МОТИВИ към Присъда № 51/18.10.2016г. по НОХД № 265/2016г. по описа на РОС:

Внесен е обвинителен акт срещу подсъдимия Н.Р.Д., ЕГН **********, който е обвинен в това, че на 23/24.06.2016 г. в гр. Разград умишлено е умъртвил по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост Р. Т. И., ЕГН **********, от гр. Разград – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 във вр. с чл. 115 НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК.

Подсъдимият Н.Р.Д. се признава за виновен, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Неговият защитник адв. Р. К. *** предлага преквалификация на деянието по чл. 124 НК. При определяне на наказанието моли за налагането му от вида лишаване от свобода с приложение на смекчената отговорност по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК или към минималния предел по чл. 116 НК.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказание лишаване от свобода в максималния размер от 20 години, което да бъде редуцирано съгласно чл. 58а, ал. 1 НК.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, а именно:

Подсъдимият Н.Д. живеел сам в апартамент, намиращ се в ***. Жилището било със следното разположение: от входната врата се влизало в антре с размери 2, 30 м/ 1, 85 м. Вдясно имало баня и тоалетна. От антрето се влизало в две стаи, свързани с общ балкон - трапезария с размери 3, 5 м/ 4 м и хол с размери 5,20 м/ 5,30 м. От трапезарията се влизало в кухненски бокс.

Подс. Д. обичайно спял на легло в трапезарията, където имало и маса със столове. В хола имало две легла с ракла, малка масичка и секция.

На 05.10.2013 г. подс. Д. претърпял пътно - транспортно произшествие, при което получил множество телесни увреждания в областта на главата, гърдите, корема и таза. С решение № 224/ 28.01.2014 г. на ТЕЛК- Разград, за срок от една година му била определена 84% трайна намалена работоспособност. След катастрофата той не работел постоянно. Епизодично извършвал нискоквалифицирани строителни услуги срещу заплащане.

Р. Т. И., ЕГН **********, също живеел в гр. Разград. Той нямал свое жилище и обичайно нощувал в необитаема къща, намираща се във вилната зона на града. И. не работел постоянно, а извършвал различни услуги срещу заплащане.

Двамата с подсъдимия се познавали и заедно пиели алкохол. Понякога И. оставал да нощува в жилището на Д.. След като се напиел, подсъдимият Д. често ставал агресивен и биел И..

Вечерта на 23.06.2016 г. И. отишъл до жилището на подсъдимия. Бил облечен с риза с къс ръкав в синьо и бяло и къси панталони в същите цветове, и обут с маратонки „Найк“ в лилав цвят, размер 42,5.

Подс. Д. не бил у дома си, но входната врата била отключена. И. влязъл в жилището, събул маратонките си в антрето и седнал в трапезарията. Започнал да пие водката, която носел със себе си. Потърсил храна и открил кюфтета, които започнал да яде. След известно време подсъдимият се прибрал в жилището си пиян. Седнал при И. и двамата продължили да пият. В един момент забелязал, че И. е изял кюфтетата и много се ядосал. Ударил го с юмрук в лицето. След това извадил един дървен крак от стар телевизор изпод леглото си и с него започнал да удря И. в областта на главата и тялото. Този дървен крак бил с цилиндрична форма, с дължина около 50 см и диаметър 3 см. И. се опитал да избяга и отишъл в хола, седнал на едно от леглата, застлано със завивка в бежово и бяло, шалте с десен на жълти ромбове и още една постелка, тип рогозка. Подсъдимият отишъл при него и продължил да му нанася удари с дървения крак в областта на главата и тялото. След известно време пострадалият паднал по гръб на пода. Тогава подс. Д. го хванал с ръце за гърлото и започнал да го души. След това започнал да го рита с крака, обути с бежови обувки, размер 41, м.„TRAGER“. Ударите били толкова силни, че един от зъбите на пострадалия бил избит и се забил в подметката на лявата обувка. След това подсъдимият отново взел дървения крак и продължил да нанася удари по главата и цялото тяло на пострадалия. В един момент той преустановил побоя, върнал се в трапезарията и легнал на леглото си, след което заспал.

През нощта се събудил, отишъл при И. и установил, че той е умрял. За да прикрие убийството, подсъдимият извлачил трупа на 7-8 метра зад жилищния блок, в който се намирал апартамента му. След това забърсал следите от кръв в жилището и по стълбите на блока с хартия, която изхвърлил в кошче в тоалетната на дома си. Изхвърлил постелките от леглото в хола и дървения крак в кофите за боклук.

