Мотиви по Наказателно дело 251/2016г.

МОТИВИ към Присъда № 50/12.10.2016г., постановена по НОХД № 251/2016г. по описа на Разградския окръжен съд:

Обвинението срещу В.С.В., ЕГН **********, е за това, че на 31.07.2015 г. при управление на МПС-товарен автомобил марка Volvo FН16 с рег.№*** и прикачено към него самосвално ремарке Kassbo hrer с рег.№***, по път І-2(гр.Разград-гр.Русе), при км.67+216, е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата:

Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:

1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

Чл. 16. (1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:

1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;

Чл. 20. (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,

Чл. 21. (1) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта - за категория С+Е – 70 км/ч извън населено място, като се е движел със скорост 86 км/час ;

Чл. 23. (1) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко ;

Чл. 150. Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

Чл. 150а. (1) За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.;

(2) За определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви:

11. категория СЕ - без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С и ремарке или полуремарке с допустима максимална маса над 750 kg;

Чл. 151. (1) Минималната възраст на водача за управление на моторно превозно средство е:

8.двадесет и една години - за управление на моторно превозно средство от категории С и СЕ, като не се ограничава прилагането на разпоредбите за управление на такива превозни средства, определени в наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;

и по непредпазливост е причинил смъртта на две лица – на М. Б. М. ЕГН **********, починала на 31.07.2015 г. и на Б.М. Л. ЕГН **********, починал на 07.01.2016г. - престъпление по чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3, предл. 3 и 5, б. „б“, предл. 1 във връзка с чл. 343, ал. 1 б. “В“ и във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Обвинението срещу С.В.В., ЕГН **********, е за това, че на 31.07.2015г. по път І-2 (гр. Разград - гр. Русе) при км. 67+216 като Собственик, Управител и представляващ „С. В.” ЕООД, Булстат: ***, със седалище и адрес на управлението: с. Царевци, общ. Аврен, обл. Варна, извършващо обществен превоз на товари, съгласно лиценз № 0150, издаден в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения на 18.09.2012г., валиден до 17.09.2017г., което дружество е собственик на товарен автомобил марка Volvo FН16 с рег. № *** и прикачено към него самосвално ремарке Kassbohrer с рег. № ***, управляван от В.С.В., ЕГН **********, както и като: ръководител на транспортната дейност - компетентно лице, по смисъла на чл. 75. (1) Изискванията за професионална компетентност са изпълнени, когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 притежава познания и опит, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика, успешно е положил писмен изпит по предмети, определени в приложение № 1, и има най-малко средно образование-от Наредба №33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, в “С. В.” ЕООД, и издаващ Пътен лист по Образец (приложение № 11) от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, серия „А“ № 112 от 31.07.2015 г.,за т.а. Volvo FН16 с рег. № ***, в който като „Механик“ отразил, че е проверено техническото състояние на МПС, отразил, че водачът е годен да управлява и в това му качество “Разрешил излизането“, е нарушил правилата за експлоатация на транспорта в “С. В.” ЕООД, произтичащи от:

Закона за движение по пътищата:

Чл. 147. (1), изискващ регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.

(3) Пътните превозни средства подлежат на преглед за проверка на техническата им изправност, както следва: 4. товарните, специалните автомобили, ремаркетата и полуремаркетата с допустима максимална маса над 750 kg, от чиято първоначална регистрация са минали не повече от 10 години - всяка година, след което - на всеки 6 месеца;

Закона за автомобилните превози:

Чл. 7а. (1) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.

(2) Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.

Чл. 7б.(1) Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години;

НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България:

Чл. 87. Водачът на автомобил за обществен превоз на товари да отговаря на следните изисквания:

1. да притежава свидетелство за управление, валидно за съответната категория МПС;

Чл. 87а. (1) Лицето по чл. 2, ал. 1 извършва превозите на товари само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност и за които има:

1. издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност;

2. издаден знак за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС,

и в условията на независимо извършителство с В.С.В. е допуснал причиняване смъртта на повече от едно лице – на М. Б. М. ЕГН:**********, починала на 31.07.2015 г., и на Б.М. Л. ЕГН:**********, починал на 08.01.2016г. - престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3 предл. 3 и 5, б. „б“, предл. 1 и във вр. с чл. 342, ал. 2 НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 и сл. НПК.

Подсъдимият В.С.В. се признава за виновен, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Подсъдимият С.В.В. не може да определи дали е виновен, но признава фактите по обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Защитниците на подсъдимите - адв. М.Р. и адв. Ж.Г. *** считат, че подс. В. В. е нарушил само две правила за движение – по чл. 16, ал. 1 и по чл. 23, ал. 1 ЗДП, а останалите посочени в обвинението норми не се намират в причинна връзка със съставомерните последици. Предлагат деянието на подс. В. да бъде преквалифицирано по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, пр. 3, б.”б” във вр. с ал. 1, б. ”в” НК и при наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства наказанието лишаване от свобода да бъде наложено към минималния предел, като изпълнението му бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. По отношение на подс. Ст. В. се твърди, че не е извършил вменените му нарушения и се иска постановяване на оправдателна присъда.

Прокурорът поддържа обвиненията и предлага на подс. В. В. да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер, предвиден в закона, което да бъде изтърпяно ефективно, а на подс. Ст. В. – наказание към минималния предел с приложение на института на условното осъждане. Счита, че и двамата подсъдими на основание чл. 343 г НК следва да бъдат лишени от правото да управляват МПС за срок от 5 години.

Частните обвинители Т. и М. Л.и – родители на пострадалия Б.М. Л. молят за налагане на максимални наказания. Техните повереници адв. Светослав Михов и адв. Мария Батулова от АК-Русе поддържат обвиненията срещу подсъдимите и предлагат налагане на ефективни наказания лишаване от свобода, наказание лишаване от правоуправление на подс.В., а на подс. В. – лишаване от право да ръководи транспортна дейност.

Частният обвинител П.С.П. – майка и наследник на пострадалата М. Б. М. чрез повереника си адв. Я.С. *** изразява становище на подсъдимите да бъдат наложени наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управляват МПС за максималните предвидени срокове.

Частният обвинител П. Б. Л. – дете и наследник на пострадалия Б.М. Л. чрез своята майка и законен представител В.Ц.Ц. и повереника й адв. А.К. *** поддържа обвинението единствено по отношение на подсъдимия В.В. и моли да бъде осъден, като наказанието лишаване от свобода бъде изпълнено ефективно.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимите, а именно:

Подсъдимият В.В. е водач на моторно превозно средство категориии АМ, В1, В, С1, С и Ткт, съгласно свидетелство за управление на МПС № 282708307, издадено на 26.06.2015г. /т. 2, л. 29 от ДП/. На подс. В. били издадени удостоверение за психологическа годност № 237764 от 29.01.2015 г. и карта за квалификация на водач на МПС № 282708307 от 08.07.2015 г. /т. 5, л. 30, л. 31/. Изпитът за категория С подс. В. В. успешно издържал на 24.04.2015г. /т. 2, л. 14, л. 15/. До този момент на подс. В. било налагано само едно наказание като водач на МПС – по чл.137а ЗДП за неползване на обезопасителен колан /т. 2, л. 13 от ДП/.

С трудов договор № 8/17.07.2015г. подс. В.В. бил назначен на длъжност „Шофьор товарен автомобил“ в „С. – В.“ ЕООД със седалище и адрес на управление на дейност с. Царевци, общ. Аврен, обл.Варненска /т. 5, л. 23 от ДП/. Към датата на сключване на трудовия договор подс. В. не е имал трудов стаж като шофьор.

Собственик на капитала на „С.-В.“ЕООД и негов управител бил бащата на подс. В.В. – подс. С.В.. Предметът на дейност на дружеството включвал транспортна дейност – превоз на пътници и товари в страната и чужбина /т. 5, л. 33/.

„С.-В.“ЕООД имало лиценз № 0150 за международен автомобилен превоз на товари, валиден от 18.09.2012г. до 17.09.2017г. /т. 5, л. 26/. На подс.С.В. било издадено удостоверение № 7030/31.03.2009г. за професионална компетентност за международен автомобилен превоз на товари /т. 5 л. 28/, както и удостоверение за психологическа годност № 153518/09.07.2013г. /т. 5, л. 25/.

С пълномощно от 17.07.2015г. подс.С.В. като управител на „С.-В.”ЕООД упълномощил сина си В.В. да управлява МПС марка “Волво ФХ 16“ с рег. № *** според утвърдения график на фирмата /т. 2, л. 35/. Съгласно Раздел ІІ, т. 1, б.”в” от Инструкцията за предпътен инструктаж на водачи на товарни автомобили, утвърдена от управителя на дружеството подс. В., водачът се допуска до управление на автомобила само при условие, че притежава необходимата професионална квалификация и опит за управление на съответната марка автомобил /т. 5, л. 21 гръб/.

На 31.07.2015 г. около 12 часа подсъдимите С.В. и В.В. ***, за да товарят пшеница от с. Бъзън, обл. Русенска. Подс. В.В. управлявал товарен автомобил самосвал “Волво ФХ16“ с рег. № ***, като към него прикачил ремарке за самосвал „Кесборер Д 17 Б” с рег. № ***.

И двете превозни средства били собственост на „С.-В.“ ЕООД. Товарният автомобил „Волво“ бил преминал периодичен преглед на 29.01.2015 г. и подлежал на технически преглед до 29.07.2015 г. /т. 2, л. 51/. Въпреки, че не бил преминал следващия технически преглед, при издаването на пътния лист на камиона серия А, № 112, на 31.07.2015г. подс. С.В. като механик се подписал, че автомобилът е технически изправен /т. 2, л. 46/.

Подс. С.В. управлявал друг товарен автомобил на дружеството марка „Рено“ с рег № В 8601 СТ и прикачено към него ремарке с рег. № ЕН 7326 ЕХ.

В 13,10 часа на 31.07.2015 г. камионите пристигнали в с. Бъзън, където били натоварени с пшеница.

В 18 часа тръгнали към гр. Варна. В автомобила и ремаркето, управлявани от подс. В.В., били натоварени общо 23960 кг пшеница, видно от товарителница № 368 от 31.07.2015 г./ т. 2, л. 47/. Товарът бил разпределен по равно – по около 12 тона в камиона и ремаркето. Преди да потегли от с. Бъзън, подс. В. не бил почивал 9 последователни часа намалено с 2 часа и 10 минути съгласно Регламент /ЕО/ 561/2006г. Двата автомобила не се движили заедно, като този на подс. Ст. В. се намирал на около километър преди камиона с рамеркето, управлявани от подс. В.В..

Около 18,45 часа подс. В. се движил по път І-2 (гр. Варна - гр. Русе), при км.67+216, на околовръстния път на Разград, след разклона за с. Гецово и бензиностанция „Пътконсулт“. Този участък от пътя бил двупосочен, прав и хоризонтален, с обща ширина от 7,8 метра. Пътната настилка била гладък асфалтобетон, в добро състояние, без повреди и неравности. Платното било разделено чрез единична непрекъсната линия М1 на две ленти с еднаква ширина. В края на този прав участък, вляво от пътя имало пътно отклонение, непосредствено след което започвал ляв завой с възходящ наклон спрямо посоката Русе – Варна. Времето било ясно, настилката - суха, видимостта - нормална за конкретните пътни условия. На правия участък подс. В. увеличил скростта на състава от превозни средства до 86 км./ч.

Пред композицията, управлявана от подс. В., имало два микробуса и един лек автомобил. Най-отпред се движел лек автомобил „Киа СИЙД“, управляван от св. Ц.М., след него бил микробус „Ситроен Джъмпер“, управляван от св. Х.Б., а след него – микробус „Мерцедес Спринтер 312“, управляван от св. В.К.. На правия участък преди левия завой пред св. М. се движел велосипед, управляван от неизвестно лице. Велосипедистът се намирал почти по средата на пътя, поради което св. М. му свирнал с клаксона да се прибере по-надясно, но велосипедистът само погледнал назад и продължил движението си в средата на лентата. Тъй като в насрещната лента имало автомобили и св. М. не можел да изпревари велосипедиста, той започнал да намалява скоростта си и в един момент спрял. След него поетапно спрели и водачите на микробусите.

Подс. В.В. бил твърде близо до движещите се пред него три МПС, когато забелязал, че те започнали да намаляват скоростта си. Не можел да спре своевременно и, за да не ги блъсне, отклонил товарната автокомпозиция в насрещната лента за движение.

