Мотиви към присъда № 34 / 29.06.2016г.

по НОХД № 145 / 2016г. по описа на Окръжен съд Разград

Окръжна прокуратура Разград е повдигнала обвинение срещу З.Х.Ю. за това, че на 31.10.2015г. в гр.Исперих се съвкупил с лице от женски пол – Д.Р.А., ненавършила 14-годишна възраст, като я принудил към това със сила и заплашване – престъпление по чл.152 ал.4 т.1 в.в. с ал.1 т.2 НК.

Представителят на ОП – Разград в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че същото е доказано от фактическа и правна страна. Предлага на съда, съобразявайки приложението на чл.373 ал.2 НПК в.в. с чл.58а ал.1 НК, да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода под средния размер, което да бъде намалено по правилата на чл.58а ал.1 НК и да бъде изтърпяно ефективно.

Подсъдимият З.Х.Ю. в съдебно заседание при проведено предварително изслушване по реда на чл.371 т.2 НПК признава изцяло фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти в хода на съдебното производство. Предвид неговото изявление е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.373 ал.2 НПК. Моли съда, съобразявайки приложението на чл.373 ал.2 НПК в.в. с чл.58а ал.4 в.в. с чл.55 НК, да му бъде наложено наказание три години лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок от пет години.

Предявен е граждански иск, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, от пострадалата Д.Р.А., действаща чрез нейната майка и законен представител З.А., представлявана в процеса от назначения особен представител адв.Св.Д., за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, за което е внесен обвинителния акт, ведно със законна лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 31.10.2015г., до окончателното й изплащане. Гражданският ищец поддържа исковата претенция, като счита, че всички всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД са доказани.

Представителят на ОП Разград изразява становище за основателност на гражданския иск. Защитата на подс.З.Ю. счита, че искът е основателен, но размерът на претенцията е силно завишен.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, констатира от фактическа страна следното: подсъдимият З.Ю. ***. Бракът му със св.Р.М. бил прекратен с развод, но двамата обитавали един имот – св.Р.М. живеела в основната сграда, а подс.Ю. – в пристройка, състояща се от кухня и всекидневна.

Пострадалата Д.Р.А. е родена на ***г. До 2014г. живеела с родителите си в с.Малък Поровец. С решение по гр.д. № 521 / 2014г. на РС Исперих била настанена в Дом за деца „Лудогорие” гр.Исперих, а впоследствие, със заповед № ЗД-РД 01/0058 от 14.09.2015г. е настанена в Център за настаняване от семеен тип гр.Исперих. Причината за настаняване на детето в специализирана институция, а впоследствие и за предоставяне на услуга от резидентен тип, била преценката на социалните служби, че семейната среда е рискова – детето посещавало дом на пълнолетен мъж от селото, в което живеела, като в този дом идвали и други малолетни и непълнолетни деца. Социалните работници констатирали данни за сексуално посегателство спрямо св.Д.А., поради което спешно я настанили в Дом за деца ”Лудогорие”. Горните обстоятелства се установяват от социалните доклади, приложени в личното досие на пострадалата, водено в социалната институция, приобщено в материалите по досъдебното производство.

