Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК. Въззивното производство е образувано по протест от РП Разград против Присъда №76/11.02.2016 г. по нохд №827/2015 г. РС Разград.

Постъпил е протест с вх. №1273/17.03.2016 г. против Присъда №76/11.02.2016 г. по нохд №827/2015 г. Районен съд Разград. Оплакванията са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Прокурорът намира, че от събраните доказателства е установено, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Счита, че фактът на осъществяване на деянието е безспорно установен, както и че след като е установено, че подсъдимият целенасочено е придобил боеприпаси, за да ги ползва за самоделно оръжие, което държал без надлежно разрешение, то изводът за малозначителност на деянието е необоснован. Намира, че са налице основанията по чл. 55 НК и предлага да се наложи наказание към минимума, като се приложи и чл. 66 НК.

Защитникът на въззиваемия – подсъдим Х.Т. – адв. В., заявява, че протеста е неоснователен. Намира, че при изяснената фактическа обстановка съдът правилно и законосъобразно е направил извод, че деянието се явява с незначителна обществена опасност.

Въззиваемия – подсъдим Х.Т. намира, че трябва да бъде оправдан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, счита, че протестът е основателен по следните съображения:

Въззивният протест (постъпил с вх. №1752/17.02.2016 г. на РС Разград) е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице.

С обжалваната присъда № 76/11.02.2016 г. по нохд № 827/2015 г. РС е приел, че от формална страна подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, като на 07.09.2015 г. в гр. Цар Калоян, държал боеприпаси за огнестрелни оръжия: 5 бр. патрони 22-ри калибър, тип „Флобер” и 1 бр. патрон 6.35х16 (.25 Auto), без да има за това надлежно разрешение, но счел, че извършеното деяние не е престъпно, тъй като обществената му опасност е явно незначителна - чл. 9, ал. 2 пр. 2 от НК и оправдал подсъдимия Х.Т..

Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 370 и сл. НПК, като подсъдимият Т. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Въз основа на самопризнанието и събраните на досъдебното производство доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х.Т. е български гражданин, роден на *** ***. Т. е със средно образование. Разведен е. Не е осъждан. Х.Т. е пенсионер.

Подс. Т. ***.

В началото на Септември 2015 г. в ОДМВР – Разград постъпил сигнал, че в дома си подс. Х. Т. държи самоделен пистолет и боеприпаси към него, без да има за същите надлежно разрешение.

На 07.09.2015 г. в дома на подсъдимия било извършено претърсване и изземване (протокол от същата дата л. 7). Подс. Т., след като бил поканен, не предал търсените от разследващите органи незаконно притежавани оръжия и боеприпаси. Съгласно отразеното в протокола, при претърсването не били открити вещи, представляващи интерес по делото.

Подс. Х. Т. бил отведен в сградата на РУМВР – Разград, където с него беседа провел св. Р. Петров – служител в РУМВР – Разград. Пред него подс. Х. Т. признал, че действително в дома си държи боеприпаси, за които няма разрешение от МВР. Същият бил откаран обратно в дома си, където с Протокол за доброволно предаване от 07.09.2015 г. (л. 48), предал 5бр. патрони 22 кал., тип „ Флобер” и 1 бр. патрон 6,35х16.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена на ДП балистична експертиза (л. 55) се установява, че предадените от подс. Х. Т. 5бр. патрони 22 кал., тип „ Флобер” и 1 бр. патрон 6,35х16, представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия по смисъла на чл.7 от ЗООБВВПИ. Два от патроните калибър 22, вероятно са негодни да произведат изстрел.

От приложената по делото Справка от служба КОС при ОДМВР – Разград (изх. №1873р-12869/14.09.2015 г. на л. 52) се установява, че на подс. Х. Т. не е издавано разрешение за съхраняване и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Описаната фактическа обстановка се споделя от състава на въззивния съд и направените от първоинстанционния съд изводи се потвърждават от доказателствата, събрани в хода на наказателното производство (Протокол за претърсване и изземване на л. 7, Протокол за доброволно предаване на л. 48, показанията на свидетелите Ив. Игнатов (л. 3) и Р. Петров (л. 50) – служители на МВР, Справка от Служба КОС при ОДМВР – Разград (л. 52), заключението на вещото лице по съдебно – балистична експертиза (л. 55), Справка за съдимост (л. 37), характеристична справка (л. 41), които подкрепят самопризнанията на подсъдимия. По тези установени факти страните не спорят и пред въззивния съд.

От справката за съдимост и характеристичната справка се установява, че Т. не е осъждан, бил е трудово ангажиран до 2014 г. Според твърденията му към момента се занимава със животновъдство.

С оглед събраните по делото доказателства за личността на подсъдимия съставът на съда приема, че са налице факти, характеризиращи положително подсъдимия и че същият не е с значителна обществена опасност.