На сутринта подсъдимият напуснал жилището си и отишъл при свой познат - св.Н.. Носел със себе си вино, от което изпил около един литър.

Междувременно трупът на И. бил открит и на мястото дошли полицаи, между които и св. Т.. Скоро при тях дошъл и подсъдимият. Тъй като имало следи от кръв, които водели към неговото жилище, полицаите го помолили да им отключи. Той отключил апартамента и бил извършен оглед, при който били иззети множество веществени доказателства, в това число бежовите обувки на подсъдимия, с които е бил в нощта на убийството, обувките на пострадалия и хартията, с която била почистена кръвта. В жилището, стълбите на жилищния блок и партера имало и множество други следи от кръв, от които били взети натривки.

Подсъдимият бил задържан и отведен в полицията, но все още бил пиян. След като изтрезнял, разказал за случилото се. Бил извършен оглед на посочените от него кофи за боклук, от които били иззети завивките, с които било застлано леглото в хола - завивка в бежово и бяло, шалте с десен на жълти ромбове и още една постелка, тип рогозка.

Подс. Д. бил освидетелстван, при което по тялото му са установени:

1. Кръвонасядане на дясната лакътна област и към предмишиницата с охлузване по съседство- външностатично.

2. Кръвонасядане под нокътната плочка на палеца на десния крак и над свободния нокътен ръб, както и по външностатичния кант на върховата фаланга на палеца

3. Повърхностно охлузване на кожата със забелване на горния слой в посока отвън / навътре в лявата лакътна област, към външностатична половина

4. Дъговидна драскотина върху дланно- пръстовата става на безименния пръст на дясна ръка; драскотина в долната трета на външностатичната повърхност на дясната подбедрица

5. Три успоредни повърхностни драскотини на лакътната свивка на лява ръка.

Кръвонасяданията са причинени от удари с /върху твърд/и тъп/и предмети, охлузванията - от тангенциалното действие на тъпоръбест/и предмет/и, а драскотините- от предмет със заострен/ режещ ръб. Травмата на палеца на десния крак може да бъде получена и по механизма на насрещен удар на пръста в тъп предмет, т.нар. пресрещане.

Съгласно изготвените химическа и съдебно- медицинска експертиза по писмени данни, при задържането му подс.Д. е бил с концентрация на алкохол в кръвта 3,57 на хиляда. С оглед обстоятелството, че след убийството той употребил още алкохол, не съществува медицински критерий/ методика, която обективно да определи концентрацията на алкохол в кръвта при неговото извършване.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, съгласно която при аутопсията върху трупа на Р. И. е установено:

І. Травматичен шок:

Травма на главата и шията – разлят кръвоизлив под мека мозъчна обвивка в теменно-слепоочно-тилния дял на дясно мозъчно полукълбо; по-ограничен кръвоизлив под мека мозъчна обвивка високо в теменния дял на ляво мозъчно полукълбо; оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор; счупване на рогчето на подезичната кост и на рогчето на щитовидния хрущял от лявата страна, раздробено счупване на плочката на щитовидния хрущял с масивни кръвонасядания около счупванията; многофрагментно раздробено счупване на носни кости, зацапване на външни носни ходове и устна кухина с кръвениста течност; избиване на първи горен ляв резец с травма на венечната лигавица по съседство; разклащане и неправилно отчупване на клиничната коронка на първи горен десен зъб; две вертикални разкъсно-контузни рани с размачкване на меки тъкани през цялата дебелина на дясната половина на горна устна и една през видимата лигавица на долна устна, разкъсвания и кръвонасядания на лигавицата към предверието на устната кухина на долна устна; цепковидни рани с кръвонаседнати ръбчета и разкъсвания пред цялата дебелина на мека черепна обвивка в дясна челно-теменна и задна повърхност на теменна област на главата; трилъчева рана с гладки ръбчета в дясна теменна област; цепковидни и разкъсно-контузна рани в дясна челна област; разляти кръвонасядания в дясна челна и лицева област, лява лицева половина, централната част на шията и към станичните повърхности, по-изразено вляво; дълбоко охлузване на кожата в дясна теменна област; охлузвания в брадичкова област и по ръба на долна челюст от лявата страна;

Травма на гръдния кош – две серийни разместени счупвания на ребра от дясната и лява страна по предна и към странична повърхност на гръдния кош; счупване на леви ребра с оформен триъгълен фрагмент – фрактурна линия косо отгоре/надолу и отвън/навътре, до долния край на левия ръб на гръдната кост, масивни кръвонасядания около счупванията; контузия на белия дроб; оток на белия дроб и пръснати точковати кръвоизливчета по повърхността му; излив на кръв в гръдна кухина; кръвонасядания на кожа и подкожие по лицева повърхност на гръдния кош;

Травма на корема, поясна област и таза – разляти кръвонасядания на държача на червата; кръвонасядания на мастната капсула на бъбреците двустранно; кръв в бъбречните легенчета; кръвонасядания на кожа и подкожие на коремната стена, хълбочна област от дясната страна и към дясно бедро, поясна област двустранно; кръвонасядане в половата област;

Травма на крайниците:

- Горни крайници – счупване на втора дланна кост на лявата ръка; разместено раздробено счупване на втора дланна кост и разместено счупване на трета дланна кост на дясна ръка; разляти кръвонасядания на меки тъкани на гърба на дланите на двете ръце, вкл и основни фаланги на дясна ръка, както и долна половина на предмишницата на лява ръка; кръвонасядане на двете лакътни области; охлузвания около двата лакътя;

- Долни крайници – множествени характерни, с хоризонтална ориентация, кръвонасядания с очертани ивицести контури и просветлявания между тях по лицеви повърхности на двете бедра; две вертикални такива кръвонасядания на ляво бедро; хоризонтални такива и в колянна област на двата крака; кръвонасядания около вътрешния и външния глезен на десния крак; разлято кръвонасядане в долната половина на лява подбедрица; дълбоки охлузвания в дясна колянна област;

ІІ. Аспирация на кръв и стомашно съдържимо;

ІІІ. Постмортални охлузвания на кожата в горновътрешният квадрант на лява гръдна половина, под средата на дясна ключица, долната трета на гръдната кост, множествено под двете мишнични ямки с полулунна форма, над горновътрешната дъга на капачката на десния крак, във вътрешностраничната половина на лицева повърхност на горна трета на дясна подбедрица, в средна трета на лицева повърхност на лява подбедрица.

ІV. Наличие на 1,84‰ алкохол в кръвта.

Причина за смъртта на Р. И. е травматичния шок, развил се на базата на съчетаната механична и от сътресение на тялото травма, придружен с аспирация на кръв и стомашно съдържимо, довели до остра дихателна и сърдечна недостатъчност.

При съвкупната причина за настъпване на смъртта не може да се посочи кое конкретно увреждане е причинило смъртта на И.. Налице са конкуриращи причини за настъпването й, които по отделно могат, но в своята съвкупност са довели до леталния край на пострадалия.

Вероятно смъртта е настъпила не повече от 1/2 – 1 час след нанасянето на побоя.

Голяма част от кръвонасяданията по трупа са причинени от удари с твърд тъп предмет с удължена форма и малко напречно сечение.

Видно от измерената дължина на кръвонасядането по лицева повърхност на ляво бедро дължината на предмета е поне 26 см.

Ориентацията на тези характерни кръвонасядания по лицеви повърхности на бедрата дава основание да се приеме, че по-вероятно е ударите да са нанесени при легнало положение на пострадалия.

С изключение на травматичните увреждания в областта на главата, където обхващат различни анатомични области, останалите са локализирани преимуществено по лицеви повърхности на тялото и крайниците.

Не е изключено увреждането:

- на меки тъкани в централната част на шийна област и двустранно – в страничните, по-изразено от ляво;

- счупването на рогчетата на подезечната кост и щитовидния хрущял;

- счупването на плочката на щитовидния хрущял

да се дължи на много силен натиск/компресия в тази област от пръсти и длан на ръката, ако нападателят си служи с дясна ръка и се е намирал лице в лице с пострадалия. Този механизъм може да се съчетава и със силен удар от предмет с по-широка удряща повърхност на това място - напр. ходилна част на обувка с придадена кинетична енергия – замах/засилване.

При липса на външни /кожни/ увреждания на местата на счупване на ребрата във вертикално направление и от локалицазията на фрактурните линии, по-вероятно е, двустранното им счупване да се дължи на силен натиск/компресия върху гръдния кош в предно/задно направление.

Разлятите кръвонасядания по гърба на дланите на двете ръце и долната половина на гръбна повърхност на лява предмишница, както и счупването на дланни кости на двете ръце, не изключва тези увреждания да са „защитни“ /травма при защита/, при което отведената ръката заема предно анатомично положение.

Ударите по главата, тялото и крайниците на пострадалия са били многобройни, някой от тях – нанесени със значителна сила.

С изключение на описаните постмортални охлузвания, другите увреждания са получени приживе, видно от находката при аутопсията - развилия се тежък оток на мозъка и на белия дроб, аспирацията на кръв и стомашно съдържимо, анемията на вътрешните органи, морфологичния вид на раните, кръвонасяданията и охлузванията.

Към момента на настъпване на смъртта И. е бил алкохолно повлиян. Установената концентрация на алкохол в кръвта 1,84‰ отговаря на средна степен на алкохолно опиване, при което е намалена самокритичността, нарушена е координацията на движенията, значително са намалени вниманието и концентрацията, забавени са реакциите и мисленето.

По делото са изготвени ДНК и биологични експертизи, съгласно които:

1. По десния чехъл, с който е бил обут подс. Д. при задържането му, по десния му крак, по шалтето от хола му, по хартията, намерена в тоалетната на жилището му, по дюшека от легло и перде в хола му, по партера на блока има кръв, чиито ДНК профил напълно съвпада с този на пострадалия И..

2. Под ноктите и на двете ръце на подс. Д. има смес от биологичен материал, който произхожда в различно съотношение от него и от пострадалия И.. По тях няма биологичен материал от трето лице.

3. Върху зъба, намерен върху подметката на обувката на подсъдимия, е определен частичен ДНК профил, който съвпада с този на пострадалия И..

По делото е назначена комисионна съдебно - медицинска експертиза, съгласно която зъбът, намерен в подметката на обувката на подс. Д. може да е на пострадалия И.

По делото е назначена комплексна съдебно - медицинска психологическа и психиатрична експертиза, съгласно която подс. Д. към момента на убийството е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - средно тежка степен, при което е могъл да разбира и ръководи постъпките си.

Съгласно психиатричния портрет подсъдимият е общителен и незадълбочен. Със слаб самоконтрол и нисък праг на раздраза. Склонен е към конфликти. Във взаимоотношенията си обича да доминира. Емоционално беден, не е предразположен към дълбоки емоционални преживявания. Социалното функциониране е затруднено, поради невъзможността да си изрази потенциала. Изпитва трудности при създаване и поддържане на близки и интимни взаимоотношения. Проявява склонност към дезадаптивно поведение, вследствие на агресивно отреагиране и отношение на недоверие. Той е дисхармонична личност, със засилена лабилност, тревожност, с агресивна готовност, окастрена откъм емоции, с неумение да изрази себе си, висока импулсивност и слаба саморегулация.

Изложените факти се признават изцяло от подс. Н.Д.. Те се подкрепят от доказателствата от досъдебното производство - писмени, гласни и веществени. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Времето на извършване на деянието се установява от съдебно-медицинската експертиза за аутопсия / т. II, л. 6-л. 31/.

Мястото на престъплението се доказва от протокола за оглед на местопроизшествие /т. I, л. 25 – л. 28/.

Начинът на извършване на престъплението се доказва от съдебно-медицинската експертиза за аутопсия и от показанията на св. М. Т. /т. I, л. 106 - л. 109/.

Авторството на престъплението се доказва от ДНК –експертизата на веществените доказателства /т. II, л. 41-л. 50/.

Обстоятелствата във връзка с отношенията между подсъдимия и пострадалия са установени от показанията на свидетелите Н. Н./т.I, л. 89-92/, Св. Д. /т.I, л. 93-95/, Н. Д. /т. I, л. 98 - л. 100/, М. М. /т. I, л. 104-л. 105/, Ф. И. /т. I, л. 112-113/ и Д. С. /т. I, л. 127-л. 128/.

Писмените доказателства – експертно решение на ТЕЛК и епикризи /т.І, л.119 - л.125/ и показанията на св. Н. Д. /т.I, л.116 - л.118/ изясняват здравословното състояние на Д..

Посоченият доказателствен материал е изобилен, безпротиворечив и взаимнодопълващ се. Експертните заключения като компетентни, обосновани и неоспорени от страните се възприемат от съда изцяло.