В този момент в насрещната лента се движел лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег. № Р 1608 ВН, управляван от Б.М. Л., който пътувал от гр. Варна към гр. Русе. С предната си лява част камионът на подс. В. блъснал лекия автомобил „Тойота“, избутал го извън пътя вдясно по посока на движението му, в тревистата част, и след едно завъртане лекият автомобил се установил в покой. След 20-30 метра и камионът „Волво“ се установил в покой извън пътя в отбивка – земен път.

В лекия автомобил „Тойота РАВ 4” пътували водачът Б. ***, до него на предната седалка седяла съжителницата му св. П.П., а на задната седалка била тяхната дъщеря М. Б. М., на 7 години. След сблъсъка подс. В. слязъл от камиона, отишъл до лекия автомобил и разговарял със св. П.. Другите водачи, които спрели на мястото на произшествието, позвънили на спешен номер 112.

Св. П.П. била без видими наранявания и адекватна. Детето М. М. било починало и тялото му било намерено в багажното отделение на л.а.“Тойота Рав 4“. Водачът на лекия автомобил Б.М. бил в тежко състояние, но дишал. Пристигнал екип на Спешна помощ, който го транспортирал в МБАЛ - Разград. По-късно Б.М. бил преместен в МБАЛ - Варна, където починал на 08.01.2016 г. /т. 3, л. 142/.

В кръвта на подс. В. и на Б. М. не е бил установен алкохол /химически експертизи в т. 1, л. 52, л. 57/.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на трупа на М. М. /т. 1, л. 63 - л. 71/, при огледа и аутопсията върху трупа е установена тежка открита черепно-мозъчна и лицева травма - големи разкъсно-контузни рани с кръвонаседнати и охлузени ръбчета в лявата половина на лицето с ,,минус“ тъкан, в лява челно-теменно-слепоочна област и към дясно, с отслояване на меките тъкани от подлежащите структури; кръвонасядане по вътрешната повърхност на меки черепни обвивки в лява теменна област; подлежащо на кожните рани - открито отзяващо счупване на костите на лицевия и мозъчен череп и комуникация между тях около външният ъгъл на ляво око; липсващи фрагменти от счупването на черепния покрив; разкъсване на твърда мозъчна обвивка с евакуация и размачкване на мозъчно вещество в лява челно-слепоочна област; зацапване с кръв по двете повърхности на твърдата мозъчна обвивка; разлят кръвоизлив под мека мозъчна обвивка и контузионни участъци по повърхностите на големите полукълба; умерено изразен мозъчен оток; дълбоко разкъсване по браздата между големите мозъчни полукълба, както и по основата на големия мозък; кръв във всички мозъчни стомахчета; пръснати вътремозъчни кръвоизливчета в паренхима на големия и малкия мозък; счупвания по основата на черепа вляво, най-изразено предна черепна ямка и фрактурни линии към предна черепна ямка вдясно; кръвонасядане в дясна челна половина и по лигавицата на долна устна с линейни симетрични отпечатъци на режещи ръбове на фронтални зъби; следи от кръвотечение от носа и ушите. Тази тежка открита черепно-мозъчна травма е причина за смъртта на М. М. и е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП.

Съдебно-медицинската експертиза по писмени данни е дала заключение/т. 1, л. 75 - л. 80/, че пострадалият Б. Л. е получил съчетана травма глава – гръден кош – корем – крайници с развили се усложнения и будна кома, което обуславя постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалия.

Съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на трупа на Б.М. Л. /т. 3, л. 51 - л. 62/ е установила комуницираща постравматична хидроцефалия, с оформяне на мозъчен хидром (бистра или розова ксантохромнамозъчна течност в субдуралното пространство), гноен менингоенцефалит /възпалителни процеси в меките черепни обвивки и мозъчното вещество/, некротични промени в мозъчното вещество, ивица на счупване на лява пирамидна кост на черепната основа, сепсис - двустранна гнойна бронхопневмония, катаралногноен бронхит, перибронхит, гноен плеврален излив, септична слезка, сепсис, оток на белите дробове и мозъка, венозен застой във вътрешните органи, умерено изразена коронаросклероза, състояние след тежка черепно-мозъчна травма с първична стволова увреда, тежка травматична субарахноидална хеморагия, контузия на мозъка и мозъчния ствол тежка степен, травматичен шок, счупване на лява зигоматична кост и ляв максиларен синус, счупване на черепната основа, състояние след вентрикулопункция по Фразие и регулируема клапна система за хидроцефалия по Codman Hakim, пролежни (декубитални), пролежна рана по тилната област на главата, пролежни рани в кръстна и седалищна област, в областта на двете бедра и петите на ляво и дясно ходило.

Експертизата заключава, че причина за смъртта на Б.М. Л. е тежката черепно-мозъчна травма, обусловила развитието на менигоенцефалит - гнойно възпалителни процеси в меките мозъчни обвивки, мозъчното вещество с некроза на мозъчния паренхим, мозъчен хидром, двустранната гнойна бронхопневмония, довели в съвкупност до развитието на сепсис - навлизане на болестотворни причинители в кръвното русло, която е и непосредствената причина за смърт. В хода на своята еволюция тежката черепно-мозъчна травма се е усложнила с развитието на посттравматична хидроцефалия, двустранна бронкопневмония, менингоенцефалит, сепсис, вкл. тромбоза на вените на десния крак. В този смисъл между травматичните увреждания - тежката черепно-мозъчната травма, гръдна и коремна травми, настъпилите усложнения от тяхното възникване, като резултат от настьпилото ПТП и смъртния изход е налице пряка причинно - следствена връзка.

По делото е била назначена автотехническа експертиза /т. 1 л. 84 – л. 103/, която е дала заключение, че:

Сблъсъкът между т.а. ,,Волво FH16“ с peг. № B 1784 СР и л.а.,,Тойота РАВ4“ с рег. № P 1608 ВН е настъпил вдясно извън пътното платно, считано спрямо посоката гр. Варна - гр. Русе, и по-конкретно върху затревената част на десния банкет.

Скоростта на т.а.,,Волво FH16“ с peг. № *** непосредствено преди ПТП е била 86 км/ч, а в момента на сблъсъка - 35,8 км/ч.

Скоростта на л.а.,,Тойота РАВ4“ с рег. № P 1608 ВН в момента на сблъсъка е била 77,3 км/ч.

Механизмът на настъпване на ПТП е описан от вещото лице по следния начин: На 31.07.2015 г. около 18:50 часа по път I-2 от гр. Русе към гр. Варна се е движила товарна автокомпозиция, състояща се от т.а.,,Волво FH16" с peг. № B 1784 СР и прикачено към него самосвално ремарке „Кесборер“ с peг. № B 6150 ЕК, управлявана от В.В.. Автокомпозцията е била натоварена с 24 тона пшеница в насипно състояние, приблизително по около 12 т в автомобила и ремаркето. Пред товарния автомобил се е движил микробус „Мерцедес Спринтер 312“ с рег. № НН 318 А, управляван от В.М.К., пред микробуса се е движил друг микробус „Ситроен Джъмпер" с прикачено към него туристическо ремарке, управляван от Х.Д.Б., а пред него се е движил л.а. „КИА Сиид" с peг. № BP 1936, управляван от Ц.Л. М.. В близост до мястото на ПТП, движещите се в тази последователност автомобили, настигат велосипедист, пътyващ в същата посока. Поради интензивното несрещно движение и поради колебливото поведение на велосипедиста, движещите се след него автомобили не са могли да го изпреварят и последователно започват да намаляват скоростта си и, когато го настигат, първият от тях е принуден да спре. Водачът на товарната автокомпозиция, която е била четвърта поред след велосипедиста, се е движила със скорост 86 км/ч, когато предприема аварийно спиране. Поради недостатъчната дистанция между т.а. „Волво FH16“ и движещия се пред него микробус „Мерцедес Спринтер 312“, водачът В.В. преценява, че има опасност да го блъсне отзад. Въпреки предприетото аварийно спиране опасността от сблъсък в движещото се пред него МПС остава и след като преценява, че няма възможност за друга по-безопасна маневра, В. прекратява спирането и завива наляво, като навлиза в лентата за насрещно движещи се ППС.

По същото време и по същия пътен участък, но в обратна посока, се е движил л.а.,,Тойота РАВ4“ с peг. № P 1608 ВН, управляван от Б.М. Л.. В автомобила освен водача, на предната дясна седалка е пътувала съпругата му П.С.П., а на задната седалка - дъщеря им М. Б. М.. Възприемайки опасност от челен сблъсък с т.а.,,Волво FH16“ с peг. № B 1784 СР, Л. се насочва плътно в дясната за него част на пътното платно, а когато преценява, че сблъскът е неизбежен, напуска пътя от същата страна и след като пресича прилежащото пътно отклонение, навлиза върху десния затревен банкет, където се осъществява удар с товарния автомобил. Ударът е с леви врати, като се достигне до задния ляв калник. По отношение на товарния автомобил ударът е челен, в предния ляв ъгъл на кабината, като са засегнати предното ляво колело (спукана гума и увредено окачване), предната броня, предните ляв фар и мигач, предната маска, лявата степенка и секторната кутия на кормилната уредба. След удара т.а.,,Волво FH16“ с peг. № B 1784 СР се отклонява още наляво, като навлиза по прилежащото пътно отклонение където спира, а л.а. „Тойота РАВ4“ с peг. № P 1608 ВН се завърта надясно (по пocoкa обратна на часовата стрелка), около вертикалната си ос и едновременно с това се придвижва постъпателно напред по дясната за него крайпътна площ, отклонявайки се още малко надясно, след което се установява в спряно положение по начина, указан в огледния протокол и скицата към него.

Според автоексперта основната причина за настъпване на разглежданото ПТП е, че при управление на товарната автокомпозиция, състояща се от т.а.,,Волво FH16“ с peг. № B 1784 СР с прикачено към него самосвално ремарке „Кесборер“ с peг. № B 6150 ЕК, по път с две ленти за насрещно движение, водачът В.С.В. е пресякъл единичната осева линия М1 и е навлязъл внезапно в лентата за насрещно движещите се ППС, като по този начин е създал опасност от възникване на ПТП. Това поведение на водача се дължи на обстоятелството, той не е спазил необходимата безопасна дистанция от движещото се пред него МПС, което не му е позволило да спре безконфликтно след него. Неправилната преценка за безопасната дистанция се дължи на липсата на правоспособност на В. за управление на тежкотоварен автомобилен състав, при който спирачният път (опасната зона на спиране) е относително по-голям отколкото при леките и лекотоварните автомобили. Отделно от това В. е придобил скоро преди да възникне процесното ПТП (преди около 2 - 3 месеца) правоспособност за управление на товарени автомобили с допустима максимална маса над 3,5 т. (категория „С“), т.е. е имал малък опит като водач на товарен автомобил.

При конкретната пътно-транспортна обстановка, т.а.,,Волво FH16“ с peг. № B 1784 СР е попадал в опасната зона на спиране на л.а.,,Тойота РАВ4“ с peг. № P 1608 ВН, което означава, че водачът Б.М. Л. е нямал техническа възможност да избегне сблъсъка с т.а.,,Волво FH16“ чрез аварийно спиране. Ако л.а.,,Тойота РАВ4“ с рег. № P 1608 ВН е запазил праволинейната си траектория на движение, този извод остава същият, тъй като отклонението му преди сблъсъка вдясно е неголямо (около 6°) и ударът по отношение на товарния автомобил е в предната лява част на кабината.

На досъдебното производство е била извършена тройна автотехническа експертиза /т. 3, л. 69 – л. 77/, която не е могла да отговори на въпроса дали ако товарният автомобил Волво с рег.№ *** по същото време и при същите обстоятелства се е движил без прикаченото към него ремарке, е могъл да спре при възникнала опасност без да навлиза в лентата за насрещно движение. За целта е следвало да се знае мястото, където е бил спрял автомобилът „Мерцедес Спринтер“, но по делото няма такива данни. Експертите са установили, че опасната зона за спиране на товарен автомобил „Волво” за скорост на движение 86 км/ч е 93,1 м и времето, за което т.а. „Волво” може да спре аварийно при конкретните условия, е 6,19 cek. Минималната безопасна дистанция между попътно движещи се превозни средства, при движение с еднакви скорости, в конкретната пътнотранспортна ситуация е: за състава от превозни средства - товарен автомобил Volvo FH16 и прикачено към него самосвално ремарке Kassbohrer - 52,44 м, а за товарен автомобил Vo1vo FH16 - 45,5 м. Минималната безопасна дистанция между попътно движещи се превозни средства, когато скоростта на задното превозно средство е по-висока, в конкретната ситуация е: за състава от превозни средства - 65,1 м, а само за товарния автомобил - 61,5 м.

На въпроса какви е следвало да бъдат правилните действия на водача на товарния автомобил експертите отговарят, че задълженията на водачите на МПС при възникване на опасност за движението са регламентирани в Закона за движение по пътищата, като коментарът на правилата за движение по пътищата е извън компетентността на автотехническите експерти.

Резултатите от изследването показват, че ако В.С.В. е спазвал минималната безопасна дистанция между попътно движещи се превозни средства и ако при възникване на опасност за движението е предприел своевременно мерки да започне спиране на управлявания от него състав от превозни средства (т.а. Волво) би имал техническа възможност да предотврати съприкосновение с движещите се пред него други автомобили.

Изложените фактически положения се признават от подсъдимите В. и В., и убедително се потвърждават от гласните, писмените и веществените доказателства от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Заключенията на посочените експертизи като неоспорени, компетентни и обосновани се възприемат от съда изцяло.

Обстоятелствата относно правоспособността на подс. В. В. като водач на МПС и на подс. Ст. В. като лицензиран превозвач, трудовите правоотношения между тях и начина, по който е било осъществено пътуването на В., са доказани от посочените по-горе писмени доказателства в т.2 и т.5 от ДП, както и от вещественото доказателство – тахографски лист от 31.07.2015г.

Времето на настъпване на произшествието е доказано от показанията на св. В.Т. /т.1, л.40/ и от справката за постъпилите сигнали на ЕЕН 112 /т.2, л.12/.

Мястото на настъпване на произшествието и състоянието на пътя е установено от писмени доказателства - протокол за оглед на ПТП и фотоалбума към него /т.1, л.6-л.22/, копия на заверени чертежи за участъка от пътя /т.2, л.3-л.10/, както и от гласните доказателства.

Причините и механизма на произшествието са изяснени от автотехническите експертизи, а последиците от деянието – от съдебно-медицинските експертизи.

Описаната фактология се доказва и от показанията на свидетелите Н.К. /т.1, л.27/, П.П. /т.1, л.28/, В.К. /т.1, л.36/, Х.Б. /т.1, л.38/, В.Т. /т.1, л.40/, Х.Х. /т.1, л.42/, Д.П. /т.1, л.44-л.46/, С. М.а /т.1, л.48/, Ц.М. /т.1, л.49/, Л. М. /т.1, л.50/, П.Ц. /т.3, л.40-л.41/, Г.Г. /т.3, л.44-л.45/, М.Д. /т.3, л.48-л.49/.

Доказателствената съвкупност не съдържа противоречия по съществените елементи от предмета на доказване. Всички гласни и писмени доказателства са еднопосочни и взаимодопълващи се.

Пред съда се твърди, че след произшествието подс. В. В. е оказал съдействие на пострадалата П.П. и е облекчил Б. Л.. Това твърдение се опровергава от показанията на св. П. П. /т. 1, л. 30/. Тя е разказала, че след удара свалила колана си, отворила вратата, блъскайки я отвътре с крака, излязла на пътя и започнала да крещи за помощ. После правила изкуствено дишане и сърдечен масаж на Б.Л., и притискала раните му. След това разговаряла с момчето, което признало, че е убило хората. Св. В.Т. е дала показания, че момчето се опитвало да помогне с каквото може. Съдът приема, че помощта му не е била насочена нито към св. П. П., нито към Б. Л..

Подс.С.В. е на 41 години, женен е, има две деца. Осъждан е, но е бил реабилитиран по право

Подс. В.В. е на 20 години, не е женен, не е осъждан. Работи като шофьор в Община-Белослав. Видно от характеристиката от Кмета на Община-Белослав, В. е показал висока дисциплина, коректност и точност при изпълнение на трудовите си задължения. Винаги е колегиален, отзивчив и любезен. Ползва се с добро име сред колегите и познатите си.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Безспорните фактически обстоятелства по делото, които са и доказателствено обезпечени, налагат несъмнения извод, че на 31.07.2015г. около 18,50 часа подс. В.В. е управлявал състав от превозни средства в нарушение на правилата по Закона за движение по пътищата /ЗДП/, като нарушаването на част от тези правила е довело до настъпване на разглежданото произшествие.

Подс. В.В. е управлявал автокомпозиция категория С+Е със скорост 86 км/ч, която е била по-висока от максимално разрешената от 70 км/ч извън населено място за тази категория, съгласно чл.21, ал.1 ЗДП. Поради високата скорост подс. В. не е могъл да поддържа безопасна дистанция спрямо движещите се пред него МПС, с което е нарушил задължението по чл. 23, ал. 1 ЗДП да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Поради високата скорост и липсата на разстояние, което да му даде възможност да спре, подс. В. напуснал своята лента за движение и преминал в насрещната в разрез с правилото на чл.16, ал.1, т.1 ЗДП, което му забранява на пътно платно с двупосочно движение да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. След като навлязъл в насрещната лента за движение, ударил насрещнодвижещия се лек автомобил „Тойота РАВ 4”. В резултат от удара пътуващите в лекия автомобил Б. Л. и М. М. получили тежки травматични увреждания, от които настъпила смъртта им.

Подс. В. не е имал правоспособност да управлява състав от превозни средства категория СЕ. Той няма свидетелство за управление на състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория С и ремарке с допустима максимална маса над 750 kg, а и не е бил навършил минималната възраст от 21 години, за да може да управлява такава товарна композиция.

Формата на вината на подс. В. е несъзнавана непредпазливост. Като правоспособен водач на МПС, макар и без категория СЕ, той познава правилата за движение по пътищата и съзнателно ги е нарушил, а съставомерните последици не е предвиждал, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди.

По този начин се доказва наличието на обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, предл. 3 и 5, б. „б“, предл. 1 във вр. с ал. 1, б. “в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Съдът счита, че настъпилият общественоопасен резултат е в пряка причинна връзка единствено с нарушаване на правилата по чл.16, ал.1, т.1, чл.21, ал.1 и чл. 23, ал. 1 ЗДП. За останалите нарушения, за които му е повдигнато обвинение, подс. В. не следва да носи отговорност.