На 31.10.2015г. (петък) вечерта св.Д.А. решила да напусне ЦНСТ и да се прибере за почивните дни в дома си в с.Малък Поровец. Била натъжена от факта, че майка й не дошла да я вземе и взела решение да излезе от центъра без разрешение. След 21ч. тя натрупала на леглото си дрехи и метнала отгоре завивка, за да заблуди служителите, че е в стаята и спи. След това излязла през прозореца и тръгнала към с.Малък Поровец. В същото време по улиците на гр.Исперих се движел подс.З.Ю., който управлявал своя автомобил модел „Ланчия либра” с рег. № РР 88 51 АМ. Същият бил употребил алкохол и продължавал да пие бира от пластмасова бутилка. Подсъдимият настигнал св.Д.А. и спрял колата до нея. Казал й да се качи, но детето отказало. Тогава подсъдимият слязъл от колата, заобиколил я, застанал до Д.А. и дърпайки ръката й, я вкарал в автомобила. Тръгнали към къщата на З.Ю., където подсъдимият паркирал колата в гаража. Двамата влезли във всекидневната, намираща се в обитаваната от подс.Ю. пристройка. З.Ю. наредил със заплашителен тон на Д. Ахмемд да се съблече, но тя отказала. Тогава подсъдимият свалил насила всичките й дрехи и я оставил гола. Той също се съблякъл и останал без дрехи. Блъснал свидетелката на леглото и легнал върху нея. Разтворил краката й и започнал да опипва гърдите и лицето й. Д.А. се дърпала, искала да стане от леглото, но не успяла, защото подсъдимият я затискал с тялото си. Дж.А. започнала да вика. Подсъдимият запушил устата й с ръката си. Заплашил я да мълчи. Уплашена от случващото се, свидетелката млъкнала. Тогава подсъдимият вкарал половия си член във влагалището й и осъществил с нея полов акт. След това заспал, а пострадалата стояла в стаята. Сутринта на 1.11.2015г. Д.А. си тръгнала. Подсъдимият се събудил, дал й девет лева и дъвка и я предупредил да не казва на никого за случилото се. Д.А. взела парите и дъвката и напуснала дома на З.Ю.. Отправила се към автобусна спирка, където била намерена от св.С.А., когото познавала. Първоначално детето се скрило навътре под навеса на спирката, но впоследствие се качило в колата на свидетеля. Д.А. му споделила, че я боли стомаха. Той я върнал с автомобила си в ЦНСТ, където вече били установили нейното напускане и я търсели. Когато минавали покрай къщата на подс.Ю., Д.А. я посочила на св.С.А. и му казала, че е пренощувала там. Смутила се и на въпроса на свидетеля какво е правила там, отговорила само, че са й дали пари и дъвка.

Изготвена е съдебно-медицинска експертиза на малолетната Д.А., от заключението на която се установява след извършен преглед на пострадалата, че в областта на половата област е налице кръвонасядане към преддверието на влагалището и скорошно нарушаване целостта на девствената ципа с три дефлорационни щърбини. Последните са резултат от преразтягане на девствената ципа, могат да са резултат от вагинален полов акт и по давност отговарят да са получени през времето, за което свидетелства Д.А.. Експертът е констатирал още червеникаво кръвонасядане на лигавицата на горната устна, към преддверието на устната кухина от лявата страна – отпечатък на предната повърхност на първи ляв горен резец, получено като резултат от удар или натиск с / върху твърд тъп предмет на това място, осъществен с най-голяма сила върху първи горен ляв резец. Установено е при прегледа на малолетната и зачервяване на гръдите зърна, което според вещото лице може да се получи при натиск, триене, стискане или еротично захапване.

По отношение на пострадалата Д.А. е изготвена и съдебно-психиатрична експертиза, въз основа на която по делото е установено, че въпреки приложеното ЕР № 713 / 30.05.2015г. на ТЕЛК при МБАЛ Кубрат относно констатирано заболяване органично личностово разстройство, детето не страда от психично заболяване или интелектуален дефицит. Не се установяват към момента на обследване – 2.11.2015г., данни за психични, психологични и поведенчески отклонения. Поведението й е било пряко свързано със заобикалящата я действителност и изводимо от нея. Същата се намира в ранна юношеска възраст, когато още се формират ориентирите за света и общуването с околните. Израснала е в затворена среда, в която традицията на етноса е свързана с честта и задължението на момичето да се омъжи, преди да започне интимни отношения. Интелектът е граничен, но без дефицит. Малолетната свидетелка може да дава достоверни показания за правнорелевантнтите факти по делото. Поведението й е незряло, повлияно от желанието за лична свобода и стремеж към независимост. Проявява опозиционно поведение спрямо авторитетите в семейството и засилен стремеж към самостоятелност, но възможността да възприеме адекватно ситуацията не е нарушена. При извършване на инкриминираните сексуални действия пострадалата е изпитвала чувство на страх по отношение на здравето и живота си. Преживяла е адаптационна реакция вследствие на стрес от уплахата и неочаквания развой с проявено насилие над личността й против нейното желание. Не са отчетени трайни негативни последици от посегателството върху психичното й развитие. Разполага с потенциал да разбере, че насилническата проява е вид посегателство срещу нея, но поради ниската възраст няма достатъчно ресурс за адекватна оценка на извършеното спрямо нея.

От изготвените две съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства се установява, че само по олекотената завивка и по боксерките – сиви на цвят с черен ластик, предадени от подс. Ю., има кръв, като за кръвта върху завивката не може да се определи видовата принадлежност, а тази върху боксерките е с човешки произход, но поради малкото количество не може да се определи кръвногруповата принадлежност. По предното парче на дамските бикини, предадени от пострадалата, които е носила към момента на извършване на деянието, е установено наличието на семенна течност с човешки произход, в която не се наблюдават сперматозоиди и части от тях, поради малкото количество или поради азоспермия (липса на сперматозоиди).

Втората съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства е имала за предмет на изследване намерените върху предадената долна постелка множество косми и сравняването им с тези, иззети като сравнителен материал от подсъдимия и пострадалата. За част от веществените доказателства се установява, че са с човешки произход, но морфологичните им характеристики не позволяват да се определи регионалния им произход и начина им на отпадане. За косъма, обозначен като обект № 7 е установено, че е от човешки крайник и е отпаднал чрез използване на сила, а косъм, обозначен като обект № 11, също от човешки крайник, е установено, че е отпаднал самостоятелно. При сравняването на изследваните обекти с изследване на изследваните косми от половата област на св.Д.А., не се установява сходство по морфологични белези.

От представеното заключение по назначената ДНК експертиза на веществени доказателства, върху които е открит биологичен материал – олекотената завивка, сивите боксерки с черен ластик и дамските бикини, се установява, че кръвта върху първите два обекта принадлежи на З.Ю.. Върху дамските бикини при прилагане на недиференциален лизис се установява наличие на биологичен материал, съвпадащ с ДНК профила на Д.А.. При прилагане на диференциален лизис се установява ДНК профил на две лица – на Д.А. и на З.Ю..

Относно психичната годност на подс.З.Ю. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза. От заключението й се установява, че подсъдимият не се води в регистрите на отделение по психиатрия към МБАЛ-Разград. Липсват данни за наличие на психично заболяване или умствена изостаналост. Не се регистрират психични, психологични и поведенчески отклонения, които пречат на подсъдимия да разбира и ръководи постъпките си. Вещите лица го охарактеризират като личност от интровертен тип. Общителен и незадълбочен, емоционално хладен, със занижен самоконтрол, отстоява интересите си. Социалното функциониране е затруднено.

Подсъдимият З.Х.Ю. е неосъждан, пенсионер е. Разведен е.

Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства: показанията на свидетелите Д.А., З.А., С.А., Р.Х., О.Х., частично от показанията на Р.М., протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми, протокол за разпознаване на лице, протоколи за доброволно предаване, изброените по-горе експертизи, лично досие на Д.А. ***, социален доклад от Д”СП” гр.Исперих, изготвен в съдебното производство по реда на чл.15 ал.6 ЗЗакрД, справка за съдимост, биографична справка и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на З.Ю., самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебно заседание в хода на предварителното изслушване.

Показанията на пострадалата се подкрепят от показанията на останалите свидетели и от заключенията на съдебно-медицинската експертиза на извършения преглед на Д.А., съдебно-медицинската експертиза и ДНК експертизата на веществените доказателства – олекотена завивка, сиви боксерки с черен ластик и дамски бикини. Преценени в съвкупност, тези доказателства установяват осъществения полов акт между подсъдимия и пострадалата и упражненото насилие върху малолетно момиче преди съвкуплението. Във връзка с осъщественото съвкупление, от заключението на ДНК експертизата е видно, че намереният биологичен материал върху бикините, с които е била по времето на извършване на деянието свидетелката Д.А., е семенна течност, произхождаща от подс.Ю.. От заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. д-р Д.В. също се налага извод, че получените три дефлорационни щърбини, нарушаването на целостта на девствената ципа и кръвонасядането към преддверието на влагалището на св.Дж.А. отговарят по давност на момента на извършване на инкриминираното деяние и подкрепят показанията на свидетелката за осъществен с нейно участие полов акт на посочената в обв. акт дата. Що се отнася до упражненото насилие, в подкрепа на показанията на св.А. вещото лице е констатирало подлигавичен кръвоизлив към преддверието на устната кухина, който е резултат от удар или натиск, осъществен с най-голяма сила върху първи горен ляв резец. Механизмът на причиненото телесно увреждане кореспондира с обясненията на пострадалата, че непосредствено преди осъществяване на половия акт, подсъдимият е запушил със сила устата й, за да не вика. Кръвоизливът към преддверието на влагалището също удостоверява извършен полов акт без съгласието на свидетелката и кореспондира с нейното обяснение, че при вкарването на половия член на подсъдимия във влагалището й, същата е изпитала болка и му е казала да я остави, но подсъдимият е продължил започнатото деяние.

Експертизите са изготвени от лица в кръга на техните компетенции, след запознаване с материалите по делото, поради което съдът възприема изцяло изготвените заключения.

Показанията на свидетелите С.А., Р.Х. и О.Х. косвено допълват обстановката относно събитията преди и след осъществяване на престъпното деяние. От тях се установява фактът на бягството на пострадалата от ЦНСТ (показанията на св.Хясанова и Х.) и намирането й на автобусната спирка сутринта на 1.11.2015г. от св.С.А.. Последният потвърждава обстоятелствата, за които свидетелства Д.А. – последната му е показала жилището на подсъдимия с обяснението, че е била там през нощта, казала му е, че същият й е дал дъвка и пари, била е смутена, оплакала се е от болки в стомаха.

Признанието на подсъдимия Ю. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт в хода на проведеното предварително изслушване, се подкрепят от събрания доказателствен материал. Въз основа на всичко изложено дотук съдът изгражда описаната по-горе фактическа обстановка.

Единственото доказателство, което е в противоречие с гореописаните, са показанията на св.Р.М. – бивша съпруга на подсъдимия. Същата обяснява, че подсъдимият, с когото живеят в един имот, не е излизал от четвъртък вечерта (т.е. от 29.10.2015г.). В петък, на 30.10.2015г., на гости им пристигнал техният син, който работи в София. Последният паркирал колата си пред тази на подсъдимия и по този начин З.Ю. не можел да изкара неговата кола, без да отмести всрани колата на сина им. Вечерта на 31.10.2015г. на вечеря се събрали св.Р.М., З.Ю., синът им и внучката им. Около 20ч. подсъдимият отишъл да си легне в пристройката. Останалите стояли будни до 23ч. Свидетелката обяснява, без да е сигурна, че около 21,30ч. внучката отишла да види дядо си и като се върнала казала, че той спи. През нощта Р.М. не е чула нищо, въпреки, че често се будела във връзка с предписания й режим на вземане на лекарства, също така не е чула никой да звъни на пътната врата. Горното обстоятелство свидетелката отрича във връзка с дадени от подсъдимия обяснения на предварителната полицейска проверка и пред вещите лица при изготвяне на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, че едно момиче е позвънило на вратата и той я е пуснал да нощува при него. Доколкото тези обяснения на подсъдимия не са дадени по предвидените в НПК процесуални способи (същият е отказал да дава обяснения на ДП), съдът не следва да ги обсъжда, както и не следва да обсъжда показанията на св.Р.М. в тази част.

Останалата част от показанията на тази свидетелка следва да се обсъди в контекста на другите доказателства. Обстоятелството, че колата на подсъдимия била затворена от паркиралия пред нея автомобил на сина му, всъщност не противоречи на обясненията на пострадалата, че подсъдимият я е настигнал по улицата с автомобил. Дори и колата му да е била паркирана зад тази на сина му, подсъдимият е имал достъп до ключа за запалване на автомобила на своя син, който е гостувал в същия имот и са били заедно. Отделно от това, конкретно за вечерта на 31.10.2015г. няма данни къде точно е паркиран автомобилът на подсъдимия и този на неговия син, за да се приеме, че З.Ю. е бил в невъзможност да управлява своята кола.

