Внесен е обвинителен акт от ОП Разград по ДП №275-ЗМ-296/2015 г. по описа на РУ на МВР Исперих против Г.Ш.М. ***, ЕГН ********** за престъпления по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 212, ал. 1 НК, и срещу А. ***, ЕГН ********** за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

С определение от 19.07.2016 г. друг състав на съда е одобрил споразумение, постигнато между прокурора, подсъдимата Г.Ш.М. и защитника адв. К. и е прекратено производството по делото в частта, относно обвинението против Г.Ш.М..

Предмет на разглеждане е обвинението против А. ***, ЕГН **********. Обвинението против подсъдимия А.:

За времето от 01.01.2012 г. до 30.04.2015 г., в гр. Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) ’’Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Р. България и в чужбина”, действайки в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери като не е подал годишни данъчни декларации /за времето от 01.01.2012 г. до 3 0.04.2012 г. - за придобиване на доходи през 2011 г. в размер на 3 520.49 лв.; за времето от 01.01.2014 г. до 30.04.2014 г. - за придобиване на доходи през 2013 г. в размер на 14 681,38 лв.; за времето от 01.01.2015 г. до 30.04.2015 г. - за придобиване на доходи през 2014 г. в размер на 11 155,87 лв.; и на 25.04.2013 г. в подадена годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ за придобити доходи от източници в Р. България и в чужбина е затаил неистина, като не декларирал придобити доходи през 2012 г. в размер на 13 248,85 лв.; /в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода“, изискуеми по чл. 50, ал. 1. т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ “Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, за облагаемите си на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ /“Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: 6. всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане” и чл. 36 „Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване”от ЗДДФЛ, доходи от източници в чужбина, както следва: за данъчен период 01.01.2011г. до 31.12.2011 г. - в размер на 336, 05 лв., за данъчен период 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. - в размер на 1 233, 05 лв., за данъчен период 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. - в размер на 1 392. 40 лв., за данъчен период от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. - в размер на 1 032, 84 лв. или общо данъчни задължения в размер на 3 994, 34 лв. (три хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) - престъпление по чл. 255, ал. 1, пр. 1 и 2, т. 1 и т.2 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание. Намира за установено, че подсъдимият е автор на престъплението, в извършване на което е обвинен. С оглед на това, че е платил дължимите данъци с лихвите намира, че следва да бъде признат за виновен за престъпление по чл. 255, ал. 4, пр. 1 НК и по реда на чл. 78а НК да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи глоба в минималния размер, предвиден от закона.

Подсъдимият прави самопризнания. Признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Заявява, че е платил дължимите данъци и лихвата върху тях.

Защитникът на подсъдимия А. - адв. К. счита, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК и подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимата и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК установи:

През периода от 2011 г. до 2014 г. подс. А. не е бил назначен на трудов договор и на това основание не е получавал трудово възнаграждение. За същия период не е получавал и парично обезщетение за безработица.

През 2012 година подс. А. регистрирал търговско дружество „Заложна къща Капитал 1“ ЕООД на свое име.

През периода от 2011 г. – 2014 г. А. посещавал офисите на „Електроинвест“ ЕООД, „РУМ - Румен Димитров“ ЕООД, ЕТ „Ники - Св. Александрова“, „Ми - Финанс“ ЕООД, „БООБ“ ЕООД, „Капитал инвест“ ЕООД, подагенти на ФК „Кеш Експрес Сървис” ЕООД, гр. София, както и „Търговска банка Д“ АД. Дружествата са агенти на международните системи за парични преводи „Western Union” и „Money Gram Payment systems” USA. При посещенията в горепосочените офиси А. е получавал парични суми изпращани от граждани от Република Турция, Кралство Белгия, Кралство Нидерландия, Франция, ФР Германия и Република България.

По този начин подс. А. е получил парични трансфери за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2014 г.

Получените суми от А.Р.А. за периода 01.01.2011 г. -31.12.2011 г. са както следва:

№	№ на превода	Дата на превода	Вид валута	Преведена сума	Левова равностойност	От държава
1.	MTCN 318-908-2857	21.06.2011	Е	1 800.00	3 520.49	Франция
	2011			1800.00 Е	3 520.49

Получените суми от А.Р.А. за периода 23.01.2012 г. - 07.12.2012 г. са както следва:

