МОТИВИ към Присъда № 52/25.10.2016 г. по НОХД № 255/2016 г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу А.И.А., ЕГН **********, който е обвинен в това, че през периода от 30.11.2009г. до 13.01.2010г., в гр. Разград, като собственик, управител и представляващ „ИСПЕРИХ ГРУП“ ЕООД - с. Подайва общ. Исперих, обл. Разград, ул. „Дунав“ №30, ЕИК:116592063, в условията на продължавано престъпление и на посредствено извършителство с Н.М.Т. ЕГН:********** - за подадена СД по ЗДДС с входящ №17000957990/13.01.2010 г., и като данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗДДС-

Чл. 3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - данък върху добавена стойност в размер на 7000 лева, като потвърдил неистина относно наличието на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС – Чл. 12. (1) Облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.,

в подадена пред ТД на НАП – гр. Варна, офис Разград, Справка –декларация за данък върху добавената стойност с вх. №17000957990/13.01.2010г., по описа на ТД на НАП, офис Разград, която се изисква по силата на закон - Чл. 125. (1) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б,

относно стойността на получена доставка и данъчния кредит по данъчна фактура с № 42/30.11.2009г., издадена от ЕТ „Джорджи 09 Г. И.“*** ;

-Използвал документи с невярно съдържание-данъчна фактура с №42/30.11.2009г., издадена от ЕТ „Джорджи 09 Г. И.“*** и дневник за покупки към Справка–декларация за данък върху добавената стойност с вх. №17000957990/13.01.2010г. по описа на ТД на НАП, офис Разград, в които удостоверил, че „Исперих груп“ ЕООД - с.Подайва, е получател по данъчна фактура с №42/30.11. 2009 г., издадена от ЕТ „Джорджи 09 Г. И.“***, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите;

-Приспаднал, в нарушение на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - Чл. 68. (1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:

1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;

(2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

Чл. 69. (1) Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:

1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;

Чл. 70. (5) Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Неследващ се данъчен кредит като в Справка–декларация за данък върху добавената стойност с вх. № 17000957990/13.01.2010г. по описа на ТД на НАП, офис Разград, в клетка 40 включил такъв, в размер на 7000 лева - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК

Наказателният процес в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

Подсъдимият А.И.А. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Неговият защитник адв. Е.С. *** моли за осъждането му на минимално наказание лишаване от свобода с приложение на института на условното осъждане.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, което да бъде намалено при условията на чл.58а, ал.1 НК, и изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години.

Гражданският ищец Министъра на финансите като представляващ Държавата чрез ТД на НАП-Варна моли да му бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди от престъплението в размер на 7 000 лв, ведно със законната лихва от довършване на деянието до окончателното изплащане.

Разградският окръжен съд приема за установена фактическата обстановка, изложена в в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, а именно:

С Решение от 19.12.2007 г. по ф.д. № 751/2007 г. на ОС - Разград е регистрирано „Исперих груп“ООД със седалище и адрес на управление гр. Исперих, ул. „В.Левски“ № 67. Съдружници са били няколко лица, измежду които и подс. А.. С акт за регистрация № 17042090015001 от 20.05.2009 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС в НАП-Разград. В началото фирмата имала намерение да извършва строително монтажни работи и да участва в провеждани обществени поръчки. Дружеството било обслужвано счетоводно от ЕТ „Никол -Николина Томова“ със собственик св. Николина Томова.

До средата на 2009г. дружеството не било много активно.

На 26.08.2009 г. фирмата била преобразувана в ЕООД „Исперих груп“, като подс. А. изкупил дяловете на другите съдружници. От този момент всички фактури, договори за наети лица, ордери и други счетоводни документи при счетоводителката Томова, започнал да носи именно подс. А.. Св. Томова разполагала с електронен подпис и подавала съответните справки за оборот и по ДДС в НАП – Разград по електронен път.

През м. септември - октомври 2009 г. „Исперих груп“ ЕООД участвало в малка обществена поръчка на Община - Венец за частичен ремонт на СОУ - с. Венец и ОУ - с. Ясенково. На 15.10.2009 г. бил сключен договор с Община - Венец на обща стойност 122 706, 65 лева с включен ДДС /т. 2, п.7, л.159/. Същия ден Община - Венец превела по сметка на дружеството авансово половината от сумата по фактура № 2/15.10.2009г. – 61 353,32 лева с ДДС /т. 2, п. 7, л. 158/. Наетите работници извършили ремонт в двата обекта и те били приети на 12.11.2009 г. като завършени. За останалата сума по ремонта подс. А. издал фактура № 6/17.11.2009 г., след което сумата по нея в размер на 61 353,33 лева с ДДС била преведена по банков път.

