МОТИВИ към Присъда № 33/21.06.2016г. по НОХД № 83/2016г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу Г.Х.М. ***, ЕГН **********, която е обвинена в това, че за времето от 01.01.2010 година до 30.04.2012 година в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/: „Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина", е избягнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации,в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ: „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода", изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ: „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа" за облагаемите си на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ/ „Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане/ доходи от източници в чужбина, както следва: за данъчен период на 2009 година - в размер на 530.72 лв., за данъчен период на 2010 година - в размер на 1487.35 лв., за данъчен период на 2011 година - в размер на 1219.97 лв., при общ размер на данъчните задължения 3238.04 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 и сл. НПК.

Подсъдимата Г.М. не признава, че е получила всички описани в обвинителния акт парични преводи, и твърди, че не е знаела, че следва да декларира тези доходи. Изразява съгласие при постановяване на присъдата да се ползват показанията на свидетелите К. Д., С. А., П. К. и Б. О., както и писмените доказателства по делото. Нейният защитник адв.Ст.Д. *** пледира за съобразяване действието на чл.255, ал.1, т.1 НК към момента на всяко от деянията, както и за прилагане института на смекчената отговорност по чл.55, ал.1, т.1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказания лишаване от свобода към долната граница, условно, и определяне на глоба под средния размер, предвиден в закона.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Г.Х.М. е българска гражданска с постоянно местоживеене ***. През 2009г. започнала да установява случайни контакти с чужди граждани, предимно от РТурция, които склонявала да я подпомогнат с парични средства. Те й изпращали пари чрез международната система за бързи разплащания „Уестърн Юнион”. За целта подс.М. им предоставяла личните си данни, а след нареждане на преводите изпращачите й съобщавали уникалния 10-цифрен код /MTCN/, необходим за получаване на сумите.

След узнаване на кода подсъдимата лично посещавала офисите на ФК”Кеш Експрес сървис”-София – официален представител на „Уестърн Юнион”, където съобщавала кода, името на изпращача и сумата на превода. Представяла и личната си карта. При съвпадение на съобщените данни с регистрираните в системата, последната автоматично разпечатвала разписка по образец. Подсъдимата я подписвала и лично получавала изпратената сума.

По описания начин подсъдимата М. получила следните парични преводи:

На 27.08.2009г. с разписка № 660-402-6083 получила 500 евро с левова равностойност 977,92 лв /т.ІІ, л.142/.

На 05.09.2009г. с разписка № 356-417-9854 получила 180 евро с левова равностойност 352,05 лв /т.ІІ, л.142/.

На 10.09.2009г. с разписка № 526-656-6405 получила 299.50 евро с левова равностойност 585,77 лв /т.ІІ, л.142/.

На 12.09.2009г. с разписка № 808-529-2935 получила 970 евро с левова равностойност 1897,15 лв /т.ІІ, л.44/.

На 10.11.2009г. с разписка № 925-399-2497 получила 1000 евро с левова равностойност 1955,83 лв /т.ІІ, л.130/.

На 20.02.2010г. с разписка № 121-471-8066 получила 2500 евро с левова равностойност 4889,58 лв /т.ІІ, л.142/.

На 05.04.2010г. с разписка № 701-960-6172 получила 250 евро с левова равностойност 488,96 лв /т.ІІ, л.142/.

На 09.04.2010г. с разписка № 292-462-0038 получила 654 евро с левова равностойност 1279,11 лв /т.ІІ, л.142/.

На 03.05.2010г. с разписка № 254-927-9912 получила 170 евро с левова равностойност 332,49 лв /т.ІІ, л.142/.

На 05.05.2010г. с разписка № 752-507-3256 получила 550 евро с левова равностойност 1075,71 лв /т.ІV, л.129/.

На 10.05.2010г. с разписка № 527-845-4582 получила 560 евро с левова равностойност 1095,26 лв /т.ІІ, л.142/.

На 13.08.2010г. с разписка № 938-811-6570 получила 150 евро с левова равностойност 293,37 лв /т.ІІ, л.131/.

На 08.10.2010г. с разписка № 316-264-8499 получила 1000 евро с левова равностойност 1955,83 лв /т.ІІ, л.142/.

На 09.10.2010г. с разписка № 671-807-9749 получила 520 евро с левова равностойност 1017,03 лв /т.ІІ, л.142/.

На 16.10.2010г. с разписка № 608-829-5468 получила 500 евро с левова равностойност 977,92 лв /т.ІІ, л.142/.

На 19.10.2010г. с разписка № 410-849-4366 получила 350 евро с левова равностойност 684,54 лв /т.ІІ, л.142/.

На 20.10.2010г. с разписка № 747-225-0050 получила 170 евро с левова равностойност 332,49 лв /т.ІІ, л.142/.

На 22.10.2010г. с разписка № 356-285-7342 получила 272 евро с левова равностойност 531,99 лв /т.ІІ, л.142/.

На 14.12.2010г. с разписка № 242-498-9151 получила 450 евро с левова равностойност 880,12 лв /т.ІІ, л.154/.

На 29.12.2010г. с разписка № 543-326-8495 получила 170 евро с левова равностойност 332,49 лв/т.ІІ, л.142/.

На 18.08.2011г. с разписка № 135-508-1863 получила 350 евро с левова равностойност 684,54 лв /т.ІІ, л.141/.

На 18.08.2011г. с разписка № 546-526-4647 получила 180 евро с левова равностойност 352,05 лв /т.ІІ, л.141/.

На 18.08.2011г. с разписка № 782-814-8499 получила 1300 евро с левова равностойност 2542,58 лв /т.ІІ, л.141/.

На 18.08.2011г. с разписка № 862-456-9795 получила 2500 евро с левова равностойност 4889,57 лв /т.ІІ, л.141/.

На 18.08.2011г. с разписка № 924-493-7341 получила 2050 евро с левова равностойност 4009,45 лв /т.ІІ, л.141/.

На 19.08.2011г. с разписка № 636-303-8384 получила 400 евро с левова равностойност 782,33 лв /т.ІІ, л.141/.

Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение /т.ІV, л.115-л.124/, че общо за горния период са били получени 17 995,50 евро с левова равностойност 35 196,12 лв. От тази сума се изваждат задължителните осигуровки в размер на 8% по чл.40, ал.5 от КСО, при което годишната данъчна основа, върху която трябва да се изчисли данъкът по чл.48 ЗДДФЛ, е 32 380,44 лв. Данъкът е 10% или 3238,04 лв. За всеки данъчен период данъкът по чл.48 ЗДДФЛ е, както следва: за 2009г. – 530,72 лв, за 2010 г. – 1487,35 лв и за 2011г. – 1219,97 лв. Заключението на тази експертиза е относимо и неоспорено от страните, поради което съдът се съгласява с него.

Подсъдимата М. не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от гласните и от писмените доказателства от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Обстоятелствата относно времето и мястото на получаване на паричните преводи, относно изпращачите и размера на сумите се доказват от посочените специални бланки „Получаване на пари”. Подсъдимата отрича, че е получила паричните преводи от 27.08.2009г., 05.09.2009г., 10.09.2009г., 12.09.2009г., 14.12.2010г. и всички от 2011г. Разписките, удостоверяващи получаването на тези преводи, носят единствено подпис на клиента, за разлика от останалите, в които подсъдимата е изписала и трите си имена. Съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза по делото /т.ІV, л.101-л.107/, и тези 11 разписки са били подписани от подсъдимата М.. Вещото лице е изследвало сравнителните образци и е съпоставяло подписите под всички разписки, и е категорично, че те са изпълнени от подсъдимата. Като компетентно и обосновано съдът възприема заключението на почерковата експертиза изцяло. Фактът, че подсъдимата е получила преводите по оспорените разписки, се извежда и от това, че при разплащане чрез „Уестърн Юнион” не се допуска представителство. Възражението й, че всеки с личната й карта би могъл да получи парите, е голословно и доказателствено необезпечено. Освен личните си данни, получателят на парите следва да съобщи името на изпращача и размера на сумата – обстоятелства, които могат да бъдат известни единствено на лицето, до което е адресиран превода.

Фактът, че подсъдимата не е подавала данъчни декларации по ЗДДФЛ през инкриминирания период се доказва от приложеното по делото писмо от ТД на НАП-Варна, ОО-Разград /т. 3, л. 1 от ДП/.

Подс. М. е на 38 години, омъжена е, има две деца, безработна е, няма имущество на значителна стойност, не е осъждана.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Подсъдимата Г.М. е с постоянен адрес в РБългария, поради което има качеството на местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно чл.6 ЗДДФЛ тя е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в РБългария и в чужбина. Получените парични суми от чужбина са облагаем доход – чл.12 във вр. с чл.10, ал.1, т.6 ЗДДФЛ и не попадат сред изключените от облагане по чл.13 ЗДДФЛ. Разпоредбите на чл.50 и чл.53 ЗДДФЛ предписват задължение за подаване на годишна данъчна декларация за доходите в срок до 30 април на годината, следваща придобиването им, което не е било изпълнявано от подсъдимата. Тя не е подала изискуемите данъчни декларации: за времето от 01.01.2010г. до 30.04.2010г. относно придобитите през 2009г. доходи, за времето от 01.01.2011г. до 30.04.2011г. относно придобитите през 2010г. доходи и за времето от 01.01.2012г. до 30.04.2012г. относно придобитите през 2011г. доходи. Като не е декларирала получените доходи, тя е избегнала плащането на нормативно определения данък.