Показанията на св.Р.М., че нейната внучка видяла около 21,30ч. дядо й да спи в пристройката, също са в противоречие с останалия доказателствен материал. При изясняване на това противоречие на първо място следва да се отбележи, че св.М. не е сигурна в този факт. На следващо място, обстоятелството къде се намира подсъдимият в този момент не е възприето лично от нея. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите не са подкрепени от останалите доказателства, които в своята съвкупност изграждат различна фактическа обстановка. Следва да се отчете и фактът, че Р.М. се намира в зависимост от бившия си мъж, който й оказва помощ в ежедневието предвид факта, че същата е трудно подвижна, което води до извод за заинтересованост на свидетелката от изхода на спора.

При така изяснените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: От събраните по делото доказателства следва, че подсъдимият е извършил деянието, за което е внесен обвинителния акт и че го е извършил виновно. С извършените действия подсъдимият е засегнал обществените отношения, свързани с половата неприкосновенист на пострадалата Д.А., които се явяват обект на извършеното престъпление. Изпълнителното деяние е двуактно, като в хода на процеса се събраха доказателства за двете части на деянието. Първата фаза – сломяване на съпротивата на Д.А., подсъдимият е осъществил чрез сила – вкарал е пострадалата в автомобила, дърпайки я за ръката, насила е съблякъл дрехите й, блъснал я е върху леглото въпреки съпротивата й, и заплашване – предупредил я е със заплашителен тон първо да се съблече, а след това да не вика. След като е сломил съпротивата на пострадалата, подсъдимият се е съвкупил с нея. Употребените от подсъдимия сила и заплашване са били извършени с цел осъществяване на втората фаза на изпълнителното деяние. Пострадалата е малолетна, на 12-годишна възраст към момента на извършване на деянието. Така описаните действия в двете части на изпълнителното деяние сочат на извършено от обективна страна престъпление по чл.152 ал.4 т.1 в.в. с ал.1 т.2 НК.

Субект на престъплението е З.Ю.. Авторството на деянието е установено от събраните в процеса доказателства – св.показания на пострадалата, ДНК експертиза на веществени доказателства, както и от самопризнанията на подсъдимия.

От субективна страна подсъдимият З.Ю. е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на престъпния резултат. Подсъдимият е съзнавал нежеланието на пострадалата да осъществи полов акт и е използвал спрямо нея сила и заплашване именно с цел да сломи съпротивата й. Същият е съзнавал факта, че пострадалата е малолетна, като в този смисъл съдът не споделя възражението на защитата на подсъдимия, че свидетелката изглежда на 17-18 години, направено в контекста на искането за прилагане на чл.55 НК при определяне на наказанието. Видно от съдебно-медицинската експертиза на извършен преглед на пострадалата, същата е на видима възраст, отговаряща на действителната. Интелектуалният й потенциал също отговаря на възрастта, установено от съдебно-психиатричната експертиза. Подсъдимият е имал възможност да възприеме външния й вид както в автомобила, така и в жилището му и да осъзнае, че свидетелката няма навършени 14 години. В подкрепа на горното обстоятелство е и фактът, че й е дал дъвка, което разкрива отношението му към нея като към дете.

При индивидуализация на наказанието съдът отчете признанието на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В този случай съдебният състав намира, че са налице условията за прилагане на чл.58а ал.1 НК в.в. с чл.373 ал.2 НПК. При определяне на наказанието в рамките на чл.152 ал.4 т.1 НК, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, сравнително добрите характеристични данни – същият е пенсионер, грижи се за болната си бивша съпруга, въпреки че задължението не произтича от закон, изразеното съжаление. Самопризнанието не може да се приеме като смекчаващо отговорността обстоятелство, каквото е твърдението на защитата на подсъдимия. Направено е в хода на съдебното производство, а при разследването на ДП З.Ю. е отказал да даде обяснения. Съгласно т.7 от ТР № 1 / 2009г. на ОСНК на ВКС, при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373 ал.2 НПК, признанието по чл.371 т.2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, което в разглеждания случай не е налице. Съдът не споделя твърдението на защитата за тежко материално състояние на семейството на подсъдимия, изразяващо се в даване на финансова издръжка на неговия внук. Липсват доказателства в тази насока, а освен това, задължението за издръжка от баба и дядо е в последния ред на чл.140 ал.1 СК, като преди него има други задължени лица. Отделно от това, не е ясна възрастта на лицето, за което се твърди, че е внук на подсъдимия и дали същият отговаря на изискванията на чл.139 СК. Отегчаващи отговорността обстоятелства са: деянието е извършено в тъмната част на денонощието, което го характеризира с по-висока степен на обществена опасност; подсъдимият е употребил алкохол, с което сам се е поставил в положение, в което моралните му задръжки са отпаднали; пострадалата е била на възраст, значително по-ниска (с две години) от предвидения в чл.152 ал.4 т.1 НК праг на възрастта, квалифицираща престъплението по този признак. При така извършената преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът счита, че наказанието следва да бъде определено под средния размер, предвиден в закона, а именно – дванадесет години лишаване от свобода. При прилагането на чл.58а ал.1 НК наказанието следва да се намали с една трета и на подсъдимия да бъде наложено наказание осем години лишаване от свобода. Изтърпяването му, съгласно чл.60 ал.1 ЗИНЗС, съдът определя в затворническо общежитие от закрит тип, като преценява, че това място е по-подходящо в сравнение с изтърпяване на наказанието в затвор, предвид възрастта на подсъдимия. Строгият режим следва от определеното място за изтърпяване на наказанието, съгласно чл.61 т.2 ЗИНЗС. На основание чл.59 ал.1 НК, времето, през което З.Х.Ю. е бил задържан, считано от 1.11.2015г. до влизане на присъдата в сила, следва да се приспадне при изпълнението на наказанието.

Съдът не споделя твърдението на защитата на подсъдимия за наличие на предпоставките на чл.55 НК – изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко. Посочени бяха по-горе достатъчно отегчаващи отговорността обстоятелства. Що се отнася до смекчаващите такива, те не са нито многобройни, нито изключителни. Възприемането от подсъдимия на действителната възраст на пострадалата бе обсъдено при анализа на субективната страна на престъпланието. Твърдението на защитата за свръхсексуална активност на пострадалата като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, не се споделя от настоящия съдебен състав. Действително, св.Д.А. веднъж е била обект на сексуално посегателство през 2014г., без да е осъществен полов акт с нея (видно е от съдебно-медицинската експертиза, че целостта на девствената ципа е нарушена при извършване на престъплението на 31.10.2015г.). Свидетелката е била настанена в социална институция именно, за да бъде предпазена от рисковата среда, която не е била подходяща за нея. Това обстоятелство, както и фактът, че държавата в лицето на служителите от ЦНСТ не е изпълнила своето задължение за гарантиране на правото й на неприкосновеност на личния живот обаче не водят до извод за свръхсексуална активност. Изложените данни в личното досие на пострадалата, намиращо се в ЦНСТ, изхождат от служители на центъра, които описват поведението на детето след предхождащото сексуално посегателство над нея през 2014г., дало повод за настаняването й в социалната институция, без да сочат по какъв начин практически са подобрили нейния живот от момента на извеждането й от семейната среда, с цел предпазването й от съществуващите рискови фактори. Същите данни се съдържат и в социалния доклад на Д”СП” Исперих, представен в хода на съдебното поризводство. Социалните работници описват поведението на детето като проблемно, с изкривени представи, непознаваща правилните норми. В същото време обаче не сочат по какъв начин са поправили изкривените представи на детето и възпитаването му в общоприетите правила и норми в обществото. Съдът приема направените в досието и в социалния доклад изводи относно поведението на Д.А. за едностранчиви, недаващи пълна картина на емоционалното и интелектуалното развитие на детето, поради което не ги кредитира. От друга страна, установява се от съдебно-психиатричната експертиза, че Д.А. е израснала в затворена среда, в която традицията на етноса е свързана с честта и задължението на момичето да се омъжи, преди да започне интимни отношения. При тези данни, фактът, че през 2014г., преди извършване на престъплението е имало случай на сексуално посегателство над нея, не води до извод за свръхактивно сексуално поведение, което да се отчете като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. За такова обстоятелство съдът не приема и неговата възраст – фактът, че е на 70 години не оправдава извършеното деяние, нито прави него или дееца по-малко обществено опасни.

