МОТИВИ към ПРИСЪДА № 40/30.08.2016г., постановена по нох дело № 266 /
Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Обвинението срещу подсъдимия Н.Х.Н. *** е за това, че: На 16.08.2016 г. в гр. Лозница, обл.Разград, е дал подкуп – пари в размер а 30,00 лв. – три банкноти с номинал от по 10.00 лв. на полицейски орган – младши автоконтрольор при РУ на МВР-Лозница Н. П. Н. за да не извърши действие по служба - да състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 и чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, и на М. Н. К. – командир на група в “ Охранителна полиция “ при РУ на МВР – Лозница, за да не извърши действие по служба, а именно – да изготви наказателно постановление за тези нарушения–престъпление по чл.304а, предл.3 от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимия Н.Н. заяви, че се признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
На основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните ДП доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебното следствие на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите.
Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по ДП, прие за установено от фактическа страна, следното:
От 28.04.2015
г. св. М. Н. К. заемал длъжността-командир на отделение в група “Охранителна
полиция“ при РУ на МВР-Лозница. Със Заповед per. № 296з- 30/ 21.04.2016
г. т. 9, издадена от началника на РУ на МВР-Лозница, на св. К. било възложено
да изготвя наказателни постановления за нарушения на Закона за движение по
пътищата / ЗДвП/.
От 14.04.2015 г. св. Н. П. Н. работел
като младши автоконтрольор първа степен в РУ на МВР-Лозница. Със Заповед №
8121з- 748/ 24.06.2015 г., т.1.3 на министъра на вътрешните работи било дадено
право на всички лица работещи на длъжността- младши автоконтрольор първа и
втора степен да съставят актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП.
На 16.08.2016 г., около 16 часа, подсъдимия
Н.Н., след употреба на алкохол, управлявал в с. Манастирци, общ. Лозница л.а. “Опел
Тигра“ с рег. № ***. В един момент той загубил контрол върху автомобила и се
блъснал в крайпътно дърво. По същото време свидетелите К. и Н. били назначени в наряд. Последният
отишъл на мястото на ПТП, констатирал, че подсъдимия Н. е употребил алкохол и
го отвел в сградата на РУ на МВР-Лозница. Там в едно помещение, в присъствието
на св. К., св. Н. се опитал да изпробва с уред подсъдимия, с цел да установи концентрацията
му на алкохол. Подсъдимият Н. не дал нужната проба, поради което св. Н. му
обяснил, че ще му състави акт за отказа му да бъде тестван. Веднага след това
той започнал да пише Акт за установяване на административно нарушение с бл. №
582075, за извършените нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл. 174, ал. З от ЗДвП. В
този момент подсъдимия Н. извадил три банкноти, всяка с номинал от 10лв и със
серийни номера: АН 9561786; БП 0462693 и ЮГ 0550734, след което ги поставил на
една маса и казал: “Давай да се почерпим и да приключваме с проблемите. Няма да
пишем актове.“ Тогава св. К. уведомил незабавно началника на РУ на МВР-Лозница.
Парите бил предадени доброволно от св. К. и са приложени като веществено
доказателство по делото.
Очертаната фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена въз снова на направеното самопризнание на подсъдимия Н. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят.
След анализ на всички събрани на ДП доказателства, поотделно и в съвкупност, съда прие, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимия Н.Н., както и че с действията си същия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304а, предл.3 от НК.
Съдът намери, че самопризнанието на подсъдимия Н. е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.
По ДП са събрани гласни доказателства – показанията на двамата полицейски служители при РУ на МВР-Лозница - свидетелите К. и Н.. Двамата изясняват обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Показанията им са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане на становището си както относно авторството на инкриминираното деяние.
Длъжностното качество на всеки един от двамата полицейски служители са установява от приложените по делото типови длъжностни характеристики и заповеди. От представените седмичен график и ежедневна ведомост се установява, че на посочената дата и време на двамата е възложено изпълнение на вменените им служебни задължения.
Самопризнанието на подсъдимия се подкрепа и от приложения по ДП Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 582075, както и приложените като веществени доказателства три банкноти с номинал от по 10 лв. със съответните серии и номера.
От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че полицейският служител Н. Н. е длъжностно лице, което има правомощия да съставен актове за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, а полицейският служител М. К. да изготвя НП за нарушения на същите нормативни актове.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото даде основание на съда да приеме, че в конкретният случай, от обективна страна подсъдимия Н. е извършил всички действия, които се включват в изпълнителното деяние на престъплението по чл.304а, предл.3 от НК – „даване” на подкуп. Тази съвкупност от доказателствата сочи, както на действия по даване на подкупа от страна на подсъдимия, така и на съответната негова волева насоченост – да подкупи длъжностно лице- полицейския орган давайки му 30 лв., с цел да го мотивира във връзка с поведението му по служба в случая, да прояви бездействие - като не му състави акт за установеното административно нарушение и да не изготви наказателно постановление за нарушенията. С тези действия на подсъдимия, субективната страна на деянието е осъществена, като същия е действал с пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Относно индивидуализация наказанието на подсъдимия Н.Н..
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Н., съдът, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, прие, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК.
Съдът намери, за неоснователно искането на защитника на подсъдимия за определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице предпоставките за това. Не е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, нито са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК.
От изброените от защитника обстоятелства единствено чистото съдебно минало се приема от съда за смекчаващи вината обстоятелство. То е свързано си с невисоката обществена опасност на подсъдимия. Признанието е условия за провеждане на процедурата по глава двадесет и седма от НПК. Ниската стойност на подкупа въобще не може да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, още по-малко като изключително такова.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като с престъплението „подкуп” се засягат и увреждат тежко обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат и на държавните органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица.
За осъщественото от подсъдимия Н. деяние по чл. 304а, предл.3 от НК, законодателят е предвидел две кумулативни наказания - лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.
При съвкупна преценка на имащите отношение към индивидуализиране на наказанието обстоятелства, съдът прие за справедливо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл.58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година. Съдът, след като отчете, че наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК за генералната и специална превенция и преди всичко за поправянето на осъдения, не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
Като съобрази разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК, съобразно която размера на глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца и размера не може да бъде по-малък от 100 лв., съдът наложи и наказание глоба в размер на 300.00 лв. При определяне размера на глобата съдът отчете, че по – делото липсват данни за имотното състояние на подсъдимия, не се опровергават твърденията му, че е безработен и неженен.
На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предметът на престъплението – пари в размер на 30.00 лв. – 3 бр. банкноти с номинал от по 10.00 лв., приложени като веществено доказателство по делото.
По изложените съображения Разградският окръжен съд постанови присъдата.
Съдия-докладчик:
MH