В обвинителния акт е инкриминирано нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП, съгласно който всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Това е обща норма, несъдържаща конкретно задължение, чието неспазване да се намира в пряка причинна връзка с общественоопасните последици.

Чл. 20, ал. 1 ЗДП въвежда общото изискване за водачите да контролират непрекъснато управляваните превозни средства – да упражняват технически контрол, да следят състоянието на пътя, поведението на останалите участници в движението и да не отклоняват вниманието си. В случая подс. В.В. е изпълнил тези задължения и не е загубил контрол върху автокомпозицията. Тя се е превърнала в опасност за движението не поради неосъществен контрол от страна на подсъдимия, а поради липса на безопасна дистанция и поради преминаването в насрещната лента за движение.

В чл. 20, ал. 2 ЗДП се съдържат две правила за съобразена скорост. Първото задължава водачите при избиране на скоростта на движение да съобразяват предвидимите опасности – атмосферни условия, релеф на местността, състояние на пътя, товар и др., а второто - да намалят скоростта или да спрат при поява на непредвидими опасности. По делото е доказано, че подс. В. се е движел с превишена скорост, която винаги е несъобразена. Затова едновременното приложение на разпоредбите на чл.20, ал.2 ЗДП и чл.21 ЗДП е несъвместимо. Когато едновременно са нарушени общите правила за безопасност на движението по чл.20, ал.2 ЗДП и специалните по чл.21 ЗДП, наказателната отговорност се носи за нарушението на специалната норма. В този смисъл са Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, Решение № 84 от 21.02.2007г. на ВКС по н.д. № 791/2006г., ІІІ н.о., Решение № 5 от 01.02.2012г. на ВКС по н.д. № 2900/2011г., ІІ н.о. и Решение № 372 от 11.07.2012г. на ВКС по н.д. № 1945/2011г., І н.о.

Несъмнено подс. В. е нарушил разпоредбите на чл. 150, чл. 150а, ал. 1 и ал. 2 и чл. 151, ал. 1, т. 8 ЗДП, тъй като не е отговарял на изискванията за правоспособност за управление на МПС категория С+Е, не е притежавал свидетелство за управление, валидно за тази категория и не е имал необходимата минимална възраст. Но тези обстоятелства са взети предвид при квалификацията на деянието по чл. 343, ал. 3, пр. 5 НК. Съдебната практика е еднопосочна в разбирането, че не е допустимо едни и същи нарушения веднъж да са част от бланкетния състав на престъплението и втори път – като по-тежка квалификация /Решение № 225 от 15.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 622/2015 г., I н. о., Решение № 356 от 1.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 954/2015 г., I н. о., Решение № 392 от 10.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1255/2015 г., III н. о./.

По изложените съображения съдът оправда подс. В. по обвинението за нарушаване на правилата по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДП, чл. 150 ЗДП, чл. 150а, ал. 1 и ал. 2, т. 11 ЗДП и чл. 151, ал. 1, т. 8 ЗДП.

Съдът не споделя аргументите на защитника адв. М. Р., че инцидентът не бил настъпил поради това, че подс. В. В. няма правоспособност да управлява товарен автомобил с ремарке. Последиците са налице поради виновното нарушаване на посочените три правила за движение, а фактът, че подс. В. не е бил правоспособен да управлява състав от превозни средства квалифицира деянието. Липсата на правоспособност за упражняване на определена дейност винаги поставя в опасност живота и здравето на хората, поради което е предвидена като квалифициращо обстоятелство. Няма значение дали деецът фактически притежава уменията да извършва съответната дейност. След като подс. В. В. не е провел обучение за категория СЕ и не е издържал изпит за придобиване право да управлява състав от превозни средства от тази категория, но е управлявал такъв, той следва да отговаря по чл. 343, ал. 3, пр. 5 НК. С оглед на това неуместна е тезата на защитата, че ударът би бил неизбежен, дори ако товарният автомобил се е движел без ремарке, в който случай подс. В. би имал правоспособност.

Защитата на подс. В. не оспорва, че има превишаване на скоростта, но възразява срещу наличието на причинна връзка с инцидента. Съдът подчертава, че двете нарушения по чл. 21, ал. 1 ЗДП и по чл. 23, ал. 1 ЗДП са взаимосвързани, като първото е обусловило второто. Неспазването на режима на скоростта е довело до невъзможност водачът да изпълни задължението си за безопасна дистанция. В Решение № 106 от 19.III.1984 г. на ВС по н. д. № 77/84 г., III н. о. е прието, че принудителното навлизане в насрещна лента за движение, за да се избегне удар в движещо се отпред превозно средство, е нарушение на безопасната дистанция и на режима на скоростта. Връзката между двете нарушения е обсъдена и в Решение № 234 от 23.VI.1988 г. по н. д. № 241/1988 г., ВК, съгласно което при избора на дистанцията водачът следва да се съобрази със скоростта на превозното средство пред него и тази на управлявания от него автомобил. В случая подс.В.В. е превишил максимално допустимите стойности на скоростта, поради което не е могъл да осигури достатъчно разстояние между управлявания от него състав от превозни средства и преднодвижещия се автомобил, създал е опасност от сблъсък с него, след което е предприел непозволеното пресичане на непрекъснатата лента М1 и е предизвикал сблъсъка с насрещнодвижещия се автомобил. Самостоятелно нарушението по чл. 21, ал.1 ЗДП не е довело до произшествието, но е предпоставило нарушението по чл.23, ал.1 ЗДП. Ако подс. В. беше спазил изискването за движение с разрешена скорост, той би могъл да поддържа безопасна дистанция и тогава нямаше да изпадне в критична ситуация и да предприема следваща неправомерна маневра.

Общественоопасните последици – смъртта на Б. Л. и М. М. са резултат и от виновното поведение на подс. С.В., който ги е съпричинил в условията на независимо извършителство с подс. В.В..