Тъй като подс. А. получил значително по-голяма сума от стойността на извършената работа, се сдобил с фактура № 42/30.11.2009 г., издадена от ЕТ „Джорджи 09 - Г. И.“***, с данъчна основа 35 000 лева и ДДС в размер на 7000 лева /т. 4, п. 2, л. 30/. Във фактурата било отразено, че „Исперих груп” ЕООД е получател на плащане по договор с Община-Венец на стойност 35 000 лв. С тази фактура подс. А. се сдобил след завършването на ремонта и след изтичане на срока за подаване на СД по ЗДДС през НАП за м.ноември 2009 г. Съответно по-късно я занесъл на св.Томова. Фактурата била включена в дневника за покупки на дружеството за м. декември 2009г. Впоследствие св. Томова подала справка-декларация с вх. № 17000957990 от 13.01.2010 г., като в клетка № 40 приспаднала данъчен кредит в размер на 7000 лева по тази фактура.

На „Исперих груп“ ЕООД е била извършена данъчна ревизия по ЗДДС за периода от 20.05.2009 г. до 31.01.2010 г. Ревизията е приключила с ревизионен акт № 181000864 от 18.08.2010 г., с който е било установено, че фактура № 42/30.11.2009 г. с данъчна основа 35 000 лева и ДДС 7000 лева е била включена в дневника за покупки на дружеството за данъчен период месец декември 2009 г. Като резултат за периода в клетка 50 на подадената СД по ЗДДС е посочен ДДС за внасяне 1872,09 лева. Резултатът ДДС за внасяне в клетка 50 по СД по ЗДД вх. № 17000957990/13.01.2010г., подадена от „Исперих груп“ ЕООД, се е намалил със сумата на ДДС по фактура № 42/30.11.2009 г. в размер на 7000 лева. За данъчен период м. ноември 2009 г. на 10.12.2009 г. е била подадена СД по ЗДДС с вх. № 170009555512 от 10.12.2009 г., в която е посочено, че дружеството не е отчело покупки и продажби. За данъчен период м.декември 2009 г. от „Исперих груп“ ЕООД е приспаднат данъчен кредит по фактура № 42/30.11.2009 г., издадена от ЕТ „Джорджи 09“ в размер на 7000 лева.

Същите обстоятелства са били установени и от съдебно-икономическата експертиза по досъдебното производство.

Назначената почерковата експертиза /т. 1, п. 7, л. 104/ е установила, че подписът, положен за „съставил“ в копието на фактура № 42/30.11.2009г. с доставчик ЕТ“Джорджи 09 – Г. И.“*** груп“-ЕООД се различава от сравнителните образци на Г. Петров И. и не може да се установи дали е изпълнен от него /3.16/. Подписът, положен за „Получил“ в копие от фактура № 42/30.11.2009г с доставчик ЕТ”Джорджи 09”“ и получател „Исперих груп“ ЕООД не е изпълнен от А.И.А. /3.17/. Текстът в същата фактура също не е изпълнен от Г. Петров И. или от А.И.А. /3.18/.

ЕТ „Джорджи 09 – Г. И.“ с. Просена е регистриран през 2009 г. в АВ с ЕИК 2007465890 със собственик Г. Петров И., ЕГН **********. С акт за регистрация № 18040900020660/21.08.2009 г. търговецът е бил регистриран по ЗДДС в НАП-Русе.

Действията на ЕТ „Джорджи 09-Г. И.“ във връзка с многобройно приспадане на данъчни кредити по ЗДДС били обект на проверка от данъчните органи и на 28.12.2009 г. търговецът бил дерегистриран по ЗДДС.

В хода на ДП е разпитан собственикът Г. И., който е посочил, че фирмата му е регистрирана по предложение на св. Д.К.М. от гр. Русе с обещание, че ще бъдат спечелени много пари, а той само следва да подписва документи - когато и където трябва.

На 10.01.2015г. Г. И. починал /т. 1, п. 4, л.208/.

Видно от справка изх.№ РД-24-0061 от 18.03.2010 г. на Община Венец, изпълнителя на ОП – „Исперих груп“ ЕООД не е ползвал подизпълнител/т. 2, п. 7, л. 155/.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подс. А.А.. Направеното самопризнание се подкрепя от писмените и гласните доказателства от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Фактите относно времето, мястото и начина на извършване на деянието се доказват от приложената по делото документация и от показанията на свидетелите Н. Т. /т.5, л.17/, С. Х. /т.5, л.21/, Т. К. /т.5, л.25/, А.М. /т.5, л.29/, К. К. /т.1, п.3, л.10/, Н. Н. /т.1, п.3, л.13/, Г.Н. /т.1, п.3, л.47/, В.Ц.-Б./т.1, п.3, л.86/, Н. Г. /т.1, п.4, л.18/, С. К. /т.1, п.3, л.76/, Н.С./т.2, п.7, л.33/, М. А./т.1, п.4, л.51/ и Д. М. /т.1 п.4 л.157/.