В процеса е приет за съвместно разглеждане граждански иск, с който Д.А. чрез своята майка и законен представител моли съда да осъди подс.З.Ю. да й заплати сумата 30000лв. за претърпени неимуществени вреди от извършеното претсъпление, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на извършване на непозволеното увреждане до окончателното й изплащане. От основателността на внесеното обвинение следва, че и гражданският иск е основателен. Що се отнася до неговия размер, същият съгл. чл.52 ЗЗД следва да бъде определен по справедливост, изхождайки от претърпените от пострадалата болки, физически и душевни страдания. В този смисъл съдът съобрази, че подсъдимият е нанесъл на пострадалата телесно увреждане в областта на устата – подлигавичен кръвоизлив, причинил е разкъсване на три места на девствената ципа и кръвонасядане към преддверието на влагалището, както и зачервяване на гръдните зърна. Д.А. е преживяла емоционален стрес – от съдебно-психиатричната експертиза се установява, че в резултат на преживяното, към момента на психиатричното обследване състоянието й показва отдръпване от света и хората, резервирана е, поставя прегради в общуването, отнася се с недоверие към околните. За преживения душевен стрес свидетелства и С.А., който е бил първият човек, общувал с нея след извършване на престъплението. Същият заявява, че първоначално, когато е видяла автомобила му, свидетелката се е скрила навътре в автобусната спирка, а след това е била смутена, когато я е питал какво е правила през нощта. Следва да се отчете и фактът, че пострадалата живее в малко населено място, в което подобен род посегателства върху половата неприкосновеност на дете оказват сериозно влияние върху нейната личност и достойнство в бъдеще, още повече, че осъщественият против нейната воля полов акт е бил първият в нейния живот. От друга страна, следва да се отчете извода на вещото лице психиатър, че не се отчитат трайни негативни последици от посегателството върху бъдещото й психично развитие. Тезата на особения представител на малолетната, че извършеното престъпно посегателство ще даде отражение върху психиката й след години, е бъдещ несигурен факт, който не може да бъде възприет като правнозначим фактор към настоящия момент. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за доказан предявения граждански иск в размер на 10 000лв., заедно със законната лихва от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, като в останалата му част до първоначално предявения размер от 30 000лв. същият се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Веществените доказателства, принадлежащи на подсъдимия, които са послужили за извършване на престъплението, следва да бъдат отнети в полза на държавата, на основание чл.53 ал.1 б.а) НК. Това са долна завивка, олекотена завивка, черни мъжки слипове, мъжки слипове на сиви и черни райета, тениска – тъмносиня на цвят с лого с оранжеви букви KAI KHAN ASPARUH, боксерки – сиви на цвят с черен ластик, долнище на анцунг и зелена тениска без ръкав с бежови на цвят горна, предна и задна част, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени, предвид незначителната им стойност. На същото правно основание следва да бъдат отнети и парите, които подсъдимият е дал на пострадалата. Дамските бикини, които принадлежат на пострадалата, следва да й бъдат върнати, след влизане в сила на съдебния акт, същите не попадат в никоя от хипотезите на чл.53 НК.

Съобразно изхода от делото и на основание чл.189 ал.3 НПК, З.Х.Ю. следва да заплати по сметка на държавния бюджет сумата 2 993,02лв. за направени разноски на досъдебното производство, а по сметка на Окръжен съд Разград сумата 56,32лв. за направени разноски в съдебното производство и сумата 400лв., представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

Водим от горното, съдът постанови своя съдебен акт.

СЪДИЯ:

ДГ