№	№ на превода	Дата на превода	Вид валута	Преведена сума	Левова равностойност	От държава
1.	MTCN 561-322-5723	23.01.2012	Е	500.00	977.92	Белгия
2.	MTCN 419-815-8114	21.02.2012	Е	500.00	' 977.92	Белгия
3.	MTCN 100-876-9916	17.04.2012	Е	500.00	977.91	Белгия
4.	MTCN 751-528-6940	20.04.2012	Е	250.00	488.96	Германия
5.	MTCN 450-465-8235	14.05.2012	Е	500.00	977.91	Белгия
6.	MTCN 744-438-2593	11.06.2012	щ.д.	200.00	311.84	Турция
7.	MTCN 602-294-8450	04.07.2012	щ.д.	370.00	576.16	Турция
8.	MTCN 878-963-1968	03.09.2012	Е	700.00	1 369.08	Германия
9.	MTCN 670-621-0793	03.09.2012	Е	500.00	977.91	Белгия
10.	MTCN 474-929-9501	12.09.2012	Е	250.00	488.96	Германия
11.	MTCN 492-085-0484	24.10.2012	Е	250.00	488.96	Германия
12.	MTCN 987-224-6310	03.11.2012	Е	750.00	1 466.87	Германия
13.	MTCN 730-969-9461	13.11.2012	Е	120.00	234.70	Белгия
14.	MTCN 730-462-8131	07.12.2012	Е	1 500.00	2 933.75	Белгия
	2012			6 320.00 Е 570.00щ.д.	12 360.85 + 888.00 = 13 248.85

Получените суми от А.Р.А. за периода 03.01.2013 г. 22.08.2013 г. са както следва:

№	№ на превода	Дата на превода	Вид валута	Преведена сума	Левова равностойност	От държава
1.	MTCN 111-474-9279	03.01.2013	Е	564.14	1 103.36	Германия
2.	MTCN 356-621-0463	26.03.2013	Е	780.00	1 525.55	Германия
3.	MTCN 106-225-0490	26.03.2013	Е	1 966.00	3 845.16	България
4.	MTCN 346-173-4554	03.04.2013	Е	230.00	449.84	Германия
5.	MTCN 890-051-7689	15.05.2013	Е	200.00	391.17	Германия
6.	MTCN 856-079-8811	05.06.2013	Е	1 228.00	2 401.76	България
7.	MTCN 309-688-6193	21.06.2013	Е	737.00	1 441.45	България
8.	MTCN 831-569-4031	04.07.2013	лв.	1 000.00	1 000.00	България
9.	MTCN 154-054-2823	23.07.2013	Е	300.00	586.75	Германия
10.	MTCN 369-902-7105	26.08.2013	Е	500.00	977 91	Холандия
11.	MTCN 962-945-4354	22.08.2013	щ.д.	610.00	958.43	Турция
	2013			6 505.14 Е 610.00щ,д. 1 000.00лв.	14 681.38

Получените суми от А.Р.А. за периода 03.02.2014 г. 27.12.2014 г. са както следва:

№	№ на превода	Дата на превода	Вид валута	Преведена сума	Левова равностойност	От държава
1.	MTCN 451-747-9259	03.02.2014	Е	300.00	586.75	Германия
2.	MTCN 285-151-5791	05.02.2014	Е	500.00	977.91	Г ермания
3.	MTCN 474-871-6584	20.02.2014	Е	^ 365.00	713.88	Франция
4.	MTCN 645-592-4995	04.03.2014	Е	500.00	977.91	не се чете
5.	MTCN 740-329-7700	04.03.2014	Е	350.00	684.54	Германия
6.	MTCN 169-059-6054	06.03.2014	Е	250.00	488.96	Германия
7.	MTCN 826-135-8363	06.03.2014	Е	150.00	293.38	не се чете
8.	MTCN 806-527-9881	07.03.2014	ПЁ	250.00	488.96	не се чете
9.	MTCN 813-316-5791	09.04.2014	Е	300.00	586.75	не се чете
10.	MTCN 634-429-5390	17.04.2014	Е	78.00	152.55	не се чете
11.	MTCN 017-502-0190	09.05.2014	Lv	750.00	750.00	България
12.	MTCN 956-281-7311	28.05.2014	Е	300.00	586.75	Франция
13.	MTCN 817-712-3802	02.06.2014	Е	300.00	586.75	Франция
14.	MTCN 669-933-1475	11.06.2014	Е	100.00	195.53	Франция
15.	MTCN 876-875-2884	12.06.2014	Lv	750.00	750.00	България
16.	MTCN 123-331-9232	16.06.2014	Е	170.00	332.49	Франция
17.	MTCN 647-871-1881	11.08.2014	Е	200.00	391.16	Франция
18.	MTCN 102-692-5793	12.08.2014	Е	82.00	160.38	Франция
19.	MTCN 289-987-2877	08.09.2014	Е	150.00	293.37	Франция
20.	RN 83879832	25.10.2014	Е	60.00	117.35	не се чете
21.	MTCN 404-777-9824	28.11,2014	Е	150.00	293.37	Франция
22.	MTCN 149-976-1391	08.12.2014	Е	132.00	258.17	Франция
23.	l_MTCN 850-353-7189	15.12.2014	Е	50.00	97.79	Франция
24.	MTCN 499-934-1650	27.12.2014	Е	200.00	391.17	Франция
	2014				11 155.87

Съгласно заключението по съдебно - икономическата експертиза /т. 2, л. 171-176/ подс. А. е получил следните доходи както следва по години:

- през 2011 г. доходи в размер на 1800.00 евро, с левова равностойност 3520.49 лв.,

- през 2012 г. доходи в размер на 6 320.00 евро и 570.00 щатски долара, с левова равностойност 13 248.85 лв.,

- през 2013 г. доходи в размер на 6 505.14 евро, 610.00 щатски долара и български лева с левова равностойност 14 681.38 лв.,

- през 2014 г. доходи в размер на 4 937.00 евро и 150.00 български лева, всичко с левова равностойност 11 155.87 лв.,

или общо 19 562.14 евро, 1180.00 долара и 2500.00 лева, всичко в левова равностойност 42 606.59 лв.

А.Р.А. е получил през инкриминирания период доходи - в евро, щатски долари и български лева, с левова равностойност 42 606,59 лв., а дължимият данък за същия период е в размер на 3 994,34 лв. - данък в големи размери съгласно чл. 93, т. 14 от НК.

На 25.04.2013 г. подс. А.Р.А. *** Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2012 год., заведена с вх. № 174381300480748/30.04.2013 г., в която декларирал нулеви доходи (т. 2, л. 203-209).

Видно от събраните писмени доказателства и заключението на съдебно — счетоводната експертиза (т. 2, л. 172-176), през 2012 г. подс. А. е реализирал доходи в размер на 13 248.85 лева.

За периода 1999 г. – 2011 г. и за 2013 г. и 2014 г. подс. А. не е подал данъчни декларации (справка НАП т. 1, л. 19).

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и всички събрани на досъдебното производство доказателства, включително:

Показанията на св. Гюлшан А. (т. 2, л. 157-158.

Заключението по съдебно - икономическата експертиза (т.2,л.176).

Писмените доказателства: справка от НАП, офис - Разград /т. 2, л. 195, л. 200-201, л. 203-209/, разписки за получаване на паричните преводи /т. 2/.

Посочените доказателства подкрепят самопризнанието. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна. Подсъдимият и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

От приложените по делото разпечатките /извлечения/ от основната база данни, удостоверяваща получаването на паричните преводи от системите за плащания се установява, че разпечатките носят информация за: име на изпращач - Sender, име на получателя - Receiver; държавата и града, от където са изпратени парите; сумата; датата на изпращане и датата на изплащане; и следните данни за получателя на сумата - номер на валидност на документа за самоличност, дата на раждане и ЕГН. Съответно не съществува възможност друго лице да получи изпратените парични средства чрез международните системи за парични преводи, освен посоченото в крайния платежен документ, поради което всички изпратени суми са били предназначени и получени от подс. А.. Получаването не се оспорва.

В хода на съдебното следствие А. е внесъл по сметка на НАП (л. 55,56) дължимите данъци и лихви и видно от удостоверение от 15.06.2016 г. (л. 54) няма задължение.

От правна страна.

Фактическите състави, които пораждат данъчните задължения са уредени в закона - ЗДДФЛ.

Съдът намира, че по несъмнен начин е установено, че подсъдимият А. пребивава в страната и е с постоянен и настоящ адрес в страната, съответно като местно физическо лице, на основание чл. 6 ЗДДФЛ, е бил задължен да декларира, съгласно чл. 50, ал. 1, пр. 1, придобитите доходи от източници в страната и чужбина и да заплати данък.

Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ паричните средства с недоказан и неустановен произход, се определят като доходи от други източници, поради което се дължи данък по ЗДДФЛ. В случая се установяват именно такива средства с неустановен произход - доход на подсъдимият А..

Подсъдимият не е подал декларация за получените доходи от нея през 2011 г., 2012 г. и 2014 г. и по този начин е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения.

За 2012 г. е подал данъчна декларация, но е декларирал, че няма доходи. Съответно по този начин е затаил истина и избегнал установяване и плащане на данъчни задължения.

Деянията са извършени умишлено – подсъдимаият не е декларирал получените доходи и е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения. Несъмнено А. е съзнавал получаването на средства в значителен размер и въпреки това не е декларирал получените суми.

Деянията, осъществяват от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК.

С оглед плащането в хода на съдебното производство А. бе признат за виновен за деяние по чл. чл. 255, ал. 4 НК във вр. с ал. 1, пр. 1 и 2, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.

Предвид наказуемостта на деянието – до две години лишаване от свобода, обстоятелството, че към момента на извършване на престъплението, А. не е осъждана и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, са налице основанията на чл. 78а НК и съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност.

С оглед самопризнанието, съдът намира, че предложението на прокурора да се наложи наказание към минималния размер е основателно. Поради това наложи глоба в размер на 1 000 лв.

Съдът присъди в тежест на подсъдимия и съответната част от направените на досъдебното производство разноски.

Съдия: