МОТИВИ към Присъда № 38/19.07.2016г. по НОХД № 192/2016г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу А.М.А., ЕГН **********, която е обвинена в това, че на 16.06.2008г. в гр. Разград в качеството си на управител на “***” ООД, ЕИК-*** село С., общ. Разград и като данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС /чл.3, ал.1 от ЗДДС - Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея/, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 18 800 лв, като е затаила истина в подадена на основание чл.125, ал.1 от ЗДДС, СД по ДДС № 17000924714/16.06.2008г. относно извършена продажба на недвижими имоти – сгради находящи се в град Цар Калоян, обл. Разград подробно описани в нотариален акт № 18, том 3, рег.№ 2379, дело № 276 от 19.05.2008г., за които е издадена фактура № 226/20.05.2008г. и на основание чл.79, ал.1 ЗДДС /чл.79, ал.1 ЗДДС - Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит/, като данъчно задълженото лице дължи данък в размер на ползвания пълен данъчен кредит при закупуването на същите недвижими имоти с фактура № 33/12.02.2008г. в размер на 18 800 лева - престъпление по чл. 255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, предл.2 от НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 и сл.НПК.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК в размер на 2 години и 6 месеца, чието изпълнение да се отложи по реда на чл.66, ал.1 НК.

Подсъдимата А.М.А. се признава за виновна. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Защитникът й адв.Е.С. *** моли за налагане на наказание лишаване от свобода с прилагане на институтите по чл.55, ал.1, т.1 и чл.66, ал.1 НК.

Допуснат е граждански иск от Министъра на финансите като представляващ Държавата чрез ТД на НАП-Варна, който претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди от престъплението в размер на 18 800 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Искът се оспорва от подсъдимата, която чрез своя защитник прави възражение за изтекла погасителна давност.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установени същите факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимата, а именно:

Подсъдимата А.М.А. била управител на „***“ ООД със седалище и адрес на управление на дейност с. С., обл. Разград, с ЕИК ***, регистрирано в Търговския регистър с Решение на Окръжен съд на 05.05.2004г. /т.3, л. 156 от досъдебното производство/.

Предметът на дейност на дружеството включвал транспортна дейност, търговия, покупко – продажба на недвижими имоти и други дейности незабранени от закон.

На 12.02.2008г. „***“ ООД – с. С. закупило недвижим имот /земя и сгради/ с фактура с № 33/12.02.2008г. /т. 2, л. 229/ от дружество „Скалма“ ЕООД – гр. Русе /понастоящем заличен търговец/. Фактурата била на обща стойност от 100 000.00 лв, като по нея бил ползван пълен данъчен кредит от „***“ ООД в размер на 20 000 лв. Имотът бил заведен по счетоводни сметки на дружеството като земя на стойност 6000 лв и сгради на стойност 94 000 лв.

На 19.05.2008г. същият имот бил продаден от „***“ ООД на „Тоник-2“ ЕООД – гр. Разград /вж. нотариален акт № 18/19.05.2008г., том 3, рег. № 2379, дело 276 от 19.05.2008г. на нотариус Б.Костов/т. 2, л. 242-245/.

За покупко – продажбата от „***“ ООД като продавач били издадени две фактури - № 225/20.05.2008г. с предмет на доставка земя на стойност 14 664.17лв, като бил начислен ДДС в размер на 2 932.83 лв /т. 2, л. 232/ и фактура № 226/20.05.2008 г. с предмет на доставка сгради – силози , склад и земя застроена и прилежаща, на стойност 487 403 лв /т.2, л. 231/.

По фактура № 226/20.05.2008г. не бил начислен ДДС, като било посочено основание чл. 45, ал. 3 ЗДДС. Съгласно чл. 45, ал. 3 ЗДДС освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях. Не била съобразена обаче разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗДДС, която предвижда, че регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

„***“ ООД е било длъжно да извърши корекцията в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства. За целта е трябвало да състави протокол, с който дружеството да си самоначисли дължимия ДДС в размер на 18 800 лв – 20 % от 94 000 лв и да отрази това в дневника за продажбите за м.май 2008г., както и в справката – декларация за месец май 2008 година.

На 16.06.2008г. на основание чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, подсъдимата подала СД по ДДС № 17000924714/16.06.2008г. за данъчен период 01.05.2008г. – 31.05.2008г., в която затаила истината относно извършената продажба на недвижими имоти, находящи се в гр. Цар Калоян, подробно описани в нотариален акт № 18/19.05.2008г. /т. 2, л. 242-245/. Подадените в НАП справка – декларация и дневник за продажбите за месец май 2008г. съставлявали документи с невярно съдържание, тъй като в тях не били отразени коректните данни за дължимия за периода ДДС и като по този начин дружеството е избегнало установяването и плащането на ДДС в размер на 18 800.00лв.