Размерът на данъчното задължение е установен от допълнителната счетоводно-икономическа експертиза /т.1, п.4/, чието заключение като компетентно, относимо и неоспорено от страните се възприема от съда изцяло.

Подс. А.А. е на 43 години, не е женен, безработен е, не притежава имущество, осъждан е, но е бил реабилитиран.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Подс. А.А. като едноличен собственик на капитала и управител на „Исперих груп“ ЕООД, извършващо независима икономическа дейност, е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. По силата на чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 87 ЗДДС той е носител на задължението ежемесечно да подава справки-декларации, в които да декларира дължимия данък, като подава и отчетните регистри, изискуеми по чл.124 ЗДДС – дневник за покупки и дневник за продажби. Установено е, че подс. А. чрез счетоводителя си св. Николина Томова е представил пред данъчните органи справка-декларация вх. № 17000957990 от 13.01.2010 г., в която е потвърдил неистина относно наличието на реална облагаема доставка по фактура № 42/30.11.2009 г. Тази фактура е документ с невярно съдържание, тъй като е отразявала стопанска дейност, която реално не е била извършена. Като резултат представляваното от подсъдимия „Исперих груп“ ЕООД е приспаднало неследващ се данъчен кредит.

Така от обективна страна са били осъществени три форми на изпълнителното деяние – потвърждаване на неистина в подадена справка-декларация, използване на счетоводен документ с невярно съдържание и приспадане на неследващ се данъчен кредит. Укритото данъчно задължения надхвърля 3000 лв и съгласно чл. 93, т. 14, пр. 2 НК съставлява големи размери.

От субективна страна е налице пряк умисъл. Подс. А. е съзнавал, че привидната документална обосновка на неосъществената доставка ще доведе до намаляване на облагаемия резултат в справката-декларация и така ще избегне установяването и плащането на действителните си данъчни задължения по ЗДДС.

По този начин се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7 НК.

Съдът счете, че не е налице продължавано престъпление. Данъчната измама е осъществена с едно деяние. Вярно е, че са налице различни действия във връзка с постигането на крайната цел, но те са елементи от фактическия състав на едно престъпление, а не отделни деяния, всяко от които да осъществява състава на престъплението. Поради това съдът оправда подс. А. по обвинението по чл. 26, ал. 1 НК.

В случая е налице хипотеза на посредствено извършителство. Дневникът за покупки и справката-декларация са били съставени и подавани по електронен път от счетоводителката св. Томова. Но тя не е изготвяла инкриминираната фактура, не е знаела, че е с невярно съдържание и не е действала с цел да избегне плащането на данъка. Това познание и тази цел е имал подс. А., който й е предоставил неверния счетоводен документ.

Съдът реализира наказателната отговорност на подсъдимия с налагане на наказание лишаване от свобода в пределите по чл. 255, ал. 1 НК, като съобрази редакцията на текста към момента на извършване на деянието преди изменението с ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., когато предвиденото наказание е било до 5 години.

При определяне на наказанието на подс. А.А. съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, затрудненото му материално положение като лице без имущество и факта, че от момента на извършване на деянието са изминали повече от 5 години, през което време подсъдимият не е имал неправомерно поведение. Отговорността му се отегчава от обстоятелството, че размерът на данъчното задължение повече от два пъти надхвърля установения критерий за големи размери. Констатирайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът определи наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода. По реда на чл.58а, ал.1 НК то следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимия да се наложи окончателно наказание от 6 месеца лишаване от свобода.

Горното наказание лишаване от свобода не следва да бъде изтърпявано ефективно. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК: наказанието е под 3 години лишаване от свобода, подс. А. се счита неосъждан и за постигане целите по чл.36 НК не се налага изолирането му от обществото. С оглед на този фактически състав съдът отложи изпълнението на общото наказание за изпитателен срок от 3 години. При определяне на неговия размер съдът отново прецени релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства и счете, че този срок е достатъчен за реализиране целите на генералната и индивидуалната превенция.

Гражданският иск е основателен и доказан. Налице са кумулативните предпоставки по чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимия – разглежданото престъпление; имуществени вреди за държавата, изразяващи се в дължимия и неплатен данък; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Поради това подсъдимият А. следва да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите чрез ТД на НАП-Варна, обезщетение в размер на вредите - 7000 лева, ведно с текущата законна лихва от момента на извършване на престъплението - 13.01.2010 г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на подс. А. следва да бъдат възложени разноските от досъдебното производство, платими в полза на органа, който ги е направил – Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-Русе.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ДГ СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: