МОТИВИ към присъда № 18/19.04.2016г.,

постановена по НОХД  № 82/2016г.

по описа на Окръжен съд – Разград

 

 

 

          Против подсъдимата Н.Й.М., с ЕГН **********, е повдигнато обвинение за това, че в периода 17.04.2015г. до 29.06.2015г. в гр. Кубрат, обл. Разград, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като помагач е подпомогнала   К.С.М. от с.гр.   да използва  платежен документ – дебитна  карта с № *** по банкова сметка № ***, издадена от„Банка ДСК” ЕАД,  клон Разград, и данни за платежния инструмент /ПИН-код/ с  титуляр С.С.Й. ***, като чрез 11бр. транзакции от АТМ устройства № EXPB,  № NFIB,  DSKbank ул. „Н. Вапцаров” №32,  BGR Kubrat office Kubrat е изтеглила  и придобила общата сума от  4 400лв и извършила 8бр. плащания чрез POS -  BGR DSK BANK, на обща стойност 476лв, всичко на обща стойност 4 876лева,  без съгласието на титуляра С.С.Й. ***, като деянието не представлява по тежко престъпление – престъпление по чл. 249 ал.1, във вр. с чл. 20, ал.4 във  вр.чл.26, ал.1  от НК  и  за това, че в периода от месец май 2015г. до 27.06.2015г. в гр. Кубрат, обл. Разград, при условията на продължавано престъпление – на два пъти, и в съучастие като помагач е подпомогнала   К.С.М. от с.гр да  отнеме  чужди движими вещи – 1бр. мобилен апарат „Нокия”, обикновен, черен корпус, с бутони, има и фенер на стойност 30,00лв и сумата от  2 400лева в различни банкноти, всичко на обща стойност 2 430,00лв от владението на С.С.Й. ***, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.4  във  вр.чл.26, ал.1  от НК.

Против подсъдимия К.С.М., с ЕГН **********, е повдигнато обвинение за това, че в периода 17.04.2015г. до 29.06.2015г. в гр. Кубрат, обл. Разград, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършител с Н.Й.М. от с.гр.  е използвал платежен документ – дебитна  карта с № *** по банкова сметка № ***, издадена от„Банка ДСК” ЕАД,  клон Разград, и данни за платежния инструмент /ПИН-код/ ,  с  титуляр С.С.Й. ***, като чрез 11броя транзакции от АТМ устройства№ EXPB,  № NFIB,  DSKbank ул. „Н. Вапцаров” №32,  BGR Kubrat office Kubrat е изтеглил  и придобил общата сума от  4 400лв и извършил 8броя плащания чрез POS -  BGR DSK BANK, на обща стойност 476лв, всичко на обща стойност 4 876лева,  без съгласието на титуляра С.С.Й. ***, като деянието не представлява по тежко престъпление – престъпление по чл. 249 ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 във  вр.чл.26, ал.1  от НК   и  за това, че в периода от месец май 2015г. до 27.06.2015г. в гр. Кубрат, обл. Разград, при условията на продължавано престъпление – на два пъти, в съучастие  с Н.Й.М.-помагач от с.гр.  е отнел чужди движими вещи – 1бр. мобилен апарат „Нокия”, обикновен, черен корпус, с бутони, има и фенер на стойност 30,00лв и сумата от  2 400лева в различни банкноти, всичко на обща стойност 2 430,00лв от владението на С.С.Й. ***, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2   във  вр.чл.26, ал.1  от НК.

          Производството беше проведено по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл.371, т.2 от НПК.

          В пледоарията си  прокурорът поддържа  повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от двамата подсъдими самопризнания. Счита, че следва при определяне на вида и размера на наказанието по отношение на двамата подсъдимата, съдът да се съобрази с реда на провеждане на съдебното производство - съкратено съдебно следствие, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, предвид отчитане еднакъв принос на двамата подсъдими/независимо, че Кр.М. е като извършител, а Н.М. като помагач, което съдебната практика допуска и което е приложимо и в настоящия случай, по отношение на процесните деяния по чл.249, ал.1  и по чл.194, ал.1 НК, с оглед фактите и обстоятелствата, при които са извършени посочените престъпления/ и да  бъде наложено на двамата подсъдими за престъплението по  чл.194, ал.1 НК, наказание лишаване от свобода между седем и осем месеца, което да бъде намалено с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, А, за престъплението по чл.249, ал.1 НК, и за двамата подсъдими  - 2години/към минимума, предвиден в закона/, което да бъде намалено с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, като им бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба, което да е в размер на 200лева и за двамата подсъдими. За посочените наказания лишаване от свобода, да бъде приложен института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК. На основание чл.23, ал.1 НК, да бъде определено за двете  деяния по съвкупността общо наказание лишаване от свобода/най – тежкото от тях, и по отношение на двамата подсъдими/, като изтърпяването на същото да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Счита, че  предявените граждански искове са основателни и доказани, поради което следва да бъдат изцяло уважени.

          В настоящото производство беше приет за съвместно разглеждане  предявеният от пострадалият  С.С.Й. срещу подсъдимите Н.Й.М. и К.С.М., граждански иск за сумата от 4876лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението по чл. 249 ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2  и 4, във  вр.чл.26, ал.1  от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 4876лева, считано от датата на увреждането – 29.06.2015г. до окончателното  изплащане. Беше приет за съвместно разглеждане   и предявеният от пострадалият  С.С.Й. срещу подсъдимите Н.Й.М. и К.С.М., граждански иск за сумата от 2430лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението по чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2  и 4, във  вр.чл.26, ал.1  от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 2430лева, считано от датата на увреждането – 27.06.2015г. до окончателното  изплащане. Пострадалият  С.С.Й. беше конституиран в качеството на граждански ищец, както и в това на частен обвинител  по делото. Гражданският ищец и частен обвинител  С.С.Й. поддържа предявените граждански искове и моли да бъдат изцяло уважени, така както са предявени. Досежно наказателната отговорност на подсъдимите, счита, че на същите следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, поне по 3-4 години, ефективно, в затвор.Неговите повереници поддържат предявените граждански искове и молят да бъдат изцяло уважени изцяло, така както са предявени. Досежно наказателната отговорност на подсъдимите, заявяват, че предоставят на съда и да бъде изслушано личното становище по това на частния обвинител С.Й..

          Служебният защитник на подсъдимата Н.Й.М., адвокат Б., моли съда при постановяване на съдебния акт, да се съобрази с реда на проведеното производство – съкратено съдебно следствие, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, да наложи на подс. Н.М. за съвкупността от двете престъпления, общо наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, изпълнението на което да отложи, на основание чл.66, ал.1 от НК за подходящ изпитателен срок. Счита, че гражданските искове следва да бъдат признати като основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени, така както са предявени

          Подсъдимата Н.Й.М., поддържа  изложените доводи от защитника си. Моли съда за снизхождение , както и за условно наказание, като съжалява за случилото се.

          В последната си дума подсъдимата Н.Й.М. заявява, че съжалява много за извършеното и, че се разкайва. Моли съда, да й определи наказание към минимума, предвиден в закона.

         Служебният защитник на подсъдимия К.С.М., адвокат В., моли съда при постановяване на съдебния акт, да се съобрази с реда на проведеното производство – съкратено съдебно следствие, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, да наложи на подс. К.М. за съвкупността от двете престъпления, общо наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, изпълнението на което да отложи, на основание чл.66, ал.1 от НК за подходящ изпитателен срок – 3 години. Счита, че гражданските искове следва да бъдат признати като основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени, така както са предявени

         Подсъдимият К.С.М. поддържа  изложените доводи от защитника си. Моли съда за снизхождение , както и за условно наказание, като съжалява за случилото се.

          В последната си дума подсъдимият К.С.М. заявява, че съжалява много за извършеното и, че се разкайва. Моли съда, да му определи наказание към минимума, предвиден в закона.

         Съдът, след като обсъди  събраните по досъдебното производство доказателства, както и доводите и становищата на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Н.Й.М. е родена на ***г***,  с  постоянен  адрес *** и настоящ адрес ***, българска гражданка, с основно образование, разведена, неосъждана, с ЕГН **********, в момента работи във фирма “Язаки България” ООД, град Ямбол.

К.С.М., е роден на ***г***,  с  постоянен  адрес *** и настоящ адрес ***, български гражданин, със средно специално образование, неженен, неосъждан, в момента работи на частно,с ЕГН **********.

Подсъдимата Н.М. познавала свидетеля  С.Й. от 1986год., когато  е била омъжена за него. Малко след сватбата двамата са се развели.

През 2012год., св. Й. се е видял с подсъдимата Н.М. и двамата решили да заживеят отново заедно. От месец октомври 2012год., подс. М. заживяла на семейни начала в дома на С.Й. ***.

             Подсъдимата М. имала двама сина от друг брак – К.М. и Д. М.. Свидетелят Й. също имал дете от предишен брак – св. Стела Събчева Станчева, която живеела на друг адрес в гр. Кубрат

  Синовете на подсъдимата М. са били в добри отношения със св. Й. и са посещавали дома му в гр. Кубрат, като по – често гостувал подсъдимия К.М..

  Свидетелят С.Й. е имал издадена дебитна карта от „Банка ДСК“ ЕАД – клон Разград с „пин код“ 3452. Той я държал в калъфа на телефона си.

  През 2014год. свидетеля Й. постъпил за болнично лечение и поради невъзможност сам да тегли пари от дебитната си карта,  съобщил „пин кода“  на подс. М., за да изтегли пари от нея.

  През м. април 2015год. подс. Н.М. получила по телефона обаждане от сина си, подсъдимия К.М., който молел тя да му помогне с пари, за да си плати наема на квартирата. М. заявила, че няма лични пари, при което подс. К.М. ѝ предложил да открадне дебитната карта на св. С.Й. и да му я даде, а той щял да изтегли колкото пари са му нужни. Първоначално М. отказала, но в последствие синът ѝ я убедил и тя се съгласила.

   За пръв път подс. М. взела дебитната карта на св. С.Й. на 17.04.2015год. късно вечерта, без знанието и съгласието му. Тя звъннала на сина си К., да дойде пред дома на Й. ***, където предала картата и съобщила на подс. М.  и  „пин кода“.

   Подсъдимият М. върнал дебитната карта преди полунощ, като изпратил на подс. М. SMS да излезе пред къщата. Той ѝ казал, че е извършил две транзакции от по 400лв. всяка. Подсъдимата  М. взела картата и я оставила на мястото ѝ.

   До 24.05.2015год. подс. К.М. посетил гр. Кубрат още няколко пъти, като всеки път майка му - подс. Н.М. му предоставяла дебитната карта на св. С.Й., за да тегли пари от нея. По – късно подс. М. връщал картата на майка си, и тя я оставяла на мястото ѝ. Винаги това ставало късно вечер, когато св. Й. си е бил легнал.

         Малко преди 24.05.2015год., подс. К.М. отишъл на гости в дома на св. Й. ***, където останал няколко дена, и точно вечерта на 24.05.2015год. си тръгнал без да се обади на никого. Преди да напусне дома на пострадалия, подс. К.М. взел сумата от 500лв. в банкноти, заедно с нов мобилен апарат марка „Нокиа“, които се намирали в едно от помещенията на къщата. Парите се намирали между  плоскостите на два шкафа, а за това местонахождение К. бил уведомен от майка си.

         Няколко дена по – късно, св. С.Й. разбрал, че  липсват тези вещи.

         След известно време подс. Н.М. получила на мобилния си телефон съобщение от сина си, в което той си признавал, че е откраднал парите и мобилния телефон от къщата на С.Й., и щял да му ги върне ( „Да аз вземах парите и телефона, защото ми трябваха пари и по-читав телефон. Все някой ден ще му ги върна“). М. показала съобщението на Й., при което той я помолил да не контактува повече със сина си К..

  Няколко седмици по – късно, подс. К.М. звъннал на мобилния телефон на майка си и отново ѝ поискал пари. Подсъдимата М. отново се съгласила да му даде дебитната карта, която междувременно св. Й. бил преместил в МПС-то  си на двора в къщата.

  През м. юни 2015год., подс. М. няколко пъти ходил до гр. Кубрат, като  всеки път майка му – подс. Н.М. му давала дебитната карта на св. С.Й.. След като изтеглел пари, К.М. връщал дебитната карта на майка си, която я оставяла на мястото ѝ.

   На 29.06.2015год., подсъдимият К.М., отново пристигнал в гр. Кубрат и поискал от майка си дебитната карта на св. С.Й.. След като я върнал, казал на майка си, че е изтеглил 400лв. и също, че за тези няколко месеца е изтеглил общо около 4000-5000лв. Тогава той предложил на майка си да избяга с него, под предлог, че когато св. С.Й. разбере за липсващите от дебитната карта пари, ще я убие. Същата вечер двамата подсъдими избягали от гр. Кубрат, като  взели със себе си дебитната карта на св. С.Й. и 1900лв., намиращи се в дома му.Тази сума пари се намирала в стопанска постройка, а местонахождението било известно на подсъдимата Н.М.. С такси двамата подсъдими пристигнали в гр. Елхово, където подс.К.М. имал наследствена къща от баща си.

         Същата нощ св. С.Й. установил, че подс. Н.М. е напуснала дома му. Опитал се да се свърже с нея по мобилния телефон, но безуспешно. Звъннал по телефона на дъщеря си – св. Стела Събчева, която го посъветвала да провери дали дебитната му карта и парите му са вкъщи. Тогава Й. установил, че от дома му липсват дебитната карта и сумата от 1900лв. Същата вечер, дъщеря му се свързала с оператор на „Банка ДСК“ ЕАД и дебитната карта била блокирана.

Междувременно, пристигайки в гр. Елхово двамата подсъдими отново направили опит да изтеглят пари от дебитната карта на свидетеля С.Й., но не успели тъй като тя вече била блокирана.

  От назначената по досъдебното производство съдебно – финансова експертиза е установено, че в перида 17.04.2015год. – 29.06.2015год. в гр. Кубрат, подс. К.М. подпомаган от майка си, подс. Н.М. е извършил общо 11 транзакции от АТМ устройства №№ EXPB, NFIB, DSKbank ул. Н. Вапцаров № 32, BGR Kubrat OFFICE Kubrat намиращи се в гр. Кубрат, област Разград, като е изтеглил и придобил общата сума от 4 400лв., и  е извършил осем плащания, чрез ПОС терминали -  BGR DSK BANK и BGR Sofia XS Software games 32 Sofia, Zlatovrah, на обща стойност 476лв., всичко на обща стойност 4 876лв.(т. 1, л.  75 - 78).

  Транзакциите са извършени както следва:

         На 17.04.2015год., 22:08ч. – теглене от АТМ с №  EXPB 655101 – 400лв.;

         На 17.04.2015год.,  23:21ч. – теглене от АТМ с №  NFIB 056707 – 400лв.;

         На 24.04.2015год., 21:43ч. – теглене от АТМ с №  DSKbank ул.”Н.Вапцаров“ № 32 – 400лв.;

         На 24.04.2015год., 23:02ч. – теглене от АТМ с №  DSKbank ул.”Н.Вапцаров“ № 32 – 400лв;

         На 29.04.2015год.,  22:32ч. – теглене от АТМ с № EXPB 655101  – 400лв;

         На 29.04.2015год.,  23:36ч. – теглене от АТМ с №  NFIB 056707 – 400лв.;

         На 06.05.2015год.,  23:23ч. – теглене от АТМ с №  DSKbank ул.”Н.Вапцаров“ № 32 – 400лв;

         На 16.05.2015год.,  22:50ч. – теглене от АТМ с №  DSKbank ул.”Н.Вапцаров“ № 32 – 400лв;

         На 27.06.2015год.,  22:21ч. – теглене от АТМ с №  DSKbank ул.”Н.Вапцаров“ № 32 – 400лв;

         На 27.06.2015год.,  23:25ч. – теглене от АТМ с №  BGR Kubrat OFFICE Kubrat – 400лв;

         На 29.06.2015год.,  23:42ч. – теглене от АТМ с № BGR Kubrat OFFICE Kubrat – 400лв.

         Плащанията през ПОС терминал са извършени както следва: 

         На 23.04.2015год., 19:16ч. – плащане на ПОС  BGR Sofia XS Software games 32 Sofia, Zlatovrah 196лв.;

         На 14.06.2015год., 22:53ч. – плащане на ПОС  BGR  DSK BANK – 40лв.;

         На 14.06.2015год., 22:54ч. – плащане на ПОС  BGR  DSK BANK – 40лв.;

         На 14.06.2015год., 22:56ч. – плащане на ПОС  BGR  DSK BANK – 40лв.;

         На 14.06.2015год., 22:57ч. – плащане на ПОС  BGR  DSK BANK – 40лв.;

         На 14.06.2015год., 22:53ч. – плащане на ПОС  BGR  DSK BANK – 40лв.;

         На 27.06.2015год., 22:23ч. – плащане на ПОС  BGR  DSK BANK – 40лв.;

         На 27.06.2015год., 22:27ч. – плащане на ПОС  BGR  DSK BANK – 40лв.

  За осъществяването на тези операции липсвало съгласието на титуляра на дебитната карта, още повече, че самата вещ попаднала у подсъдимите К.М. и Н.М. по престъпен начин.

  В рамките на досъдебното производство е назначена и приобщена техническа експертиза /т.1, л. 85-90/. При анализ на предоставения от „Банка ЦКБ“ ЕАД – гр. Елхово диск CD-R80 700 MB, вещото лице заключава, че на видеофайла са записани  Н.Й.М. и К.С.М..

  Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимите Н.Й.М. и К.С.М. самопризнание, както и от събраните по досъдебното производство доказателства: обясненията на двамата подсъдими, дадени в хода на досъдебното производство, от показанията на свидетеля и пострадал С.Й.  /т. 1, л. 56-59, 60-61, 66-67, 68/, свидетеля Стела Събчева /т. 1, л. 69/, св.Гален Бориславов Атанасов / т. 1, л. 71-73/, заключение на съдебно - техническа експертиза /т. 1, л. 85-90/, съдебно - финансова експертизи / л. 75-78/, заключение на съдебно – оценъчна експертиза /т.1, л. 81-82/,  извлечение от отчет по сметка, както и от справки за съдимост на двамата подсъдими.

         Не са налице спорни и противоречиви факти и обстоятелства, не са налице и противоречиви доказателства, което да предпоставя необходимост от тяхното отделно обсъждане, анализ и оценка.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира  от правна страна следното:

         По обвинението за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2  и ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК

         Подсъдимите Н.М. и  К.М. са осъществили от обективна и субективна страна при пряк умисъл в съучастие - подс. Н.М., като помагач, а подсъдимия К.М., като извършител  състава на това престъпление/като за подс. К.М. е осъществен състава на чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а за подс. Н.М. е осъществен състава на чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.4, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК/, тъй като  подсъдимите са  съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са общественоопасните му последици и са искала настъпването на тези последици. В самото изпълнително деяние е участвал само подс. К.М., докато помагачеството на майка му се изразявало в набавянето на банковата карта, съобщаване на „пин-кода“ и връщането след всяка транзакция на банковата карта в имота на пострадалия. Подсъдимите са съзнавали, че използват платежен инструмент, издаден на чуждо име, както и, че го правят без съгласието на титуляра. В самото изпълнително деяние е участвал само подс. К.М., докато помагачеството на майка му се изразявало в набавянето на банковата карта, съобщаване на „пин-кода“ и връщането след всяка транзакция на банковата карта в имота на пострадалия.

         От обективна страна двамата подсъдими, чрез своите действия са използвали платежен инструмент по смисъла на чл.93, т. 24 от НК - дебитна карта издадена от банка “Банка ДСК”  ЕАД на името на С.Й., без съгласието на последния, като чрез действията си на многократно са изтеглили парични суми в общ размер на 4 876.00лв.

        Субекти на престъплението са пълнолетни вменяеми лица, които не са били собственици и титуляри на дебитната карта, и са могли да разбират свойството и значението на извършеното, и да ръководят постъпките си. От субективна страна, деянието е извършено от двамата с пряк умисъл – те са съзнавали, че дебитната карта е чужда и, че титулярът на картата не е бил съгласен тя да се използва от друг. Подсъдимите са целяли да установят своя фактическа власт върху предмета на престъплението и са извършили деянието с намерението да  го присвоят. Подсъдимите са имали намерение да се разпореждат с отнетите при тегленето суми в свой интерес (имали са намерение противозаконно да ги присвоят). Те са съзнавали обществено опасния характер на деянието и са целяли настъпването на обществено-опасните последици.

         Деянието по чл.249 ал.1 от НК е извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, доколкото се касае до  престъпни прояви, осъществяващи състава на чл.249, ал.1 от НК, тоест, всички транзакции са осъществени при еднородни условия, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, като последващото деяние се явява  от обективна и субективна страна продължение на предшестващото и поотделно осъществяват състава на престъпление по чл.249,  ал.1 от НК.

         По обвинението за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.2 и ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

  Подсъдимите Н.М. и  К.М. са осъществили от обективна и субективна страна при пряк умисъл в съучастие – подсъдимия К.М., като извършител, а подсъдимата Н.М. - негов помагач, състава на престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК -  за подсъдимия М.   и   по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - за подсъдимата Н.М.. Пряко в отнемането на чуждите движими вещи е участвал единствено К.М., докато неговата майка е съобщила нахождението на парите и мобилния телефон, а както бе изтъкнато по-горе банкнотите са се намирали на необичайно в имота на пострадалия място.

  От обективна страна двамата подсъдими, чрез своите действия са отнели чужди движими вещи с определена стойност от владението на пострадалия от деянието - свидетеля С.Й., като са имали намерение да прекратят фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се е упражнявала от свидетеля Й..

        От субективна страна деянието е извършено от двамата подсъдими с пряк умисъл – те са съзнавали, че паричната сума в размер на 2400лв. и 1бр. телефон марка „Нокиа“ на стойност 30 лв., се намират във владението на другиго, че са чужда собственост, че съответният собственик не е бил съгласен да му бъдат отнети. Подсъдимите са имали намерение да се разпореждат с отнетото в свой интерес (имали са намерение противозаконно да го присвоят). Те са съзнавали обществено -  опасния характер на деянието и са целяли настъпването на обществено-опасните последици

          Престъплението по чл.194, ал.1 от НК е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, тъй като отнемането на общата сума от 2400лв и 1бр. телефон марка „Нокиа“ на стойност 30 лв., са осъществени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, като последващото деяние се явява  от обективна и субективна страна продължение на предшестващото и поотделно осъществяват състава на престъпление по чл.194,  ал.1 от НК.

         Причини за извършване на престъпленията, посочени по -горе - желанието на двамата подсъдими да се облагодетелстват по престъпен начин. Незачитане на обществените отношения, осигуряващи правомерното упражняване на правото на собственост и стремежът на подсъдимите към придобиване на облаги по лесен, но неправомерен начин, а така също и незачитането от тяхна страна на установения правопорядък, регулиращ нормалното функциониране на паричното обръщение в Република България.

        По вида и размера на наложеното наказание:

        По отношение на подсъдимата Н.М..

        За престъплението по  чл. 249, ал. 1 от НК се предвижда  наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума. Производството беше проведено по реда на Глава XXVII от НПК – при съкратено съдебно следствие  по чл.371, т.2 от НПК, поради което съобразно  разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът е задължен при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.

За да определи вида и размера на наказанието на подсъдимата Н.М. за престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимата, подбудите за извършване на деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При определяне  и индивидуализиране на наказанието на подсъдимата Н.М., съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото й съдебно минало, процесуалното й поведение и изразеното съжаление за извършеното, самопризнанието на подсъдимата, направено още на досъдебното производство изразеното й критично отношение към извършеното, затрудненото й материално и имотно състояние, а като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете проявената престъпна упоритост. При определяне размера на наказанието на подсъдимата М., съдът съобрази и конкретния й принос в извършването на процесното деяние по чл. чл. 249, ал. 1 от НК, а именно, участието й като помагач в съучастие с другия подсъдим К.М..

С оглед изложеното и  за да се постигнат целите на наказанието по чл.36 НК, съдът счете, че следва да се определи наказание на подсъдимата М. за извършеното престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятества, към минимума, предвиден в закона, тоест 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 НК намали с 1/3 и я осъди на наказание лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и 4/четири/ месеца.

В конкретния случай са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане – подс.М. не е осъждана на наказание лишаване от свобода от общ характер/подсъдимата е с чисто съдебно минало/, определеното наказание на подсъдимата е  1/една/ година и 4/четири/ месеца, т.е. в рамките до три години/едно от изискването на чл.66, ал.1 от НК, за да се приложи института на условното осъждане/, а и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подс.М., не е наложително  същата да изтърпява така определеното й наказание. В този смисъл, съдът на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на определеното по отношение на подс.М., наказание лишаване от свобода в размер на  1/една/ година и 4/четири/ месеца, за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Досежно размера на този срок - три години, съдът определи, като взе предвид, отчететените и посочени по-горе смечкаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при  превес на смекчаващите отговорността обстоятества.

По делото се установи, че подсъдимата работи към настоящия момент, поради което, съдът й наложи и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.249, ал.1 от НК, наказание глоба. Видно от същата разпоредба се предвижда наказание глоба до двойния размер на получената сума. Досежно размера на това наказание, съдът като взе предвид затрудненото й материално състояние на подсъдимата М. и отчететените и посочени по-горе смечкаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при  превес на смекчаващите отговорността обстоятества, определи размер от 200/двеста/лева.

         За престъплението по  чл. 194, ал. 1 от НК се предвижда  наказание лишаване от свобода  до осем години. Производството беше проведено по реда на Глава XXVII от НПК – при съкратено съдебно следствие  по чл.371, т.2 от НПК, поради което съобразно  разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът е задължен при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.

За да определи вида и размера на наказанието на  подсъдимата Н.М. за престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимата Н.М., подбудите за извършване на деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При определяне  и индивидуализиране на наказанието на подсъдимата Н.М., съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото й съдебно минало, процесуалното й поведение и изразеното съжаление за извършеното, самопризнанието на подсъдимата, направено още на досъдебното производство изразеното й критично отношение към извършеното, затрудненото й материално и имотно състояние, а като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете проявената престъпна упоритост. При определяне размера на наказанието на подсъдимата М., съдът съобрази и конкретния й принос в извършването на процесното деяние по чл. чл. 194, ал. 1 от НК, а именно, участието й като помагач в съучастие с другия подсъдими К.М..

          С оглед изложеното и  за да се постигнат целите на наказанието по чл.36 НК, съдът счете, че следва да се определи наказание на подсъдимата М. за извършеното престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятества, 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 НК намали с 1/3 и я осъди на наказание лишаване от свобода за срок  от  4/четири/ месеца.

В конкретния случай са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане – подс.М. не е осъждана на наказание лишаване от свобода от общ характер/подсъдимата е с чисто съдебно минало/, определеното наказание на подсъдимата е   4/четири/ месеца, т.е. в рамките до три години/едно от изискването на чл.66, ал.1 от НК, за да се приложи института на условното осъждане/, а и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подс.М., не е наложително  същата да изтърпява така определеното й наказание. В този смисъл, съдът на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на определеното по отношение на подс.М., наказание лишаване от свобода в размер на 4/четири/ месеца, за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Досежно размера на този срок - три години, съдът определи, като взе предвид, отчететените и посочени по-горе смечкаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при  превес на смекчаващите отговорността обстоятества.

Горните две престъпления подс.М. е извършила преди да има влязла в сила за което да е от тях, поради което и на основание чл.23, ал.1 НК, следва да се определи общо наказание за съвкупността в размер на по-тежкото – 1/една/ година и 4/четири/ месеца, чието изпълнение отложи за срок от три години, на основание чл.66, ал.1 НК.За да приложи института на условното осъждане по отношение на така определеното общо наказание за съвкупността,  съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подс.М., не е наложително  същата да изтърпява така определеното й наказание ефективно. В този аспект, съдът счита, че протеклият наказателен процес, факта на осъждането, възможността да се приведе в изпълнение наложеното общо наказание за съвкупността/1/една/ година и 4/четири/ месеца/ са достатъчни за да се окаже нужното въздействие върху подсъдимата М., поради което ефективното изтърпяване на наказанието се явява неуместно и ненужно. В контекста на изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на частния обвинител С.Й., да бъде наложено на подс. М. наказание лишаване от свобода от 3-4 години, което да изтърпи в затвор.

На основание чл.23, ал.3 НК към така определеното най-тежко общо наказание, следва да се присъедини и наказанието глоба за първото престъпление в размер на 200/двеста/лева.

        По отношение на подсъдимия К.  М..

        За престъплението по  чл. 249, ал. 1 от НК се предвижда  наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума. Производството беше проведено по реда на Глава XXVII от НПК – при съкратено съдебно следствие  по чл.371, т.2 от НПК, поради което съобразно  разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът е задължен при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.

За да определи вида и размера на наказанието на подсъдимия К.М. за престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При определяне  и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия К.М., съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, процесуалното му поведение и изразеното съжаление за извършеното, самопризнанието на подсъдимия, направено още на досъдебното производство изразеното му критично отношение към извършеното, затрудненото му материално и имотно състояние, а като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете проявената престъпна упоритост. При определяне размера на наказанието на подсъдимия К.М., съдът съобрази и конкретния му принос в извършването на процесното деяние по чл. 249, ал. 1 от НК, а именно, участието му като извършител в съучастие с другия подсъдим Н.М./като помагач/.

С оглед изложеното и  за да се постигнат целите на наказанието по чл.36 НК, съдът счете, че следва да се определи наказание на подсъдимия К.М. за извършеното престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятества, към минимума, предвиден в закона, тоест 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 НК намали с 1/3 и го осъди на наказание лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и 4/четири/ месеца.

В конкретния случай са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане – подс. К.М. не е осъждан на наказание лишаване от свобода от общ характер/подсъдимият е с чисто съдебно минало/, определеното наказание на подсъдимия е  1/една/ година и 4/четири/ месеца, т.е. в рамките до три години/едно от изискването на чл.66, ал.1 от НК, за да се приложи института на условното осъждане/, а и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подс. К.М., не е наложително  същият да изтърпява така определеното му наказание. В този смисъл, съдът на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на определеното по отношение на подс. К.М., наказание лишаване от свобода в размер на  1/една/ година и 4/четири/ месеца, за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Досежно размера на този срок - три години, съдът определи, като взе предвид, отчететените и посочени по-горе смечкаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при  превес на смекчаващите отговорността обстоятества.

По делото се установи, че подсъдимият К.М. работи към настоящия момент, поради което, съдът му наложи и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.249, ал.1 от НК, наказание глоба. Видно от същата разпоредба се предвижда наказание глоба до двойния размер на получената сума. Досежно размера на това наказание, съдът като взе предвид затрудненото материално състояние на подсъдимия К.М. и отчететените и посочени по-горе смечкаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при  превес на смекчаващите отговорността обстоятества, определи размер от 200/двеста/лева.

         За престъплението по  чл. 194, ал. 1 от НК се предвижда  наказание лишаване от свобода  до осем години. Производството беше проведено по реда на Глава XXVII от НПК – при съкратено съдебно следствие  по чл.371, т.2 от НПК, поради което съобразно  разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът е задължен при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.

За да определи вида и размера на наказанието на  подсъдимия К.М. за престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия К.М., подбудите за извършване на деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При определяне  и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия К.М., съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, процесуалното му поведение и изразеното съжаление за извършеното, самопризнанието на подсъдимия М., направено още на досъдебното производство изразеното му критично отношение към извършеното, затрудненото му материално и имотно състояние, а като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете проявената престъпна упоритост. При определяне размера на наказанието на подсъдимия К.М., съдът съобрази и конкретния му принос в извършването на процесното деяние по чл. 194, ал. 1 от НК, а именно, участието му като извършител в съучастие с другия подсъдим Н.М./като помагач/.

          С оглед изложеното и  за да се постигнат целите на наказанието по чл.36 НК, съдът счете, че следва да се определи наказание на подсъдимия К.М. за извършеното престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятества, 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 НК намали с 1/3 и го осъди на наказание лишаване от свобода за срок  от  4/четири/ месеца.

В конкретния случай са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане – подс. К.М. не е осъждан на наказание лишаване от свобода от общ характер/подсъдимият е с чисто съдебно минало/, определеното наказание на подсъдимия  е   4/четири/ месеца, т.е. в рамките до три години/едно от изискването на чл.66, ал.1 от НК, за да се приложи института на условното осъждане/, а и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подс. К.М., не е наложително  същият да изтърпява така определеното му наказание. В този смисъл, съдът на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на определеното по отношение на подс. К.М., наказание лишаване от свобода в размер на 4/четири/ месеца, за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Досежно размера на този срок - три години, съдът определи, като взе предвид, отчететените и посочени по-горе смечкаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при  превес на смекчаващите отговорността обстоятества.

Горните две престъпления подс. К.М. е извършил преди да има влязла в сила за което да е от тях, поради което и на основание чл.23, ал.1 НК, следва да се определи общо наказание за съвкупността в размер на по-тежкото – 1/една/ година и 4/четири/ месеца, чието изпълнение отложи за срок от три години, на основание чл.66, ал.1 НК. За да приложи института на условното осъждане по отношение на така определеното общо наказание за съвкупността,  съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подс. К.М., не е наложително  същият да изтърпява така определеното му наказание ефективно. В този аспект, съдът счита, че протеклият наказателен процес, факта на осъждането, възможността да се приведе в изпълнение наложеното общо наказание за съвкупността/1/една/ година и 4/четири/ месеца/ са достатъчни за да се окаже нужното въздействие върху подсъдимия К.М., поради което ефективното изтърпяване на наказанието се явява неуместно и ненужно. В контекста на изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на частния обвинител С.Й., да бъде наложено на подс. Кр.М. наказание лишаване от свобода от 3-4 години, което да изтърпи в затвор.

На основание чл.23, ал.3 НК към така определеното най-тежко общо наказание, следва да се присъедини и наказанието глоба за първото престъпление в размер на 200/двеста/лева.

         По предявените граждански искове.

         Гражданските искове на С.С.Й. са основателни и доказани в размерите, в които са предявени. Налице са кумулативно дадените предпоставки по чл.45, ал.1 ЗЗД: противоправно поведение на двамата подсъдими, за подс. Н.М. – процесните престъпления по  чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК  и  по  чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а за подс. К.М. - процесните престъпления по  чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК  и  по по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2,  във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; причинени имуществени вреди за С.С.Й. в размер на 4876лв. от престъплението по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 20, , ал.2 и ал. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК/за двамата подсъдими/  и в размер на 2430лв. от престъплението по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.2 и ал. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК/за двамата подсъдими/; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от процесните престъпления; и вина. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на двамата подсъдими, които следва да заплатят на С.С.Й., както следва: сумата в размер на 4876лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от  престъплението по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.2 и ал. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,  ведно със законната лихва от довършване на престъплението –  29.06.2015г. до окончателното изплащане  и  сумата в размер на 2430лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от  престъплението  по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал.2 и ал. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от довършване на престъплението –  27.06.2015г. до окончателното изплащане.

          Освен това, съдът осъди двамата подсъдими да заплатят на С.С.Й., за сторени разноски по съдебното производство сумата от 350лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Налице са писмени доказателства/договор за правна защита и съдействие  и пълномощно от 07.04.2016г., на л.60 от делото/, че договореното между С.С.Й. и повереника му адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева е реално сторено, тоест, че е заплатено напълно и в брой.

         С оглед изхода на делото,  в тежест на двамата подсъдими следва да бъдат възложени разноските от досъдебното производство, платими в полза на държавата, по сметка на органа, който ги е направил – ОД на МВР-Разград – сумата от 265.49лв., както и държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, дължима по сметка на РОС – сумата от 292.24лева.

          Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ДГ