЮЛ, поради което подсъдимата бе осъдена да заплати на гражданския ищец тази сума, ведно със законовата лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 14.12.2010г. до окончателното ѝ изплащане, а в останалата му част до първоначално предявения размер от 101 183,17 лв. искът бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В тази връзка, съдът намери претенцията на гражданския ищец за уважаване в пълен размер на предявения от него граждански иск срещу подсъдимата не само като неоснователна и в противоречие със събраните по делото доказателства, но и като противоречяща както на общия гражданско правен принцип за недопустимост на неоснователно обогатяване, така и в частност на наказателноправния принцип non bis in idem, независимо от обстоятелството, че в случая се касае за граждански иск в наказателния процес.

При изграждане на становището си за частичната основателност и доказаност на гражданския иск, съдът изцяло кредитира за обективно и достоверно заключението на вещото лице по назначената в настоящото производство съдебно счетоводна експертиза.

Касае се, за експертно заключение извършено обективно и компетентно, след запознаване с всички материали по делото в т.ч. с всички писмени доказателства представени от гражданския ищец в настоящото съдебно производство и след проверка на място в ТД на НАП-Варна, офис Разград въз основа на оригинални писмени документи и справки; заключение кореспондиращо с писмените доказателства и конкретно установените факти и обстоятелства по делото относно приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за имуществени вреди; заключение неоспорено от страните, достатъчно пълно и ясно, обосновано и небудещо каквото и да е съмнение относно неговата правилност.

Подс.И. бе осъдена да заплати по сметката на РОС сумата от 2 258,27лв., представляваща ДТ върху присъдения размер на обезщетението за имуществени вреди и на основание чл.189, ал.3 от НПК сумата от 208,20 лв.,представляваща разноски за вещо лице в настоящото съдебно производство.

Относно, възражението на защитата адв.П. за недопустимост на предявения иск, оставяне без разглеждане на същия и прекратяване на производството по делото.

Разградският окръжен съд в този състав намери възражението за неоснователно; прие категорично, че искът е допустим и не са налице в конкретният случай, каквито и да е основания за втори поред път гражданският иск да бъде оставен без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено, по следните съображения и правни изводи:

Съдът, съобразявайки ТР № 4 от 12 март 2016г. на ВКС, ОСНК по т.д.№ 4/2015г., което е задължително за съдилищата независимо от особеното мнение на част от съдиите, както и указанията дадени от ВКС с отменителното Решение № 469/ 07.03.2016г. по к.д.№ 1263/2015г. прие, че предявеният граждански иск от Държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу подс.И. с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 101 183,17 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес по н.о.х.д.№ 266/2014г., е допустим.

Съгласно посоченото горе ТР в резултат на престъплението по чл.255 от НК, чл.255а от НК и чл.256 от НК, респ. чл.255 - 257 от НК /ДВ, бр.62/97г./,се причиняват имуществени вреди на държавата /когато са укрити данъци, предназначени да постъпят в централния бюджет/ . Престъплението по посочените текстове от НК осъществяват деликт по см. на чл.45 от ЗЗД.

Гражданска отговорност за деликта по чл.45 от ЗЗД носи извършителя на престъплението.

Когато за данъчните задължения - предмет на обвинението, има влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК, с който са установени идентични по вид, размер, период и данъчно задължено лице данъчни задължения с тези по обвинението, гражданският иск на основание чл.45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди, предявен от държавата чрез министъра на финансите за съвместно разглеждане в наказателния производство, е допустим.

Мотивите на мнозинството от съдиите на ОСНК по този въпрос са точни и ясни, споделят се изцяло от настоящия съдебен състав, поради което не следва да бъдат дословно цитирани.

В случая, безспорно се установява по делото, че с влязла в сила присъда подс.И. е призната за виновна и осъдена за данъчно престъпление по чл.255 от НК; престъплението по този текст от НК осъществява деликт по см.на чл.45 от ЗЗД; гражданската отговорност за деликта по чл.45 от ЗЗД носи лично ФЛ - извършителя на престъплението – подс.И..

На следващо място, при безспорно установеното, че за данъчните задължения – предмет на обвинението по внесения в съда обвинителен акт срещу подс.И., има влязъл в сила РА 171202648/21.01.2013г. по ДОПК, с който са установени идентични по вид, размер /общ размер 101 183,17 лв./, период и данъчно задължено лице – „БЛУ СКАЙ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – Разград данъчни задължения по обвинението, гражданският иск на основание чл.45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди в размер на 101 183,17 лв., предявен от държавата чрез министъра на финансите, е допустим.

Приемайки, че гражданският иск по чл.45 от ЗЗД в настоящия наказателен процес е допустим, съдът съобрази както указаното от ВКС по отменителното решение, така и с ТР, че предявените с ревизионния акт и с гражданския иск искания срещу данъчно задълженото лице и срещу подсъдимата, се различават по своите основания, субекти и характеристики. Основанието на гражданския иск е деликтът по чл.45 от ЗЗД, какъвто характер има извършеното от подсъдимата данъчно престъпление, субект на гражданската отговорност за деликта по чл.45 от ЗЗД е лично ФЛ – извършителя на престъплението подс.И., докато в изпълнителното производство по ДОПК образувано въз основа на влязъл в сила ревизионен акт, се претендира изпълнение на установеното със закон публично правно задължение, какъвто е данъкът, със субект на това публично правно задължение – данъчно задълженото ЮЛ - „БЛУ СКАЙ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.Разград с едноличен собственик и управител подс.И. /към момента на извършване на инкриминираното деяние по чл.255 от НК/.

В тази връзка, както в отменителното решение на ВКС, така и в ТР изрично се посочва, че гражданският иск в рамките на наказателното производство представлява самостоятелен път на защита и не се конкурира с предвидения в специалното данъчно производство ред и единият не замества другия, предвид автономността на наказателното и данъчното производство възприета с ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС.

Но, в мотивите на ТР № 4 ОСНК на ВКС подчертава, че при решаване на въпроса за допустимост на гражданския иск, следва да е ясно приключило ли е производството по събиране на данъчното задължение от данъчно задълженото лице, събрано ли е то и в какъв размер. Това се налага от общия правен принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване. Когато принудителното производство по събиране на данъчното задължение, не е приключило към момента на предявяване на иска по чл.45 от ЗЗД в наказателния процес, съдът трябва да прецени доколко разглеждането на гражданския иск ще затрудни производството и ще доведе до неговото отлагане с оглед събирането на доказателства за размера на платеното данъчно задължение.

Тази преценка на съда обаче, дали разглеждането на предявения граждански иск може да стане причина за отлагане на делото, респ. да затрудни наказателното производство, както правилно и точно посочва и ВКС в отменителното решение, принципно се извършва при предявяване на иска, респ., преди даване ход на съдебното следствие. След приемането му за съвместно разглеждане, съдът вече е длъжен да се произнесе с присъдата по неговата основателност и размер.

В конкретният случай, тази преценка по правилата на НПК / чл.88, ал.2/ преди даване ход на съдебното следствие, не може да бъде направена от настоящия съдебен състав първо, защото предходният съдебен състав е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск, второ, защото наказателното производство по същество по внесения обвинителен акт срещу подсъдимата вече е приключило с влязла в сила осъдителна присъда, и настоящото наказателно производство се провежда само и единствено по вече приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск.

Действително, както правилно отбелязва и защитата делото е върнато от ВКС за ново разглеждане, в частта относно гражданския иск, от стадия на съдебното заседание, което обстоятелство не ограничава по никакъв начин правото на новия съдебен състав да се произнесе по допустимостта на иска, като изключение от принципа изложен горе.

Но, по изложените горе съображения приемайки категорично, че гражданският иск е допустим, поради което правилно е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес от предходния съдебен състав, настоящият съдебен състав изпълни задължението си да се произнесе с присъда по неговата основателност и размер, съобразно допълнително събраните, и проверени в хода на съдебното следствие доказателства.

Относно, претенцията на гражданския ищец за разноски - присъждане на юристконсулстко възнаграждение.

Претенцията е неоснователна.

Първо, при предявяване на гражданския иск с молбата на основание чл.84 НПК такава претенция няма. Разноски не са претендирани нито писмено нито устно по време на проведеното съдебно следствие и съдебните прения при първоначалното разглеждане на делото.

На следващо място, претенцията за разноски се депозира за първи път едва при новото разглеждане на делото в хода на съдебните прения без да е спазен реда по чл.80 от ГПК.

По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Д.ВАСИЛЕВА/

НР