Подс. Н.Д. е на 46 години, не е женен, не е осъждан. Видно от характеристичната справка в т. І, л. 15, срещу него са подавани два сигнала за упражнено насилие: през 2014г. от майка му за упражняван психически тормоз и през 2015г. – от гражданин, когото е ударил в областта на лицето.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, дава основание на съда да формира несъмнения и категоричен извод, че подс. Н.Д. умишлено е умъртвил Р. Т. И.. Нанесъл е многобройни удари по главата, гръдния кош, корема и крайниците на пострадалия, довели до травматичен шок, който е причинил смъртта му. Убийството е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия, тъй като Р. И. е преживял тежки предсмъртни мъки. Получените травматични увреждания са множество, по всички части от тялото, като част от тях се изразяват в счупвания на кости и засягане на вътрешни органи, което е свързано със значителни болки. При нанасянето на ударите пострадалият е бил жив и се е опитвал да се предпазва с ръце.

При побоя подсъдимият е проявил изключителна ярост и ожесточение. Използвал е дървения крак от телевизор, душил е с ръце пострадалия, ритал го е и то с такава сила, че е избил един от зъбите на жертвата. Вследствие на продължителния и интензивен побой И. е получил множество тежки увреждания в областта на главата, гръдния кош и корема, всяко от които би могло да причини смърт – конкуриращи причини, както ги определя съдебния лекар. Горното разкрива подсъдимия като жесток човек, а деянието – като извършено с особена жестокост.

Фактите относно увреждащите средства, броя и силата на ударите, тяхната насоченост и характера на нараняванията обуславят извод за извършване на престъплението при пряк умисъл. Подс. Д. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е вероятното настъпване на смъртта на И. и е целял да я предизвика.

По този начин се доказват обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 във вр. с чл. 115 НК.

Съдът не споделя възражението на защитника на подсъдимия адв. К., че съдебно-медицинската експертиза съдържа несигурни изводи и вероятности, поради което не може да обоснове осъдителна присъда. Експертизата е изпълнила процесуалната си роля да изясни последиците от деянието и да установи причината за смъртта. В съответствие с нейните констатации прокурорът в обвинителния акт е описал начина на извършване на престъплението, който е признат от подсъдимия и оттегляне на това признание от защитника му в хода на съдебните прения е недопустимо.

Съдът не се съгласява с изразеното от защитника становище, че е налице противоречие между заключенията на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни относно невъзможността да се определи алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия към момента на извършване на деянието /т. 2, л. 77/ и заключението на комплексната съдебно–психиатрична и психологическа експертиза относно средно тежката степен на алкохолно опиване /т. 2, л. 107/. Пияното състояние не е съставомерен признак, че да се изисква точно определяне на алкохолна концентрация. Неговото значение в случая е единствено на улесняващ деянието фактор.

Съдът не приема предложената от защитата квалификация на деянието по чл. 124, ал. 1 НК. Смъртта на Р. И. не е била причинена по непредпазливост в резултат на умишлена телесна повреда. Не е налице непредпазливост в коя да е от двете й форми. Няма доказателства подс. Д. да не е могъл да предвид тежкия резултат или да го е предвиждал, но да е взел мерки за предотвратяването му, или да е имал предвид обстоятелства, изключващи смъртта, или друго в тази насока. Несериозно е да се изключва умисъла поради това, че след деянието подсъдимият бил заспал. Последното се дължи както на обстоятелството, че е бил силно повлиян от консумирания алкохол, така и на психологическата му характеристика като емоционално бедна личност.

На оплакването, че не е изследван въпроса за възможен афект, следва да се отговори, че такъв категорично не се доказва. Съставът по чл.118 НК изисква убийството да е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета, или с друго противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Изяждането на кюфтетата на Д. не е противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за него. Това действие на пострадалия не е провокация от характер да предизвика бурната агресивна реакция на подсъдимия, при което неговата възможност да вземе правилно решение и да ръководи постъпките си да е била намалена значително.

Неоснователен е доводът за несъставомерност на деянието като извършено по особено мъчителен начин поради недоказаност на момента, в който пострадалият е изпаднал в безсъзнание и не би могъл да изпитва болка. Действително съдебно-медицинската експертиза не е изследвала въпросите дали и кога И. е изпаднал в безсъзнание. Но признатите и доказателствено обезпечени факти, че подс. Д. му е нанесъл побой в едната стая, след това е продължил в другата, а после го е душил, ритал и отново го е удрял по главата и тялото, разкриват едно продължително физическо въздействие върху пострадалия, който е бил в съзнание, и това насилие неминуемо е свързано с причиняване на извънредни страдания.

Неоснователно е и възражението за липса на квалифициращия признак особена жестокост поради това, че отношенията между подсъдимия и пострадалия били така насложени от години. Вярно е, че пострадалият е бил кротък човек, който винаги понасял гневните изблици на сприхавия си приятел. И преди деянието алкохолното опиване на подс. Д. е било с експлозивно-дисфоричен характер. Но в нощта на убийството подсъдимият е надхвърлил обичайната за него агресивност и е демонстрирал садизъм, проявен в причинените на пострадалия множество, тежки и несъвместими с живота травматични увреждания. Както е посочено в Решение № 431 от 15.VIII.1970 г. по н. д. № 373/70 г., II н.о., основният белег, по който ще следва да се преценява дали едно убийство е извършено с особена жестокост, е начинът, по който е осъществено изпълнителното деяние, като наред с него следва да се вземат пред вид предхождащото и последващото поведение на дееца, а така също и характеристичните данни за личността му. В конкретния случай и осъщественото деяние, и личността на подс. Д. сочат на висока степен на жестокост.

Що се касае до вметнатия от прокурора в хода на съдебните прения хулигански мотив, съдът се солидаризира със защитата, че подобно изменение на обвинението е недопустимо.

За престъплението по чл.116, ал.1, т.6 НК са предвидени наказания лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Изхождайки от чл. 38, ал. 1 и чл. 38а, ал. 2 НК, съдът не счита, че извършеното деяние е изключително тежко. В случая не е налице изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца.

Съдът съобрази изискванията по чл. 57, ал. 1 във вр. с чл. 54 НК и намери за най-подходящо по вид наказанието лишаване от свобода. То съответства на характера и тежестта на конкретното престъпление и би постигнало целите на индивидуалната и генералната превенция. При определяне на неговия размер съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало и влошеното му здравословно състояние поради претърпяната през 2013г. черепно-мозъчна травма и развилия се вследствие на нея постконтузионен мозъчен синдром. Отегчаващи отговорността му обстоятелства са наличието на два квалифициращи деянието признаци и лошите характеристични данни за подсъдимия като лице с реактивна агресивност, нееднократно проявявана към социалното му обкръжение.

Съдът не приема самопризнанието на подсъдимия като облекчаващ отговорността му фактор. В случая то е формално признание на фактите по обвинителния акт, с което се предизвикват по-благоприятните санкционни последици на предварителното изслушване. Самопризнанието не е било направено още на досъдебното производство и не е спомогнало за разкриване на обективната истина по делото /по аргумент от ТР № 1/2009г. на ОСНК, т.7/. Подс. Д. е отказал да дава обяснения при привличането му като обвиняем. Обясненията, дадени в предварителната беседа с полицейския служител М.Т., не са равнозначни на добросъвестен разказ на случилото се, съпътстван от искрено съжаление за причинения тежък общественоопасен резултат, поради което не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Претенцията за прилагане на института по чл.55, ал. 1, т. 1 НК не може да бъде удовлетворена. Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено наказание да се окаже несъразмерно тежко. Безспорно постконтузионният мозъчен синдром, от който страда подс. Д. включва психични разстройства и това се отчита от съда като смекчаващо обстоятелство, но то не е изключително и е недостатъчно да обуслави несъразмерна тежест на предвиденото минимално наказание. Отегчаващите обстоятелства завишават степента на обществена опасност на деянието и на дееца, поради което определяне на наказание под най-ниския предел би било неоправдано.

С оглед на горното съдът отмери наказанието лишаване от свобода в размера на 20 години. Този срок отговаря на нуждата подс. Д. да преосмисли поведението си и да се поправи. Този размер е необходим и за постигане на предупредително-възпитателния ефект от наказанието.

По силата на чл.58а, ал. 1 НК определеното наказание лишаване от свобода следва да се намали с една трета, при което окончателният размер е 13 години и 4 месеца.

Съгласно чл.60, ал.1 ЗИНЗС подсъдимият следва да бъде настанен в затвор, а съгласно чл.61, т.2 ЗИНЗС първоначалният режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва да е строг.

На основание чл.59, ал.1 НК съдът приспадна предварителното задържане на подсъдимия, считано от 24.06.2016 г.

Част от веществените доказателства по делото принадлежат на подсъдимия, но чрез защитника си той е изразил воля да не му бъдат връщани, поради което следва да бъдат унищожени. Друга част от веществените доказателства са вещи и част от вещи на пострадалия, които нямат стойност, поради което също подлежат на унищожаване. Останалите веществени доказателствени средства като натривки, обтривки и следи са реализирали процесуалното си предназначение и също следва да бъдат унищожени.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК подс. Д. следва да понесе и разноските по делото, платими по сметка на органа, който ги е направил - ОД на МВР-Разград.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН:

MH