С извършеното подсъдимия Т. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК - на 07.09.2015 г., в гр. Цар Калоян, е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия: 5 бр. патрони 22-ри калибър, тип “Флобер” и 1 бр. патрон 6.35х16 (.25 Auto), без да има за това надлежно разрешение.

ОС Разград не споделя изводите на първоинстанционния съд и доводите на защитата, че деянието е малозначително и поради това не е престъпно.

Въззивния съд намира, че за извършеното Т. следва да носи наказателна отговорност и деянието не е малозначително и не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК, за да бъде счетено за непрестъпно, съответно обществената му опасност не е явно незначителна.

Установено е по делото, че подсъдимият е придобил боеприпаси, според обясненията му (л. 35), за да се пази от „кучета и крадци”, като за същата цел е придобил и „самоделно направен пистолет”. Законът забранява придобиването, ползването и държането на огнестрелни оръжия и боеприпаси без съответно разрешение. Тази забрана умишлено и целенасочено е нарушена от подсъдимия. Опитът на защитника да приравни поведението на подсъдимия с това на срочнослужещ, който придобива патрони за „спомен” от времето, прекарано в редовете на армията, е несъстоятелен. Тук боеприпасите не се придобиват поради някакви сантиментални причини, а с цел да се ползват за самоотбрана, но по начин, който закона не допуска.

Съставът на съда не споделя и счита за преувеличена оценката на поведението на подсъдимия в хода на ДП като съдействие на органите на властта и самопризнание. Не е вярно и твърдяното от защитника, че никой не знаел за тези патрони. Напротив органите на МВР са действали след събрана оперативна информация и подсъдимият не е съдействал, а първоначално е укрил факта, че съхранява боеприпаси, едва по-късно е преценил, след „беседа”, че следва да окаже съдействие и да предаде незаконнопритежаваните вещи.

Лишен от опора, в установеното по делото, е и опита да се коментира количеството заряд, който имат боеприпасите и да се сравнява с увеселителни фойерверки. Няма съмнение, че според заключението на вещото лице, иззетите предмети представляват боеприпаси и съответно могат да причинят достатъчно увреждания. Патроните тип „Флобер” не са безопасни, нито представляват по-ниска степен на опасност от останалите боеприпаси. И според отразеното в печата не малка част от нападенията са извършени с пушка тип „Флобер”, включително и част от т.нар. „поръчкови” или „показни” убийства. Поради това съдът приема, че вида на боеприпасите не обуславя извод нито за по-ниска, нито за по-висока, степен на обществена опасност на деянието.

Съдът намира, че деянието е със значима обществена опасност, която не дава възможност да не бъде наказано. Броят на държаните от подсъдимия боеприпаси снижава обществената опасност на деянието, но не я прави явно незначителна, а това обстоятелство следва да се преценява при индивидуализация на наказанието.

Безспорно е установено, че боеприпасите са били във фактическа власт на подсъдимия, такова е неговото твърдение, съответно осъществено е деянието „държане” на боеприпас за огнестрелно оръжие. Именно значителната обществена опасност на придобиването и държането на огнестрелни оръжия и боеприпаси е основание за криминализирането на тяхното нелегално придобиване и държане. Налице са основанията на чл. 339, ал.1 НК подсъдимият да бъде признат за виновен.

Въззивният съд счита, че деянието не е малозначително, съответно приема, че неправилно е приложен закона и поради това отмени оправдателната присъда, постановена от РС и призна подсъдимия за виновен в това, че на 07.09.2015 г., в гр. Цар Калоян, е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия: 5 бр. патрони 22-ри калибър, тип “Флобер” и 1 бр. патрон 6.35х16 (.25 Auto), без да има за това надлежно разрешение.

Престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е знаел, че няма разрешение за това да придобие и държи боеприпаси, установен е факта на държането и няма други установени обстоятелства, които да изключват умисъла.

Съдът с оглед количеството боеприпаси, самопризнанието на подсъдимия, добросъвестното поведение в хода на съдебното производство, данните за личността му, счита че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които правят и най-лекото предвидено в чл. 339, ал. 1 НК наказание, несъразмерно на извършеното и поради това, на основание чл. 55 НК, определи наказание лишаване от свобода под предвидения в чл. 339, ал.1 НК минимум, в минимален размер, допустим от чл. 39 НК – три месеца лишаване от свобода.

Налице са предпоставките на чл. 66 НК – наложеното наказание до три години лишаване от свобода, подсъдимия не е осъждан и за постигане целите на наказанието не е наложително да го изтърпи. Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за да окажат нужното въздействие върху подсъдимия. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

Присъдата в частта, с която е постановено отнемане на боеприпасите бе потвърдена, тъй като съгласно чл. 53 НК вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено се отнемат в полза на държавата.

Председател: Членове: 1. 2.