Подс. Ст. В. има качеството на служител по транспорта, който отговаря за безопасната експлоатация на превозните средства. Той е собственик на товарния автомобил и прикаченото към него самосвално ремарке, които е управлявал подс. В.В. на 31.07.2015 г. Подсъдимият В. е едноличен собственик на капитала и управител на „С. В.” ЕООД, което е лицензирано да осъществява обществен превоз на пътници и товари, и реално е осъществявало такъв. Транспортната дейност в същото дружество е била ръководена от подс. Ст. В., който на 31.07.2015г. лично е разрешил излизането на товарния автомобил с водач подс. В., отразявайки в пътния лист, че водачът е годен да управлява. Подс. В. не е имал правоспособност да управлява състав от превозни средства категория СЕ и не е бил навършил изискуемата възраст от 21 години. Като негов баща и работодател подс. Ст. В. е знаел това, но въпреки това е разрешил движението му, с което е нарушил чл.7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, изискващ лицензираните превозвачи да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст и правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория. В нарушение на това правило за безопасно движение подс. В. е разрешил излизането на неправоспособен водач на пътя, като е допускал, че той може да причини произшествие и като резултат от него – смърт на други участници в движението.

Така от обективна и субективна страна се обосновава съставомерност по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, предл. 3, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 2 НК.

В изпълнение на задълженията си по чл. 301, ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, съдът приема, че правната квалификация на деянието на подс. Ст. В. е именно по чл.343 НК, а не по чл.123 НК, въпреки сходството на обективните признаци на двата състава. Съгласно т. 7 от ППВС № 6/69 г. наказателна отговорност за престъпления по чл.123, ал.1 НК носят онези лица, които не са субекти на престъпление по чл.343 НК. По смисъла на т. 1, б. ”б” от ППВС № 1/83г. субекти на престъпленията по чл.342, ал.2 НК са лицата, на които по надлежния ред е възложена дейност по транспорта, която включва права и задължения за ръководене и контрол. Несъмнено подс. Ст.В. е лице, което извършва и контролира транспортна дейност. За да квалифицира деянието му като престъпление по транспорта, съдът взима предвид и становището на ВКС, изразено в Решение № 326 от 21.10.2015 г. по н. д. № 746/2015 г., II н. о., НК, в което допуснато нарушение на Закона за автомобилните превози е преценено като реализиращо състава на престъпление по чл.343 НК, а не по чл.123 НК.

В бланкетната диспозицията на обвинението срещу подс. Ст. В. са включени и други норми, които не са нарушени от този подсъдим или неспазването им е неотносимо към общественоопасния резултат.

Разпоредбата на чл. 147, ал.1 ЗДП установява задължителен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства, който съгласно ал. 3, т. 4 за управлявания от подс. В. В. товарен автомобил следва да бъде на всеки 6 месеца. По силата на чл.87а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, превози на товари са допустими само с превозни средства, за които има издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност и издаден знак за преминат такъв преглед. Безспорно управляваният от подс. В. В. товарен автомобил „Волво“ е подлежал на задължителен технически преглед до 29.07.2015 г., не е преминал такъв и на 31.07.2015г. с него е бил извършен превоз без да има издадено валидно удостоверение и съответен знак. Тези нарушения обаче не са причина за настъпване на престъпните последици. По делото не е доказана техническа неизправност, която да е предизвикала произшествието. А и обвинителният акт не съдържа такова фактическо положение, както правилно отбелязва защитникът адв. Р..

Нормите на чл. 150 и чл. 150а, ал. 1 и ал. 2, т. 11 ЗДП, коментирани по-горе, са относими към липсата на правоспособност от подс. В. В.. Подс. Ст. В. не е техен адресат и не следва да отговаря за нарушаването им.

Чл.7а, ал.1 от Закона за автомобилните превози създава задължение за лицензираните превозвачи да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността. „С.-В.“ЕООД има валиден лиценз за международен автомобилен превоз на товари – факт, посочен в обвинителния акт, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение по чл.7а, ал.1 ЗАП. Освен това липсата на лиценз не е обуславяща произшествието.

Чл. 7б, ал. 1 ЗАП задължава подс. Ст. В. като лицензиран превозвач да осъществява превоз на товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на МПС категория C+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. Вярно е, че подс. В. В. не е имал карта за такава квалификация, но след като е неправоспособен, той не би могъл да има съответната карта. Неговата неправоспособност поглъща и това обстоятелство, поради което подс. Ст. В. не следва да носи отговорност за отделно нарушение по чл.7б, ал. 1 ЗАП.

Няма извършено нарушение по чл. 87, т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, изискващ водачът на автомобил за обществен превоз на товари да притежава свидетелство за управление, валидно за съответната категория МПС. Подс. Ст. В. има правото да управлява МПС категория СЕ. Ако обвинението има предвид, че подс. В. не е притежавал свидетелство за управление за категория СЕ, то посочването на чл. 87, т. 1 от Наредба № 33 е напълно излишно предвид посочените норми на ЗДП.

Поради това съдът счете, че не е налице неизпълнение на вменените с горните норми задължения, респективно не са налице такива елементи от обективната страна на престъплението по чл. 343 във вр. с чл. 342 НК и оправда подс. Ст. В. по обвинението в тази му част. Съдът призна подсъдимия за невинен и по обвинението по чл. 343, ал. 3, пр. 5 НК, тъй като самият В. има необходимата правоспособност.

Съдът преценява като неоснователен довода за несъставомерност на деянието, поддържан от защитника адв.Р., основан на незнанието на подс. Ст. В., че синът му е напуснал базата с ремарке. Преди започване на всеки превоз водачът поставя в тахографа тахографски лист, върху който нанася данни за регистрационните номера на превозните средства, с които извършва превоза. В този лист, приложен като веществено доказателство по делото, подс. В. е вписал, както регистрационния номер на товарния автомобил, така и номера на ремаркето, което е аргумент за едновременно отпътуване на двете превозни средства. Наред с това, подсъдимите са били заедно при товаренето на камионите в с.Бъзън и заедно са тръгнали обратно в посока към гр.Варна. Т.е. вън от всякакво съмнение подс. Ст. В. е знаел, че синът му управлява товарен състав, категория С+Е, за което няма нужната правоспособност. Дори в този най-късен момент - на тръгването от с.Бъзън - подс. В. е могъл да го спре подс. В. и да предотврати произшествието.