През 2010г. органите на ТД на НАП – гр. Варна извършили данъчна ревизия на дружеството за периода 01.01.2007г. – 30.09.2009г., която приключила с издаването на ревизионен акт № 171002011/05.07.2010г. /т. 2, л. 2-11/, с който са установени задължения по ЗДДС, включително горното от 18 800 лв.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подс. А.А.. Направеното самопризнание се подкрепя от доказателствата от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Обстоятелствата във връзка с реализираната доставка и осчетоводяването й се доказват от горепосочените писмени доказателства.

Фактът, че подсъдимата не е извършила корекция на ползвания данъчен кредит, се доказва от приложените по делото справка-декларация и дневник за продажбите. Подсъдимата не отрича този факт, като твърди, че е била подведена от счетоводителката. Последната – св. И.Н. /т.1, л. 68-70/ е дала показания, че цялата дейност на дружеството се е ръководела от подс.А. М., включително счетоводната работа. Справките-декларации по ЗДДС се подписвали от подсъдимата, а св.Н. само ги подавала в ТД на НАП. Относно осчетоводяването на продажбата на имота, закупен с фактура с № 33/12.02.2008г., решението било взето от управителя на „***“ ООД и от управителя на дружеството – купувач. Св.Н. знае, че по това време „***“ ООД имало сериозни финансови затруднения и не е внасяло ДДС.

Съдът кредитира показанията на св.Н., които са подробни, логични и не се опровергават от останалите доказателства.

Механизмът на избягване установяването и плащането на данъка е изяснен от съдебно – икономическата експертиза /т. 1, л. 84-93/, чието заключение като компетентно, обосновано и неоспорено от страните се възприема от съда изцяло.

Подс. А.М.А. е на 57 години, разведена е, безработна е, няма имущество, не е осъждана.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Като търговец, извършващ независима икономическа дейност, „***“ ООД се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. По силата на чл.125, ал. 1 във вр. с чл.87 ЗДДС то е носител на задължението ежемесечно да подава справки-декларации, в които да декларира дължимия данък, като подава и отчетните регистри, изискуеми по чл.124 ЗДДС – дневник за покупки и дневник за продажби. Функциите на данъчно задълженото лице „***“ ООД се осъществявали от подс.А.А., която го управлявала и представлявала. Доказано е, че подс.А. е представила пред данъчните органи справка-декларация, в която е затаила истината относно действителните данъчни задължения на дружеството. Не е извършила корекция на ползвания данъчен кредит по фактура № 33/12.02.2008г. чрез съставяне на протокол по чл. 66, ал.1 от ППЗДДС и не е декларирала данъчния кредит в справката-декларация за данъчен период м.май 2008г. като подлежащ на възстановяване. В резултат от това е избегнала установяването и плащането на дължимия на основание чл. 79, ал.1 ЗДДС данък.

Укритото данъчно задължение надхвърля 12 000 лв и съгласно чл.93, т.14, пр.2 НК съставлява особено големи размери.

От субективна страна е налице пряк умисъл. Подс.А.А. е съзнавала, че следва да възстанови ползвания данъчен кредит за освободената доставка, и не го е декларирала, за да избегне плащането на дължимия данък.

Извършеното от подс.А. осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, предл.2 НК.

При определяне на наказанието на подс.А. съдът отчете като смекчаващи отговорността й обстоятелства: чистото й съдебно минало, изразеното съжаление за стореното, тежкото й материално състояние като лице без имущество и доходи, обстоятелството, че престъплението се изразява само в едно деяние и фактът, че наказателното производство продължава осем години след извършването му. Отегчаващи отговорността й обстоятелства няма. Констатирайки наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства и тяхната многобройност, съдът намери, че минималното, предвидено в чл.255, ал.3 НК наказание от 3 години лишаване от свобода е несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58а, ал.4 НК приложи института по чл.55, ал.1, т.1 НК и определи наказание от 2 години лишаване от свобода. В този размер то е съответно на характера и тежестта на извършеното престъпление и е достатъчно за постигане на генералната и индивидуалната превенция.

Горното наказание лишаване от свобода не следва да бъде изтърпявано ефективно. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК: наказанието е под 3 години лишаване от свобода, подс.А. не е осъждана и за постигане целите по чл.36 НК не се налага изолирането й от обществото. С оглед на този фактически състав съдът отложи изпълнението на общото наказание за изпитателен срок от 4 години.

На основание чл.55, ал.3 НК съдът не наложи предвиденото по-леко наказание конфискация.

Гражданският иск следва да бъде отхвърлен. Основателно е възражението на защитата за изтекла давност. Разглежданото престъпление като непозволено увреждане предпоставя репариране на причинените с него неимуществени вреди. Вземането на държавата е предявено на 11.07.2016г. - 8 години след извършване на деянието и от откриване на неговия автор, през което време е изтекъл 5-годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД. При това правото на обезщетение е било погасено, което обуславя неоснователност на гражданската претенция.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на подс.А. следва да бъдат възложени разноските от досъдебното производство, платими в полза на органа, който ги е направил – ОД на МВР-Разград.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

СЛ