Данъчните задължения за периода 2009-2011г. са в общ размер на 3238,04 лв, която сума по смисъла на чл.93, т.14, пр.1 НК съставлява големи размери. Деянията са били извършени при пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала, че получава доходи, била е длъжна да ги декларира и не е сторила това, защото е искала да избегне плащането на дължимите данъци.

Касае се до три деяния, извършени в три последователни години, с обективна и субективна връзка между тях, при които общият престъпен резултат е над установения в чл.93, т.14, пр.1 НК критерий, а това ги определя като единно продължавано престъпление /вж. и ТР № 1/2009г. ОСНК на ВКС/.

По този начин от обективна и субективна страна подс. М. е осъществила престъпния състав по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК.

Съдът счита за неоснователен довода на защитникът на подсъдимата, че получените от нея суми представляват дарение и подлежат на облагане по ЗМДТ. По делото липсват доказателства паричните преводи да съставляват дарствени актове. Не е установено и обективно не може да се установи основанието за изпращане на сумите, а още по-малко – безвъзмездния им характер. Касае се до 26 парични превода, наредени от различни лица, които подсъдимата твърди, че не познава. Не може да се приеме, че тези лица са извършили дарствени актове, след като не е доказана основателна и обявена причина за такива. От друга страна, договорите за дарение следва да бъдат действителни. В тази връзка имат значение мотивите на страните по облигационните отношения и евентуалните условия и тежести на дарението – чл.226, ал.3 ЗЗД, а тези обстоятелства не са изяснени. Освен това, получените суми не са били декларирани от подсъдимата като дарение по реда на чл.45 ЗМДТ, което е още един аргумент, че заявената теза е неправдоподобна. Както е посочил ВКС в Решение № 311 от 04.11.2015г. по н.д. № 969/2015г., ІІІ н.о., паричните преводи представляват придобити доходи от източници, включени в приложното поле на чл.35, т.6 ЗДДФЛ като облагаем доход, който подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация, съгласно чл.50, ал.1, т.1 ЗДДФЛ.

При определяне на наказанието съдът отчете наличие единствено на смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства: чистото й съдебно минало, затрудненото й материално положение и фактът, че данъчното задължение е към минималния предел на големите размери. Поради това наложи наказанието лишаване от свобода в най-ниския размер от 1 година, а кумулативното наказание – глоба – в размера на 300 лв. Съдът счете, че тези наказания съответстват на характера и тежестта на престъплението, и са достатъчни за постигане целите на генералната и индивидуалната превенция.

Искането за прилагане на института по чл.55, ал.1, т.1 НК не може да бъде удовлетворено. Посочените смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, щото да обуславят несъразмерна тежест на минималното предвидено в закона наказание.

Неоснователна е претенцията на защитата за прилагане на по-благоприятния закон – чл.255, ал.1 НК преди изменението му от 2010г., до когато предвиденото наказание е било до 6 години лишаване от свобода. Осъществено е продължавано престъпление, което е довършено през 2012г. при действието на последната редакция на чл.255 НК и приложимият закон е този. Тук не става въпрос за различна правна квалификация на отделните деяния, за да се обсъждат ал.3, ал.4 или ал.5 на чл.26 НК. И трите деяния с общ престъпен резултат осъществяват състава по чл.255, ал.1, т.1 НК, поради което се наказват по закона, действащ към момента на довършване на продължаваното престъпление.

Наложеното наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява ефективно. Подсъдимата не е осъждана и за постигане на необходимия поправително-възпиращ и възпитателен ефект от наказанието не е наложително да бъде изолирана от обществото. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК и изпълнението на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК съдът възложи в тежест на разноските от досъдебното производство, платими в полза на органа, който ги е направил – по сметка на ОД на МВР-Разград - сумата 625.58 лв, по сметка на Прокуратурата на РБългария – сумата 108 лв, по сметка на Окръжна прокуратура-Разград – сумата 436.44 лв и в полза на бъджета на съдебната власт по сметка на Разградския окръжен съд за разноски на съдебното производство – сумата 107 лв.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

НР