Алтернативната теза, че е налице нарушение от страна на подс. Ст. В., но то не било резултирало в съставомерни последици, също е несъстоятелна. Подс. В. е бил длъжен и е могъл да прецени, че движението от неправоспособен е опасно и може да доведе до фатални последици, но е възложил превоза на подс. В., като по този начин самостоятелно е съпричинил настъпилия общественоопасен резултат.

Съдът реализира наказателната отговорност на подсъдимите с налагане на наказания лишаване от свобода в пределите по чл. 343, ал. 3, б. ”б”, пр. 1 НК, като съобрази редакцията на текста към момента на извършване на деянията преди изменението с ДВ, бр.74 от 26.09.2015г., когато предвиденото наказание е било от 3 до 10 години.

При определяне на неговия размер по отношение на подс. В.В. съдът взе предвид като смекчаващи отговорността му следните обстоятелства: самопризнанието, направено още в хода на досъдебното производство, демонстрираното разкаяние, чистото му съдебно минало, младата му възраст, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни. Съдът не приема за облекчаващ фактор оказаното съдействие на пострадалите след деянието, тъй като счете такъв факт за недоказан, съображения за което бяха изложени по-горе.

Като отегчаващи отговорността на подс. В. В. обстоятелства съдът отчете нарушаването на три правила за движение, наличието на два квалифициращи престъплението признаци, факта, че е причинена смърт на един млад мъж и неговото малолетно дете, както и че поведението на подс. В. е създало реална опасност да настъпят вредни последици за водачите на множеството други МПС пред него. Съдът счита за отегчаващо и посоченото от повереника на частните обвинители адв. Батулова обстоятелство, че подс.В. осъществявал превозната дейност по занятие. Характерът на професионалната заетост на дееца също влияе върху индивидуализацията на наказателната отговорност, когато деянието е извършено при упражняване на професията.

При този баланс на релевантните обстоятелства съдът определи наказанието лишаване от свобода под средния предвиден размер към минимума, а именно 5 години. В този размер ще се постигне изискуемото предупредително и възпитателно въздействие на наказанието. Ще бъде удовлетворена и генералната превенция. Съгласно чл. 58а, ал. 1 НК съдът намали определеното наказание с една трета и наложи окончателно наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. Поради това, че размерът на наказанието надхвърля 3 години, институтът на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК е неприложим. По силата на чл.59, ал.1 ЗИНЗС подс. В. В. следва да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип, тъй като наказанието се налага за престъпление, извършено по непредпазливост. А съгласно чл.61, т.3 ЗИНЗС първоначалният режим следва да е общ.

Като представя списък с „потвърдителни” решения на ВКС с прилагане на чл.66, ал.1 НК при причинена смърт при ПТП на повече от едно лице, защитникът на подсъдимите адв. Р. предлага определяне на наказанието лишаване от свобода в такъв размер, щото да бъде възможно условно осъждане. Съдът не може да удовлетвори такава претенция. Първо, законодателят в чл.35, ал.2 и чл.54 НК установява начина на определяне на наказанието. Не е допустимо неговият размер да се поставя в зависимост от възможността за условно осъждане. Второ, не е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, за да се наложи наказание към минималния предел и евентуално изпълнението му да се отложи. Трето, зловеща е статистиката, че най-богатата съдебна практика в последните години е по съставите по чл.343 НК. Обществената опасност на тези престъпления все повече се засилва. Предприемат се редица законодателни промени на НК и на ЗДП, въпреки които траспортната престъпност не намалява. Както е указано в Решение № 278 от 5.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 533/2012 г., III н. о., НК, прилагането на института на условното осъждане при аргументираната позиция за актуалния облик и динамика на извършените неправомерни деяния по чл. 343 НК от водачи, управляващи моторни превозни средства с несъобразена или превишена скорост, поражда реална опасност същият да бъде възприет като безнаказаност. И на последно място, съществуват и решения на ВКС, потвърждаващи съдебни актове, с които са налагани ефективни наказания за смърт по непредпазливост на две лица. Примерно Решение № 135 от 2.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 454/2016 г., II н. о., НК, Решение № 497 от 12.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1562/2014 г., II н. о., НК и други.

По отношение на подс. С.В. съдът прецени като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, неговата трудовата и социална ангажираност като работещ баща на две деца, едното от които непълнолетно. Отговорността му се смекчава и от факта, че е нарушил само едно правило за безопасно движение. Като изключително отегчаващо обстоятелство съдът приема проявената крайна безотговорност от подс. В., който е допуснал на пътя неопитен и твърде млад водач - подс. В. не е бил навършил 20 години. Подс. В. е нарушил и собствените си правила по утвърдената от него Инструкция за предпътен инструктаж на водачи на товарни автомобили. Въпреки своята житейска зрялост и професионален опит, е поставил в опасност живота на собственото си дете, а чрез него – и на много други участници в движението. Съдът взима предвид и множеството административни нарушения на правилата за безопасен превоз, извършени от В., които макар да не са довели до настъпване на произшествието, завишават личната му обществена опасност. На фона на увеличаващите се пътно-транспортни произшествия, при които се причинява смърт, за всяко престъпление от този вид се следва такова наказание, че да се отговори и на обществените очаквания за справедливост.

С оглед на горното съдът определи на подс. Ст. В. наказание лишаване от свобода в размер на 5 години, което счете за съответно на характера и тежестта на престъплението, и за достатъчно за реализиране целите по чл. 36 НК. Съгласно чл.58а, ал.1 НК този размер се редуцира с една трета, при което окончателното наказание е от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. Съобразно чл.59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.

Императивната норма на чл.343г НК създава задължение за налагане на подсъдимите и на наказания лишаване от право да управляват МПС. Съобразно изискванията по чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 и ал.3 НК и с оглед тежестта на общественоопасния резултат съдът определи срок на лишаването от правоуправление 5 години и за двамата подсъдими. Съдът не уважи искането на повереника на частните обвинители Л.и – адв.Батулова на подс. Ст. В. да се наложи наказание лишаване от право да ръководи транспортна дейност предвид обстоятелството, че търговската му дейност е източник на доходи за семейството му и за работниците в „С.-В.” ЕООД.

На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимите следва да понесат направените на досъдебното производство разноски, които съдът им разпредели по равно.

По вещественото доказателство лек автомобил „Тойота РАВ 4” съдът ще се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр.1 НПК.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

СЛ